Острови Кук

Рязко, ама много рязко сменяме посоката: след като почти цяла седмица обикаляхме съседните странои, днес обръщаме земното кълбо по диаметъра и се озоваваме насред Тихия океан. Иван ще ни води до Остаровите Кук. Приятно четене:

Острови Кук

Киа орана!

Използва се като "Здравей", но второто му значение е "Да живееш дълго". Това беше най често употребяваната фраза от местните в момента който стъпихме на тяхната земя. Сигурно така са посрещнали и Кук при неговата визита. Надявахме се поне да не свършим като него.

 

Острови Кук, Тихи океан

  Населението от 30 000 души се е разпростряло на 15 острова, разделени на две основни групи- Северни и Южни острови Кук. Към южната група спадат островите Атиу, Мауке и Митиаро (това са най-източните острови от тази група с общо име "Три Корена"), Аитутаки, Мангая, Раротонга (тук се намира столицата Аваруа), Палмерстън, Мануае, Такутеа и потопения риф Уинслоу. Северната група обединява островите Манихики, Насау, Пенрхин, Пукапука, Ракаханга, Суворов и рифа Тема. С [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   еверните острови са предимно ниско лежащи коралови атоли, докато южната група са по-високи и вулканични по произход.

    Нашето приключение започна с

едночасов полет с "Чесна" над морската шир от Раротонга до Аутитаки.

Води се за една от добре пазените тайни на Южния Пасифик, колкото и относително да е това в съвременния свят. В самолета попаднах на много интересна статия по темата. Ставаше въпрос за първите луксозни пътувания през 60-те до острова. Тогава са били малцина щастливците имащи възможност да открият места недокоснати все още от туристическата индустрия и навлеци като нас. Бяха приложени и няколко снимки на американски богаташи. Определено са били късметлии...

 

  Местното население е особено колоритно и интригуващо след като се запознаеш с част от тяхната култура.

Първото, което ти се набива на очи е войнствената им натура.

Искриците в очите им казват повече от всичко. Маорите за разлика от аборигените са се борили до последно при колонизацията им. В резултат на това в момента са си завоювали доста привилегии, въпреки че са безсилни пред най-силните оръжия на белите-мисионерите и алкохола. Не знам как е възможно на една педя земя да има 7 различни вида християнски църкви. Много е интересна трансформацията от канибализъм (последния случай е отпреди 120 години) към  християнски фундемантализъм. Иначе църквите са коя от коя по-интересни.

 

  В неделя всички са с празнични облекла за литургията. Раздава се безплатна храна и питиета във всеки орден. И ние се възползвахме от тях, но при  тези цени на острова ни е  простено :). Наличието на ниско тарифна компания летяща до там ни подлъга какво може да се очаква като стандарт на живот. Свикнали на ниски цени в Азия изведнъж се оказахме на място с меко казано високи цени на почти всичко. Оказа се, че

хапването в ресторант си е доста солено преживяване с цени около 35$ на каквото и да е ястие

Първоначално си казахме, че не е голяма драма, все пак се намираме на място гъмжащо от всякакви видове риба и няма да бъде проблем да си купим от местните рибни пазари. Бързо се видя, че такива липсват, защото ловенето на риба не е на почит по тези места. Накрая се задоволихме с каквото намерим от местните бакалии, а там не се предлагаха много неща. Добре че нашата хазяйки се съжали и ни даваше всеки ден по някой тропически плод от нейната градина. Сигурно по-бедни туристи от нас не беше приемала :)

Местният поминък се осигурява основно от туризъм. На година идват около 50 000 туристи, основно от Америка.

Земеделието и риболова са рядко срещано явление

по тези места. Всичко се произвежда навън и се кара с кораби от Нова Зеландия. Не са много местата където може да видиш прасе, завързано за палма. При тази жега е учудващо как изобщо успяват да наддадат килограми.

 

  Повече от логично дебелите хора са преобладаващо мнозинство.

Диетата им се състои от понички, кока-кола и пържоли

идващи всеки месец с кораб от Нова Зеландия. По- интересно беше да разберем, че абсолютно всеки месец острова остава без гориво. Наистина ти трябва истински талант за да не можеш да си предвидиш колко гориво и провизии са ти необходими.

 

  Да си чужденец по тези места не си е работа, ако изключим туристите. За тях си нищо повече от банкомат, който така или иначе е за малко. Не така стои въпроса с малцината живеещи на острова чужденци. Почти всички са заети в туристическия бизнес като мениджъри. От един канадец разбрахме, че е имало доста случаи на психически разстройства при деца на чужденци. Местното консервативно общество е сериозна преграда при адаптирането им. Според него това е най-трудното му назначение досега, а той имаше сериозен опит. Двамата с жена му бяха преживяли интересен меден месец там. Решил човека да хване риба от лагуната за вечеря, но в резултат на това прекарват парализирани медения си месец. В затворени водни пространства като лагуна, различната токсичност на океаните се прехвърля на планктона.  От там се заразява рибата  живееща в лагуната. Болестта може да доведе в крайна смета до фатален край, защото се разчита единствено на имунната ти система. Няма лекарство за  това.

 

 

Местната телевизия беше едно от другите чудеса по тези места.

Понеже ни се наложи да изтърпим една седмица тропически циклон на Раротонга,  телевизията бе едно възможно бягство от скуката. Бързо ни се охладиха мераците след като се запознахме с програмата им. На всеки половин час се пускаха клипове "Не на домашното насилие". Оказа се, че местните от мързел по цял ден пият и си бият жените и децата. Може би са били така и отпреди мисионерите, но по вероятно е да се повтаря за съжаление историята с американските индианци.

 

  Престъпност  няма , като изключим тримата затворници в местния затвор. Хубавото на местните управници е, че ти позволяват да си ги наемеш срещу заплащане при фиксирана надница. Може би ги ползват при изкопаването на нечий гроб в фамилните им къщи. Въпреки наличието на стандартни гробища, част от хората погребват своите близки в двора си. Въпрос на култура.

 

За лагуните и плажовете е излишно да се говори. Екзотиката на Пасифика е несравнима с нито едно от местата, които съм посетил до момента. В заключение е интересно да се знае, че в края на 90-те като островен лекар е работил българинът Асен Цанев. И до ден днешен е почитан от местното население.   Автор: Иван Иванов Снимки: авторът     Други разкази, свързани с Тихи океан – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: