Доста хора считат, че мотоциклетите имат много предимства пред автомобилите – по-икономични са, ускоряват по-бързо, по-маневрени са и паркирането им е далеч по-лесна задача, както и не са обременени с допълнително тегло заради повече места за пасажери, които никога няма да пътуват с вас. Но пък мотоциклетите не могат да защитят своите пътници от дъжда, снега и вятъра, както и съществува опасност да се преобърнат на пътя, без да осигуряват никаква защита. Обаче всички тези недостатъци са елиминирани при уникалния мотоциклет С1 на Lit Motors. Това е напълно закрит мотоциклет, който разполага с електронно-контролирана жироскопична система за стабилизиране, която го поддържа винаги изправен при спиране и дори при страничен удар.

Lit Motors е компания, базирана в Сан Франциско, оглавявана от дизайнера Daniel Kim. До момента е разработена напълно функционална стабилизираща система на базата на маховици, както и цялостна каросерия от фибростъкло. До три месеца ще има готова и ръчно изработена стоманена каросерия. Очаква се до края на 2013 година на пазара да излезат първите мотоциклети на цена от 24 000 долара. През 2014 година се очаква цената да падне до 16 000 долара, след стартиране на масово производство.

Като повечето нови модели, и С1 ще бъде снабден с пълна интернет връзка и непрекъсната актуална информация за трафика, климатичните условия и всякаква друга информация, която е необходима.

„Ние създаваме сигурен мотоциклет по начин, по който досега това никога не е правено. Освен това С1 е изключително икономичен. Опитваме се да предолжим повече удобство и сигурност на пазар от 200 милиона мотоциклетисти по света. Това е огромен пазар, на който ние можем да предложим истинска промяна.“ – казва Kim.

По материали от: gizmag

буря в чаша айрян.

Със своите 30 милиона души, кюрдският народ е най-голямата етническа общност без държава. Освен трудното си минало, днес те живеят в постоянен полу-бунт срещу правителствата на държавите, където са разположени части от общността – Сирия, Ирак, Иран и Турция. За момента единственото място, където кюрдите се радват на значителна свобода е Северен Ирак, известен като Иракски Кюрдистан. Но дори това е по-скоро автономна област, отколкото самостоятелна единица. Кюрдският въпрос е едновременно един от най-премълчаваните и най-дискутираните проблеми на XX век. XXI може би ще донесе нови надежди на кюрдският народ. В момента фокусът е преместен от кюрдите в Ирак към тези в Сирия. Там, където вече една година продължават безредици и съвместни атаки между правителство и общество, сирийските кюрди, представляващи 10% от населението на Сирия, все още не могат да вземат решение коя страна да заемат – на правителството, на протестиращите или… своята лична. Активисти от кюрдски групи заявяват, че до момента участието на кюрдите в протестите в Сирия е по-скоро нищожно. Статистиката сочи, че до днес участие са взели най-много 10 000 души в най-големите демонстрации в кюрдските райони в североизточна Сирия. Според данните, ако кюрдите наистина решат да протестират, стотици хиляди ще излязат по улиците на двата най-големи града [...]

Той искаше да отиде до Хомс. Това бе желанието на генерал Мухаммад Ахмад Мустафа ал-Даби. Той оглави мисията от наблюдатели на Арабската лига в Сирия, като казва пред репортери, че властта в Дамаск досега е била много “приятелска и отзивчива”. Наблюдателите влязоха в Сирия на 26 декември в атмосфера на огромно напрежение, сблъсъци и убийства в страната. Още на 27 декември, ден след пристигането им, от Сирия бе съобщено за десетки жертви. Активисти заявяват, че танковете са се изтеглили от улиците часове преди да пристигнат наблюдателите. Те, от своя страна трябваше да докажат, че тези думи са истина. И тогава се започнаха различните версии за ставащото в Сирия. А както знаем, рибата се вмирисва откъм главата. 1 Ръководителят на мисията на Арабската лига, генерал Ал-Даби е може би най-странният шеф на мисия за спазване на човешките права, който светът е виждал. Известен е като твърд поддръжник на суданския президент Омар ал-Башир. Но не това е неговата тъмна страна в биографията му, а фактът, че е издирван от Международния наказателен съд за извършен геноцид в Дарфур и създаването на милиции, извършващи редица престъпления. Участието на Ал-Даби започва през 1999 година, четири години след началото на насилието в Дарфур и Южен Судан. [...]

Учителката пита Иванчо: - Колко е 3+2? - Пет - казва Иванчо. - А 2+3? - Шест - отговаря Иванчо. - Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също! - Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина. Усмихни се, България, въпреки кризата, безработицата и срива на еврото, лошото време, крадливите и корумпирани чиновници и мръсната политика, има надежда за всички нас, щом толкова са много онези, които празнуват на Ивановден и почитат това свято име. А надежда винаги има и в класическия фолклор на Иванчо и Марийка като този например: Иванчо и Марийка спорят: - Аз си имам кукла! - Аз си имам камионче! - Аз си имам топка! - Аз си имам пишка! - Пък мама каза, че като порасна, аз ще си имам много....

В Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Първа част показах как графическото представяне на резултатите от руските избори рязко се отличава от това на нормалните демократични избори в други страни като използвах метода на хистограми на разпределението на данните по показателя "процент на участие". При построяването на хистограма диапазонът на стойностите на интересуващия ни показател са разбива на интервали и за всеки интервал се пресмята броят измервания, при които поктазателят попада в дадения интервал. Методът на хистограмите е изключително удобен при анализа на десетки хиляди резултати, а такива са изборните резултати, защото избирателните секции са десетки хиляди.

Сега ще използвам друго графическо представяне - диаграма на разсейването, което е удобно с това, че позволява да се анализират даже съвсем малък обем данни, в случая с изборите - даден избирателен район. Резултатите от гласуването за всяка партия във всяка секция се нанасят като точки с координати: по абсцисата - процент на участие, по ординатата - процент гласове на дадена партия от общия брой избиратели.

Следващите диаграми са резултатите от изборите в два московски района, "спални" жилищни комплекси със сходен състав на населението. Първата показва резултатите от гласуването в московския район Южно Тушино:



Процентът на участие не е висок, съотношението на гласовете за различните партии е еднакво за всички секции. Единствената точка извън общата картина с участие 96% е малка (под 300 души) "закрита" избирателна секция. Според руския избирателен закон във военните поделения, болниците, затворите, съдебните арести се организират такива секции - по правило те са малки и винаги имат висок процент на участие.

Съвсем различна е графиката за район Строгино:


Диапазонът на участие е по-голям, но в секциите с по-високо участие по някаква причина се увеличава само процентът избиратели, гласували за "Единна Русия", а процентът за останалите партии остава постоянен. Това се обяснява лесно, ако погледневм как се променя положението на дадена секция на диаграмата, когато изкуствено добавим гласове за някоя партия показано е със стрелките).

Първо, точките за всички партии се придвижват хоризонтално надясно, към по-високите проценти на участие и то с толкова, колкото процента са добавените гласове. А точките за партията, за която се прибавени гласове, се придвижва с толкова процента и нагоре. За простота наричам това "добавяне" (рус. вброс), макар че може да не е физическо добавяне на бюлетини, а подправяне на протокола. Именно това се вижда и на графиката - точките за "Единна Русия" са разпределени нагоре и надясно - по диагонал, а за другите партии - по хоризонтала надясно.

Ето и резултатите за цяла Москва, изводите, мисля, са очевидни:



Резултатите на отделните партии за цяла Русия е неудобно да се представят като диаграма на разпределението, затова ще използвам пак хистограма, по абсцисата е процентът участие, по ординатата - броя гласове за дадена партия от общия брой избиратели:



Графиките на всички партии без "Единна Русия" са сходни и приличат на нормалното (Гаусово) разпределение (за което стана дума в първата част), само кривата за управляващата партия е съвсем различна в дясната си част - което съответства на установенето при диаграмите на разпределението: Резултатите на партията, за която се добавят гласове се изместват по диагонал надясно и нагоре, а на останалите - само надясно.

Друга забележителна особеност на графиката на "Единна Русия" са върховете на кръглите стойности на участие (за които също стана дума в първата част). Феноменът се изяснява, когато съставим хистограма по процента гласове за дадена партия, по абсцисата е процентът гласове за партия, по ордината брой на секциите с дадения процент:


Графиката за "Единна Русия" прилича на нормалното разпределение само в лявата си част, а оттам нататък е разтегната надясно чак до 100% от гласовете. Ясните върховете на кръгли стойности, дори на 5%-ви интервали сочат, че е имало поръчка "отгоре" не само за определен процент участие, но и за определен процент за "Единна Русия". Защото теоретично може да се допусне, че даден процент участие може да се постигне като се докарват насила избирателите до урните (виж нашето ДПС), то да се постигне определен процент за дадена партия е възможно само чрез подправяне на протоколите.

Графиките за КПРФ, "Справедлива Русия" и ЛДПР биха приличали напълно на Гаусовото разпределение, ако не бе високият брой секции с много нисък, стигаща до 0 процента в крайната лява част; и "изяденият" връх на КПРФ. И двете особености статистически потвърждават множеството съобщения на очевидци за занижаване на гласовете за тези партии при подправянето на протоколите.


Статистическият анализ на резултатите от руските избори е дело на физика Сергей Шпилкин.


Източници:
Статистика исследовала выборы - Газета Ру, 10 декември 2011
Выбирать не приходится - Esquire, 1 декември 2011

Очаква се канадският производител на мобилни телефони Research In Motion (RIM) да представят новата версия на операционната система - PlayBook OS по време на Consumer Electronics Show (CES) в Лас Вегас. Според слухове, от компанията плануват да демонстрират новата платформа по време на Consumer Electronics Show (CES) в Лас Вегас на 10 януари. Новата версия на операционна система PlayBook 2.0 беше пусната за бета тестове през изминалите месеци, а финалната версия се очаква да бъде пусната следващия месец. Изглежда, че от Research In Motion (RIM) са направили някои забележителни подобрения по операционната си система. От Research In Motion (RIM) също може да представят BlackBerry 7 OS в събитието, което ще се проведе следващата седмица, обаче е малко вероятно да бъдат представени и нови устройства. Доколкото за следващата версия на платформата BlackBerry на RIM - BlackBerry OS 10 се казва, че ще бъде представен по време на Mobile World Congress (MWC) в Барселона през февруари.

Ръководството на социалната мрежа Facebook обяви датата за старта на поредния конкурс за програмисти Hacker Cup. "Хакерството е онова, благодарение на което се е появил Facebook", смята Дейвид Елвс, инженер в мобилното подразделение на компанията. Първият етап на конкурса ще се проведе на 28 януари. По време на съревнованието ще бъдат определени 25 финалисти, които ще се състезават за първото място на 27 март в централата на Facebook. Голямата награда в Hacker Cup 2012 е парична премия в размер на 5 хиляди долара. Заелият второто място ще получи 2 000 долара, класиралият се трети - хиляда, а всички, заели местата между 4-то и 25-о ще бъдат поощрени с по $ 100. Участниците, класирали се на първите 100 места, ще получат и тематични тениски, се съобщава на страницата на конкурса във Facebook. Независимо от името на събитието, в случая не става дума за хакери, които се занимават с разбиване на мрежи, компютри и софтуер, както и с разпространение на вируси. Организаторите на Hacker Cup канят за участие всички програмисти, които "се наслаждават на търсенето на нови възможности и щателно изследват предмета на програмирането". В рамките на Hacker Cup на участниците ще бъдат поставени редица задачи. За решение на проблема се дават по 6 минути, след изтичането на които трябва да се представи готовият отговор във вид на изходен код, придружен с обяснение на принципа на неговото действие.

В своя официален блог компанията Microsoft разказа за интересно нововъведение в операционната система Windows 8: преинсталирането на системата може да се извършва буквално с един бутон, без досадни процедури и манипулации с оптични дискове. Нещо повече - при преинсталацията ще могат да се запазват всички данни и инсталирани програми. Ще бъдат налични два режима на преинсталиране: актуализиране и почистване на системата. При актуализирането всички потребителски данни, приложения и настройки ще се съхраняват след преинсталацията, а при почистването те ще бъдат премахвани. Тази функционалност е подобна на "мекото" и "твърдо" почистване на телефоните и смартфоните. Сега тези функции ще се появят и на компютрите и таблетите, работещи под управлението на Windows 8. От Microsoft считат, че това ще позволи пределно опростяване на процеса на преинсталиране на системата, както и напълно да се елиминира необходимостта от архивиране на данните с последващото им възстановяване. Според компанията, актуализацията на системата ще се извършва за около 8 минути, а пълното почистване - за около 24, като при това всеки сектор на твърдия диск ще се презаписва с цел по-надеждно заличаване на данните.

Татяна Буруджиева е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1980 година. Тя е политолог и социолог. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. - Госпожо Буруджиева, новата година започна със скандал. Имам предвид забраната за изкуствено оплождане на жените, които не могат да имат деца, скъпите лимузини и начин на живот на висшия клир. От какво бе породена тази война? - Може би се дължи на вътрешните противоборства в синода по повод на предстоящото избиране на нов патриарх поради напредналата възраст и лошото физическо състояние на настоящия патриарх Максим. Мисля си, че тепърва ще се изострят тези противоборства. На базата на тях през годините си текат проблемите на църквата. Мисля си, че започват да доминират владици с по-крайни позиции. Оттук налагането и на това публично крайно поведение на клира, защото този тип решения, на които ставаме...

Чувствате ли силата и властта, която пращи с огромен електрически заряд по върховете на пръстите ви? Показалецът ви се казва Дарт Вейдър, останалите също носят имена на герои и личности, които са супер или хипер. Названията им зависят от способността ви да натискате копчета по десетопръстната система или да се бунтувате, бъркайки с всички тях в носа и ушите си. И това е само малка част от вашата мощ. А очите ви, пронизващ рентген, лазер, чудо на телекинезата. Цялото ви могъщество е подчинено на вашето изконно право да на избор. В дните, когато вече сте толкова мъдри и подборът ви на забавления е толкова изтънчен, борбата между вашите слуги за капка внимание става все по-безмилостна. Напъхани в телевизора, залепени по вестниците, оплетени във въжетата на политиката, изненадващи ви зад ъгъла, те искат като бог да насочите своя показалец към тях и да кажете “Той е”. Готови са на всичко – да говорят, каквото не мислят, да се натискат с някого, когото не недолюбват, да измислят...

Милен Радев

Лондонският квартал Стамфорд Хил – Stamford Hill (в който ми се случва да отсядам, когато се намеря в британската столица) има неповторим, навярно вече никъде другаде в Европа несрещащ се облик.

От 19 век насам тук се заселват ортодоксални евреи-емигранти от Източна Европа – главно от територията на някогашните Австро-Унгарска и Руска империя. Броят на бежанците нараства стремително в навечерието на Втората световна война, както и след нахлуването на съветските и германски войски в Полша. След войната, оцелели членове на т.н. хасидски еврейски общности от цял свят намират в Стамфорд Хил своята втора родина.

Днес се смята, че в квартала живеят около 20 000 души, принадлежащи към няколко еврейски религиозни общности с около 50 синагоги, училища, старопиталища, безброй магазини за кошерна храна (изключителна халва и хумус!) и пр. и пр.

Уличният пейзаж на Стамфорд Хил е оживен по всяко време на деня от облечени в черно мъжки фигури с развети от характерната им забързана походка бради и ритуални, навити на масури, дълги къдри на слепоочията. Жените и особено младите девойчета са често на групи, облечени са в продавани само в специални магазини почти идентични рокли и палта – старомодни в представите на външния гост – скромни, с дължина под коляното, с обувки без ток. Свели очи (срещата на погледите с чужд мъж би било крайно неприятно произшествие), те всички носят доста обемисти перуки на главата – виждането на кичур естествена коса извън интимната домашна обстановка се смята за голям резил.

Както навсякъде, където има еврейски ортодоксални (православни) общности, животът в «еврейските» улици на Стамфорд Хил замира от петък късно следобед до събота вечер. Празнува се Шабат, магазините се затварят, по улицата се появяват само на път към и от синагогите мъже с палта до глезените, някои – напротив, с бели чорапи до коленете, с молитвени кърпи, чиито ресни висят и в делничен ден изпод горната дреха – но всички задължително с празничния калпак на главата – голям и с формата на воденичен камък, от фина козина и съответно, много скъп.

Не мога сега и тук да навлизам в по-подробни разяснения за интеграцията или по-скоро липсата на такава, за особености на съжителството с околните други етнически общности – както «обикновени» английски, неконфесионални граждани, така и предимно африкански и турски мигранти от няколко поколения. Ще кажа само, че Лондонската община има много положително отношение към тази еврейска общност (общности), въпреки някои нейни специфични особености, особено в областта на детското възпитание и обучение. Оказва се, и това се подчертава често, че това е най-законопослушното население. За метрополия, която страда силно от престъпността, особено от тази, произтичаща от малцинствените, мигрантски общности е силно впечатляващо, че от еврейската общност едва ли има случай на престъпност, на хулиганство, за пиянски изстъпления и да не говорим, те са просто изключени по условие…

Смея да мисля, че снимките, които следват са доста редки като запечатани мотиви. Почитта към достойнството на хора, живеещи културно и духовно в XIX век не позволява да се изправиш с фотоапарата пред тях и да ги снимаш като екзотични зверове. Случайност ми даде възможност да направя една по-голяма серия и то точно навръх Шабат, когато богомолците се връщаха от служба. Другите снимки от серията правих с телефон, с пмощта на описаната от мен другаде техника “през илика на ризата”…

Ситуацията беше такава: в една квартална църква (в енория, където вече на практика няма английски богомолци и тя е поета от някаква африканска методистка църква) се венчаваше млада двойка. Съответно пищно беше шествието на близките и познатите, издокарани в коприна и кадифе, окичени с дебели златни ланци и пр. и пр. А пред вратата бяха паркирали наета сватбена бяла лимузина, дълга около 20 метра. Естествено, че в Стамфорд Хил такова чудо на съвременната цивилизация бе истинска сензация. Наша милост веднага се присламчи и с чувство на благоговейна изненада започна да снима уж лимузината, но покрай нея и част от публиката наоколо.

Предлагам тук някои от мотивите.

Има хора, които получават и такава кореспонденция.   Картичката е с новогодишни пожелания за 2012 година от DGSE(Генерална дирекция за външна сигурност – Франция). Дизайнът е минималистичен, мрачен с поздравления на 16 езика. Всичко е дискретно и стилно както би трябвало да бъде за една сериозна организация. Най-интересното е на гърба, но то често е [...]

2011 г. се търкулна и си замина с гръм и трясък, а „Книга за теб” се доближава с бързи крачки към първия си рожден ден. Той е през февруари и вече мислим разни изненади за теб, за всички наши приятели и клиенти. Но за това - когато му дойде времето.

2011 беше странна година за една странна книжарница като нашата. Редуваха се възходи и падения, но и за миг не се усъмнихме, че вървим по правилен, различен от на всички останали път. Запазихме основната си философия да добавяме само книги с положителни лични ревюта в „Книголандия” и „Аз чета”, отказахме се да продаваме редица медийни „бестселъри” просто защото не смятаме, че те заслужават да давате парите си за тях. И в края на годината таблицата ни с поръчки получи ето това изражение:

Класацията ни за 2011 г. беше силно оспорвана, особено за първото място, борба се водеше буквално до последния момент. В средата също настъпиха съществени промени след "нахлуването" на така чаканата официална биография на Стив Джобс и „Физика на тъгата” на Георги Господинов, които само за две седмици успяха да си извоюват мeстa в челната десетка. Горди сме, че нашата класация почти не прилича на тази на никоя друга книжарница и част от нашите бестселъри са си само „наши” – вярваме, че добрата книга си заслужава, без значение кога е издадена.

Трябва да се отбележи, че на голямо внимание се радваха и нашите промоционални пакети с тройки заглавия – книгите на Карлос Руис Сафон, цялата трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон, фантастичните романи на Робърт Хайнлайн, а в последните седмици и трилогията „Игрите на глада” се засилва покрай задаващия се първи филм. Ние пък сме сигурни, че няма как да е по-хубав от написаното от Сюзан Колинс, естествено.

Добре, стига сме говорили - минаваме по същество с 10-те най-поръчвани книги за 2011-та година в твоята лична книжарница - Knigazateb.com:

На десето място по продажби застана декемврийският хит на „Изток-Запад” – „Картата на времето” на Феликс Палма. Доста време фантастичната история с главен герой Хърбърт Уелс можеше да се поръча ексклузивно само от нас и сме щастливи, че се възползвахте от тази възможност.

Стъпка по-нагоре – на девета позиция – застава дългоочакваният „Танц с дракони” на Джордж Мартин („Бард”), който първо набра скорост и на ангийски. Около книгата имаше и напрегнат момент с липса на бройки след пускането на българското издание, но благодарение на вашето разбиране всеки успя да получи поръчаната си книга.

Осмо място зае автобиографията на Патрик Суейзи и Лиса Нийми – „Моят танц със живота”. Искрена книга, писана буквално месеци преди предизвестената смърт на великия актьор, успя да накара Христо дори да хареса „Мръсни танци” и той да напише едно от най-откровените си ревюта, което вие оценихте подобаващо.

Магическото седмо място отиде при една магическа книга, която няма да се уморим да ви препоръчваме – „Сянката на вятъра” и Карлос Руис Сафон. Издаденият преди няколко години роман продължава възходящото си развитие и печели нови и нови фенове, които единодушно обявяват автора за един от най-добрите писатели на нашето време.

Шестата позиция бе завоювана от най-продаваната книга в световен мащаб за миналата година – „Стив Джобс. Официална биография” на Уолтър Айзъксън („Софтпрес”). Историята на изданието ви е позната - предварителните продажби в световен мащаб започнаха близо половин година преди официалното пускане, което пък бе изтеглено няколко седмици напред заради смъртта на Джобс. Най-хубавото - книгата излезе почти веднага и у нас. И така успя да се нареди на почетна позиция и в нашия списък с бестселъри.

Стъпка по-горе – на пето място – застана нашата малка гордост – Мария Василева и „...малко той, малко аз, малко ние” („Ерго”). Заради такива книги една прекрасна млада дама нарече нашата книжарница „лична” – мястото, където да споделиш книга на/с приятел. Мария заслужава това признание за неуморния си труд в блога „Разпилени парченца...”.

Номер четири е още една декемврийска буря, която отнесе класациите – дългоочакваната „Физика на тъгата” на Георги Господинов („Жанет 45”). Повече от десетилетие след дебютния си "Естествен роман" Господинов вече е фактор в българския обществен живот и успехът е закономерен. Алекс предрича заглавието тепърва да има истинския си връх на интерес, така че остава да видим.

На трето място, може би изненадващо, се нареди „Затъпяване: скритата цел на държавното образование” на Джон Гатоу, една от най-провокативните книги за образованието, излизала у нас. В спорът се ражда истината, а Гатоу наистина умее да провокира. Ревюто на книгата в „Книголандия” е сред най-четените и „харесвани” във „Фейсбук” и присъствието в челната тройка в крайна сметка е оправдано.

Втората позиция остана за „Стив Джобс - iЛидерът” на Джей Елиът и Уилям Саймън, независимо от негативното ревю в „Книголандия” в контраст с положителното в „Аз чета”. За нас е ценно, че вие правите своя собствен избор – виждаме ролята си не като съдници, а просто като читатели – нашето мнение за някои от книгите може и да не е меродавно и поръчките за тази книга доказват това. Важно ни е обаче да не изневеряваме на себе си в едно - наистина да четем книгите, които ви предлагаме, и да ви казваме искреното си мнение за тях.

И накрая, драматичният победител в класацията ни за 2011 г. – „Псевдонауката” на Бен Голдейкър! Любима книга на Христо, той успя да зарази страшно много хора с желание да я прочетат и резултатът е налице – заглавието определено беше един от хитовете на есента и не спира да се продава добре.

Във връзка с този успех и специално за „Книга за теб” Голдейкър ни написа: „It's pleasing to know that there are nerds everywhere, and that so many people share my pleasure in pulling bullshit apart!”. Ще си позволим да го преведем - "Приятно е да знаеш, че навсякъде има "зубъри" и че толкова много хора споделят моето удоволствие да разкарвам гадостите!".

Е, това беше за 2011 г. Новата 2012 г. пък започва изнедващо силно и след невероятно силния ни месец декември гледаме с още по-голям оптимизъм в бъдещето. И си пожелаваме същата тази крива, която виждаш горе. Но този път не започваме от Кота 0, а от високото (поне за нас) ниво, до което достигнахме заедно с теб.

Благодарим ти, че споделяш нашите мечти и страст към добрите книги!

Успешна 2012-та година!

Алекс и Христо,
Създатели на Knigazateb.com

Не разбираме, наистина не разбираме, скъпи сънародници, кой и защо смущава спокойствието на нацията с разни слухове за очертаващи се предсрочни избори. Моментът сякаш е умишлено подбран точно след като гордият ни народ е понесъл тежестите на празнуването, свързани с преяждането и алкохолното опиянение и трудно би осъзнал каква заплаха и катастрофа за просперитета на държавата е това. Добре, че генерал лейтенант премиера доктор Борисов се намеси навреме и заяви, че докато не си довърши магистралите, никой да не се надява на предсрочни избори. Абсолютно. Дори за какво въобще са ни избори, но както и да е. Според премиера няма нормален човек, който като види построеното да не гласува отново за него. Какъв ахмак трябва да си, че да гласуваш за някой друг? Нали? Това пък, че доверието към него и към управлението се срива с всеки изминал ден, са пълни глупости. Да не говорим за мощната парламентарана подкрепа, която има господин Борисов. Въпреки вайкането на доскорошния крепител на...

Винаги съм смятал, че светът е някаква безкрайна мрежа. Въобще и не мога да си го представя точно, прекалено голям е и краищата му се губят в мъглата; но все съм си го представял като мрежата на стар рибар, подкарал малката си лодка из тихи води, а над тях се стеле мъгла. А дали това не е и точно тази вода, над която лети Духът, който лети над водата? Чета първите думи на Библията, прочитам за Духа, който лети над водата и си представям тази мъглива вода. Но в Библията не се споменава за рибар. Дали това пък не е старецът Харон, разплискващ реката Стикс на малки и мазни вълнички? Тоя, който иска по един обол, за да превози с лодката си душата ти до Царството на сенките? Но той, Харон, не е рибар... Никъде не се споменава да има мрежа. За сметка на това в картината на Дьолакроа „Данте и Вергилий”, пресъздаваща момента, в който Вергилий превежда Данте през подземната река, във водите на реката се виждат плуващи човешки души. Значи Харон може би има мрежа! И с нея лови душите на...

Европейската комисия публикува предложения за scoreboard (табло) за оценка на макроикономическите дисбаланси в рамките на новата процедура за прекомерни дисбаланси. Както винаги сме се опасявали, тя не взема под внимание различните нива на развитие на различните страни и слага едни и същи ограничения за всички страни, независимо дали тези страни вече са богати и развити или тепърва трябва да настигат.

Основният проблем, разбира се, е в това, че бедните страни – за да станат богати – трябва да настигат, т.е. трябва да се движат по-бързо, трябва да привличат повече инвестиции и финансиране, да внасят повече машини и оборудване, да постигат по-висок растеж на заплатите (и съответно цените). Но именно този по-висок растеж на съответните индикатори ще се окачестви като "дисбаланс" според таблото на ЕК. Едва ли не се получава, че този който прави реформи, привлича инвестиции и постига увеличение на благосъстоянието е задължително в дисбаланс – а този, който стои на едно място и нищо не прави е ОК?!?

Сред индикаторите е дефицитът по текущата сметка с ограничение от 4% от БВП за всички страни – независимо дали този дефицит се финансира с чужди  инвестиции или с кредити (сякаш рискът от двете е еднакъв). Дали има дефицит по търговския баланс заради инвестиции и внос на машини или заради потребление и внос на потребителски стоки, това не се взема под внимание.

Друг индикатор е нетната международна инвестиционна позиция, в която се включват както външни кредити кредити, така и чуждите инвестиции – т.е. директно се приема, че вливането на много чужди инвестиции в една страна е дисбаланс!

Растежът на кредитите се ограничава до 15%, отново за всички страни – над това ниво се приема, че има дисбаланс.

Растежът на разходите за труд се ограничава до 9% за 3-годишен период за страните от Еврозоната и 12% за останалите. Независимо откъде идва растежът на заплатите, се приема, че това е признак на дисбаланс, ако е висок! Без значение дали става въпрос за настигане на заплатите в резултат на реформи и конкурентност или за раздуване на заплатите в резултат на липса на реформи и негъвкавост на пазарите.

При този подход се губи целият смисъл на упражнението, защото като страни с дисбаланси автоматично се появяват всички реформаторски и бързоразвиващи се страни, а бавноразвиващите се страни излизат ОК, дори и да са проблемни. Вместо да насърчаваме развитието, насърчаваме бавноразвиващите.

Индикаторите и предложените стойности са следните:

• 3 year backward moving average of the current account balance as a percent of GDP, with the a threshold of +6% of GDP and – 4% of GDP;

• net international investment position as a percent of GDP, with a threshold of -35% of GDP;

• 5 years percentage change of export market shares measured in values, with a threshold of -6%;

• 3 years percentage change in nominal unit labour cost, with thresholds of +9% for euro-area countries and +12% for non-euro-area countries.

• 3 years percentage change of the real effective exchange rates based on HICP/CPI deflators, relative to 35 other industrial countries, with thresholds of -/+5% for euro-area countries and -/+11% for non-euro-area countries;

• private sector debt in % of GDP with a threshold of 160%;

• private sector credit flow in % of GDP with a threshold of 15%;

• year-on-year changes in house prices relative to a Eurostat consumption deflator, with a threshold of 6%;

• general government sector debt in % of GDP with a threshold of 60%;

• 3-year backward moving average of unemployment rate, with the threshold of 10%.

Блогът за икономика 2011

Вредоносната програма Ramnit отново прояви активност - модифицираната версия на червея този път открадна повече от 45 хиляди пароли на потребители на социалната мрежа Facebook. За първи път вирусът, атакуващ файлове с разширенията EXE, DLL и HTML, се появи през април 2010 година. Експерти информират, че Ramnit се разпространява чрез USB Flash. Жертвите на обновения вариант на Ramnit са станали предимно потребители от Великобритания и Франция. По данни на компанията Seculert, която се занимава с осигуряване на информационна безопасност, червеят е заразил около 800 хиляди компютри, съобщава MSNBC. Новата версия на червея е публикувал в профилите на потребителите линкове, които изглеждали, сякаш били изпратени от приятели на жертвата. При кликване върху връзката потребителят помагал за разпространението на вируса. Експерти поддържат мнението, че целта на хакерите са били основно акаунтите на потребители, които използват едни и същи данни за различни уеб услуги - електронна поща, социални и корпоративни мрежи и т.н.. Освен това, съществува вероятност под заплаха да се намират и банковите сметки на собственика на заразения акаунт, до паролите за които са откраднати от Ramnit.

В края на миналата година най-популярната социална мрежа Facebook се премести в нов дом. Той се намира в Menlo Park, Сан Франциско. Преди това сградата е била дом на Sun Microsystems и въпреки реновацията, която е струвала на компанията 250 милиона долара, на места все още може да бъде забелязано логото на Sun, съобщава novini.bg. Еверет Катигбак, дизайнерът на Facebook споделя, че целта му е била да „ използва индустриални материали и да придаде на пространството негов собствен еклектичен образ”. Близо 2000 служители на социалната мрежа се преместиха в новите помещения от стария дом на сайта, който се намираше в Пало Алто. В новата сграда те разполагат с фитнес салон, а храната и напитките в стола и кафенето на сградата са безплатни. Служителите на компанията не са разположени в малки „клетки”, а имат свободата да организират сами работното си пространство. Те могат да избират между конферентни зали със стени от стъкло, дивани, големи маси и пространства под стълбите. В офиса е спазена традицията на някои от фирмите от Силиконовата долина да дават на служителите си максимална свобода относно това как да разпределят своето време.

Група индийски хакери, наричащи себе си Lords of Dharmaraja, заяви, че е успяла да се сдобие с изходния код на антивирусната програма на компанията Symantec - Norton Antivirus. Те заплашват да публикуват кода в публичното пространство. Засега не е известно дали хакерите са предявили някакви искания към разработчика. Ако информацията за антивирусния софтуер наистина се окаже в интернет с публичен достъп, Symantec ще трябва да направи значителни промени в своя продукт. Специалистът по информационна безопасност от компанията Imperva Роб Ракуолд смята, че ако хакерите действително притежават изходния код на антивируса, Symantec няма да успее да се размине само с пач за програмата. Освен това, публикуването на кода в публичното пространство би поставило в изгодна позиция разработчиците на конкурентните на Norton Antivirus продукти, пише Computer World. Както заявиха от Symantec, групата Lords of Dharmaraja вече за втори път съобщава, че разполага с изходния код на програмата. "Първото съобщение не се потвърди. Оказа се, че в ръцете им е попаднал документ, датиран от 1999 година и описващ приложно-програмния интерфейс (API) на една от частите на програмата", коментира Ракуолд. Той уточни, че документът е съдържал само подробно описание на софтуера, а не изходен код. "В момента разследваме второто съобщение", добави представителят на компанията. Предполага се, че конфиденциална информация на компанията е била съхранявана на един от държавните сървъри, до който хакерите са успели да получат достъп.

Това поколение, което бе заченато през април. Имаше време, когато под април не се разбираше пролет, нито минзухари някакви и кокичета, а се съзираше пленум. Всичко, свързано с април, беше пленум. Разбира се този пленум родил априлски поети, а пък априлските поети тъкмо се били разгонили тогава и започнаха да ни е****т майките.    Така майките ни ставали уруспии и като комсомолки тогава пускали на някой априлски поет, който ги уреждал с комсомолска квартира и евтин аборт за копелето си – след натуралната размяна на тяло срещу преференции. Майките ни ставали уруспии, а не курви или проститутки – далеч по достойно положение.    Сега ние се оказваме поколението не само заченато от тях, но и наблъскано с тяхното възпитание...    Имам един приятел от детството в Габрово. Луда глава, гърмян заек, дето се вика. И то не само в преносния смисъл, защото с пет куршума деветдесетте години го бяха напълнили в центъра на Габрово. И оживя.    Та той ми каза веднъж: „ Какъв искат да съм аз, а?...

В предишния брой описах как нашият народ е щедър в разхищаването на здравето си. В същото време той е стиснат да плати за здравеопазване. В Словения има 2 милиона пациенти, а здравеопазването им получава 10 милиарда лева. В България населението е 7,5 милиона, а се дават 3 милиарда. И тук не казвайте, че имало разлика в жизненото равнище! Първо тая разлика не е голяма, както е между нас и американците. Второ, цените на спринцовките, скенерите и всичко останало в Словения и у нас са еднакви. Когато на българина му поискат пари в болницата, той негодува: нали си плащам осигуровките! Обаче той получава една заплата, а се подписва на по-малка. По този начин крие здравни осигуровки и помага да се крият такива. Освен това дори тия смешни осигуровки ги плащат едва около 2 милиона от населението на страната. За държавни чиновници, пенсионери, деца, студенти и безработни плаща държавата. Тоест плащат пак тия 2 милиона! При това имаме и неосигурени. Когато закарат един препил и...

Цялата истина за битката с рака на панкреаса на световноизвестната звезда от „Мръсни танци” Патрик Суейзи, видяна и изпитана от съпругата му Лиса Нийми, е разкрита в новата ѝ биографична книга „Worth Fighting For: Love, Loss and Moving Forward”, съобщи USA Today.

От момента, в който шоуменът разбира за болестта си, до последния му дъх Лиса стои неотлъчно до своя съпруг и се грижи за него всяка секунда. През всички тези 21 месеца Нийми се бори със смъртта, изготвяйки и спазвайки план за лечение на любимия човек, както и предпазвайки го от допълнителни инфекции. Тя обаче води и тежка битка и с любопитните папараци, които дебнат семейството постоянно.

55-годишната Нийми Суейзи, съавтор на автобиографичното издание на актьора „Моят танц със живота” (Изток-Запад, 2010), коментира пред USA Today, че написването на книгата всъщност било толкова трудно и мъчително, не само защото описва тези тежки за семейство Суейзи дни, но и защото включва безкрайно щастливи мигове от живота на двойката, като например церемонията по подновяване на брачния обет на Патрик и Лиса през юли 2008 г. Публикуването на „Моят танц със живота” изиграло голяма роля в живота на Нийми. „Аз бях в състояние да се освободя от много неща, към които се придържах дълго време”, споделя тя.

За читателите, изпитващи същите проблеми, Лиса казва: „Може би по този начин бих могла да помогна и на други хора в моето положение да продължат напред... Ако не можеш да понесеш някои от най-лошите неща, които са те сполетели в този живот, и да направиш нещо творческо с тях, тогава в някаква степен ти надделяваш над изпитанието.”

Тази философия на авторката на „Worth Fighting For” ѝ помага много. След като успява да завърши „Моят танц със живота”, Лиса Суейзи започва да приема по-леко болката. С появата на новата ѝ книга тя вече се чувства по-силна и по-уверена. Както сама казва: „Започвам да се чувствам сякаш в животът ми има нови възможности. И това е прекрасно.”

Вземи "Моят танц с живота" с отстъпка от Knigazateb.com

Снимки: USA Today

Още един щрих към едрата пластика в кабинета „Борисов” беше добавен от самия скулптор, който се извини за свое хомофобско изказване, с което на практика потвърди неговата автентичност. Преди 12 години казал, че „гейовете са му най-неприятни”, но сега се извинява за това, научаваме от министърът на културата Вежди Рашидов.

Апелирам към логиката, а не към дискусия „за” и „против” нечия сексуална ориентация. Но понеже знам, че подобни призиви няма да спрат желаещите да харесват хомофобското изявление на Рашидов, независимо от извинението, искам да попитам точно тях: схващате ли, че по силата на днешното му извинение той би трябвало вече да „харесва гейовете”? Така излиза, щом се разграничава от себе си- дори уточнява, че тогава бил по-млад и това била причината за позицията му- значи сега, когато е по-стар, вече няма нищо против тях и съответно попада в кръга на „заподозрените”,така ли?

Не, не е така. Абсурдно е да се повярва на подобна трансформация. Сега просто е политически лъжлив. Налага му се. А колко откровен може да е, когато играе „себе си”- колкото в онзи случай, когато налетя на бой на служител по сигурността пред столичната община в спор за правото да паркира ( но му се размина, защото е приятел с правилния човек, че и министър стана по същата причина).

В любимата му роля на Вежди, който играе Вежди, можете да го видите и чуете да плещи публично измислени от него имена на „световни знаменитости”, за да подкрепи с техния несъществуващ авторитет своя такъв. Със същото самочувствие г-н министърът изобрети книгомер, заявявайки абсолютно сериозно, че колкото е по-дебела една книга, толкова по-добра е тя. А в синхрон с най-модерните тенденции на черната комедия Рашидов защити навръх 60-годишнината си пред телевизионната публика правото си умре от пушене на тютюн, твърдейки напълно убедено, че от пушеното има полза за здравето, защото всъщност се умирало и от друга работи. Особено велика е идеята му, че пушачите пречиствали с дробовете си цигарения дим и така той ставал безвреден за околните!

Трябва да си изпишем Вежди – в количества, достатъчни за пречистване на въздуха около нас. Но не боде ли очите на началника си? Не е ли ясно, че Вежди е вреден за здравето на цветето на властта, известно като ГЕРБ?

Никой не може да попречи на ГЕРБ да се самоубие с такива министри. От думите на Борисов, че няма да има предсрочни избори, произтича вероятността това самоубийство да стане по бавния, ритуално-смешен начин, за който министърът на културата се грижи неуморно, вдъхвайки на цветето на властта редовно от своя пречистен въздух под налягане.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
4 големи пилешки пържоли
2 моркова
1 стрък праз
2с.л. краве масло
щипка сол
1ч.л. майорана
1/2 кисела зелка
1ч.ч. прясна зелева чорба
1с.л. свинска мас

Приготвяне:
Пилешките пържоли са предвидени да са от бялото месо. Ако предпочитате може и от бут. Слагат се на кухненски плот. Очукват се. Поръсват се със сол и суха, стрита майорана. Зеленчуците се измиват и почистват. Морковите се стържат на ренде. Стръкът праз се скълцва на дребно. В тиган се слага краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Когато се разтопи маслото се добавят зеленчуците. Запържват се за 10 минути. Непрекъснато се бърка с дървена шпатула за да не загорят. Със запържените зеленчуци се пълнят пържолите. Накрая се забождат с клечки за зъби. Парчето зеле се почиства от кочановата част. Реже се много на дребно. Половината се разпределя по дъното на гювеч. Отгоре се подреждат пържолните пакети. Върху тях се подрежда останалото зеле. Полива се 1ч.ч прясна, зелева чорба и стопена свинска мас. Похлупват се. Пекат се на умерен огън 1 час. После ястието се отхлупва и се връща във фурната за още 15 минути. Взема се голама чиния. По края се подрежда зеле. В средата се подреждат пилешките пържоли.

Само преди няколко дни, на 31.12. миналата година сложих като статус във Facebook “A New Year’s Eve I shall never forget. Await the details. I am sound and safe btw.”

Може би малко прекалих, съдейки по коментарите и телефонните обаждания след това, но случката наистина си я биваше.

Какво беше станало?

На същия ден сутринта с И. тръгнахме към Банско с идеята да покараме ски и след това да продължиме към Семково, където да отпразнуваме настъпването на новата 2012. Речено-сторено, нали още на 30-ти беше почнало да вали, та на Банско беше паднал пухкав нов снежец и като се изключат пренаселените писти покарахме доста добре.

Тръгнахме след това към Семково (до там от Банско се стига през Баня и Белица), като след Белица пътят не беше пипан изобщо. Никаква следа от “обработка”, но пък за нас беше напълно “проходим в зимни условия”. Имахме резервация за семковския хотел Бор.

Веднъж достигнали до хотела, не можехме да намериме подстъпа към него. Звучи абсурдно, но си беше точно така. Проблемът се състоеше в това, че за да изрине пътя около хотела по него беше минавала някаква верижна техника и беше образувала огромни валове от сняг

Като допълнително усложнение идваше тъмнината и липсата на каквото и да било означение.

След третата обиколка около хотела с И. успяхме да видиме една пролука в снежната стена, от която тръгваше не добре утъпкана пъртина и решихме, че това е пътят. Оказа се обходният път.

Вече се движех в режим 4×4 и макар и в началото да вървяхме добре, скоро достигнахме до

много дълбока преспа

в която и заседнахме…

Image forums.vwvortex.com

Това на снимката не е точно моята кола, но заснетата ситуация доста напомня на нашата с разликата, че улеят от сняг при нас беше висок около метър-метър и половина.

Прегазих преспата  и отидох до хотела да търся помощ. Там казаха, че имали някакъв бус, койото обаче точно сега бил отишъл да вози някакви хора. Да сме си извадели багажа и утре на светло щели да ни издърпат. Това не ни уреждаше и поисках лопата за сняг – мислех, че ще успея да поизрина около колата и в края на краищата да я изкарам.

Апропо, обърнах внимание на администрацията на хотела, че са отговорни за обходния си път, и че щом не могат да го почистят адекватно, то поне да го препречват с нещо и да го затварят, та да не случват такива работи. Администраторката на свой ред изкара виновен мен, заради това, че не съм се бил обадил да попитам как точно да стигна до тях!?

Както и да е, И. и аз хубаво изринахме с лопатата около колата, но това само по себе си не ни увенча с успеха да я изкараме от преспата.

Случаен гост на хотела, който беше излязъл до колата си на паркинга, ни видя и се поинтересува да ни помогне. Беше със Skoda Octavia 4×4 и имаше хубаво стоманено въже. Понеже го беше страх да докара колата си по-близо до нашата, се наложи и аз да извадя моето въже и да го снаждам с неговото.

Нейсе, опитът му да ни помогне остана нефелен, понеже не намерихме къде на Octavia-та и се завинтва куката за теглене. Остави ми обаче въжето си и ни пожела успех…

От балконите на близката университетска станция вече ни гледаха сеирджии и може би в сърцето на някой от тях да е прескочила искрата на

шофьорската солидарност

така че по едно време до нас дойде един пич и ни попита дали да не дойде да ни издърпа с една джипка.

Приехме с радост и Жоро, както се оказа че се казва пичът, довтаса с едно такова нещо.

Image fjcruiserforums.com

Е, в кабината му нямаше куче, но пък той пращеше от желание да победи природната стихия и да ни извади от преспата.

Опитахме първо с въжетата, но след втория опит скъсахме моето.

Стигнахме до ultima ratio -

тегленето с лебедката на Land Cruiser-а.

Това е механизмът под моторната решетка, който се състои от стоманено въже, завършващо с кука и задвижвано от собствен електромотор. Лебедката се и оказа нашето спасение – с взаимни усилия (той дърпаше, а аз давах газ на втора бавна предавка) изкарахме нашия Big T от подлата клопка.

Това е.
Излизането от преспата времетрая около 2 часа и разби на пух и прах плановете на И. предновогодишно да посети новия хотелски SPA център, преди да се отправиме към хижа Семково, където ни чакаше компанията. Сега като се сетя за това как изглеждаше стаята, май беше супер, че си спестихме SPA-то, но за това некой друг път.

За сметка на това купонът в хижата си струваше последващото половинчасово трамбоване през гората нагоре – не липсваше нищо, а и компанията се беше погрижила за масивен полунощен фойерверк.

Надявам се и вашият новогодишен празник да е преминал толкова хубаво, колкото и нашият и да ви е заредил с много положителна енергия за новата 2012!

No related posts.

Ето, че дойде време за първото издание на нерегулярната рубрика “Топ няколко” през 2012 година. Смятам, че трябва да направя малко промени в нея, за да има смисъл рубриката въобще да съществува във видна на едноседмично или двуседмично обобщение. Затова тук вече няма да се появяват новини (за това си имаме SocialEvo), а ще включвам само по-интересни анализи, разширени материали и инфографики. Надявам се, че в този си вид “Топ няколко” ще е по-интересна част от блога и ще има реално приложение. Да започваме!

1. Кризи: Mashable пуснаха интересен материал за предпазване на репутацията на марката в социалните медии. Материалът започва с няколко добре познати примера, сред които са Dell Hell и Domino’s Pizza, и продължава с 6 стъпки за управление на репутацията онлайн.
2. Брандинг: интересна инфографика за брандинга и как той се променя в социалните медии. Информацията включва колко активни са потребителите в социалните медии, как те си взаимодействат с марките, каква информация и по какъв начин искат да получават потребителите.
3. PR: PR Daily ни дава  списък с 33 неща, които журналистите копнеят PR-практиците да знаят. Наистина, за да сме полезни на медиите, трябва да знаем как те работят. Списъкът е доста полезен за маркетолози, чийто основен фокус не е PR.
4. Събития: тъй като управлението на събития отдавна ми е интересно, няма как да пропусна един доста подробен списък с начини да използвате социалните медии за събития. Вътре са включени всички важни инструменти, които трябва да имате предвид: начини за споделяне, QR кодове, видео и още много.
5. Съдържание: една забавна инфографика от Social Media Explorer – хамбургерът на съдържанието. Звучи малко странно, но е идеална визуализация за презентации на тема content marketing.
6. Word-of-Mouth: и въпреки че говоря много за социалните медии, няма нищо по-хубаво от някоя графика, която да показва, че офлайн общуването все още има огромна сила. Данните за маркетинга от уста на уста са доста убедителни и доказват, че няма нищо по-силно от общуването.
7. Презентация: нещо, което препоръчвам да си оставите за десерт на чаша вино и бележник в ръка. Jeremiah Owyang пусна keynote презентация от LeWeb, в която говори за пирамидата на потребностите (кой не знае Маслоу) и използването й в стратегията за онлайн комуникация. Идеята е доста интересна, а Altimeter имат достатъчно опит, за да направят една наистина образователна лекция.
8. Viral: Иво Илиев се е постарал и е направил една направо научна статия за вирусното съдържание в Интернет. Като дете на биолози връзката между K-фактора и дигиталните вируси много ми допадна.

Мисля, че за днес ви стига. За да не съм твърде суховата, ще ви споделя и една приятна реклама за десерт – все още на всички ни е малко коледно, нали?

Приятен уикенд!

___
снимка: Leo Reynolds

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №8
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №3
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №7

Рязко, ама много рязко сменяме посоката: след като почти цяла седмица обикаляхме съседните странои, днес обръщаме земното кълбо по диаметъра и се озоваваме насред Тихия океан. Иван ще ни води до Остаровите Кук. Приятно четене:

Острови Кук

Киа орана!

Използва се като "Здравей", но второто му значение е "Да живееш дълго". Това беше най често употребяваната фраза от местните в момента който стъпихме на тяхната земя. Сигурно така са посрещнали и Кук при неговата визита. Надявахме се поне да не свършим като него.

 

Острови Кук, Тихи океан

  Населението от 30 000 души се е разпростряло на 15 острова, разделени на две основни групи- Северни и Южни острови Кук. Към южната група спадат островите Атиу, Мауке и Митиаро (това са най-източните острови от тази група с общо име "Три Корена"), Аитутаки, Мангая, Раротонга (тук се намира столицата Аваруа), Палмерстън, Мануае, Такутеа и потопения риф Уинслоу. Северната група обединява островите Манихики, Насау, Пенрхин, Пукапука, Ракаханга, Суворов и рифа Тема. С [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   еверните острови са предимно ниско лежащи коралови атоли, докато южната група са по-високи и вулканични по произход.

    Нашето приключение започна с

едночасов полет с "Чесна" над морската шир от Раротонга до Аутитаки.

Води се за една от добре пазените тайни на Южния Пасифик, колкото и относително да е това в съвременния свят. В самолета попаднах на много интересна статия по темата. Ставаше въпрос за първите луксозни пътувания през 60-те до острова. Тогава са били малцина щастливците имащи възможност да открият места недокоснати все още от туристическата индустрия и навлеци като нас. Бяха приложени и няколко снимки на американски богаташи. Определено са били късметлии...

 

  Местното население е особено колоритно и интригуващо след като се запознаеш с част от тяхната култура.

Първото, което ти се набива на очи е войнствената им натура.

Искриците в очите им казват повече от всичко. Маорите за разлика от аборигените са се борили до последно при колонизацията им. В резултат на това в момента са си завоювали доста привилегии, въпреки че са безсилни пред най-силните оръжия на белите-мисионерите и алкохола. Не знам как е възможно на една педя земя да има 7 различни вида християнски църкви. Много е интересна трансформацията от канибализъм (последния случай е отпреди 120 години) към  християнски фундемантализъм. Иначе църквите са коя от коя по-интересни.

 

  В неделя всички са с празнични облекла за литургията. Раздава се безплатна храна и питиета във всеки орден. И ние се възползвахме от тях, но при  тези цени на острова ни е  простено :). Наличието на ниско тарифна компания летяща до там ни подлъга какво може да се очаква като стандарт на живот. Свикнали на ниски цени в Азия изведнъж се оказахме на място с меко казано високи цени на почти всичко. Оказа се, че

хапването в ресторант си е доста солено преживяване с цени около 35$ на каквото и да е ястие

Първоначално си казахме, че не е голяма драма, все пак се намираме на място гъмжащо от всякакви видове риба и няма да бъде проблем да си купим от местните рибни пазари. Бързо се видя, че такива липсват, защото ловенето на риба не е на почит по тези места. Накрая се задоволихме с каквото намерим от местните бакалии, а там не се предлагаха много неща. Добре че нашата хазяйки се съжали и ни даваше всеки ден по някой тропически плод от нейната градина. Сигурно по-бедни туристи от нас не беше приемала :)

Местният поминък се осигурява основно от туризъм. На година идват около 50 000 туристи, основно от Америка.

Земеделието и риболова са рядко срещано явление

по тези места. Всичко се произвежда навън и се кара с кораби от Нова Зеландия. Не са много местата където може да видиш прасе, завързано за палма. При тази жега е учудващо как изобщо успяват да наддадат килограми.

 

  Повече от логично дебелите хора са преобладаващо мнозинство.

Диетата им се състои от понички, кока-кола и пържоли

идващи всеки месец с кораб от Нова Зеландия. По- интересно беше да разберем, че абсолютно всеки месец острова остава без гориво. Наистина ти трябва истински талант за да не можеш да си предвидиш колко гориво и провизии са ти необходими.

 

  Да си чужденец по тези места не си е работа, ако изключим туристите. За тях си нищо повече от банкомат, който така или иначе е за малко. Не така стои въпроса с малцината живеещи на острова чужденци. Почти всички са заети в туристическия бизнес като мениджъри. От един канадец разбрахме, че е имало доста случаи на психически разстройства при деца на чужденци. Местното консервативно общество е сериозна преграда при адаптирането им. Според него това е най-трудното му назначение досега, а той имаше сериозен опит. Двамата с жена му бяха преживяли интересен меден месец там. Решил човека да хване риба от лагуната за вечеря, но в резултат на това прекарват парализирани медения си месец. В затворени водни пространства като лагуна, различната токсичност на океаните се прехвърля на планктона.  От там се заразява рибата  живееща в лагуната. Болестта може да доведе в крайна смета до фатален край, защото се разчита единствено на имунната ти система. Няма лекарство за  това.

 

 

Местната телевизия беше едно от другите чудеса по тези места.

Понеже ни се наложи да изтърпим една седмица тропически циклон на Раротонга,  телевизията бе едно възможно бягство от скуката. Бързо ни се охладиха мераците след като се запознахме с програмата им. На всеки половин час се пускаха клипове "Не на домашното насилие". Оказа се, че местните от мързел по цял ден пият и си бият жените и децата. Може би са били така и отпреди мисионерите, но по вероятно е да се повтаря за съжаление историята с американските индианци.

 

  Престъпност  няма , като изключим тримата затворници в местния затвор. Хубавото на местните управници е, че ти позволяват да си ги наемеш срещу заплащане при фиксирана надница. Може би ги ползват при изкопаването на нечий гроб в фамилните им къщи. Въпреки наличието на стандартни гробища, част от хората погребват своите близки в двора си. Въпрос на култура.

 

За лагуните и плажовете е излишно да се говори. Екзотиката на Пасифика е несравнима с нито едно от местата, които съм посетил до момента. В заключение е интересно да се знае, че в края на 90-те като островен лекар е работил българинът Асен Цанев. И до ден днешен е почитан от местното население.   Автор: Иван Иванов Снимки: авторът     Други разкази, свързани с Тихи океан – на картата:

Преди да започна, нека уточним нещо:

- не вярвам на шарлатански измислици;

- не си чета хороскопа (слушам Буги Барабата, защото ме разсмива с астрологичните си прогнози);

- подлагам всичко на съмнение и го проверявам по няколко пъти.

Започвам ревюто си така, защото скептиците най-вероятно ще ми лепнат някое клише тип "и тая е от суеверните", "женска му работа" и подобни. Не че ми пука особено, но държа да съм честна и откровена…

Определено съм фен на нумерологията. Е, не правя всекидневни изчисления, но времето ми е доказало, че тя работи. До съвсем скоро признавах само Линда Гудман за водач в света на числата на живота, но сега прибавих към нея и Гери Бауър с "Нумерология за начинаещи".

Книгата представлява изключително добре разработен наръчник, чрез който всеки може да схване основните принципи на нумерологичните изчисления и да открие личното си число, направляващо целия му живот. Освен това, в нея има обяснения как да открием съвети и насоки за настоящия ден, месец, година.

Нещо, което не знаех, но разбрах от книгата е, че всяка година се разделя на тройни цикли, които също ни влияят. Изчисленията никак не са сложни, а резултатите могат да накарат всеки "неверник" да се замисли.

И ако в мига на раждането ни получаваме от Вселената номер, число, управляващо съдбата ни, то от родителите си получаваме име. Името носи определени вибрации и всяка буква влияе върху личността ни.

Странно ли ви звучи? Не, не са глупости, уверявам ви. Изпитала съм нумерологичните принципи върху доста от познатите си. А най-голям е успехът сред невярващите ми познати-мъже!

В крайна сметка, никое усилие не е напразно и дори да не успеете да схванете как точно да приложите нумерологията и силата на числата в живота си, със сигурност можете да се забавлявате с реакциите на познатите си, прочитайки им обяснението за тяхното лично число. Съвпаденията наистина са потресаващо точни!

Алекс, готви се за изненади! 

повечето хора гледат "с лошо око" на тези, които реституираха свои имоти и имат доходи от рентиерство. честото отношение е "мани го тоя бе, реститут". особено любими са "бабите реститутки". сбъркана работа. много наподобява на отношението към бизнесмените и бизнеса като винаги "нечист", измамен, изеднически. у нас. по андрешковски. естествено е по-заможните ...

Просто е чудесно. Видеото, имам предвид :) Става дума за един много успешен монтаж. Започва с телевизионната обява за напускането на Мубарак, направена с гробовен глас от бившия главен началник на тайните служби и ефимерен премиер Омар Сулейман. Точно тази, митичната, да. Но вместо да се привърши както оригиналната с обявлението, че Мубарак напуска и предава властта в руцете на Генералния щаб (SCAF), т.е. военната хунта, която продължава да издевателства в Египет, това видео продължава с изброяването на всички престъпления от страна на военните. Не знам кой е имитаторът, но е направо перфектен: чуваме как Омар Сулейман изброява всичките нарушения на човешките права от година насам. Агресии, стреляне с истински куршуми срещу мирни манифестанти, военни дела, … и последната провокация: затварянето на доста неправителствени организации за защита на човешките права. (За последното не сме ви писали засега, но и това идва.) На 25-ти януари ще видим дали втора Революция ще се случи в Египет, този път не срещу диктатор на власт от 30 години, а срещу военна хунта, която, под прикритието на преходния период, направи преврат. Откровенията на Омар Сулейман:  

Едва една година след отчаяната постъпка на Мохамед Буазизи, която му струва живота и предизвика Тунизийската революция, друг мъж се самозапали на 5 януари в Тунис. Защо? Става дума за 48-годишен баща на три деца. Той е бил без работа от доста време, което за съжаление важи за голяма част от населението в провинция Гафса – район, известен с мините си, но в който безработицата е епидемична. Хората са бедни, насилието – постоянен детайл от пейзажа. Размириците са още по-чести от ноември насам, след като се обявиха резултатите от конкурс за приетите за работа в единствената фирма-работодател, Compagnie des phosphates de Gafsa (CPG, Компания за фосфати в Гафса). Минната индустрия в Тунис и по-точно продукцията на фосфати са, заедно с туризма, основни за приходите на страната; производството на фосфати класира Тунис на 5-то място по добив. Различните социални проблеми и размириците след падането на Бен Али, парализираха минната дейност в тази провинция, което като резултат предизвика драстично спадане на продукцията (60%) и загуба на около 800 милиона динара (еквивалента на 450 милиона евро). На 5 януари беше предвидена визита на трима министри: Халил Зауиа (социален министър), Мохамед Ламин Шакхари (министър на индустрията) и Абделуахаб Маатар (министър на труда). Тези представители на настоящето правителство бяха [...]