Днес се случи нещо невиждано. В част от пловдивските бакалници хлябът поевтиня.

„… нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.“ Послание на апостол Яков 1:19

Следващия месец Microsoft трябва да пуснат бета версията на Windows 8, след пускането на Developer Preview през септември, миналата година. В това отношение, някои нови детайли за датите на пускане на Windows 8 Beta излязоха на бях свят, които предполагат, че тази версия ще бъде готова на 30 януари. В момента Windows 8 е все още в стадий pre-Beta и трябва да остане така до 21 януари, съобщават от WinUnleaked. На 23 януари, той ще премине в Beta Escrow период и тестърите ще чакат до 28 януари за да гласуват за финалната бета версия. След излизането на Windows 8 Beta се очаква Microsoft да го представят по време на тяхно изявление. От WinUnleaked също отбелязват, че номера на билда на Windows 8 Beta ще е 8200.winmain_win8b1. Преди това Microsoft бяха потвърдили, че ще пуснат бета версията на Windows 8 през втората половина на февруари. Някои предположиха, че те ще представят Windows 8 Beta по време на Mobile World Congress, който ще се състои във Барселона, късно през февруари. Тъй като Windows 8 е предназначен за таблети, вероятността да видим подобни устройства на това събитие е голяма. Microsoft вече демонстрираха Windows 8 на таблет на Samsung и вече е само въпрос на време такива устройства да бъдат представени. В сравнение с Developer Preview, бета версията на Windows 8 ще предостави някои UI промени, заедно с регулируема on-screen клавиатура и достъп до Windows 8 Store. След пускането на бета версията през февруари, финалната версия на Windows 8 трябва да бъде готов към средата на 2012. Windows 8-базираните ARM таблети може да не бъдат пуснати в продажба преди края на тази година.

Пиян спира такси: - Свободен ли си? - Да! - отговаря шофьорът. - Ами ела да пийнем по едно бе, браточка! Усмихни се, България! Дано пияният да има дребни пари да почерпи, че знае ли какво го очаква. Човек в България винаги може да си изяде някъде боя, без дори да разбере за какво. Народът толкова се е озъбил, че ако го пропусне таксиметровият шофьор, ще го заяде кръчмарят. Добре, че пияните Господ ги пази…

В статия на Spaceflight бе изказано предположение , че американската военна совалка Х-37В провежда наблюдение на изведеният в космоса през есента на 2011г китайски модул "Тиянгун-1".

Френският астроном любител Тери Лего от Париж е заснел на видео , руския космически апарат 'Фобос-Грунт' , който се очаква да падне на Земята около 15 януари 2012г.

На 7 януари 2012 в 5:17 наше време , от Тайюанския космодрум в северната част на Китай бе изстреляна ракета носител 'Чанчжен-4Б' с полезен товар - два спътника.

Отива пациент при психиатъра и му се оплаква от прекалена полова възбуда и неудовлетвореност. Докторът го подлага на тест - нарисувал му един по-голям кръг и един по-малък в него. - Кажи ми какво виждаш на рисунката? - Ами кръгло легло и отгоре двама се чукат. - Хм, замислил се докторът и му показал друга рисунка, - квадрат и в него един по-малък квадрат. - Ами сега какво виждаш? - Как какво, квадратно легло и отгоре двама се чукат. - Добре де, ами сега - и докторът му показал начертан триъгълник и в него по-малък триъгълник. Пациентът го погледнал изпод вежди. - Абе, докторе, ти да не си нещо сексуален маниак? Горе-долу подобна е и ситуацията в ЦСКА. За сбирщината играчи и ръководители на най-успешния футболен клуб медиите са докторът маниак, който им показва мръсотии. Скриха се като партизани и дори най-верните фенове цъкаха с език, невидели друг път подобен хаос и безхаберие. Играчите се размотават с прокъсани дънки и самочувствие до небесата. Някои дори си позволиха да...

Алек е завършил икономика, но по призвание е програмист. Съосновател е на конференцията TEDxBG и мрежата за доброволчество TimeHeroes.org. В това видео от Форум Промяна, той разказва  как човек няма нужда да прави избор между non-profits и бизнес, а вместо това може да комбинира двете заедно.

Алек Андреев: Как да откриете чуството за свобода в работата си from горичка on Vimeo.

И съветвам всички граждани да използват своите автомобили само при крайна необходимост. Така посъветва гражданите Цветан Цветанов и аз поседнах. Винаги посядам, когато ми прилошее. Напоследък най-често ми прилошава от яд. Седях си и гледах снежинките, прехвърчащи навън; после премествах погледа си върху снежинките, прехвърчащи по телевизионния екран. По телевизията показваха тихия снежец, който валеше из цялата зимна България. Валеше и правеше малки преспи. Сняг, който бих нарекъл като някое възторжено детенце – Снежко – толкова кротичък изглеждаше той на телевизионния екран. И аз го сравнявах със снега навън. И снегът навън не беше кой знае какво. Снежинките танцуваха. Един момент... Нека ви обясня. Бил съм граничар. В Западна Стара планина. И една от годините на службата ми съвпадна с една от най-снежните зими в последните години – 1989-90. И съм виждал как снегът бушува, как навява, как се вие, как се носи на талази като океански вълни, как се изсипва като от брашнен чувал,...

Лъчезар Богданов е експерт в областта на фискалната и данъчната политика, на европейската интеграция. Занимава се с анализ на публичните финанси, макроикономическата политика, ефективността на публичните сфери като здравеопазване и образование. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери. Завършил е Университета за национално и световно стопанство. Работил е в Института за пазарна икономика. От 2004 г. е управител и анализатор в "Индъстри уоч". - Въпросът, който живо вълнува хората в последно време, е съдбата на еврото. Каква е ситуацията с единната европейска валута в момента? - Еврото никога не е било в опасност. Ако погледнем най-простия индикатор, валутния курс на еврото спрямо долара, ще видим, че то е било и много по-слабо. В първите години от създаването си единната валута имаше три пъти по-ниска стойност, но тогава никой не твърдеше, че тя е в опасност. Проблемът е, че много често се бърка...

Забелязахте ли колко напоително и бързо дежурните коментатори дадоха гласност на своите виждания за събитията в Унгария? Забелязахте ли, че независимо от домашните ни скандали, които всеки три дни ни връхлитат с ясни и не толкова ясни цели, нашите анализатори не пропуснаха да дебатират по начин, сякаш онова в Унгария е там някъде далеч и се дължи на техни политически и икономически грешки от последните години. Независимо от негативните реакции в ЕС, където членуваме и ние, както и независимо от факта, че управляващите там и тук са от една и съща група - на ЕНП. Излезе, че на този фон ние сме „цвете за мирисане”. Просто асоциации със ситуацията у нас няма как да се правят. То и кризата по света, и най-вече в Европа, не ни засягаше, сякаш сме някакъв райски остров в морето на масовото недоволство, а днес час по час се оправдаваме с кризата и събитията при съседите. Май забравяме, че щом гори при съседа, няма как да останем незасегнати. Има си цяла поговорка за случая. А с Унгария...

Според изнесеното в печата избраната за заместник-министър на правосъдието Деница Петкова била обявила, че по отношение на бургаската журналистка Катя Касабова е спазила точно действащия закон. Ако наистина го е казала, това е едно удивително изказване. Сред всичко, което съм чувал на тема правосъдие през последните две десетилетия, това трябва да е черешката на тортата. Дали Деница Петкова разбира едно просто нещо: че Европейската конвенция за защита на човешките права ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАКОНА. Действащият закон. Това ясно е написано в нашата конституция. В член 5, алинея 4 се казва буквално следното: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.” И така конвенцията е ратифицирана. При това от цели две десетилетия. Колкото до конституцията, каквото и да е факултетчето, което е завършил...

Загубата на работни места продължава на годишна основа и през третото тримесечие на 2011, но темповете постепенно намаляват. За последните 12 месеца до септември 2011 са загубени близо 86 хиляди работни места – което е три пъти по-малко спрямо загубените 252 хиляди работни места за 12-те месеца до март 2010 година.

Промяна в броя на заетите на годишна основа, хил.

Източник: Евростат

Блогът за икономика 2012

Джон Кампфнер, изпълнителен директор на британската неправителствена организация Index of Censorship, напуска поста си, за да сътрудничи като независим консултант на интернет гиганта Google. Index of Censorship се бори за свобода на словото и срещу цензурата. Организацията издава едноименно списание, в което свои материали публикуват автори, цензурирани от други медии. Index of Censorship е член на неправителствената организация Writers and Scholars International, Ltd., сред чиито основатели са имена като поетът Стивън Спендър, преподавателят по философия в Оксфорд Стюарт Хемпшир и експертът по бившия Съветски Съюз Едуард Кренкшоу. Под ръководството на Кампфнер "Индекс" успя да се пребори за промяна в английския закон, третиращ клеветата. Организацията организира петиция и убеди и трите парламентарно представени партии във Великобритания, че законът възпрепятства свободното изразяване на гражданите и е позор за нацията. Като илюстрация за строгостта на закона Кампфнер използва спечеления от Борис Березовски процес, заведен от него за клевета срещу Владимир Терлюк, който преди това публично обвини Березовски за убийството на Владимир Литвиненко. От месец март Кампфнер ще помага на Google да защитава свободата на словото и неприкосновеността на личния живот, като освен това е възможно да участва и в решаването на "китайския проблем."

След бурното възстановяване през 2010 и началото на 2011, темповете на растеж на износа вече са доста по-ниски, но все още солидни и устойчиви (около 20% средно за последните 6 месеца до ноември 2011). Индустриалното произвоство, обаче, расте с много ниски темпове, а строителството продължава да спада.

Износ на стоки, номинален растеж на годишна основа

Индустриално производство, реален растеж на годишна основа, %

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2012

Съветът на директорите на японската компания Olympus възнамерява да препоръча подаването на съдебен иск срещу бившите и настоящи ръководители на фирмата, прикривали загуби в размер повече от 90 милиарда йени или 1,2 милиарда щатски долара. Освен това, настоящият президент на компанията Суичи Такаяма вероятно ще подаде оставка до края на този месец, съобщават японските медии. Съвет на директорите на компанията обяви, че Такаяма и други петима високопоставени мениджъри са нарушили своите преки отговорности, като в продължение на 13 години са прикривали счетоводни измами, които в крайна сметка са довели до загуби за производителя в размер на $ 1,7 млрд., спад в цената на акциите на 92-годишната компания и значителни вреди за акционерите. Както съобщава японската информационна агенция "Киодо", президентът Такаяма, който зае поста главен изпълнителен директор през октомври след оставката на Майкъл Уудфорд, ще обяви датата на оттеглянето си до края на деня днес. От пресслужбата на Olympus отказват коментар относно тази информация. Ще припомним, че по-рано Такаяма отказа да подаде оставка, като заяви, че не е свързан с прикриването на загубите и смята за своя първостепенна задача възвръщането на загубената по време на скандала пазарна капитализация на Olympus. Основният акционер на Olympus - Sumimoto Mitsui Group, неотдавна подкрепи настоящия управленски екип и заяви, че сега е наложително Olympus да намери начин за урегулиране на скандала. В края на миналата седмица бившият главен изпълнителен директор на Olympus Майкъл Уудфорд отказа отново да оглави компанията и заяви, че вероятно няма да съди работодателя си, тъй като инвестиционната общност в Япония досега така и не е разкритикувала практиката на Olympus за прикриване на загубите. Сега за производителя на фотографска техника предстои избор на нов изпълнителен директор, който да изведе Olympus от кризисната ситуация. Японската преса отбелязва, че най-вероятните претенденти за поста са трима - Масатака Судзуки, Казухиро Ватанабе и Синичи Нисигаки. Всички те са били в Съвета на директорите, но проведеното независимо разследване е показало, че те не са участвали в схемата за прикриване на загубите. Освен това, Съветът ще препоръча подаването на искове и срещу повече от дузина топ мениджъри на Olympus, включително и срещу бившия вицепрезидент Хисаши Мори, срещу бившия главен одитор на компанията Хидео Ямада и други.

Биографиите на 22-ма нови кардинали, които Ватикана назначи на 6 януари т.г. са копирани от "Уикипедия" без позоваване, съобщава novini.bg позовавайки се на британско издание "The Guardian". По-специално, журналисти на медията са забелязали, че в сайта на Ватикана структурата при представянето на съдържанието на биографиите им е идентична или много сходна с тази на "Уикипедия". Проведената впоследствие справка само потвърждава тяхното съмнение. Скандално обаче не е това, че в сайта е прекопирано съдържанието от свободната енциклопедия. Неприятното в случая е фактът, че след като са го направили, хората от Ватикана "са забравили" да посочат източника, т.е. "Уикипедия".

Само няколко месеца след излизането на новата версия на популярната Linux-дистрибуция Mandriva 2011 компанията Mandriva официално обяви, че е застрашена от фалит. Ще припомним, че вече доста дълго време Mandriva е в трудна ситуация, като изпитва остра нужда от средства и силно ръководство. Освен това, в края на миналата година част от разработчиците на Mandriva се отделиха от основния проект и започнаха разработката на собствена Mandriva-съвместима дистрибуция - Mageia. Сега френската компания заяви, че всички опити за привличане на финанси са били отхвърлени от акционерите и собствениците на Mandriva възнамеряват да обявят несъстоятелност на 16 януари. "За съжаление, съм принуден да ви информирам, че нито една от схемите за рекапитализация, предложени от акционерите на 5 декември, не беше приета. "Без постоянно решение, което да позволи на компанията да съществува, ние ще бъдем принудени да обявим несъстоятелност на 16 януари", заяви на мероприятието Mandriva Forum главният изпълнителен директор на компанията Доминик Лукуган. Проектът Mandriva Linux бе стартиран като Mandrake Linux през 1998 г. и дълго време бе поддържан само от независими разработчици. По-късно беше основана компанията Mandrake Soft, която фалира преди няколко години по подобни причини.

Малко момче - сираче. Две гадни лели, третиращи детето като хлебарка роб. Странни зелени нещица за случване на удивителни, прекрасни невероятности и една ГИГАНТСКА праскова. Всичко това и много други необикновени неща ще откриете в "Джеймс и гигантската праскова" - новоиздадената на български език книга на Роалд Дал, която отбеляза цели 50 години от първата си публикация.

Предполагам, че вече сте напълно запознати с увлечението ми по книгите на шантавия британски автор. Даже предполагам, че сте участвали в първото издание на "Читателска щафета", нали? Е, ако сте харесали предишните произведения на Роалд, историята за Джеймс и прасковата няма да ви разочарова.

Малкият Джеймс е съвсем обикновено момче, живеещо с прекрасните си родители, докато един ден те не загиват, изядени от носорог. Трагичните събития лишават момчето не само от семейство, но и от хубавата къща на брега на морето. И ако това ви се струва ужасно, почакайте да се запознаете с лелите Спайкър и Спондж, при които е изпратен да живее Джеймс! Жестоки, несправедливи, самовлюбени, алчни и мързеливи - това и нищо повече не представляват двете стари госпожици. Всекидневният тормоз над момчето сякаш им доставя истинско удоволствие, което гарнират с коктейли в двора на пустата си изсъхнала градина.

Но… един ден от храстите на безлюдната градина излиза едно много възрастно и странно наглед човече. То връчва не малкото момче кесийка със странни зелени мърдащи неща и му дава рецептата за щастие. Е, нали не всичко в живота се развива както трябва, на път към кухнята Джеймс изпуска кесийката и зелените неща изчезват светкавично в почвата! Край на щастието!

Да, ама не! Защото в изсъхналата градина, на старото безплодно прасковено дърво се появява плод, който расте и става все по-огромен. И докато лелите продават билети на любопитните посетители, дошли да видят гигантската праскова, Джеймс открива таен тунел, водещ право към сърцевината на гигантския плод. Кой живее вътре? Учудващо познати същества в невероятни размери! Скакалец, паяк, червей, стоножка с 21 крака, божа кравичка, светулка и копринена буба, решени да се отърват от ужасното място, в което живеят.

Как може една такава странна компания, оглавявана от малко момче, да избяга от Спайкър и Спондж с помощта на гигантска праскова? Какво се случи с гадните лели и как чайките вършат страхотна работа? Кой прави дъжда, снега и градушката? Кой боядисва дъгата? Може ли човек, ъ-ъ-ъ праскова да прелети през Атлантическия океан за една нощ и къде се озовава шантавата компания на Джеймс? Всичко това и нито буква по-малко може да прочетете в книжката.

Аз се забавлявах доста. А вие?

 

Разбира се, в началото на годината няма нищо по-интересно от прогнозите за това, което предстои. Минах през доста такива постове тези дни, но сега ще ви споделя един, който е вдъхновен от ясни статистики. Дори и трендовете да са по-скоро познати, данните си струва да се споделят.

ComScore пуснаха презентация наречена “It’s a Social World”. Доста вярно, нали? Компанията включва статистики от изследванията си на глобално ниво, за да убеди читателите в тезата си. Ето и данните, които ми бяха най-интересни:

• Социалните медии вече безспорно са Каналът за комуникация. Те обхващат 82,4% от онлайн потребителите. Освен това отдадеността на социалните медии е голяма: 20% от времето прекарано в интернет е отделено за тях.
• Конкретно за Европа можем да кажем следното: 30% от потребителите на социални мрежи за от Стария континент, а тук се изразходват 24% от общото време посветено на тях (7 часа месечно).
• Facebook е тотален лидер в световно ниво, като има само 7 пазара, където мрежата не е на първо място сред социалките. Twitter за момента обхваща 10% от населението онлайн. Тенденцията за развитие на мрежите показва, че те стават все по-глобални – американската доминация сред потребителите изчезва.
• Ясно изразеният демографски профил на потребителите в социалните мрежи вече не е толкова ясен. Най-голям ръст на потребителите отчита възрастовата категория 55+, използването от мъжете нараствас с по-бързи темпове. Скоро възрастовите и полови разлики за масовите социални медии ще са почти незабележими.
• И ако възрастните потребителите тепърва започват да изследват социалните медии, то за младите те вече се превръщат в норма за онлайн комуникация. 15-24-годишните използват много по-малко email и чат-клиенти за сметка на социални медии (прекарвайки над 8 часа месечно в тях).
• Кой ще бъде следващият гигант в социалните медии? За момента това се очертава Google+, като прогнозата е базирана на бързия начален ръст на платформата. От познатите у нас мрежи Tumblr също има много бързи темпове на растеж, а Pinterest най-бързо печели от онлайн времето на потребителите (с 5-кратно увеличение на времето за потребител на 6-месечна база).
• Мобилното използване на социалните медии ще нараства и ще спомага за задържане вниманието на потребителите към тях. Тук има много голямо поле за очакван ръст, защото дори в топ 5 най-развити европейски държави само четвърт от потребителите са използвали социална мрежа през приложение или мобилен браузър.

За още информация вижте цялата презентация на comScore. Мислите ли, че тези вълни на промяната вече застигат и България или още е рано за нас?

Няма подобни постове.

Продукти  за 4 порции:
400г пилешко филе
1 тиквичка
1ч.ч. зелен боб
2 моркова
1 средна глава червено цвекло
2- 3с.л. зехтин
сокът от половин лимон
1ч.л. сол
1с.л. мед
1ч.л. сух копър

Приготвяне:
Пилешкото се вари в подсолена вода. Цвеклото, тиквичката и морковът се почистват и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Взема се тенджера. Налива се чаша вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се салага зеленият боб. Вари се 20 минути. След готовност се изважда, добре отцеден от водата. Водата се излива. Налива се нова. Когато кипне се слагат кубчетата червено свекло и тиквичка. Варят се в продължение на 15- 20 минути. В обща купа се слагат зеленчуците, заедно с морковът. Свареното пилешко се реже на дребно. Добавя се в купата. Солта, медът, лимоноят сок и зехтина се смесват в купичка. Разбиват се с бъркалка. С получения дресинг се поливат продуктите в купата. Поръсва се сух копър. Салатата се оставя на хладно. Поднася се в плоски квадратни чинии.

Ако имаше класация ( а класации у нас дал Господ!) за най-банално възклицание по най-тривиален повод всяка година, вероятно щеше да спечели омръзналият на всички израз: „снегът отново ни изненада”! И тъкмо, когато си мислех, че направо е обидно да регистрирам очаквания пореден провал в битката с най-естественото явление през зимата, изненаданият се оказах аз. Чудех се каква превъзходна степен на изненадата би могла да се употреби и управляващите доказаха, че са си на мястото. Изтеглиха ме като от преспите на забуксувалата мисъл като закъсал тир на българска магистрала, макар и с два дни закъснение.

Чудото по вербализиране на изненадата ми поднесе министърът на регионалното почистване…пардон- развитие Лиляна Павлова. Изумена съм от блокажа, който е станал, тъй като не за първи път вали сняг в България, заяви тя пред БНТ по повод новия рекорд по блокиране на магистрала “Хемус”, с който започва 2012 г. Изумена е!

И аз съм изумен. Не само от това, че отговорните фактори в държавата са направо изумени ( от себе си), но и че продължават да ни изумяват със своята находчивост в опаковането на вината си така, че да се окажат виновни всички други , само не е и те.

С това добрите новини обаче не свършват. Колкото е по-тежка обстановката, например пътната, толкова по-лесно явно става да се управлява. Пример даде лично премиерът Бойко Борисов с простичък и ефективен съвет как да се реши проблемът. Обяви се ( все още не се е разпоредил с някакъв подзаконов, надзаконов и или противозаконов акт) заловените от пътните полицаи шофьори на камиони с летни гуми да бъдат арестувани. Да се готвят после и престъпниците с леките автобомили…

Как не се бяхме сетили! Арестуваме нарушителите на място, оставяме съответните камиони на съответните места, а всички останали просто се отказват вече да пътуват и да пречат с оплакванията си поради невъзможност да минат по преградените от осиротелите возила пътища.

Междувременно няма да е лошо престъпниците с летните гуми да бъдат разстрелвани, за да си помислят хубавичко, дали втори път ще пързалят властта тъкмо по най-най-болното й място: магистралите, гордостта на ГЕРБ.

Не искам да си приписвам заслугата за идеята за разстрелите. Лидерът на „Атака” и доскорошен крепител на парламентарното мнозинство на ГЕРБ Волен Сидеров тази сутрин предложи от телевизионния екран едни роми, които му се пречкат, да бъдат изправени до стената, макар след кратък размисъл да се смили и се изказа само в полза на връщане на смъртното наказание, а не на моменталния разстрел. Жалко, при така мекушавост явно ще страдаме още…

Хубаво е за изграждането на чувство за национална ( а защо не и евроатлантическа) солидарност също, че министър Лиляна Павлова определи вината за тежката ситуация като „обща”. А вие какво очаквахте- да си посипе главата със сняг ( по липса на пепел, която е дефицитна стока по време на снежна криза, поради завишеното търсене по хлъзгавите пътища)?

Логично и успокояващо прозвуча също съждението на Лиляна Павлова, че не е работа на министрите да решават проблема с блокираната магистрала „Хемус”, макар те, както всъщност излиза, направо май са нарушили този принцип, като са се заели с несвойствената за тях дейност. А не бива- виждате докъде се стигна: само за един ден е имало над 22 хиляди сигнала от граждани, подадени на тел. 112. От тях за основателни са били приети 3 258.

Нима това не е притеснително за властта? Зимата тепърва започва, а снежната топка на недоволството може да ги затрупа още година преди изборите. Не бива да се допуска точно след като премиерът Борисов категорично отхвърли вероятността те да са предсрочни. А може би сега ще размисли? В крайна сметка зима се предвижда да има и през януари 2013 г., а тогава лавината на недоволството може съвсем да задуши европейското ни развитие барабар с гражданите ( за селяните – да не говорим-тази алчна, развилняла се пасмина от милионери, си е затрупана заслужено и сега, и никакви бентлита не могат да й помогнат).

Рецептата вече е посочена и управляващите ще трябва да преминат от думи към дела: повечко арести и ударно връщане към разстрелите, пък да видим дали някой ще посмее да се оплаква от хубавите магистрали, които така неблагодарно задръстваме. В края на краищата при Бай Тошо, когато имаше и арести и разстрели, никой не смееше да се оплаче по телефона. Аман от недоволни- и мобилни телефони им позволяват да си купуват, и пак са недоволни.

Изобщо,призивът е един: долу (ръцете от) властта, която строи магистрали, задръствани от задръстените българи, които не оценяват този жест и се позволяват да пътуват по тях!

Share on Facebook

Най-голямата социална мрежа Facebook потвърди, че потокът със спам в мрежата расте по-бързо от броя на членовете й. Компанията обаче успява да блокира всеки ден по 200 млн. изпратени с нечисти помисли съобщения, а също и такива, които дават линкове към сайтове с вредни кодове, предаде dnes.bg. Количеството спам е спаднало до 4% от всички новини и засягало само 0,5% от потребителите, споделя още социалната мрежа. При потребителска база от 800 млн. членове това са 4 млн. потребители на ден. В интервю за Wall Street Journal отговорният за спама мениджър Педрам Кеяни обяснява, че в компанията има отдел с 31 служители, които се занимават само със спам отбрана – с поддържането на автоматични филтри, както и с ръчни блокади и нови методи. "Това е надпревара във въоръжаването и нашата цел е да останем една крачка напред. А победител или губещ никога няма да съществува", казва Кеяни. Поделението за "интеграция", както го наричат във Facebook, е имало само четирима служители през 2008 г, когато е започнало дейността си. Освен своите 31 специалисти днес има и отделен екип по сигурността с 46 служители и около 300, които се занимават с общи въпроси от потребителите. Индиректно и около 1000 разработчици, юристи и други участват в битката срещу спама, а Facebook има общо 3000 служители. Спамът в социалните мрежи е особено коварен, защото изглежда така, сякаш е изпратен от приятел. Престъпниците трябва да инфектират само един от членовете на веригата. Тогава подобен зловреден софтуер е в състояние да продължи и да изпратите линк към зловреден код на приятели на жертвата във Facebook.

В класът на дъщеря ми има две прекрасни момиченца – Зоуи и Шеин, от Щатите, чиято майка е от Тайван.  Малко преди Нова година, те бяха нарисували един огромен дракон и разказваха за ритуалите около Китайският дракон. Всички деца бяха много впечатлени, а аз трудно обясних как една и съща година при нас си има просто цифри, а в Азия е Годината на Дракона….познайте кое беше по-интересно:)

1. ТАНЦУВАЩ ДРАКОН

Разпечатайте шаблона на дракона на хартия. Оцветете го и след това подлепете на още един цветен лист, за да стане по-здрав. Прегънете един лист А4 по дължина и без дори да го режете, го нагънете на хармоника. Закрепете двете части на дракона за нагънатата хартия и поставете две дървени пръчици за дръжки.

2. ЛЕТЯЩИ ДРАКОНИ

Изпрати ни ги Оксана Данаилова, нашата победителка от последният ни конкурс. Освен за украса на стая, тези летящи дракони могат да с превърнат и в покана за парти, на които могат да се изпишат деня и часа на партито.

3. КАК СЕ РИСУВА ДРАКОН?

Очертайте ръчичката по показаният начин и след това украсете.

Европейски и Китайски…. открихте ли основните разлики, между двата вида? Това е за не чак толкова просветените майки в драконовата митология:)))

Разпечатай на принтер

Разпечатай на принтер

3. КАРТИНКИ ЗА ОЦВЕТЯВАНЕ С ДРАКОНИ

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още:

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 2 януари

Обещах да напиша за последното за 2011 г. заседание на МС. По специално за точка 26, в която се обсъжда споразумението за засилен икономически съюз. Става ясно, че кабинетът е против обща данъчна политика в ЕС. Покрай това обаче премиерът обяснява на министрите някои важни неща от сферата на финансите, даже извежда и икономическа закономерност: „Колкото е по-слаб финансовият министър, толкова е по-високо ДДС. Колкото по-ниско слиза ДДС, толкова по-добър е финансовият министър, разбира се, и премиерът. (А когато ДДС се вдига, не се разбира и премиерът!)

Ако тая закономерност е вярна, то Муравей Радев, който през 1999 г. сваля ДДС от 22 на 20%, е бил най-добрият финансов министър и, съответно, Костов най-добрият премиер. А правителството на ГЕРБ излиза средна работа, щото нито го дига, нито го сваля. Разбира се, премиерът споменава, че се мисли за сваляне, но доста неопределено. Тоест,  правителството има желание да стане по-добро, но не веднага…

Тук ще ни позволите да спрем за малко и да изпитаме полагаемата ни се гордост. На 7 ноември писахме: „Дянков си мисли, че, понеже само той в кабинета е финансист, та е ваксиниран. Изобщо покрай бюджета тоя се е надул като поп на моторетка. Обаче Бойко скоро ще навлезе дълбоко във финансите и Мончо ще се прости с монопола… Премиерът много бързо усвоява нови знания, щото има страшна памет и най-важното по-голямата част му е свободна…”

Честно ви казваме, чувстваме се направо гаче шепнем в ухото на Съдбата и тя ни слуша…

„За тези, вика премиерът на министрите, които не се занимават с финанси, искам да го обясня: един процент ДДС отгоре ти е веднага лесен приход, елементарен приход, защото ги взимаш от всяка касова бележка на всеки един човек. Затова ние три години не пипаме ДДС. Това е само защото е добро правителството.”

 „За тези, които не се занимават с финанси…”  Значи той се занимава. Което лично нас ни притеснява. Средата, в която се е социализирал до преди да стане главен секретар, е известна с това, че там рядко някой може да изброи до 20 без да си събуе обувките. Но дано той да е бил изключение…

Има един момент от заседанието, където от думите на премиера личи, че България вече му отеснява.

България тясна за неговите идеи е!

Снимка АП.

Той мисли и говори като европейски лидер: „Да – за пакта за финансова стабилност сме и за крути мерки срещу всеки, който не ги спазва…  Защо? Защото това повлича мигновено всички държави в ЕС в спиралата на кризата и светът започва да говори за Европа, че ние едва ли не сме предизвикали кризата, Европа! Генераторът, моторът на технологиите, на индустриите, на всичко модерно, на екологията в света – това е Европа; и ние се принуждаваме да обясняваме, че при нас имало криза!”

Шуман, Моне и Аденауер накуп! Даже, без да преувеличавам, Карл Велики, Pater Europae. Между другото, двамата имат и външна прилика. Не голяма, но имат. Карл също е имал непропорционално дебел врат…

И като един от водачите на Нова Европа, Бойко предлага и свое виждане: „Защо първо не започнем с армиите, да обединим въоръжените си сили? Защо всяка държава да купува хеликоптери танкове, фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Знаете ли колко пари ще се спестят, Ангелов? Милиарди евро! И това един ден ще стане. Защо да нямаме общ прокурор в Европа? Защо Европол да не действа на територията на цяла Европа? Това е бъдещето и ще видите, че това един ден ще стане, ако Европа иска да е конкурент на другите континенти в света. Ще видите, че ще стане. Но може да започнем оттам, защо от данъците първо?”

За тези повседневни разсъждения, изказани с провиденческия патос на една Касандра, всеки друг щеше да бъде изяден с парцалите от медиите. А сега всички хихикат под сурдинка, но официално се правят, че не са чули какви ги ръси нашият кандидат за Нобел по икономика…

Кой беше казал, че човекът е мислеща тръстика? Да се поправи! Не е задължително да е мислеща… Като изчетох всичко това, без да искам си представих как очите ми са се събрали неестествено близо до носа, а от лявото ъгълче на устата ми се проточва една, с извинение, лига… Забравих думата, затова ви го описвам картинно.

Странно ми е как министрите не се чувстват така. Дянков например. Ами здравният Константинов? „Бъдещето е в резервните части на човека”. (“На много места от стволови клетки, да, не могат да направят цяла ръка, но от стволова клетка произвеждат яйцеклетка…”)

Вероятно това подплаши поповете, та измислиха тая простотия да анатемосват ин витрото.

И за да не се чувстват министрите така, както ние, нормалните хора, се чувстваме, като слушаме това претенциозно малоумие, има само едно обяснение. Римляните са го изразявали така: „Гърнето само си подбира зарзавата.”

И веднага доказателство. В МЗ измислили как да се  изхвърлят старите лекарства. Ще се връщат срещу касова бележка в аптеката, от която са купени. Друг начин не се указва. И аз сега след всяко ядене гълтам по един аспирин, бусколизин и но-шпа. Не, че имам нужда, но им изтича срокът за годност, а пък съм хвърлил бележката. Отделно, че аптеката, откъдето ги купих, се премести в „Овча купел”. Та предпочитам да ги изгълтам, вместо да си губя цял ден.

Идиоти!

Васил Божков щял да модернизира Тотото. Божков, най-големият конкурент на Тотото! Вече бил сключен договор за 14.9 млн. с контролирания от него консорциум „Галоа”. И какъв може да е перверзният интерес на Божков да модернизира конкуренцията? Все едно да дадат на Сънчо Стойчев и Андрей Лайчев да модернизират НЦИОМ. Така ще го модернизират, че чак ще го сублимират…

Злонамерени идиоти!

Вторник, 3 януари

Изследователи от Сейнт Луис доказали, че колкото повече власт има един човек, толкова за по-висок се мисли. С една дума, чувството за власт определя възприемането на ръста.

Лелей…, това, ако е верно, Бойко се мисли сигурно за титан.  Той Волен се мисли, та Бойко… Някои ниски хора са много смешни. Но не щото са ниски. Сам по себе си ниският човек не е смешен. Смешен е нисък човек, който се навежда, когато минава през висока порта. Така пише Бергсон.

Та този висок рус мъж вчера затворил вестник «Атака» и оставил на улицата 65 души. Свършили му паретата. А те свършили, заради патриотичната му позиция: «Да се дава държавна земя на цигани, да се дава небето на турски изтребители, да продължават престъпните договори с чужди златодобивни компании, да се позволи добивът на шистов газ на „Шеврон” – това е национално предателство.”

И заради тези критични възгледи, „моментално получих този финансов удар…”

„Финансов удар”! Той си разби семейството, партията, парламентарната му група всеки момент ще се разпадне, но пак за финансов удар говори! Не може да прежали мигриралата държавна субсидия. Ето такива работи правят човека смешен. Мислех да добавя, че и самата патриотична идея се прееба, но това едва ли причинява страдание на Сидеров. За него тя е средство, не цел. А за кукловодите зад него целта беше точно да се преебе патриотичната идея…

Пък за Високите Преосвещенства хич не исках да ви пиша, ама няма как. Изобщо не разбрах защо ин витрото да е грях. При него се ползва материал от чреслата на мъжа, който се слага в лоното на жената. Само дето не е по старомодния начин, но иначе всичко се прави с естествени материали, така да се каже.

Обаче чернокапците бързо се усетиха, че настъпиха мотиката и дадоха заден. Объркали били бебе в епруветка със сурогатното майчинство. Стига, бе! Дет’ викала пенсионираната акушерка, ако не ме лъже паметта, туй бебе е момче…

Объркали друг път. Някъде да виждате объркване в следното изречение: „Намесата на трети и четвърти лица, лекари и консултанти в тайната на зачеването води до нарушаването на брачните устои…”

А защо, дедо попе, да не забраним и секциото?! Да умират всички бременни с усложнения, всички седалищни и т.н. Ами гинеколозите? Те не се ли намесват? Намесват се, понякога до лактите чак! И тям Анатема! За присаждането на органи да не говорим… Обаче се налага. Щото д-р Тренчев вика, цитирам: „Български владика има частна фирма за трансплантация на органи. Проверили сме кой в какви фирми участва, но още не е дошло времето, да ги разкрием…” Галактион. Производителят на архонти! И този „български”  „владика” е гласувал да се забрани на някои хора надеждата за най-голямото човешко щастие – детето! Турбоцинично! Иде ми да викна „Вън търговците от храма!”, ама ще остане празен храмът…

 Карикатура Христо Комарницки, в. “Сега”

Едно уточнение. Горе употребихме израза „надул се е като поп на моторетка…”, но днес това звучи непонятно за много хора…

Като поп на моторетка…

Днес това е невъзможна гледка.

Днес владишката гъзина

вози се на  лимузина…

Длъжен бях да го направя това уточнение.

Сега синодалите се измятат като букова дъска. Ловчанският Гавраил вика, че «Светият» синод не бил против ин витрото. Имал само някои дребни условия, като това, всички оплодени яйцеклетки да се имплантират в майката. С една дума, да се натряска майката с ембриони, пък тя да ги износва както си ще!

И изобщо, и въобще…

Пък сливенския свещеник Евгени Янакиев, не само подкрепя позицията на синода, ами иска да се забранят и абортите. Те, освен че били грешни, били причина за демографската криза. Това е казано от човек, дето живее в Сливен, дето живеят… И се сещате чия раждаемост ще се вдигне и какво ще произлезе от това. Една от най-строго пазените тайни е за етническото разпределение на абортите у нас. Чел съм ужасяващи неща. И се сещате вероятно и за съдбата на изоставените деца, за мизерията в домовете за сираци… Странно, че от поповете един поп Иван само се сеща.

Сряда, 4 януари

Голям смях по Битивито. Питат Миро как да познаем яйцата от щастлива кокошка. Вика да не се безпокоим, всички кокошки у нас вече били щастливи. Регламентът на ЕС ни задължавал. Да, де, ама от разговора разбирам, че нашите кокошки не били баш така щастливи, както Регламентът ги иска. Щото в клетките нямало „устройства за точене на ноктите”, „прахова баня”, тавички с пясък за добро храносмилане и други екстри, които правят пребиваването на кокошката „комфортно”.

Не че това се отразявало на яйцата. „Яйцата, вика Миро, не са по-различни, но такива са изискванията”.

Да, не са по-различни, освен по цената. От юли досега поскъпнали с 35%, според „Труд”. Производителите обяснявали това с по-широките клетки, в които кокошките се разхождали и хабели енергия (храна) в ненужна гимнастика. Освен това много зачестили абортите, в смисъл, че доста кокошки не се съобразявали къде има слама (върху 1/3 от клетката) и снасяли на цимента… И всичко това го плащаме ние.

От Миро разбирам, че Регламентът имал доста изисквания и към щастието на прасетата. В дъскотеката трябвало да се поставят играчки, да се залисва прасето и да минава по-бързо времето до… „Примерно, топки някакви и те си ги гонят…”

С прасе на море. Сн. интернет.

Проучих го тоя Регламент. Засега не изисква прасето да се води на курорт, например на море. И изрично проверих, щото съм гледал прасе и знам как страда лятото от жегите, климатикът не е задължителен. Но мисля, че ще стане, ако дотогава европейската кочина не се разпадне…

Щастлива кокошка! За две същества съм чел, че могат да продължат да живеят без глава – хлебарка и кокошка. Една беше изкарала 6 м. И откъде й минава щастието, да ме прощавате! Идиоти! По-точно евроидиоти…

И за какво щастие на прасето говорим?! Да ти отрежат топките и да ти дадат гумени да си играеш… Бати щастието! И кой знае какво е щастието за прасето? То за хората никой не знае, та… Бойко например строи спортни зали, магистрали, а някакви там го освиркват! „Те искат да си са в кочинката и да си седят там, да няма зали, да няма финал на световни първенства… Те си обичат, нали, прасето като го махнеш от кочината, то си квичи, иска да си се върне там да си седи…”

Нали и аз това казвам! За прасето щастието може да е да рови в лайната. То за колко хора това е щастието, за колко журналисти…

Пенсиите, вие какво ще кажете за свинския регламент? Дай, Боже, всекиму, а?

Регламенти… На село добрият стопанин и без регламенти си се грижи за качето, пардон, прасето. Кръщава го с човешки имена (сега актуалните били Бойко и Цецо), храни го добре, къпе го, чеше го зад ушите, говори му като на човек, обяснява му какво сладко бъдеще го чака в следващото му прераждане в суджук… В стремежа си да доставят щастие на едно прасе, едни младежи в Габрово дори го заведоха на дискотека, но не бяха разбрани правилно…

Между другото, Бойко е име с традиции в свинския именник.

14 май 2002 г. „Из делниците на един луд”: „Изследователите от Политическата академия за Централна и Източна Европа  провели изследване “Имената на политиците и прасетата” в Лудогорието. И доказали научно, че хората кръщавали прасетата си на политиците. Първо го наблюдавали и после според нрава му слагали името. Например Монката от село Осенец се скатавал все в тъмното и си мълчал. Ванката пък от Дряново бил много опърничав, свинята Жан си останала дръгел, а нерезът Бойко бил много скоклив…”

Какво нещо е демокрацията! При социализма, когато свободата ни беше ограничена, кръщавахме прасетата най-често Гошо. Щото звучи като Тошо, но не е така опасно…

И докато сме още на свинщините. Премиерът инспектирал вчера Лот 3 на магистралата между Ямбол и Н. Загора. И се изфукал, нали сам си кара джипа: „Минахме със 180 км/ч. Прекрасен път”.

180 км. в час е точно с 50 км. над разрешеното за магистрала, но понеже това още не е магистрала, та е два пъти над разрешеното. Сигурно щеше да му падне варака, ако беше минал със 130 км. Е, ама не, той е мъж, той е пич, той може всичко. Яба-даба-ду-у-у-у… Бедрок, тежък Бедрок! Страхотен пример за младите келеши с мощните коли. Нема що!

И той ни говори за кочина! Чували ли сте оня  действителен случай, дето Иванчо гледал през ключалката  как майка му и баща му правят секс. Фелацио, кунилингус, изобщо пълна програма. Погледал, погледал и се потресъл: И тия хора ще ми разправят да не си бъркам в носа!

„Скок на приходите на “Софарма”, ликува „Труд” в полза на своя собственик. С 38% се увеличили приходите на чорбаджията за година. 48% от ръста бил от вътрешния пазар.

За един сватба, за друг брадва! Ей, направете справка и в погребалните агенции! Учудени ще останете какъв ръст на приходите има и при тях. А също и при дедо поп. Така е в криза.

Четвъртък, 5 януари

Пише ми един Петров: „Докторе, какво мислиш за новият в. „Преса”?”

Какво да мисля бе, Петров, не мисля. Помислих малко и се отказах. Някои неща ме смущават. Като например това, че първи зам.-главен редактор е Мадам В. Както знаете, със старата мадам… Щото мадам прическата си мени, но нрава – не! Още в първия брой Мадам В. се е изляла с лигаво интервю на две страници с… Сещате се с кой. („…за успехите в политиката и провалите в личния живот”.) И други неща ме смущават. Но, от друга страна, в „Преса” имам колеги и приятели и искрено им желая успех. Пресата е паднала толкова ниско, че и само част от обещаното да направят, пак ще е успех.

Като споменах Мадам В., та се сетих как насадила нещастната  Веждичка. Взела му интервю за сп. „Биограф”. Но явно й се е видяло доста ялово, та пришила части от друго интервю, взето преди 12 г., в което Вежди заема откровена позиция спрямо педерастите: „Най-неприятното съсловие са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа”.

И, естествено, скандал. Вежди реве като шотландско пони, сипе си главата с пепел, извинява се… Много мръснишко. Ако е така, както го казва Веждито, де. Щото като се имат предвид възгледи на премиера по тоя въпрос, нищо чудно да е споделил правителствената позиция за педерастите.

„Черна котка, бял котарак”. В Монтана. Тризначките Златица, Ружа и Горана се заженили. И се почнала една сватба, която продължила от 28 декември до 2 януари. Изяли се 6 000 кюфтапчета*, 150 хляба, 30 корита салата, 20 легена мезета, изпили се 3 бидона ракия. Всичко това в съпровод на Софи Маринова и Бони. Все неща, нормални за циганска сватба. Това, което я прави интересна за разказване, е, че още по време на венчавката бабата на булките ритнала камбаната. Сватовете обаче рекли: „Не е умряла, ще умре на 3 януари! Смъртта е завинаги, няма значение кога започва!” И я заключили в един бус. Така, де, нема си развалят купона и да върнат 500 гости за едно отписано бабе.

Па то се случи и студено време, та не се наложило да я завиват с лед, както е в оригинала.

 

Ако бяха българи, щяха първо да оправят бабето… Доста ни са различни ценностните приоритети, затова съм малко скептичен за циганската интеграция.

Както и да е. Ще пиша на Кустурица, че идеите му се претворяват успешно в живота на циганите у нас. Мисля, че ще се зарадва. И също мисля, че ако нещо може да интегрира циганите, то това е изкуството, най-вече киното. Затова “От всички изкуства за нас сега най-важно е киното.”

Петък, 6 януари

„Труд”: „$736 000 за куро магуро”. В Япония хванали един голям куро магуро. И го продали за $736 500. Най-скъпият куро от тоя размер досега. Купил го някой си Кийоши Кимура, собственик на верига ресторанти в Токио, да го прави на суши.

Пак в „Труд” четох, че според годишния правителствен доклад за здравето на нацията, приет на последния МС за 2011 г., средната продължителност на живота ни се увеличила на 73.6 г. (77.2 г. за жените и 70 за мъжете). Но българинът продължавал да живее нездравословно и бедно. (Гаче ли е възможно бедно и здравословно.) Докладът отчитал, че се увеличава консумацията на кисело мляко, на боб, леща…

„Докладът показва, пишат колегите, че българите сега се нуждаят от спешен политически призив да ядат риба, защото в момента българинът консумира едва 14,5 г рибни продукти на ден. Препоръчителните норми били поне 40 г.”

Ей, колеги, ако сте подочули нещо, че ще ни призовават да ядем повече риба, говорете с когото трябва, да ни призоват поне да ядем сьомга, или сьомгова пъстърва. А може също да ни призоват да ядем и куро магуро. Не, куро магуро не ни е по кесията, но поне обикновен куро може. Има консерви куро по 2-3 лв. Всъщност, аз казах ли ви, че куро магуро е риба, риба тон? Какво недоразумение можеше да стане: Властта ни призовава да ядем куро… Ами да, щом става дума за политически призив, точно така щяха да си помислят хората. А то не е така. В смисъл, то си е баш така, но в случая става дума за друго. Доколкото знаем (а ние знаем малко повече езици от премиера, но не много повече) куро на японски е черно. Ако пееше на японски, Георги Христов щеше да вика: „Куро и широ, в нас се преплита…” Щото пък широ е бяло. От моделите на Нисан – Куро и Широ – ги знам тия работи.

Някого хората говорели на един език. Но много се възгордели и решили да построят кула до небето. Началникът се ядосал и размесил езиците. И днес, като се каже „куро”, японецът разбира риба, испанецът разбира лечение, германецът разбира курорт, а българинът разбира всичко това и още някои работи, като например „През куро ми е…”, „Боли ме куро…” и т.н.

Да ни призове властта да ядем риба! Помислих, че се шегуват, но текстът е сериозен. Казва се също, че през 2000 г. сме давали 147 лв. за пукница и тютюн, докато сега даваме двойно – 372 лв. Но консумацията не намалявала. Казах ли ви, че като дигнат акцизите, българинът нито цигарите ще намали, нито пиенето? Ще намали на децата яденето само.

Но то не е само защото българинът е прост и необразован. Не, по-сложно. И изобщо, нищо на този свят не е куро и широ! Винаги е по-сложно!

…..

* Кюфтапче – кюфте и кебапче.

To be continued next Monday

За любителите на съвременната българска литература вероятно не е тайна кой е Васил Георгиев, особено след като в края на миналата година сборникът му с разкази „Деград” спечели престижната награда „Хеликон”. За онези от вас пък, които все още не са запознати с творчеството на младия български писател, ще спомена, че той е автор и на още две книги – „Будистки плаж”, публикувана през 2008 г., и „Уличник. Истории на софийските улици”, излязла на пазара една година по-късно.

Освен това интересен факт е, че от години Васил Георгиев работи едновременно като адвокат и като автор в списание „Една седмица в София” (именно част от историите на рубриката му на последната страница на културния гид са в основата на "Уличник"). Дотук обаче приключвам с информацията, която можете да намерите за автора във всяко от интервютата, които е давал досега, защото от този момент нататък ще ви запозная с Васил Георгиев, когото не познавате, но вярвам, ще харесате не по-малко от онзи, когото сте открили в разказите му.

Като част от магистърската програма по Творческо писане към Софийски университет, имам рядката възможност да работя и срещам много от хората, които оформят днешния облик на родната ни култура. Дължа ви това уточнение, за да навлезете по-добре в атмосферата, в която се срещнах с Васил Георгиев, а именно като част от лекцията „Аспекти на литературното творчество” при гл. ас. д-р Ани Илков.

И така, петък е, часът е 18:00, а Васил Георгиев вече е в залата, където пред шепата студенти от програмата по Творческо писане трябва да сподели своето виждане за българската литература, процеса на писане и света, който се опитва да изгради чрез разказите си. Ще си призная честно, че не изгарях от нетърпение за тази среща, и ако шефът ми не беше така благосклонен да ме пусне от работа по-рано, вероятно изобщо не бих съжалявала, че съм я изпуснала. И вероятно щях да сгреша...

За разлика от авторите (и адвокатите, всъщност), които съм свикнала да срещам (главно чрез интервютата, които дават), Васил Георгиев се оказа неочаквано земен тип, лишен от така познатото чувство за величие и уникалност. Напротив, изправен пред двайсетината студенти, тръгнали по пътя му, той сподели страховете, които съпътстват всички нас в процеса на писане. „Все още не съм убеден, че съм достатъчно добър в писането. Не знам дали разказите ми си заслужават добрите оценки или просто съм имал късмет да придобия кратка популярност с тях” – започна Васко и още с първите си две изречения успя да ни спечели на своя страна.

За трудностите по пътя към издаването

Вероятно всеки млад и неизвестен писател у нас, който някога се е опитвал да се свърже с някое от родните издателства, се е срещал с проблемите на Васил Георгиев. Когато преди няколко години писателят се престрашава да изпрати няколко свои разказа на „Сиела” по препоръка на Радослав Парушев („приятел и по стечение на обстоятелствата лоялен конкурент”, както казва Васко), той се среща с най-голямата трудност – никакъв отговор. Хората, опитали се да се свържат някога с издателство, знаят, че по-лошо от негативната критика е липсата на каквато и да е реакция – тогава просто се чудиш дали са прочели нещата ти или просто са сметнали, че са толкова слаби, че не заслужават отговор (това са мои размишления, разбира се). Та когато писателят в период на цяла една година така и не получава отговор, друг негов приятел – авторът Георги Господинов, му предлага да го свърже с „Жанет 45”, където започва същинската кариера на Васил Георгиев с книгата му „Будистки плаж”.

„В началото – споделя писателят – си мислех, че нищо няма да се получи. Изчаках седмица-две и реших да пиша до всичките си приятели, за да им кажа, че съм издал книга. По онова време (в края на 2008 г.) социалната мрежа Facebook тепърва набираше популярност у нас, така че реших да я използвам, за да разпространя новината. Предполагам, че по този начин са продадени първите 200-300 бройки.” Малко по-късно, през 2009-та, идва и неочакваната номинация на сборника му за наградата „Хеликон”, която тогава се печели от Захари Карабашлиев. „Не мислех, че ще спечеля, но все пак си бях подготвил реч – смее се Васко. – А когато в крайна сметка беше обявен победителят, не ми оставаше нищо друго, освен да отида, да му честитя и да му предложа да пийнем по едно. На следващата вечер наистина излязохме и така започна познанството ми със Захари.”

За писането

Пред курса ни по Творческо писане Васил Георгиев разказва забавна история за това как е решил да пише. „Запознах се с Радослав Парушев на Каваците, когато бях на 18. После се оказахме заедно в казармата, а по-късно и в един и същи курс по право, така че когато Радослав започна да пише, за мен беше съвсем естествено да го последвам.” Въпреки това писателят споделя, че след издаването на „Будистки плаж” смятал, че никога повече няма да издаде друга книга. „Пиша много бавно – признава Васко – отнема ми около 2 месеца, за да завърша изцяло един разказ. Пробвал съм да пиша и роман, но така и не се получи, макар че първата глава от него стана основа за любимия ми разказ от „Деград” „След бурята ще бъдем пак със тебе”. Сега правя опит да напиша втори роман и също не знам докъде ще стигна, но ми харесва интелектуалната игра, която играя със себе си, докато се опитвам да измисля нещо около героите или сюжета. Засега съм доволен от това, което правя, така че в близките 1-2 години предполагам, че ще се занимавам само с романа и няма да издавам нова книга.”

Попитан за темите, които го вълнуват, Васил Георгиев става сериозен. „Аз съм почитател на пазарната икономика. Винаги съм харесвал идеите, които стоят зад нея. През последните години обаче все по-често си задавам въпроса дали у нас тя се е получила както трябва, дали всъщност не е започнала да моделира живота ни, да го поставя в норми. Струва ми се, че сме започнали да живеем и да се забавляваме еднакво, стереотипно. Това е тема, която ме вълнува и дава основа на разказите ми. Не знам доколко това се харесва на читателите, но така или иначе не искам да съм харесван от всички – ако всички са фенове на това, което пиша, значи пиша прекалено общо – нещо, към което не се стремя. Предпочитам да пиша така, че да пораждам въпроси, без да програмирам отговори у читателите.” – казва към края на лекцията Васил Георгиев.

За четенето

„Един от любимите ми автори е Умберто Еко. Много ми харесват неговите „Баудолино” и „Махалото на Фуко”. Разбира се, харесвам и Борхес. Допадат ми също Алберт Санчес Пиньол, Мишел Уелбек, Жозе Сарамаго. Обожавам неговата „Евангелието по Исуса Христа”, макар че заради тази книга той е доста мразен в родината си. От българските автори пък обичам да чета Милен Русков и Момчил Николов.”

Така завърши кратката, но поучителна среща на курса ни с Васил Георгиев – писател, който, вярвам, и в бъдеще ще продължи да ни провокира – като читатели и като хора. Ако съм успяла да ви предам поне половината от емоциите, които събуди тази среща у мен, убедена съм, че и вие вече смятате така :)

Днес ще завършим зимната обиколка на Ико из Словения. Започнахме с малко замъци във вътрешността на страната, а сега отиваме към Адриатика. Приятно четене:  

Словения през зимата

част втора

Адриатика: Копер, Изола, Струнян и Порторож

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем  :) – в къщата на нашите домакини от couchsurfing. Първият (идвайки от Любляна) и най-голям морски град на Словения е

Koper (Копер, на италиански – Capodistria)

Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми :)  Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.

        Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете :)  ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район. След Koper посетихме

 Izola (Изола, на италиански естествено Isola)

Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров. В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце –

Strunjan (Струнян)

 Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.

    На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 :) Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх :D В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска Адриатика. Първо посетихме

Piran (Пиран, Pirano)

Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.

          След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към

Portorož (Порторож, Portorose)

Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.

      И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото. Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака :) Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата. Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и

решихме да отидем до Италия :) Там целта отново беше един дворец – Miramare.

Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.

  След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна. Последната ни вечер в Словения си направихме отново

нощна разходка из Любляна,

а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там. В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране. Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.   Автор: Христо Илиев Снимки: авторът   Други разкази, свързани с Другата Словения – на картата:

Александър Варов има прилично влияние и следа върху развитието на пазара на Интернет медии и реклама в България. В момента той заема постовете на оперативен директор в Investor.bg, Директор стратегическо развитие в Mail.bg и собственик на консултантска агенция Posteffects. В презентацията си на Форум Промяна, Александър говори за развитието новите умения и ценности в света на дигиталните технологии.

Александър Варов: Как дигиталните технологии променят хората? from горичка on Vimeo.

След като се “справи” с кризата, безработицата и икономиката, Хюсейн Обама подхваща армията и флота. Подготвят се съкращения на 500 000 военнослужещи, четири атомни подводници, неуточнен брой самолети. Обсъжда се пълното изтегляне на въоръжените сили на САЩ от Европа и закриването на всички европейски бази. Обама е най-некадърния президент в историята на Америка.