Великата данъчна епопея

Владимир Шопов

След фондовете България си намери нова европейска фикс идея – величествената битка срещу данъчната хармонизация и западната конспирация срещу инвестиционното страшилище България. Всеки път, когато намине към Брюксел финансовия ни министър тегли по един залп към новата заплаха за европейския изток. В страната на традиционно подразбиращите се европозиции правителство и Парламент свръхпроизведоха по въпроси като данъка върху финансовите сделки или перспективата за данъчна хармонизация в съюза. Обсебването по въпроса за ниските данъци е в основата на сегашния пародиен поход, който допълва задължителните битки за гроздовата ракия и различните видове регионален суджук. Кулинарно-битовата привързаност сигурно ще роди още битки, които да придават някакъв елементарен ежедневен смисъл на еврочленството ни, което все повече се лишава от мечтите по европарите.

Реториката за европейските фондове продължава да е обилна, а те да бъдат обект на желание. Правителството си закрепи целия бюджет върху тяхната несигурна основа и сега ще трепери да не му се разбута конструкцията. Но прехласването по тях отмира с всеки изминал ден. Повечето хора и фирми разбраха, че логиката „пари при пари отиват” си работи и тук. Вместо да бъдат директен европейски инструменти за подкрепа и развитие, те си останаха правителствен инструмент за селекция на бизнеси и интереси. Постепенно дори се превърнаха в лост за медиен контрол. Очаквано наивните надежди, че тези пари ще достигнат до „обикновените хора” и магически ще се влеят в „общото благо” се изпариха. Фондовете се оказаха и твърде скъпи, ако в битката за достъпа до тях се включат разходите за борба с бюрокрация, институции, лобита, бумащина, времеви разминавания с бизнес плановете, администриране, пропусната енергия за други начинания и т.н. Тези промени в нагласите може и да не са съвсем ясно видими на радарите на изследванията на общественото мнение, но и това е въпрос на време.

Няма съмнение, че относително ниските данъчни нива и частичната хармонизация на данъчната политика на ниво ЕС са конкурентни предимства на догонващите икономики и трябва да бъде защитени. Но превръщането им в „свещена крава” и центрирането на европейската ни политика около този въпрос е несъстоятелно. Ако доскоро темата публично се размахваше предимно от финансовото министерство, а непублично и от БНБ, то наскоро и външното ни министерство се включи в хора може би с идеята да бъде по-малко изолирано по въпрос, който изцяло се доминира от чиновниците на Дянков. От легитимен интерес вече сме на ръба да направим от темата фикс идея. Според различни икономисти и в зависимост от конкретния сценарий, общият ефект от нарастването на основата на корпоративния данък ще е не повече от 1-2 % от общите бюджетни приходи. Хармонизация нагоре на данъка върху доходите на физическите лица пък въобще не е на дневен ред, дори в дългосрочен план. От този ъгъл, дори при сравнително негативен вариант последствията надали могат да бъдат приети за трагични.

Вместо да си разказваме истории за основополагащата функция на ниските данъци за просперитета е по-добре да погледнем реални последни примери за драматичен скок като Словакия. Намирането на точната конфигурация на факторите за привличане на инвеститори е много по-смислено занимание от фокусирането върху един единствен елемент. И без това ниските данъци не са особено авангардна политика, могат да бъдат открити в повечето страни от бившия комунистически блок и бивша Югославия и няма да ви създадат пълна картина защо един инвеститор избира дадено място за сметка на друго. Без да е част от цялостна смислена икономическа стратегия, плоският данък просто увисва. Последен пример сега е Унгария, където подобен тип промени са част от икономическото фиаско на Виктор Орбан. Самата България от последните няколко години е илюстрация за липсата на системен ефект от ниското данъчно облагане. То нито привлече значими инвеститори в годините след края на балонния растеж, нито има способността да спре бягството от страната на тукашните инвеститори.

Но дори да приемем, че предстои бърза хармонизация нагоре това по никакъв начин не е края на управлението на конкурентните предимства. Европа никога няма да има обща съдебна политика, която да управлява нашите съдилища, нито ще има обща политика за бизнес средата, която да ни казва как да помагаме и улесняваме компаниите. Европа няма да има и обща образователна политика, която да ни казва колко и какви хора да подготвят университети и колежите или да ни предписва как точно да подготвяме собствените си граждани за глобалната икономика. Европа няма да има и обща предприемаческа политика, която да ни казва как да подкрепяме хората с енергия и въображение. Европа няма да има и общо управление на институциите, което да ни направи бюрокрацията работеща, а министрите и висшата администрация мислещи. Това припомняне е необходимо, защото опасността да се вживеем твърде много и безпредметно в сегашната велика данъчна епопея е реална. И както често се случва, да загубим твърде много време и енергия в погрешната битка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: