Из делниците на един луд (9 – 13 януари)

 Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 9 януари

От Просвещението готвели промени в закона за висшето образование, според които студентите първокурсници да учат български език. Щото идвали във ВУЗ неграмотни.

Това е тъпо!  Като се види, че и в първи курс не са се ограмотили, ще трябва да се въведе и за втори курс, после за трети, за магистратурите, за докторантурите… Но то не може безкрайно да се отлага научаването на родния език, не ли?

„Редно ли е, пита „Стандарт”, да задължаваме спортната академия например да открие катедра по езикова култура, вместо просто да накараме гимназиите да си свършат работата?”

Редно е, да! Не за друго, ами се забелязва тенденция от там да излизат бизнес кадри и висши управленци. Един Цветанов например, виждате колко малко не му достига да говори правилно български. Една година още да го беше учил, може би друг щеше да му бъде словоредът, а от тук и дневният ред на държавата. Но може и да не съм прав. В смисъл, че може една година да не е достатъчна. Няма да е зле и в Магнаурската школа в Симеоново също да се учи малко български. Хората (колкото и малко да са у нас), които са свикнали да се изразяват с цели изречения, малко се дразнят от накъсаната реч на премиера. Дано да е речта, де, щото пък някои викат, че начинът на говорене е проекция на начина на мислене. Което вече е непоправимо…

Не знам, може да прозвучи носталгично, но едно време образованието беше на висота. Ето, чета днес в „Труд”, че Ангел Иванов (77 г.) от русенското с. Червена вода оборил Нютон и Айнщайн. Открил връзката между електричеството и гравитацията и ревизирал 82 основни константи в класическата физика.

Браво! Но в интерес на истината, бай Ангел не е първият. Пръв на наша земя обори Айнщайн през 2003 г. Емил Гигов от Пазарджик, възпитаник на Механото, дето и д-р Филипов се е учил. Младежът дори даде пресконференция в БТА и  демонстрира вечен двигател. Един трилитров буркан от туршия, пълен на три четвърти с вода и в него една пластмасова туба с половин кило пясък и железни стърготини. И тубата се движи из буркана от гравитационното поле на Слънцето. Просто като всички велики открития.

Периодично напомняме за тази случка, но не от местен патриотизъм, а щото е важно да се знае кой пръв е оборил Айнщайн, нема-нема се появи някой да претендира. Макар че, що пък и да не сме горд. Ако туй момче не се беше родило в този зарзаватчийски край, ако имаше пред очи не буркан от туршия, а нещо по-интелигентно, досега и други лъжеучени щяха да бъдат опровергани. После Айнщайн беше опроверган от един пич от врачанските села. И дедо Ангел е чак трета жичка за водичка…

Вторник, 10 януари

На днешния ден през 2008 г. умира сър Едмънд Хилари. На 29 май 1953 г. Хилари и шерпът Тенсинг Норгей първи изкачват връх Еверест. Те прекарват 15 мин. на покрива на света, Хилари снима Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към Буда.

 „Когато попитали Тенсинг защо е трябвало да изкачи Монт Еверест, той отговорил: “Защото Еверест съществува”. Така пише Блага Димитрова в „Лавина”…

Тенсинг Норгей на Еверест.

Но Тенсинг оставя на Буда не само шоколади. Във „Всяка неделя” Радичков разказва, че когато Тенсинг тръгва към върха, неговото малко момченце му дава едно малко и нащърбено от детските зъбки моливче, което той да сложи в скута на Буда. Е, Буда го нямало него ден там, или изобщо не живеел на Еверест, та Тенсинг оставил моливчето в снега: „Сега, продължава Радичков, ние имаме едно огризано от детски зъбки моливче. Нещо извънредно ценно…”

Моливче… Явно то е било най-ценното, което малкото шерпче е имало и затова го е пратило на Буда…

„България, пише в. „Сега” оглави още една мрачна класация в ЕС  – тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%, двойно повече от средното за Европа (12.8%). В Люксембург в тази категория попадали 5%, в Дания – 6%, в съседна Румъния – 16%.

Не, това не е просто мрачна класация! Това е най-мрачната, с оглед на непосредственото ни бъдеще, класация. По форумите коментират, че безработните неграмотни  били главно цигани. И така да е, това не променя факта, че четвърт от българските граждани не са хващали моливче в ръка. Но едва ли е така, защото в Румъния циганите са 2.5 милиона на 22 млн. население (малко над 11%). А у нас по данни на последното преброяване са, 4.5% (325 хил.) Но и двойно да са (понеже се предполага, че има голям процент „скрит вот”), пак не оправдават разликата между нас и Румъния по неграмотни младежи. Цигани, или българи, те са граждани, електорат, работна сила, те участват във формирането на БВП (краденето на капаците от шахтите, както съм ви обяснявал, също формира БВП), участват  във формирането на всички статистики – средна продължителност и качество на живота, образование, престъпност, разнасят славата ни по света… И, с извинение, циганите са хората с демографско бъдеще…

Като се замисли човек и свят му се завива!

Но стига мрачности. Една добра новина. Вчера (10 януари) Би Би Си съобщи, че известният британски учен в областта на еволюцията Алистър Кларк извел формулата на хумора.  H = M x S. Където M e нивото на невярната информация в една шега, а S – способността на слушателя да възприема шегата сериозно.

Какво съвпадение! Точно на 10 януари 2003 г. ние съобщихме, че е открита формулата на щастието. Явно като застудее, учените си сядат на задника и мислят.  Сетих се за формулата на щастието, защото в нея хуморът беше основна променлива. Да я напомним: Щ= P+(5E)+(3H). Където P са лични качества; E – пари; H – чувството за хумор. Тази формула показва, че се иска много хумор, за да се постигне щастието при средни способности и минимални средства, каквато общо взето е ситуацията у нас. С откритието на Алистър Кларк формулата придобива следния вид: Щ = P+(5E)+[3(M x S)]. Така вече е много по-лесно да се постигне чувството за хумор, а от там и щастието. Защото, първо, колкото повече измислена информация, толкова повече хумор, а от тук и повече щастие. А у нас измислена информация бол, почти цялата, която стига до нас, е измислена. След това тя се умножава по  способността на слушателите да възприемат шегата на сериозно (кой ли не се пошегува с нас, а ние вземахме всичко на сериозно). И накрая така полученото число се умножава по 3. И щастието почва да зависи почти изцяло от чувството за хумор.

И още една добра новина. Оня ден проф. Никола Георгиев каза в едно интервю: «По-коравите народи ще надделеят над смекушавилите се. Разнежеността, олигавеността са сложили край на Римската империя, когато идват дивите племена. Поуките от историята са такива – живеещият по-трудно побеждава. Сега обединена Европа повтаря римския свят – разпада се.”

Ако не си въобразяваме, че живеем трудно, а, струва ми се, че е много трудно да си въобразим, че си въобразяваме, то ние сме от народите с бъдеще. Не ли?

Сряда, 11 януари

В „Новинар” интервюират дон Цеци. Кой искал да го убива и други такива работи. И между другото го питат ще оцелеят ли циганите в кризата. Вика: „Повече съм оптимист за това, че ромите в здравословен аспект, ще издържат на кризата. Има изследвания, доказващи, че боледуват по-рядко от инфаркти и инсулти. Психически също са по-устойчиви да приемат тежките ситуации, защото от години са свикнали с несгодите…»

Така си е. Той инсултът идва от притесненията – как ще платиш тока, как ще платиш водата, парното, учебници на децата… Все работи, дето циганите си ги спестяват. И психическите болести повечето идват от много мислене. Затова, когато една година в кв. „Нов път” във Видин се яви епидемия от мениерен синдром и депресия, властта бързо схвана измамата. Установи се, че се разболяват единствено цигани със спрени социалните помощи.

И на други болести са устойчиви. Писал съм, че те например не хващат дюстабан, щото много ходят боси. Даже съм чувал лекари да съветват и българите да приучват децата да ходят боси. Ама то още един мандат като тоя и един дюстабан нема да остане. Физически де, щото пък за духовните дюстабани времето е златно…

Между другото, във визитката на дон Цеци авторката Аделина Делийска написала как този виден индобългарски политик и общественик бил завършил МИО в УНСС, работил в МО, бил депутат в 38-ото НС. „През 2000 г., вика Аделина, е осъден на 6 г. затвор заради „грабеж” на куче, което е оценено на 22 лева.”

Ебати измамата! Лично помним как тогава му свалиха депутатския имунитет и го осъдиха на 6 г. затвор по 6 обвинения, сред които побои и изнудване, ма, како! Присъдата беше потвърдена от САС и ВКС! Та дай да не е за едно куче!

И помня още, че в деня, в който му потвърдиха присъдата, (14.11.2001), той, като лидер на Евророма, даде подкрепата си за Първанов за изборите. И през 2005 г. дон Цеци беше помилван. Орденоносецът го помилва. Но вие може да не знаете кой е орденоносецът, щото той беше орденоносец всичко на всичко три дни. Вицето Марин. Държавната глава му връчи „Стара планина” първа степен с мечове заради големите му заслуги към страната. Главно в присъединяването ни към НАТО. Всъщност, да не ви излъжа, май с НАТО работата беше точно обратната. Тогава беше обратна, де, днес всички сме натовци…

Та сега от «Новинар» ни пробутват един чисто нов дон Цеци. Обаче бдителен читател изровил, че за последните 8 м. Аделинка му направила три интервюта. Явно и дон Цеци е на абонамент при Дилов, като архонта.

„Дейли Мейл” пише, че според тамошно изследване, 22% от мъжете във Великобритания не си сменят бельото всеки ден. При жените мърлите били само 5%. „Като цяло обаче, пише Дейлито, около 87% от всички жители на Обединеното кралство си подменят гащите и чорапите ежедневно.”

Стига, бе! И чорапите? Всеки ден? УжасТ!

Тук се сещам за един от главните герои в пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът”. (Весето Седларска писа лани подробно за тая пиеса, в която Шоу споменава българите.) Та в нея на едно място една булка се оплаква на мъж си, че я боли гърлото. Мъж й, м-р Петков, й вика: „Така е, като миеш врата си всеки ден… Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият… Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено…” (Цит. по В. Седларска).

И сега пак от англичаните ще доде и тая мода всеки ден да си меним чорапите!

И понеже Весето като патриот разказваше пиесата с негативни конотации спрямо автора, та един читател беше разказал под текста как намерил ученически бележник на леля си от 1933 г., на последната страница на който имало правила за добро поведение на ученика: Да лягам рано, да си уча уроците, да уважавам възрастните, да се къпя редовно, а краката си да мия всяка седмица…

Пък в Бразилия един политик, някой си Озиас Зизи, поискал да се забрани на момите да се женят без гащи. Щото това било обидно за Бога. Там често се случвало мома да се жени без гащи, щото имало поверие, че носи късмет в брака. Обаче тамошният дядо поп категорично се противопоставил. Не е работа на църквата, рекъл, да гледа под полите на момите. (Има и свестни попове, да знаете! Като отец Касиан, дето оня ден им ги наказа на нашите дърти мискини!)

Дето каза Радио Ереван веднъж, едно време, за да видиш дупето, трябваше да разтвориш гащите, а сега, за да видиш гащите, трябва да разтвориш дупето. И пак им пречат…

 

Що така жените обичат да ходят без гащи? Как ли се чувстват? Според мен усещането е нещо близо до това  да запалиш една силна ментолова цигара, из цялото ти естество преминава мощно въздушно течение. Не съм на сто сигурен, щото не съм бил жена, камо ли пък жена без гащи, освен, ако в някой друг живот, не съм бил примерно овчарка в Ирландия. Разбрах наскоро, че доста българи са били там, преди да ги изпратят нанасам. Е, доста е силно казано…

Четвъртък, 11 януари

„Билетът за влака скача с 9 на сто. До морето ще се пътува за 18,90 лв., а до Банкя – за левче”, услужливо обажда „Стандарт”, в случай, че премиерът реши някой ден да хване рейса.

Журналистите разпитват Борисов  за смяната на областните координатори. И той обясни поименно кой защо. За търновския вика: „Христо не носеше добър обществен имидж. Не може да ти е прякорът Пицата и да проповядваш каузата на ГЕРБ.”

Малко съм объркан – депутат може, координатор не може! И какво като му викат Пицата?! Други какви прякори имат… Добре де, честно, Тиквата по-достоен прякор ли е? Щото то е важно и как и къде е получен един прякор. Един читател ми писа, не знам дали е вярно, че Маргина бил кръстник на Бойко: „Любимото занимание на Големия Маргин беше да прегърне Бойко през главата, а с другата ръка да го чука по нея, говорейки “Бойко, Тикво празна, пак ли се насра”. Пак казвам, не знам дали е вярно. Но за всеки случай да оставим темата с прякорите настрана, никак не е перспективна…

Сн. БГНЕС

От  „Стандарт” питат Станишев вярва ли, че БСП може да спечели следващите избори. Вика: „Аз лично ще работя за това. И не, за да стана аз  премиер, а за да дадем надежда и нова перспектива на хората. Защото, пука им на  хората как ще се казва премиерът или кои ще бъдат министрите.  Хората искат промяна при тях, в техния живот….”

Учуден съм колко добре падналият политик разбира желанията на хората. Ще кажеш, че това е съвсем друг човек! Тия трябва всяка година да ги сменяме, да знаете! Даже всеки месец. Чел съм, че в една от италианските републики си сменяли кмета всеки месец, а началника на крепостта всеки ден…

Питат го: „Какво си пожелахте за новата 2012-а?” Вика: „БСП да даде надежда на хората и да докаже,  че е носител на тази промяна. Не е лека тази задача.”

Как лека, бе! Тя ако беше лека, още първия път щяхте да докажете! Ако се не лъжа, четвърти път ще носите промяната!  Ама тя вашата промяната е променил се Илия, погледнал се, пак той сайбия… Все до там стигате.

Петък, 12 януари

Казах ли ви (даже ви повторих, ако не се лъжа), че „по-просто нещо на по-високо място досега не сме имали”? Е?

Ама когато го казах, не подозирах, че може още. Дето викаше Айнщайн, две неща са безкрайни… Това е едното. Та в такъв един смисъл мисля, че и премиерът може да възкликне по подобие на Ра-бин-дра-нат Тагор: „Безкраен ме създаде ти – такава бе волята ти…” (”Гитанджали”)

България, или поне мислещата част от нея, силно се възмути от думите на премиера Борисов как наредил на Цветанов да купи няколко телешки пържолки за наградата на кучето, намерило трупа на Мирослава от Перник. (Трупа намерило, не момичето!!!) А на родителите на жертвата препоръча, да се извинят на Цветанов… И докато ги говореше тия малоумия се подхилкваше, гаче е казал най-смешното нещо на света. То е смешно, де, в абсурдността си…

Да се извинели родителите на жертвата! Както е казал горецитираният Ра-бин-дра-нат Тагор, „Властта взема за неблагодарност страданията на своите жертви.” Извинявайте, че на срички, но това е единственият начин да не му объркам името, пък и за вас да го прочетете. Тоя пич е бил един от най-близките сътрудници на Махатма Ганди. Именно Ра-бин-дра-нат нарича Ганди „Махатма” (велика душа). А Ганди му връща любезността, като го нарича „Гурудев” (божествен учител). Малко както Цецо и Бойко са се комплиментирали един друг. Разликата е само в основанията.

Премиерът, дали сам разбра, че се е изхвърлил като… такова на сух песък, или му го казаха, но почна да се извинява. По своему, естествено. Дето е казал народът, „отърси се като куче от роса”. (Нарочно търсих поговорка с куче!)  „Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.”

За съжаление, беше разбран напълно правилно! И много хора се почувстваха засегнати, и малко от тях, ще простят. Прекалено обидно прозвуча тая липса на елементарно човешко съчувствие към трагедията на едно семейство, замяната на дължимото в случая състрадание с дребнав реваншизъм, нелепото шегаджийство, неадекватните усмивчици. С една дума, демонстрацията на пълна липса на респект пред човешкия живот, характерна за мутрите.

Трябваше тая дума „турбоцинично”, дето я похарчих оня ден за дедо Галактион, да си я пазя за такъв случай. Ама де да знам, че толкова скоро пак ще ми потрябва силна дума…

Г-н премиер, ние разбира се не сме в положение да даваме съвети, но ще рискуваме. Кракът на спирачката, г-н премиер! Минахте предела и тръгвате по нанадолнището. Единственото, което можете да направите, знам го от стари шофьори, е да слезете на същата скорост, на която сте се изкачили. Това, разбира се, с оглед на урболешкото ви изкачване, не звучи много оптимистично, но така стоят нещата.

„Атака” си търси нов касиер. И стария го търси, де… Щото избягал с касата. Изобщо на Сидеров му тръгна като на бясно куче тоягите. (Казах му да не се ебава с евреите!)  В касата имало било 40 000 лв. Обаче касиерът Хлебаров вика, че верно имало, но Сидеров ги изял и изпил, та били останали само 4 000 лв. Волен много обичал да дава скъпи вечери в ресторант „Крим”, където едно ядене е 40 лв. И Хлебаров посочва точни дати и менюта: на 17 март 2010 г. атакистите похарчили там 2 621 лв. за минерална вода “Перие”, вина по 190 лв. шишето, 12-годишно уиски “Гленфидих”, водка “Белуга”. Но това не било рекорд, щото имало фактура и за 3155 лв. 

Разбирате ли що реве Сидеров, че Бойко му прибра повече от половината субсидия? И пак се сещам за Ра-бин-дра-нат Тагор: „Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.”

Значи бандата се разпада…

И друга една банда се разпада. „Новинар” пише: „Бившият изп. директор на „Софийски имоти” Тошко Добрев получи присъда от 4 г. Той е ощетил дружеството с 340 000 лева, като се е съгласил с по-ниски цени на три имота, които са били собственост на дружеството.”

Не очаквах „Новинар” да го съобщи така бодряшки. Щото „Новинар” е вестник на Антоан Николов. А Софийски имоти, това е широко известно, беше касичката на Антоан. И Антоан, като шеф на СОС беше началник на Тошко. И в борда на фирмата по него време се бяха събрали все хора на Антоан… Много подло!

Тошко, кажи си, бе! Не си длъжен сам да излежиш парите на всички! Само при раждането и смъртта човек е длъжен да е сам. Във всички останали случаи може да вземе някой със себе си.

Щях да питам премиера що на заседанието на МС от 7.12.2011 г. прие предложението на военния министър да се даде орден на Ангел Марин, а сега се пита пред вестниците с какво Марин го бил заслужил. Но какво да питам, като и на мен се случва често.  Ето, днес не съм съгласен с голяма част от написаното. Вчера, когато го писах, бях съгласен, но днес не съм… Нормално е, не ли?

To be continued next Monday

Прочети цялата новина

Свързани новини: