Благодаря на Сотиров от блога на Иво, че ми помогна да разбера защо ми се повръща. Същото чувство имах няколко месеца след като ни приеха в ЕС, същината е "оти ручахме жабетата", в днешния случай - "оти требеше на Светиня Му толкова да му верваме?

За разлика от Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев, Иво Прокопиоев, Валенто Василев и други знайни и незнайни герои аз си признавам греха - блогът ми пази следите - хранех илюзията, че необразованият неграмотен простак с природен интелект ще може да управлява дабре. Или с по-парфюмираните изразни средства на Иван Кръстев - да правим дясна либерална политика през популизма. Това бе идеята на неформалния кръг, работил за изливането на бойковия фундамент и те не го криеха. Говореха го по дискусии в Червената къща, пишеха го по вестници. Аз се зарибих на идеята "Бойко - тъпото овчарче, което ни слуша какво да прави" от статията на Иван Кръстев за популизма в "Капитал" и слушах на кръга дискусии за новия популизъм в "Червената къща".

Всичко това бе преди 4-5 години. Разбирам се и ми е гадно от мен. Моето опиянение от поредното политическо инвитро отмина за около година, далеч преди да изберем човекоподобното да ни управлява. Директният ми грях е гласуването за маймуната на частичните кметские избори (отсделно е, че тогавашният кандидатът на ДСБ бе едно не е за говорене). По-лошото е, че пред времето, когато вярвах в идеите на Иван Кръстев, съм спомогнала за объркването на много други хора - чрез това, което говорех с приятелите си, чрез това, което пишех в блога си.

Висоцки има една прекрасна песен - "Чужая колея", в която казва най-общо, че който не се противопоставя на конформизма на останалите, работи за този конформизъм. Или-или. -->  Чужаяя колея (метафора)

ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.


Владимир Висоцкий

1973

[видео]

[край на видеото]

Картографският проект OpenStreetMap (OSM), чиято цел е създаването на свободна и безплатна подробна карта на света, се оплака от актове на вандализъм. Те са били извършени от IP адреси, принадлежащи на компанията Google. В блога на OSM се съобщава, че някой премахва данни от ресурса или внася изменения в тях, например променяйки посоката на движение на еднопосочни улици. IP адресите, от които са засечени вандалите, са собственост на Google и географски се намират в Индия. Същите адреси по-рано бяха замесени и в друг скандал - тогава цел на злоумишлениците беше компанията Mocality, чиято база данни стана достояние на служители на Google, които използваха получената информация за свои цели и нарушиха всички правила за водене на бизнес. По-късно Google се извини, като съобщи, че "всички виновни ще бъдат открити и против тях ще бъдат предприети съответните наказателни мерки". Сегашната ситуация се утежнява и от факта, че OpenStreetMap може да се разглежда и като потенциален съперник картографската услуга на Google. От друга страна обаче, всеки проект с отворен код винаги може да се превърне в мишена за хора, желаещи да задоволят самолюбието си или считащи себе си за "хакери". Както и в случая с Mocality, корпорацията Google обещал да разследва случилото се и да изясни кой стои зад описаните актове на вандализъм.

Срещам наскоро спорове в бг нета за бабуина и павиана - една и съща маймуна ли са. Няма да кажа повода за маймуннските спорове. Ако някой си мисли това, което аз си мисля, то си е за негова сметка. Но понеже въпросната маймуна е много активна напоследък - ето картинки. Няма да апелирам къмто зоологическите квалификации, щото смЕтам че маймунските родови тънкости в случая не са от значение - все за една маймуна говорим и задника й все е червен:

Ако случайно ви се отдаде възможност да посетите Лондонския научен музей в близкото бъдеще, можете да станете част от благородна кауза, която използва новите технологии, за да подпомогне развитието на медицината. В помощ на лекарите, специализиращи се в пластичните операции за отстраняване на физически недостатъци, музеят събира триизмерни изображения на колкото се може повече живи лица. Инициативата на Лондонския научен музей има за цел да сканира човешките лица с помощта на 9 отделни камери. Участието в 3D Stand е по желание, като посетителите в музея сами решават дали искат да подкрепят благородната кауза. След заснемането на образа информацията се изпраща до огромна база данни и след като дадете вашето разрешение, те могат да бъдат използвани за по-ефективно лечение на пациенти, претърпяващи пластична операция на лицето. Отговорник на проекта е д-р Крис Абела от болницата Great Ormond Street. Той споделя, че, използвайки събраните изображения, хирурзите ще могат по-лесно да разберат как точно работи човешкото лице и какви точно различни форми на лицата съществуват. С тази допълнителна информация хирургичните манипулации могат да бъдат планирани още преди действията на хирурга, за да се предвиди по-точно какъв ще бъде финалният резултат.

Американската компания HyperSolar е разработила метод за синтез на природен газ чрез използване на слънчева енергия. През ноември 2011 HyperSolar подаде патентна заявка за революционната си технология, която използва слънчева светлина, вода и въглероден диоксид за производството на възобновим природен газ – метан. Той може да се използва като дирерктен заместител на традиционния природен газ, без сондажи и опасни технологии като фракинга, като в същото време се контролира нивото на въглеродните емисии.

„Възнамеряваме да фокусираме цялата си енергия и ресурси за комерсиализиране на нашата технология“ – казва Tim Young, CEO на HyperSolar. Вдъхновени от процеса на фотосинтеза, чрез който растенията използват слънчевата енергия, HyperSolar са създали революционна система от наночастици, която имитира природния процес за отделяне на водорода от водната молекула. Водорода след това реагира с въглеродния диоксид до получаване на метан – основен компонент на природния газ.

„Според прогнозите консумацията на природен газ ще надвиши консумацията на въглища до 2035 година. Това е следващия ключов енергиен ресурс. – казва Young – „От изгрев до залез системата от наночастици ще работи във воден разтвор за производството на екологично чист, възобновим газ, който може да се използва след това в електроцентралите, в промишлени инсталации или превозни средства – навсякъде и по всяко време.“

Стотици милиарди долари вече са инвестирани в инфраструктура, която ползва природен газ. Още трилиони долари са на път да бъдат вложени, така че наистина природният газ се превръща в първичен енергиен източник. Но същевременно рисковете за околната среда, свързани с добива и използването на конвенционалния природен газ са също съвсем реални. С използването на най-новите постижения в нанотехнологиите, HyperSolar могат да спомогнат да се избегнат неблагоприятните аспекти при добива на природен газ, като в същото време продължи да се използва съществуващата инфраструктура чрез фундаментална промяна на източника на газ.

По материали от: marketwatch

Хактивистската група Anonymous си постави нова цел, за която те вярват, че представлява заплаха за човешките права и свободата на словото. Съюзът за анти-пиратство на Белгия е новата цел на хакерите, след като от съюза издадоха съдебна заповед, която задължава доставчиците на интернет да блокират достъпа до Pirate Bay. "Холандските бойни кораби успешно потеглиха! Отлична работа, за съжаление Белгия трябва да се споразумее с няколко доставчици на интернет за да забранят достъпа ни до сайтове като The Pirate Bay. Това е директна атака срещу правата и свободата ни на слово. Няма да толерираме това," казаха Anonymous. Anonymous бяха започнали подобна кампания във Финландия, където органите за анти-пиратство станаха главната цел след издаване на подобна съдебна заповед. Финландските Anonymous удариха сайтовете ifpi.fi и antipiracy.fi с масивна атака от тип "Distributed Denial of Service (DDoS)", и ги задържаха извън линия за няколко дни.

Eдин от най-интересните дизайнерски проекти за магазин на Apple ще бъде създаден съвсем скоро в Екс ан Прованс, Южна Франция. Архитектурното решение включва изцяло остъклена конструкция, изпълнена благодарение на напредъка на новите технологии. Материалите и разработката на фасадата ще бъде разработена от доставчиците на стъкла за продуктите на Apple. Според местната преса, на мястото на бъдещият магазин на Apple в момента се помещава туристически офис с не особено привлекателен вид. Приложеното изображение, визуализация на бъдещата постройка, показва, че магазинът ще бъде само на един етаж, директно стъпил върху каменния площад. Фасадата е изцяло решена от стъкло, а декорацията на единствената стена и тавана е в бежови тонове. Според източниците, новото архитектурно решение е повлияно от вече съществуващият магазин на Apple, Upper West Side в Ню Йорк. Според традициите на Apple изображенията не показват нито едно лого или издайнически детайл, по който можем да съдим за предназначението на помещението. Въпреки крехкия си вид, обаче, магазинът е проектиран според стандартните за да бъде гарантирана неговата устойчив срещу земетръси. Освен това дизайнът на сградата е трябвало да съвпадне с решението на останалите постройки, които наскоро са били обновени. Според пресата, новият магазин ще отвори врати в края на 2012г. или в началото на 2013г.

С наближаването на февруари, от Asustek още веднъж потвърдиха, че обновлението до новата версия на операционната система на Google (Android 4.0 Ice Cream Sandwich) за таблета Transformer Prime TF101 е във финален стадий на разработка. След като вече са уведомили Google, от тайванската компанията сега очакват одобрение от гиганта за пускане на официалната портната версия на Android 4.0 Ice Cream Sandwich (ICS) за Asus Transformer Prime TF101. Android 4.0 Ice Cream Sandwich (ICS) е "в процес на одобряване от Google. След като получим одобрение, ще можем да го пуснем," съобщиха представители на Asustek във Facebook. Само преди една седмица от Asustek заявиха, че обновлението ще е достъпно в началото на февруари и притежателите на таблета Transformer Prime TF101 в Северна Америка и Тайван ще бъдат първите, които ще получат обновлението. Малко след това останалите потребители също ще могат да обновят таблетите си до Android 4.0 Ice Cream Sandwich (ICS).

Google, собственик на най-популярната онлайн търсачка и една от най-влиятелните компании в правителството на САЩ, утре ще публикува линк на официалната си страница в знак на протест срещу новите законопроекти за борба с пиратския софтуер. Компанията, както и много други гиганти в технологичната индустрия се обявиха против решението на конгреса на САЩ и споделиха, че ще защитят публично интересите си. Google потвърдиха в своето изявление, че ще се присъединят към Reddit и Wikipedia и утре ще представят символично своя протест срещу законопроектите SOPA (Stop Online Piracy Act) и PIPA (Protect IP Act), приети от членове на конгреса и подкрепени от големите компании заети в сферата на компютърните игри, музиката и киното. Софтуерният гигант обаче не поясни какво точно ще съдържа линка, който ще предостави на потребителите си в знак на протест. Нито една от акциите на софтуерните компании обаче няма да бъде толкова радикален, както тази на Wikipedia. В опозиция на законодателството, английската версия на онлайн енциклопедията ще бъде спряна за едно денонощие, като потребителите няма да имат достъп до нейните услуги. През изминалия уикенд поддръжниците на SOPA и PIPA отнесоха много нападки от страна на технологичните гиганти, след като започна гласуването на решенията. Едно от предложенията например гласеше всички доставчици на Интернет, действащи на територията на САЩ да забранят достъпа на чужди уебсайтове, обвинени в пиратство на съдържание.

Преди известно време качих на YouTube този естонски филм, излъчен по антиправителствения белоруски канал Белсат (предаванията се излъчват от Полша, нещо като “Свободна Европа за Белорусия) за събарянето и пренасянето на “бронзовия солдат Альоша” – съветския паметник в центъра на естонската столицана Талин.

Много нагледно към минута 50-та са показани и изстъпленията на руската агентура и паплач из улиците на Талин.

Не съм давал до сега линк към него тук. Мисля, че не е познат в БГ.

Частично дикторският текст е на белоруски, особено в началото, но по-голямата част е на руски, така че заинтересуваните могат спокойно да го гледат. Поясненията са дадени под екрана на видеоклипа. Струва си гледането!

Филм за бурните събития през 2006 г. в Талин при пренасянето на “бронзовия солдат Альоша” – съветския паметник в центъра на естонската столица.

 

Режисьор: Meelis Muhu

 

забавно и креативно - библиотеките навсякъде, не само у нас имат нужда да върнат читателите си. ето как, със заигравка със социалките, библиотеката Milwaukee кани с банери и билборди читателите да се завърнат. яко. мечтая си за подобна свежа кампания и у нас.

Корпорация Microsoft демонстрира футуристичен прототип на сензорен холографски екран наречен Vermeer Interactive Display. Както съобщава производителят, устройството, с помощта на сензорите на контролера Kinect, които проследяват движенията на потребителя, позволява взаимодействие с холографско проекционно изображение. Прототипът на новия интерактивен дисплей, според компанията, може да допринесе за бъдещото развитие на съвременните интерактивни маси. Vermeer Interactive Display е първата по рода си разработка, която ще позволи на потребителите да работят със стереоскопично проекционно изображение, използвайки сензорните технологии. По думите на Microsoft, за създаването на холографския образ се използва проекция на две противоположни параболични огледала. Именно те създават оптична илюзия за цветен триизмерен образ, който може да се види от всички ъгли едновременно без нуждата от специални очила. За разлика от останалите триизмерни системи, тук взаимодействието с изображението не е ограничено от защитно стъкло или пластмасов купол.

Ако не бях написал книгата „Президент на РъБъ”, в която подробно описвам бракониерството на президента Първанов, вероятно щях да се притесня да публикувам без коментар интервюто на еколога Стефан Аврамов по същата тема. Не ми се бракониерства чужд труд…
Други колеги са си направили труда за интервюто, но съвестта ми е чиста поради положения през годините от мен труд да кажа и обобщя известното ми по този въпрос. Апологети на Първанов, като социологът Андрей Рачев и журналистката Велислава Дърева, която никога не си признава, че е член на висшето ръководство на БСП, самоотвержено защитаваха в публичното пространство бракониерските наклонности на държавния глава Първанов, осмивайки критиките на такива, като моя скромна милост, отстранена от бракониерските пътеки на величието от Сирищник.
И все пак, прочетете интервюто, което публикувам предимно поради последните три изречения в него. ( ivo.bg)

Vseki den:

Екологът Стефан Аврамов:
Първанов излъга за архара
Марина Чертова ~ вторник, 17 януари 2012

Ловното хоби на президента Георги Първанов отново предизвика интерес в последните дни на неговия мандат. Според ексслужителя на НСО подполковник Николай Марков хобитата на държавния глава струват милиони. В предаването „Насреща: Люба Кулезич” по TV7 бившият офицер каза, че по страст и по лов Първанов е надскочил Живков. Още преди година екологът Стефан Аврамов поиска парламентарната Комисия „Антимафия” да разследва ловните трофеи на Първанов. Какво се случи, след като той подаде своя сигнал, и дали президентът е нарушил ловния морал? С тези въпроси се обърнахме към Стефан Аврамов, който работи в Българска Фондация Биоразнообразие. Той е завършил ветеринарна медицина и е специалист по защитени територии и видове.
Г-н Аврамов, в началото на миналата година сезирахте парламентарната комисия „Антимафия” с искане да разследва ловните трофеи на президента Георги Първанов. До какво доведе тази проверка?
За съжаление до нищо. Въпреки че комисията беше поела ангажимент да разгледа изключително сериозно сигнала, го разгледа чисто формално и го отхвърли директно.
А вас какво конкретно ви провокира да поставите въпроса за ловното хоби на държавния глава в парламента и пред обществото?
Ловното хоби на президента не ми правеше особено впечатление, тъй като в България има много ловци. Не съм против лова, дори работата ми е да контактувам с много ловни сдружения. Подразни ме, когато той бе на посещение в Узбекистан и отиде на лов в техен национален парк и резерват, където ловът е строго забранен. Там той ловува за без пари световно застрашен вид. Архарът е вид див овен. Той обитава Средна Азия – в руските средноазиатски бивши републики, Монголия, Афганистан, Пакистан и Китай. Архарът на Северцов е световно застрашен подвид. Среща се само в Узбекистан и от него са останали само няколкостотин бройки. Това сложи много голямо петно върху България и именно този факт ме провокира да поставя въпроса още преди няколко години.
Сезирането на парламента беше мой последен опит да се хвърли светлина върху хобито на президента. Но освен отзивите в медиите нито една държавна институция не се заинтересува сериозно да провери случая. Нещо повече, например министър Мирослав Найденов защити президента, че ловува законно. След това нещата за мен губят смисъл, защото нито изпълнителната, нито съдебната власт, нито Комисията „Антимафия” пожелаха да направят някаква сериозна проверка.
Преди два дни бившият служител на НСО Николай Марков коментира, че Първанов е надминал Живков по ловни подвизи.
Честно казано, не знам на Първанов или на Живков му е по-голяма оная работа, не знам и Живков колко е ловувал. Знам само, че Първанов е правил неща, които не би трябвало да прави.
Можете ли да бъдете по-конкретен.
Един от случаите е с архара.
Президентът много пъти е давал обяснение за този прословут архар. Не ви ли удовлетворяват неговите обяснения?
След като излезе информацията за архара, ние му звъняхме. Имаме писмен отговор, че по време на посещението си в Узбекистан той е спазвал програмата, което според мен не означава, че не е стрелял. Една година след като се вдигна целият шум, той излезе с изявление, че няма трофей от архар. Но това, че нямаш трофей от архар, не означава, че не си стрелял. Ако той иска да бъде честен и ясен, трябва да каже: „Аз не съм ловувал, не съм ходил на лов за архар, не съм отстрелял архар и нямам трофей на архар – нито преди, нито сега.” Това са три отделни неща. Той каза само, че в момента няма трофей на архар. Нали разбирате, че той може да е ходил на лов, твърди се, че не е уцелил, според мен е уцелил. Този трофей му носи само негативи и или е бил върнат обратно, или е скрит някъде. Затова той си е прав – няма трофей на архар.
Скандалът всъщност се разгоря, защото президентът е ходил на лов за защитено животно.
Въпросният архар би могъл да бъде ловуван законно по съответната процедура. Тази процедура не е била спазена. Той е ловуван абсолютно незаконно, при това на незаконно място. Извършени са две нарушения на ловния морал. Нас не ни интересуват узбекските закони, тъй като ние сме в България. За мен тук е важна именно моралната страна на въпроса. Първанов е президент на държава от ЕС, а отива в Узбекистан и се държи като местните велможи. Това беше една страна, поставена в дипломатическа изолация. Той би трябвало да отиде и да покани дисидентите на закуска, така както направи Митеран у нас. Това е фундаменталната разлика между нашия т.нар. президент и нормалните европейски президенти. Те отиват в тази страна да свършат нещо добро, а не да правят това, което прави местният управляващ клан в държавата.
При положение че според думите ви Първанов е нарушил ловните закони, това означава ли, че той не може да се нарече истински ловец?
Сложен въпрос, тъй като бракониерството е широко разпространено сред т.нар. истински ловци. Не бих искал да определям кой е истински ловец и кой не. За мен нещата, които той прави, са неморални.
Тогава излиза, че Първанов е един обикновен бракониер.
А не, високопоставен бракониер. И точно на такива високопоставени бракониери държавата трябва да реагира изключително строго, защото законът не е само за дребните риби. Тези високопоставени хора са примерът на обществото и когато такъв човек кара през просото, как да обясниш на обикновения човек, че той трябва да спазва закона и морала.
Колко струва трофеят от архар?
За този архар, тъй като е световно застрашен подвид, се отпускат няколко бройки веднъж на няколко години. На практика цена липсва, тъй като той е нещо изключително. Но средната пазарна цена на хубав трофей от другите подвидове архари започваше от 20 000 долара.
Условно казано, човек, отстрелял архар, може да си заработи $ 20 000?
Моята лична хипотеза е, че Първанов е отишъл в Узбекистан, за да отстреля този архар без пари в рамките на дипломатическата си визита, а всичко останало е било шменти-капели и оправдания. Това е хипотеза, която не мога да докажа.
След няколко дни властта на „Дондуков” 2 ще се смени. Ще поискате ли от новия президент Росен Плевнелиев да провери ловните подвизи на своя предшественик?
Честно казано, не знам дали бих се захванал, тъй като много се разочаровах от всичко това, което стана. За да бъде направено някакво разследване, и някой друг трябва да има желание да намери тези факти. Аз бих могъл да бъда осъден от президента, имайки предвид, че всичко това, което казвам, никой не го е доказал. Колкото и абсурдно да звучи това. Аз знам неща, които властта също знае, но тя не прави нищо, за да излязат те наяве. Ако наяве излязат част от фактите за неговите ловувания, той вече е вън от играта политически. Оттам нататък не знам дали един дребен гражданин като мен може да промени нещо.
Казвате нещо много сериозно, имайки предвид, че Георги Първанов се гласи да остане в политиката.
Ако някой има интерес той да излезе извън играта, нека да се захване с тази тема. Има какво да излезе.

Share on Facebook

Не харесвам Кирил Варненско-Преславски отдавна. Защото оттолкова отдавна знам за отношенията му със службите. Дометиан Видински по същата причина не харесвам. И Натанаил Неврокопски не харесвам за същото - макар да ми го рекламираше бившият ми шеф Райдовски колко бил направил за България по гръцка линия. Не ги харесвах, защото така наречената национална сигурност, както я разбираше комунистическата Държавна сигурнст, в частност комунистическото разузнаване, бе сигурността на БКП - но на второ място. На първо място - сигурността на чуждата държава СССР. Затова тези от разузнаването са ми двойно по-противни, въпреки общата мантра, че те били добрички и правилни в сравнение с обикновените шестаци. Дрън-дрън, тия от така нареченото разузнаване са двойно по-грешни - защото са обслужвали чужда държава.

Разкритието, че 80% от висшия клир са осведомители, агенти и служители на престъпната Държавна сигурност не ме учудва. Дразня се обаче от това, че съвкупното население на кочината не разбира как гербавите гробари се опитват да му заровят пак муцуната в калта. Само трима не са причастни към ДС - патриарът Максим, Николай Пловдивски, който е бил под 18 години при комунизма и няма как да е бил вербуван, Амвросий и Гавраил. Максим е в края на живота си. Пускането на списъка точно сега има най-вероятно за цел да отсее евентуалните кандидати за поста му, които да не са агенти на КДС. Николай няма право да се кандидатира, защото не е навършил 50 години. Амвросий е бивш инженер, който се държи като клоун. Остава Гавриил, който е вярващ човек, средно интелигентен, добър администратор, но силно обвързан с Руската църква.

Вероятният ДС сценарий е назначаване на предстоятел до провеждане на събор с прозрачната идея - да мине време дядо Максим да си отиде, нашето момче Николай да навърши години и - де, бре, курорте!

Тяхното момче Николай, иженарицаемий дядо Николай, митрополит Пловдивски, достатъчно го лансират приласканите от властта медии. Ние, като непризната от властта медия, ще допринесем за популяризацията му. Щото не е честно да се тиражират само компроматите на дядо Николай срещу дядо Кирил за линкълна. Гаче ли дядо Николай яха москвич, а не есюви... Що да не чуем и другата страна? Не че и двете не са "хвани единия , удари другия":

Ицо Петрофф: Бащата на митрополит Николай е бил един от шефовете на червените барети!

- С какво ще ни изненадате този път?
- Най-напред искам да кажа, че голяма част от разказа ми се основава на това, което ми е споделял бившият лидер на гей организацията “Джемини” Генко Генов, който умря мистериозно в “Пирогов” преди една година.

С Генко се срещнахме десетина дни преди смъртта му. Беше страшно подразнен от погрома над гей парада миналата година в Пазарджик и ми разказа потресаващи неща за дядо Николай и други духовници. Тогава Пловдивският митрополит обяви за духовно отличени със Св. Апостол Йерм І степен светски управници от Пазарджик, отличили се с особено активна хомофобия. Аз, от своя страна, поех ангажимента да ги опиша много внимателно и сериозно в бъдещата си книга “Дяволски сърца”.

Дядо Николай парадира със своя автопарк, където има “Мерцедес”, БМВ, “Ауди”. По този повод има много възмутени негови събратя, но Варненският митрополит Кирил направо казва: оставете го Николай, той такива неща говори и върши, че сериозните духовници се срамуваме от него. Това не пречи на вече 42-годишния дядо Николай да направи бурна и бърза кариера в клира. Само че тази кариера явно се дължи не на духовната му извисеност. Известни хора от спецслужбите твърдят, че духовникът комуникира с бивш популярен шеф на Националната разузнавателна служба и неговото обкръжение.

Името на митрополита обаче едва ли ще се види някога сред агентите на спецслужбите, тъй като те ревниво пазят сътрудничеството му в тайна. Сигурно обаче е едно – бащата на дядо Николай - Методи Стоименов, е бил един от началниците на легендарните червени барети по времето на Тодор Живков. Оттам и благосклонността към особата му от страна на някои днешни величия, закачили от благата и на предишния режим. Червеното отроче знае, че е “богоугоден” по ред причини и вдъхновено анатемосва наляво и надясно, когото завари.

- Кои са твоите източници на информация?
- Казах, че източниците ми са неслучайни. Една от тях е бившата икономка в Пловдивската митрополия Маринела Маринова. Тя е категорична, че в покоите на дядо Николай често е виждала църковния служител и бъдещото духовно величие – по-младият с десет години от него Антоний. Може би най-вече заради тези си твърдения тя е изгонена от работа, но това като че ли я амбицира повече. Бившата служителка започва да твърди из църковните среди без всякакъв свян и все по-убедително, че

Антоний е интимен приятел на дядо Николай,

благодарение на когото става епископ. Маринела Маринова е категорична, че неведнъж ги е заварвала в доста интимни отношения.

Дядо Николай и преди това е имал гей контакти, сподели ми покойният Генко Генов. Назова дори момчетата. Едно от тях е от Стара Загора и се казва Стоян Стоянов.

- Кои други висши духовници ще “анатемосате”?
- Бившият ректор на Софийското духовно училище епископ Сионий например. Името му направи истински бум миналата година със скандала за педофилия с 12-годишно семинаристче от Елин Пелин. Разплитането на кълбото от източниците ми обаче даде представа колко много са били момчетата, които са удовлетворявали плътските гей инстинкти на духовника. Той обаче не само не се признал за виновен и както е нормално да се покае и да бъде наказан, ами напротив – става точно обратното. Сионий е възнаграден за делата си, като заема престижните длъжности член на Централната комисия по етика и викариен епископ при Видинския митрополит Дометиан.

Явно умопомрачена е съвестта и на хората около него. Бедата на младите семинаристчета обаче не е само Сионий. Защото той все още дърпа задкулисно конците в Софийското духовно училище чрез своето най-вярно протеже отец Иван. Превъплътеният в йеродякон Исак отец продължавал да наказва със секс провинилите се ученици и според наказанието бъдещото младо попче трябвало да удовлетворява перверзиите на Исак.

- “Анатемосвате” само перверзиите на духовници, издигнати в сан от Синода на дядо Максим...
- Ще ви дам пример и с епископ Амвросий, който беше първият ръкоположен от разколниците за митрополит на Силистренската епархия. Той от години е коментиран, та и до днес, от гей средите заради левия си уклон. Известен бе като много близък с покойния игумен на Троянския манастир - колоритния

Прочетено в Blitz.bg

Владиката Николай с нов любовник

Пловдивският митрополит Николай заряза стария си лобовник епископ Антоний заради младия старозагорец Петко. Истината „лъсна” на страниците на в. „Уикенд”, който твърди, че владиката е подарил кола на новата си изгора.

Новата сърдечна тръпка на 39-годишния дядо поп Николай бил облечен само в маркови дрехи, като скоро за рождения си ден получил скъп подарък – луксозен автомобил Ауди. Подробности за новия любовник на владиката засега не са известни. Знае се само, че се казва Петко и е от Стара Загора.

Пловдивският митрополит Николай често натрапва благочестивостта в служенията си.
Последната изцепка на владиката беше скандалното му изявление, че трагедията на Охридското езеро била божие наказание заради концерта на Мадона у нас.
Иначе дядо Николай обича лукса и често се кичи със скъпите си часовници – „Ролекс” за 20 хил. лв. и мерцедеса в часовникарството „Вашерон Константин”. На автопарка на владиката може да завиди всяка една мутра. Дядо поп се движи с беемве 7-ма серия, което често заменя с Ауди А8.

Прочетено в Клюки.бг

Още не мога да се примиря, че почти седмица след драстичния пърформанс, сътворен от премиера и МВР около убийството на Мирослава, няма оставка.

Не сравнявам ситуацията с европейските държави. Сравнявам я с тази отпреди 4-5 години. Румен Петков, всесилният, мракобесен, циничен Румен Петков бе принуден от обществения натиск да подаде оставка като министър на вътрешните работи. Но днес Румен Петков ми прилича на калпазанче от католически колеж на фона на Цвинокио, кума му |Флоров и Кръстника им Борисов. Жива да не бях - Румен Петков да ми изглежда по стока от днешните :-(

Да не споменавам, че по времето на Виденов друг министър на вътрешните работи - Любомир Начев, също бе принуден да подаде оставка след обществен натиск, когато стана ясно, че купонясвал с манекенки. Не с мутри, а с манекенки - подчертавам. А днес една мутра ни управлява. МВР пък така е оплело мутрите с бопаджиите, че никой не знае кой кой играе всъщност.

Позорното срастване до неразличимост на престъпност и полиция не е от днес. Днес - когато изплува безумието по разследването на Мирослава, само констатираме с неверие докъде сме се докарали. Но и всички ние сме виновни за това. Защото въпреки доминирането на продажните слуги на властта в медийното пространство, имаше журналисти и медии, които алармираха обществото за изграждащата се полицейско-мафиотска държава. Но ние не им обръщахме внимание. Затова препубликувам два скандални материала отпреди повече от половин година - защото всички, които сме минали с мълчание покрай тези статии, сме виновни:

Идиот* начело на ГДБОП. С такива ли МВР бори мафията?

е-vestnik**  

27 Август 2011

Да прощава читателят за грубото определение, но няма друго за шефа на ГДБОП Станимир Флоров. В репортаж на бТВ той каза директно, че трябва да се върне комунизма, това било единствения начин да се преборим с престъпността.

Ето точните му думи:

„…Единственият начин да се оправят нещата, е ако се върнат нещата отпреди 1989 година. Това е единственото решение на проблема. Друг… решаване на проблема няма. Колкото и добре да са службите, колкото и добре да работят… В смисъл, че само тогава имаше ред и дисциплина в отношение на престъпността, защото всички наркозависими, всички криминални лица бяха известни…”

За такова изказване в една демократична страна шефът на ГДБОП трябва веднага да бъде уволнен. Не защото изпитва носталгия по комунизма, а защото е откровен бездарник, който не разбира смисъла на своите задължения, няма идея как трябва да се бори с престъпността и не познава механизмите на демократичната държава.

Какво означават думите, че да се върнат нещата отпреди 1989 г. е „единственото решение на проблема”? Този екземпляр къде живее? Колко страни с демократични режими по света имат много по-ефективна полиция (и същевременно по-малобройна), и служби за борба с организираната престъпност? Очевидно Флоров не знае това. Примитивните му разбирания виждат като решение на престъпността единствено тоталитарен режим. Както той казва - всеки режим си има хубави страни.

Удивително изкопаемо е отгледало МВР и го е настанило за шеф на службата за борба с мафията. И някой очаква от този да противодейства на организираната престъпност? Той е напълно неспособен.

Думите му, че „тогава”, при комунизма, имало „ред и дисциплина в отношение на престъпността” са идиотизъм. Думите му, че „всички наркозависими, всички криминални бяха известни” показват, че този отпадък от комунизма смята наркоманите за престъпници. Такъв очевидно не познава и законите на страната, в която живее.
Той очевидно не знае и какво трябва да се прави с престъпността, как да се ловят престъпници и да се събират доказателства. За него трябва да е лесно като едно време - досиета на всички и като стане нещо, ги прибираме, докато някой си изпее. И самопризнанията (с бой или без бой) се приемат в съда. И никакви адвокати.

Съвсем страничен въпрос е, че носталгици по комунизма като него си съчиняват как тогава хората си държали отключени къщите и колите. Тогава, преди 1989 г., имаше много кражби от апартаменти, вили, селски къщи, и дори на коли, но не пишеха по вестниците.
Кражбите на коли бяха за авточасти - открадват ти ладата, за която си чакал ред 15 години, и я разфасоват. А застрахователят ДЗИ ти плаща след една година, ако представиш документи от милицията и следователя, една сума, с която не можеш да си купиш нито нова, нито стара.
Ако Борисов и Цветанов не накарат този индивид начело на ГДБОП да подаде оставка, означава, че те са същите като него. За което дават признаци.

Излиянията на Флоров
[видео]

[край на видеото]
————————-
* В e-vestnik сме готови да се явим в съда да отговаряме за тази квалификация. Ще докажем пред съдиите, че човекът, на когото сме дали това определение, напълно съответства на него. Според етимологията на думата (от гръцки) тя означава „прост човек”. В разговорния език означава глупав, тъп. В медицински смисъл означава слабоумие, неизлечима психическа болест, уродство.

** За пояснение на някои читатели - коментар, който е подписан с името на изданието, е редакционен коментар, т. нар. editorial, който изразява мнението на редакцията.

Димитър Златков заплашвал бившата адвокатка на „Уикенд”. Зам.-главният прокурор Найденов й обещал да говори с депутата Пеевски, защото „с правни средства нищо няма да постигне”

27.04.2011

От няколко месеца криминалният репортер на в. „Уикенд” Димитър Златков, който е брат на издателя на седмичника Мартин Радославов, заплашвал бившата адвокатка на изданието Миглена Димитрова. В интервю пред в. „Галерия” Димитрова разказва, че Златков й звънял по телефона и й изпращал имейли с обиди, с вулгарни и злобни обръщения и със закани срещу нея и семейството й. Тя показва съдържанието на един от изпратените до нея имейли от криминалния репортер на „Уикенд”: „Хайде кажи на мъжа си с картонче (б.р. Димитрова е съпруга на бившия депутат от СДС Венцеслав Димитров) да ми пусне жалба в полицията, може направо и при корумпето Станимир Флоров (б.р. – шеф на ГДБОП), подкупен от години от Таки. Затова и няма да ми направят нищо, шибаняците, както и ташак агентите от ДАНС. Кокинов (б.р. – градски прокурор на София) е слуга и Роман Василев също, а Цецо Ченгето (б.р. – Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи) е просто рогоносец. Така че, тормозът продължава! Хайда да видим, че и да го предадеш на куките, нищо няма да ми се случи -))) Пробвай! В себе си имам и 2 грама кокаин и ще си шмъркам пред полицаите. Тормоз! Димитър Златков“.

В интервюто си пред „Галерия” Миглена Димитрова твърди, че във връзка със заплахите е говорила със зам.-главния прокурор и шеф на националното следствие Бойко Найденов, който я посъветвал „да не се занимава”, тъй като и без това „с правни средства нищо няма да постигне”. „Обеща ми да говори с Делян Пеевски (б.р. – депутат от ДПС и по неофициална информация мажоритарен собственик на в. „Уикенд”), ако го види до няколко дни, та Делян да говори с Мартин (Мартин Радославов, издател и гл. редактор на „Уикенд”). Не знам дали нещо е станало, но на профила на Алексей Петровий (според Димитрова зад този профил във Фейсбук стои самият Димитър Златков) се появи някакъв текст в смисъл, че не му пука от Бойко Найденов.

Според Миглена Димитрова мажоритарният дял на „Уикенд”, „Шок” и „Контра” е собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. Тя разказва, че Димитър Златков и Мартин Радославов не са крили от нея този факт, въпреки че от правна гледна точка това не е записано никъде. „За кого не е ясно, че Делян Пеевски ходи всяка седмица в редакцията на „Уикенд”, коментира Димитрова.

Бившата адвокатка на „Уикенд” твърди, че Димитър Златков употребява редовно кокаин и има „тежка зависимост от дрогата”. След като тя го упрекнала за зависимостта му от кокаина Златков започнал да й изпраща заплашителни имейли. „Димитър е основният автор на „Уикенд” по крими тематиката. Неговите информатори са от ъндърграунда – дилъри, сводници. Златков пише от месеци срещу сериозни играчи на този пазар. Срещу Таки, срещу Сако. Тези хора сега се разследват. Образувани са дела срещу тях. Имат и наложени мерки. И какво виждам аз? Дрога пак си се продава. Само босовете се смениха. Не е ли логично да подозирам участие на вестника в пренареждането на пазара на дрога в София?… Аз имам своите основания да мисля така. Бих разказала подробности на разследващ орган с имена, с кръг от хора, с които се поддържат връзки и които подозирам, че завземат сериозни наркопозиции не без участието на вестника им”, разказва Миглена Димитрова.

Бившата адвокатка на „Уикенд“ твърди, че знае твърде много факти и има информация, която може да компрометира Златков и екипа на „Уикенд” и това именно е предизвикало злобата на криминалния репортер на седмичника. „Златков ми е разказвал за контактите с Делян Пеевски, с Цветан Василев, с Цветан Цветанов, с хора от кръга на Котараците и т.н. Златков хвърля усилия да ме унижава публично, да ме заплашва лично и притиска, защото съм неудобна. Неудобна, защото знам механизма на писане на вестника, за упражняване на натиск, за получаване на поръчки, за завземане на медийния пазар, за търговията с влияние, за финансирането на този процес… В същото време политическите контакти са на повече от високо ниво…

В момента това жълто издание  е и официозът на властта. Аз осъзнавам, че могат да възникнат сериозни въпроси, касаещи връзките власт – медии – пазар на дрога”, заявява още Миглена Димитрова.

Президентите на Русия, Китай и България отишли при Господ. Китаецът първи пита: - Дядо Господи, кога Китай ще стане най-великата страна в света? - Ами няма да е, докато ти си президент. Китайският президент се разплакал и излязъл. Влиза руският президент и той пита: - Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? - Няма да е по твое време - отговаря Господ. Руснакът също се разплакал и си тръгнал. Дошъл ред на българския президент. - Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? …и дядо Господ се разплакал. Усмихни се, България, и скрий сълзите си, че току виж архиереите доносници те издали на дядо Господ. Докато сме се кръстили в църквата, агент Мишо, агент Благоев и Симеонов са се боели от Бога, но са почитали и... ДС. Затова и църквата ни е на такова дередже, а България има шанс да стане нормална държава, ама друг път.

Кубер Сапарев: С българското знаме отхвърлих символа на кървавата власт
Мястото на паметника на съветската армия е в музея
от Биволъ Вторник, 17 Януари 2012
Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2011 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.
Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?
Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена – българското знаме е символ на България. Знамето „Вся власть советам“, върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно – цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг – този на България. На нашата свободна България.
Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея – да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.
Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?
К.С.: Протоколът констатира, че „културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник“. Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина – то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!
Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия „повредата“. Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!
На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.
Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?
К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни – http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.
Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция – да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа – тази за съветската армия „освободителка“. Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях – на децата на България.

Share on Facebook

„Никога не оставяй днешните еклери за утре…“

 

Да, на пръв поглед може да ви звучи странно, но след като видях тази изключително вярна поговорка като Facebook-статус на моя приятел Ивайло Атанасов, буквално за няколко минути създадох най-големия списък от поговорки за еклери… в случай, че ви потрябват някога:

 

• Бели еклери за черни дни!
• Благ еклер железни врата отваря.
• В чужд еклер крем не туряй.
• Всяко чудо за три еклера.
• Гладна кокошка еклер сънува.
• Голям еклер лапни, голяма дума не казвай.
• Добър еклер и в мазен картон се познава.
• Евтиният еклер и кучетата не го ядат.
• Един еклер пролет не прави.
• Един яде еклер, на друг текат лигите.
• Еклери гази, гладен ходи.
• Еклер крема си мени, но тестото — никога.
• Еклер назаем тъпкан с крем с връща.
• Еклер при еклер отива.
• Еклерът вода не става.
• Еклерът и баба подмладява, еклерът и дядо разиграва.
• За всяка чиния си има еклери.
• И вълкът сит, и еклерът – цял.
• И сам еклерът е еклер.
• Искаш ли голям еклер, вземи и голяма вилица!
• Кажи ми какви са еклерите ти, за да ти кажа какъв си.
• Казана дума, хвърлен еклер.
• Който с крем се цапа, той и еклер лапа!
• Куче от еклер не умира.
• Лошият еклер се оправя, лошият човек – никога.
• Маймуни с еклер не се ловят.
• Малките еклери обръщат колата.
• Мечка с еклери не се насища.
• Много еклери малко пари струват.
• Мълчи като еклер.
• На гол тумбак чифте еклери.
• Око за око, еклер за еклер.
• От всяко дърво еклер не става.
• От лош длъжник и един еклер е добре.
• От тиквени семки еклер няма да поникне.
• От трън, та на еклер.
• Отива му — като на свинче еклер.
• Парен еклер духа.
• По еклера посрещат, по ума изпращат.
• Под голям камък — голям еклер търси!
• Покритият еклер котките не го ядат.
• Помъчил се да лапне еклер, че лапнал муха.
• Последна дупка на еклера.
• Приятел с еклер се познава.
• Приятелството си е приятелство, но еклерите са с пари.
• С чужди еклери помен прави.
• Троха по троха еклер става.
• Убиец не е който прави еклери, а който убива с тях.
• Уста има, еклер няма.
• Хапвай от пресния еклер, но не плюй в стария.
• Хубавите еклери свинете ги ядат.
• Юнак без еклер не ходи.

 

Подобни публикации

• 08.01.2010 -- Нови поговорки и пословици (4)
• 09.10.2010 -- Кое месо ви е най-вкусно? (9)
• 18.12.2008 -- Милка с диня, млечен пълнеж и пукаща захар (20)
• 19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (5)
• 30.05.2011 -- Как се приготвя декаексипод (0)
• 25.03.2011 -- Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes) (3)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (4)
• 09.06.2009 -- Сладоледени желания (0)
• 28.01.2008 -- Puddis (12)
• 28.12.2007 -- Нагъбен (10)
• 26.06.2006 -- Футболни коментари 2006 (4)
• 27.03.2006 -- Едно тъпо цитатче (0)
• 23.02.2006 -- "Гръб в гръб" (4)

Качваш се в тролея, за да заведеш детето си на училище. Изведнъж той спира, а пред изумените погледи на пътуващите шофьорът слиза от возилото и се мята от моста. Не, това не е сюжет на американски филм, а реалност. Лошото е, че се случи днес. В София. А още по-лошото е, че е част от черната серия, в която мъж уби съпругата си във Враца, друг в село Селановци умъртви половинката си с тъп предмет, намериха трупа на Мирослава, ликвидирана от алчни за пари свои съграждани. Какво ни чака утре? Пак същото, но с други герои, различен сюжет, следващо хода на смразяваща закономерност. На българина наистина му падна пердето, а агресията и автоагресията се превърнаха в естествен модел на поведение. За всичко това обвиняват кризата. Когато не разбираш нещо или не искаш да си дадеш реална сметка за случващото се, най-лесно е да прехвърлиш вината върху някакъв имагинерен образ като КРИЗАТА. Четеш новините, чукаш на дърво и страхливо се оглеждаш, за да не дойде кризата и да ти побърка мозъка....

По примера на американската Wikipedia утре (считано от полунощ) ще стане недостъпен за едно денонощие.

Защото "сопата" заплашва да "удари" всички нас.

И защото културата на Интернет е на на последно място култура на свободата. И на отстояването й.

Научаваме се от бившия служител на ДС Веселин Божков как Сокола (Ахмед Доган) изпял на ДС другарите си, с които готвел атентати в България. Наша милост не харесва Сокола, но не може да не зебележим как суперразкритието играе ролята на отвличаща вниманието операция. Жтвличаща вмниманието на публиката от скандалната разкритие на Комисията по досиетата, че 80% от водачите на църквата са доносници, агенти и офицери от комунистическата Държавна сигурност. Точно в деня на това срамотно и сразяващо духовното ни здраве разкритие, една бивша кука разкрива великите дела на ДС, евтино рециклирайки и без това негативния имидж на Доган. Много евтино, некадърно даже :-(. Любопитно е да се види тази жалка стъпка на куките в контролираните от тях медии, но с оглед на здравето на читателя, ще я съпроводя с коментара на истинския дисидент Петър Бояджиев:

ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ
Понеделник, 16 Януари 2012, 10:56:48

Не прави чест на ФРОГНЮЗ да влиза в играта и борбите на два криминални клана от бившата Държавна сигурност. Това е като скандал между 2 проститутки и ти вземаш страната на едната, за да я представиш като благородна дама срещу другата. Това никога не е било здравосливно. Веселин Божков, както и Ахмед Доган, си е криминален престъпник, който по времето преди 10 ноември се е изживявал като контраразузнавач. Всъщност един некадърен полицай, който не е бил в състояние да даокаже която и да е клевета от собственият си арсенал. Достъчно е интелигентният читател да прочета книгата му, за да разбере до каква степен той е увреден чугунен комунист.
ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ

 Следва  поръчковото разкритие, целящо да лъска калния образ на комунистическата ДС:

Веселин Божков: Сокола изпя на ДС другарите си, с които готвеше атентати в България

 

Понеделник, 16 Януари 2012, автор: Васил Василев

Меди Доганов надъхвал мюсюлманите с листовки за Руско-турската война и с омраза към българите
За пръв път пред „Торнадо и Фрог Нюз” бившият разузнавач от ДС о.з. полк. Веселин Божков разкрива неизвестни скандални факти около ареста на Ахмед Доган през зимата на 1986 г. заради подготовка на серия атентати. Настоящият лидер на ДПС е бил сред ръководителите на Турското национално-освободително движение в България, което според контраразузнаването е работило за създаването на автономна турска държава на територията на България. Полк. Божков е работил 27 години в ДС. Бил е зам.-началник на турския отдел на Второ главно управление. 10 години е работил и като шеф на турския отдел в митичното Шесто управление на ДС, където разследва случая „Доган”, който по Живково време е един от най-добре подготвените агенти на Балканите.  През есента на 1966 г. Държавна сигурност, с помощта на КГБ, успява да разчете шифрите на турското разузнаване МИТ и Министерство на външните работи на Турция. Експерти смятат, че този успех на контраразузнаването ни изиграва важна роля в борбата с турския тероризъм и подривната дейност на Южната ни съседка по времето на социализма и Студената война. Така органите на ДС са успели да провалят стотици опити за терористични атаки от турска страна.

интрвю на Васил Василев

- Полк. Божков, какви са били идейните позиции на Ахмед Доган през първите му години като сътрудник на ДС?

- Въпреки изявленията на Доган, че е морално да се служи на разузнаването, той изневери на ДС. Обратът в поведението му се вижда от изготвената и подписана от него на 21.08.1974 г. декларация за сътрудничество, в която заявява: “Декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ. Задължавам се да запазя в пълна тайна характера на работата и връзките си с органите на ДС, да се явявам редовно на срещи и да давам обективна информация. Сведенията си ще давам писмено или устно под псевдоним Ангелов”. Смята, че е по силите му на 33-годишна възраст да бъде вече доктор на философските науки. Сокола е познавал „баща си” в лицето на ДС, която му подава ръка и го възпитава по нейните правила. В докладна записка на ръководещия го оперативен работник от 23.04.1979 г. се казва: „Аз уча маркс-ленинска философия, защото още като юноша прозрях, че това е моето призвание. Единствено тази философия може да даде ясни и точни отговори за нещата и явленията. Аз се свързах на живот и смърт с маркс-ленинската философия и с комунистическата идеология”.

- Кой подтиква Доган към предателство на българските служби?

- Доган е провеждал редовни срещи с проф. Ибрахим Татарлъ (бивш депутат от VII ВНС, 36-то и 37-мо НС – б.р.). Той беше активен борец против фашизма и капитализма, бивш служител и бивш агент на ДС. Татарлъ е бил обект на активна разработка, уличаван в сътрудничество с турското разузнаване. Оценявайки техните взаимоотношения, Първо главно управление /ПГУ/ на ДС прави извода, че от позициите си на протурски националист и като вербовчик, поставил се в услуга на турското разузнаване, Татарлъ му е оказал силно идеологическо влияние. Успява да разколебае Доган да служи честно и предано като български патриот. В пияно състояние, под влияние на идеологическата обработка от Татарлъ, споделя пред ръководещия го оперативен работник от ПГУ-ДС своите негативни оценки за социалистическото общество у нас и тогавашната социалистическа система. Всичко това е записано със специални технически средства.

- Какви задачи е получавал Сокола от МИТ като ръководител на Турското национално-освободително движение в България /ТНОБД/?

- През месец юли 1985 г., заедно с трима свои съмишленици, Давид Хаджиев поставя началото на нелегалната организация ТНОБД в Добрички окръг, която по-късно се разрасна, като привлече в своята дейност около 300 представители на тюркоезичното население в Добрички, Варненски, Шуменски, Силистренски, Кърджалийски, Бургаски и Разградски окръг. За да постигнат поставените си цели, те решават да намерят подходяща личност с необходимите интелектуални възможности и качества. Предлагат на Ахмед Доган, който веднага се съгласява и оглавява организацията. Всеки новоприет е попълвал клетвена декларация, която се подпечатва с отпечатък от палеца на заклеващия се с капка от неговата кръв За осигуряване на конспирация по-голямата част от клетвените декларации след полагане на клетва са унищожавани от ръководителите на организацията.

Полагащият клетвата се задължавал да изпълнява всички поставени му задачи, да пази тайната и да жертва живота си, а в случай на измяна на клетвата да понесе най-тежкото наказание – смърт. В края на 1985 г. и началото 1986 г. ТНОДБ разпространява призив със следното клеветническо съдържание: „Вие знаете колко диви и кръвопролитни са народите, които представляват балканските държави. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. неблагодарниците българи заедно с руснаците унищожиха един и половина милион хора от турския народ. По време на Балканската война в родопските планини потекоха порои от кръв. Те организираха погрома в Каваклъдере, подпалиха с. Каратепе заедно с хората в него”. В призива на ТНОДБ се заявява: “Не знаете ли това? В Бенковски срещу цялото население бе открит огън. Горско Сливово потъна в траур, кървавите води на река Дунав не бяха в състояние да носят труповете на убитите в Белене. И всеки ден ставаме свидетели на още много изтезания! Сега отново повярвахме, че християните не са хора, достойни за доверие на турците. Защото лъжите им излязоха на бял свят, те се нахвърлиха не само върху нас живите, но и върху мъртъвците ни”. Понастоящем, 27 години по-късно, използвайки техния израз, можем с пълна увереност да заявим, че “лъжите им излязоха на бял свят”.

- Как започва подготовката си ТНОДБ за терористичните актове?

- Въпреки че в своята програма ТНОДБ декларира, че ще води „война без оръжие”, една от неговите групи възприема идеята за извършване на терористични актове, като обмислят взривяването на няколко електрически стълбове на далекопровода, свързващ енергийната система на България и Румъния, взривяването на детски градини, бензиностанции и промишлени предприятия. Постепенно всички членове на групата възприемат идеята за провеждане на терористично-диверсионна дейност. Също така обсъждат въпроса за снабдяване с оръжия и боеприпаси. Обмислят изработването на арбалети за мятане на метални стрели, с които да се извърши нападение на военното летище в Добрич, а също така да се убият военнослужещи, охраняващи складовете с боеприпаси и да се снабдят с необходимите им взривни материали за унищожаване на стопански обекти. Организирали наблюдението на сградата на Окръжното управление на МВР в Балчик, за да проверят по какъв начин могат да проникнат в нея с цел заграбване на оръжие и взривни материали. Купуват една ръчна граната, която трябвало да се използва при нападение срещу служители на МВР с цел отнемане на оръжието им. С него възнамерявали да завладеят кораб, тип „Ракета”, като принудят екипажа да ги закара в Турция.

Саморъчно са направени пет бомби от водопроводни муфи, които се използвали незаконно от иманяри край Кърджали. За увеличаване на взривната им мощ, при планираните диверсионни актове те ги подсилили с капсул-детонатори. Не останали доволни от получения взривен ефект, но решили, че можело да бъдат използвани при взривяването им в центъра на Добрич, за да предизвикат смут и безредици. Закупен е 14-метров огнеупорен шнур, с който заедно с туби, напълнени с бензин, възнамерявали да подпалят завод „Орлов” в Добрич. За терористично-диверсионните намерения са знаели не само Давид Хаджиев и другите ръководители на ТНОДБ, но и Ахмед Доган. Въпреки че не одобрявали техните намерения, те не са предприели никакви действия за преустановяване на подготвяните атентати.

- По какъв начин беше заловена терористичната група, в чието ръководство е бил и лидерът на ДПС?

- На 06.06.1986 г. по в рамките на акция „Родопи” в хотел “Родина”, зам.-началникът на ПГУ-ДС ген. Тодор Генов провежда среща с Доган, за да чуе позициите му по Възродителния процес и отношението му към събитията, свързани с дейността на ТНОДБ. Доган споделил някои свои резерви. Десет дни по-късно след тази среща Сокола е секретно задържан в Главно следствено управление на МВР. Още от първите разпити, убеждавайки се, че органите на ДС разполагат със значителна информация за ТНОДБ, разказва подробно кога и как е създадена нелегалната организация, кои са нейните ръководители и активни участници и каква е дейността им.

Съобщените от него данни дадоха възможност да бъдат секретно задържани и разпитани някои от лицата, живеещи в София, които са подпомагали дейността на организацията. Съгласно утвърдения план, ДС провежда набелязаните мероприятия. По-нататъшната реализация на обектите от ТНОДБ се извършва от турския отдел на Шесто управление. Събраните оперативно-следствени данни бяха достатъчни да бъдат задържани ръководителите на организацията и най-активни участници в нея по разпореждане на ген. Григор Шопов. Оперативната група на ДС беше ръководена от мен.

Задържането на членове от ТНОДБ се извърши на два етапа. Първо във Варненски окръг, а след това и във всички останали, където имаше изградени нелегални структури и развиваха престъпна дейност. При обиска на един от секретно задържаните ръководители на организацията в село Дръднар, Варненско, в двора на къщата му, под голяма купчина насечени дърва за огрев бяха намерени циклостилно устройство валяк, мастило, отпечатани позиви, листовки и програмата на ТНОДБ. След това в продължение на 25 дни оперативно-следствената група, заедно със съответните окръжни управления на МВР, извърши задържания и обиски на около 300 лица, които членуваха или имаха някакво участие в дейността на ТНОДБ.

Извън територията на варненския район. Сред тях имаше 12 агенти на ДС, между които беше и един от основните ръководители на нелегалната организация – Давид Хаджиев. След приключване на наказателното дело всички служители, чиито агенти участваха в ТНОДБ, с министерска заповед бяха наказани. При обиските на осем от членовете на ТНОДБ бяха намерени укрити веществени доказателства, които бяха използвани както при следствието, така и от съда по време на процеса. Намерените материали бяха умело укривани. По-характерни в това отношение са следните случаи: във водомерна шахта в Добрич бе укрит пакет в найлонова торбичка с брошури и листовки; в с. Бранище, Добричко, беше открит заровен в градината найлонов чувал с циклостилно устройство, валяк, мастило и печат на организацията; в с. Коритен, Добричко, под метална ясна в обора за овце бяха открити пишеща машина, папки с индиго, восъчни листа, поставени в тайник, покрит с дървен капак.

Дъното на скривалището беше покрито с наредени тухли а над него бяха поставени цигли; в с. Кладенчево, Варненско, в двора на къщата, под купчина камъни в земята бяха закопани найлонов плик със стъклен буркан от 3 литра, в който бяха поставени четири пакета с печатни листовки на организацията; в необитаема къща в с. Главанци, Добричко, под керемидите на покрива беше намерен найлонов плик с печатни материали. При обиските на трима от членовете на организацията бяха намерени укрити 14-метров огнеупорен шнур, един капсул-детонатор и в градината, до изправени дървени колове в с. Овчарово, Добричко, бе открита ръчна граната в буркан, заровен в земята. Никой от членовете на ТНОДБ не можа да запази съгласно подписаната от тях клетвена декларация тайните на организацията. Някои от подследствените участници в ТНОДБ, както пред съда, така и по-късно, са споделяли своето положително отношение към следователите.

Даже след години по искане на Доган разследващият го следовател Ангел Александров беше назначен за ръководител на следствието в България, а една част от следователите по делото си запазиха и след падането на комунизма работните места. Не се наложи, както се заявява в клетвената декларация, някои от членовете на организацията да жертва живота си или в случай на измяна да понесе най-тежкото наказание. По време на следствието и процеса подсъдимите направиха пълни признания. В обвинителния акт се подчертава, че трябва да се приемат като смекчаващо вината обстоятелство „направените признания по време на следствието”. Такова бе и становището при оценката на тяхното поведение от съда, където също така подсъдимите се разкайваха и признаваха вината си.

Службите направили от философа балканския Джеймс Бонд
„Службите отделяха изключително голямо внимание на оперативната подготовка на Доган. Преди всичко той е обучаван как да установява агентурни контакти и доверителни отношения за нелегално сътрудничество с интересуващите ДС лица”, категоричен е в спомените си полк. Веселин Божков. „Сокола е преминал цялостна теоретична и практична подготовка за разкриване на Външно наблюдение /ВН/, на открито, при движение по улиците, в парковете и превозните средства, както и на публично достъпни места като театри, ресторанти, кина и други. Бил е запознат с възможностите за използване на скрити в дрехите на служителите на ВН миниатюрна фотоапаратура за заснемане на срещи и други оперативно интересни моменти от поведението на проследяваните лица. Знаел е за използваната техника за записване на разговорите при посещения в ресторанти и сладкарници с помощта на миниатюрна камуфлирана апаратура. Също така му е разяснено как се провежда визуално наблюдение в помещение със силно ограничен достъп за външни лица в квартири, апартаменти, хотелски стаи, служебни кабинети и други, както и използваните видеокамери, телевизионна апаратура, оптични уреди – визьори и прибори за нощно виждане, които позволяват да се установи характера и разговорите и се документират отделни моменти от поведението на наблюдаваните лица.

Разяснено му е чрез помощта на какви технически средства и как се прониква в помещения с цел оглед и откриване на данни и вещи, свързани с конспиративната му дейност. Също така е знаел за поставените белези чрез технически средства и вещества върху предмети и вещи, за да установи тяхното движение и място на съхранение. Бил е инструктиран за проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и химически средства. Той не само е запознат с използваните от контраразузнаването специални разузнавателни сили и средства за контролиране поведението на заподозрените лица, но е и подготвян и обучен какво поведение да има и по какъв начин да разкрива тези действия на противника, като се предпазва от евентуалното му разкриване и разобличаване като нелегал, изпратен с разузнавателни задачи. Запознат е със способите за връзка – тайнопис, микроточки, радиотехника и т.н. Доган е минал и курса по езикова подготовка. Имал е преподавателки, с които е изучавал немски и английски език. Преминал е обучение с детектор на лъжата, за да успее да го манипулира, ако е подложен на проверка”, категоричен е разузнавачът. 

От Инвестор:

Пример за това е инвестиционната банка JP Morgan, която е започнала да съветва клиентите си да инвестират в гръцки имоти, по-специално в парцели и ваканционни вили…Анализаторите на банката съветват клиентите си, които имат икономическа възможност, да закупят имоти в Гърция, като използват кредити в евро от някоя гръцка банка. Стратегията се базира на хипотезата, че фалитът на Гърция и връщането към драхмата са сигурни, при което кредитите на инвеститорите ще бъдат конвертирани в гръцки драхми, за които пък може да се очаква, че ще девалвират, пише изданието.

Няколко проблема с този съвет:

1. Ако Гърция официално фалира, излезе от Еврозоната, въведе собствена валута и девалвира, най-вероятно недвижимите имоти в страната драстично ще поевтинеят. С други думи, ако се очаква девалвация трябва да се изчака да мине девалвацията преди да се купува имот. Покупката сега носи загуба.

2. Въвеждането на собствена валута в Гърция не е задължително да доведе до промяна на валутата, в която са деноминирани кредитите. Ако вземете кредит в евро сега в Гърция има голям риск този кредит да си остане в евро дори когато Гърция въведе собствена валута (освен ако банката не реши да го превалутира, което едва ли ще се случи, особено за чужди или корпоративни клиенти). Във всички страни с нестабилни валути голяма част от сделките и кредитите са в стабилна чужда валута и Гърция няма да е изключение.

2.1. Дори кредитът да бъде превалутиран от евро в местна валута, това ще е на цената на промяна в лихвените проценти. Един кредит в евро може да е с лихва 8-10%, но кредит в обезценяваща се местна валута няма да е с такава лихва, а вероятно ще е с лихва стотици или хиляди проценти годишно. Имали сме обезценяваща се местна валута и помним (но не и JPMorgan, изглежда).

Т.е. ако вземете кредит в евро сега и си купите недвижим имот в Гърция сега, при евентуално въвеждане на драхмата има голям риск да загубите – първо заради спада в цената на имотите, второ заради обезценката на драхмата, трето заради кредита, който може да си остане в евро и четвърто, заради евентуална загуба на допълнителни обезпечения по кредита когато цената на имота спадне.

Блогът за икономика 2012

Kindle е много як рийдър, обаче не се купува съвсем лесно. Опциите са Амазон+сложна доставка или някой от риселърите в България, които ви пестят време срещу известна надценка.

Амазон доставят за България от САЩ. Това е тъпо, защото стоките им трябва да минават през митница. Наскоро освобождавах стока от митницата и отне учудващо малко време. За това реших да рискувам и да поръчам и Киндъл от САЩ. Процедурата, която Амазон са измислили е следната:

- Поръчвате и предплащате доставката и българското ДДС в Амазон
- Киндъла идва в България на следващия ден
- Подписвате нотариално пълномощно за DHL и заявка за издаване на еори номер
- Чакате 2 седмици DHL да организират освобождаването от митницата (забавянето било заради еори номера ми обясниха, но със закъснение – щях да си го извадя сам и да им го дам)
- Киндъла идва на вратата ви

Цената на процедурата е около 230 лв. Би било по-лесно и евтино, ако amazon.co.uk работеше за България. Ако си купите киндъла от България, ще струва примерно 280, но ще го имате веднага и без да се занимавате с нищо.

2011 г. в Русия бе обявена за Година на космонавтиката. През тази година бяха загубени геодезическият спътник "Гео-ИК-2", комуникационният спътник "Експрес-АМ4", товарният кораб "Прогрес М-12М", автоматичната междупланетна станция "Фобос-Грунт" и комуникационният спътник "Меридиан". Годината на космонавтиката започна с това, че на 5 декември 2010 г. в Тихия океан потънаха 3 спътника от системата "Глонас".

2012 година е обявена за Година на руската история. Страх ме е да си помисля какво може да се случи... ;-)

Поредна измама набира сила в социалната мрежа и е на път да излъже стотици хиляди потребители. Схемата е позната от случая, който нашумя преди няколко дни, когато писахме за бебето с рак на лицето. Отново фотография е взета от друг източник в интернет, а авторът …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Бебе с рак измами стотици хиляди потребители във F...

     Съобщение циркулира във Facebook, което включва и фотография на бебе, на чието лице според това, кое...

Въобще как са им плащали навремето на прорицателите и щатните гадатели в Римската империя?… Ако някой от гадателите на Бойко Борисов направи такъв гаф, то шефът му ще прати поне един отряд от ДАНС с няколко телевизионни екипа в дома на съгрешилия. При това ще бъде след полунощ, при това ще бъдат подслушани преди това всички линии, с които въпросният си говори с отвъдното, откъдето му диктуват бъдещето. Ако се наложи и е в интерес на разкриване на престъплението, отряд на ДАНС ще бъде изпратен и при ония, които в качеството си на мъртъвци подсказват неверни неща на прорицателите… Ама тия неща не са ги правили в древен Рим и заради това строителните им инженери въобще не са предвидили подово отопление под мозайките. Вярно, че не са знаели за съществуването на електричество в насипно състояние в природата и са го приемали само като божествено знамение. Не са и предполагали дори, че всъщност тогавашните богове са пускали небесните си калорифери, за да може да се затоплят малко...

Визитка: Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". Женен, с две деца. - Г-н Георгиев, какви са вашите очаквания за политическата 2012 година? - 2012 година ще бъде белязана от подготовката за следващите парламентарни избори. Те най-вероятно ще се случат в дефинирания от закона срок. Но това не пречи още отсега и управляващи, особено и опозиционните партии, да заложат на поведение и стратегия, която да ги подготвя за този вот. Ще бъде сравнително напрегнато. Няма да е спокойно за никого. Годината ще бъде белязана от очаквания за икономически проблеми и социална криза вследствие на икономическата. Ще бъде интересна и от гледна точка на формирането на институционални отношения заради наличието на нов президент. Ще бъде и силно повлияна от геополитически тенденции и процеси, които се развиват не само в...

Георги Ангелов

- Закъсняла сеч на еврорейтинги (Труд)

- За богатите и бедните в ЕС и скъпия бензин (24 часа)

Конкурс ВотХ: Какво е мнението Ви за протестите, както и за проучванията и добива на шистов газ?

Свободната икономика, глупако!

90% от електричеството в Естония се произвежда от шистов петрол

Най-големите инвеститори в България за 2011 г.

Danes move in to burn bank bondholders where Ireland fears to tread

Balcerowicz: Poland’s contstant economic thorn

Митрополити от Светия Синод били сътрудници на Държавна сигурност

Ще настояваме България да участва в дискусиите за европейския фискален пакт

Пападимос: Гърция е заплашена от неконтролируем фалит през март

[video] Thatcher: "No! No! No!"

Кешбол

Блогът за икономика 2012

Снимка: Facebook група Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия

Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2011 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.

Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?

Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена - българското знаме е символ на България. Знамето "Вся власть советам", върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно - цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг - този на България. На нашата свободна България.

Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея - да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.

Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?

К.С.: Протоколът констатира, че "културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник". Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина - то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!

Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия "повредата". Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!

На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.

Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?

К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни - http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.

Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция - да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа - тази за съветската армия "освободителка". Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях - на децата на България.

Снимка: Facebook група Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия

Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2011 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.

Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?

Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена - българското знаме е символ на България. Знамето "Вся власть советам", върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно - цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг - този на България. На нашата свободна България.

Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея - да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.

Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?

К.С.: Протоколът констатира, че "културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник". Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина - то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!

Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия "повредата". Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!

На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.

Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?

К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни - http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.

Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция - да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа - тази за съветската армия "освободителка". Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях - на децата на България.

На Балканите поговорките са повече, отколкото човек може да запомни, но за добро или зло, все са актуални. И до ден днешен. И Борис Тадич, сръбският президент, вече години си „блъска главата” с отговора на тази известна поговорка, защото не е лесно да реши дилемата на Сърбия - ЕС или Косово. И то в годината на предстоящи сложни парламентарни и президентски избори. И то в годината, когато всички централни улици на Белград са залети от плакати против кандидатурата на Сърбия в ЕС, подкрепа за Шешел, ултранационалиста, който е в затвора на трибунала в Хага, против самата институция в Хага и дори за „уния с Русия”, каквото и да значи това. И няма сърбин, който да приеме признаването на независимо Косово. А признаването на Косово и установяването на нормални отношения с най-младата държава на Балканите е сред изискванията на ЕС за започване на преговори със Сърбия за приемане в общността. Германското твърдо „не”, повторено от г-жа Меркел при последната й визита в Белград и Прищина...

Човешкият образ в българската политика. Ако трябва да бъде сравнена с друг български политик веднага се сещам за Бойко Борисов. Двама много си приличат по медийно излъчване и нормално неполитическо поведение. Това се харесва.

Главният мюфтия Мустафа Хаджи, разкрит от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност е посочен от американското посолство в София като "достоверен глас" на мюсюлманската общност в страната*.

Това става ясно от дипломатически доклад с гриф СЕКРЕТНО [07SOFIA1095], публикуван от Wikileaks. Той е изпратен в отговор на директива от Вашингтон до американските посолства да бъдат идентифицирани "достоверни гласове" сред мюсюлманските общности, които отхвърлят насилието и екстремизма. 

През септември 2007 г. посланик Байърли счита, че Хаджи е точният човек в България: той е умерен, с общо положително мнение за САЩ, не е изразявал несъгласие с тяхната политика. Също така Хаджи е "редовен контакт" на посолството.

Подробно са изложени биографията на Хаджи и данните за неговото влияние сред българските мюсюлмани (етнически турци, роми и помаци). Според доклада е имало "непотвърдени слухове" за неговото сътрудничество с Държавна сигурност.

Последното твърдение вероятно е препратка към неофициалното огласяване на Мустафа Хаджи и още няколко известни обществени личности като сътрудници на ДС от Румен Петков през 2006 г. Тогава бившият министър на вътрешните работи беше цитиран да казва в медийни публикации, че досието на Хаджи е унищожено. Това изявление на Петков е регистрирано в друг доклад на посолството до Вашингтон [06SOFIA786]

Решението на Комисията по досиетата отразява факта, че личното и работното дело на Главния мюфтия - агент "Андрей", е било унищожено.

Както стана ясно от по-рано публикувани доклади на американското посолство, САЩ са следяли внимателно темата с отварянето на досиетата. Посолството е докладвало редовно за разкрити сътрудници на ДС сред висшия ешалон на властта. Също така американското разузнаване е знаело за агентурното досие на президента Първанов (агент "Гоце") преди то да бъде официално разкрито.

"Само тези, които имат достатъчно власт, ще успеят да запазят досиетата си в тайна" - пише през 2006 г. посланик Байърли. Той подчертава също, че досиетата не правят никаква разлика между изкупление и неизкупление - "всички тези досиета бяха бетонирани като в скала на датата, на която тук падна комунизмът".

* Проверка на Биволъ показа, че в публикуваните от Wikileaks доклади не се срещат препратки към темата за агентурните досиета на членовете на Светия синод на Българската православна църква.

Интернет енциклопедията Wikipedia планира да деактивира англоезичния си раздел в знак на протест срещу разглеждания в Конгреса на САЩ антипиратски законопроект, известен като SOPA (Stop Online Piracy Act). По-рано срещу SOPA се обявиха много интернет компании, които смятат, че проектът е прекалено радикален и нарушава правата и интересите на спазващите закона потребители, както и тези на бизнеса. Основателят на Wikipedia Джими Уейлс потвърди в своя микроблог в Twitter, че Wikipedia ще спре достъпа до англоезичния си вариант за 24 часа като протест срещу SOPA. Това ще се случи утре, 18 януари, в полунощ според часовата зона във Вашингтон, САЩ, или в 7 часа сутринта българско време. Ще припомним, че потребителите и редакторите на Wikipedia в продължение на вече повече от два месеца обсъждат целесъобразността на подобна стъпка и своите действия като цяло в отговор на новия американски законопроект. Фондацията Wikimedia, отговорна за работата на онлайн енциклопедията, все още събира мнения от потребителите и окончателното решение ще бъде взето в следващите часове, но много от тях считат, че то трябва да бъде в полза на изключването на ресурса, тъй като това ще вдъхнови за подобни действия и други сайтове. Така в глобалната мрежа ще се надигне вълна от протести, а това вероятно ще има отрезвяващ ефект върху действията на кино- и звукозаписните компании. "Очакваме мащабни протести", казва Джей Уолш, говорител на Wikimedia. В Италия подобна стъпка, предприета от администрацията на енциклопедията преди няколко месеца в отговор на опита за приемане на подобен закон, доведе до цялостно преразглеждане на спорния законопроект. В своя микроблог Уейлс привежда статистика на аналитичната компания comScore, според която англоезичният раздел на Wikipedia ежедневно се посещава средно от 25 милиона потребители. Като цяло, ресурсът е един от най-популярните сайтове в света. Протест срещу законопроекта предприеха и други интернет компании. Така например, социалният новинарски сайт Reddit също ще спре работа за 12 часа. Законопроектът SOPA, активно лобиран от големите играчи в американската звукозаписна и киноиндустрия, и по-специално от организациите RIAA (Recording Industry Association of America) и MPAA (Motion Picture Association of America), предвижда възможност с решение на съда да бъде спиран достъпът до всеки интернет ресурс, който публикува нелицензирано съдържание, дори ако собственикът на услугата няма отношение към разпространението на такова съдържание. Според опонентите на закона, SOPA се основава на предположението, че всеки е виновен до доказване на противното, а ако законопроектът бъде приет, притежателите на авторски права ще могат да осъдят на практика всеки потребител в мрежата и да нанасят непоправими щети дори и на най-големите интернет компании. Против SOPA в сегашния му вид се обявиха компании като Facebook, Twitter, Mozilla, eBay и Google. Към протестиращите се присъедини и руската компания "Kaspersky Lab". Както пише изпълнителният директор на антивирусната компания Евгений Кашперски в своя блог, "КL" е напуснала асоциацията Business Software Alliance, след като тя е изразила подкрепа за SOPA, "без да се посъветва с никого". След това действие BSA е ревизирала гледната си точка и също е отказала да подкрепи SOPA. Изпълнителният директор на Twitter Дик Костоло обаче счита, че "изключването на ресурси в знак на протест е глупаво", предава ресурсът The Next Web. Ръководителят на Twitter подчерта, че микроблогинг услугата също е против SOPA, но ще продължи да функционира нормално. Дик Костоло се съмнява, че компании като Google и Facebook ще последват примера на Wikipedia. "Да се реагира на проблемите в политиката на една нация със закриване на бизнеса по целия свят е глупаво", смята Дик Костоло. При това той обаче подчерта, че не може да дава оценки за решението на ръководството на Wikipedia, тъй като не разполага с пълна информация.

Къде е пъпът на света?

Кои са питиите и защо Делфи е бил един от най-известните и богати градове в Древна Гърция?

Вярвал ли е самият Александър Македонски в пророчества?

Отговорите на всички тези въпроси, че и на много други открих в следващата книжка от любимата ми поредица за детективите с машина на времето - "Загадката на оракула".

Този път Ким, Леон, Юлиан и котката Киа пропътуват за части от секундата разстоянието до Древна Гърция и се настаняват в Делфи. Сигурно името не ви говори кой знае какво, но за древните хора този град е притежавал изключително значение. В него се е намирало светилището на бог Аполон, в което делфийският оракул - пития, предсказвал от сутрин до вечер каква е волята на Аполон.

Но стига толкова история, можете да прочетете фактите в края на книгата…  Тримата приятели предприемат това дълго пътешествие заради убеждението на Леон, че не е възможно толкова известен владетел като Александър Македонски да вярва в шарлатански истории като пророчествата.

"Кацайки" на едно дърво близо до Делфи, младите детективи попадат на гадателя Медиас, който май няма особен талант за пророк, но за сметка на това познава всички в града. Научили от него как да открият питията и да поговорят с нея, тримата приятели се отправят с бодра крачка към Касталския извор, за да открият, че...питията е отвлечена!

Тримата малки смелчаци и супер-котката се включват в издирването на младата жена, възпрепятствани на всяка крачка от неочаквани интриги. Дали ще успеят да се справят с тайнствените зловещи конници, ще открият ли изчезналите свещени особи, има ли питията Ирини любовник и ще се сбъдне ли проклятието на Аполон, ще оставя на вас да узнете! А, да, разбира се, в книгата е скрит и отговорът на колебанията на Леон относно Александър Македонски и пророчествата!

Прочетете и ревютата за „Заговор в града на мъртвите“ и „Тайнственият отмъстител“.

Вижте мнението на Пухи за "Загадката на оракула":

While I am waiting for things developing concerning my journey to China, North Korea and Vietnam I decided to do a little project, called “Faces of a Voice”. It will be a collection of faces I captured during protests – emotional portraits. Maybe I will do a little exhibition in Sofia if I have time.

Here is a teaser of what I have in mind:

Продължаваме серията от вчера с една по-критична статия, посветена на исляма и глобализацията като такива. Писах я точно докато учех поредица от предмети, посветени на глобализацията и както си личи от текста, теоретиците нещо не бяха успели да ме убедят… Исляма и Глобализацията И двата термина, които виждате в заглавието, са изключително нашумели през последните десетина години. И двата термина  будят колкото положителни, толкова и отрицателни коментари. И двата термина са вдъхновили безброй изследвания, филми, песни, конференции, симпозиуми и прочие масови мероприятия. Лошото и на двата термина е, че нито едно от тези масови мероприятия не успява да обясни на масовия потребител какво означават тези две неща и за чий са ни притрябвали. И докато Исляма все пак е ясен [1] за доста хора по света, то глобализацията е нещо, за което всички говорят, но никой не знае какво е. Аз самият съвсем скоро се запознах с концепцията за връзка между тези два феномена, продукт на човешката култура. Защото за разлика от малка България, света не само клюкарства за глобализацията по жълтите вестници, но и се опитва да я разбере и дефинира. За съжаление, България все още е малко назад с модерните дефиниции на доста неща и може би за това темата [...]

Веселина Седларска

 Българският живот е рана, бинтована с думи. Думи: При социализма нямаше убийства. Думи: Вече няма отвличания, защото министър Цветанов се справи с тях.

Когато при социализма нямаше убийства, случайно не станах един от 16 трупа, натръшкани за минути. Беше 1973 г., беше Бъдни вечер, бях първокурсничка, а на следващия ден предстоеше първото контролно по журналистика. Чудехме се с един колега къде да учим през нощта за контролното. Номерът на моето поколение – момичетата водят старателно записки и после канят момчето, което харесват, да учат заедно. Той се казваше Дики и като всички момчета не си водеше записки, а чакаше момичешка покана. Та – в неговото общежитие или в моята квартира? В неговото общежитие съквартирантът му Ву беше задръстил стаята. Ву беше завършил физика, предстоеше му да се връща във Виетнам и човекът си беше накупил обичайните за виетнамците ценности  – шевна машина, колело, не помня още какво. Значи – в моята квартира.

Аз учих, Дики си подготви пищовчета, пристигнахме сутринта в университета, готови за контролното. Какво ти контролно, Софийският университет приличаше на настъпен мравуняк. Докато бяхме зубрили в моята квартира, в неговото общежитие (Първи блок в „Дървеница”) бяха застреляни 16 души. Не простреляни, застреляни. Сред тях – бременна студентка от Нова Загора. Сред тях – и Ву. Ву! Дики не искаше да повярва – в неговата стая, неговият съквартирант, чийто дядо го бил изпратил в България на сигурно място, защото загубил родителите на Ву във войната. В шока си Дики повтаряше: „Ама той си беше купил шевна машина…” В първите минути не вярвахме, но нямаше къде да проверим. Новината я нямаше и не би могло да я има в нито един вестник, в нито едно радио, нито в единствената телевизия. За публичното разстрелване на 16 души не се появи нито ред, нито дума, нито намек. Защото при социализма няма убийства.

Малко по малко сглобихме картинката. Убиецът бил ученик, син на икономически шеф със служебен пистолет. Бил гледал „Кръстникът”, преброил убийствата, 16. Тръгнал от най-горния етаж. Застрелвал когото срещне. Влязъл в стаята на Дики. Където можехме да сме и ние, но бил Ву. Стрелял, стрелял… На първия етаж студентите го хванали. Говореше се, че ако милицията се била забавила още малко, щели да му видят сметката. Говореше се, че кола на виетнамското посолство пристигнала преди българската милиция. В общежитието търкаха кървавите петна, състудентът ни Тошко се беше напъхал под леглото и никой не можа да го извади в продължение на един ден и една нощ. А ние искахме смъртна присъда. Не знаехме как да я искаме, някой предложи подписка, друг каза, че ще пита баща си какво да направим. Този негов баща все знаеше всичко, а ние все още не знаехме нищо за ДС.

Бащата казал да се успокоим, да ходим на лекции, да си учим уроците, да не разправяме много-много, те щели да се погрижат. Щели сме да научим как. Не помня колко по-късно научихме. Убиецът бил шизофреник, можели да го пратят само в затвора в Ловеч. По пътя за Ловеч му казали да слезе от колата. Застреляли го. Официална формулировка: опит за бягство. Кръвта в стаята на Дики личеше и месеци след това, когато отидохме да му вземем целия багаж. Вече бяхме семейство. И още сме.

При социализма имаше убийства, въпреки че социализмът проповядваше, че човек за човека е брат. При Цветанов има отвличания, въпреки че Цветанов се оповести за техен прекратител и победител. Животът е по-силен и по-важен от илюзиите на министър Цветанов. Самоунизителната грешка на полицията в случая „Мирослава” бе, че обслужи фантазии, вместо да служи на реалности. В продължение на два месеца полицията бягаше от думата „отвличане” като шоп от жираф. Няма такова животно „отвличане”. Няма, защото на министъра му се иска да го е победил, прекратил, препратил в историята.

Министър Цветан Цветанов не е по-сложен от мишката в „Алиса в Страната на чудесата”, която мрази  кучета и котки и по тази причина, за да не я дразнят, останалите ги наричат „К” и „К”. Цветан Цветанов мрази „О” и „О”. Отвличане и организирана престъпност. За да не го дразнят ,  неговите подчинени не казват дори първа буква. За тях Мирослава не бе отвлечена, тя бе изчезнала. Семейството й твърдеше, че е отвлечена. Полицията, че е изчезнала. Пернишки журналисти споделиха, че им е било внушавано да не пишат за случая. Само че годината не е 1973-та. На полицията след 1989-та й се наложи да се труди малко повече от милицията преди 1989-та, за да се прави, че не се е случило нищо особено. Този труд тя влага винаги в едно и също – да очерни, да омаловажи жертвата, да хвърли съмнение, че вината тръгва от пострадалия.

Помните ли Станиела Бугова? 16-годишното момиче беше застреляно  с автомат „Калашников” при полицейска проверка на „Петолъчката” от сержант Здравко Петков през 1998 година. Прессъобщението на полицията по случая звучеше така: „Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г., тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.” 

Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщение? 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ  в софийска кола на пътен възел „Петолъчката”, който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова…

На първата пресконференция по този повод полицията нищо „не знаеше”. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението. На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и да отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била карана от брата на Станиела, в нея са били още  майката и братовчед й. Пътували са към  Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Помните ли Яна – наркоманка? Помните ли Елеонора, сестрите Белнейски – какво са търсили в тъмни доби? Мирослава от Перник била заминала, пиела си нейде коктейлите. Избягала била от майка си, щото майката била… За двайсет години полицията не можа да измисли нищо ново.

И ако ви се струва, че свързващото звено между всички тези случаи през годините са лъжата, имитацията, незачитането на живота, некадърността, високомерието, подмазването – прави сте. Но оше по- прави сте, ако си помислихте, че всичко това се олицетворява от оня баща, който тогава ни каза да си траем, да чакаме и да мълчим  – наставникът на живота ни и повелителят на страха. Неговата работа е да произвежда страх. Страхът е огромен пазар. На него можеш да продадеш всичко – всяка некадърност, всеки цинизъм, дори кучешки пържолки.

         Вестник „Преса”

На вярващите, че комунизмът си е отишъл от пещерите, в които се крие българската държавна администрация, съобщавам най-категорично: грешите. Това става още веднъж ясно от развитието по казуса с Кубер Сапарев, който отишъл като прилежен гражданин в Столичния инспекторат във връзка с протокола на полицията, която бдително го уличи в „повреждане” на болшевишкото знаме на съветския монумент в центъра на столицата чрез …българския трибагреник.

Пита се, след 22 години (уж) демокрация и (уж)декомунизация: какво ражда безумната злоба от нощта на своята чиновническа утроба ( ако пререфразирам Гео Милев с неговото „Нощта ражда из мъртва утроба. вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав”).

Ето какво споделя във фейсбук младежът, който си „позволи” да маркира цветовете на българското знаме върху болшевишкото на нашия митинг на 15 януари и във връзка с протокола на полицията, е посетил съответното учреждение за да се подложи доброволно на следващата стъпка от тормоза, на които се опитват да го подложат за това „престъпление”:

Kouber Saparev Знаете ли какво стана днес в кабинета на директора на инспектората? След като се представи, инж. Веска Георгиева (с 2-3 глави по-ниска от мен) направо ми каза, че „иска да се качи на един стол и да ми удари два шамара“. А пък аз й подадох най-близко намиращия се стол и я подканих да го направи.
Шоуто премина през това, че съм „безмозъчно същество“, мина през „тебе кой те храни?“ и стигна накрая до „ти осъзнаваш ли колко ни губиш времето?“. На мен, данъкоплатеца, който отиде на крака, в работно време, в нейния кабинет по нейна покана.
Kouber Saparev
Това пише в протокола. Ще гледам да го сканирам тези дни.
„При направената проверка се установи, че културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина) е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник.“

Ако не познавах Кубер, ако не познавах и българската действителност, щях да си помисля, че някой разказва сценка от времето на някой съветски колхоз, където живуркаха десетки милиони съветски безправни поданици ( имено поданици – това е приетият в международното право термин за живеещите в условията на монархия). Съветските поданици в колхозите дори нямаха паспорти. Не им се позволяваше да пътуват без специално партийно-милиционерско разрешение какво остава за други права.

Обаче сценката с Кубер е не само реална, но и представителна за мимикриращия комунизъм в България. Тук заплашват с шамари за „посегателство” срещу болшевишка, дори не и съветска символика ( защото през 1917 година, изобразена на въпросния барелеф, все още не се е пръкнал върху руините на Русия „великия” СССР).

Сега разбрахте ли смисъла да се протестира срещу наглото болшевишко стърчене над нас в центъра на столицата ни? Въпросът е риторичен, но се налага да си го зададат онези, които продължават „невинно” да се питат: „е, какво толкова ви пречи някакъв си паметник”? Изобщо не става дума за паметник, а за източник на вдъхновение на злобата, която са затаили знайни и незнайни екземпляри от времето на пещерния комунизъм, готови да раздават шамари- само да им раздадат шмайзерите и такива шамари ще заплющят- направо шамайзери!

Share on Facebook

В категорията “Creative” вече се опитвам да включвам не просто интересни реклами, а кампании, които се отличават с уникална идея. Може и да си мислим, че това се случва много по-трудно в Twitter с ограничените начини за комуникация в мрежата. Но Швеция показа, че всъщност идеите идват във всякаква форма и цвят – а в конкретния случай могат да дойдат от всеки гражданин.

Честно казано, бях леко скептично настроена, когато чух за идеята на шведската агенция по туризъм. Предполагам, че колегите са достатъчно наясно с PR принципите за изграждане на послание, контролиране на съобщението … и са решили да не ги ползват. Поне не и в социалните медии. Така се ражда Curators of Sweden – кампания, по време на която няколко обикновени шведски граждани контролират официалния акаунт на страната @sweden. Участниците в проекта са редактор, основател на рекламна агенция със собствена ферма, писател от предградията, свещеник, учител и лесбийка шофьор на камион. Колоритните шведи се редуват на седмична база и всеки от тях има пълната свобода да говори за каквото пожелае. Ама наистина – от забавни снимки до шеги за папата. Ето един пример:

Някои от туитовете са и доста самоиронични – нещо, което Агенция по туризъм не би могла да си позволи:

Директорът на Агенцията по туризъм обяснява, че кампанията ще представи на света различните лица на Швеция, които рядко печелят вниманието на медиите. Определено се случи така, а лицата са доста колоритни. Разбира се, в началото се чудех какъв ще е успехът на идеята – още в средата на декември имаше както позитивни, така и негативни мнения. Но цифрите говорят доста добре: в рамките на 1 месец @sweden печели 10 000 последователя, като увеличава над два пъти аудиторията си – от 8 000 на 15 декември до над 18 000 днес (данни тук).

Явно Агенцията по туризъм е уцелила нишка, която е интересна за доста потребители в Twitter. Свалям им шапка за смелостта и се чудя дали у нас може да се получи нещо подобно. Кои мислите ще бъдат нашите туитърджии?

Още по темата:

1. Полицията в Twitter
2. Да продаваш в Twitter
3. Зелена кампания

Продукти за 4 порции:
1 пилешко бутче
250г пресен или замразен спанак
1к.ч. ориз
1 морков
1 пащърнак
1 малка глава целина
1 глава лук
1/2ч.ч. доматен сок от консерва
1ч.л. сол
1с.л. копър
1/4 лимон

Приготвяне:
Спанакът се измиава листо по листо, в случай че е пресен. Ако е замразаен се оставя да се размрази. Морковът, пащърнакът целината и лукът се почистват и режат на дребно. Пилешкото бутче се слага в тенджера. Налива се 2ч.ч. вода. Бутчето се вари 30 минути. После се изважда. Обезкостява се. Бульонът се прецежда. Тенджерата се измива. Пилешкото се надребнява. Слага се в тенджерата заедно с подготвените зеленчуци. Налива се прецеденият бульон. Долива се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Супата се готви на слаб огън. Листата пресен спанак се накъсват. След около 30 минути варене, супата се отхлупва. Добавят се спанакът, доматеният сок, 1ч.л. сол и 1к.ч. ориз. Разбъркава се и се похлупва. Супата е готова, когато набъбне ориза. Оставя се да къри на изключен котлон. Четвъртинката лимон се реже много на дребно. Лимоновите парченца се пускат в горещата супа. Поръсва се нарязан на ситно копър.

Обнових църковните календари в iCal формат (и именните дни и официалните празници) за 2012. Това е вече шеста година : от 2007 досега . Няма нови адреси : обнових и разширих вече съществуващите (така че ако сте се абонирали просто си запазете и обновете абонамента). Там където имаше повтарямост която може да се опише в [...]

Правя пълни самопризнания за авторството на абревиатурата МОЧА ( Монумент на окупационната червена армия), както и на предходното ми предложение също да бъде наричан ПъКъЛъ ( Паметник на комунистическата лъжа). Ако за разследването на моето престъпление това е нужно ( сигурно е нужно и съм готов да се предам- „предател в нужник се познава”), мога да посоча и точните дати на дръзкото ми залитане в непатриотична посока. Та нали да обичаш МОЧА е като да обичаш Калфин, пардон – България, според неговата крилата, опашата дори предизборна фраза за тъждеството и тържеството на любовта на Русия като висша проява на българския патриотизъм!

Така че, с горното потвърждавам долното, а именно- предположенията на г-н Дончев в частта за вината ( без мезетата в декадентската кръчма „ Кривото”, защото нашето дело е право и тъкмо по тази причина все не може да победи, засега).
Долуподписаният:( Ivo.bg)

ОТ „КРИВОТО“
By Белчо Дончев, януари 16, 2012
Господа съдебни заседатели, правя пълни и откровенни самопризнания – днес, 15-ти януари, 2012-та година аз също бях в непосредствена близост до някаква цитирана в полицейски протокол „Културно-историческата ценност“, находяща се някъде около ПСА – МОЧА (Паметника на Съветската Армия – Монумент на Окупационната Червена Армия, не съм го измислил аз, не съм сигурен дали е и Иво Инджев, но нищо чудно. Той все такива ги измисля! Дали пък не е Иво Беров? Едвин не е! За Едвин гарантирам!). ПСА видях, МОЧА видях, видях и един пес, нашенски, не от ПЕС, но определено ляво ориентиран, как се измоча с признателност към „Освободителите“ на ъгъла на ПСА – Моча от към Ректората, на по-горния ъгъл, но се заклевам, че самият Ректорат няма нищо общо с това!
„Културно-историческата ценност“ не успях да видя!
Но Кубер го видях, признавам си! Същият този Кубер, дето направил вандалски опит да оскверни някаква неизвестна „Културно-историческата ценност“, опитвайки се да загатне цветовете на националния ни трикольор, върху Съветското знаме!
Възмутен съм! Български трикольор върху Съветско знаме! Насред София! В неделя! През януари!!!
СРАМ!!!
Разбира се, като всички разумни българи, и аз не видях лично самото по-горно долно осквернение! Чух за него в „Кривото“, намираш го като тръгнеш от ПСА – МОЧА наобратно, после завиеш няколко пъти ту наляво, ту надясно, то и в живота е така, после питаш някой- „Къде е кривото?“ и той ти отговори – „Па навсякъде!“ и хоп, ти си у него!
Е, питам ви, като никой не се е сетил да си кръсти кръчмата „Правото“ – как да попитам някого – „Господине, как да стигна до „Правото?“
Пък и да попитам – кой ли ще ми отговори? Виж, за „Кривото“ всички знаят!
Ето точно в този смисъл, господа съдебни заседатели, от тук нататък с цел пестене на време, хартия и нерви, ще ви наричам ГСЗ, щото и ние можем като Иво Инджев или някой друг да си измисляме всякакви абревиа – и други – тури!!! Ето точно в този смисъл по време на осквернението на ПСА – МОЧА някъде около някаква никому неизвестна засега „Културно-историческата ценност“ нас ни нямаше! Ние не съжаляваме за това, защото в това време си пиехме червено вино и мезехме с пилешки хапки, а когато българинът има пред себе си червено вино и пилешки хапки, за никакво оскверняване на каквито и да е „Културно-исторически ценности“ с цветовете от националния ни трибагреник не му идва на ум!
И се чудя аз, ГСЗ, на този господин Кубер, толкова ли го е закъсал, че не може да си викне половинка червено и порция хапки, в „Кривото“ са около 13 лева, ами тръгнал през януари, в неделя при минус хиляда градуса на слънце, да осквернява насред София, Съветското знаме, с Българския трикольор! И при това с водни бои! Аматьор!
Ела бре, Кубере, в „Кривото“, пийни си, хапни си, стопли се да ти се отпусне душицата десебарска, да видиш, как се лее червено и на съседната маса, как хората поръчват, как примляскват, а когато чуеш от там как някой тежко отсъжда:
„Иван Костов е виновен за всичко!“,
ще ти се отще да оскверняваш родината си със собственото й знаме, ще ти се отще да търсиш каквато и да е „Културно-историческата ценност“ не само в рамките на София, но и на България, но и на собствения си живот, но единственото, което ще ти се доще ще е червено вино и пилешки хапки!
Пък може и още повече да ти се доще! Знам ли?
А червеното може и със свински пръжки! Става, ГСЗ, пробвал съм го, и ви ги препоръчвам!

Share on Facebook

Неделя беше хубав ден за нас. Надявам се и за децата от дома за сираци в Дупница "Олга Стоянова". Само за няколко дни успяхме да съберем близо 200 книжки, които им бяха занесени и от които им четохме. Промяната у тези деца две години по-късно е наистина голяма (бяхме там в края на 2009-та), но най-важното бяха щастливите детски погледи.

С подкрепата на доброволческата платформа TimeHeroes успяхме да ангажираме доброволци, които да посетят дома заедно с нас в неделния следобед или просто да дарят книги. Сред тези близо 200 заглавия имаше цели колекции - от книжките за Франклин, през комикси и списания до вечни детски класики. Прекарахме повече време с децата, отколкото очаквахме, и може би няма нищо по-хубаво от това. По обективни причини няма как да ви покажем тяхната радост, но тя е запечатана в нашите умове.

Специални благодарности на кмета на Дупница Методи Чимев, зам.-кмета по социалните дейности Крум Милев и депутата Емил Гущеров, които подкрепиха инициативата и прекараха доста време с децата. Докато ние четяхме, те се разходиха из сградата на Дома и заедно с директорката Красимира Александрова са обсъдили допълнителни възможности за подпомагане чрез разработване на различни социални програми и възможностите за кандидатстване по оперативните програми на ЕС. Благодарим изключително много и на издателство ЛИК, които ни предоставиха кътче в тяхната читалня, където да бъдат оставяни книги от дарителите.

Стартирахме в Дупница, съвсем скоро ще продължим и при други деца - наистина си заслужава.

След Словения (линк), нашето пътуване достигна истинската си цел – Италия. Ранно тръгване от Любляна, едночасово шофиране до границата, напълване на резервоара догоре в ОМВ-то преди италианската граница и ето – магистралата става по-натоварена, по-стара и по-равна. Пътуването по нея е безинтересно чак до отбивката за Тревизо, което е и първата ни дестинация за деня. Няма да се качваме на магистрала чак до тръгването обратно за България след десетина дни.

Тревизо

Първият град по начертания месеци преди пътуването маршрут е Тревизо. Из пътеводителите го описват като ненужно пренебрегнат в околностите на Венеция град с добра атмосфера. Е, ние пристигнахме малко преди обяд и мога с увереност да твърдя наученото за няколкото часа там – пренебрегван е с основание. Нищо интересно няма в него, няколко стари църкви (каквито в Италия има навсякъде) и малък дворец на още по-малък площад. Паркирането е трудно, трафикът – по-лош от средното (както щяхме да научим в следващите дни). На всичко отгоре нямахме gps за ходенето пеша и веднага се загубихме (макар че уж паркирахме в центъра). Тази грешка с навигацията не я допуснах повече и навсякъде след това картата на телефона работеше (програма за две евро на iPhone се изплати стократно).
Накрая се оправихме, пихме кафе на малкото и незабележимо централно площадче и запрашихме нататък. Ако знаехме по-добре нямаше изобщо да спираме. Предоверяването на пътеводителя води до такива неща…
Иначе градът определено е богат, може би приятен за живеене. Но от градовете, които посетихме за десет дни, този беше и най-незабележим. Не го препоръчваме…

И добре че тръгнахме… Пътят до Басано дел Грапа е около 60 километра, но се оказа, че абсолютно, ама абсолютно целия, е в села. Практически не излязохме на нормален път – кръгово след кръгово, плътна колона от коли и камиони. Това не беше Италия на четвърта предавка, а на втора и трета!
Два километра преди Басано дел Грапа, основния път се отделя и се стига до спокойното градче.(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто (371 думи)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Продължаваме с мото-обиколката на Балканите с Фори. В началото поехме към Македония, после от Охрид преминахме в  Албания, а днес ще преминем през нея, за да стигнем Черна гора и Косово. Приятно четене:  

Балканкан

част трета

Из чукарите на Албания

До Шкодер пътят беше перфектен, но аз бях леко върнал газта, че още ме държеше случката със завиващия мерцедес. Карахме спокойно и безгрижно с елементи на скука по международния път за Черна гора.

През Шкодер

не бях минавал по простата причина, че предният път градът ми се стори достатъчно мръсен и безинтересен, за да си струва да се впускаме в хаотичното му движение, но този път избор нямахме. Естествено концентрирайки се върху прекъсващия ми мотор, хаосът от бабички, колелета, улични кучета, шофери-камикадзета и наличието на множество дупки за сметка на пълната липса на табели, натресох скромната ни групичка точно в насрещното на еднопосочната централна улица на града! В първият момент не разбрах защо всички се движат срещу нас и ни присветкват, но слава Богу се усетих навреме преди злополучна среща с местните блюстители на реда... Обърнахме и газ през целия град в посока Хан И Хотит (егати помпозното име на мръсното, прашно и смрадливо албанско село). Е, следващите трийсетина километра си бяха истински кошмар! Спомням си, че Найджъла беше писал за този път, че е ужасен, ама все си мислех, че нне може да е ЧАК ТОЛКОВА ужасен! Е, бърках... Пътят беше отврат! Прах, дупки, чакъл, джигити, пропадания, а след тях нови прах, дупки, джигити и пропадания... А, да...Плюс чакъл разбира се  :D Първа, втора, трееееета, айде пак втора, първа... Доста изнервящо особено като се има предвид настаналата жега и всепроникващия прахоляк. Слава Богу най-после по живо по здраво достигнахме заветната отбивка. Беше малко след пладне, перфектно слънчево време (дори малко жежко), а на нас ни предстоеше най-интересната и непозната част от маршрута - карането по онова шеметно трасе от шкодерското езеро навътре в планината Проклетия та чак до границата с Черна гора. Бяхме доволни и предвкусвахме покачване на адреналина. Е...имаше и малката подробност, че тепърва трябваше да влизаме в Черна гора, пък после в Косово, та пак в Македония и в крайна сметка по някое време на деня (по-скоро нощта) да се приберем в Софето... Но...това бяха далечни работи! А сега пътят беше повече от обещаващ :)  

    Е, пътят наистина беше обещаващ! Беше точно такъв какъвто го обичах - "некомерсиален" :D Пуст, тесен, скапан и живописен... Започвахме лека полека да изкачваме, а гледката, която оставяхме зад гърбовете си беше все по-впечатляваща!  

  Спирахме тук там да съзерцаваме гледките и да поснимаме. В далечината оставяхме равнината и Шкодерското езеро и навлизахме в пустошта...

    Тук вече, загърбили природните красоти, се любуваме на моя мотор, чиято бензинова помпа за пореден път ми скрои номер и моторът придърпа, прихълца и спря насред баира... Вече не се ядосвах. Вече бях свикнал. 5 минутки да позяпаме и поизстине двигателя, че да не си горя ръцете и....познахте :P  - нема помпа, нема проблем! Директен байпас и йебем ти и помпу и све!

      Продължихме изкачването в неизбежното добро настроение докато пред очите ни не се разкри ето тази гледка.

Каньонът на река Cemit

(албанската транскрипция не ми е сила затова го давам оригиналдъ)

    Асфалтът вече беше изчезнал. Серпентините се очертаваха доста гадни с оглед на ситния чакъл, едрите камъни и прахоляка измежду тях... Но за сметка на това насладата от природните красоти на речната долина и липсата за алтернативен маршрут назад предопределяха маршрута ни, а той беше напред....ъъъъъ...надолу :P  Изчакахме пъплещите джипки да качат стръмнината, за да можем ние на свой ред да се гмурнем надолу. Асен естествено се наложи да ми помогне да се кача на мотора, защото като последен идиот го бях спрял на най-стръмното място от пътя и нямаше шанс да го изправя и изключа от скорост без да цопна с все африката на земята, упражнение, което отлично бях изрепетирал при едно друго пътуване в Албания по подобен път... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Нямаше как да не се сетя за оня момент, когато нейде насред албанското нищо, при липса на покритие от мобилките и липсата на каквито и да е хора наоколо, в опитите си да изправя мотора, за да тръгна, просто го изтървах на земята без никакъв шанс да го вдигна сам, гледайки как Гошо бавно и съсредоточено се отдалечава без да види отчаяните ми махания, скачания и подвиквания... Часът беше към 2 следобед, коремът ми отдавна даваше знаци, че е време за обяд (естествено не бяхме закусвали), но решихме, че за храна ще остане време, когато пресечем границата с Черна гора, защото ни притесняваше работното време на албанското ГКПП, а алтернативата да се връщаме обратно по същото това трасе, но по тъмно и със свършващ бензин (не сте забравили, че бях без бензинова помпа, нали), въобще не беше алтернатива!

Заспускахме по засукания, подскачащ и прашасал път,

а аз имах усещането, че ей сега точно след секунда ще се прекатуря през кормилото... Е, не се случи....Защо-не знам! Никога не съм се имал за особено умел шофьор, по-скоро за късметлия човек :D

      Е те там бяхме преди малко. А сега кажете как човек да мисли за алтернатива да се връща обратно ;)

 

    Пътят следваше течението на реката и ставаше все по-зле като настилка с всеки следващ километър, но за сметка на това всичко около нас сякаш крещеше "давай, давай, давай"...  

    Ето на това място пред нечий двор спряхме да поотморим. Зяпахме, пушихме (еле па я, че Асен нали е непушач) и явно предизвикахме интереса на собствениците на имота, които излязоха да видят какви са тези досадници гонещи кокошките им по улицата  :D Ама и ние бяхме ербап и не се дадохме, ами завързахме разговор на някакъв странен албанско-българско-сръбско-английски... Всъщност, обективно погледнато човекът говореше съвсем приличен сръбски (или някоя от разновидностите му), та успяхме да разберем, че сме "само" на два часа от границата (тук започнах да усещам как ми се изправя косата! Аз мислех, че сме на 30-40 минути път) и че пътят отново се изкачвал доста нагоре и бил доста разбит, но след разклона за Вермош бил нов и ок (океят в последствие се оказа, че е подготвен за асфалтиране дебел пласт чакъл, където дори карането с 30 за мен си беше истинско изпитание да не заора с нос в земята)!  

    След като прекосихме един два превала по откровено ужасен път (не знам как не ми се разпадна мотора, наистина! По едно време имах усещането, че сме тръгнали да атакуваме Мусала, но напреко през чукарите), акoстирахме за кратка почивка ето тук  

    Планините в далечината вече ги бяхме прекосили, по всички сметки трябваше да наближаваме границата, часът не беше толкова напреднал, а някакви хора казаха, че пунктът (май) работи денонощно. Коремът ми свиреше деветата симфония от глад, околовръст не се виждаше и помен от нещо, което да става за ядене, времето вървеше към смрачаване, а на нас ни оставаше "само" да влезем в Черна гора, да пресечем границата с косово през Цакор пролаз (нейде към 2000 метра височина), да караме по тъмно по косовските пътища, което си е леле мале и удоволствието, да прекосим Шар планина, след което да влезем отново в Македония и оттам по царскиот път към дома... Аааа и да хапнем нещо междувременно :D   И сега к'во? - питах се аз докато се оглеждах в чуждия двор, в който бях попаднал с все мотора по погрешка, а Асен беше отпрашил към близкото село... Очевидно и двамата бяхме объркали пътя за границата въпреки, че се кълнях само преди 5 минути, че перфектно съм разбрал обясненията на хората, по пътя, които питахме за упътване! Е да ама....е сега бях в нечий двор - "Сори хора, сори, сори, аз такова...то нали....абе....айде май да си ходя, а?" То хора нямаше, ами ги говорех на голямото мрачно гледащо куче, в чиито владения бях нацопал... Чувствах как по гърба ми лазят мравки...цял мравуняк с мравки, докато внимателно обръщах мотора, внимавайки да не цопна и същевременно с нужният респект към четириногият стопанин на двора. "Айде бай, сабака такава!"- изкрещях в момента, в който дадох мръсна газ да изляза мълниеносно от двора! Тея па...поне дворна врата да си бяха сложили, нямаше да нахълтам така на ура! Тоя па....сигурно си мислеше сабаката, що си мисли, че ще го удостоя с внимание и височайша захапка? Айде да се маха! Баста! Естествено и Асен вече беше разбрал, че сме сбъркали пътя след като се оказа, че е стигнал до граничното село Вермош и там местните му казали, че напред може ама...пеш и нелегално през баира :P И уж краят на албанското ни приключение се виждаше и оставаха някакви си мижави 5-6 километра до границата, но и тук не липсваха изненади-дълбок сигурно педя невалиран едър чакъл! Просто подготвяха трасето за асфалтиране... Йеби га!... Днес беше тежък ден! Денят преваляше, а ние още не бяхме излезли от Албания!

На безлюдното КПП имаше цифром и словом един служител,

който го играеше всичко-от пазач на обекта (ааааа, мернах аз леглото разпънато във фургона служещ за офис), през митничар и полицай, до обслужващ бариерата... Ръчна разбира се... Дотук автоматиката не беше достиганла все още... Минахме бързо и безпроблемно. На черногорското ГКПП минахме също толкова бързо и безпроблемно, само дето на тръгване, почти в движение подхвърлих на митничаря (пазач, портиер, полицай), че мислим да заредим бензин и да хапнем нещо в близкото населено място и че мислим да се насочим към Косово през Цакор пролаз. На първото митничарят някак между другото отговоро, че за папане (на нас и машините) евентуаааално и то не е сигурен, но чак в Плав! Е викам си в Плав, в Плав...какво да се прави-дет се вика тоя Плав е на някакъв гьол на има няма двайсетина километра от тук, но на това за Цакор пролаз гусин митничарят многозначително и баааавно натърти, че няма шанс да минем оттам, защото граничният пункт бил затворен от не знам си колко си години вече, всъщност още от активните военни маневри в района и някой си (така и не разбрах те, сърбите или косоварите, демек шиптърите, са взривили пътя ииии...те така. Капалдъ, както казват по нашенско... Мааааай другата година щели пак да го отварят, но човекът не беше сигурен, пък и ние нямахме никакви намерения да стоим до догодина в Черна гора... Аз утре бях на работа, по дяволите!... След кратко съвещание, почесване по умните кратуни и опити да си припомним балканската география и пътна инфраструктура (естествено карти не носехме! Ние бяхме над тея неща!), се двоумяхме по кой път да хванем за у нас. Ако е през сръбско....ок, амааааа.....ами нямахме нито динар в джоба нито аз, нито Асен, а и май не се сещах откъде точно можехме да минем, защото беше ясно, че трябваше да заобиколим Косово от север... Пътят през Копаоник нещо не ни блазнеше (високопланински бавен път по тъмно, нещо.....). Отделно като знаехме нрава и порядките на западните ни съседи и познавайки региона, през който трябваше да минем (Нови пазар, Ужице, Чачак и т.н.), нещо не бях особено уверен, че ще успеем да намерим местенце в неделя вечер, където да приемат кредитни карти, при това бугарски, пък още по-малко вероятно ми се виждаше варианта да успеем да се нахраним някъде за без пари в кеш, дет се вика! Спогледахме се и единодушно решихме! Ще се придържаме към първоначалният маршрут, но с малката вариация (разбирай удължение на пътя по черногорско-косовските чукари) от порядъка на 70-80 км! Един вид бонус както се казва... Спогледахме се мрачно и отпрашихме към Плав, където мислехме да рзаредим и нааааааай-после да хапнем нещо! Вече беше вечер, а ние не бяхме яли нищо цял ден!

В Плав

заредихме, отговорихме на стандартните въпроси "отдакле, задакле, па колко троши" и Асен попари всичките ми надежди - "Давай да караме докато е светло! Да използваме светлата част на деня, пък като се стъмни ще ядем!" Изгледах го кръвнишки и мълчаливо се покатерих на мотора! Тук пътят беше хубав, па макар и планински, та карах колкото ми държеше мотора по завоите! Сега щем не щем трябваше да заобиколим през Андриевица, Беране и Рожайе, за да можем да стигнем в Пея (Печ), което както и да го погледнеш беше просто зад баира... Карайки с доста превишена скорост, реших да изпреваря събитията и спрях пред дебнещата в засад патрулка. Преди да кажат А, аз вече бях на Б! За Цакор пролаз викам...За Цакор пролаз, за Косова, къде е пътя викам...хмммм....таковата... Ама Цакор пролаз е затворен викат ни полицаите, облещили очи, че търсим нещо, дето го няма от години. За Косова преко Беране и Рожайе, обясняваха блюстителите на реда, неща, които и аз си знаех, но поне забравиха за превишената ни скорост... На черногорско-косовската граница ние вече бяхме по тъмно, доволно изморени и няма как да пропусна....гладни:)

С черногорците традиционно нямаше никакви проблеми, а косоварите традиционно не си даваха зор

и още по-традиционно ни изръмбиха с по 15 евра за гражданска отговорнст, за има няма двата часа дето трябваше да прецапаме през тяхната територия! Освен, че беше се стъмнило окончателно, ами на всичко отгоре косовските пътища не бяха в най-блестящо състояние (макар че човек карал по нашенско, беше трениран и за оффроуд обиколка на Луната мен ако питате), отделно и косовските катаджии се славеха като доста стриктни и дебнещи типично по балкански по храстчетата около пътя... Пък за косовските джигити (пардон шофери) просто няма какво да коментирам! Те са знаменити! И опасни! И надрусани! И безрасъдни! Спуснахме планината (бая спускане си е, вервайте ми) и влязохме в

Пея (Печ)

  Естествено и тук не спряхме да похапнем! Вече ми беше все тая... На Асен очевидно също, защото даже вял намек за спиране не направи... Традиционно се загубихме в града. Имам глупавия навик да се губя всеки Божи път в някои населени места и Пея определено беше едно от тях! Та традиционно се загубихме, традиционно улицата, в която се набихме, беше в ремонт и юнашки разкопана, традиционно си имаше доста движение, традиционно ни беше трудна да се разберем с местните за посоката.... Ама се оправихме де....Аааааа....не на нас тия! Можеше да нямаме карта, нито Джи Пи Ес, нито да има слънце в небето, по което да се ориентираме, но се ориентирахме! След половин час бяхме в Дяковица. Знаех, че това населено място е някъде на средата между Пея и Призрен, тоест делеше равнината на две. Е, какво пък толкова? Почти си бяхме у дома! Трябваше само да минем през Призрен, да прецапаме хич не ниската Шар планина, да влезем в Македония, да говорим небивалици на паркинга след КПП-то с двама силно брадати типа, от вида "Аллах ахпер! Селям алекум!", да прецапаме Скопие (не се учудвате, че пропуснахме отбивката за околовръстната магистрала и се наложи да минем по протежение на целия град, нали), да покараме малко по магистралата до Куманово (ей тъй за разнообразие, че днешният ден само по чукари карахме), да достигнем посред нощ до ГКПП Деве баир (казано по нашенски Гюешево. То не, че другото не е по нашенски де!), да изминем стотината километра до Софето, уморени до смърт по до болка познатия ни път през Кюстендил и Перник и да влезем откровено заспиващи на мотора в Софето... Часът беше 6.30. Аз някак бях долазил до в нас и се каних да поспа цели два часа преди да отида бодър и отпочинал на работа. Изломотих нещо като "Прииирааах се, раз'ирш ли!" на жена ми, която се готвеше да ходи на работа и заспах непробудно преди главата ми да допре възглавницата... Даже нямах време да си изтананикам http://youtu.be/tCh2TNStcnc Ами да...какъв гуднайт, гуднайт, като то си беше време за http://youtu.be/vfdVvjdSfTw   Автор: Златомир Попов Снимки: авторът * - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски – бел.авт.     Други разкази, свързани с Обиколка на Западни Балкани – на картата:

пространствата в и около НБУ винаги са пълни с изкуство. понякога наивно, понякога грабващо, понякога незабелязвано.като в университет, като в готино място с мислещи и креативни млади хора. ризите, проснати на простор из целия партер днес нямаше как да не се забележат. и всички минаващи старателно разглеждаха цялата експозиция. отчасти с ...

Георги Стоев, Динко Ганчев, votx.org

Сребърният фонд беше създаден с идея за реформа на пенсионния модел. Днес реформата буксува, което е повод да преосмислим идеята зад този държавен фонд.

Малко предистория

Със Закона за държавния бюджет за 2007 г. се предвиди наличието на фонд, в който да влязат 25% от приходите от приватизация и 50% от бюджетния излишък.  На 30 октомври 2008 г. Народното събрание приема закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, наречен още “Сребърния фонд”. Постъпленията му се формират по следния начин: 25% от бюджетния излишък, 90% от приватизационните сделки, всички концесионни такси и отчисления, както и други средства. Целта на създаването на фонда е да се подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система. Това се постига като се заделят определени, допълнителни или извънредни приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години. Натрупаните в Сребърния фонд средства ще служат само за покриване на недостиг във фонд “Пенсии”.

За какви пари говорим?

Общият паричен ресурс на фонда към 31.12.2011 г. е 1 776.7 млн. лв., в т. ч. натрупани лихви по депозити за 2011 г. в размер на 10.0 млн. лв. За сумата от 1 774.0 млн. лв. са открити депозитни сметки в БНБ. От създаването му досега Сребърният фонд е натрупал едва около 43.4 млн. лв. доходност от лихви по депозити в БНБ.

Най-много приходи влизат във фонада през 2008 и 2009 г. – общо около 1.4 млрд. лв. Това е преди да започне периода на бюджетни дефицити, съвпаднал с рецесията в България. Приватизационните приходи пък са малки заради липсата на значими сделки. Но има и още нещо. Парите от продажбата на 33-процентните държавни дялове в “ЕВН България Електроразпределение”АД и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, които бяха пуснати за приватизация през борсата на закрит аукцион, няма да влязат в Сребърния фонд. Те ще минат през Държавната консолидационна компания и след това ще отидат във фискалния резерв.

Размер на фонда в края на периода:

2007 г. 216 млн. лв.

2008 г. 1.07 млрд. лв

2009 г. 1.62 млрд. лв

2010 г.. 1.68 млрд. лв.

2011 г. 1.78 млрд. лв.

Ниска доходност и идеи за промяна

Към началото има забрана за инвестиране на средствата в държавни и общински ценни книжа, в акции на дружества, регистрирани в България, в недвижимо имущество и ценни метали. Мотивите срещу инвестициите в държавен дълг са ясни и напълно разумни. Мотивите срещу инвестициите в български корпорации са спорни, въпреки че формално целят някваква диверсификация. Именно тази част от закона атакува Симеон Дянков. Министерството на финансите подготвя промени в закона за Сребърния фонд, които ще му позволят да инвестира в акции и облигации на български емитенти. В момента обаче, дори и да имаше право да влага активите си в български акции и облигации, фондът няма как да го направи, тъй като все още не е избран инвестиционен съвет и мениджър, които да управляват средствата му. Това е и причината средствата да стоят на депозит в БНБ, който носи минимална лихва.

Рисковете на по-голямата свобода за фонда

Потенциално винаги може да се стигне до непряко финансиране на държавен дълг. Чрез инвестиции във фонд, който от своя страна купува български ДЦК. Това е трудно да бъда избеднато напълно. Важното е инвестициите на фонда да не раждат квази-държавни институции, управители на активи, които взимат публични пари от едно място и ги “влагат” в друго държавно начинание, примерно облигации на БДЖ или ДЦК. Такива упраженения са вредни за фискалната прозрачност и водят до загуба на публичен ресурс, което трябва да се има предвид при идеите за повече свобода за инвестирането на фонда.

Какво има смисъл да направим?

От една страна сегашния вариант изглежда безсмислен. Ако бяхме върнали парите на хора, те щяха да ги инвестират по-разумно и щяха да получат по-висока доходност от досега реализираното от фонда. Нещо повече, ако държавата беше изплащала дълг с тези пари, щеше да е икономисала значителен обем лихви. В крайна сметка защо държи едни пари на 1% депозит, а плаща по дълга си 6%?

Но има и още по-силен аргумент за преосмисляне на фонда, а и на целия пенсионен модел. Държавата има дълг към пенсионерите, които никаква реформа досега не успя да съкрати. Ако има разбиране, че правителството трябва да експлицира дълга си към пенсионерите, Сребърния фонд може да е инструмент за неговото съкращаване. В противен случай, по-добре да бъде ликвидиран, а средствата от него да отидат за изплащане на външен дълг.

Все пак ако се формира консенсус за същинска реформа на пенсионния модел, това ще означава днешните 40-годишни да не разчитат на НОИ за своите пенсии. Днешните 55-годишни обаче ще чакат държавата да финансира (поне част) от разходите им на старини. В тази ситуация от фонда ще има смисъл.

Връх Снежанка в курорта Пампорово и един от лифтовете. Снимка: Туристически сайт за Пампорово

(Продължение - виж тук за Витоша и Банско, и за Боровец - съвместно проучване на bivol.bg и e-vestnik)

Курортът Пампорово е единствения зимен курорт у нас, чийто собственик не се крие по островите чрез офшорни фирми. Но това не значи, че там всичко е ясно и слънчево.

„Пампорово" АД е притежание на банкерката Цветелина Бориславова, чрез нейни фирми и фондове.

Собственици на почти половината акции в „Пампорово" АД са нейният фонд СиЕсАйЕф (CSIF - Clever Synergies Investment Fund – Умен съвместен инвестиционен фонд), основан през 2005 г. Останалите акции са на „Перла мениджмънт" ЕООД на Диян Христов Станчев. Но Станчев е и прокурист на фонда (CSIF) и очевидно доверен човек и представляващ Бориславова.

"Пампорово" АД обаче е заложено срещу кредит от "Инвестбанк" (на Петя Славова) от 2004 г. за 4 млн. лв. и друг кредит от Корпоративна търговска банка (на Цветан Василев) за 7,5 млн евро, сключен през 2008 г. Според регистрите кредитът към „Инвестбанк" още не е погасен, въпреки че това е трябвало да стане през 2009 г. На запитване към дружеството от страна на e-vestnik и „Биволъ" дали този кредит е изплатен, предоговорен или курортът вече е на „Инвестбанк" (доколкото е заложен срещу кредита), последва пълно мълчание. Публичното дружество, чиито акции се търгуват на борсата, не благоволява да осветли обществото в какво състояние е. Ако не беше публично дружество и не притежаваше един от най-големите зимни курорти в България - окей, тяхна си работа. Но...

Впрочем, докато се стигне до това разпределение на акциите в акционерното дружество, има дълги години на невероятни врътки, продаване, купуване и т. н. от страна на фирми и на банката на Бориславова (по онова време) - СИБанк.

Как Цветелина придоби банка и Пампорово

Бориславова се появява от нищото и оглавява тази банка през 2002 г. Тогава става известна единствено с това, че е спътницата в живота (и в бизнеса) на тогавашния популярен главен секретар на МВР Бойко Борисов.

По онова време тя е съдружник с Борисов в някои фирми, включително в една от неговите охранителни фирми „Ипон". Съдружник е и със сикаджията Румен Николов - Пашата. И тримата се появяват в протоколи от заседания на фирмата „Тео интернационал" АД, която е уличена в нелегално производство на цигари. Поради съдружието й с хора като на Пашата и Борисов, през 1998 г. срещу нея е извършен атентат - взривен е джипът й, тя за късмет оцелява. Дори когато главен секретар на МВР става Борисов, следствието за този атентат не е доведено докрай.

Бориславова през 90-те влиза в няколко дружества на текстилни, химически и др. предприятия. Родителите й са работили дълги години като технически персонал по български посолства в чужбина, бащата е работил за Държавна сигурност - външно разузнаване. Тя самата в края на комунизма работи за фирми, свързани с ДС, а при демокрацията веднага започва частен бизнес.

През 2001 г. на власт идва правителството на Симеон, който назначава Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Приятелката му Цветелина придружава царицата при разни посещения. Това едва ли е достатъчно основание тя да стане шеф на СИБанк - частна банка, наляла снага с подкрепата на държавата.

Банката към онзи момент е на ресторантьора Славчо Христов, който седи зад приватизационните сделки и за Боровец, и за Пампорово, и Златни пясъци. В СИБанк правителството на Костов е набутало множество плащания към държавата - такси, осигуровки, глоби, данъци. Това превръща банката в една от най-стабилните. И в голяма хапка за амбициозната бъдеща банкерка.

Схема на ски пистите на Пампорово - обща дължина 55 км. Снимка: Туристически сайт за Пампорово

Някак нелогично Славчо Христов се оттегля от банката без видима причина и на негово място идва Бориславова. Тя започва няколкогодишно преструктуриране на банката, влизат нейни фирми като акционери, излизат, прехвърля се собственост напред-назад и т. н. И най-вещият счетоводител, следовател, финансов консултант не може да проследи безкрайните финансови операции с тази банка. Същото е и с курорта Пампорово, който Бориславова получава с банката.

Днес „Пампорово" АД притежава хотели, ресторанти, всички лифтове на територията курорта, 55 км ски писти, ски-училища с над 100 инструктори, гардероби за ски-оборудване с над 2 хил. комплекта екипировка, снегоутъпкващи машини за пистите, система за изкуствен сняг за всички писти, собствен автомобилен парк и т. н.

Как беше приватизирано Пампорово?

Това става при кабинета Костов. Зад печелившия кандидат, с неясен собственик на о. Ман, се оказва банката на Славчо Христов.

До 1997 г. всички хотели са били собственост на "Пампорово" АД. При първата вълна на масовата приватизация 23.5% от капитала на дружеството попадат в частни ръце. Бившите собственици на част от земята, върху която е построен курортът, претендират да я получат в реални граници и да придобият хотелите. Има възможност и да бъдат обезщетени с акции.

Повечето големи хотели и комплекси (10-ина на брой) са продадени като обособени части за цени между 200 хил. и 900 хил. долара всеки.

Остава да се приватизира най-важното - инфраструктурата (лифтове, влекове и др.), заедно с няколко по-големи хотелски комплекса като "Перелик" и "Арфа".

От продажбите на хотелите и др. дружеството натрупва капитал, според различни информации, между 4,5 млн. и над 6 млн. долара. Наддаването за 60% от курорта започва от там.

Изискването за депозит за търга от 500 хил. долара отсява по-дребните кандидати. Сред купувачите е и фирма на Емил Кюлев, тогава шеф на „Росексим банк".

Минават два кръга с наддаване, като след първия остават регистрираната в Цюрих „Турст Инвест" АГ (с оферта 6,7 млн. долара), „Петрол холдинг груп" АД, София (с 6,25 млн. долара) и др. по незначителни.

Най-важното не са хотелите, а монополът върху пистите и съоръженията, които не са толкова нови и модерни като в Боровец.

Към онзи момент курортът Пампорово е привличал средно около 15-18 хил. туристи на сезон, над половината чужденци, предимно англичани.

В началото на 2001 г., регистрираната в Цюрих "Турист инвест" АГ купува 60% от "Пампорово" АД за 11 млн. долара. Тогава само се твърди, че зад швейцарската фирма стои СИБанк. По-късно това става съвсем ясно - кредитът е от тази банка и курортът е стопанисван от хора на банкера Христов. Фирмата е регистрирана в Цюрих, но е собственост на офшорна компания, регистрирана на о. Ман. Следите са добре заметени, но България е малка и трудно може да се скрие кой какво притежава.

След като Бориславова придобива СИБанк и Пампорово, през 2005 г. тя продава хотелите "Перелик" и "Арфа" (който е бивша резиденция на Тодор Живков). Но още същата година пуска в експлоатация петзвездния хотел "Орловец". Инвестира в нови съоръжения за пистите и др.

Хотел "Орловец" в Пампорово. Снимка: Туристически сайт за Пампорово

Сега "Пампорово" АД притежава инфраструктурата в зимния курорт, както и няколко хотела. Последната голяма инвестиция е изграждането на шестседалков лифт от Стойките до връх Снежанка. Комбинацията от слаб сняг и криза превръщат това вложение в неуспешно. През 2007-2008 г. е учреден залог на цялото дружество пред Корпоративна търговска банка за заем от 7,5 млн. евро. През 2010 г. дружеството има приходи от продажби в размер на 5,7 млн. лв. и е на загуба от 2,6 млн. лв.

Всъщност дружеството е ту на печалба, ту на загуба, което издава спекулации на собственика. Например, в един момент то продава свои акции в СИБанк и излиза на печалба.

От 2003 г. започва вдигането на уставния капитал и различни трансформации на акции и акционери, така че да се изтика държавното участие в дружеството. СИБанк ту купува по 6-7% от капитала на "Пампорово" АД, ту ги продава. Дружеството също придобива акции в банката, които продава.

През 2008 г. тогавашният директор на фонда CSIF обявява, че в курорта до момента са инвестирани 40 млн. лева.

През 2009 г. зам.-кметът на Чепеларе обявява, че хотелите и ресторантите в Пампорово дължат на бедната община над 380 000 лв. (става дума за различни хотели, не само на „Пампорово" АД).

Любителите на конспиративни теории веднага ще заключат, че сегашното подпомагането на ски курортите от законодателя чрез поправки в Закона за горите, е всъщност помощ за близки до властта банки, които са се "набълбукали", по думите на премиера, с вече не толкова атрактивни курортни активи, или са им раздали кредити. Сред "набълбуканите" се оказва и бившата "спътница в живота" на Бойко Борисов.

Любителите на конспиративните теории могат да направят интересна връзка - „Пампорово" АД е длъжник на „Инвестбанк" на Петя Славова. В медиите изтече информация за огромни безобразия, които се вършат в тази банка. От сметките на нейни клиенти изчезват милиони, с които се купуват имоти от фирми на Петя Славова. Има проверки на БНБ, които доказват груби нарушения, но нищо не се случва...

Ухажван от властта е и друг кредитор на „Пампорово" АД - банкерът Цветан Василев с неговата Корпоративна търговска банка, в която имат сметки големите държавни фирми.

Скандалът с хотел „Орфей" и следите на Бориславова

В първите дни на януари т. г. в хотел „Орфей" на Пампорово започнаха грозни разправии, в които личат следи от Цветелина Бориславова. Охранители изхвърлиха чужди туристи, които управата на хотела е настанила в нарушение, защото той вече е бил собственост на СИБанк.

Хотел "Орфей" в Пампорово. Снимка: Туристически сайт за Пампорово

Хотелът е продаден през 1997 г., още преди приватизацията на курорта. Преди 3 години неговият собственик е взел кредит от СИБанк, по времето, когато нейн шеф е била Бориславова. Кредитът е в размер на 12,4 млн. евро и е гарантиран с хотела и с друг хотел на същата фирма на Златни пясъци. Кредитът е твърде голям за имуществото, с което е гарантиран. И вноските очевидно са били непосилни за изплащане от този хотел и той престава да си обслужва кредита горе -долу по времето, когато Бориславова напуска СИБанк. В един момент банката, вече изцяло собственост на белгийската КВС груп, предприема съответните стъпки и с изпълнителен лист си взима хотела. Но управата продължава да настанява туристи и се стига да разправии с изпратена охрана, която гони пристигащите чужденци от Русия и др., и т. н.

В случката е очевидно, че собствениците на хотела са в някакви взаимоотношения с Бориславова. Докато е била шеф на банката, им е отпуснала твърде голям кредит. Развитието на хотела е било в нейни интерес - тя притежава курорта. Но банката сега продава хотела за 11,7 млн. лева. Тоест, хотелът струва наполовина на отпуснатия му кредит и банката го продава на загуба. До края на януари ще стане ясно има ли купувач.

Край.

Прессъобщение: 

 

 Шествие в защита на българската гора и Природен парк Витоша и срещу готвените промени в Закона за горите

София, 16 януари 2012 г. - Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България", скиори, сноубордисти и туристи организират шествие в защита на българските гори и Природен парк Витоша.

„Горите не могат да говорят – да викнем вместо тях" ще започне в сряда, 18 януари, 18.30 ч от паметника на Патриарх Евтимий. То ще премине по ул. „Граф Игнатиев", пл. „Славейков", ул. „Г.С.Раковски", бул. "Цар Освободител" и до пл. „Народно събрание", където ще има митинг.

Подготвяните в момента промени в Закона за горите могат да доведат до изсичане и застрояване на това най-ценно богатство, при това в места, обявени за защитена природа на България. Промените ще се гласуват на първо четене в сряда в парламентарната комисия по земеделие и гори.

Ако парламентът гласува промените в Закона за горите, внесени от Министерски съвет на 28 декември 2011 г. и станали известни като поправката „Витоша ски", ще се стигне до:

1. Монопол в зимните курорти на свързани офшорни фирми и по-високи цени за ски карти, тъй като ще им бъдат предоставени вечни вещни права в държавните гори без търг и на практика безплатно

2. Застрояване на продадените на безценица и заменени гори в периода 2003-2011 г., вече дори без Общ устройствен план

3. Нова по-голяма ски зона в Природен парк Витоша от Драгалевци и Симеоново до Черни връх и унищожаване на ски център Алеко

4. Гола сеч в хиляди декари гори на Витоша, Пирин, Рила, Родопите, Западна Стара планина, дори и там където не става за ски

5. По-дълъг ловен сезон с една проста заповед на министъра на земеделието и храните

Природозащитниците предлагат текстовете да се променят така, че:

- Горите на България да могат да се ползват след конкурс.

- Да може да се карат ски и сноуборд по съществуващите писти (включително с поддържани и ремонтирани съоръжения на Витоша), а ако се строят нови, това да не е за сметка на изсечени гори.

- Да се премахне монопола в ски курортите.

Дискусии за промените в Закона за горите и Природен парк Витоша ще има в четвъртък, 19 януари, от 19 ч. в "Чай във фабриката" на ул. "Г. Бенковски" 11.

Допълнителна информация:

- Вече стартира и онлайн петиция в подкрепа на опазването от застрояване и изсичане на Природен парк Витоша на адрес:

http://forthenature.org/petitions/18

- Съпоставка между настоящите текстове в Закона за горите и новите предложени текстове и обяснение какви облаги ще произтекат за „Витоша ски" АД, ако тези поправки бъдат приети от парламента - http://forthenature.org/documents/810

За контакти:

- Андрей Ралев, Сдружение за дива природа „Балкани", 0889 436 845
- Константин Иванов, WWF, 0884 514 636

В Коалицията „За да остане природа в България" членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация "Биоразнообразие", Екологично сдружение „За Земята", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение „Байкария", Сдружение „Белият бряг", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила" и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

В края на 2011 г. Ericsson ConsumerLab обобщи най-важните потребителски нагласи за предстоящата 2012 г. Основните акценти включват свързаността, която се е превърнала в необходимост също като пътищата и електричеството, социалните мрежи, които променят информацонния поток, и възможността всеки да предоставя услуги. Според изводите на Ericsson …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012

       В тази статия искаме да ви споделим още няколко важни и любопитни тенденции относно развитиет...
  2. 

     Тенденции в социалните мрежи за 2012

     През изминалите няколко години, социалните мрежи станаха най-горещата тема за обсъждане що се касае ...

Facebook Timeline е вече достъпна за всички. Ако не сте преминали на новия облик, можете да го направите тук: Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Facebook Най-интересната част на новия Тимелайн са снимките. Но как да ги промените? Предлагаме ви 5 програми, които могат …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook Timeline: Как да променим „обложкат...

     Преминахте ли вече към новия Facebook Timeline? А сменихте ли голямата снимка на профила с нещо подх...
  2. 

     Бъг във Facebook показва тайните снимки на Mark Zu...

     Facebook току-що оправиха кръпка в сигурността на социалната мрежа, която даваше възможност да се ви...

Аз съм авантюристично настроен човек. С удоволствие се разхождам из непознати места, обичам дивата природа и времето, прекарано на чист въздух, нямам нищо против загадките и с нетърпение и настървение ги разрешавам. Освен това обичам и новите технологии. Това би трябвало да ме направи идеалният …

Доста интересен подход се забелязва сред някои от най-големите градове в САЩ. Повечето градове във Флорида, Калифорния и  Тексас са решили да внедрят технологиите, свързани с QR кодовете в своята инфраструктура. От различните общини поставят знаци, на които вместо ограничение или знак с предимство е …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Paperlinks прави менютата за хранене атрактивни чр...

         Paperlinks e лидер, що се касае до QR кодове. Paperlinks създават QR кодове за бизнеси...
  2. 

     QR кодове крадат информация

     QR кодовете (Quick Response) са малки черни квадратчета, които съдържат в себе си изобилие от информ...

Едно много интересно проучване, проведено от comScore в над 43 държави, показва, че 19% от онлайн времето си потребителите прекарват именно в социалните мрежи. Данните са доста актуални, като са събрани и анализирани за периода до Октомври, 2011г.  На следващата графика можете спокойно да видите, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да управляваме времето си в социалните мрежи

     „Губим време, за да си осигурим работно време, и водим битки, за да живеем в мир“ е каза...
  2. 

     Deloitte за онлайн потребителите

     Не е тайна за никого, че потребителите започват да се информират за своите покупки много преди да от...

24 часа в денонощието интернет е на една ръка разстояние и сме непрекъснато уловени в "мрежата"

Обичайно за такава ситуация, от Zappos и 6PM.com ресетнаха всички потребителски пароли като мярка за сигурност

Вие знаете ли какво е това Тайна? Всяко малко момиченце знае за нея.  Тайните се съхраняват в дупка под земята, написани на красив лакиран лист хартия и посипани с натрошено стъкло за защита. Тези малки секретни неща никога не трябва да се вадят от дупката. Може само земята над тях да се отрива и момиченцето [...]