Кръстосваме шпаги(н) с раздавачи на ш(а)майзери

На вярващите, че комунизмът си е отишъл от пещерите, в които се крие българската държавна администрация, съобщавам най-категорично: грешите. Това става още веднъж ясно от развитието по казуса с Кубер Сапарев, който отишъл като прилежен гражданин в Столичния инспекторат във връзка с протокола на полицията, която бдително го уличи в „повреждане” на болшевишкото знаме на съветския монумент в центъра на столицата чрез …българския трибагреник.

Пита се, след 22 години (уж) демокрация и (уж)декомунизация: какво ражда безумната злоба от нощта на своята чиновническа утроба ( ако пререфразирам Гео Милев с неговото „Нощта ражда из мъртва утроба. вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав”).

Ето какво споделя във фейсбук младежът, който си „позволи” да маркира цветовете на българското знаме върху болшевишкото на нашия митинг на 15 януари и във връзка с протокола на полицията, е посетил съответното учреждение за да се подложи доброволно на следващата стъпка от тормоза, на които се опитват да го подложат за това „престъпление”:

Kouber Saparev Знаете ли какво стана днес в кабинета на директора на инспектората? След като се представи, инж. Веска Георгиева (с 2-3 глави по-ниска от мен) направо ми каза, че „иска да се качи на един стол и да ми удари два шамара“. А пък аз й подадох най-близко намиращия се стол и я подканих да го направи.
Шоуто премина през това, че съм „безмозъчно същество“, мина през „тебе кой те храни?“ и стигна накрая до „ти осъзнаваш ли колко ни губиш времето?“. На мен, данъкоплатеца, който отиде на крака, в работно време, в нейния кабинет по нейна покана.
Kouber Saparev
Това пише в протокола. Ще гледам да го сканирам тези дни.
„При направената проверка се установи, че културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина) е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник.“

Ако не познавах Кубер, ако не познавах и българската действителност, щях да си помисля, че някой разказва сценка от времето на някой съветски колхоз, където живуркаха десетки милиони съветски безправни поданици ( имено поданици – това е приетият в международното право термин за живеещите в условията на монархия). Съветските поданици в колхозите дори нямаха паспорти. Не им се позволяваше да пътуват без специално партийно-милиционерско разрешение какво остава за други права.

Обаче сценката с Кубер е не само реална, но и представителна за мимикриращия комунизъм в България. Тук заплашват с шамари за „посегателство” срещу болшевишка, дори не и съветска символика ( защото през 1917 година, изобразена на въпросния барелеф, все още не се е пръкнал върху руините на Русия „великия” СССР).

Сега разбрахте ли смисъла да се протестира срещу наглото болшевишко стърчене над нас в центъра на столицата ни? Въпросът е риторичен, но се налага да си го зададат онези, които продължават „невинно” да се питат: „е, какво толкова ви пречи някакъв си паметник”? Изобщо не става дума за паметник, а за източник на вдъхновение на злобата, която са затаили знайни и незнайни екземпляри от времето на пещерния комунизъм, готови да раздават шамари- само да им раздадат шмайзерите и такива шамари ще заплющят- направо шамайзери!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: