Глобалният заговор и неговите провинциалисти

Любослава Русева

Някой почуква на вратата на скромния банков чиновник Йозеф К. Той отваря и изведнъж се оказва арестуван. Предявеното към него обвинение е неизвестно. Процесът приключва преди да е започнал. Системата осъжда Йозеф К. без да му даде възможност да се защити.

„Какво ли е сторил?” – пита се Уинстън, докато наблюдава сградата на Министерството на истината, върху чиято фасада са изписани трите лозунга на партията:

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

„Разпространявал е знание!” – отсича шефът на пожарната команда. „А в главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!”…

Годината е 2012-а. Светът току-що е одобрил споразумението АСТА. Кафка, Оруел и Бредбъри наблюдават резултатите от небето и кротко си приказват.

Кафка: Докато писах „Процесът” (1925), не си давах сметка, че им давам инструкции. Честно!

Оруел: Пък аз сбърках датата! През 1948 г. смених местата на четворката и осмицата и се получи 1984-а година. Ако бях по-прозорлив, щях да събера 4 и 8 и да получа 12. Тогава щях да озаглавя романа си „2012”!

Бредбъри: И двамата сте луди за връзване! Че кой още ви чете? (Кафка и Оруел се споглеждат, разтреперани от гняв.) Елате по-близо до камината, щом треперите от студ. Имам още бройки от своето съчинение.

Кафка: Да, топличко е тук… Хвърли още малко книги в огъня!

Оруел: Как горят само, за такава красота не е мечтал и Големият брат!

Бредбъри: Температурата е 451 градуса по Фаренхайт!

Войната е мир

Могат ли наистина три от знаковите антиотупии на човечеството („Процесът”,  „1984” и „451 градуса по Фаренхайт”)  да се сбъднат чрез едно търговско споразумение, наречено АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)?

Отговорът е „да”, стига да видим зад благовидния предлог за защитата на марките от ментета или на авторските права от „пирати” брутален опит за посегателство върху свободата на изразяване.

А в случая става дума тъкмо за това. Тъй като споразумението поставя под един знаменател фалшифицирането на стоки и разпространението на файлове в интернет, да произвеждаш, внасяш или продаваш фалшив „Ролекс”, да речем, е равносилно на „престъплението” да споделяш музика и филми в интернет.

Оттук наказуеми са както тези, които “крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчиците и hosting компаниите. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогърите, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновациите на малките компании, за по-евтините алтернативи и за генеричните лекарства, които не се нравят на големите корпорации.

Накратко:
Според ACTA торент-сайтове и подобни технологии, които подпомагат разпространението на съдържание, защитено с авторски права, могат да се определят като нарушение. Споразумението дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация, с която да се идентифицират потребители, потъпкващи авторски права или подозирани за такова деяние.

„Тук не говорим просто за спиране на торенти! – пише един гневен блогър. „Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници. Той действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни.”

Простичко казано, оттук нататък интернет доставчикът ще може да следи сайтовете, които посещавате, активността ви в социалните мрежи, а може би дори личните ви имейли, като ще се задължи да докладва за събраната информация на Големия брат.

И така една сутрин някой ще почука на вратата ви, вие ще отворите и ще се окажете арестувани, без да знаете защо…

Свободата е робство

„Става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права”.

Така на 16 ноември миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков представя пред колегите си от правителството международно споразумение с абревиатурата АСТА. Той не дава никакви подробности, а ако си послужим със същия бюрократичен език, министрите приемат решението за присъединяването ни без проява на интерес и задаване въпроси.

На 11 януари темата отново се мярва в полезрението на кабинета. Тя обаче отново не предизвиква дискусия и отново е приключена набързо с формалното решение посланикът ни в Япония Любомир Тодоров да получи мандат, за да подпише споразумението от името на държавата. И въпреки че междувременно около АСТА се надига бурно обществено негодувание, включително многохилядни протести в Полша, две седмици по-късно (26 ануари) България официално се присъединява към него на „нарочна среща” в Токио.

Впрочем там подписи полагат още 21 представители на ЕС, плюс САЩ, Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур и Япония. Само Германия, Холандия, Естония, Словакия и Кипър се ослушват, но това не означава отказ, а по-скоро забавяне. В случай, че АСТА бъде одобрена от Европейския парламент (което се очаква да стане най-рано през юни), и те ще бъдат притиснати да подпишат, докато вече подписалите – да го ратифицират и в националните си парламенти.

Още в същия ден (26 януари) обаче сайтът на ЕП е атакуван от хакери, а на следващия (27 януари) докладчикът по темата Кадер Ариф обявява, че се оттегля от поставена му задача с думите: „Надявам се по този начин да предупредя за неприемливата ситуация, в която сме поставени. Аз не искам да участвам в този маскарад.”

Впоследствие интернет се взривява от подписки срещу АСТА, а „загрижените световни граждани” призовават всички да застанем зад „свободния и отворен интернет, който помага на хората да споделят идеи и да разпространяват демократичните норми”.

Невежеството е сила

Знаело ли е българското правителство в какъв маскарад се включва?

Съдейки по гореописаните стенограми, отговорът е „не”. Кабинетът ни гласува решение по инерцията на принципа „барабар Петко с мъжете”, което пък означава, че ни управлява вопиюща некомпетентност, примесена с провинциалната нагласа да сме равни сред първите, ако не и първи сред равните.

Фактът, че правителството си затрая и не плати данък обществено мнение обаче, би могъл да отведе и към отговора „да”. То много добре е знаело какъв заек се крие в храсталаците, а формалното му съобразяване с глобалната линия на следене и слухтене всъщност изцяло обслужва собствената му линия на следене и слухтене.

Оправдавайки я вече и с международните изисквания, споразумения, спънки, контракти, акти, сопи, пипи и т.н. способи за следене и слухтене, то ще може далеч по-„оторизирано” да се бърка в живота на Йозеф К. Ще може да го насочва, определяйки границите на неговата свобода. Ще може да го наблюдава, изисквайки от Йозеф К. да не помръдва и на всичкото отгоре да се чувства щастлив…

Някой тези дни написа, че в дигиталната ера информацията – поради безкрайната си възпроизводимост и потенциална вечност, загуби икономическия си смисъл. Заради това е напълно естествено мастодонтите от звукозаписния и кинобизнеса да направят панически опит за оцеляване. Чрез политическото си лоби, сътворило законодателство уж за защита на авторските права, същите ни запращат в света на:

-        “451 градуса по Фаренхайт”, в който притежаването на знание е забранено;

-        на „1984”, където полицията на мисълта фалшифицира знанието или го канализира, както му е удобно;

-        на „Процесът”, в който хватката на администрацията-октопод е в състояние да те пречупи завинаги, без дори да ти даде информация в какво си се провинил.

Да, светът е малък и спасение не дебне отникъде. Ужасно е да бъдеш глобален и още по-трудно е да бъдеш провинциален в задънената улица на глобалната безизходица!

…

Кафка: Българите подписали АСТА, разбрахте ли?

Оруел: Те винаги са следвали Големия брат.

Бредбъри: Там е студено сега. Много студено. Температурата е минус 451 градуса по Фаренхайт!

В. „Преса”

Прочети цялата новина

Свързани новини: