Животът на един български евреин като низ от драскулки

Може би познавате Анжел Вагенщайн благодарение на киното, където безспорно е оставил своята диря. А може би сте чели някои от неговите книги и сте добили поне малка представа за това що за човек се крие зад това име. Днес, Джеки, както е по-известен сред близките си, се завръща за да ни прегърне през рамо и да ни върне назад във времето, за да разкаже най-значимите моменти от своя живот.

В новата си книга „Преди края на света. Драскулки от неолита”, той ни кара да крачим в три епохи, да следваме смелите му и често безразсъдни стъпки из трите политически системи, с които се е сблъскал. И измежду драскулките, както сам ги нарича, се усмихва като човек, който е научил достатъчно за цялото това време, в което е живял, в пълния смисъл на думата.

Макар разказът да върви хронологично, Вагенщайн твърде често си позволява вметки, които прерастват в една, две и дори три страници. Обогатявайки по този начин картината на живота си, той отвежда във времената, когато е бил хлапе в красивия и романтичен Пловдив.

Носталгичните сцени от детството обаче бързо се заменят от спомените за насилието по време на Втората световна война. Като активен участник в борбата с нацизма, Вагенщайн споделя спомените си за антихитлеристката коалиция, за Съпротивата, за „проклятието” да си евреин в един свят, където предателството и ужасът са ежедневие.

Измежду потракването на веригите в затвора, въжделенията и смъртната присъда, издадена му от фашистките власти, се прокрадва онази младежка искра. Искрата, която вдъхва живот на драскулките.

Безспорно Анжел Вагенщайн е човек с ясно формулирана в главата си позиция, която не крие от света. Той не се страхува да даде оценка на три режима, в които открива множество недостатъци. Джеки не крие страховете си, особено тези, таени дълбоко заедно с мисълта за момента, в който е трябвало да увисне на бесилото.

„Преди края на света. Драскулки от неолита” всъщност е разказ за битките със Системата и за битките със самия себе си, в които горчивият вкус от преживяното трудно може да те напусне.

Въпреки всичко това днес писателят и сценарист продължава да носи в себе си онази истинска отдаденост на киното, с което се свързва за цял живот.

Около една трета от книгата представлява интересен разказ за зараждането на българското кино, за премеждията, успехите и неуспехите му. Прелиствайки страниците, ще успеете да си направите доста приличен списък с български филми, които да гледате, ако сте пропуснали като мен.

За финал трябва да вметна, че не веднъж и два пъти ще се чудите на чувството за хумор на Вагенщайн, който успява да ви усмихне дори в моментите, в които разказва истории, от които побиват тръпки. Именно в това се крие тайната му - да разкаже за киселото чрез сладкото и да преобърне представите ви за всичко.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: