За медиите – или хубаво или нищо

Поради криворазбраната колегиалност, медиите не анализират сами себе си, освен ако не са в открита война или от чисто финансови интереси. Това създава един вакуум, който “интернета” трябва да запълни, при това анонимно, за да не ни се обидят “колегите” и да ни гледат цял живот на кръв. Положението като цяло в трагично, но поне от падането на Тройната коалиция насам има лека светлина в тунела и чат-пат плурализъм в праймтайма. Или поне 8 сутринта в Неделя.

Някои истини, които са обобщени в статията на False flag:

“В нежеланието си да се адаптират към промените в световен мащаб, българските печатни и телевизионни медии успешно успяха да се превърнат в безсмислени за обществото. Печатните медии продължават да се сриват като бизнес, а жълтите вестници като „Уикенд” с около 200 000 тираж доминират пазара.”

“Българските вестници и телевизии с редки изключения претендират за пълна неутралност и журналистическа безпристрастност. Това създава и прецедента, в който, ако отразяват позитивно работата на правителството, то автоматично се превръщат в „слугински медии”, а ако са негативни, то става дума за „подметка на близки до Държавна Сигурност фирми”, които са „официози” на комунизма. В ситуация, в която каквото и да правят, медиите изглеждат лицемерно и лъжливо поради несериозните претенции за пълна независимост и неутралност, общественото доверие спада и това прави журналистите в България още по-лесни за манипулиране и контролиране от страна на разнообразни интереси.”

“Реално, българските телевизионни и печатни медии се справят сравнително адекватно с продуцирането и дистрибутирането на актуални новини, но не могат да развият и превърнат в печеливши анализите и разследващата журналистика. Голяма причина за това е, че в повечето случаи медиите въобще не желаят да плащат за сериозни анализи, а в България чисто и просто няма професията pundit – да изкарваш заплата или хонорар от коментари по политически или икономически теми. Българските медии разчитат на желанието за изява на непрофесионалисти в 24-часовия новинарски цикъл – професори, блогъри, експерти по социологически агенции и икономически институти. Това създава ситуация, в която липсват постоянни анализатори, които да са стимулирани да предоставят добри коментари за зрителите/читателите.”

“Състоянието на българските печатни и телевизионни медии е почти трагично. Липсата на професионализъм, етика и качествени кадри, на фона на незаинтересована аудитория и слаба законова рамка са основните причини за това. За да има значима положителна промяна са нужни комплексни решения и честност от страна на обществото, държавните институции и водещите медии.”

Цялата статия>>>

Прочети цялата новина

Свързани новини: