ЗА МЪРТВИТЕ - ИЛИ ХУБАВО, ИЛИ НИЩО. А ТРУПОВЕТЕ ИМ - НА ПРАСЕТАТА!

05/08/11 21:48
(http://sandolino.blogspot.com/)

ЗА МЪРТВИТЕ - ИЛИ ХУБАВО, ИЛИ НИЩО. А ТРУПОВЕТЕ ИМ - НА ПРАСЕТАТА!

Удобните фрази са като интелектуална протеза – когато нямаме собствено мнение по въпроса, вадим нещо готово. Когато обаче цитатите не са придружени от дедукция, логика, реторика или с други думи казано - някакво мозъчно упражнение, тогава единствената цел е да се избяга от дебата. А какво е общество без дебат – моля, погледнете ЖК Люлин, Младост, Обеля 2 и ще разберете. Неземната грозота както на архитектурата, така и от морална гледна точка на бетонирането на толкова много човешки души в тези панелни дупки, се дължи именно на наложените партийни решения, взети без никакъв обществен дебат. И наопаки, погледнете Айфеловата кула – днес всички сме съгласни, че без нея Париж би бил съвсем друг град, но навремето хората съвсем не са били убедени в нейната стойност, карали са се, страхували са се да не съсипят гледката от Трокадеро към Марсово поле...

Затова всяко предложение за отмяна на дебата ми изглежда грозно и противообществено.

За мъртвите или хубаво, или нищо...

Почина Иван Славков, Иван Славков почина, а поддръжниците му отказват да говорят за него. Не, не може, човекът умря, а за умрелите – или хубаво, или нищо.

Хиляди опечалени хора от неговото обкръжение – хора добре хранени и добре гледани - запъплиха към централното софийско гробище, където преди едва 66 години предшествениците на същите тези опечалени хора изтребиха елита на българската нация в една импровизирана масова екзекуция. И този елит бе заместен от жабите и гущерите, които сега отиват там да аплодират Славков, а чрез него и себе си за постигането на главоломни успехи в строежа на българската държава, чието лице го виждате сами – Люлин, Обеля, Младост, чалга, мутри, несправедливост, престъпност, мизерия, мизерия, мизерия... Аплодират престъплението, за което няма нито една произнесена присъда, аплодират най-бедния и нещастен народ на континента, който ги носи все още на ръце.

И понеже деянията на тези хора са достатъчно тежки, за да ги е страх от смъртта, затова всеки път когато един от тях умре, цялата болшевишка общност изпада в ужас. Защото това им напомня, че въпреки всичко и те са смъртни, та дори и по-смъртни от всички.

В изблик на отчаяние и последна надежда се опитват да ни убедят – за мъртвите или хубаво, или нищо.

Фразата всъщност е латинска сентенция, а поддръжниците на Славков се изживяват като последователи на Москва, която пък, както е добре известно, се счита за Трети Рим в християнския свят (след Рим и Константинопол). Само че Москва отдавна вече не е християнска столица, а римляните от онуй време са извор на примери за дълбок "хуманизъм" – давали са живи хора на крокодилите за кеф, приковавали са ги на кръстове като пеперуди, тровели са се помежду си за щяло и нещяло и т.н. Но какво тук значи някакво си забавление? Важното е цитатът да съответства на поставената цел, т.е. да се избегне дебата. Иначе всеки знае, че между древен Рим и Москва от епохата на Иван III има толкова общо, колкото и Дупница прилича на Нагазаки (пардон за слуховата асоциация).

За мъртвите или хубаво, или нищо...

Да, комунистите често предпочитат нищото пред хубавото и затова не се учудвам на избора им и този път. Все пак в продължение на толкова години същите тези, които настаняваха Славков на удобни службици, а онзи ден го изпратиха на последното му пътуване в атеистичното нищо, предпочитаха да дават мъртвите на прасетата. И понеже съм си наивен, си позволявам да запитам – това ли е алтернативата на „хубавото”? И означава ли това, че нищото се намира понякога в нечий свински търбух?

Колкото до „хубавото”, според логиката на гореупоменатите свиневъди, то по никакъв начин не е свързано с истината. Защото ако истината беше хубава, щяхме да я споделим в дебат. Обаче поддръжниците на Славков отказват да кажат истината, защото тя по никакъв не е хубава – Славков е апаратчик и активист на една тоталитарна система, който в други географски ширини и при наличието на истинска демократична държава щеше да бъде съден. За жалост обаче в българското общество по разбираеми причини така и не бе проведен истински дебат за лустрацията – през 1989 г. БКП наброяваше над милион членове и още три пъти по толкова кандидат-членове, сътрудници, доносници и т.н., които съвсем не държаха да се самолустрират. Колкото обаче и да им е чудно на всички тези мерзавци, както сега, така и тогава съществуваха хора с чест, които не преклониха глава пред тоталитаризма и не посегнаха към партийния кокал – за тях, сърдечен поздрав! Все пак сред тогавашните състезатели по водни спортове, както и в отбора на по водна топка, е имало много по-добри спортисти от Славков, които са избрали да живеят доблестно и безпартийно. Сещам се например за един от тях, който за жалост вече не е сред живите – благодаря ти за съхранената човечност, тате!

Но за комунизма – може и хубаво, може и нищо, стига само властта да е все в същите ръце, които аплодираха и Иван Славков на погребението му.

Та, поредната покана да си затворим очите в името на някакви морални принципи, които според продължителите на тоталитаризма оправдават бездушието, послужи в крайна сметка за преброяване на мерзавците. Колкото до мъртвите – дали ги обсъждаме или не, тях знаем кой ги съди. Пък нека някои се надяват, че отвъд няма нищо.