НОВИНИТЕ ДНЕС – 12

Пламен Асенов

06.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Мораториумът ке падне

Главните персонажи са доволни от посещението на Хилъри Клинтън в България. Бойко Борисов е доволен, защото храбро удържа пред българската публика позицията си да не пада мораториумът за шистовия газ, докато най-големи експерти не ни убедят, че проучванията и евентуалният добив са екологично безопасни. Хилъри Клинтън пък е доволна, защото има под ръка такива експерти и, както обеща, още другата седмица ще ни ги проводи, за да ни убедят, че са безопасни. И ще ни убедят, граждани, не се съмнявайте! Така че – мораториумът ке падне.

Това добре. Ама не трябваше чак толкова светкавично да се изстрелват Дянков и Трайков за обяснения в Москва, де. Още Хилъри топла, дето се вика, и те отхвърчаха. Това не е политически правилно отиграване на топката. Правилното щеше да бъде да видим как разтревожени руснаци дохвърчават тук, а ние им казваме sorry.

Отмъщава ли си Борисов?

„Борисов си отмъщава” – категорично заяви бившият вицепрезидент Ангел Марин. Основната причина за вендетата според него била, че в някакъв момент той бил нарекъл премиера „позор за България”.

Винаги съм изпитвал съмнения, граждани, когато Ангел Марин каже нещо, та и този път не прави изключение. При това съмненията ми вървят по две линии.

Първата е, че всеки ден стотици, ако не хиляди хора в България казват същото или други подобни неща по адрес на Бойко Борисов. И ако той беше чак толкова отмъстителен, та да гони карез на всеки хлевоуст българин, щеше вече напълно да си е зарязал държавните задължения и да работи само за въздаването на лична справедливост.

Но, ще каже някой – както впрочем сякаш иска да представи нещата и самият Марин – Марин не е кой да е редови българин, а някаква си важна фигура. Това е пушилка, граждани, чиста заблуда и тук е второто ми основание за съмнение.

Всъщност Ангел Марин никога не е бил каквато и да било фигура. Още по-малко такава, която с нещо да заплашва Борисов, та той да тръгне да го елиминира чрез измисляне на чак толкова сложна схема, свързана с неиздадения от Първанов указ и юридическите прения досежно легитимността на вицепрезидентските актове през втория мандат на бившия президент. Това само Марин може да го измисли.

Кунева търси нова национална кауза

Това заглавие малко ме стресна, граждани, признавам си.

Как така си зрял политик, бивш еврокомисар, важен участник в отминалите избори за президент – а едва сега започваш да търсиш някаква си нова национална кауза. Ами ако беше спечелила въпросната симпатична девойка президентското място, без да има и най-малката кауза в джоба си, какво щяхме да правим? Това първо.

Второ, като стана дума за търсене, вълнува ме един технологичен въпрос – по какъв точно начин се търси кауза. Отначало се сетих как Пипи, Томи и Аника играеха на нещотърсачи. И намираха, граждани, разни неща намираха – понякога златни парички, понякога лакрицови бонбони, а веднъж в старата коруба май намериха и три вкусни пастички, с които се омазаха до ушите. Но за един политик това са дребни бонуси, освен, може би, златните парички. По бих го разбрал, ако търси нефт и газ, потънали кораби със съкровища или Светия Граал, тогава всичко би било ясно. Но търсенето на кауза далеч надхвърля представите ми. Аз досега си мислех, че даден политик затова влиза в политиката, защото има кауза, смята, че тя е по-добра от тези на другите политици и иска да я реализира в полза на народа си. Грешно съм си представял нещата обаче. То всъщност било обратно – първо ставаш политик и чак тогава търсиш каузата, за която да се закачиш.

Относно търсенето имам и друго съображение. То ми изглежда безсмислено, защото в България каузите се въргалят навсякъде. Най-малко една трета от седемте милиона българи могат веднага да ти препоръчат значима кауза. Като се изключат от списъка онези, свързани с бързото напечатване на много пари и безвъзмездното им раздаване на бедните, онези за спечелването на световната купа по футбол и други подобни, пак ще останат няколко, дето работят. Да ме пита Кунева, веднага мога да и продам въпросните няколко и да си оправя живота.

Третата причина за смущението ми идва оттам, че по условие търсената в случая кауза задължително трябва да е „нова”. Честно казано, „нова” е доста трудно да се измисли, затова предпочитам да предложа някои добре забравени стари, като ги формулирам по нов начин. Но и нови имам под ръка, де, не съм толкова закъсал.

Абсолютно сигурен съм например, че никой досега не е лансирал идеята България да стане Австралия на Балканите. Но това още не кауза, каузата ще се роди с развитието на тази идея, чиято реализация иначе е много лесна. Просто прокопаваме отвсякъде по границите широк ров, пускаме вода, за да станем остров, после във водата пускаме зловещи акули и отровната медуза Ироканджи – с други думи, изолираме се напълно от всякакво движение на идеи, хора, капитали и си живеем живота.

И ще видите, граждани, че много скоро след това целият български народ ще се обедини около една наистина нова кауза – да нахвърля в рова всички политици, които говорят глупости и по телата им да премине отвъд, в цивилизования свят.

И това вече го живяхме – ще каже някой. Да, живяхме нещо подобно. Но тогава не нахвърляхме политиците…..

Прочети цялата новина

Свързани новини: