Покрай Анна получих покана за предварителна прожекция на „Моята седмица с Мерилин“, за която съм и много благодарен.

Прожекцията беше за хора от медиите и вече и мен ме броят, барабар Петко с мъжете.


Оу, йес!

Филмът е базиран върху истински събития, случили се когато Мерилин идва снима филм във Великобритания с Лорънс Оливие.

Разглежда се не много веселата съдба на секс-символите – на екрана, в различни фази на звездния си цикъл, са едновременно приключващата ролите си на секс-символ Джулия Ормънд, изстрелващата се в най-висока орбита Ема Уотсън (коя беше тая, а? ;-) и Мишел Уилямс, която е на върха на кариерата си.

Ще видим жената, с чиято снимка се ражда империята на Хю Хефнър.

Ще видим тази, която е била безмилостно и лекомислено използвана за мая на Холивуд, около която е можело да се построи нещо истинско, но както в случая с Елвис Пресли, на снимачната площадка са я използвали за лековати глупости.

Носталгията е на мода, както разбрахме от Уди Алън и сега имаме възможност да надникнем зад кулисите на „златните години“ на Холивуд, времето по което тъжат и мейджърите, когато се опитват да ни нахлузят на врата SOPA, PIPA ACTA или TPP.

От много близко, болезнено разстояние, филмът показва какво значи да си звезда, обожавана от цял свят, показва напрежението, което трябва да издържиш и средствата, които имаш на разположение, да се справиш.

Показва и изкушението на тези около нея, ако имат в ръцете си доверието на един такъв човек, за когото всичко е възможно, да го (зло)употребяват в името на собствения си егоизъм и колко е тъжно е всъщност да си играеш с вълшебната пръчица, ако тя има душа.

За кого е филмът? За всички, освен за най-малките.

Чувствителните ще се разреват, любопитните ще си кажат „Ахаа, значи така е било“, амбициозните ще научат един-два урока, а  дървените философи като мен ще започнат да си правят теории за живота и вселената.

Мишел Уилямс прави отлична роля и дори на моменти е трудно да си помислиш, че това на екрана НЕ Е Мерилин Монро.

Препоръчвам.



PS: Започвам ли да одъртявам, понеже ми харесват филми „с хубави тоалети и една красива любов“ (както казваше баба ми)?