От(к)ров(е)ните лъжи на петата колона

При първото известно ( поне на мен) преброяване на противниците на най- противния символ на съветската окупация у нас БНТ 2 регистрира голямо мнозинство на онази „шепа хора”, които искат отстраняването на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Писах за това вече, но снощи, 10 февруари, зрителите също можаха да се убедят: анкетата на телевизионния канал показа, че близо 38 % от участниците в анкетата са поискали този позор да се отстрани от центъра на Столицата ( според мен това е междинен резултат, а крайният показа 42 на сто). За сравнение, следващият в класацията мразен паметник, е грозилището пред НДК, което привлича близо 15 процента неодобрение ( и вероятно повечето от гласувалите по този начин биха подкрепили и премахването на МОЧА, ако имаше такъв въпрос).

Връщам се към тази тема заради 2 неща: снощи замръкнахме с филм на БНТ, който опровергава голямата лъжа за „любовта” на българите към най-яркия символ на лъжата в България, а днес осъмнахме пък с ново декориране на същия този паметник по начин, който отново ще вбеси петата колона в България.

„След като през лятото на миналата година неизвестни за широката общественост художници пребоядисаха войниците от паметника на Съветската армия като американски герои, този път „братушките“ се превъплътиха в нови роли. Днес, на 11 февруари, те осъмнаха като активисти на движението срещу АСТА.
„Героите от миналото осъмнаха с маска на Guy Fawkes в знак на протест, че AСTA ще сложи цензура върху героите на настоящето и бъдещето. А когато и миналото се обяви срещу настоящето… значи трябва да спасяваме бъдещето. Заедно срещу ACTA“, призоваха във „Фейсбук“ активисти рано тази сутрин. /БЛИЦ

Интересно, дали бранителите на съветската монументална непорочност пак ще хукнат да побързат да „почистят” осквернената им светиня?

Полезно беше да се види и чуе във филма отчаяното безсилие на опонента по темата за демонтирането да защити незащитимия гигант на социалистическото българо-съветско лъготене, представен в едно от превъплъщенията му като председател на „най-старото сдружение за приятелство с Русия” – Любомир Коларов. За бившия министър от кабинета „Виденов”- само толкова ( а може още много да се каже, но нека спестя „гаврата” с политическия труп). Ето обаче основните му” аргументи”, някои от които са смайващи по своята неправдоподобност и нахалство от(к)ров(е)ни лъжи.

За радетеля на дружбата с покойния СССР Коларов, който от години събира пари за нови и нови паметници на тази дружба по нашите земи, България не била окупирана от СССР наистина , а само „формално, може би”! И било за кратко. И били малко онези половин милион червеноармейци на издръжка на българската държава цели 3 години, която от най-запазената икономика в Европа към септември 1944-та г. се превръща във фалирала до такава до степен, че съветският наместник Георги Димитров се принуждава публично да моли „родолюбивите български индустриалци” да помагат на правителството му. Излиза, че това е било едно кратко, тригодишно, приятно, приятелско, формално и братско изнасилване на България. Кеф!

Партийният монумент в Борисовата градина, изцяло посветен на партизанска тематика, бил по думите на Коларов всъщност паметник на загиналите антифашисти, т.е. на българите, загинали във войната в последната й фаза! Но и това не е всичко: трябвало да се възстанови паметникът на Георги Димитров, защото той поискал от Сталин да каже на съюзниците си да спрат бомбардировките над София и така спасил ( хипотетично) живота на хиляди хора ( за живота десетки хилядите разстреляни, изклани, хвърлени от скали, горените живи, посичаните с лопати, кирки и мотики българи, избити без съд и присъда по инструкция на същия Димитров в условията на „формалната” съветска окупация- нито дума).

Червеноармейците, срещу които никой не е стрелял на българска земя, влезли тук като победители, оправдава Коларов факта, че СССР обявява война на България без никаква необходимост от това. И кого побеждават? Ами за Европа били освободители, натъртва той и ни „осведомява”, че там не били по-глупави и „смачкани” от нас, за да се обиждат, че имало паметници на съветската армия ( сякаш няма значение разликата между коленичилата с вдигнати ръце България и яростно сражавала се тогава Германия, завлякла в братските могили с рухването си милиони съветски войници, срещу НИТО ЕДИН убит тук).

На това, по аналогия с един съветски пропаганден филм с название „Обикновен фашизъм”, му се казва : обикновен цинизъм!

Коларов, разбира се, не се усеща, че с презрителните си подмятания срещу „някакви си 4-5 души” , инициатори на протести срещу любимия му паметник, всъщност ни прави „по-велики”, отколкото изобщо можем да претендираме. Защото излиза, че ние, жалките 4-5 човека, изразяваме мнението на мнозинството участници в анкетата, която е поводът той да говори глупостите си във въпросния филм. Нещо повече, ако не бяхме ние тези „шепа хора”, вероятно нямаше междувременно да бъде предизвикана веригата от събития , възкресила погребаната от петата колона дискусия за лъжата за „освобождението” , заробваща съзнанието на българите с търпимостта към нейната агресия в центъра на българската столица.

На озъбената защита на „формалната” съветска окупация най-приляга да отвърне скулпторът, проф. Атанас Далчев най-изявеният български творец, заставен навремето да участва в създаването на съветския монумент, който го прокле приживе:

„Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители…Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”
В-к „Труд”, 28 юли, 2004 г. „Жалоните на поробителя”

P.S. И нещо (почти ) лично: позицията на големия българин е една от многото, но може би най-ярката,, която би трябвало да затвори устата на всички, които в озлоблението си да бранят убийствената за нашето свободолюбие лъжа за „освобождението” ни от СССР сипят хули върху такива хора заради миналото им. В собствения ми блог, където четете този текст, ме заливат с агресията на заклеймяването какъв съм бил, пък какъв съм се оказал днес. А какъв да съм- като поддръжниците на „жалоните на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението”?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: