Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Kiosk - Agha! Nigah Dar ("Hey Man, Pull Over")

Eendo - Boro Vasat (видео)

Eendo - Eshgh e Aasemaani 

Любов и смърт в епохата на Фейсбук

Докато депутати и министри се готвят да гласуват поредните кризисни мерки и нови заеми, пред парламента в Атина се разгоряха битки, които продължават и в момента (00:40 ч.). Държавната телевизия съобщава, че бунтове са започнали на островите Корфу и Крит, вторият по големина град Солун, както и по-малки градове в централната част на Гърция. Положението хич не е добро. Въпреки това правителството е решило да гласува вземането на още убийствени заеми.  Имаше и има доста гърци, на които им стана ясно за какво става дума, когато балонът започна да се показва още преди 10 години, но не беше модерно да се говори за това. Както каза един гръцки историк, Гърция е давала пари само по време на немската окупация през Втората световна война, през останалото време е взимала пари, защото няма икономика. През последните 20 години правителствата едно след друго взимаха заеми от МВФ, без да обсъдят това публично и много гърци виждаха, че живеят добре, но не и защо и откъде идва този стандарт. Появиха се корупцията, грабежът на държавни пари, затварянето на очите и всички симптоми, характерни за държави, минали през подобно положение – като Хондурас, Салвадор, Аржентина и други. Да, наистина народът плаща цената винаги. Следващите часове [...]

(Image courtesy of DOE NREL)

Ако стартиращите компании Alta Devices и Semprius бяха в бизнеса със сървърни центрове, то първата щеще да предлага супер-сървърни центрове, докато втората щеше да комбинира хиляди Linux-boxes. Но в тяхната сфера и двата подхода имат потенциал да доведат до значително поевтиняване на фотоволтаичните инсталации.

Alta Devices получиха потвърждение за рекордната ефективност на техните соларни панели, които са в състояние да конвертират 23,5% от слънчевата светлина в електричество. Потвърждението е на американската National Renewable Energy Laboratory. Alta Devices е spin-out на University of California – Berkeley и е основана през 2007 година.

Компанията прави соларни клетки от галиев арсенид, високо продуктивен материал, използван в концентриращите фотоволтаици и соларните панели, използвани в космическите апарати. Alta Devices са разработили технология, при която слоят от галиев арсенид е с дебелина едва 1 микрон (за сравнение дебелината на човешкия косъм е 40-50 микрона). Галиевият арсенид има още едно голямо предимство – клетките генерират електричество и при по-слаба осветеност, както и не се влияят отрицателно от високите температури. Това повишава изключително тяхната средногодишна продуктивност.

Повишаването на ефективността на соларните клетки е един от обещаващите начини за поевтиняване на соларните енергия и по-широкото и разпространение. Освен това тънкослойните галиево-арсенидни панели могат лесно да се интегрират в най-различни приложения, което също ги прави изключително интересни.

По материали от: cnet

Аз съм фен на сериала "Истинска кръв", макар да знам, че това признание ще ме принизи в очите на мнозина. Доставя ми удоволствие играта на признатата и от феновете на високото изкуство (Оскарът й е достатъчно доказателство за майсторството й) Ана Пакуин, умелото водене на фабулата и най-вече тънката ирония на американския мейнстрийм, с която е пронизан всеки епизод.

Още на пръв поглед се набива в очи пародията на епичната борба за граждански права на чернокожите. Далеч съм от това да я омаловажавам, но паралелът с борбата на вампирите за пълно гражданско признаване е великолепен. Изводите за всеки са според възгледите му. За мен са в посока на разбирането за ограничеността на всяка крайност. Образинте на вампирите са блестяща пародия на фанатизма и крайностите на човешките страсти - представени чрез стереотипите на масовата култура.

Особено ме кефи гаврата с консервативната южняшка традици, най-паче с протестантските секти. Тя е явно зададена още в началните кадри - шапка на първите сезони, което видео по-нататък пускам. Това са безумните кадри на потапянето - какво потапяне, това е давене, но според християнските фундаменталистки секти е истинското кръщение. Кадрите с танцуващите, не - подскачащи в неистов религиозен екстаз на богослужението жени. И особено шокиращите нашето трезво око автентични кадри на истерично обезумяване, неистовско гърчене (те го наричат "обземане от светия дух") - жените, която се гърчат и пасторите, които ги овладяват  и контролират..

Особено силно подсъзнателно действа непрестанният контраст на природата, дивата природа с човешките (от наша гледна точка често съвършено дивашки) реалии. Още по-дълбоко е закодирано внушението, че най-първичните, най-традиционните американски ценности и душевни нагласи са бременни с ексцеси и крайности. Но да се върнем към началото.

То завладява - кадри на почти джунгла, пътуването е с ритъма на движещата се камера (влияещо първично дори с неравномерността й), и непроходимата зеленина, дива растителност - приключението към постигането на американската душевност, която противно на прогресисткия мит се корени в Юга не по-малко, отколкото в спечелилия Гражданската война Север.

За да нямаме колебания относно идентифицирането на Юга - като културна основа на разказа, веднага след спретнатите къщички в предградията следва чернобял кадър на фанатизирани чернокожи, пляскащи под религиозните ритми. Следват кадрите на порока (извиващата се сластно стриптизьорка успоредена със змията). По-нататък порокът неколкократно е съпоставен/противопоставен на всекидневния, нормален, приличен ход на живота. И следва още по-силният контраст - бруталните кадри с размазания плъх, с кръвта по детскитпе уста... Пак глъбинното противоречие на американската душа.

И пак верското безумие, редуващо се с полицейско насилие - в контраст с невинното детско детско лшце. Да, детето е част от религиозен ритуал и затова още по-силно действа контрастът между невинността и верската предопределеност. Мога да продължа по-нататък с разчепкването на кадрите, но не мисля, че си струва. Който е усетил същото в "Истинска кръв", той ме е разбрал вече. А който не е - няма смисъл за него.

Домашната уютност, всекидневност, доминиращото чувство на общност между хората, дори различаващи се по ценностите и възгледите си - е южняшката нагласа, базисно противоположна на северняшката рационалност и социална атомизираност.

Иронията към базисни американски нагласи и топлото, домашно, свойско представяне на Юга са нещата, които ме привличат в сериала. В нашата култура американският Юг е малко познат. Незаслужено. У нас - дори след комунизма, него го броят като общо взето ретроградно общество. А Югът привнася в американската душевност така липсващата на индустриалния Север топлина, човещина и всекидневност. Неща, които изпълват сериала. С добродушна ирония, но и с уважение. След "Отнесени от вихъра" (в тийнейджърските ми години) и Фокнър (вече като голям човек) "Иситниска кръв" ми носи автентичния дух на американския Юг. Даже по-силно от Фокнър и "Отнесени...", защото е направен като масова култура.

Отделно смислово и музикално обогатяване на внушенията е великолепната песен на Jase Everett, която в оригиналното изпълнение (а не само като музикален фон и акомпанимент за уводните кадри) е по-добра. Ще повторя старите си думи, защото допълват усещането, което сега опитах пълно да опиша:

Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...

И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.

Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да изкушят някой българин с поетична дарба.

Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.

Bad Things

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

Абитуриент се стяга за бала и моли баща си: - Тате, дай пари. - Нямам. - Вземи от някого на заем. - Сине, вече си голям и можеш сам да влизаш в дългове. Усмихни се, България! Средната класа, доколкото я има в България, затъва в дългове. Както се оказва, само в 12 на сто от случаите причината за задлъжняването се крие в безработицата. В повечето случаи българинът просто зле планирал разходите си. А може би просто изнервени от кризата, сънародниците ни масово са решили да се придържат към философията на Оскар Уайлд: „Не ми трябват пари. Пари трябват само на хората, които си плащат сметките, а аз никога не плащам.”

A rumor that the actor died in a snowboarding accident is spreading, thanks to a fake report from the phony Global Associated News site.

светът все още е устроен така, че когато една жена има смелост да говори неприятни истини, пред нея винаги ще бъде предпочетен мъж, който се държи възпитано:))))))

Отново в предаване на любимата му Би Ти Ви, с която го свързва дружбата с рекламния бос Георги Гергов, залезлият от „Дондуков” в „ Красна поляна” Георги Първанов отново и отново се саморекламира със суперлативи.

В залеза на своето управление той предприе масирана медийна контраатака срещу имиджа си на бракониер, известен с кръвожадните си снимки, приклекнал над убити вълци, за да се самообяви за първия опитомител на вълк в човешката история. Ако сте забравили или си мислите, че се шегувал, че е изрекъл тази глупава претенция ( която по своя примитивизъм не отстъпва на севернокорейските официални съобщения за натъжените диви зверове от кончината на великия им кормчия Ким Чен Ир), да ви припомня, че за него това е толкова важно, че чак е наредил да качат на президентския си сайт едно от интервютата си, в които настоява да е единственият човек опитомявал някога вълк.

„18-09-2011

Интервю на президента Георги Първанов за предаването на Валерия Велева “По пантофи”, Нова телевизия
:

Медиите Ви нацелиха в слабото място – ловът. А откъде дойде тази страст, ловът?

Георги Първанов: Баща ми е бил ловец, за дядо ми не помня. Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците. Много искам, не сега като президент, но може би зимата, която предстои, някои от колегите Ви, които много нахъсано пишат или говорят по темата, да изкарат едни 16 часа с президента, защото да ловуваш, да чакаш, да дебнеш вълка, това означава 14-16 часа в най-лютите зимни студове, в една барака и при това не помръдваш през цялото време, взираш се в тъмната нощ, с риск да не видиш нищо. Това ми се е случвало по 20-30 пъти. Виждал съм вълци. Последният път видях четири вълка, които бяха доста далеч от мен, но беше невероятна гледка. Истинско удоволствие да наблюдаваш общуването в една такава общност на най-умните животни в Европа. Затова ми е толкова интересно, затова ловувам вълци и отглеждам вълк.

Точно това щях да Ви питам – ловувате вълци, а отглеждате вълчица, как така?

Георги Първанов: Защото общуването, във всякакъв смисъл, с вълка е голямо предизвикателство. Отново ще Ви кажа, това е най-умното животно. Ловът на хищници е предизвикателство, защото те поставя относително равно, за разлика от всички други животни, които може да обстреляш по най-безобидния начин, т. е. по най-безпощадния начин. А моят вълк, който вече стана национален герой – вълчицата Зорница, е друг тип предизвикателство. Тя не се отглежда в клетка, както Вие виждате, в Зоологическа градина, тя е социализирана във всяко едно отношение. Тя общува с нас, както ние общуваме помежду си, общува с кучетата ми и все ми се струва, че това не го е постигал никой друг. Да опитомиш вълк, да го социализираш. Това е нещо, върху което си струва да се замисли човек.”

Опитомителят на вълци, единственият такъв в хилядолетната човешка история ( който толкова ги обича, че ги убива с кеф), премина и през други етапи на хвалбите пред медийното огледало. Любимият му повтарящ се мотив сред тях беше самооценката му, че бил един успял президент. Повтаряше го навсякъде, където имаше слушатели. Едва в последната си реч, в деня на встъпването в длъжност на новия президент Росен Плевнелив, хвалещият се вълци призна с половин уста, че всъщност става дума за нещо друго: че е бил президент по време, оказало се успешно за България – бих добавил въпреки него, което определено се отнася за членството ни в ЕС например.

Сега, когато вече не е институционално барикадиран с недосегаемост, започва да набляга на „личността” си, което е нов акцент за човека, свикнал 10 години да ни „респектира” с институцията, която олицетворява. За целта сега вече се самоопределя като „силна личност”. В това свое качество той ни обещава чрез Би Ти Ви, че щял да участва в битка с Борисов, която щяла да бъде битка на силни личности, каквато рядко била виждана някога в нашето политическо пространство.

Думата „рядко” може да бъде вплетена в тази конструкция и по друг начин- като нещо, което човек избягва да настъпва. Защото пръска едни субстанции, които говорят за нечистоплътност. Защото Първанов не се посвени да замери опонента си ( с когото са изяли иначе доста чевермета заедно за сметка на руския олигарх Златев) с публикацията в американското списание „Конгрешънъл куотърли”, унищожителна за Борисов по своя компрометиращ характер- намери за нужно да я припомни удобно след края на мандата си. Не бих споменавал този епизод от братско-вражеските отношения между двамата, ако не беше фактът, че навремето Първанов осъди гневно същата тази публикация срещу Борисов по следния начин, цитиран от Дарик радио:

„8 март 2007
Статията в американското издание „Кънгрешънъл куортърли“ е откровено антибългарска по своя характер, не се основава на доказателства и обижда България, смята президентът Георги Първанов. Това казаха от прессекретариата на държавния глава, потърсени за коментар по повод публикацията.
Американското издание цитира разследване за оценката на риска в България, поръчано от частна банка. В него пише, че най-известният български политик Бойко Борисов е съратник на известни гангстери и е свързан в почти тридесет убийства.”

Така че опитомителят на вълци, който обича да ги отстрелва, си беше опитомил и Борисов, но сега иска да ни убеди, че е готов да го гръмне в „невиждана битка”, в която да го замеря с „антибългарски” фосили от американски произход.Ето на това му се вика „силна личност”- даже направо силова. Защото самочувствието му издава нещо, в което има всички основания да бъде заподозрян: че е тежко въоръжен с компромати, от които произтича силата на неговото вълче самохвалство.

Share on Facebook

Министър-председателят Бойко Борисов може да оттегли подписа на България под международното търговско споразумение АСТА на предстоящото в сряда заседание на Министерския съвет, обяви в неделя лидерът на партия РЗС Яне Янев, цитиран от БГНЕС.

Една новина тази сутрин натъжи всички любители на хубавата музика. Загасна една блестяща звезда, почина една велика жена, Уитни Хюстън. Причината е все още неизвестна, но определено объркa провеждането на най-голямото музикално събитие на годината Grammy Awards. Според първоначалната информация Whitney Huston е починала преждевреммено …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Извънредно! Българин сред финалистите на .INFO Awa...

     Afilias, световния доставчик на регистрационни услуги и регистрационен оператор на домейни от първо ...

Лос Анжелис Таймс  (2006) разказва за реч на Бил Гейтс  | Как пиратството отваря врати:

В Китай всяка година се продават 3 милиона компютри, но хората не плащат за софтуер. Обаче все някога ще плащат. И доколкото сега  го крадат, ние искаме да крадат нашия софтуер. Те свикват и ще видим как да използваме това през следващото десетилетие.

От самия  Бил Гейтс: пиратството като бизнес модел  by design.

Лос Анжелис Таймс  (2006) разказва за реч на Бил Гейтс  | Как пиратството отваря врати:

В Китай всяка година се продават 3 милиона компютри, но хората не плащат за софтуер. Обаче все някога ще плащат. И доколкото сега  го крадат, ние искаме да крадат нашия софтуер. Те свикват и ще видим как да използваме това през следващото десетилетие.

От самия  Бил Гейтс: пиратството като бизнес модел  by design.

Американски учени от Калифорнийския университет в Бъркли откриха начин за четене на мисли и трансформирането им при необходимост в думи. Те отбелязват, че новата разработка има за цел преди всичко да помогне на хората, загубили възможността да говорят поради заболяване. По време на експеримента изследователите имплантирали в мозъка на 15 доброволци електроди, които улавят активността в зоните, отговарящи за речта. На пациентите били диктувани думи, а специално разработен софтуер проследявал реакциите на техния мозък. След анализ на обширна база данни компютър ще може да съпоставя определена мозъчна активност с реакцията на определени звуци, произнесени преди това. Така, според научните работници, системата ще може да възпроизвежда дори звуците, за които човек само си мисли. Учените обаче не са съвсем съгласни с твърдението, че тяхната разработка на практика може да чете мисли, тъй като за целта е необходимо извършването на операция за имплантиране на електроди в мозъка.

Докато социалните мрежи вряха и кипяха, подготвяйки протест срещу ACTA, парламентът гласува на първо четене скандален текст, узаконяващ филтрирането на сайтове и ограничаването на достъпа на потребителите до тях.

Такива правомощия получава Комисията по хазарта съгласно Чл.22 точка 13 от законопроект за Закон за хазарта, приет на първо четене на 2 февруари 2012 г.

Според текста държавната Комисия по хазарта "взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове".

Срещу текста протестираха Сдружението за електронни комуникации (СЕК), програмата „Интернет общество" и представители на кабелните оператори в страната, които в крайна сметка ще трябва да прилагат филтрирането и да ограничават достъпа на потребителите.

За разлика от ACTA, общественото мнение не се прояви срещу скандалната разпоредба. Може би защото хазартът се счита за универсално зло, срещу които всички мерки са добре дошли.

Едва ли хазартът в мрежата ще спре да съществува след страховитите мерки на ДКХ. Който е решил да залага, ще продължи да го прави през проксита, TOR или други технически методи, срещу които филтрирането е безсилно.

Проблемът с този текст е, че се създава изключително опасен прецедент и се атакува фронтално неутралността на Мрежата.

Днес за хазарта, утре за порното, вдругиден за политически некоректни писмена...

Google скоро ще представи домашна "система за развлечения", пише The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, близки до компанията. Основното предназначение на първата версия на системата ще бъде възпроизвеждане на музика, но се очаква по-късните модели да бъдат в състояние да възпроизвеждат и видео, както и "други форми на цифровото съдържание". Ядрото на системата ще бъде устройство, базирано на операционната система Android. То ще тегли песните от облачната музикална услуга Google Music и ще предава звука чрез безжична мрежа към високоговорители, инсталирани в жилището на потребителя, или към други устройства с функция за възпроизвеждане на звук с възможност за осъществяване на връзка с интернет. Системата ще може да се управлява чрез смартфон или таблет. Проектът се намира в стадий на разработка от година и половина. Агенция Bloomberg уточнява, че през януари компанията Google е започнала тестове на вече готовата система. Изпитанията ще продължат до месец юли, като се очаква новият продукт да бъде анонсиран до края на 2012 година. Той ще постъпи в продажба под марката Google. Най-известният до този момент музикален проект на Google е услугата Google Music. Той представлява своеобразно съчетание между "облачно" хранилище за песни и магазин за музика. Услугата засега е достъпна само на територията на САЩ.

This monograph is justifiably considered a modern classic. It is by Stephan Kinsella who caused a worldwide rethinking among libertarians of the very basis of intellectual property. Mises had warned against patents, and Rothbard did too. But Kinsella goes much further to argue that the very existence of patents are contrary to a free market, and adds in here copyrights and trademarks too. They all use the state to create artificial scarcities of non-scarce goods and employ coercion in a way that is contrary to property rights and the freedom of contract.

Many people who read this essay for the first time were unprepared for the rigor of his argument, which takes time to settle in simply because it seems so shocking at first. But Kinsella makes his case with powerful logic and examples that are overwhelming in their persuasive power.

The relevance in a digital age can't be overstated. The state works with monopolistic private producers to inhibit innovation and stop the progress of technology, while using coercion against possible competitors and against consumers. Even U.S. foreign policy is profoundly affected by widespread confusions over what is legitimate and merely asserted as property. What Kinsella is calling for instead of this cartelizing system is nothing more or less than a pure free market, which he argues would not generate anything 

Обречената битка на копирайт индустрията с човешкия прогрес

Краят на авторското право: Защо е неизбежен

Пиратская бухта. Последний берег утопии

Културата е свободна, културата е свобода

Авторското право - 1

Copyright антиутопия

Защо е протестът на 22 март?

Защо Creative Commons License

Бизнес модел, базиран на Creative Commons

Мунк, Google и авторското право

"Труд" нападна сляп

Електронни библиотеки и авторско право

С3 - Център за свободна култура

Google Video и авторското право

Ако не беше вярно, щеше да звучи като виц. Ама е истина - министър гази водата и брои удавените животни в село Бисер? Друг се появява в кадър с неизменно гузното си, а сега и безпомощно-нещастно изражение. Защо беше там? Навярно не да отброи лично по три стотачки и една двайсетолевка отгоре безвъзмездна помощ на пострадалите домакинства. Народът обаче не си задава подобни въпроси. На народа това му харесва. Той не вижда като опозицията в изсипването на един куп министри, начело с премиера в наводненото село пиар акция. Напротив. Намира го за уважително. Хората са нещастни и уплашени, властта ги спасява и утешава. Навсякъде по света е така - управляващите задължително посещават бедстващи райони по време на земетресения, наводнения или други кризи. Виждат, преценяват обстановката и се връщат в кабинетите си, за да вземат адекватните решения. Защото полза от това министри да стоят до колене във водата цяла седмица няма. Ама никаква. Ако царят трябва да свърши работата на...

Компанията Canonical анонсира нова бизнес дистрибуция, наречена Ubuntu Business Desktop Remix. Тя представлява вариант на настолната версия на добре познатата операционна система Ubuntu, но е оптимизирана за бизнес потребители, които работят с корпоративен софтуер и данни. Новият продукт е базиран на Ubuntu 11.10 - текущата стабилна версия на основната дистрибуция, като разликата между двете е основно в подбора на пакетите, доставяни със системата. В бизнес версията на Ubuntu по подразбиране са изключени игрите, мултимедийните приложения и инструментите за социални мрежи. Вместо тях се предоставят корпоративни решения като VMware View. Изтеглянето на дистрибуцията е безплатно, но достъпът до ISO-образа се предоставя едва след попълване на регистрационна форма на сайта на Ubuntu. Тъй като Business Remix включва безплатен, но не свободен софтуер, за разпространението на операционната система са наложени някои ограничения. Така например, тя не може да бъде свободно разпространявана в интернет, освен чрез сайта на Ubuntu. Марк Шатълуърт, създателят на Ubuntu Linux, увери, че в новата дистрибуция няма никакъв "таен код". Софтуерът за Business Remix може да бъде инсталиран и на традиционната Ubuntu OS - просто в специализираната версия той е добавен по подразбиране и е конфигуриран. Както всички останали операционни системи на компанията, новата ОС също ще се предлага напълно безплатно, като Canonical ще печели от опционалната й техническа поддръжка. Компанията отбелязва, че Ubuntu Business Desktop Remix и Ubuntu 11.1 имат еднакви изисквания към хардуера и идентични сертификати за съответствие за поддръжка на комерсиален софтуер от трети страни. Операционната система Ubuntu Business Desktop Remix вече може да бъде свалена безплатно от този адрес.

Швейцарский банкир Натаниэль Ротшильд проиграл судебную тяжбу против газеты Daily Mail, которая в 2010 году опубликовала статью о его поездке в Сибирь с российским олигархом Олегом Дерипаской и комиссаром Еврокомиссии Питером Мандельсоном, назвав Ротшильда "кукловодом" крупного бизнеса.

Една задачка за началното българско училище ( по политика), което ни преподава уроци по демагогия:

Условие: На 14 януари имаше протести в 12 български града срещу несъществуващия добив на шистов газ и на премиера Борисов му трябваха само три дни, за да нареди на послушния му парламент да забрани да се мисли за съществуването на вражеската суровина, твърдейки, че е чул „гласа на народа” и това е определило позицията му.

На 11 февруари се състояха протести срещу несъществуващия договор АСТА в 18 български града, т.е. с 6 повече.

Въпрос: колко часове са нужни на Борисов, за да стигне до съзнанието му гласа на народа този път и да нареди да се забрани да се мисли за онова, което му нашепва този глас?

Не се напъвайте. Не можете да решите това уравнение, защото в него има непосилно много неизвестни величини и низости – като лъжата за „гласа на народа”. Други гласове шепнат на ухото на Борисов, но за тях той не иска да ни разкаже.

А истината, като извод от тази математика за шарани, за каквито ни имат, е, че Борисов създаде прецедент с гафа си за шистовия газ и сега всеки, който може да организира протести в 12 и повече града, може да претендира да е „гласът на народа”. А началникът на държавата, който няма как, а и не бива да угажда на всички искания, явно ще продължи да действа избирателно според гласовете, които му шепнат нещо толкова важно за него, че го карат откровено да ни лъже.

От прецедента стана ясно, че когато му шепнат на руски, Борисов козирува. Явно и от немски претендира да разбира, щом заявява: „когато Меркел говори, аз слушам”. Но на „шепота” на Хилари Клинтън, която (по моя информация) извън камерите и микрофоните е разговаряла на висок глас на 5 февруари в София с Борисов, нашият премиер държи да отговори след нейното заминаване с твърдения, че „американците могат да почакат”. Интересно, защо не й го каза, когато стояха редом на пресконференцията? Сега звучи „героично”, но е също толкова автентично, колкото и твърдението за екологичната му загриженост. „Логиката” в тази задачка е същата, като в онази за реакцията на „народния глас”. И причината е същата: Борисов си има едно на ум, но ни взима за малоумни, на които може да говори каквото си иска.

Share on Facebook

Не знам дали е здрав телевизорът на родителите на вътрещния ни министър, но вчера (в петък, 10 февруари - б.р.) „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото. Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села.

В рамките на процедурата по съвместно вземане на решения, Европейският парламент започна работа по законодателното предложение на ЕК за създаване на инструмент, подпомагащ усвояването на еврофондовете в „закъсалите“ страни. По време на дебатите по представянето на становището в Комисията по бюджетен контрол, Илиана Иванова от Групата на ЕНП (ГЕРБ) призова тези инструменти да бъдат достъпни [...]

Цитати от книгата на Христо Нанев за феномена Слава Севрюкова "Зеница към Вселената", 2007

Г-н Иванов направил филм за Турция. Плаща министерството на културата на голямата ни съседка, а филмът е нещо като туристическа реклама на страната. Няма лошо, оценили човека, имат средства и той снима, както казва, „непринудено”, без предубеденост. И друг път го е правил. Въпросът е по-скоро за начина, по който процедира Турция. Има пари, кани и чужденци да рекламират страната, да се види как тя изглежда през очите на другите, в случая сякаш нарочно, творците не са от нейната вяра. У нас чужденците снимат „Могилино” и никой не ги е канил, а Би Би Си показа тези дни за секунди нашата зима, като видяхме някакъв човечец, който с кършещи се ръце „духаше” на ключалката на замръзналата си кола, за да я отвори и евентуално да потегли по нашите си пътища. Знаем си ги. „Добре дошли в Турция” се казва филмът и разказвал не толкова за красотите на страната, колкото за пословично далечната Анадола, където се извършвали археологически проучвания на селище, което явно не е от епохата на...

Борислав Цеков е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ, Белгия, Япония, Италия и Португалия. През 2001 г. е избран с листата на НДСВ в 39-ото Народно събрание. Впоследствие се присъедини към отцепилата се група "Новото време". Автор и вносител е на повече от 30 законопроекта. Сега Цеков оглавява Института за модерна политика. - Господин Цеков, как бихте коментирали междинния мониторингов доклад за напредъка на България, по-скоро негативен или позитивен е той? - Докладът е технически, но това не означава, че той не дава достатъчно ясни сигнали. В него има факти, оценки и изводи, които ако българското правителство си гледа добре работата, трябва на всяка цена да вземе предвид. Не са прави според мен онези, които казват, че това е най-лошият доклад, който е имала България, нито пък са прави онези, които слагат...

Пламен Асенов

12. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Кризата в Гърция

„Трябва да избираме между трудни решения и решения още по-трудни” – каза вчера гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос. Прав е човекът, много добре обобщава нещата.

Гърция е не просто пред фалит, а пред фалит, съчетан с възможността да напусне – доброволно или принудително – Европейския съюз. И тогава ще се случат три неща. Първото е, че фалитът ще продължи, защото досега само Барон Мюнхаузен е известен като човек, успял да се измъкне от блатото, хванат за собствената си коса. Второто – че на фона на политическите сътресения, които ще последват тогава, сегашните закачки с камъни и коктейли „Молотов” между младежи и полиция в Атина ще изглеждат наистина като детска игра. И третото – че в опразненото от ЕС място като гръцки спасител веднага ще опита да се намъкне някой друг, например Русия. Може и Китай, но по-вероятно е Русия. Защото те и сега най-многобройните гласове в Гърция, които казват „да се махнем от Европейския съюз”, са гласовете на комунистите и изобщо на хора от левицата.

Освен за Гърция, това е лош сценарий и за България, граждани. Много лош.

Путин едно, Путин две

Руският премиер Владимир Путин се прави на руската икона Владимир Илич.

„Ленин бил малък, обичал да играе, но най-обичал Ленин да учи и да знае” – ей такива идиотски стихчета ни караха да учим като деца за вожда и учителя на световния пролетариат. Първият вожд, де, защото името на втория, Сталин, по онова време вече беше мръсна дума дори в България.

Та сега колегата Владимир Путин е увековечен в книга със заглавие „Владимир Путин – родители, приятели, учители”, книга, написана от негова бивша учителка, в която се разказва за детството на хероя. Не, бе, не на хероя – на божието чудо, както го определи онзи ден самият Кирил, патриарх всерусийски. Какво интересно има в това детство, освен някакви тъпотии от комунистическите години, не е ясно, но така или иначе премиерът лично раздава автографи върху въпросната книга. То затова му и викам колега, де, иначе нали се сещате как щях да му викам. Интересното обаче е, че не само дава автографи човекът, а около него има доброволци, които се грижат допълнително за путинския имидж. Както пише в. „Комерсант”, местните власти от Бологовски окръг на Тверска област са разпоредили писмено на 18 училища, включително и една детска градина, да закупят общо 1 000 бройки от книгата. Ами то така и баба знае да създава бестселъри…..

Това беше Путин едно. Путин две пък в същото време, докато прави мили очи на децата и умилява техните родители като част от кампанията си за връщане на президентското кресло, взел, та отказал среща на международните наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, които са в Русия точно по повод предстоящите избори. И отказал не с аргумента, че не желае да излезе лъжец, ако пред наблюдателите говори за необходимостта от честни избори, а после направи всичко възможно изборите да не бъдат честни. Не, отказал с простичкия аргумент, че е твърде зает.

„Приемаме това за отговор” – заявил по този повод Тини Кокс, шеф на делегацията на ПАСЕ, пред агенция Интерфакс. Ама и ние, европейците, умеем да се изразяваме както трябва, а?

Идва Св. Валентин

Бойко Борисов е най-желаната компания сред българските жени за прекарване на Св. Валентин. Цели 11 процента биха го прекарали, без да се замислят – пишат колегите по разни сайтове. Само не уточняват дали проучването е правено сред жени в плодотворна възраст или сред всички възрастови групи има очаквания да намажат.

Независимо от колебанията относно точната бройка на жадните и гладни за Бойко жени обаче, ако реши да удовлетвори дори само част от съществуващите щенията, премиерът ни ще трябва да се обърне на нещо като младият дядо Коледа. Млад, `щото, както се знае, тази работа с удовлетворяването е доста по-трудна от онази с разнасянето на подаръци. Още повече, че никакви елени и джуджета тук не могат да помогнат.

Но всъщност, чудя се защо съм седнал да го мисля бат` Бойко. Той е оправно момче, ще се оправи, а ако види, че закъсва, най-много да вдигне специалните части.

Къде сме ние обаче по повод празника? Колегите твърдят, че 40 процента от влюбените български мъже са готови да похарчат за любимата си между 30 и 100 лева. И в същото време от проучванията става ясно, че цели 24 на сто смятат да прекарат въпросния празник с Анджелина Джоли. Ами развържете малко кесиите, бе, хора, тя Джоли-то за тези пари даже няма да ви даде автограф върху валентинката, докато ви отказва по-интимно прекарване.

Тази година аз лично смятам да бъда по-скромен и да прекарам Св. Валентин с жена ми. Ако ме бяха попитали анкетиращите, щях да им кажа, че съм готов да похарча за празника някъде около милион. Друг е въпросът дали те щяха да ми повярват, че имам толкова. И правилно, нямам. Но, така или иначе, вътрешната готовност е налице.

Известно е, че този, който не изучава историята, е прокълнат да я повтори.В случая с индустриите, свързани с авторски права (зпо-нататък ги наричам copyright индустрии - бълг. копирайт индустрии) те се научиха, че могат да получават нови монополни печалби всеки път, когато се появи нова технология, стига достатъчно шумно да се жалват на законодателната власт.. Но но се научиха, че са обречени да губят.

Защото човешкият прогрес на може да бъде спрян. Не само технологичният прогрес не може да бъде спрян. Неунищожим е исконният човешки стремеж да се споделя създаденото. Защото без него - а стремежът за споделяне на създаденото е това, което се нарича култура (в широкия смисъл на думата) - изобщо нямаше да има човешка цивилизация и човешки вид, различен от животните.

През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.

Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата  - механичното пиано, възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон. 

През 20-те години с появята и разпространението на масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава - спадът на печалбите на звукозаписните компании е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразувани дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.

През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.

През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. "Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?", пита Холивуд.

През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. "Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания", жалват се те. 

През 70-те години се разпространяват магнетофоните  и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами "Домашният звукозапис убива музиката!"

По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика, изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена "диско такса", събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват - таксата е въведена и се събира и днес.

През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно представено филмовото лоби- "За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените". Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда дело срещу производителя на видеокасетофони Betamax, което губи във Върхавния съд с 4 на 5 гласа.Това

В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникнала технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.

През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като  MP3 аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър - Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е mf'jr разорена от непосилните съдебни разноски.

Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение.Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.

В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващи High Definition телевизионни предавания като игнорират рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи - поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят тези ограничения.

Но идва краят на столетието узаконено господство и грабеж от страна на копирайт индустрията. Дигиталните технологии в съчетание с Интернет неизбежно водят до радикално преформулиране на днешната идеология на авторското право, рожба на индустриалното общество, призвана да го поддържа и укрепва. Това общество си отива пред очите ни. Новите технологии на новото, постиндустриално общество изискват съвършено нова идеология и съответните нови бизнесмодели. Всъщност тях вече ги има (по-подробно ще пиша друг път) и мракобесните копирайт гиганти ще загубят битката с тях.

WEBCAFE ме провокираха, понеже не си падам по тази музика, да потърся едно, извинете, отвратително и елементарно чалга парче на Южен вятър, което е обявено за любимото на премиера Борисов. Не съм го чувал да го казва, но вярвам на Уебкафеджиите...

Пак от тях научих, че МЮЗИКАУТОР не можели да решат казуса с кражбата на Южен вятър, защото при тях парчето било с "неизвестен автор"...

Та, това парче е откраднато нота по нота от една много велика рок банда, групата Omega.

Това е оригиналът:



Това е ФАЛШИФИКАТЪТ:



Десетки, сигурно стотици хиляди са феновете на вероятно най-популярната българска банда ФСБ, които изпяха (в два албума) "След десет години"...



...но малцина знаят, че това парче е на Le Orme и се казва "Amico di ieri"



Ако ФСБ на корицата на албума си "След десет години" и при първото изпяване на песента в "Non Stop" все пак свенливо споменават, че музиката е на Antonio Pagliuca (без да става дума за Le Orme), то Южният вятър не съм забелязал да са се посвенили да откраднат мотамо музиката и да опорочат парчето на Омега по този отвратителен начин.

Иначе, "батальонът се строява" да брани авторското и сродните права чрез ACTA...

За да помогнем за доброто неделно настроение, ще ви покажа един наистина прекрасен криейтив за „ambient“ среда или с други думи казано за външна среда. Австралийската рекламна агенция, 10 feet all, наистина се е постарала и е създала един прекрасен криейтив. Клиентът е Beauty Mate, …

Днес искам да ви изложа своето виждане за това как платформи като HootSuite ще направят живота ви в социалните мрежи лесен и много по-ползотворен. Това се налага поради факта, че ако искаме да сме в крак със случващото се по света и специало в сферата, в …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Защо сме пристрастени към социалните мрежи

     Оказва се, че пристрастяването на човешките индивиди към социалните мрежи не е случайно и не трябва ...
  2. 

     Защо Google+ е перфектната социална мрежа за мен

     С риск да си спечеля доста негативни коментари, искам да изкажа своето мнение за най-новата социална...

Бойко Борисов е човек, който е далеч от технологиите и Интернет. Едва ли когато е пробутал АСТА да мине дори без обсъждане  на заседание на Мин.съвет, си е давал сметка какво прави и какъв обществен отзвук ще има това претупване. Дори и сега след протестите, ГЕРБ някакси с неохота оттегли подкрепата си за мракобесния заговор [...]