FaceLOOK

Владимир Шопов

Дигиталното прераждане на демокрацията бе очаквано доста преди появата на социалните медии. Успоредно с постепенното разпространение на интернет в средата на 90-те години се появиха първите теории за нова ера в демократизацията, не просто в разни държави от бившия „трети свят” или остатъчни автокрации, но и в самите „стари демокрации”. Електронната революция трябваше да направи рестарт на класическите демокрации, които бяха вече задръстени от корпоративно съглашателство, подозрителен консенсус между основните играчи, гражданска апатия, замиращ граждански ангажимент. Очакванията за голяма, макро промяна като цяло не се сбъднаха. Електронното гласуване навлиза, но лекотата на онлайн общуването не вдига партийното членство или гражданската активност. Писането по електронни стени, на мейли до депутати или министри е вече рутинно, но чувството за нелегитимност на политиката единствено расте. От голямата дигитална революция останаха микро апликациите, които поне малко да отворят системата и да я направят по user-friendly.

По тази причина през последните години набра скорост идеята за микроучастието. Тя е свързана и с микроблогирането и вече има немалко конкретни реализации, които „вкореняват” възможността да се подобри управлението, неговата отвореност и ефективност. Например, вече съществуват платформи, които позволяват в реално време да информирате вашата община за най-различни проблеми. Такъв пример дава управата на лондонския квартал Барнет. Там можете да съобщите за счупени лампи, течове, графити и т.н. Подобни приложения постоянно се увеличават и отварят нови възможности за по-добро градско управление. Ясно е, че те имат голям потенциал да подобрят средата, да „приближат гражданите” към местното управление, да помогнат на градовете в битката за по-голяма привлекателност, от която все повече зависи тяхното развитие. В същото време, подобни електронни приложения са доста далеч от очакваните радикални размествания на демократичната среда и са по-скоро просто полезни, отколкото революционни.

Присъствието във Facebook е вече неотменим стандарт и се използва от все повече публични институции, партии, фигури. От няколко години партиите го включиха в своя арсенал и пробваха да си вдигнат членската маса. Удобството обаче не се оказа достатъчен аргумент и тенденцията за намаляване на партийните ентусиасти не бе обърната. Всъщност основната употреба на интернет и социалните медии е по време на предизборните кампании, където все повече се концентрира политическата дигитална активност. И тук обаче резултатите са доста смесени. Макар да е трудно да се измерва общия ефект от подобни кампании има вече немалко опити. Например по време на кампанията за Парламентарни избори в Австралия през 2007 година този ефект бе оценен на не повече от 1-1,5% от общия брой на избирателите. Повечето практици ясно си дават сметка за тези ограничения на онлайн кампаниите, но вече съществува съгласие, че макар то да не решава изхода от изборите представлява неотменим елемент от политиката. Онлайн може да не ви спечели изборите, но няма как да минете без видимостта, която той осигурява.

Интернет и социалните медии са обект на особен ентусиазъм в България. Те приличат на възможност за успешно надхитряне на социалната реалност на гражданското (без)действие. След като не успяхме да направим гражданско общество във физическата реалност, да се пробваме във виртуалната. Непохватната милиционерщина придаде на тази илюзия още по-голяма сила и я превърна във вълна от клавишен героизъм, която ни залива ежедневно. Започна революцията на малките форми, „групи”, „каузи”, споделяния, харесвания. „Четящите класи” в страната се метнаха на вълната, но в своя ентусиазъм отидоха повече в полето на шума и плиткото възмущение, отколкото в търпеливото организиране на социалната промяна. „Пак е нещо” би бил може би най-реалистичния отговор на това състояние. Досегашните ефекти от активността във Facebook идват най-вече от готовността на журналисти да използват дигиталния шум като източник на съдържание. В българските медии има все по-малко лица и автори и виртуалното пространство е надежден (и безплатен) снабдител на теми, тези, авторитети, образи и гласове на „народа”. В същото време, много от успехите, например ACTA, се дължат по-скоро на това, че протестиращите случиха на кабинет, който лесно се стряска от социален шум.

Facebook става за мобилизация, но не и за организация и дълбока промяна. Стотиците „групи” няма как да прераснат в работещи социални и публични коалиции, които да разбутат сериозно обществото и политиката ни. Без да се сглоби работеща коалиция от виртуални и реални субекти (граждански организации, партии, медии) повдигнатите въпроси ще бъдат затрупвани от виртуалния адреналин на пристрастените. Вълните от възмущение, активност и  лека истеричност ще се застъпват една друга и неутрализират взаимно. Образите и историите на тази реалност имат склонност да се умножават безкрайно, а потънал в тях „Фейсът” ще си остане много повече look, отколкото book.

Прочети цялата новина

Свързани новини: