Изкуството на тема ACTA

Един аспект от идеите на ACTA не ми дава мира. А именно, че при използване на чужда интелектуална собственост с масово разпространение, можеш да подлежиш на съдебно търсене.

Изкуството в огромната си част е заемане, развиване и променяне на вече съществуващи произведения. По същия начин, по който в музиката има вариации, в модата има заемки и пр. и пр.
Много рядко се случва нещо да бъде напълно ново, спонтанно и безконтекството. И това е напълно нормално. Защото живеем в свят, в който ВСИЧКОТО изкуство е контекстово.

Най-напред, можем да обърнем малко внимание над това какво е изкуство.
Според различните интерпретации, изкуството е всяко нещо създадено от човешкото въображение. По този начин можем да говорим, че писането на код е изкуство, както можем да кажем, че и танцът е изкуство, да не споменаваме и за рисуването на една картина. И също така… че вече всяко нещо е било казано, написано, нарисувано… създадено. И все пак, още има.
Трудно и почти невъзможно е да дефинираме какво е изкуство. То е на принипа “като го видя, ще го позная”.

Целта на споразумението е, да защитава авторие и творците… уж.
Но искам да знам… от кого са точно защитавани и какво ще стане с хората, които правят пародии, вариации или собствени интерпретации? Възможно ли е да се използва срещу хора, които са де факто творците, но вече нямат правата над собствените си досегашни произведения? Или за други хора правещи интерпретации или комбинации над вече съществуващи произведния?

Давам за пример.
В текста е пълно с  рисунки. Мечо Пух пресъздаден в стила на “Междузвездни войни”. Или “Снежанка и семте джъджета – twisted” или пък Doctor Who в стила на Супермен… или на Ван Гог “Звездна нощ” комбиниран с Батман.
Тези хора де факто не работят с нови идеи, но от друга страна… те създават нещо ново. Нов поглед към вече съществуващи истории. И докато ползата и смисълът от крайния продукт са… под въпрос, радват и ме карат да се усмихва. И ме карат да ида и да си поръчам тениска, защото наистина много ми харесват.

Което е целта на изкуството, нали?
Логично погледнато, са в нарушение на правата на Джордж Лукас и на Милн и пр., защото работи по тях без съгласието им… и печели пари от тях. По 20 и няколко долара е една тениска. (в случая с Мечето Чуи).

Под същите удари попада всяка имитация, препратка, шега, която се основава на чуждо изкуство. И прилагането на подобна идея… тя няма да спре хората да творят и надграждат попкултурата и изкуството. Но ще създаде грозния прецедент на умишлено спиране и отхвърляне на творчеството на много хора. Защото това няма да е “признато” и “официално одобрено” творчество.

Изкуството много често е в името на създателя на изкуството, някаква нужда и желание на пишещия/рисуващия/снимащия, която тласка човека. А не задължително желанието за одобрение, харесване, печалба и прочие такива. Иначе защо смятате, че Винсент Ван Гог е рисувал цял живот, независимо, че той и произведенията му са били смятани за пълен боклук и не е успял да продаде нищо през всичките си творчески години?

Хубава е идеята правата на създателите на изкуство да бъдат защитени. Но искрено смятам, че това не е начинът, защото така е по-малко защита на създателите и повече на праводържателите.

Как стоят нещата с кавъри? (гавъри/пародии и пр.)?

Малък пример. Аз съм писала фенфикшъни (истории базирани на вече произведения) и даже съм печелила пари така, разни малки конкурси. И от няколко дни насам се опитвам да си изясня… къде е границата? Кой ще опере пешкира в тези случаи (тениските с Мечето Чуи) или с печеленето на пари от фенфикшъни.

Може да се спори, че това са изключения или че целта на споразумението е да преследва злоупотребяващите, може да се спори, че със споразумението няма да се злоупотребява, че съм дребнава…
Но вече съм го казвала… това е бизнес. Този бизнес вижда изкуството като средство за печалба (което не е задължително в противоречие, но е основание да сме внимателни) и подобен текст трябва да е абсолютно дуракоустойчив. А за сега не е.

Хайде, стига толкова за АСТА, поне за известно време. Мисля да зачекна пак темата за комиксите, защото останаха някакви неща да доопиша.

Filed under: Медийна безотговорност, бръмчащи мисли, виртуална нереалност, култура уж, политическaта отговорност Tagged: ACTA, аста, изкуство, интерпретации, кавъри, какво е изкуство, литература, музика, пародии, праводържатели

Прочети цялата новина

Свързани новини: