НОВИНИТЕ ДНЕС – 22

Пламен Асенов

16. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Инвестирайте, да не инвестирам аз

Чуждите инвестиции в България за миналата година са намалели с над 40 процента спрямо 2010 – твърдят от БНБ. Сигурно са прави, то БНБ-то ако не знае, кой. Въпросът е дали спадът се дължи само на кризата, както еднозначно ни го тълкуват в момента, или има и други смущаващи фактори, които карат хората с пари да се въздържат от влагането им в България.

Честно казано, ако имах пари, аз също бих се въздържал, граждани, да ги инвестирам в България, нищо, че ми е родина. Но тук все пак говорим за хора, които не познават така добре особеностите на българския инвестиционен живот и начина, по който те са омешани с особеностите на българския живот изобщо, та затова се подлъгват. Не едни и същи, различни хора се подлъгват по различно време, защото който веднъж се е подлъгал, вече твърдо знае, че не трябва да се подлъгва втори път. Но на нас и това ни стига, колко държавица сме.

Все пак, жалко, де, можеше и повече парички да влязат отвън. А като гледам списъка с най-големите инвеститори, още повече ми става жал. Защото сред тях не са страни като Германия, Великобритания и САЩ. Нещо не ги привличаме тия момчета с най-многото кинти. Сигурно е прав бившият външен министър Паси, че американците са особени хора – никога няма да ти дадат, ако не си поискаш. Ама трябва да знаеш също какво и как да искаш, де, не просто да протегнеш шепата. Мъдро момче е това Паси-то, неслучайно Соломон са го кръстили.

Добрата новина – или нещото, което, поне в икономически план изглежда като добра новина – е, че липсата на инвестиции се компенсира с помощи. Българите в чужбина самоотвержено продължават да ни пращат пари, независимо от кризата. Това ми дава кураж да се обърна към инвеститорите по света с призива – инвестирайте вие, да не инвестирам аз. Сигурен съм, че те ще се подплашат, защото знаят, че лесно бих могъл да блокирам потенциалния им интерес тук – достатъчно е да поискам от всичките си деца, братовчеди, други роднини, приятели и познати навън едновременно да ми пратят по сто долара и на практика ще мога да изкупя всичко в България, което изобщо си заслужава да бъде купено.

Сърбия – и тако и вако?

Ивица Дачич, сръбски вицепремиер и министър на вътрешните работи тръгна по тънък лед, като се опита да изнудва цялата Евро-атлантическа общност. „Ако Сърбия през март не получи подкрепа за членството си в Европейския съюз – очевидни са големите симпатии, които има сръбският народ към Русия” – каза той и добави:  „За САЩ сигурно би било голям проблем в Сърбия да бъде изградена руска военна база”. Тук аз пък само мога да добавя, че въпросният Дачич е и лидер на Соцалистическата партия на Сърбия, което може и да няма значение. Но май има.

Че в случая става въпрос не просто за регистриране на факти от негова страна, а за чисто изнудване, свидетелства и казаното по-нататък. Дачич най-безцеремонно разказва, че когато представители на ЕС напоследък го питат за руската база в Ниш, той отвръща на въпроса с въпрос – „А вие какво предлагате?” В смисъл – дайте да се пазарим…..

За забравилите – Русия изгради в Ниш нещо, което официално нарича Регионален хуманитарен център и се опитва да внуши на света, че той служи само за подпомагане на горките балканци, ако затънат случайно в някое природно бедствие. Така и не стана ясно обаче коя от балканските страни е поискала Русия да прави това. Нито пък, слава Богу, видяхме в България някакви руски спасителни отряди преди дни, когато се вадеха хора от наводненото село Бисер.

Но всъщност важното е, че позицията на изнудвач е много погрешна за страна, която се опитва да влезе в ЕС. Всеки си казва – ами те щом сега се репчат, какво ще правят, като ни седнат на масата. Пък и в ЕС никой не обича изнудвачите – те са хора без морал и принципи, нещо, съвършено обратно на базисните постановки на Евросъюза.

Не познавам политическата ситуация в Сърбия и не мога да коментирам по-дълбоко темата. Искам само да кажа, че силно се надявам това да е позиция единствено на сръбските комунисти и техния лидер, а не на демократичните политически формации там, както и на умната част от сръбския народ.

Деликатната воня

Медии днес цитират вестник „Фигаро” с история за човек, създал наръчник на тема – как да кажем деликатно на колегата в офиса, че вони. Впечатлен съм, граждани, от описаните вътре техники. Авторът съветва да се говори насаме и съвсем внимателно с човека. Категорично против е също да започвате неприятния разговор „на гладен стомах, на пияна глава или в момент на голяма умора”. Французи, к`во да ги правиш.

Но това е неприложимо за България. Спомням си например как преди години една колежка от вестника заяви на един колега, че с мръсната си уста внася каруцарски дух в редакцията. Пред всички му го заяви, без капка деликатност – и нищо.

Същият колега пък имаше навика – без да мине през къщи след тридневен запой – да се развика още в коридора на редакцията: „Па`и се, че воня на пор парясник!” За несведущите – парясник е мъж, напуснат от жена си, който не може сам да се оправи с домакинските задължения. А порът си е пор, той си вони изначално.

Та искам да кажа, че ще е трудно ние, българите, тепърва да се учим на деликатност, пък било то и от истински французин.

Прочети цялата новина

Свързани новини: