Журналисти отстреляха германския Вулф

Най-младият президент в германската история Кристиан Вулф, който разчупи няколко табута в своята политическа кариера на премиер на долна Саксония и държавен глава на страната, подаде оставка след медиен скандал, избухнал миналия декември.

Консерваторът, който дръзна да назначи в провинциалното си правителство наследник на турски емигранти и предизвика Папа Бенедикт с призив за повече толерантност на католическата църква към разводите, би трябвало да направи обаче на българската публика впечатление с нещо крайно нетипично за нашата политическа фауна: напуска поста си без упреци и търсене на вина у другите. С нито една дума 52 годишният Вулф, бързо изгряла и бързо помръкнала медийна звезда на германския небосклон, не се оплака, че е бил обект на политическа атака или, че е несправедливо оклеветен, както обикновено постъпват у нас разни подаващи ( понякога ) оставки министри или други политици. Той просто заяви, че е загубил доверието на хората и това е достатъчно основание да се оттегли, макар да няма решение на съда по повдигната проверка на прокуратурата за негови връзки с бизнеса в качеството му на регионален министър-председател- връзки от които, според медийни публикации, се е възползвал неправомерно.

Сравненията се натрапват сами. В България за 10 години президентът Първанов не призна и с половин уста за някой от многобройните си гафове. Този „херувим”, за да не кажа направо „светец” и в момента е обект на парламентарно разследване, но явно не се тревожи особено. А това е така заради увереността му, че е инвестирал дълго, дълбоко и трайно в медийно влияние, поради което яловите опити да му се потърси сметка за дългия списък от „прегрешения”, отново ще ударят на камък. Без формирането на обществени нагласи по въпроса, което зависи от медиите, той явно ще си остава недосегаем за критиката и ще продължава да подхвърля презрителни реплики за „политически поръчки” срещу него, които няма да се увенчаят с успех.

У нас положението с медиите през неговите два мандата си беше обратно на германското: не журналистите искаха оставката му, а той на тях. Допълнителна информация ( освен известната ми от личен опит и от един случай в Перник с колегата Руми Борисова) научих по някакво съвпадение вчера, когато разбрах, че от името на президента Първанов до управляващия германската медийната групировка ВАЦ в България Бодо Хомбах е било изпратено писмо с искане от поста главен редактор на в. „168 часа” да бъде уволнен тогавашният главен редактор Николай Пенчев заради редките за онова време разкрития по адрес на държавния ни глава ( например за скъпата му ловна пушка). Общо три опита направил Първанов, но колегата Пенчев е имал късмета да се радва на закрилата на нормален работодател, а не на фалшив „американски” (като моя милост).

И се получава така: германският „Билд цайтунг”, който в средата на миналия декември разгласи записана на гласовата поща заплаха на президента Кристиан Вулф, на практика го „уволни”. Когато с прогноза за подобна вероятност ми се обади едно от моите две деца, които работят в тази медия в Берлин, си помислих за иронията някой с моята фамилия да има свободата да „уволнява” президента на чужда държава…

Къде го чукаш, къде се пука ! Пука се там, където непукизмът на политическия цинизъм има граници и се натъква на реалния контрол на медиите, които у нас също толкова реално се контролират от силните на деня.

Иначе казано, в Германия журналистите „гръмнаха” един Вулф ( вълк), докато у нас убиецът на вълци, облечен в кожата на уж безобидната до тревопасност президентската власт, на практика „стреляше” по журналисти. Тук просто нямаше достатъчно влиятелен „цайтунг”, който да не беше отгледан овреме като една вълчица, въртяща след опитомяването послушно опашка пред стопанина на държавата!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: