НОВИНИТЕ ДНЕС – 24

Пламен Асенов

18. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Кристиан Вулф подаде оставка

На бас, че половината от нас, граждани, до вчера не знаеха кой е Кристиан Вулф. Другата половина пък бяхме забравили. Оказа се, че въпросният Вулф е самият президент на Германия. И подаде оставка, защото – дръжте се да не паднете от коня – доверието на гражданите в него намаляло значително и той не можел повече да изпълнява функциите си на президент.

Представяте ли си, намаляло му доверието и президентският чепик взел да му стяга мазолите дори нощем – ама как така аз без необходимото доверие……При това само заради три дребни дреболии намаляло. Взел заем при изгодни условия от богат приятел, но забравил да обяви този факт публично. Отишъл на тридневна почивка – по покана пак на богат бизнесмен – което породило съмнения, че не си е платил лично, въпреки, че той си бил платил. И най-смешното – направил „опит” да окаже натиск върху главен редактор на голям вестник за скриване на информация. Опитал се, не че е успял да изгони примерно тамошния Иво Инджев от работа…..

Вместо да ме вдъхновяват обаче, подобни истории ме натъжават, граждани. Защото ме карат да си спомня, че и в наше село имахме аналогичен случай, само че с напълно обратен знак. За десет години на „Дондуков” бившият ни президент Гоце загуби толкова много обществено доверие, че ако при всеки случай на загуба получаваше по пет кинта, сега щеше да е кротък милионер, а не да се ръга отново на към политиката, та да намаже.

Винаги съм твърдял, че има един прост начин човек да не се превърне в идиот – необходимо е само да си остане нормален. Ама очевидно на някои този начин им идва прекалено прост. Или пък прекалено сложен.

Цветанов и пияните шофьори

Вътрешният министър Цветанов поиска по-строги санкции срещу пияните и дрогирани шофьори. Аз съм за. Смятам, че пияните шофьори, вилнеещите футболни „фенове” и някои други категории добитъци трябва да бъдат сериозно наказвани. Най-малкото  защото виждаме, че несериозните наказания много лесно ги подвеждат да си мислят, че са абсолютно безнаказани и оттам – водят до рецидиви, а при някои направо се превръщат в хронична наглост.

Всъщност, граждани, точно заради това подхванах темата – искам да подхвърля на компетентните власти идеята, че трябва в българското общество да се криминализира наглото поведение, наглостта като цяло, независимо дали е свързана с алкохол и дрога. Защото каква ме грее, ако шофьорите, които са наредили плътно колите си по тротоара и така ме принуждават да ходя по платното, са напълно трезви, след като долу ще ме блъсне някой пиян техен колега? Или ако някой недрогиран гангстер се нахвърли да ме натиска с джипа си, а после спре и ме пребие, само защото си карам с нормална за града скорост?

Да излезем обаче извън пътя. Как да гледам на чиновника в общината или в министерството, който системно не си върши задълженията, а ме размотава с цел подкуп, ако той не близва нищо, освен светена вода? Като на свестен тип ли? Ами шефовете на разните монополи като енергийни, топлофикационни дружества и други подобни? Че те може и девойка да не докосват в добавка към цялото си трезво лично поведение, знам ли? Но иначе наглостта им е впечатляваща. И пословична.

Така де, наясно съм, че това е хлъзгава територия, защото непременно ще стигна и до тъпите, но нагли политици – а това е състояние много трудно за криминализиране, защото самите те трябва да вземат решението. Най-лошото обаче е, че от подобен закон мога да пострадам лично аз или разни като мен, които, според някои засегнати – съвършено нагло, си отваряме устата и дрънкаме за щяло и не щяло.

Другарят Ким Чен Ир е жив

Тия момчета в Северна Корея избиха рибата, като преди два дни отпразнуваха 70-я рожден ден на другаря Ким Чен Ир също толкова пищно, колкото и погребението му преди два месеца. Иначе народът там няма какво да яде. Заради безкрайната човешка трагедия в Корея, страната получава хуманитарни помощи от гадния външен свят, на който пък отвътре се дръвчи постоянно, включително като развива технология за производство на ядрена бомба.

Но въпреки това седнали в някакво си там тяхно Политбюро, мислили, мислили и измислили как най.величествено да отбележат величието на бившия си любим вожд и учител – като на скалите в подножието на един планински връх изчукат с големи букви съобщението, че другарят Ким Чен Ир е „ненадминат патриот”. Само че без кавичките го изчукали, за да не звучи иронично.

Винаги съм знаел, граждани, че шизофренията не прощава, но тоталитарната шизофрения освен това е и безгранична, щото обхваща не отделни единици, а всички присъстващи. Казвам го само от учудване как нито един севернокореец не се е сети да повдигне за обществено обсъждане темата, че до смъртта си през 1994 година бащата на другаря Ким Чен Ир, а именно – Великият вожд Ким Ир Сен, беше ненадминатият патриот на републиката. Сега синът му някак го задминава, но това не противоречи ли на основополагащата идея Чучхе? И няма ли опасност по логика да се окаже също, че новият велик вожд Ким Чен Ун е по-малък патриот от баща си? Ама така де, то шизофренията никаква логика не бръсне, а тоталитарната шизофрения я бръсне още по-малко.

Прочети цялата новина

Свързани новини: