Добавките са много добър начин за увеличаване на функционалността на един браузър, както и добавяне на функции, които биха заинтересовали само някои хора. За съжаление, добавките са също начин за забавянето на браузъра, понижаване на стабилността му, използване на повече памет и т. н. Mozilla е в деликатна ситуация по въпроса с добавките, тъй като от една страна компанията приветства разработчиците, които допринасят за развитието на браузъра им, а от друга тя трябва да се увери, че потребителите нямат проблеми, причинени от тези добавки. Mozilla сега са изправени пред този проблем, тъй като добавката SiteAdvisor 3.4.1 на McAfee, фокусирана върху сигурността, която до сега е създала доста проблеми на Firefox, е причината за голямото количество памет, която браузъра използва. Специално тази версия на добавката не освобождава памет, когато трябва да го направи и следователно браузъра се нуждае от все повече и повече, докато тя свърши. Сътрудник на компанията е открил проблема и следователно добавката може да бъде добавена в черния списък на компанията, което би спряло работата й при всички потребители на Firefox. Въпреки това, такъв драстичен ход е напълно възможен. McAfee знаят за проблема и преговарят с Mozilla за него. Всъщност, от компанията съобщиха, че скоро ще пуснат обновление. Същевременно, някои хора в Mozilla, както и сътрудници са поискали тази бъгава версия на добавката да бъде блокирана. Работата е там, че всеки проблем с добавката се отразява негативно на Firefox. Ако браузъра крашне или работи много бавно, потребителите ще обвинят Firefox, вместо добавката, която са инсталирали, а в някои случаи тя е инсталирана от друг софтуер като антивирусни програми. Изглежда, че все още проблемът не е засегнал достатъчен брой хора за да бъде блокирана добавката. А Mozilla и преди е блокирала McAfee SiteAdvisor.

Автор: Веселина Седларска „Най-сетне пристигнах в София, твърде голям и населен, и много неприятен град.” Не е казано вчера, а е написано през 1623 година от Луи Жедоен. Нали знаете кой се интересува какво са казали другите за него? Ще го кажа по най-щадящия начин – хората, които не са съвсем убедени в собствената си ценност и търсят потвърждение за нея. Такива сме. Тези дни много важно беше какво е казала Хилари Клинтън за нас. За нас са казвани много неща, дори когато не ни е имало на картата като държава. ...

Може да се каже, че за това предложение съчетах няколко намерения. Първото от тях е да използвам мътеницата (бътърмилк) от домашно направено масло, вместо да я пия просто ей така. Започнах редовно да си правя масло от сметана, следователно и редовно имам мътеница. Трудно е да се въздържа и едва успявам да я скрия от себе си в буркан, уж закътан в дъното на хладилника. Не забравям къде съм го сложила и не мирясвам докато не свърши.

Второто намерение беше да приготвя ливански бисквитки с махлеб и сусам, за които Alia ми спомена и аз не се поколебах да и поискам рецепта. Тя ми предложи ето този вариант, в който освен махлеб са смесени още няколко силни подправки. Много обичам махлеб в тестени печива, особено в сладко тесто, но с него опитах и крем супа с броколи и пекорино от Гладната акула и тогава още повече заобичах тази подправка.

Третото намерение бе да изпълня желание за предложение за соленки, които могат да се обогатяват с различни вкусове. Настоящата рецепта ми се струва много подходяща тъй като в тестото може да се добавят различни сухи или пресни подправки, а защо не и ядки и/или сирена. Вместо гевречета, тестото е подходящо за оформяне на бисквити (по-дебелички) или гризини. Стават много хрупкави, но за да се получат такива трябва да се спази технологията на печене.

Така съчетах трите си намерения в едно. И получих много хубава закуска за по всяко време. Рецептата е много лесна и не изисква нищо специално. Мътеницата, която използвах може да се замени с прясно мляко или равни количества от прясно мляко и вода, както е в рецептите за каак, които прегледах. Подправките, които могат да се добавят, както и поръската са изцяло твой избор, обаче аз ти предлагам първо да опиташ с махлеб и сусам, а ако си направиш масло, да използваш и мътеницата от него.

Ливански гевречета каак с махлеб и мътеница

Посочените дози са за 14-16 гевречата с диаметър около 6 см.

Продукти:

• 250 гр. брашно
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб
• 1 чаена лъжица смлян махлеб
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 150 мл. мътеница (от приготвяне на масло)
• 60 мл. зехтин
• 1 яйце за намазване
• сусам за овалване (използвала съм бял и черен)

В купа се смесват брашното, маята, махлебът, захарта и солта.

Отделно се смесват мътеницата и зехтинът. Добавят се към сухите съставки като се замесва тесто. Меси се върху леко набрашнена повърхност 5-6 минути или докато тестото стане гладко и еластично.

Тестото се оформя на топка и се поставя в купа намазана с малко мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на топло място за 1 час и 30 минути или докато тестото втаса.

Тестото се премесва за кратко. От него се правят 14-16 топки, по около 30 грама всяка. Оформят се гевречета, като на всяка топка се прави дупка в средата, която леко се разширява. Гевречетата се покриват с кърпа и се оставят за 30 минути да се отпуснат.

Яйцето се разбива с вилица. Гевречетата се намазват с яйце от горната страна и се потапят в сусам. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 20 минути. След това температурата се намалят на 120°C и гевречетата се оставят във фурната за още 30-40 минути. Ако започнат да се зачервяват бързо на повърхността, температурата се намаля още. С това изсушаване гевречетата стават много хрупкави.

След като се извадят от фурната се оставят върху решетка докато се охладят напълно. Съхраняват се в плътно затворен съд. Ако изобщо останат някакви за съхранение.

Ливански гевречета каак с мехлеб и мътеница е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Законодателна пречка може да остави скрити имената на кредитните милионери, които са били агенти на бившата ДС. За това алармира шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Събужда се някакъв пенсионер една сутрин и какво да види: В къщата му светло, топло, парното работи, има топла вода... И изкрещява с ужас: - Жено! Комунистите са се върнали на власт! Усмихни се България, комунистите явно не са се върнали, а единствената надежда за пенсионерите е да извадят от томболата със сметките си тези за парното. Или пък да се надяват на четвърта пенсия: - Чу ли, че вече може да има четвърта пенсия? - Да, първата е за парното, втората за ток,телефон и вода, трета за храна, четвъртата вече е лукс...

На 19-ти февруари 1873 г. бе обесен Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Народът го наричаше Дяконът, а душманите – Демонът на империята. Той няма нужда от похвални слова. Той посвети краткия си живот на България и се превърна в пример на саможертвата за Отечеството. Неговите дела са по-силни от думите, а неговата смърт е по-силна от живота. Той записа името си във Вечността, когато увисна със “страшна сила” над земята българска, която искаше неистово да го приеме в обятията си. Така, че да се слее с нея абсолютно, като капката в океана и да няма гроб, да няма камък, да няма край…. Защото той е просто един истински Българин. Защото той е Васил Левски.

С М Ъ Р Т Т А

Народе???? Бе написал Левски
без нищо след това..
А ний гадаем и до днеска
безмълвните слова.·

Какво е мислил да ни каже?
Завет, или псувня?
С тях искал е да ни накаже
за някаква вина?

Или е търсил да ни вдъхне
от свойта чистота.
В душите ни да не изсъхне
Смъртта за Свобода.

Асен ЙОРДАНОВ

Георги Ангелов:

- Може ли Гърция да избегне фалит? (БНТ)

- Дори в социална Швеция парите вървят с ученика (24 часа)

The debt brake in Germany – key aspects and implementation

Latin lessons for Greece

Chinese VP arrives in Ireland for visit

Топ 30 на най-влиятелните българи

България с рекорден нетен приход от членството си в ЕС

The Buffett Tax Rule Is Really More of a Guideline

Tревожно ли е нивото на фискалния резерв?

Нарасналото спестяване сваля лихвите по депозитите

The Snow Revolution’s Orange Shadow

The renminbi’s prospects as a global reserve currency

Сезонно изглаждане с приложения към тримесечните национални сметки за България

Блогът за икономика 2012

Поклонниците на Съветския съюз като тяхно истинско отечество обещаха да лъснат в деня на преклонение пред националния ни герой Васил Левски паметника на съветската окупация в София със следния призив:

„Акция на Младежкото обединение в БСП-София
16/02/2012
Скъпи, приятели!
На 19.02.2012 г. (неделя) от 11 ч. Младежко обединение в БСП-София ще почисти Паметника на съветската армия.

Почистването е по случай честванията на 23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.

Материали (парцали, четки, препарати, ръкавици и т.н.) са подсигурени.

Очакваме ви в неделя в 11 ч. пред Паметника на съветската армия в Борисовата градина!”

Тази родолюбива (по отношение на СССР) акция, посветена на празника на Съветската армия ( преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечеството”), наистина се състоя. Не знам какви парцали са осигурени, но едно нещо действително лъщи отново след тяхната намеса днес: чистата лъжа, изписана със златни букви, според която България е освободена от съветската армия през 1944 г. и че за това бил благодарен българският народ( апропо, по онова време просто няма съветска армия, а Червена, кръстена съветска доста по-късно).

Другарите с парцалите никак не са преработили. Масивните основи на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) са все така нашарени с всякакви графити. Източният барелеф, който изцяло е посветен на болшевишка пропаганда, е „благоразумно” подминат от чистачите: българският трибагреник върху болшевишкото чугунено знаме с надписа „Вся власть советам” си е на мястото. А в основата на барелефа някой е коригирал останал от друго търкане надпис, от който беше оцеляла само думата „паметник”- след корекцията тя вече се чете „маметник”!

Цялата енергия на младите бърсачи е отишла всъщност за изтриването на кавичките, които месеци наред профанизираха претенцията на думата „освободителка”. Сега те са махнати и лъжата за освобождението отново е ослепителна с щедрото злато, употребено за гравираните раболепни думи на преклонение пред чуждата окупация.

И всичко това, отново ще подчертая, се случва в деня, когато почитаме Левски. Същият, за който членът на Инициативния комитет за демонтиране на съветския окупационен символ, написа за пловдивския вестник „Марица” следната статия:

„Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!
Марица, 16 Февруари 2012

Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика
Георги ЧУНЧУКОВ
В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.
Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.
Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.
Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!”

Р.S. Спестявам продължението на публикацията в „Марица” , от което става ясно колко възмутен е кметът на Пловдив Иван Тотев от самата мисъл да се мести любимия му „Альоша”, но публикувам името на редакторката. Защото, според един коментар на автора Чунчуков във форума на сайта на всекидневника, журналистката Валентина Йеремиева е рускиня по националност. Тъкмо тя е озаглавила статията му по начина, който виждате. Което показва още веднъж разликата между това да си руснак изобщо и конкретно да си хомо совиетикус- не всеки руснак е такъв, нали!

А какви точно са българските граждани с парцалите, за които СССР е тяхното отечество (и това ги мотивира да лъскат съветската символика), си отговорете сами.

Share on Facebook

В годината на Олимпиадата – 2012-та, по инициатива на Българския Сити клуб, българската общност в Лондон реши да остави един български символ за спомен в сърцето на Лондон. Една изящна чешмичка, на която не само на английски, но и с кирилски букви да се напомня, че България е направила дар за вечни времена.

Веселина Седларска

„Най-сетне пристигнах в София, твърде голям и населен, и много неприятен град.”  Не е казано вчера, а е написано през 1623 година от Луи Жедоен. Нали знаете кой се интересува какво са казали другите за него? Ще го кажа по най-щадящия начин – хората, които не са съвсем убедени в собствената си ценност и търсят потвърждение за нея. Такива сме. Тези дни много важно беше какво е казала Хилари Клинтън за нас. За нас са казвани много неща, дори когато не ни е имало на картата като държава. Били сме на пътя на много пътешественици. Ето какво са написали някои от тях.

Българите

Стефан Герлах, 1573 г.: „Това е един робски народ, който нищо не върши, ако не бъде предварително набит. Тогава тичат и бягат и донасят каквото искаш, но с добро нищо не правят. Затуй и чаушите, и турците добре ги бият. Гдето обаче знаят, че сигурно ще получат някоя пара, донасят на чужденците и пътниците за продан хляб, каймак, сирене, кисело мляко, а понякога и свинско месо, понеже отглеждат много свине.”

Хенри Кевъндиш, 1589 г.: „София е много лош град и хората са с лош нрав, защото стояха и ни зяпаха, и ни плюеха, но не ни биеха.”

Франсоа Пуквил, 1798 г.: „Големи любители на музиката и танците, те не се разделят със своята гайда, под чиито крещящи звуци всички, дори и музикантите, започват да се движат ритмично. Те познават лирическия танц и безброй непристойни танци… Впрочем те са храбри, скромни и трудолюбиви, но невежи повече, отколкото може да се предполага.”

Герхард Дриш, 1718 г.: „Местните хора имат обичай…, когато биват поканени да влязат в някоя стая, те преди това събуват обущата си при вратата.”

Конрад Хилдебрандт, немски пастор, 1657 г.: „Къщите на тези хора са съвсем тесни, лоши колибки.  Когато преспивахме при тях, лягахме един до друг и в тях няма нищо за виждане освен кревати. Вътре нямат никакви прозорци и щом се появи дневната светлина, тя не може да проникне през вратите, а през комина, който е изплетен високо от пръти и облепен и измазан с кал и глина. Цялата къща се състои от една стая, в която понякога живеят 6 до 8 души и седят под комина до огъня. Техният извор беше едно буре или голям чебър, поставен на количка, които стояха пред вратата. И така си живееха тези хорица твърде доволни.”

Джереми Бентъм, 1785 г.: „Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата  само една; светлината влизаше през един комин. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазани пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бих я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.”

Мартин Грюневет, 1582 г.: “Споменатите българи са от православната вяра. Хубав, скромен народ…Огнището, където правят целия си огън, се намира в стаята до вратата и е също като нашите камини, а не като татарските къщи. Над менсофата се намира прът, там окачват всичките си дрехи…Мъжете по облекло са почти еднакви с унгарците. Всички дрехи им са тесни. Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени.”

Граф Д’Отрив, 1785 г.: “Облеклото на мъжете-българи е почти същото като това на планинците от Оверн във Франция, с бродерия по бельото и ризата Изглеждат по-малко нещастни от нашите селяни, по характер изглеждат също по-кротки и по-общителни. ..Те са най-приятните от всички хора.”

Феликс Каниц, посетил България 18 пъти  между 1860 и 1883 г.: „При нашите излети ни следваха внимателно няколко селяни. Колкото пъти мерех или проучвах стените, те идваха все по-близо. Запитаха ни дали сме намерили следи от съкровище в стените. След нашето заминаване сигурно са търсили в нощните часове скрити иманета. Както и на друго място съм споменавал, българинът развива невероятно усърдие в работата, когато се отнася до някакво желано съкровище.”

У. Милър, 1907 г.: “Българинът е истински син на земята….Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.”

Жените

Пол Люка, 1706 г.: „При все, че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение. Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, колиетата, които носят, са с по четири-пет низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват.”

А. Пуле, 1657 г.: „Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните, отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, няколко парчета печено месо, яйца, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.”

Капитан Шад, 1740 г.: „… на половин час от Разград срещнахме първите леки жени. Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни” (цигани). Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могъл да си помисли някой под впечатлението, което създавам, казвайки, че бяха „египтянки”. Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна…По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен.”

Гостоприемството

Джордж Кепъл, 1827 г.: „Спряхме се в една българска къща да закусим. Привлече ни красивата стопанка с черти на Мария Магдалена. Страхувам се обаче, че най-много ни впечатли прекрасната закуска, която би направила чест на всеки майстор готвач. Тя се състоеше от яхния с пикантни подправки, пържени яйца, сирене и вино.
Щеше да е чудесно, ако домакинята беше толкова добра, колкото хубава. Няма да бъде справедливо, ако не кажа, че користолюбието й разваляше впечатлението, породено от красотата й.”

Рико, 1665 г.: „Колкото време пътувахме между тези хора, ние нямахме нужда от храна, навсякъде ни приемаха радостно и охотно.”

Ричард Уолш, 1827 г.: „Добрите хорица имаха само една стая и ние трябваше да се приспособим между фамилията. Вътрешността на къщата беше чиста, приятна и здрава. Подът беше пометен, чергата постлана, голям огън пламтеше в огнището. Когато легнах между любезните хорица и видях на пламъка как блестят техните почтени лица, почувствах се като у дома.”

Виното

Ожие Бусбек, 1553 г.: „… може би ще дойде наум на някого да попита какво утешение е помагало на дружината ми да понася тези толкова неудобни странноприемници. Ще се досетиш – винота, което обикновено служи за лекарство в лошите нощи.”

Кристиан фон Валсдорф, 1660 г.: „Тук трябва да спомена за виното, макар че турците не дават на робите да пият от него, освен само слабо и блудкаво. Общо взето от Белград до Цариград се намира малко хубаво вино. Вината за това е не на турците, но по-скоро на тукашните жители, които го приготвят нечисто и го оставят под открито небе през цялата година, покрито с малко листа, или пък често оставят буретата в къщите (в които стая, килер и кухня всичко е в едно помещение). Още по-неприятно става на вкус тукашното вино поради това, че го държат простовато, по техния обичай, вътре вкъщи, много често до самия огън, от което то става съвсем кисело.”

Природата

Хелмут Молтке, 1837 г.: „Що за чудесна страна е тази България! Всичко е зелено, склоновете на дълбоките долини са залесени с липи и диви круши, широки ливади обгръщат потоците, разкошни ниви покриват равнините и даже обширните пространства от необработена земя са декорирани с обилна трева….Аз не съм намерил никога по-романтично положение на това от Търново.”

Адолф Бланки, 1841 г.: „Аз препоръчвам на художниците и геолозите да минат през Белоградчик.”

Феликс Каниц, 1862 г.: „…като с някакъв магически удар ми се откри за пръв път приказната сценария на Белоградчишката панорама.”

Трудолюбието

Стефан Герлах, 1573 г.: „..страната е прекрасна и плодородна, черноземна и с добри нивя, но твърде големи пространства стоят необработени. Местните жители обясняват, че ако се заемат с обработката на по-големи земи, турците им отнимат добива, заради това работят само за насъщния си хляб и сеят само толкова, колкото да се прехранят една година. Отглеждат обаче много добитък.”

Райнхолд  Лубенау, 1587 г.: „Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш без работа, но поставят една хурка с вълна за рамото си и така вървят и предат като играят.”

Ханс Дерншвам, 1553 г. „Тази страна е хубава, плодородна земя, но е запустяла, лошо обработена, селата са малко. Нивите и лозята са буренясали, къщите са лоши като свински кочини.”

Симперт Нигел, 1699: „От Адрианопол до Филипопол се простира една прекрасна страна – с житна земя и лозя, която обаче съвсем никак или твърде малко е обработена. Поради това трябва да се съжалява, че варварите владеят една толкова хубава страна, която немците биха направили по-полезна.”

Пиер Белон, 1574 г.: „Българите имат особен начин да жънат житото, с по-голяма сръчност, отколкото французите.”

Мартин Грюневет, 1582 г.: „Сетне пътувахме по една планина, обрасла с малко шубраци, и отново покрай едно татарско село, което се нарича Базарликьой (някъде около Дунава в северо-източна България). Там видях за първи път да орат с една снежнобяла камила.”

Църквата

Стефан Герлах, 1573 г.: „Жителите казват, че не знаят какво прави свещеникът при литургия, той не ги учи нито “Отче наш”, нито “Десетте заповеди”, нито пък нещо друго. Така че между хиляда никой не знае тези неща; единственото, което знаят е, че са християни. Но за постите се държи много строго, та в забраненото време никой не яде месо. Когато някой умира, трябва да се дадат пари на свещеника. Така от имота на умрелия се вземат 5, 6 или 8 талера, ако е бил заможен. Когато оплачат достатъчно мъртвеца, те изяждат тези пари и пак се развеселяват помежду си. Също и на техните големи празници се събират и когато службата свърши, се веселят и хвалят Бога и светеца, чиято памет празнуват. Особено почитат Дева Мария и Св.Никола.
Причестяват се също като гърците. Богослужението се извършва на език, от който простият човек не всичко разбира, всяка неделя в някоя от черквите подред. Простият човек знае само “Отче наш” и “Символът на вярата”, както ми разказа един българин, но не и 10-те Божи заповеди.”

Хилари Клинтън, 2012 г.: „България е прекрасен модел за страните в преход към демокрация.”

За край запазих Лероа Болио, неговите думи са точни като разрез със скалпел: „Тоя народ е най-работният, най-миролюбивият, най-нравственият, може би най-интелигентният или по-точно най-любознателният между всички народи на полуострова.  Тоя народ, който в противоположност на съседите си сърби и гърци, е вземал най-слабо участие във въстанията, е най-малко взискателен между всички останали народи, които живеят под турска власт. Между цялата рая българите биха се задоволили с най-малко; ако има християни, които Високата порта би привързала с умели отстъпки, то са именно българите.”

Освен точен, разрезът е и дълбок – още не е зарастнал.

Сп. „Тема”

Скандалната хактивистка група TeaMp0isoN заплаши BBC, след като компанията цензурира думата “Палестина” в едно видео. TeaMp0isoN са известни с това, че подкрепят каузата на Палестина с хакване и обезобразяване на сайтовете на тези, които опонират на свободата на страната. След като е видял репортажа на PressTV, в който от BBC защитават решението си да цензурират думата “Палестина” във видео, в което участва рапърът Mic Righteous, лидера на TeaMp0isoN TriCk е решил, че подобно поведение не може да бъде толерирано. “Очаквайте ни BBC,” заяви TriCk. “От BBC подкрепиха решението да цензурират тази дума, за която казват, че се дължи на факта, че свободата на Палестина е спорна,” съобщават от PressTV. Това няма да е първата атака на TeaMp0isoN срещу медиен сайт. Не преди дълго те хакнаха и обезобразиха субдомейн на Daily Mail, обвинявайки ги в “публикуване на неверни новини.”

Абонат съм на тази компания от 2007 година. Имаме семеен план и всичко до преди 2 месеца си течеше по нормалния ред. Плащанията ни са били винаги редовни и без проблем. Проблем бяха само лошите връзки и обхват на Т- mobile оператор. За да осъществя връзка с даден абонат се налага да звъня десетки пъти, тъй като връзката непрекъснато се разпада. Странното е дори и като излезна и навън на двора, дето се казва направо в ефир съм, положението е същото.

Когато Борисов разпореди „Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички да стоят по бедстващите райони”, те - обединени като юмрук - заминаха. След което поеха обратно и като истинско наводнение потекоха по националния ефир. По време на правителственото заседание миналата седмица цяла България научи, че министър-председателят е разпоредил “Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички (!) да стоят по бедстващите райони, докато се свърши работата”. И те стояха. Около тях се суетяха пострадалите. Местните ги снимаха, интервюираха ги. Хората ги пипаха, разпитваха, показваха. Докато Цветанов, Найденов, Младенов... не поеха обратно, за да започнат обиколките от студио в студио. Пред камерите на репортерите и от националния ефир те - обединени като юмрук - говореха за проблемите с язовирите. За лошото наследство, оставено от предишните. България гледаше репортажите в сутрешните блокове и във вечерните емисии. И цъкаше с език. Натоварени на коли, хеликоптери, БТР-и, пожарни и линейки,...

Представител на хакерската група AntiSec, влизаща в движението Anonymous, съобщи в интервю за американското издание Wired, че след атакуваните наскоро ресурси на Федералната търговска комисия на САЩ (business.ftc.gov, consumer.gov и ncpw.gov), хакерите възнамеряват да осъществяват подобни атаки и в бъдеще. Според анонимен представител на групата, сега те активно следят ситуацията около антипиратското споразумение ACTA, както и тази около американските му първообрази, и по-конкретно SOPA. Тези инициативи предизвикаха бурни протести в обществото. По думите на активиста, хакерите също не смятат да останат безучастни към настроенията на хората. Представителят на AntiSec съобщи също, че хакерското движение в момента обсъжда следващите стъпки по отношение на американските силови ведомства, и в частност ФБР и ЦРУ. Сред изброените най-вероятни бъдещи инициативи на Anonymous и AntiSec е схема, наречена #FFF или Fuck the FBI Friday, в рамките на която се планира всеки петък да се извършват атаки срещу ресурси на правителствени агенции и организации, и най-вече на силови такива. "Ние вече имаме десетки цели. Всеки петък ще инициираме атаки срещу конкретни мишени, като спрем достъпа до колкото е възможно повече правителствени и корумпирани корпоративни сайтове", заяви участникът в AntiSec. Според него, Anonymous няма да се ограничи само с дефейс на сайтовете, а ще атакува правителствени бази данни, пощенски сървъри и други ресурси.

Google е търсачката, която ви помага да намерите почти всичко в мрежата. Ако ви трябва информация за нещо, къде отивате? - В Google написвате това, което търсите, и получавате отговор, кога задоволителен, кога не, но все пак отговор на вашето търсене. И все пак не всеки …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Проучване: Pinterest препраща повече трафик отколк...

     Pinterest, интернет сайтът, който позволява на хората да събират и да споделят снимки онлайн, като г...
  2. 

     Google пусна конкурентна на Apple музикална услуга

     Google обяви пускането на новата услуга Google Music, която е пряк конкурент на музикалната услуга н...

В IT-индустрията назрява нов скандал, свързан със следене на потребителите в интернет. Главно действащо лице в него отново е корпорацията Google. Както се оказва, интернет компанията се е възползвала от уязвимост в настолната и мобилната версия на браузъра Safari и е получавала информация за това, кои сайтове посещават потребителите. С помощта на специален код интернет гигантът е заобикалял настройките за поверителност на уеб браузъра на Apple. По подразбиране Safari не позволява инсталирането на проследяващи "бисквитки". Изключение се прави само за сайтове, в които потребителят попълва някаква форма. Използвайки дупката в сигурността, Google е заблуждавала браузъра, че потребителят е запълнил някаква форма, без той в действителност да го е правил. В резултат браузърът е инсталирал cookie в iPhone или на компютъра, без да информира собственика му за това, съобщава The Wall Street Journal. Експерти установили, че специалният код на Google се е инсталирал чрез рекламните банери, публикувани на най-посещаваните американски сайтове. След "заразяването" интернет гигантът е можел да следи историята на посещенията не само на тези, но и на много други ресурси. Представители на сайтовете заявяват, че не са знаели нищо за рекламата с шпионския код. От Google признаха, че такъв код действително съществува, но, според служители на корпорацията, той само задейства функцията в Safari и не събира лична информация. В същото време, корпорацията е деактивирала кода веднага след излизането на публикацията в The Wall Street Journal. Освен това, Google е премахнала от някои от своите сайтове информацията, че потребителите могат да се доверяват на настройките за поверителност на Safari. Освен Google, в скандала са били замесени и още три компании, чиито имена засега не се споменават. Според The Wall Street Journal обаче, техни представители са заявили, че "кодът е бил необходим за нормалното функциониране на Safari".

Таблетите Idolian са сред най-евтините в САЩ. Произведени от Idolian.com – компания със седалище в Калифорния, но също с филиал в Южна Корея, тези таблети могат да бъдат закупени от всички основни магазини в страната. От компанията Idolian съобщиха, че обновлението Android 4.0 Ice Cream Sandwich вече е достъпно за един от най-популярните им таблети - TouchTab 10. TouchTab 10 е от продуктовата линия на компанията с надеждни и достъпни таблети с цени между $100 и $299. В момента TouchTab 10 може да бъде закупен за по-малко от $250 и това е един от най-добре продаващите се 10-инчови таблети, твърдят от компанията. Устройството е с 10-инчов дисплей, Cortex 9 едноядрен процесор на честота 1GHz, 512MB системна памет и 8GB памет. По-важното е, че потребителите, които вече имат TouchTab 10 ще могат да обновят устройствата си до Android 4.0. Обновлението е достъпно за сваляне в сайта на компанията. Също трябва да отбележим, че Idolian TouchTab 10 може да се закупи от сайта на компанията и всички основни онлайн магазини като Amazon и Sears. “Много сме доволни от обновлението Android 4.0 за TouchTab 10. Отне повече време от очакваното до пускането на обновлението, но ние искахме напълно да се уверим, че всичко е наред. Потребителите ни много харесват новия Android 4.0. Имаме много модели, на които скоро също ще бъде достъпно обновлението Android 4.0,” заяви президента на компанията Деби Ким. Друг таблет, за който също беше пуснато обновлението Android 4.0 Ice Cream Sandwich е TurboTab Z, то също е достъпно за сваляне от сайта на компанията. В допълнение, от компанията твърдят, че в близкото бъдеще ще пуснат повече ICS-базирани таблети.

Cows With Guns

Read the Story, Hearthe Music, Smell the Grange
Now featuring Real Audio, have a listen...

Copyright 1996 Lyons Brothers Music (BMI)

All Rights Reserved

Intro

------

Am    G  Am

[Am]Fat and docile, big and dumb

They look so stupid, they aren't much fun

[G]Cows aren't [Am]fun

[Am]They eat to grow, grow to die

Die to be et at the hamburger fry

[G]Cows well [Am]done

[Am]Nobody thunk it, nobody knew

No one imagined the great cow guru

[G]Cows are [Am]one

[Am]He hid in the forest, read books with great zeal

He loved Che Guevera, a revolutionary veal

[G]Cow Tse [Am]Tongue

[Am]He spoke about justice, but nobody stirred

He felt like an outcast, alone in the herd

[G]Cow dol[Am]drums

[Am]He mooed we must fight, escape or we'll die

Cows gathered around, cause the steaks were so high

[G]Bad cow [Am]pun

[Am]But then he was captured, stuffed into a crate

Loaded onto a truck, where he rode to his fate

[G]Cows are [Am]bummed

[Am]He was a scrawny calf, who looked rather woozy

No one suspected he was packing an Uzi

[G]Cows with [Am]guns

[Am]They came with a needle to stick in his thigh

He kicked for the groin, he pissed in their eye

[G]Cow well [Am]hung

[Am]Knocked over a tractor and ran for the door

Six gallons of gas flowed out on the floor

[G]Run cows [Am]run!

He picked up a bullhorn and jumped up on the hay

We are free roving bovines, we run free today

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

[Am]They crashed the gate in a great stampede

Tipped over a milk truck, torched all the feed

[G]Cows have [Am]fun

[Am]Sixty police cars were piled in a heap

Covered in cow pies, covered up deep

[G]Much cow [Am]dung

Black smoke rising, darkening the day

Twelve burning McDonalds, have it your way

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

[Am]The President said "enough is enough

These uppity cattle, its time to get tough"

[G]Cow dung [Am]flung

[Am]The newspapers gloated, folks sighed with relief

Tomorrow at noon, they would all be ground beef

[G]Cows on [Am]buns

[Am]The cows were surrounded, they waited and prayed

They mooed their last moos, 

they chewed their last hay

[G]Cows out[Am]gunned

The order was given to turn cows to whoppers

Enforced by the might of ten thousand coppers

But on the horizon surrounding the shoppers

Came the deafening roar of chickens in choppers

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

Dana Lyons:  Guitar and Vocals

With Mi Tierra Mariachi Band members:

Alberto Leyva:  Vihuela

Rafael Leyva:  Guitarron

Jesus Sanchez:  Trumpet

Dedicated to the Mooovement.

Cows With Guns

Intro

------

Am    G  Am

[Am]Fat and docile, big and dumb

They look so stupid, they aren't much fun

[G]Cows aren't [Am]fun

[Am]They eat to grow, grow to die

Die to be et at the hamburger fry

[G]Cows well [Am]done

[Am]Nobody thunk it, nobody knew

No one imagined the great cow guru

[G]Cows are [Am]one

[Am]He hid in the forest, read books with great zeal

He loved Che Guevera, a revolutionary veal

[G]Cow Tse [Am]Tongue

[Am]He spoke about justice, but nobody stirred

He felt like an outcast, alone in the herd

[G]Cow dol[Am]drums

[Am]He mooed we must fight, escape or we'll die

Cows gathered around, cause the steaks were so high

[G]Bad cow [Am]pun

[Am]But then he was captured, stuffed into a crate

Loaded onto a truck, where he rode to his fate

[G]Cows are [Am]bummed

[Am]He was a scrawny calf, who looked rather woozy

No one suspected he was packing an Uzi

[G]Cows with [Am]guns

[Am]They came with a needle to stick in his thigh

He kicked for the groin, he pissed in their eye

[G]Cow well [Am]hung

[Am]Knocked over a tractor and ran for the door

Six gallons of gas flowed out on the floor

[G]Run cows [Am]run!

He picked up a bullhorn and jumped up on the hay

We are free roving bovines, we run free today

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

[Am]They crashed the gate in a great stampede

Tipped over a milk truck, torched all the feed

[G]Cows have [Am]fun

[Am]Sixty police cars were piled in a heap

Covered in cow pies, covered up deep

[G]Much cow [Am]dung

Black smoke rising, darkening the day

Twelve burning McDonalds, have it your way

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

[Am]The President said "enough is enough

These uppity cattle, its time to get tough"

[G]Cow dung [Am]flung

[Am]The newspapers gloated, folks sighed with relief

Tomorrow at noon, they would all be ground beef

[G]Cows on [Am]buns

[Am]The cows were surrounded, they waited and prayed

They mooed their last moos, 

they chewed their last hay

[G]Cows out[Am]gunned

The order was given to turn cows to whoppers

Enforced by the might of ten thousand coppers

But on the horizon surrounding the shoppers

Came the deafening roar of chickens in choppers

We will [F]fight for bovine [C]freedom    

And [E]hold our large heads [Am]high           

We will [F]run free with the [C]Buffalo, or [E]die

Cows with [Am]guns

Copyright 1996 Lyons Brothers Music (BMI)

All Rights Reserved

Dana Lyons:  Guitar and Vocals

With Mi Tierra Mariachi Band members:

Alberto Leyva:  Vihuela

Rafael Leyva:  Guitarron

Jesus Sanchez:  Trumpet

Dedicated to the Mooovement.

Пламен Асенов

19. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Кауза, голяма колкото България

„Нужна ни е кауза, която да обединява и да сплотява, кауза, голяма колкото България” – заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си за годишнината от обесването на Левски. Очевидно в случая е взет терк от един разказ на Хемингуей със заглавие  „Диамант, голям колкото хотел Риц”.

Ясно е, че онзи, който пише речите на президента, можем да го броим за начетен, но не и за умен. Защото в това изказване се съдържат големи глупости. Например – не може да има кауза, голяма колкото самата България, защото ако тази кауза се срути, тогава какво, и България ли се срутва? Умните хора са казали да не се слагат всичките яйца в една кошница. Това не винаги е вярно, но когато иде реч за обща национална кауза, си е тъкмо на място. Освен това – кауза, голяма колкото цялата България, означава, че тя трябва „да обединява и сплотява” всички българи. А това е абсолютен нонсенс. Не мога аз да се обединя с Георги Първанов, каквато и кауза да ми предлага той, защото съм твърдо убеден, че ще ме излъже. Не мога да се обединя с каузата на някой от клановете на бившата ДС, защото е ясно защо. И така нататък.

Така от цитираното изказване на Плевнелиев остава вярна само първата част – че ни трябва кауза. Някаква, но готина. Напоследък забелязвам, че много политици бленуват кауза – Меглена Кунева например преди дни каза, че търси, Първанов също ломоти някакви глупости по темата. Това показва ясно, че най-актуалната част от българската политическа класа не знае като прави нещо защо го прави. И че не е достатъчно умна, за да го измисли. Сигурно нещо като фразата на Петър Стоянов за „цивилизационният избор” ще им свърши работа, но той вече я похарчи.

Така работата започва да изглежда малко без изход, но това усещане не е вярно. Ако помислим малко, ще се сетим, че една истинска национална кауза е призвана да прави не нещо друго, а просто да вдъхва енергия на хората. После те сами ще намерят нужния обществен баланс на обединяване и сплотяване, за да я реализират.

Ако и след като му открих тази малка тайна президентът Плевнелиев продължава да се чуди как точно да формулира каузата си – да се обади, на бърза ръка ще му напиша три концепции, от които да избира.

БСП срещу плоския данък

На поредното си чинно номерирано сборище върхушката на комунистите в България се изправи с голи гърди срещу плоския данък. Така де, или с гол корем, на който е турнала чифт пищови – изборите все още са доста далеч, за да са толкова сигурни те, че ще ги спечелят. Но – нищо ново под слънцето, както обикновено, другарите се заиграват отрано с най-бедните българи, за да може в подходящия момент най-бедните българи да им поиграят на тях.

Очевидно данъкът дразни комунистите, защото е твърде плосък в сравнение с релефно оформените им мозъци. Бившият министър Петър Димитров например, известен като човек, чиито мозък е толкова релефен от едната страна, че чак вдлъбнат от другата, разви теза как за най-бедните подоходният данък трябва да е нула, за средната класа да останат сегашните десет процента, а за най-богатите да стане 20, защо не и 30 на сто. И добави, че богатите трябва да проявят солидарност и да поемат по-голяма тежест, за да се възстанови социалната справедливост в страната. Сякаш богатите в България са убедени социалисти, а не мръсни капиталисти…..Е, да, тук тези неща са малко объркани изначално, но съм сигурен, че колкото и нетипично явление да е българският капиталист като такъв, сиромахомилството не е първата му природа. Дори не и втората.

Но да приемем, че мнозина бедни хора, както и ще стане, пак се подведат по тези комунистически глупости, гласуват за червените и те, като дойдат на власт, наистина въведат тази система. Какво ще последва, граждани? Ами няколко неща. Първо, част от капитала ще се изнесе от България. Второ, средните и големите чужди инвеститори ще ни заобикалят много повече, отколкото в момента. Тези две неща означават, че ще се закрият работни места и повече хора ще увиснат на врата на социалната система. Която пък ще е в невъзможност да ги издържа, заради третото явление – че за пред данъчните всички българи ще бъдем бедни и няма да плащаме нищо. Има начини за това, нали? В края на краищата общият резултат ще бъде, че някои богати наистина ще станат бедни, а бедните ще затънат в мизерия.

Но на комунистите за това не им пука, граждани, те просто искат да дойдат на власт. Иначе после да не са луди, че да ударят толкова здраво своите хора и да им смъкнат кожите с 20-30 процента данък.

Новият медиен съюз

Гледам снимката и напълно вярвам на очите си. Наредили се Тошо Тошев, до него Светлана Шаренкова, до нея Дилян Пеевски – да не изброявам целия  поменик – и създали Български медиен съюз. Ега ти медийния съюз, щом тия граждани членуват в него. И не само това. Не се сдържали медийните влъхви, та за капак сложили Красимир Гергов шеф на Контролния си съвет. Абе, нямаше `шо да се хабите, ние и без това знаем кой контролира цялата работа.

Не че другият медиен съюз в България, на челото на който се кипри пъпката на Любо, е по-читав. То затова и българските медии са на този хал, де. Ама само донякъде, `щото не изцяло съюзите са виновни. Даже тук връзката е малко обратна – каквато ни журналистиката, такива и медийните съюзи в нея.

"Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"."

Сега ще разберем чии интереси са по-важни за Конституционния съд - тези на обществото, което иска да узнае как беше замислен и осъществен криминално-бандитският преход, или на олигархията и мафията в България, създадени с огромната задкулисна власт на ДС? Конституционните съдии допуснаха за разглеждане по същество искане на ВАС, което трябва да установи противоконституционна ли е разпоредбата от Закона за досиетата, която позволява обявяването на агенти само с „картонче”. Това предизвика огромното възмущение на останалата критично малка маса от хора в тази държава, за които истината е по-важна от всичко, защото само тя ще ги направи свободни. Преди години сегашният председател на ПЕС и на БСП Сергей Станишев отговори на мой журналистически въпрос, че темата за ДС не е в дневния ред на българския народ. Днес, когато архивите разкриват страница след страница престъпленията на тайните служби и лицата от тяхната агентура, разбираме яростната съпротива на определени среди срещу...

Андрей Райчев е завършил философия и социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Той е един от собствениците на „Галъп интернешънъл - България“. Има бизнес, свързан със строителство на хотели и голф-игрища. Андрей Райчев е автор на „Привилегировани гледни точки“. В съавторство с Кънчо Стойчев е написал „Какво се случи“, в което интерпретира т.нар. български преход и обявява неговия край. - Господин Райчев, каква ще е съдбата на новите формации, за които толкова много се говори? - Не мога да коментирам всичките нови формации, тъй като те още не са дали категорична заявка. Бих могъл да говоря за Меглена Кунева и сдружението „България за гражданите”, което тя оглавява. Нейната поява на следващите парламентарни избори може да се окаже решаваща за структурата на политическото пространство у нас. Повече от важно е колко голяма ще бъде партията, ако има такава, разбира се, каква ще бъде, какви потенциални съюзи ще може да сключва. Всъщност това е най-важната...

Поне от около две десетилетия името Apple неизбежно се свързва с компютърния прогрес. Само от пет-шест години, насам, обаче, то навлезе в толкова широка употреба в целия свят. Според AppleInsider.com, причината е ясна: мобилните продукти. Компютрите Mac от доста време насам са известни със своята издръжливост, ниска уязвимост на вируси, качество и стилен дизайн, но, според специалистите, истинският пробив на Apple в световния пазар беше постигнат от мобилните й устройства. От сайта доказват твърдението си с наскоро проведена статистика, която показва, че само през 2011 година Apple са продали повече мобилни устройства отколкото компютри Mac за последните 28 години. Сред тези мобилни устройства най-продавани са смартфоните iPhone, музикалните плейъри iPod и таблетите iPad. Общо, компанията е успяла да продаде 156 милиона устройства с iOS – мобилната им операционна система. За сравнение, общите продажби на компютрите Mac от годината на създаването на първия такъв до края на 2011 година е само 122 милиона. Като цяло, от 2007 до 2011 година, Apple са продали общо 316 милиона мобилни устройства с iOS. Интересното, обаче, е, че половината от тях са продадени именно миналата година. Това не е чак такава изненада, като се има предвид, че по време на коледните и новогодишни празници, компанията отбеляза рекорд в продажбите на iPhone – 37 милиона продадени смартфона само в рамките на три месеца. iPad се радва на почти съизмерима популярност – досега от таблета са били продадени 55 милиона бройки. Едно е ясно: Apple може да не са лидер в пазара за компютри, но дълго време ще останат такива в мобилната индустрия.

Кражбата на данни от кредитните и дебитните ни карти става все по-често явление, тъй като все повече и повече потребители започват да пазаруват през различни уеб магазини или просто да плащат сметките си онлайн. Именно затова индустрията разработва различни технологии за защита на картите ни. Една от тях предвижда в близкото бъдеще да можем да включваме и изключваме картите си, така че те да са по-малко уязвими на кражба. Съвременните карти вече разполагат с неща като радио-честотна идентификация (RFID) или комуникация в близко поле (NFC), които осъществяват връзка между картата и нейния четец без какъвто и да е физически контакт. Тази леснота на плащане, обаче, прави картите ни особено уязвими. Специалистите смятат, че на теория, човек, разполагащ с портативен скенер може да получи достъп до данните на картата ни, ако се приближи достатъчно близо до нас, така че картата ни да навлезе в електромагнитното поле на скенера. За да предпазят потребителите от подобна кражба, инженери от института Питсбърг Суонсън са разработили нова технология, която ще ни позволи да включваме и изключваме картите си. Когато искаме да платим някоя сметка с картата си, просто ще я натиснем на точно определено място, за да я включим. Аналогично, когато сме приключили с плащането, ще натискаме друго място по нея, за да я изключим. По този начин ще сме сигурни, че когато картата е в портфейла или джоба ни, тя не е уязвима на атаки като гореописаната. Що се отнася до самата технология, изследователите вярват, че ще им трябват само една антена и няколко електрически вериги, така че производителите на кредитни карти със сигурност ще могат да си позволят да я използват.

Вече почти седмица мисля какво да напиша за тази книга. Мислех да започна от корицата, но в такъв случай трябваше да отправя ред критики. Не ми се иска това да определя тона на ревюто ми. За това се впускам директно в страховито-реалната история "Стая" от Ема Донахю.

Без да съм разказвал нещо от името на дете, знам колко опасно и трудно е това. Изисква се огромно внимание, продължително наблюдение и множество изпипани детайли. В противен случай ще излезе кухо и никой няма да повярва. О, аз повярвах и то безусловно!

Петгодишният Джак с удоволствие ни кани в своята стая и ни запознава с всички предмети от обкръжението си. За него те са особено ценни - все пак са единствените приятели, с които може да си играе. Освен Мам разбира се. Гардеробът, където спи, се казва Гардеробчо, леглото - Креватчо, чергата - Черга и пр. Направи ви впечатление, че Джак спи в Гардеробчо, нали? Тук за читателя за първи път светва предупредителна лампичка - нещата само привидно изглеждат леки и безгрижни... Постепенно от глава на глава се разкриват детайли, водещи към едно особено жестоко престъпление, което не може да не ни шокира. Историята е изненадваща, реалистична и на моменти особено тежка. След като разберем какво е преживяла Мам, сърцето ни се свива. Поразрових се в интернет и с горчивина установих, че подобни преживявания не са рядкост...

Истински затрогваща история за едно момче и силната връзка с неговата майка. Силна връзка, която поне донякъде успява да ги съхрани от кошмара, на който са подложени. История за изумителния начин, по който Джак се сблъсква със света и го опознава по свой уникален начин. Читателят с лекота става съпричастен и до самия край стиска палци всичко да се оправи.

Искам да отправя специални поздрави към преводачката Ралица Кариева, защото е успяла по уникален начина да предаде симпатичния и неправилен граматически език на Джак. Има страхотни попадения! Все още се хващам, че наричам хората "човекове" и използвам думи като "отидовах" и "мъж полиция". Без перфектния превод удоволствието ми нямаше да бъде толкова голямо. А тази книга ме погълна и не ме остави да я бавя дълго. Истинско откритие, привлекло вниманието и на американския президент Барак Обама.

Интернет Маркетинг Агенцията Ph. сa направили една интересна инфографика за това как според тях ще се промени Facebook от 2012 г до 2025 г. Много креативно екипът на Интернет Маркетинг Агенцията Ph. илюстрира възможните силни и слаби страни на социалната мрежа. Инфографиката, наречена “Един поглед …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Прогнози: 1 млрд. потребители на Facebook през авг...

     Точно така, Facebook може да премине този праг през Август според компанията за дигитален маркетинг ...
  2. 

     Организаторите на Олимпийските игри през 2012 огра...

     Организационният комитет за Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон пусна свята социална медийна пол...

Последните Google-офони, Nexus S и Galaxy Nexus, познават NFC технологията. Предимството й е, че прави обмяната на информация между две устройства много лесна – доближаваш ги едно до друго и готово. Ето и видеото, с което Google представиха Beam с Ice Cream Sandwich. http://www.youtube.com/watch?v=8ItOTW_YgtA Точно …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Още по-добър Explore във foursquare приложенията

     В духа на клипчето, с което foursquare посрещат на своя сайт, са и поредните нововъведения в приложе...
  2. 

     Foursquare еволюира

     Foursquare от няколко дни посрещат своите нови и нерегистрирани потребители с едно интересно видео и...

Легендарната състезателка по фигурно пързаляне Катарина Вит направи интересно разкритие за живота си като звезда на ГДР. Родената на 3 декември 1965 година Вит обяви, че целият й живот е бил следен от ЩАЗИ (Министерството на държавната сигурност в комунистическа Германия). Катерина споделя, че след обединението на Германия през 1990 година е прочела досието си, [...]