НОВИНИТЕ ДНЕС – 25

Пламен Асенов

19. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Кауза, голяма колкото България

„Нужна ни е кауза, която да обединява и да сплотява, кауза, голяма колкото България” – заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си за годишнината от обесването на Левски. Очевидно в случая е взет терк от един разказ на Хемингуей със заглавие  „Диамант, голям колкото хотел Риц”.

Ясно е, че онзи, който пише речите на президента, можем да го броим за начетен, но не и за умен. Защото в това изказване се съдържат големи глупости. Например – не може да има кауза, голяма колкото самата България, защото ако тази кауза се срути, тогава какво, и България ли се срутва? Умните хора са казали да не се слагат всичките яйца в една кошница. Това не винаги е вярно, но когато иде реч за обща национална кауза, си е тъкмо на място. Освен това – кауза, голяма колкото цялата България, означава, че тя трябва „да обединява и сплотява” всички българи. А това е абсолютен нонсенс. Не мога аз да се обединя с Георги Първанов, каквато и кауза да ми предлага той, защото съм твърдо убеден, че ще ме излъже. Не мога да се обединя с каузата на някой от клановете на бившата ДС, защото е ясно защо. И така нататък.

Така от цитираното изказване на Плевнелиев остава вярна само първата част – че ни трябва кауза. Някаква, но готина. Напоследък забелязвам, че много политици бленуват кауза – Меглена Кунева например преди дни каза, че търси, Първанов също ломоти някакви глупости по темата. Това показва ясно, че най-актуалната част от българската политическа класа не знае като прави нещо защо го прави. И че не е достатъчно умна, за да го измисли. Сигурно нещо като фразата на Петър Стоянов за „цивилизационният избор” ще им свърши работа, но той вече я похарчи.

Така работата започва да изглежда малко без изход, но това усещане не е вярно. Ако помислим малко, ще се сетим, че една истинска национална кауза е призвана да прави не нещо друго, а просто да вдъхва енергия на хората. После те сами ще намерят нужния обществен баланс на обединяване и сплотяване, за да я реализират.

Ако и след като му открих тази малка тайна президентът Плевнелиев продължава да се чуди как точно да формулира каузата си – да се обади, на бърза ръка ще му напиша три концепции, от които да избира.

БСП срещу плоския данък

На поредното си чинно номерирано сборище върхушката на комунистите в България се изправи с голи гърди срещу плоския данък. Така де, или с гол корем, на който е турнала чифт пищови – изборите все още са доста далеч, за да са толкова сигурни те, че ще ги спечелят. Но – нищо ново под слънцето, както обикновено, другарите се заиграват отрано с най-бедните българи, за да може в подходящия момент най-бедните българи да им поиграят на тях.

Очевидно данъкът дразни комунистите, защото е твърде плосък в сравнение с релефно оформените им мозъци. Бившият министър Петър Димитров например, известен като човек, чиито мозък е толкова релефен от едната страна, че чак вдлъбнат от другата, разви теза как за най-бедните подоходният данък трябва да е нула, за средната класа да останат сегашните десет процента, а за най-богатите да стане 20, защо не и 30 на сто. И добави, че богатите трябва да проявят солидарност и да поемат по-голяма тежест, за да се възстанови социалната справедливост в страната. Сякаш богатите в България са убедени социалисти, а не мръсни капиталисти…..Е, да, тук тези неща са малко объркани изначално, но съм сигурен, че колкото и нетипично явление да е българският капиталист като такъв, сиромахомилството не е първата му природа. Дори не и втората.

Но да приемем, че мнозина бедни хора, както и ще стане, пак се подведат по тези комунистически глупости, гласуват за червените и те, като дойдат на власт, наистина въведат тази система. Какво ще последва, граждани? Ами няколко неща. Първо, част от капитала ще се изнесе от България. Второ, средните и големите чужди инвеститори ще ни заобикалят много повече, отколкото в момента. Тези две неща означават, че ще се закрият работни места и повече хора ще увиснат на врата на социалната система. Която пък ще е в невъзможност да ги издържа, заради третото явление – че за пред данъчните всички българи ще бъдем бедни и няма да плащаме нищо. Има начини за това, нали? В края на краищата общият резултат ще бъде, че някои богати наистина ще станат бедни, а бедните ще затънат в мизерия.

Но на комунистите за това не им пука, граждани, те просто искат да дойдат на власт. Иначе после да не са луди, че да ударят толкова здраво своите хора и да им смъкнат кожите с 20-30 процента данък.

Новият медиен съюз

Гледам снимката и напълно вярвам на очите си. Наредили се Тошо Тошев, до него Светлана Шаренкова, до нея Дилян Пеевски – да не изброявам целия  поменик – и създали Български медиен съюз. Ега ти медийния съюз, щом тия граждани членуват в него. И не само това. Не се сдържали медийните влъхви, та за капак сложили Красимир Гергов шеф на Контролния си съвет. Абе, нямаше `шо да се хабите, ние и без това знаем кой контролира цялата работа.

Не че другият медиен съюз в България, на челото на който се кипри пъпката на Любо, е по-читав. То затова и българските медии са на този хал, де. Ама само донякъде, `щото не изцяло съюзите са виновни. Даже тук връзката е малко обратна – каквато ни журналистиката, такива и медийните съюзи в нея.

Прочети цялата новина

Свързани новини: