Покрай ACTA започна по-издълбоко да се коментира авторското право, а покрай него – и начинът да се прави бизнес в интернет. Един от основните аргументи на защитниците на мракобесното законодателство за авторското право, което и в момента е доста мракобесно, е, че виртуалното е същото като реалното.

Тоест, те казват – както добре възпитаният и законопослушен човек няма да си вземе кило сирене или 10 бири от магазина, ако никой не го гледа, така и не трябва да си дърпа филми и музика, защото БИЛО СЪЩОТО.

Днес гледах как водещите в сутрешния блок на ьTV издевателстват над твърде културния и тих Невен Дилков (когото вече веднъж Бойко Борисов използва, за да се избърше с него с „джентълменско“ споразумение), който беше поставен в ситуация да защитава подменени тези.

Хайде да направим още един мисловен експеримент (след погледа в бъдещето) и за момент да се съгласим с водещите – как щеше да изглежда материалният свят, ако беше СЪЩИЯТ като виртуалния?

Не ми е най-силният жанр, но да пробваме.

Да продължим любимата аналогия на всички защитници на сегашния ретрограден модел със супермаркета.

Един виртуален супермаркет го смятаме за малък, ако се посещава от около 50 000 човека на ден, струва няколко хиляди лева да се направи, а поддръжката му е под 100 лева на месец.

Да приемем, че това е заяждане на дребно и се отнася само до количествени характеристики. Да погледнем принципно странните закони, по които работи виртуалното пространство и колко те са същите като тези на материалния свят.

В същия супермаркет, на виртуалния щанд за бира се предлагат над един милион вида бира. Да речем, че искаме да си купим една черна бира „Металика“. Странно, но на щанда има само една бутилка от нея. Защо така? Взимаме я, но забелязваме, че щом сме се пресегнали, в ръката си имаме една бира и на щанда също е останала една бира! Бирата магически се е появила в кошницата, само от движението, което сме направили с ръката си.

Който го направи това в реалния свят, ще го обвинят в магьосничество!

Малка магия ли е хладилникът да ти произвежда бира?!

Отделен е въпросът, доколко адекватно е на бутилката да пише, че бирата трябва да си я пия само сам, да не си оставям чашата без надзор, защото дори да дам на някой да отпие без мое знание, ще бъда наказан и че съм принуден да я консумирам само от моята лична висока стъклена чаша с нарисувана ябълка, а не мога да си я сипя в манерка. Ако искам същата бира да си я сипя в манерка, ще трябва да си я купувам пак.

Или ако почерпя някого с бира „Металика“, може да отида в затвора за „помагачество“, въпреки че реално ориентирам клиентите им, които са объркани да избират между един милион етикета.

Поглеждаме към щанда с бира на „Creative Commons“. Това са новите марки бира – те са без пари. Единственото условие да си вземеш от тях е, да не им сменяш етикета и да не взимаш пари, ако решиш да почерпиш някого. И пак има някои марки, към които никой не посяга.

Че шега работа ли е да изчетеш един милион етикета!

Взимаме си и една от безплатните бири. Не че имаме много място в количката, ама сме видели няколко човека да са си мушнали по една такава в покупките.

На етикета пише, че авторът на рецептата лично ще прави бира в един от клубовете в града. Тоест, ако ни хареса, може лично да си занесем гъза до там.

Много несправедливо и за разлика от реалния супермаркет, във виртуалния, на касата трябва задължително да показваме лична карта, за да платим и трябва да се подпишем, че ще ползваме покупките само за лични цели!

Прибираме се у дома. Отваряме хладилника. Хладилникът е претъпкан, защото е пълен отгоре до долу с бири и други хранително-вкусови продукти. Можем, докато сме живи, да не си купим нито един нов хранителен продукт или нова бутилка бира.

Магически хладилник, произвеждащ бира и храна. Съвсем същото, като в реалния свят, нали!

Но, старите продукти много бързо омръзват.

„Проблемът“ с домашния хладилник е същият като „предимството“ на този в магазина - колкото и да вадим от него бири, вътре винаги остава по една. Нареждаме си нещата от магазина и установяваме, че не е останало много празно място. Пак ще трябва да се купува нов хладилник. Аман!

Можем и да освободим малко място в хладилника като изхвърлим част от нещата, но не ни влече тая възможност.

Затова, да не бъдем прахосници и да върнем в магазина това, което не ни трябва!

Отиваме обратно с бирите в магазина и се опитваме да си вземем парите.

Но не разрешават.

Наричат ни с най-обидни имена, казват ни че сме престъпници, крадци и пирати. Казват ни, че щом имаме хладилник, значи си произвеждаме сами от бирата и как не ни е срам да им искаме пари!

Това е единствения случай, в който те признават, че има разлика между материално и виртуално.

Ние възразяваме, че на бирата не и личи, че някой е пил от нея – бутилката е в същия вид, в който сме я взели от магазина и нямаме влошаване на качеството.

Никой не ни влиза в положението, че на всеки 2-3 години трябва да си купуваме нов хладилник, нова кола и да си строим нова улица за да пренасяме покупките, защото на стария хладилник вратичката започва да му се отваря все по-бавно, на колата и омалява багажника, улицата е тясна за новите модели, а в магазина кашоните стават все по-големи! И за всичко това трябва непрекъснато да наливаме пари.

Пак удивителна „прилика“ между виртуално и реално.

По телевизията обясняват, че е забранено да си държиш личния хладилник на улицата. Ако все пак държиш личния си хладилник на улицата, трябва да е защитен с PIN код. Ако издадеш пин кода си, или той е твърде лесен за разгадаване, носиш наказателна отговорност. В хладилника могат да се държат само неща за лична употреба. Ако дадеш пина на друг човек или дадеш храна или напитка от твоя хладилник на чужд човек, подлежиш на преследване от закона, дори ако в магазина не се продава това, което този човек търси.

Във виртуалния свят е абсолютно забранена благотворителността. Още една „прилика“ с реалния свят.

Продължаваме с хладилниците – арестуван е собственик на обществен хладилник, защото някои от ползващите го не са показали на полицията касова бележка за нещата, които си държат вътре. Другите клиенти няма да си получат нещата никога или може би все пак, чак когато разследването свърши, ама не е сигурно.

По телевизията обясняват, че проблемът ще се реши, когато собственикът на хладилника лично провери абсолютно всяко една от милиардите стоки, които се държат в хладилника, че имат касови бележки и достъпът на други потребители към материалите е строго забранен.

Най-забраненото нещо във виртуалния свят е да правиш списък от стоки, които могат да се намерят по личните хладилници на хората. Полицията търси такива списъци, дори по покривите.

Какво правим, ако снабдяването в магазина е много лошо и на много високи цени, затова хората губят много време да гледат от този списък и сами да си носят от цял свят по улиците малки парченца от интересни стоки от чуждите хладилници, които да си сглобяват у дома.

Полицейският шеф е на мнение, че всеки трябва да си обръща джобовете, щом бъде срещнат на улицата от милиционер.

„Ами ако носи в джоба нещо без касова бележка?!“

Също така е на мнение, че компанията, която строи пътища, трябва да отваря багажника на всеки, който минава по улицата.

Производителят на хладилници вече го накараха да плаща част от цената на всеки продаден хладилник на собствениците на магазини, но те още не са доволни.

Не знам след горното изброяване дали все още някой смята, че виртуалното е същото като материалното и дали може толкова лесно да се прехвърлят понятия и да се правят аналогии?

„Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка, и ги разменим, и двамата ще имаме по една ябълка. Ако ти имаш една идея и аз имам една идея и ги разменим – и двамата ще имаме по две идеи“ – Джордж Бърнард Шоу.

Материалният свят е светът на закона за запазване на масата и енергията (нулевата сума), а виртуалният свят е светът на закона на Мур и ненулевата сума...