Неравната канадска борба на „американския“ ни премиер

Поради липса на обещаните наводнения при обилното топене на снеговете, предвидено за днес при повишаването на температурата, отсъствието на обичайните напоследък новини за бедствия и нещастия създаде временен вакуум, който обаче бързо беше запълнен от най-вероятния кандидат да направи това: премиера Борисов. Разхождайки се в курорта Банско той успя да се изкаже по всички актуални въпроси на Родина, свързани преди всичко напоследък с изобилието на оставки в неговата администрация, която се тресе от кадрови скандали.

Не е възможно и необходимо да се прави обзор на казаното от Борисов, но все пак една реплика си заслужава дупликата заради неволния сатиричен контекст и онова, което, струва ми, се крие като сериозен сигнал на втори план.

Става дума за възклицанието на премиера по адрес на подалия оставка Тодор Коларов, председател на комисията за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Борисов избра да каже днес ядосано, че Коларов му извивал ръцете. Всеки, който е виждал младия господин с габарити от съвсем друга категория и с излъчване на ученолюбив колежанин, би се усмихнал при хипотезата за буквално възприемане на казаното от жалващия се от извиване на ръцете масивен каратист. Да поразсъждаваме обаче дали е толкова смешно в друг контекст.

Когато оповести оставката си в края на миналата седмица Тодор Коларов се обоснова с аргумента, че „липсва реформаторско мнозинство в комисията и политическа подкрепа от Народното събрание и президента“.

Реакцията на министър-председателя беше колкото бърза, толкова и нескрито сърдита:
“Още утре ще подпиша оставката на Коларов. Не мога да приема човек, назначен от мен за председател на комисия и получил политическото ми доверие, да предизвиква постоянни скандали вътре в комисията и да оправдава невъзможността си да организира работата й с институциите, в това число с парламента и с президентството”, реагира Борисов чрез правителствената пресслужба. И спази обещанието си- подписа я с коментара, че Коларов му извивал ръцете. Как точно обаче?

Оказва се, извивачът на премиерските ръце е настоявал да бъдат намалени заплатите в собствената му комисия, която се прочу с нечувано наглите възнаграждения на предишния й шеф Кушлев, а й на останалите, назначени от този парламент членове на комисията. Те обаче не само не се подчинили, но и започнали да се оплакват от шефа си на партийните си началници. Той поискал те да напуснат, но бил бойкотиран.

Как се връзва това с пожеланието на самия Борисов към Коларов да спре практиката на „тройни и четворни бонуси в комисията”? Излиза, че Борисов застава на страната на онези с бонусите тъкмо в разгара на големия политически шум около допълнителните възнаграждения в администрацията, в който правителството говори на различни гласове. А и не само правителството: президентът Плевнелиев подкрепи вицепремиера Дянков в тезата му, че не само е правилно да се стимулират допълнително съответните чиновници, но дори малко са взели.

В същото време Росен Плевнелиев застана в Банско до премиера Борисов в изразяването на учудване от упрека на подалия оставка Тодор Коларов в частта, в която той споменава липсата на управленска воля и от страна президентството. Пълна каша насред кишата!

Управленската каша не е кой знае каква новина, освен ако насред кишата не се търкаля нещо ново в зацапаната картина, което силно изнервя Борисов, както и за първи път- Плевнелиев. От екипа на властта се оттегля човек, назначен преди по-малко от година със суперлативи по отношение на предишната му работа като юридически анализатор в Световната банка и юридически съветник в посолството на САЩ в България. Ако му поставите на кантара академичната и професионалната компетентност, съответните мускулчета на Борисов наистина няма да могат да устоят и секунда на такова „извиване на ръцете”. Разликата в тежестта на двете биографии е просто непоносима за възпитаника на милиционерското училище.

Но най-лошият знак за Борисов е оттеглянето на американската подкрепа за премиера, който обича да се представя за „американски човек”. Дали пък наистина не се случва точно това след посещението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в София на 5 февруари за няколко часа- достатъчни, за една гневна тирада срещу заиграването на Борисов с руснаците по темата за шистовия газ, която няма как да остане без последици?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: