Как четеш: Иван Ланджев

Иван Ланджев е поет, но и сценарист. Завършил е философия, но и културология. Негови стихотворения са предеждани на английски, но и на испански, словенски и хърватски. Накратко – това е той в три изречения.
Поетът Ланджев е победител е в националните конкурси за поезия "Веселин Ханчев" и "Южна пролет". "По вина на Боби Фишер", дебютната му стихосбирка, има номинация за Националната награда за поезия "Иван Николов". 
Автор на някои култови реплики от “Столичани в повече” е сценаристът Ланджев, който сега пише за “Стъклен дом”.
Човекът Ланджев в момента пък е докторант по руска литература на XIX в. в СУ.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, това никога не ми се получава добре. Сякаш между плюскането и четенето няма такава естествена връзка, каквато има, да речем с напитките.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ами... общо взето същото, което обичам да пия и докато не чета: уиски (скоч), бира (студена), чай (топъл), кафе (сутрин), вода (без нея всички ще умрем)...

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Като малък имах този просташки навик, но за щастие се отучих. Мога да се оправдая с това, че някои неща ми правеха наистина потресаващо впечатление и не мирясвах, докато не си ги подчертая. Сега търся по-цивилизовани начини.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Помня.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Нехудожествената литература обикновено идва като задача, спусната от някъде, която трябва да се изпълни. И по-големият ентусиазъм е спрямо художествената, предпочитам я. Но има и изключения, понякога съм също толкова въодушевен и за нехудожествени книги – сборници с есета или интервюта на любими автори (например Бродски), хубава философска проза и т.н.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Като всеки зависим си повтарям, че мога да спра по всяко време и се оказва, че не е така.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
За съжаление мога да захвърля и автора, ако книгата ме дразни.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да.

Какво четеш в момента?
Тези въпроси. След като ги завърша и отговоря, ще дочета един критически текст за Гогол.

Коя е последната книга, която си купи?
„Телефонни обаждания” на Боланьо. И тези разговори с Борхес, които излязоха наскоро.

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Почти винаги няколко наведнъж. Налага се, защото това отдавна е част от ежедневието ми. Но в даден момент една книга взима предимство и изпреварва останалите значително. Обикновено е така.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер и нощем. Вкъщи.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никога не съм се замислял.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Споделям им какво харесвам. Не им препоръчвам горещо, защото това е досадно.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Поезията е на отделно място. Обособени места има и за англоезичната и за руската проза. За българската литература. Философията, есеистиката – също. Всичко това е условно, естествено. Не е съвсем стриктно, защото някои книги влизат в няколко „графи” едновременно. Но да – за разлика от всичко останало вкъщи, в библиотеката ми има някакъв ред.

Прочети цялата новина

Свързани новини: