Как четеш: Юлия Спиридонова - Юлка

Юлия Спиридонова-Юлка е може би най-успешната и четена съвременна българска детска писателка. Сред най-познатите и романи са "Тина и половина", "Графиня Батори" и "Кръстьо, частен детектив. В долната земя". Освен това има над 400 заснети сценария и е автор на няколко куклени поредици за "Лека нощ, деца", излъчени по БНТ. А ние от "Аз чета" знаем, че Юлка има и чудесно чувство за хумор и е страшно интересна като човек, затова и решихме да я попитаме "Как четеш?".

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много ми се иска да го правя. Когато бях дете, обичах да ям с книга и то това, за което пишеше в книгата. Представях си, че суджукът е пемикан. А содата – шампанско. Сега съм голяма и гледам да не ям с книга. Книгите се цапат, а аз много мразя мръсни книги. Да не говорим, че ако хапвах толкова, колкото четях… Ехе...

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Тук ме хванахте. Пия чай. Обаче тематично! Ако например чета руска книга, задължително пия черен чай със сметана, примерно. Ако пък е английска, запарвам си много силен чай с малко мляко. Ако е Марсел Пруст, мога да топя в чая сладкиш „мадлен”.
П.П. Будалкам се, разбира се. За някои неща ;)

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не го правя. Наистина ме ужасява. И е гадно, като вземеш книга от библиотеката, да откриваш как някой си е оставил хм, следите вътре. Последната надраскана книга, която четох, беше „Клавдий и Гертруда” на Ъпдайк, превод на Александър Шурбанов. Някой беше „поправял” превода. Стори ми се някак жалко и грозно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам купища книгоразделители, нарисувани от синовете ми. Предимно мои портрети, някои от тях не бих нарекла ласкави (особено онова зелено, зъбато чудовище, бълващо огън). Отделно, през последните години книгите се продават с разделители. Това да прегънеш страницата, си е направо вандалско. Да не говорим, че много родни издания са печатани на тоалетна хартия и само това им трябва, за да се разпаднат съвсем.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Макар че, честно казано, упътванията никак не ме привличат. Ако трябва нещо да включвам или сглобявам, Господ да ми е на помощ.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Лошото е, че не мога да спра и след края на главата. Винаги хвърлям едно око и на следващата. Поне да видя как започва.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Много рядко. Обичам да докарвам нещата до край. Малко книги могат да се „похвалят”, че не съм ги дочела.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не. Търся я после, ако се сетя. Досещам се какво значи. Понякога обаче съм се досетила неправилно. И си живея в заблуда.

Какво четеш в момента?
„Пътник без билет” на Георгий Данелия, „Mea Culpa” Ане Холт, “Peter Pan” от J.M.Barrie, „Народна топка” на Михал Вивег, „Майстора и Маргарита” на Булгаков (не си я бях чела много отдавна, поне две-три години).

Коя е последната книга, която си купи?
Днес си купих биографията на любимия ми режисьор, Георгий Данелия – „Пътник без билет”. И веднага я започнах.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко наведнъж. Във всяка дамска чанта имам по една книга и винаги приятно си се изненадвам, защото забравям в коя чанта какво си имам.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета навсякъде. Мога да чета с надолу главата. Мога да чета и в клетка, пълна с маймуни.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Много поредици са на принципа „я да изстискаме лимона”. Ако първата книга е добра, втората вече е слаба, третата... Не ми харесва и това, че често първата книга от дадена поредица е като епизод от „Педя човек, лакът брада”: „Добър вечер, мили приятели. Сега ще ви разкажа една приказка. Имало едно време един зъл змей, който обичал да обядва с царски дъщери. Но царските дъщери свършили. И тогава змеят... Оп, времето свършило! Останалото ще разберете при следващата ни среща. Тра-ла-ла, лека нощ, деца.”

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Зависи какво му се чете на човек. Ако трябва сега да препоръчам нещо... Тази година книгите, които най-много ми харесаха, са „Хладна кожа” на Алберт Санчес Пиньол и „Корабът на глупците” на Грегъри Норминтън.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Много хубаво си ми беше подредена библиотеката, докато не си взехме котка. Оказа, че звярът също обича да чете. Щетите са неописуеми. Мъката – също.
Затова и аз, искам не искам, се принудих да си взема електронен четец. Там са си подредени азбучно.
П.П. Котката много обича поезия, проклета да е.

Прочетете ревютата на Алекс и Валя Маринова за "Тина и половина"

Вижте още и ревюто на Настя за "Графиня Батори"

Прочети цялата новина

Свързани новини: