НОВИНИТЕ ДНЕС – 34

Пламен Асенов

28. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Робърт Ван Лансхот за Балканите и ЕС

„Балканите нямат място в ЕС, защото те не са бели” – дипломатично отбелязва бившият холандски дипломат, сега журналист, Робърт Ван Лансхот пред немския в. „Ханделсблат”. Малко се е объркал човекът – бели сме, но не чак толкова, колкото някои младежи и девойки от Суринам и Индонезия, които по рождение са закърмени с мляко от ниската земя. Толкова за цвета на кожата, ако ще си говорим по този начин с колегата.

Относно другото му твърдение – че „Европа започва от средата на моста над река Неретва в Мостар”, леко съм раздвоен, граждани. Аз лично започвам да усещам Европа обикновено като премина от Унгария в Австрия. А на връщане усещам, че излизам от Европа, като пресека границата между Словения и мина в Хърватска. И тъй като по тази моя вътрешна карта Мостар е от отсамната страна, не знам дали и доколко да вярвам на Ван Лансхот.

Третото му твърдение обаче е пълна идиотщина, затова ще го цитирам цялото, че да му се насладите: “Никой на Балканите не знае какво е костюм на Шанел, не познава готвачите на Бакхус, не знае за Пипи Дългото чорапче, за английските градини, за есетата на Монтане, за кубчетата Лего и т.н.”

В случая не е ясно поради кое от изброените неща Ван Лансхот изпитва национална гордост, `щото измежду тях няма нито едно с холандски произход. Но да приемем, че става дума за проява на общоевропейската му гордост и да видим доколко е прав по същество.

Веднага трябва да се отбележи, че, ако съдим по знанията на българския преводач на този текст, който на бърза ръка е успял да превърне Монтен в Монтане, може и да изглежда прав колегата Ван Лансхот, но като цяло – не е, защото:

- разбира се, не всички в тази част на Европа сме обличали малката черна рокличка на Коко Шанел, но то е понеже отсам не харесваме да носим роклички изобщо и малки черни в частност. Поне мъжката половина не харесваме, де! А иначе твърде ни допада красивите ни жени да ги носят;

- готвачите на Бакхус ги познаваме особено добре, защото ние сме измислили самия Бакхус;

- с Пипи, Томи и Аника сме се учили от малки да играем на нещотърсачи. Е, никога не успяхме да отидем с тях до остров Корекоредут – чисто холандски остров, ако съдим по оригиналните илюстрации на книгата, които показват и оригиналния цвят на кожата на неговите обитатели – но то е защото първо българските власти не ни издаваха изходни визи за там, а по-късно пък холандските власти не ни издаваха входни;

- за английските градини знаем, че са нещо като холандски ливади, облагородени с дървета, храсти и цветя;

- лично аз съм сигурен, че да четеш „Опити”-те на Монтен не винаги помага. Например очевидно не винаги помага за превръщането на бивш холандски дипломат в умен бивш холандски дипломат. А вероятно могат да се изброят и други примери.

- колкото до кубчетата Лего – и на децата е известно, че с тях лесно може да се сглоби дори цяла Европа. Трудното е обаче човек да се въздържи да дрънка глупости, които, в такива случаи на изключително сложни градежи, често заплашват да срутят цялата конструкция.

Естествено, че не всички балканци сме гении на цивилизования и пълен с духовност живот, има много, често крещящи, примери за обратното. Но пък и не всички холандци са Рембранд, нали? И подозирам, че ако си направиш труд да попиташ един стандартен българин и един стандартен холандец коя е столицата на Мозамбик, ще ти отговорят еднакво погрешно.

Наскоро имах повод да напиша вече, че аз лично харесвам Холандия и холандците. Много харесвам включително онази група художници от 17 век, които, независимо, че са изключително големи майстори на четката, по технически причини са наречени „малки холандци”. Със съжаление трябва да призная обаче, че, след прочетеното изказване на господин Робърт Ван Лансхот пред „Ханделсблат”, така и не успях да го харесам лично като голям европейски мислител. Не знам, може и голям мислител да е човекът по някакви негови си стандарти, но на мен ми се вижда толкова малък, че чак едва го виждам.

Не съм сигурен как ще реагира колегата Ван Лансхот, ако случайно прочете този текст. Нищо чудно да махне с ръка пред очите на несведущата европейска публика и да каже – виждате ли, тъмните балкански субекти не са приучени на цивилизован диалог и скачат да се бият след всяка критика. Или – този е върл националист, такива се въдят много на Балканите, а, освен че не са съвсем бели, това е още една причина да не ги приемаме в нашата си Европа.

Е, поне някои европейци, включително българи, които имат удоволствието да ме четат вече много години, със сигурност знаят, че съм предпоследният човек в тази страна, който може да бъде обвинен в прекалено патриотични нагласи. Предпоследен не заради друго, а защото последният е онзи, който ще затръшне вратата накрая.

Но съм сигурен, че колегата Ван Лансхот не е чел онова мое стихотворение, което написах през 1987-ма в България и публикувах през 89-та в Париж, чието заглавие е „Моите европейски сънища”. Ако го беше чел, щеше да разбере, че, след като комунистите не ми отнеха Европа като моя духовна и телесна родина, никой друг няма да успее, колкото и жалки опити да прави.

Прочети цялата новина

Свързани новини: