Не съвсем. Но предвид евентуалния край на света тоя декември ще хвърля поглед на някои валути извън Еврозоната, за които ще е жалко да си отидат неопяти, нали.

И не точно. Всъщност става дума за добре познатия ти британски паунд, като Банката на Англия е разрешила на Шотландия, Северна Ирландия, Гибралтар, островите Ман, Джърси, Гърнси и Света Елена и Фолклендските острови да печатат собствени купюри. Макар всички те да са законно средство за разплащане в цялото кралство, дали заради непознаване или неудобство, едва ли ще успееш да си напазаруваш каквото и да е с банкнота, издадена в някоя от тези територии, извън нея.

В последните месеци усилено се обсъжда провеждането на референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, който може да доведе до малко вероятната, но не напълно невъзможна ситуация, при която новоизлюпената държава да приеме еврото (а Великобритания от своя страна дори да изхвърчи от ЕС).

Правото да емитират паундове в Шотландия имат три търговски банки - Банк ъф Скотланд, Роял Банк ъф Скотланд (РБС) и Клайдсдейл. Това води до невероятно разнообразие от банкноти и е причината да разделя постинга по темата на цели три (3) части. Започвам с РБС не защото са на-кралски, а защото имат само една серия с класически дизайн, а лентичката на скролбара вече започва да се смалява застрашително.

Върху лицевата страна на всички банкноти е изобразен лорд Арчибалд Кембъл, трети херцог Аргайл, граф Илей (1682 - 1761). Заслугата, поради която е удостоен с честта, е основаването на самата РБС през 1727 г., чийто гуверньор е бил през първите 10 години. Иначе е и сред създателите на Британската ленена компания, Медицинския университет в Единбург, както и запален градинар, заради което популярната напоследък пауър храна годжи бери е наричана и чаеното дърво на херцог Аргайл в някои среди.

Гърбовете на банкнотите са посветени на известни дворци и замъци. Без да съм кой знае какъв специалист по Шотландия, смея да твърдя, че замъците се нареждат плътно зад дестилериите и точно пред живописните лохове в класацията на местата, които си струва да обикаляш там. Върху единичката е най-личният от тях - Единбургският, мрачна средновековна крепост, доминираща пейзажа на шотландската столица от височината на 80-метровата вулканична скала Касъл рок.

5-те паунда са за замъка Кълейн, извисяващ се над живописния западен бряг на Еършир. Построен е през 18. век като резиденция на граф Касълс (ако не довърша този постинг, то е защото шотландските произношения са ме убили), а в днешни дни е отворен за туристи - любители на джорджианската архитектура и историите за призраци.

Гламс е известен най-вече с това, че Шекспир го прави сцена на събитията в пиесата си Макбет. Исторически това не е съвсем така, но се знае, че тук умира крал Малкълм II, дядо на крал Дънкан, чиято сметка се твърди, че са видели господин и госпожа Макбет край Инвърнес. Подозирам обаче, че Гламс е върху 10-те паунда най-вече като дом на Елизабет Боус-Лайън преди да се вземе с крал Джордж VI (същият от Речта на краля), по-късно известна с артистично-монархическия си никнейм Кралицата Майка, а пък по-малката сестра на кралица Елизабет принцеса Маргарет е последния член на кралското семейство, роден тук на шотландска земя. Като всеки уважаващ се замък и този си има ужасяваща история - за детето-урод, живяло изолирано в тайна стая тук.

Бродик касъл се намира на остров Аран в залива Клайд и на реверса на банкнотите от 20 шотландски паунда. На мястото е имало викингска крепост още през 5. век, а в днешни дни най-известните му обитатели са духът на Сивата дама, оставена да умре от глад в подземията на замъка и Белият елен, който се вясва от време на време в землището.

Роял Банк ъф Скотланд пуска банкнотата от 50 паунда в обращение едва през 2005 г., т. е. тя е в известен смисъл след еврото. На нея е изобразен замъкът в Инвърнес, най-проспериращия в наши дни град в Шотландия. Първата крепост на това място е построена от крал Малкълм III през 11. век, който преди това срива до основи замъка на истинския крал Макбет наблизо. Сегашната червеникава сграда е от средата на 19. век.

За Балморал може да си чувал в светските хроники. Дворецът е една от двете частни резиденции на кралицата. В него тя традиционно отмаря през август и септември (когато в Лондон властва летния мор с тропически температури от сорта на 10-15 градуса), а за официални визити в Шотландия използва двореца Холирудхаус. Земята в Балморал е купена от кралица Виктория и принц Албърт през 1852 г., като сегашната сграда в шотландски баронски стил е построена няколко години по-късно.

А сега очаквай с нетърпение продълженията за Банк ъф Скотланд и Клайдсдейл.