За да влезе в Шенген България първо трябва да влезе в Росенец

За пореден път в Брюксел ще обсъждат приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство на свободно придвижване. И за пореден път няма да ни приемат, колкото и да се кълнем, че сме изпълнили техническите критерии.

Изпълнението на тези технически критерии е една огромна и нагла лъжа, както показва разследването на Александър Леви, публикувано във френското списание L'Express през септември 2011 г. В България съществува екстериториално пристанище - нефтеният терминал Росенец, харизан на Лукойл. Той не се охранява от Гранична полиция. Охранява се от руска фирма по сигурността. От няколко месеца и Агенция "Митници" няма представител на място.

През този анклав могат да влизат и излизат контрабандно не само стоки, но и хора. Примерно да влизат поръчкови убийци или да излизат, след като са си свършили мократа работа в някоя страна от шенгенското пространство.

В медиите обаче има омерта. За Росенец - нито дума. Никой, никога не зададе на Цветанов въпроса защо шенгенската информационна система (ШИС -СИРЕНЕ) не покрива пристанище Росенец. Защо държавата се е оттеглила от него и е поверила ключов за националната сигурност обект на чужда компания?

Може би отговор трябва да се търси в дипломатическите доклади на американското посолство? Там черно на бяло е написано следното:

"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."  [06SOFIA647]

И още:

"Представител на ЛУКОЙЛ за България е ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ. Руската петролна компания се счита за най-големия корпоративен данъкоплатец в България. Тя контролира и руския износ на нефт за България. Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност." [05SOFIA1207]

Не, България няма да влезе в Шенген, докато "руското разузнаване и организирана престъпност" контролират самостоятелно част от нейната територия. Крайно време е това да се разбере и от българското контраразузнаване. Но ако държавата нехае, нека се включи поне "национално отговорната" българска организирана престъпност. Според доклад на STRATFOR тя била превзела всички портове и канали по веригата за доставки. Е, не са всички. Пристанище Росенец е превзето от чужда конкуренция. "Нещо да напраим, брато! Губим тука едни пари..."

---

Ерата на съмнението

Малки зелени точки. Или червени, ако плавателния съд е считан за "съмнителен". Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение, полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта от който идва и къде отива, състава на екипажа и най-вече - товара. Центърът в Бургас е един от основните пунктове за наблюдение, разположени по дължината на 412 километровия български черноморски бряг. Неговата роля е да контролира източната граница на Европейския съюз е на пространството за свободно придвижване Шенгент, към което София иска да се присъедини от догодина. Но въпреки щедрото финансиране от Брюксел и най-модерната технология доставена от Германия, надеждността на този авант-пост на ЕС е под въпрос.

На пръв поглед центърът впечатлява. Около 30 служители от българската Гранична полиция са на смяна ден и нощ, за да бдят над бреговете на това море, станало естествена граница на Европейския съюз с Турция и бившия Съветски съюз. Те събират информацията от датчици и камери разположени по крайбрежието."Нито една цаца няма да им убегне" - написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011. "Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно" - вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчика за Шенген от ЕП Карлос Куельо (ЕНП). Тази увереност и спокойствие не са споделени от всички. От лятото на 2010, Франция, Германия и най-вече Холандия изказват дискретно съмнения в честността на местните чиновници и се опасяват от техните възможни връзки с организираната престъпност.

Дори в Бургас не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. "България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство", смята независимият журналист Асен Йорданов, известен с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е като феодално владение на най-голямата руска петролна компания, Лукойл. Предприятието притежава от 1999 единствена за страната рафинерия, както и петролен терминал - малко пристанище отстъпено от българските власти на управата на руската фирма. "Това е анклав на Русия, през който служителите на Лукойл могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те." - подчертава Асен. В Центъра за наблюдение на Черно Море дежурният офицер Стоян Касабов потвърждава: "Терминалът на Лукойл не зависи от нас, а от митниците".

Мястото е обвито в тайнственост... За да се намери това прословуто пристанище трябва да се излезе от Бургас в южна посока и след около 15 километра да се завие вдясно. Минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк "Росенец". Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролния терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари украсени с логото на руската компания. Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара. Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел. Следвайки оградата се стига отново до бетонна стена с наблюдателници. "Когато бях малък идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани" - тихо обяснява Асен.

Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи 24ч/24 и работещи за две частни охранителни фирми: руската Лукома и българската Ипон. А къде са митниците? "Да, имаше един служител, един и същ, който се появяваше от време на време, но постът му беше премахнат неотдавна" - споделя един бивш кадър от Лукойл, който държи на всяка цена да остане анонимен. Много хора се съмняват, че тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият дейности, които не могат да бъдат признати.

Според Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик, съществува "български опит" в сферата на контрабандата на горива, много активна през епохата на петролното югоембарго по време на Милошевич (1992-1996). "Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят" - казва този експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и различни такси.

Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно), започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес. Управителите на Лукойл в България бяха сред първите, които поздравиха тези "безпрецедентни" акции, подчертавайки, че имат интерес повече от всички да се прекрати контрабандата на горива. След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на Лукойл бяха обект на митническа проверка. "Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999" - призна шефът на българските митници Ваньо Танов. Българските митничари отделиха доста време - повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 - чисто и просто да се отнеме лиценза на компанията. "Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете", според доклада на митничарите. След този анонс генерал Танов трудно криеше радостта си и това беше разбираемо. Докато течаха дългите проверки за дейността на руския гигант доста странни неща се случиха на тази "стара лисица" от българската полиция. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името "Тановгейт". В тези телефонни разговори шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от "политически протекции", от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката. Напразно. И днес остават висящи много въпроси за благосклонността, от която се ползва компанията в България и за реалната и тежест в икономиката на страната (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между Лукойл и държавните институции. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата... Бившият шеф по екологията в Лукойл сега е в екипа на градоначалника на Бургас и бди над качеството на въздуха!

В София, премиерът Бойко Борисов не крие, че е "приятел от 25 години" с шефа на Лукойл - Валентин Златев. И наистина, предприятието, което охранява инсталациите на Лукойл в България - Ипон - е основано през 90-те от сегашния премиер, излязъл от редиците на МВР. През пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България, Борисов дори смъмри своя министър на икономиката, който си позволи да критикува Лукойл за непрозрачност на ценовата политика.

Ето това без съмнение обяснява защо три дни след заповедта на митничарите и административното затваряне на рафинерията в Бургас, Административния съд в София внезапно разреши тя да продължи да работи, аргументирайки се със "значителните и необратими щети", които би предизвикало нейното затваряне. Ваньо Танов, шефът на митниците заплаши да обжалва, преди да изчезне в горещия отпускарски август. Облекчението на членовете на кабинета "Борисов" беше осезаемо.

Наистина българската икономика зависи тясно от доставките на Лукойл. С капацитета си от 142 000 барила дневно, рафинерията в Бургас покрива 40% от горивата в страната, според Министерството на финансите. Но студеният душ за противниците на руския гигант дойде от страна на американския посланик в София - Джеймс Уорлик, който в края на август посети офисите на компанията. Редом с Валентин Златев, този дипломат, който иначе не престава да пледира за диверсификация на източниците за енергийно снабдяване на България, зависеща почти изцяло от Москва, похвали "надеждността" и "сериозността" на Лукойл. Един начин да се припомни, според наблюдателите, че тази международна компания има също така многобройни акционери отвъд Атлантика.

След като не предизвика интерес в Европа, дали аферата ще има последствия в САЩ? В една дипломатическа телеграма датирана от 7 юли 2005 и оповестена от Wikileaks, Джеймс Пардю, посланик в София от 2002 до 2005 е описал шефа на Лукойл като тясно свързан с руското разузнаване и дори с руската мафия. През 2006 г. друг американски посланик, Джон Байърли, се безпокои на свой ред от влиянието, което има Валентин Златев върху сегашния български премиер. "Неговата лоялност (и уязвимост) от Златев играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов" - пише дипломатът. Звучи многообещаващо.

Лукойл : « Няма политика »

Ако имаме влияние в България, то е само икономическо" - дирекцията на Лукойл опроверга по електронната поща каквато и да е намеса в политическите дела на страната. "Ние никога не правим политика [...] в България се изредиха четири правителства от различни политически сили. Лукойл винаги е изпълнявала своите задължения към страната"

При 61% пазарен дял на едро и около 200 бензиностанции в цялата страна, руското предприятие има доминираща позиция в България. Лукойл твърди също, че е "най-големият данъкоплатец" в страната и дава работа на повече от 10 000 души. Относно терминала в Бургас, дирекцията препрати "Експрес" към пресслужбата на рафинерията, която ни насочи към МВР... откъдето твърдят, че не се занимават с пристанището.

Преводът е на Биволъ

{gallery}lukoil-express{/gallery}

Прочети цялата новина

Свързани новини: