НОВИНИТЕ ДНЕС – 36

Пламен Асенов

01. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Бонусите като философски проблем

Очаква се до края на тази седмица бонусите на държавните чиновници, поне тези, получени от тях през миналата година, да отидат там, където са и бонусите на всички останали нормални български граждани – в небитието, тоест, от съществуващи да се превърнат в несъществуващи. Разбира се, има го и резонният въпрос „дека ке ги копаме” – бонусите, де, не чиновниците. Иначе ако трябва да закопаме цялата българска административна система, няма да ни стигне равното софийско поле и всичкия наличен шанцов инструмент.

Обаче все пак има нещо много вдъхновяващо, граждани, в това поне веднъж в живота си човек да види как пред очите му се реализира един от най-трудните за обяснение от философията  преходи, особено ако гледаш процеса отстрани. Защото сигурно на самите хорица, които участват в него, не им е толкова леко да връщат вече похарчени пари. Или поне предвидени за какво ще се похарчат, след като евентуално се похарчат бонусите от по-миналата година. Така де, не всички могат всичко наведнъж, на някой са им прекалено много…..

От друга страна обаче за мен още по-вдъхновяващ от философската гледна точка е въпросът как тия хорица – хорицата от администрацията по принцип, от министър до портиер, не само конкретните герои на днешния ден – десетилетия наред успяват да правят по-трудното, като превръщат небитието в битие. Защото съгласете се, че от толкова малко работа толкова много пари никъде другаде в България не се появяват изневиделица в даден празен джоб, освен ако собственикът на джоба не е собственик и на бюро в някакво министерство или друго важно ведомство.

Някой ще ми направи забележка, че не бива пренебрежително да наричам достойните граждани от администрацията „хорица”. И ще бъде прав, но само частично. Защото една част от тях са наистина обикновени хорица също като нас, останалите – те се трудят честно и почтено над това, което сме им отредили като общество, получават си заплатата и най-многото да се докопат до някой „безплатен” служебен банкет като награда.

Другата част са тези, които вече описах – те успяват да си напълнят джобовете с пари по полу или абсолютно незаконен начин, но поне си траят пред широката публика, а ако някой случайно ги осъди морално, гледат като мишки в трици. В този момент те също могат да бъдат наречени хорица, толкова са жалки.

Но третата категория чиновници вече наистина не може да бъде определяна така. Това е категорията, която се състои от  титани на законосъобразното мислене, които някак много лесно успяват да го превърнат в неморалносъобразно действие и пак да излязат от водата не само сухи, но и с пълни кошници наловена риба.

Живият пример е бившият шеф на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която, въпреки че получи от себе си бонуси за над 70 хиляди лева през миналата година, на секундата след уволнението си отърча в съответното бюро по местоживеене и се записа безработна, горката. Така през следващите 9 месеца тя ще получава по 1 200 лева „помощи”. При това напълно законно, никой копче не може да и каже.

Евалла на момичето – очевидно е железен юрист с бетонен морал! Не знам къде точно се намира българският инкубатор, който бълва такива светли личности, но е трябвало там да се излюпим ние с вас, граждани, не да се давим в блатото на безпросветната си мизерия, създадено и подхранвано постоянно от тъпите ни морални задръжки.

Ето, чиновниците от тази именно трета категория наистина не могат да бъдат наречени хорица. Те дори хора не могат да бъдат наречени. Лошото е, че всъщност не знам как да ги наричам, а това е пагубно. Защото във философията ако не можеш да назовеш нещо, то не съществува и следователно няма как да бъде разбрано. Оттам – няма как и да се предпазиш, когато несъществуващото ти се стовари на главата със страшна сила.

 

В царството на евтините хапчета

Не знам дали на вчерашната среща с фармацевтичните компании Бойко Борисов е тропнал по масата или не е тропнал по масата. Ако е тропнал, то вероятно преди това е пил подходящото хапче, което ти дава сили да тропнеш по масата.

Тоя вид са много скъпи, граждани, ние с вас, ако се съди по плачевното състояние на гражданското общество в България,  изобщо не можем да си ги позволим, поне не за редовна употреба. Но на Борисов му е лесно, той е на бюджетна издръжка, а, както стана ясно напоследък, на бюджета не му пука особено дали хапчетата в България са скъпи или евтини, той има достатъчно от нашите пари, за да ги плаща. Даже предпочита да са скъпи – а защо предпочита и кой прибира комисиони от това е съвсем отделен въпрос, който сега няма да обсъждаме.

Сега просто искам да напомня за един от неочакваните ефекти, които ще се получат в страната, след като фармацевтичните компании, както обещаха, до две-три седмици свалят цените на лекарствата. Това е ефектът на свободното разболяване. Вече няма да се стискаме в това отношение, граждани, и ще си се разболяваме на воля. К`во му плащаш при евтинията, която ще настъпи?

Аз лично се надявам да поевтинеят също и споменатите вече хапчета за тропане по масата, но не съм сигурен дали те са в позитивния лекарствен списък на НЗОК. Даже съм сигурен, че по-скоро са в негативния лекарствен списък – нали държавата трябва по всякакъв начин да се предпази от влиянието на хора, които доскоро не са си пили редовно хапчетата, само защото те са им лягали прекалено скъпо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: