„Който ни освободи, той ще ни зароби“ е сбъднато предупреждение

На отношенията ни с Русия и конкретно на употребата на З март за целите на руския колониализъм в България съм отделил доста място в книгата си „Течна дружба” и не желая днес да се повтарям с резюме от броени изречения. Но ще обясня защо публикувам днес и тук тъкмо подборката от мнения, поместена в сайта Фрог нюз във връзка с националния празник- не е заради това, че съм уважен с част от моето мнение, споделено по телефона. Нито пък си мисля, че цитираните останали мнения са най-меродавни.

Правя го заради заглавието, което съдържа официално непризнатия и генерално неизвестния от масата българи завет на Левски. Когато „група граждани” се явихме мълчаливо на паметника на Левски с плакати в деня на неговото обесване, на които бяхме изписали думите на Апостола „Който ни освободи, той ще ни зароби”, нито един от полюбопитствалите за авторството на този завет българи, дошли да се поклонят, не беше чувал за него. А някои така се възмутиха, че не криеха агресията си. Заветът на Левски е сред най-строго охраняването „държавни тайни” в България и днес, което показва в каква „независима” държава продължаваме да живеем и от кого тя е зависима на практика, след като охраняваме така предано нейния интерес и нейното влияние върху умовете на българите- до такава степен, че националният ни празник е производна величина на този интерес!

Главното оръжие срещу основния завет на Апостола е опитът той да бъде предаден на забвение. Няма да откриете тези негови думи под нито един от неговите хиляди портрети, които декорират кабинетите на всички видове власт в България, нито пък в учебниците по история. А най-малко пък го има изписан в залата за гости, където Първанов уголеми лика на Левски като огромен фототапет за фон на неговото безлично президентско управление и сега всички ръкостискания на важните посетители, удостоявани с ритуална снимка с българския държавен глава, стават пред този мълчалив Левски, на който му е отнета думата по най-важния въпрос на Родината: необходимостта да пази своята независимост.

Има и още един кинжал в гърба на свободолюбивото послание на най-великия българин, единствено признат от всички нас за такъв: това е отрицанието на просветените пропагандатори на институционализирания мит за „двойните освободители” или на претендиращи да са осведомени по темата повече от масата българи по силата на техните академични титли. Те с настървение отказват да припознаят Левски като автор на завета. Бил му приписван от поборника Захарий Стоянов, защото бил русофоб. Но ако е така, защо за всичко друго можем и трябва да вярваме на най-авторитетния летописец на борбата за национално освобождение Захарий Стоянов, а тъкмо за „Който ни освободи, той ще ни пороби” да не му вярваме? Нима това предупреждение не е било характерно най-вече за колоса на борбата за национална свобода Раковски, както и ( в различна степен) практически за почти всички останали големи имена от пантеона на незабравите възрожденци?

Но нека за момент приема Захарий Стоянов за лъжец- за да изчистя тезата си и да докажа, че дори и при подобно кощунство спрямо паметта на големия наш сънародник, отрицанието на завета е неспасяема кауза на петата колона в България от гледната точка на елементарната логика. Защото питам: нима не се оказа вярно, че освободителите ни заробиха за цели 45 години? И това ли е лъжа или 3 години съветска окупация де факто и де юре, допълнени с още 42 години „само” де факто не доказват истината в завета, който не бил на Левски?

Значи какво излиза: истина е това за заробването, но е важно да се отрече или да се знае, че го е казал Левски! Евентуалното отсъствие на конкретно авторство ( или приписването на завета като „измислица” на Захарий Стоянов) може и да омаловажава стойността на цитата като такъв, но няма как да се отрече, че той е обобщение на убеждението на най-будните дейци на българската свобода от 19 век. Истината за окупацията си остава такава и стърчи над главите ни с размахано оръжие в центъра на столицата ни. А когато някой се опита да я осмее поне, при това с художествени средства, както стана на миналия 17 юни, министърът на културата Вежди Рашидов ( тъкмо него избраха от телевизията на властта ТВ 7 за основен събеседник днес на 3 март), нарече това „вандализъм”.

Така че питам отново: ако не искаме да знаем какво ни е завещал героят Левски, искаме ли поне да признаем, че е пророческо прозрението за заробването ни от освободителите?

Фрог нюз

Васил Левски: Който ни освободи, той ще ни пороби!

Събота, 3 Март 2012

Политици се замерят с Трети март обиждат се на русофили и русофоби
22 години след реанимирането на Трети март в България все още се водят люти спорове за това дали Освобождението, Съединението, Денят на независимостта или 24 май да бъде Национален празник. В битката се включиха историци, общественици и политици, които се обвиняват взаимно в слугинаж на външни сили. Противниците на Трети март твърдят, че промяната на комунистическия национален празник 9 септември през 1990 г. е фиктивно въртене на календара. В крайна сметка се получавало скачане от един руски празник на друг. От другия лагер контрират, че без счупването на османските пранги е нямало да се случат останалите събития, с които се гордеем.

3 март по нов стил се чества от 1917 до 1949 г. През 1950 г. Министерският съвет по искане лично на Георги Димитров премахва Освобождението от османско робство в списъка с почивни дни. Така най-важната дата за страната ни става 9 септември, когато е превратът на Отечествения фронт. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Сан-Стефанския мирен договор. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП 3 март е реабилитиран, но само като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март датата е обявена за национален празник.

Една от версиите за наложената от Георги Димитров забрана е намесата на Съветския съюз. Болшевиките не могат да приемат факта, че 16-ата република на СССР има Национален празник, който се свързва и с Царска Русия. Парадоксално е, че въпреки това в СССР армията има официален празник, с който отбелязва победата над Османската империя след погрома по време на Кримската война. Друга версия за забраната на Трети март е опитът да се постави ново начало, което достига апогея си през 1956 г. на Априлския пленум.

През последните години ДПС под сурдинка твърдят, че датата ги обижда, според тях не обединявала, а разделяла гражданите на България. Лютви Местан поиска Националният празник да бъде променен и вместо на Трети март да се чества на 24 май, в Деня на славянската писменост. Аргументите на филолога са, че писмеността може да ни обедини. Историци обаче припомниха на Местан, че в цивилизованите страни винаги националните празници са свързани с политическо събитие.
За жалост датата беше превърната в поредния повод за политически нападки ала русофили – русофоби.

В същото време все по-малко са хората, които си спомнят за освободителите на България. С течение на времето празникът бе обезличен и площадите опустяха. Появата на политици на официалната церемония като че ли отврати хората и ги остави да гледат гвардейците само пред телевизорите. Въпреки проблемите в българската църква, управлявана от бивши агенти на ДС, миряните все още пълнят храмовете по време на великите християнски празници, за да се обърнат към Бога. Социологическо проучване пък показа, че тачим повече църковните празници, а не националния и официалните си. Цялата изкуствена атмосфера, украсена с лимузини по време на парадите, кухите и отегчителни речи на Първанов през последните 10 години обезличиха Трети март, коментират политолози. Народът го възприема просто като неработен ден и глътка въздух. На миналогодишното честване основната новина дори не беше самото Освобождение, а мотористът, който мина покрай загражденията и направи кръгче с мощната машина пред очите на властта.

Проф. Пламен Цветков: Датата е унизителна за страната ни Всеки завоевател определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител, казва изследователят на мегамитовете

- Проф. Цветков, трябва ли Трети март да остане национален празник на България?

- 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е историческа дата, използвана от твърде влиятелни среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Опитът да се замени една чужда власт с друга е всичко друго, но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител. Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на Дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година. Колкото до идеята национален празник да стане 24 май, това също предизвиква в мен резерви, тъй като с тази дата и сега се злоупотребява, като става повод за разни панславистки излияния. 24 май се чества като Деня на славянската писменост и българската култура, макар че писмеността си е българска и е възприета от редица народи, между които само някои са славянски. Между другото славянските народи, които пишат на латиница, са повече от славянските народи, които си служат с кирилицата.

- Коя дата от историята, като съдържане и функции, според вас е най-подходяща?

- Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия. Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и, второ – се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение. Но личните ми предпочитания са насочени към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи. Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.

Проф. Андрей Пантев: Празнуваме държавното възстановяване
Обикновено всяка модерна държава чества датата, на която тя се е появила на европейската политическа карта и география. Независимо по какъв начин или резултат. Така че размерите на държавата, която се е появила на 3 март, може би са били силно и крайно несправедливо стеснени, но, от друга страна, това е датата, от която има такова държавно и политическо възстановяване в историята с името България. Ако определим 24 май за български национален празник, с това се обезценява значението на българската култура и писменост за целия славянски свят. Все едно ние сами да направим така, че за България това няма нищо общо с останалия славянски сват, това е един локален принос. А когато честваме 24 май като празник български, но и всеславянски, с това според мен ставаме много по-значими за славянската култура. Показваме, че сме дали нещо не само на славянския, а на европейския свят сме дали нещо значимо, от което след това са се възползвали култури, които може би са станали по-значими, по-известни. Но 24 май да го направиш български празник е да го омаловажиш и да локализираш неговото значение. За националния празник бих оставил само герба на България. С всяка такава добавка като „Шеврон” и други фирми има опасност за спекулации, каквито се случват.

Желю Желев: Гласувах за 24 май
Първият български президент Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменска област. По време на първия му мандат на председател/президент на Р България за първи път 3 март се празнува като национален празник. „Торнадо” потърси президента Желев с въпрос дали това е бил правилният избор. „Истината е че, когато Великото народно събрание обсъждаше новия национален празник, след отказа от 9 септември, имаше две становища. Едното беше 3 март да бъде национален празник – освобождението на България от турско робство. Другото беше 24 май, тъй като това пък е най-българският празник по дух. Освен това, така или иначе, Кирило- Методиевата азбука е свързана с целия славянски свят. Аз тогава гласувах за 24 май. Това е истината, но надделяха другите, които поддържаха 3 март за национален празник – туй, което аз го казвам сега”. На въпрос дали е редно на официалната покана на българското посолство в Америка за националния празник до герба ни да стои логото на „Шеврон“, Желев бе категоричен: „Не е редно, още повече когато става дума за честването на национален празник, става, с чужда пита майчин помен да правиш”.

Иво Инджев: Промиват мозъка на учениците
„Датата 3 март е наложена за национален празник от Русия. Не е случайно, че точно тогава цар Александър II поема управлението на империята и в негова чест се измисля т. нар. празник”, категоричен е журналистът Иво Инджев. „За жалост учениците ни са манипулирани. Те надали знаят, че всички войни на Русия с Османската империя са били най-опустошителни за българските земи. Това не го казвам аз и не си измислям, писал го е Георги Раковски във вестник „Дунавски лебед”. За мен Съединението е най-българският празник, който трябва да се превърне в национален. Никой не иска това да се случи, защото Съединението носи повече минуси, отколкото плюсове за Русия, чиято пета колона у нас държи юздите на всички. Историкът Първанов изтъква в речите си, че Русия е дала стотици хиляди жертви. От Русия обаче опровергаха цифрата, след което Първанов започна да казва „хиляди жертви”. Човек, който не познава миналото си, допуска старите грешки. И Франция е дала жертви за свободата на Италия, но италианците не прекаляват с паметници и ласкателства като нас”, категоричен е Инджев.

Отец Боян Саръев: За ДПС е ден на траур
Oграмотете се! Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които се връщат в Османската империя са без права, казва Божидар Димитров
„Нормално е ДПС да не иска Трети март за национален празник, защото за Доган и компания това е ден на траур”, твърди отец Боян Саръев. „Южните ни съседи не са си губили времето и още през 1878 г. в България е имало османски агенти, чиято единствена цел е била да натякват на родопчани от люлката, че са турци, че християнството е лошо и трябва да се унищожи. Тази неприязън към Трети март показва, че ДПС не са част от държавата, а са последователи на агентите, които след 1878 г. са изпратени у нас. Оттогава насам е имало десетки тайни организации, които са извършвали тази дейност. Целта е една – откъсване на български територии с турско население и присъединяването им към Турция”, категоричен е Саръев.
„Кой да е Националният празник, ако не Трети март? Тогава е възстановена българската държавна независимост. Тогава се възражда държавата България”, коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. „Каквито и намерения да е имала Русия по време на войната, тя възстановява България, макар и само част от нея. Прави го напук на българските политици, които са стояли по кръчмите в Гюргево и Букурещ. Пука ми, та ми дреме какво е мислил руският цар. Не ме интересува, че искал да стигне до Босфора и Дарданелите. Нямало е начин това да се случи”, твърди историкът.
„По отношение на ДПС и идеята им да преместим националния празник искам да кажа, че трябва по-подробно да се запознаят с историята. Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които остават в Османската империя, са без права. Те са подвластни на тоталитарния режим. Търновската конституция е доказано, че е най-демократичната в историята на Европа. Някои от депутатите на ДПС могат да четат и трябва да са наясно, че Османската империя няма нищо общо с Турската държава. Не случайно днес техни герои са умове като Кемал Ататюрк и Митхат паша. Те казват, че Османската империя е затвор за всички, включително и за турците. Неслучайно българите вдигат въстание в Османската империя през 1912 г., а турците у нас не са против държавата. За какво да са против, след като имат права като всички останали? Защо ДПС иска 24 май? Това си е празник на българската култура, не на турската, не на руската, не на циганската. Аз пък твърдя, че точно 24 май ни разделя от останалите етноси”, категоричен е проф. Димитров.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: