Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Какво означава "доверие" в междудържавните договори за доставки на газ между Русия и Украйна? През лятото на 2010 г., чешкият посланик по енерийна сигурност Вацлав Бартушка разяснява терминологията на Бхала Рева, старши анализатор от американската шпионска кантора STRATFOR.

„Нивото на недоверие между Украйна и Русия е невероятно. Нали знаете, лошо е, че използват хора като мен, за да комуникират една с друга. Много, много малко хора действително знаят какво се случва в преговорите за природния газ - Путин, Медведев, шефът на "Нафтогаз", Милър от "Газпром", Янукович и може би външния министър. Имам предвид доверието - например, Вие, Рева и аз имаме договорка. Аз ви продавам определено количество, решаваме каква сума да отрежем от върха и да я запазим за нас си, изчистваме счетоводните документи и т.н. Сега, изведнъж, аз съм заменен. Вече не се знае кой е човекът, с когото си имате работа, и дали той ще спази своята част от уговорката. През 90-те нещата работеха добре. През последните няколко години, обаче, хората непрекъснато се сменят, и никой не се доверява на никого. И така стигнахме до поредното спиране на кранчето."

Замененият в случая е бившият украински премиер Юлия Тимошенко. Газовата криза през януари 2009 г приключи след като Тимошенко сключи нов договор с Путин за доставки на газ. Договорът предвиждаше Нафтогаз и Газпром да използват услугите на непрозрачна посредническа структура, регистрирана в швейцарския кантон Цуг - "Росукренерго". Намекът на посланик Бартушка е, че "отрязаното от върха" се е преразпределяло между посветените през сметките на "Росукренерго". Тимошенко обаче падна от власт на изборите през 2010 г. и нейното място зае Янукович, за когото не се знае "дали ще спази своята част от уговорката".

Любопитно е, че този неформален поглед върху газовата криза от посредник, комуникиращ директно с върха на Кремъл и Киев, съвпада изцяло с мнението на крайните потребители на газ, изказвано неформално по питейните заведения и в интернет форумите. Може би защото именно крайните потребители плащат в крайна сметка "отрязаното от върха", което изчезва от счетоводните документи, но попълва банковите сметки на хората, които "действително знаят какво се случва".

Бартушка потвърждава и подозренията, че България съвсем съзнателно е била пожертвана в газовата криза през януари 2009 г.

"Стратегията на Путин по време на последното спиране на кранчето беше следната: Русия знае, че Украйна краде Х количество газ. Русия ще изпрати Z количество газ, обещано на Европа плюс количеството X, което Украйна крадеше. Целта беше да представим Украйна като злодей, а на Русия да може се гледа като на надежден партньор. България, Словакия и Сърбия бяха единствените, които почувстваха недостиг."

Тази стратегия, която постави на колене България, зависима на 97% от руски газ и без никакви алтернативи за доставки, не е сработила за Чехия и Словакия, разяснил Бартушка на височайшите си събеседници от Русия :

"Когато се срещнах с Путин и Сечин, по време на това спиране на кранчето, бях много директен с тях. Казах им, че стратегията не работи. Ние в Чехия, Словакия и т.н. ще оцелеем без руски газ. Ще обработваме и друго гориво, то може да е мръсно, но на кого му пука. Освен това получаваме оферти на една трета от цената от Катар и други. Така че, Русия не разполага с лоста, който имаше през 2006 г.. Тези ходове само насърчават европейците да намерят други доставчици. Това е проблем за Путин - има хора, които осъзнаха недостатъците на тази стратегия, но не бяха в състояние да дадат гласност на това. Имаше обратен ефект. Вие ме познавате, аз съм атеист. Аз не вярвам, в това което се казва в Библията да си обърнеш и другата страна ... Аз казвам - ако някой ви удари, удари го два пъти по-силно. Става въпрос да си отмъстим на руснаците. Ние искаме Русия да ни приема на сериозно."

В продължението на откровенията си пред Stratfor, Бартушка споделя своите възгледи за ситуацията по целия периметър на руско енергийно влияние: Украйна, Средна Азия, Кавказ, Беларус и Европейския съюз. Той завършва с търга за нови мощности в атомната централа Темелин, оспорван между руснаци, американци и французи. Сюжетът му е добре познат, тъй като именно той е шеф на комисията, провеждаща търга за новите реактори.

"Русия контролира в много голяма степен украинското вземане на решения. Съвсем малка част от хората там са осведомени. Руснаците не се нуждаят от пряко притежаване на енергийния сектор, за да имат влиянието, което в момента търсят. Те бяха много добре подготвени за завръщане в Украйна. Това е една добре смазана машина.

Киргизстан беше предимно послание към китайците. Присъствието на Китай в „Становете" е голям въпрос в момента, и руснаците трябва да държат Китай в рамките на допустимото. Китай носи пари и инфраструктура, но когато се говори с режимите в тези страни, те не се чувстват така комфортно в отношенията си с китайците, както с руснаците. Те познават руснаците - Русия е един език по подразбиране, те знаят с кого работят и т.н. Китайците са на съвсем различно ниво. Тези режими са много параноични ... ако се вгледате в линията на наследниците в Казахстан, Узбекистан - всички са дъщерни. Тези правителства търсят сигурност, и това е с което Русия има надмощие над Китай.

Русия е в банкрут, с изключение на добивната промишленост. Те имат нефт, газ, минно дело, и т.н., но това не е развита икономика. Те не са в добра форма и има сериозна мисъл във връзка плана за модернизация. Голямата заплаха за Русия в момента не идва от Запад – тя идва от изток (Китай) и от юг (исляма). Руснаците демонстрират някакво сътрудничество със САЩ по отношение на Иран, но не са направили нищо, а и не им трябва. Това е стратегия с малък риск. Те не губят нищо.

Нямам вяра в енергийната сделка на Турция с Азербайджан за Шах Дениз. Забележително е до каква степен Азербайджан е под руско влияние. Те мислят за своето оцеляване. Азербайджанците не могат да постигнат съгласие за окончателна сделка за Шах Дениз II. Наскоро, когато бях в Баку, те ми показаха 3-D (триизмерната) топографска карта на Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах. Може много ясно да се види, че в момента когато (и ако) арменците преминат с руска подкрепа, това ще бъде правият път за Баку. Руснаците са им казали по време на войната в Грузия, че Грузия може да бъде само първата спирка ... Доста пряка заплаха. Азербайджанците са ужасно уплашени от това. Разликата между сега и когато се появи BTC (газопроводът Baku–Tbilisi–Ceyhan б.ред.) е, че САЩ всъщност бяха тогава там, със стратегия. А точно сега САЩ ги няма в тази игра. Дори европейците са изключени. Азербайджан, Грузия, Украйна нямат към кого друг да се обърнат. Русия трябва само да се отплати на достатъчно хора или да направи ход в определен анклав на Грузия за да затвори BTC. Азербайджан не може да се върти само на Запад ... още веднъж - това е въпрос на оцеляване.

Беларус ще се подчини на руските искания. Лукашенко знае, че няма друг избор. В противен случай ще загуби 50 на сто от приходите си, и той го знае. Той е неудобство за руснаците, но не получава помощ от никъде другаде. Дори и европейците го упрекват.

Руснаците са много параноични когато стане дума за енергийните планове в Европа. Сечин непрекъснато ме пита какъв е тайният план, какви заговори правят европейците и т.н. Казвам им, че няма таен план. Иска ми се да имаше, но наистина няма.

Решението за изграждането на Южен поток не се очаква преди 2013-2014 г, след като се завърши Северен поток. За момента, Северен поток е на път да приключи по план, но е в противовес с енергийната стратегия на Русия за избягване на транзитните държави. Руснаците не са доволни от назначаването ми за ядрената поръчка. Те мислят, че съм настроен анти-руски. Офертата е между Росатом, Арева и Уестингхаус (Westinghouse). (Коментар на Рева: Източникът ни се срещна с Westinghouse ден преди нашата среща). Две компании не могат да кандидатстват съвместно - това би било нарушаване на правилата на търга на този етап. Ако Росатом и Westinghouse се опитат да направят това заради сътрудничеството между САЩ и Русия, тогава Арева ще спечели по подразбиране."

INSIGHT - RUSSIA/EU/CA/Caucasus - Energy politics

Date	2010-08-09 03:36:14
From	reva.bhalla@stratfor.com
To	analysts@stratfor.com
Others	Listname: mailto:analysts@stratfor.com
MessageId: <0A59D103-B30A-430F-BD92-762CF09ACA8B@stratfor.com> 
InReplyTo: 4C5F19D8.20505@stratfor.com
Text

PUBLICATION: background/analysis
ATTRIBUTION: STRATFOR source
SOURCE DESCRIPTION: Ambassador-at-large for energy security, Czech
Republic and chief of CR's nuclear tender for Temelin
SOURCE Reliability : B
ITEM CREDIBILITY: 2 
DISTRIBUTION: Analysts
SOURCE HANDLER: Reva
The level of distrust between Ukraine and Russia is unbelievable. You know
it's bad when they are using guys like me to communicate with each other.
There is a very, very small number of people who actually know what's
going on in the nat gas negotiations -- Putin, Medvedev, head of Naftogaz,
Miller of Gazprom, Yanukovich and maybe the FM. By trust, I mean, for
example, you, Reva and I have a deal. I sell X amount to you, we settle
on an amount to trim from the top and keep for ourselves, clean the books,
etc. Now, all of a sudden, I am replaced. You don't the person you're
dealing with anymore and if he will uphold his end of the deal. Thoughout
the 1990s things worked fine. Over the past few years, though, ppl kept
getting replaced and nobody could trust each other. This is how we got to
the last cutoff.
Putin's strategy during the last cutoff was the following:
Russia know Ukraine is stealing X amount of gas. Russia will send Z amount
of gas promised to Europe plus the X amount of gas Ukraine was stealing.
The objective was to portray Ukraine as the villain, while Russia could be
seen as the dependable partner. Bulgaria, Slovakia and Serbia were the
only ones who be feeling the shortages.
When I met with Putin and Sechin during this cutoff, I was very blunt with
them. I told them the strategy doesn't work. We in Czech Republic,
Slovakia, etc. will survive without Russian gas. We will process other
fuel, it may be dirty, but who cares. We are also getting offers at a
third of the price from Qatar and others. So, Russia doesn't have that
leverage that it had in 2006. These moves only encourage the Europeans to
find other suppliers. This is a problem for Putin... there are people who
saw the flaws of the strategy but were not able to speak up. It backfired.
You know me, I am an atheist. I don't believe when the Bible says to
turn the other cheek... I say if someone hits you, hit them twice back.
This is about getting even with the Russians. We want Russia to take us
seriously.
Russia is very much in control of Ukrainian decision-making. Only a very
small number of people are in the know there. The Russians don't need
direct ownership of the energy sector to have the influence they're
looking for right now. They were very well prepared for making their
comeback in Ukraine. It is a well-oiled machine there.
Kyrgyzstan was a message for the Chinese primarily. China's presence in
the 'Stans is the big issue right now, and the Russians need to keep China
within limits. China brings in money and infrastructure, but when you talk
to the regimes of these countries, they don't feel comfortable dealing
with the Chinese like they do with the Russians. THey know the Russians -
Russia is the default language, they know they work, etc. The Chinese come
in on a completely different scale. These regimes are very paranoid.. if
you look at the succession lines of Kazakhstan, Uzbekistan, they are all
daughters. These govts are looking for security, and that is where Russia
holds the upper hand over China.
Russia is bankrupt save for the extractive industries. They having the
oil, gas, mining, etc., but that is not a developed economy. They are not
in good shape and there is serious thought behind the modernization plan.
The big threat for Russia right now is not coming from the West... it
comes from the East (China) and from the South (Islam.) The Russians are
showing some cooperation with US on Iran, but they haven't done anything,
and they dont need to. It's a low-risk strategy. They aren't losing
anything there.
I don't have faith in Turkey's energy deal with Azerbaijan for Shah Deniz.
It is remarkable to what degree Azerbaijan is under Russian influence.
THey are thinking about their survival. The Azerbaijanis cannot agree to a
final deal on Shah Deniz II. When I was in Baku recently, they showed me
a 3-D topographic map of Armenia, AZ, Nagorno. You can see very clearly
that once (and if) the Armenians cross over with Russian backing, it is a
flat path to Baku. The Russians told them during the Georgia war that
Georgia could just be the first stop... pretty direct threat. The
Azerbaijanis are terrified of this. The difference between now and when
BTC came online is that the US was actually there back then with a
strategy. US is nonexistent in this game right now. Even the Europeans are
disconnected. AZ, Georgia, Ukraine don't have others to turn to. All
Russia has to do is pay off enough people or make a move in a certain
enclave of Georgia to shut down BTC. AZ cannot only turn West... again,
it's a matter of survival.
Belarus will cave into Russian demands. Lukashenko knows he has no choice.
That's 50 percent of his revenue gone otherwise, and he knows that. He is
a nuisance for the Russians, but he isn't getting help form elsewhere.
Even the Europeans have reproached him. 
The Russians are very paranoid about Europe's energy plans. Sechin keeps
asking me what is the secret plan, what are the Europeans plotting, etc. I
tell them there is no secret plan. I wish there were one, but there really
is not.
The decision on building South Stream won't come until 2013-2014, after
Nord Stream is completed. So far, Nord Stream is on track for completion,
but it goes against Russia's energy strategy of avoiding transit states.
The Russians are not happy with my appointment for the nuclear tender.
They think I am anti-Russian. The bid is between Rosatom, Areva and
Westinghouse (Source met with Westinghouse day before our mtg). No two
companies can enter jointly.. that would be breaking the rules of the
tender at this stage. If Rosatom and Westinghouse try to do that for sake
of US-Russia cooperation, then Areva would win by default.

Предлагаем вашему вниманию эксклюзивное интервью с правозащитницей Валерией Новодворской. Интервью записано 3 марта 2012 года, накануне президентских выборов в России.

Инфо скоро / Info soon

Снимките във FACEBOOK (126) | Виж снимките тук (по-добро качество) (126)

View images on FACEBOOK (126) | View images here (better quality) (126)

Ясен БориславовЗапочва новият сезон на „Първична сила” и „Разбиване”.

Този път на живо

 

Предизборните страсти подраниха и вече не знаем шоуто сериозно ли е или само на ужким. Зимата още не си е отишла съвсем, а в медиите вече категорично се настаниха темите на политическото лято, при това не идното, а лятото на 2013 година, когато се очакват следващите парламентарни избори. Изглежда странно, че предизборният маратон започва толкова рано, но е факт. Освен анализи и коментари вече личат и реални стъпки за предстоящото пренареждане на политическия пейзаж. Някои части от ландшафта изглеждат ясни, но за други се очертава ново нагъване и това подхранва любопитството на вечно жадната за зрелища публика.

Каква е причината за ранното начало на маратона? И дали може да се очаква нещо по-различно от преподреждане на мебелите на борда на “Титаник”? На първо място причина за ранния старт е усещането, че всъщност никой не управлява. Текущите скандали в държавната администрация (с. Бисер, бонуси, лекарства, полицейско насилие, АСТА, калинки в “Напоителни системи” и т.н.) създават усещане за необратим хаос и това усещане допълнително се подхранва от ставащото по света. Българският премиер чете по устните на Ангела Меркел своите политически ходове, гаси политически пожари и спасява удавници, извинява се лично и в ефир за свои и чужди гафове и от ден на ден предизвиква повече съчувствие, отколкото доверие. След есенните протести на железничари, синдикати, зърнопроизводители и учени почти сигурно ще последва и пролетна вълна на недоволство от различни посоки. Причината е в отнетия или силно стеснен житейски хоризонт на огромната част от българските граждани. Няма значение дали точно това правителство носи най-голяма вина, щом е на власт, ще трябва да преглътне плодовете на омразата. Политиката освен всичко друго е изкуство да се организира и насочва омразата.

Социологическите сондажи засега очертават четирипартиен парламент с ГЕРБ, БСП, формацията на Меглена Кунева и ДПС. Възможно е да влязат и други, ако се съди по някои нови проекти в сферата на политическото инженерство.

Най-интригуваща засега е картината в лявото пространство. Когато през януари Първанов каза, че неговият сблъсък с Борисов предстои, той всъщност ясно заяви амбициите си да оглави БСП. Само като лидер на партия той може да му бъде реален политически опонент. Без армия зад гърба си е като генерал в оставка – може да пише спомени и публицистика. Станишев обаче явно не смята да изиграе ролята на Медведев около Путин. Тъй че преди да се сблъска с Борисов, Първанов ще трябва да елиминира някогашното си протеже. Очаква се това да стане на конгреса през май, но не е сигурно. Изборът между Първанов и Станишев е в известен смисъл избор между миналото и бъдещето. Първанов е най-доброто, което произвеждаше някогашният комсомол. Колкото и да е скучен Станишев, той носи повече европейско излъчване, а освен това вече има и силна позиция като председател на ПЕС. Но в БСП винаги са обичали миналото повече от бъдещето, поради което разсичането на този политически възел предизвиква особен интерес. Възможно е и трета компромисна личност да оглави БСП, но такъв резултат само привидно ще изглежда като реми. В действителност това ще е по-скоро поражение за бившия президент, особено ако до май той продължи все така енергично да плете политическото си бъдеще, както го правеше през февруари. Впрочем самата идея, че на лидерството трябва да се противопостави друго лидерство, а не друг тип, различна от лидерската политика, прави Борисов и Първанов да изглеждат по някакъв начин близки. Освен това до така желания идеен сблъсък може да не се стигне и заради Яне Янев. До май, т.е. до конгреса на БСП, неговата парламентарна комисия ще разследва помилванията на бившия президент и като зъл разбойник с криво ножче ще го ръга в слабините. На малки порции в медиите ще излизат мними или реални, но със сигурност пискливо поднесени скандали. Това може да помогне на Първанов, като го държи в светлината на прожекторите, но може и да го елиминира. Зависи какво ще излезе от папките.

В центъра засега най-стабилно стои Кунева. Според социологически проучвания нейната формация би получила около 8% в бъдещия парламент. Избирателите й са предимно млади, образововани и живеещи в по-големите градове. Сондажите показват също, че около една четвърт от тях са разочаровани от ГЕРБ, почти половината са негласуващи и малка част са от НДСВ, БСП и “Синята коалиция”. Което означава, че през идните месеци й предстои да бъде залята с кал и помия в медиите, особено в контролираните от Борисов.

В дясното пространство се очертава най-зрелищното пренагъване на политически пластове. Предстои война за наследството на СДС, ДСБ, НДСВ, “Атака” и РЗС. Тези формации вече са напълно изчерпани, но апетитите на техните лидери не са. Някои от тях със сигурност ще търсят поле за изява в нови формации, други ще се подслонят било в ГЕРБ, било при Кунева, а трети ще изчезнат и само от време на време ще се обаждат в медиите, както наскоро Софиянски се обади, за да каже, че “код червено не грее, време е за код синьо”. Един вид – тука съм и още мърдам. За Яне Янев е почти сигурно, че очаква да получи нещичко от Бойко Борисов.

Явни амбиции за дясното наследство има архонтът Слави Бинев. Новосформираното от него Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) представлява пъстра компания от готини пичове – бивши политици, бизнесмени, журналисти и издатели, хора от службите за сигурност, тамплиери от УБО плюс малко академична и художествена интелигенция за красота. Политическата им програма засега е кратка и ясна – “Некадърниците да си ходят”, но сигурно ще обраства с детайли. Другият кандидат за наследството е Мони Паси, който вече обяви, че ще прави партия. Сигурно е, че ще има още мераклии, като част от тях ще участват в мача, колкото да подават топката на по-големите играчи.

Задава се интересен, зрелищен, а вероятно и доста продължителен политически сезон. Ще бъде нещо като кечмания по комедийния канал на Би Ти Ви. С много бой, ритници, падания и премятания, ефектни обиди и задъхани коментатори около ринга, които да обясняват ставащото между въжетата. На българския политически ринг, също както в шоуто “Първична сила” или “Разбиване” всеки е по-голям бабаит от останалите, има зад гърба си славни победи и поражения, както и собствен репертоар от специални удари и хватки – “тръшване за лека нощ”, “вратотрошач”, “надгробен камък” и др. Предстои да видим политическа проекция на спиращи дъха двубои с Гробаря, Кейн Червеното чудовище, Ранди Ортън-Пепелянката, Скалата, Джон Сина, Шеймъс, Грамадата и други. Всеки срещу всеки. Битка в клетка без правила и без ограничения.

Интересно е, че за един странно продължителен период немалка част от българското общество не възприемаше “Разбиване” и “Първична сила” като пародии, каквито те са, а като нещо малко на ужким, но все пак истинско и сериозно. Преди десетина години, когато тези програми се появиха на екран, се наложи СЕМ (тогава НРСР) да се намесва, за да бъдат изместени в късните часове. Чак след като влязоха в комедийния канал, съмненията относно естеството на битките отпаднаха. Поради което и българският политически ландшафт с неговите многобройни лидери и дефицит на политически идеи може би не е чак толкова странен.

Според популярния афоризъм на лорд Чалфонт може да се очаква, че политиците ще вземат мъдри и интелигентни държавнически решения едва след като изчерпят всички останали възможности. Но у нас животът предлага все нови и нови възможности. Липсва само умоляващият дикторски глас: “Моля ви, не правете това у дома!

В. “Сега”

За книготърговците този февруари вероятно е бил по-силен от миналогодишния - все пак имаше 29 дни! Шегуваме се разбира се, но не е изключено 29.02.2012 да се е отразил с купуването на рядка книга за скъп спомен на приятел. Ако не сте го направили сега, да си знаете за след 4 години.

Иначе се връщаме в реалността с класациите ни за най-продавани заглавия

"Книга за теб" - най-продавани книги 20 - 26 януари
1. Промоция: "Битието, Изходът, Законът" с 10% намаление. Владимир Зарев. Сиела
2. Шантарам. Грегъри Дейвид Робъртс. Оргон
3. Една година в Прованс. Питър Мейл. Гурме пъблишинг
4. Списание "Българ", бр. 1
5. Как се раждат добрите идеи. Стивън Джонсън. Изток-Запад

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 19 - 25 февруари
1. От самоуважението до егоизма. Хорхе Букай. Хермес
2. Пражкото гробище. Умберто Еко. БАРД
3. Микро. Майкъл Крайтън, Ричард Престън. БАРД
4. Моделът на успеха 22. Анатоли Георгиев, Георги Стайков, Емил Спахийски. Училище за успех
5. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. Юрий Дачев. Слънце

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 22 - 28 февруари
1. Нощният цирк. Ерин Моргърнстърн. Ентусиаст
2. Площад Диамант. Мерсе Родореда. Сиела
3. Карта и територия. Мишел Уелбек. Факел Експрес
4. Бунтът на безименните. Аугусто Кури. ЕРА
5. Розовите очила на душата. Любомир Розенщайн. Колибри

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 21 - 27 февруари
1. THE GIRL WITH THE DRAGON TATTOO, Film Tie-In Ed. Stieg Larsson
2. THE HELP. Kathryn Stockett
3. THE ALCHEMIST. P.Coelho
4. THE HOBBIT: 75th Anniversary Edition. J.R.R.Tolkien
5. THE INVENTION OF HUGO CABRET: A Novel In Words And Pictures. Brian Selznick

В навечерието на 3-ти март в Българското посолство в Лондон се състоя коктейл по случай Националния ни празник. Редом с дипломатите, поканени като официални гости, присъстваха представители на кметството, приятели на България от различни националности и много българи, които крепят Българското в столицата на Великобритания.

Гръцките власти арестуваха още четирима заподозрени, за които се твърди, че са членове на хактивистската група наречена Greek Hacking Scene, която е свързана с Anonymous. Гръцките медии съобщиха, че от Отдела за Кибер-Престъпления на Гърция задържали предполагаемите хакери в град Нафплио и са конфискували 18 хард диска и 5 лаптопа, след проверки на седем места. Подобно на последните арести, двама от хакерите са непълнолетни. Те са обвинени в провеждане на DDoS (Distributed Denial of Service) атака срещу сайтовете на Министерството на Правосъдието, Организацията на Обществения Транспорт в Атина, три финансови институции и Гръцкото Правителство. След Интерпол също бяха арестувани 25 хакера от Чили, Испания, Колумбия и Аржентина.

Трети март е хубава дата. Можем да си спомняме колко родни и чуждестранни войници са загинали в борба за освобождение на българските земи. Трябва обаче да си спомняме и колко българи от други етноси са били мачкани, тъпкани и други-меки-думи-за-това-което-се-е-случвало-у-нас. Трябвало да мине време, за да говорим обективно за близкото минало, Преходът трябвало да отмине, за да го анализираме. А какво ще кажете да започнем сега?

Да започнем с "Реквием за никого" на Златко Енев. Подхваща те директно за гърлото, както и двамата си главни герои, накълцва те на парчета, както много от героите си, и после те захвърля. Доста надалеко, отново както прави с главните си герои. Твърд роман, посветен на Възродителния процес и първите години от Прехода, събиращ безчинствата на Силните от комунистическия режим преди Десети и безчинствата на техните деца след 89-та.

Брутален докрай. Изнасилвания на туркини, нежелаещи да променят имената си; убийства на млади мъже от малцинствата, позволили си да "въртят любов" с български момичета; търговия на бели робини; сексуални психопати; самоубийства - всичко това в достатъчно сериозни детайли. Догади ли ви се? Доста гадни неща са се случвали, не бива да го забравяме.

Има няколко български книги за Възродителния процес, но те са все документални. "Реквием за никого" е трогващо истинска художествена литература. Има и няколко романа за Прехода от български автори, нито един от които обаче не живее в България - "Реквием за никого" е най-бруталният от тях.

На Златко му е лесно, ще кажете - стои си в Германия, далеко е от "блатото". Ами да! И Златко опитва да прави това, което в нашата история досега са правили само чужденци - да гледа обективно на историята, без да робува на партийни пристрастия. Най-много да му тежи носталгията по родината. Другото всичко се вижда от нелекия труд по "Реквием за никого" и "Либерален преглед".

Да не би да сте очаквали някой, живеещ в България, да заговори по трудните теми? Честит празник, българи!

И чудесен анализ от Христо Блaжев в "Книголандия"

Този паралел е приоритет на Веселина Томова. Журнялист и човек, когото много уважавам. Макар да не споделям всичките й възгледи. За протокола - категорично не съм съг.ласна с оценката й за Иван Костов. Но това е междудругото. А другото, важното е Бойко-Алексей

Доста време смятах, че този паралел е мислова конструкция на Веселина, инспирирана от среди/хора, имащи интерес от това. Днес съм убедена в обратното - че Алексей и Бойко са две страни на една хвърлена монета. От тези същите среди/хора. Дали е е ези или тура - печели простият балък. Кято цяло печели този, който прави и хвърля монетата. Който прави езито и турата.  Хайде да погледнем там, но не в началото, а в края.

Когато Надежда Михайлова, под натиска на Филчев  натиска  премиера Костов Алексей да стане шеф на ГДБОП  и следва светкавичен отговор - атентант срещу Алексей, който му отнема тази възможност. Остава кой? Този, който - междувременно, по случайност, абе поради квото и да е - са го направили главен секретар на МВР. Да. Направиха го. Другият вариант бе Алексей. Едни и същи хора и кръгове логистично и финансово работеха за двамата. Подсказка за лаиците: Хората с парите никога не залагат на един кон.

Бойко успя да отгърми Алексей. Или в бойков интерес го отгърмяха. Но това не го направи ни на йота по-различен от него. Две бивши мутри, относително запазили полуприличен образ - е, на фона на сикаджиите и висаджиите не бе особено трудно - та, казвам, бивши полуприлични мутри със CV на полицаи като че ли.. Що ли толкова си приличат Бойко и Алексей тъй както ги описвам? Щото аз така ги виждам или щото така си изглеждат наистина?

Такива бяха в началото на новото хилядолетие. И на двамата бе заложено. Засега (и досега) единият печели. Но той знае, че не може да отцепи изцяло другия.

To be continued

Уебсайтът на NASA е бил атакуван цели 13 пъти през изминалата 2011 година, предадоха Reuters. Хакерите са получили достъп не само до личните данни на многобройни служители на агенцията, но и до топ секретни проекти, чието разгласяване би могло да постави в риск сигурността на американския народ. Пол Мартин, главният инспектор на агенцията, призна, че NASA инвестира само $58 милиона от годишния си IT бюджет, който надхвърля $1,5 милиарда, за защита от хакерски атаки. Мартин допълни, че "някои системи в NASA съдържат секретна информация която, ако бъде открадната, би довела до огромни финансови загуби, заплаха за националната сигурност и пречка за технологичното развитие на страната." През ноември миналата година, той и помощниците му от агенцията, засекли опит за проникване в системата им. IP адресът на киберпрестъпниците се намирал в Китай. Според Мартин, въпросните хакери успели да добият пълен достъп до системата, което, на свой ред, им позволило да променят, копират и трият важни файлове, да създават фалшиви акаунти в JPL системи, както и да ъплоудват различни хакерски програми за още по-дълбок пробив в системата. По-рано през 2011 година, пък, хакери откраднали документи и важна информация за над 150 служителя на компанията. Според Мартин, агенцията използвала за съхранение на важни файлове преносими компютри без никаква сериозна защита. Някои от тези компютри били откраднати, като сред тях имало такива, съдържащи строго секретни данни, касаещи Международната космическа станция, както и двете космически програми на NASA - Constellation и Orion.

Хор Валаам - Вперёд, за братьев!
Слова:
А.Ф. Иванов - А.К.Ф. - Русский гимн 1877 г.

С отвагою в сердце, с крестом на груди,
На подвиг Священный, Отчизна иди!
С измученных братьев, всю тяжесть оков,
Сорвёшь ты на славу грядущих веков,
Ты солнцем свободы славян озаришь,
Растопчешь тирана и зло сокрушишь!
Растопчешь тирана и зло сокрушишь!

Вперёд за отчизну святую!
Волнуется Русский наш край,
И Русского Царства дружины,
Орлами летят за Дунай…

Давно ль бесновался ужасный злодей,
Под рабские стоны и вопли людей,
Но час для расплаты злодею пробил,
Щадить ли тебя Нам, коль ты не щадил?
За нас пролитая невинная кровь
И к Родине нашей святая любовь
И к Родине нашей святая любовь

Не страшны угрозы и козни врагов,
Пестреют знамёна победных полков,
Грозы громоносной послышался гул,
Исполнилось слово, и дрогнул Стамбул!
И кто искупительной жертвой падёт,
Тот в наших скрижалях вовек не умрёт!
Тот в наших скрижалях вовек не умрёт!

Защото всичко върви от добре към по-добре в съвременна Русия. Особено впечатляваща е демографската политика и стимулирането на раждаемостта във федерацията. ГЕРБ трябва да се замислят дали не можем да заимстваме някои идеи от путиновата администрация. Например създаването на капитал за майките, който не се дава на ръка за всяко дете, но се привежда при [...]

Преди 2-3 години писах за мои здравни проблеми, защото:
1. бяха сериозни
2. не срещнах адекватно според мен отношение, което наложи
3. самообучение от учебници за студенти до монографии на специалисти

Резултатът бе, че се оправих. И аз знам, и моите лекари тогавашни знаят, че се оправих, защото аз открих какво е. Тук е много важен смисълът на думата "открих". Нищо научно не съм открила. Но бях силно мотивирана, че съм болна от потенциално инвалидизираща болест и трябва да разбера какви са механизмите й, за да ги спра. Като открих това, го обясних на лекуващите ми лекари - разбира се, без предходната патетика - просто казах, че ми трябва курс имуноглобулини, останалото сама си го знам и мога. Един младок специализант тогава ми каза "що, бе, мацка, не свърши медицина, щеше да дрънкаш"

И сега ми дойде чувството, че трябва да съм "мацка, та дрънка". За тези, на които съм мога да съм полезна. Защото според всякаквите статистики блогът ми като цяло и отделни публикации са най-търсени по жлъчно-чернодробната тематика. Понеже аз имам този проблем, го изследвах, сравнявах с лекари, пак изследвах, пак сравнявах - и като резултат, мисля, че това, което съм писала дотук, покрива и надпокрива познанията на средното джипи.

Но сега разчрах, че това не стига. Защото съвсем не изчерпах всичко, което има отношение към тази група болести. Нито пък - откровено - аз се изцерих. Затова мисля да продължа с темата. Макар че блогът ми го направих политически напоследък, кой и какво ме спира да е само такъв?

Започвам със жлъчно-чернодробните проблеми. Като начало с един от най-рядко споменаваните

Болестите на панкреаса

Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Това става, когато ензимите на панкреаса (особено трипсина), които участват в смилането на храната, се активизират в панкреаса, а не в тънките черва, където природата им е отредила.  Причините са много, както и проявите. Но понеже пиша не за доктори, а за хора като мен, които имат проблеми като моите, ще пиша с минимум медицински термини (макар че при запитване от професионалист, ще се аргументирам de lege artis):

Ако нищо не сте разбрали дотук, нямайте грижа. Те депутатите от здравната комисия в парламента, началниците в здравното министерство и в здравната каса не щат да разберат - или не могат? - та случайният читател на блога ми ли ще успее в тая премудрост....

За разлика от тия по-горе, аз обещавам, че до 10 дена тук ще има два подробни постинга по темите:

1. Хроничен панкреатит
2. Пиелонефрит


Както мисля се разбра, продължението следва като в криминалните сериали - защото трябва да обясня как завръзката с панкреаса се оправя с бъбреците - или обратно. Абе, с две думи: Да продължа да разказвам като човек нелекар, но боледувал, на хора нелекари и също боледували.
Обещах: до 10 дена.

Колите на Google, които заснемат улиците на големите европейски градове и които в момента се подвизават в България, често улавят случайни неща, носещи им големи проблеми. Сигурно всички помните как през 2010 година няколко страни в Европа съдеха компанията заради гафа със събирането на лични данни през Wi-Fi. Е, година и половина след това проектът Street View продължава да им носи неприятности. Този път е засегнат французин, когото камерите, инсталирани върху автомобилите на Google, са заснели, докато се облекчава пред дома си. Човекът просто бил в градината си, някъде в региона Мен-е-Лоар. Въпреки че лицето му не се вижда, човекът твърди, че всички жители на малкото му селце са го познали. Именно затова той реши да съди Google. Адвокатът му заяви пред медиите, че случаят е по-скоро забавен, отколкото сериозен, но, въпреки това, все пак става дума за потъпкване на лични права. "Представете си ако го бяха снимали, докато целува чужда жена!", коментира адвокатът. Според Cnet.com, французинът е поискал от Google обезщетение от 10 хиляди евро. Адвокатите на Google, разбира се, отказаха коментар. Истината е, че дори обезщетението му да бъде изплатено и изображението премахнато, този случай едва ли ще бъде забравен. Тук поне става въпрос за нещо действително не чак толкова сериозно. Но си струва да се замислим дали Google осъзнават отговорността, която им носи подобен проект. Можем само да се надяваме, че подобни неща няма да се случат и в нашата страна.

Барак Обама най-накрая запуши устите на всички онези, които твърдяха, че той не е роден в Съединените американски щати. Cnet.com предадоха, че американският президент е качил в страницата си във Facebook сканирано изображение на акта му за раждане, изобразен върху бяла чаша, подобна на тези, използвани в кампанията му Made in the USA ("Произведено в САЩ"). Въпросната кампания беше проведена през 2011 година именно с цел да сложи край на слуховете, че американският президент не е роден в Америка. Миналото лято, въпросните чаши, както и тениските с акта за раждане на президента се продаваха като топъл хляб в страната. Обама добави това изображение във Facebook веднага щом превключи към новия външен вид на социалната мрежа Timeline. Освен официалното свидетелство за раждането си, президентът обяви и други важни факти от своя живот като сватбата си с Мишел Обама, началото на кандидат-президентската си кампания през февруари 2007 година, както и деня, в който изрече първата си реч като президент на САЩ в Грант Парк, Чикаго. Други важни събития от живота му, отбелязани във Facebook Timeline, са датата на завършването му от Харвард и първата работа в живота му, която е била в магазин за сладолед на име Baskin-Robbins. Барак Обама е един от най-големите привърженици на социалните мрежи сред политиците и известните личности. Той има профили във Facebook, Twitter, Tumblr и Instagram, като всички те участват пряко в новата му кандидат-президентска кампания.

Как най-добре се развива умението да фантазираш? С книги, разбира се. Вероятно затова са книжни и наградите в дигиталното предизвикателство на Fantasia, новото изкушение от Данон. А то е съвсем просто - да се създаде "Най-дългата фантазия".

В рамките на две седмици от компанията ще задават началото на нова фантазия за всеки етап, а участниците ще имат право да се включват със свои минифантазии до 70 знака. На всеки три дни ще бъде избиран по един победител в етапа - последният участник, написал най-често използваната дума в конкретната фантазия.

От компанията са приготвили 5 ваучера за книги на стойност 75 лева за победителите в отделните етапи и един чисто нов четец Amazon Kindle Wi-Fi. Той ще бъде изтеглен чрез жребий между най-големите фантазьори, които са оставили поне по 10 свои фантазии във всеки един от етапите.

Fantasia е десертен млечен продукт 6 вкуса, които могат да бъдат похапвани по всяко време от деня. Три от тях са плодови – ягода, череша, боровинка, а останалите три – с различни шоколадови комбинации – шоколадови топчета, снежинки и млечен шоколад.

А вие можете да се включите още сега в създаването на "Най-дългата фантазия" на fantasiite.bg - за 75 лева можете да си вземете доста книги!

Патентната война между Apple и Samsung продължава да се води на европейска територия с пълна сила. Германия, обаче, явно няма намерение да се занимава с всяко искане на двете фирми. Според ArsTechnica.com Общинският съд в Манхайм е отхвърлил две патентни дела, засягащи компаниите. Едното дело е било заведено от Apple и в него се засягат патенти за iPhone, които компанията е регистрирала по-рано и, за които твърди, че са използвани нелегално от Samsung. Въпросните патенти защитават правото на Apple да използват функция "отключване с влачене" в смартфона си. Второто дело, пък, е било заведено от Samsung и то отново е свързано с правата на компанията върху 3G технологиите. Това не е първият път, в който съд отказва на Samsung да води дело за същия този патент. Може би затова компанията е толкова недоволна от решението на съда в Манхайм делото да бъде отхвърлено. Samsung заявиха пред BBC, че със сигурност ще обжалват това решение. Те, също така, се заканиха, че ще направят всичко необходимо да не оставят Apple да попречи на желанието им да "осигуряват иновативни мобилни продукти на потребителите". Apple не бяха толкова открити пред медиите, но напомниха на BBC, че имат няколко други висящи дела заведени срещу Samsung. В едно такова, например, американската компания обвинява Samsung, че са откраднали идеите им за хардуера и дизайна на потребителския интерфейс на iPhone и iPad. Досега, съдът в Манхайм се е произнесъл по общо 14 дела между компаниите, но остават поне още шест и то само от страна на Apple.

Уважаеми сънародници, Честит 3-ти март! Преди 134 години на тази дата се реализира многовековната мечта на нашите прадеди да бъдат свободни и силни! А за нас, българите днес, 3-ти март е ден, в който трябва да спомним за героическите постъпки на нашия народ, и да се замислим за бъдещето поколение и за нашата отговорност пред историята.

Милен Радев

Вече писах във Фейсбук, че на днешния ден няма какво да празнувам. Че също така моля всеки мераклия за честитяване да не ме поздравява с годишнината от един ден, на който Русия (“тюрма народов” – който още не е наясно да пита поляците) се е опитала да уголеми своята империя за сметка на моето отечество.

Имаме избор за ден, достоен да бъде национален празник – 21 май, 6 септември, 22 септември… Но не и 3 март, годишнина от събитие из историята на една зловеща и винаги враждебна на България империя.

Тук искам без много, много приказки да повикам за свидетел един от най-заслужилите поборници на народното дело – прилепчанеца и по-късен Старозагорски митрополит, дядо Методий (Тодор) Кусев. Думите му звучат тъй, сякаш достойният старец ни говори днес, сякаш обръща филипиките си към днешните наши русофили, към днешните любители на кремълския камшик, към днешните овчедушни продажници.

Ще цитирам този участник в народните борби, в събитията от Св. Стефано и в още много по-късни съдбовни моменти с началото на неговата книга Погрома на България (1914 г.).

---

---

“…Дойдохме в Одрин. Там се водеха преговорите за сключването на мира. Стана известно, че българското княжество ще се образува до Балкана. Вдигнахме голяма врява. Офицерите се разтревожиха. Един протест, покрит с хиляди подписи, се поднесе на граф Игнатиев, главния ръководител по воденето на преговорите за мира. Тоя протест беше написан от покойния дядо П. Славейков. При написването бяхме в квартирата му. Въодушевлението беше, по обичая, подкрепено с малко винце.

Чрез руския пловдивски консул, българина Найден Геров, бяхме повикани със свещеника Г. Тилев от граф Н. Игнатиев. Той ни посъветва с молба да не бунтуваме офицерството – каквото е възможно, ще стане. Заявихме му, че не щем княжество до Балкана, без Румелия (Южна България) и без Македония. Една църковна (религиозна общинска) област отговаря повече на интересите на българския народ, отколкото едно княжество до Балкана, което ще раздели и разнебити българския народ.

„Добре, да уредим тъй че в договора да се каже, че се урежда българска държава с всички области населени от българите. Но надали ще се осъществи.“

Прокарала се Румелия – Южна България, но Македония останала отвън, незачислена в новообразуваната българска държава.

Възбудихме пак ново движение. Генерали, офицери се разшаваха, развълнувани. Чрез същия консул пак бяхме повикани от графа. Показа ни картата. Цариградската конференция беше определила границите на една автономна България. Нещо повече от тия граници влизаше в границите на новообразуваната политическа българска държава. Само гр. Солун оставаше вън като оазис.

Дойдохме в Св. Стефано. Една заран ни повикаха в канцеларията. На стената беше окачена карта с границите на Св. Стефанска България. Чиновниците се натрупаха и ни запитаха: „Ха сега, вижте, доволни ли сте?“ С голямо любопитство чакаха отговора ни. Предчувствието ни отговори: „не харошо – много е“. В границите влизаше и Корча. Страх ме беше, че като почнат да режат, ще изрежат и същественото. Така и стана.

Питахме: защо руските войски не отидоха да окупират Македония? Препятствие нямаше. Турските войски беха напуснали тази страна.

<…>

Явно ставаше, че Св. Стефанска България беше образувана голяма само на „книга“. Беше голяма, за да има какво да се отстъпва, какво да се отрязва.

Когато се оповести договорът за Св. Стефанска България, австроунгарският посланикъ беше казал на Негово Блаженство Екзарха, Господин Господин Иосиф, че новообразуваната със Св. Стефанския договор държава е за Русия. И прибавил, че такава обширна област, каквато беше начертаната Св. Стефанска България, не е в съгласие с Райхщатското споразумение: Австро-Унгария няма да даде толкова много на Русия. Според Райхщатското съглашение ще се образува Българско княжество само до Балкана. Така и стана.

Оповести се, че в Берлин ще се свика конгрес, за да преустрои Св. Стефанския договор. Знаехме, че Св. Стефанска България в Берлин ще бъде окастрена.

Избраха се 70 представители с мисия да поднесат в Св. Стефано на Николай Николаевич, главнокомандващия, един адрес от българския народ до царя освободител – благодарност за освобождението на България и за образуването на велика Св. Стефанска България.

Един от тия представители бях и аз. Говорих убедително на представителите, че тая България, за която поднасяме адрес, няма да я бъде. В Берлин ще я разпокъсат. Според „Райхщатското“ споразумение княжеството ще бъде образувано до Балкана. И то в замяна и компенсация за Босна и Херцеговина, които ще вземе Австро-Унгария, и ще бъде под руски протекторат, като руска губерния или като Финландия.

<…>
Ние, българите, трябва да изпратим в Берлин пълномощна делегация. Да заявим на силите чрезъ наши пълномощни представители, че ние, българите, и под турския режим се радвахме на общинска автономия и че сме ревнители за независим политически живот.

В Одрин, където се състояха няколко заседания по адреса, представителите не щяха и да чуят по въпроса за изпращане делегация в Берлин. „Русия ни освободи, тя ще ни защищава и в Берлин“, бяха възраженията им.

В Св. Стефано много се помъчих да убедя някои и други  от представителите. С една група решихме да направим едно заседание за разискване по въпроса. Трябваше заседанието да стане на свободна територия — в Турция, в с. Макри-Кьой. Останаха неубедени. Опиянението и заслеплението беше голямо, непреодолимо.

„Не требва да се бъркаме в политиката. Русия ни освободи, тя ще ни защити и в Берлин, на конгреса“. Това бяха извиненията им.

Отцепиха се само неколцина, между които беше покойният Димитър Греков. Направихме събрание в Цариград, на Пера, в големия хотел „Византион“.

Реши се:

1) Да се изпрати едно лице в Македония, за да събере в едно пълномощно подписи от всички общини в Македония.
2) Да се устрои подписването на едно пълномощно  от Пловдивските нотабили.
3) Да съставя една статистика за българите от Одринския вилает.

За Македония изпратих покойния Петър Шапкаров. Той, под формата на продавач на бои, успял да събере подписи от всички общини. Велешката задържала пълномощното, като се задължила, за по-голема гаранция, да го изпрати със специално доверено лице, с търговеца Иванъ Весов. А той, като дошъл в Цариград, занесъл „пълномощното” в руското посолство и го оставил там — на сигурно място! Пропаднало.

В Пловдив, на общо събрание, успяхме да убедим първенците и те подписаха пълномощното. Тогавашният кмет, Г. К. Пеевъ не рачи да подпише. Тази постъпка той считаше като действие против Русия. Трябваше да замина за Цариград, за да санкционира подписите Негово Блаженство Екзархът.

Покойният пловдивски митрополит Панарет ме задържа. Той настояваше непременно да подпише пълномощното и кметът Пеев. На другия ден заранта повика кмета в Митрополията. Последният отказа да подпише. Разсърди се и  побегна. Тръгнах да замина за Цариград. Щом доближих до станцията, тренът тръгна и замина. Останах. Лош знак. Рекохъ си: тази работа е развалена. Връщам се в митрополията, където бяхъ протосингел.

В двора на митрополията ме застигна вицегубернаторътъ Ивановъ (кишеневецътъ). Разтревожен ме запита: „Какво правите?“ Кметът Пеев ви наклеветил на генерал-губернатора Столипин, че сте правили заговор против руската държава. Разправих му работата. Дадох му да прочете подписаното пълномощно. „Това трябваше да направите“, рече той, „Само по тоя начин би могло да се предотврати раздроблението на България. Но сега, добави, оставете. Подиръ направения донос, ако мръднете, всички ще отидете в Сибир на заточение”.
Бях уморен и разнебитен. Десетина пъти ходих в Цариград да убеждавам Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация в Берлин. Да изповядаме истината:

Тогава беше Екзарх Негово Блаженство г-н Иосиф. Когато се решаваше съдбата на българ¬ския народ, той си седеше на катедрата спокоен и индиферентен.

<…>

Вицегубернаторът Иванов, добър българин, ни посъветва да не мърдаме, за да не отидем в Сибир.

Махнах с ръка и рекох: тоя инак добър народ, със своето сляпо доверие и овчедушие, има много да страда, докато се прероди и си отвори очите. И днес, подир погрома, от овчедушието на сляпо русофилство, като пияни пострадахме, страдаме и още много има да страдаме. Овчедушието царува в България.

Един хитрец рекъл: „не народът, а първенците народни, ръководителите по църковно и гражданско ведомство, които са обладани  от манията на идиотско русофилство, са толкова много и така изобилно никнат, че с коса да ги косиш, не се докосват!“

Те, навярно, според своя инстинкт, требва да са потомци на богомилите, които послужиха за оръдия на турците да превземат България без война. Без да служат на чужда кауза, те не могат да се менят…”

Още на  2 март 2012 г.   с откриването на на общата художeствeна изложба на сдружение „Български художници зад граница“ наречена  „ПEТИЯТ СEЗОН“  в Украинския националeн музeй  (2249 West Superior Street  Chicago, IL 60612) в Чикаго започнаха тържествата посветени на националния празник на България. Днес , 3 март 2012 г., от 12 ч. на обяд тържествата продължават с издигане на националния флаг на Р. България пред кметството на града на Дейли Плаза. По традиция (Вж. линк) нашето знаме ще се вее редом до американския флаг и флага на Илинойс.  За учениците от българските неделни училища, които също ...

Проучване, проведено във Великобритания, доказа това, за което всички, така или иначе, бихме се досетили и сами: социалните мрежи като Facebook може да са опасни за живота, ако проверяваме профилите си, докато шофираме. За съжаление, заради популярността както на социалната мрежа, така и на смартфоните, тази дейност става все по честа сред водачите на превозни средства. Изследователите твърдят пред сайта Gizmag.com, че, всъщност, проверяването на профила ни във Facebook по време на шофиране е по-опасно от шофирането след употреба на алкохол или марихуана или дори от писането на SMS-и зад волана. Единственото нещо, което е по-вредно от проверяването на Facebook в автомобила, е воденето на телефонен разговор без употребата на hands free устройство. Използването на смартфони зад волана, както може би сами предполагате, е най-популярно сред младите хора и, по-конкретно, сред потребителите на възраст между 17 и 24 години. Цели 24% от тях признават, че проверяват профила си във Facebook или говорят без hands free в колата. Последното нещо е особено опасно. Изследователите вече са доказали, че, когато държим телефона си в една ръка, управлявайки колата с другата, реакциите ни се забавят с поне 50%. Hands-free устройствата също не са напълно безопасно, но поне забавят реакциите ни само с 26%.

Веселина Седларска

Водата, която столицата пие, е била докарана в язовир „Искър” от затворник. Народен враг. Той се казва Иван Иванов. Бил кмет на София последните десет години преди 1944-та. Осъден след 9 септември за два реда от негово стихотворение. Нямало за какво друго. В стихотворението се казвало: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби.” Следователно – фашист. Присъда: доживотен затвор.

Новата власт решила да строи язовир и се обърнала към Москва с молба за специалист. От Москва отговорили, че българите си имат един от най-големите световни хидроинженери, да го потърсят. Намерили го лесно, защото бил в затвора. Милиционери го съпровождали до обекта и в проектантската стая, където работел над чертежите. Две години по-късно бил помилван. Това е един от немногото случаи в България, когато професионализмът е бил оценен по-високо от партийната преданост, при това в години,  в които не се очаква нещо да е по-важно от предаността към партията.

Сега, когато се очаква професионализмът да е по-важен от всичко, се оказа, че „Напоителни системи” се ръководи от човек без диплома за висше образование, но затова пък предан на ГЕРБ. Този Бил Гейтс на българските язовири (по думите на ресорния му министър Найденов)  бил за сметка на това много добър мениджър (пак по думите на същия министър). Всеки може да намери някаква допирна точка с Бил Гейтс, ако се постарае достатъчно. Например министър Цветан Цветанов можеше също да бъде наречен Бил Гейтс при обсъжданията на шестте му апартамента, защото е всеизвестно, че в къщата на Бил Гейтс има шест кухни. Министър Томислав Дончев си заприлича с Бил Гейтс по пътно нарушение със спорна слава. Прадядото на Бойко Борисов, който той предпочита да нарича свой дядо, също бил кмет, като и прадядото на Бил Гейтс. И т.н. Голямата разлика между Бил Гейтс и Георги Харизанов е, че между тях стоят едни 10 000 часа, които в страната на Гейтс са мерна единица. Министър Найденов можеше със същото основание да каже, че Харизанов е „Бийтълс” на българското напояване (момчетата от „Бийтълс” също не са завършили консерватория). Но между Харизанов и „Бийтълс” пак щяха да стоят онези 10 000 часа.

10 000 е така нареченото магическо число на истинското експертно познание. Според невролога Даниъл Левинтин числото 10 000 се появява отново и отново при изучаване на виртуози от всякакви области: композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, гениални престъпници и всичко останало. По груби сметки десет хиляди часа означава практика по 5,5 часа на ден през всички дни на седмицата в продължение на пет години. Пет часа и половина пълно посвещаване всеки божи ден!  “Изглежда, 10 000 часа е периодът, необходим на мозъка, за постигане на истинско майсторство”, казва Левинтин и върху тези негови думи е изграден световният бестселър на  Малкълм Гладуел „Изключителните”. Теорията има много поддържници и нито едно оспорване.

„Бийтълс” са натрупали тези 10 000 часа, когато са работили по осем часа седем дни в седмицата в Хамбург. Но също толкова са работили и други като тях, без да са станали толкова добри. 10-те хиляди часа не са гаранция, те са само задължително условие за изключителната експертност. Да видим къде си е губил времето Бил Гейтс, та е зарязал Харвард на млади години. Той впечатлявал с математическите си способности още в началното училище. С компютъра се запознава в ранните класове. Заедно с няколко свои съученици (по-късно програмисти в Майкрософт), той прекарва  дни и нощи с компютъра, пишат програми – за сметка на домашното – и изучават тогава все още огромната машина. Това им създало доста проблеми с учители и родители. На 13 години Бил Гейтс и Пол Алън (един от онези съученици и по-късно съосновател на Майкрософт) създават Лейксайд Програмърс Груп. Двете хлапета били наети от компютърна фирма да тестват програмите й срещу възнаграждението да прекарват колкото искат време с компютър. После били поканени от друга компания и така до завършването на гимназията и влизането в Харвард. Където също имало компютърна зала и Бил Гейтс отново я населил с цялото си време. След първата си университетска година Бил и Пол  видели на корица на списание първия комерсиален микрокомпютър, написали за него програмата BASIC , без да са го докосвали. Въпреки това програмата тръгнала, те решили да напуснат Харвард и да основат Майкрософт. Били на 22 години. Те вече имали зад гърба си 10-те хиляди часа.

Не знаем с какво се е занимавал отложилият дипломирането си Георги Харизанов. Отскоро с този въпрос се занимава прокуратурата, така че може би ще научим. По първи данни сред заниманията му има отправяне на заплаха и участие в кражба. Вече знаем, че е посвещавал време за хвалебствия на ГЕРБ в личния си блог и на не толкова партийни страсти в сайт за запознантства. Ако за някаква дейност са насъбрани 10 000 часа, то не е за менажиране на язовири и поливна дейност.

Стената на неменажиран от години язовир се къса, водата залива село Бисер, загробва хора и къщи. ГЕРБ – този Бил Гейтс на партийните дарения – дава 1 милион лева от държавната си субсидия на пострадалите от бедствието. Какво е това? Според Иван Костов – незаконно. Според едни – загриженост, самолишение, пример за подражание. Според други – цинизъм, пи(а)р по време на чума. Според Сметната палата – законна финансова постъпка. Според мен: несъразмерно малка глоба за голямото безхаберие. Откупване. Индулгенция. Подкуп за липсващите 10 000 часа.

Схемата на живота ни е толкова сбъркана, че субсидираното партийно дарение бе представено като и законно, и морално. То обаче не е. То е сбъркано милосърдие, както е сбъркана и представата за субсидиране на партиите. У нас тя е по формулата: гласовете на избирателите за дадена партия по 12 лева. Така победителят взема най-много. Смисълът на подобно субсидиране обаче не е хората хем да гласуват за една партия, хем да си платят. Смисълът е партиите да имат чисти пари за своята дейност, да не зависят от нечии благоволения и натиск. Смисълът освен това е всички партии да се развиват, независимо дали са на власт или не. За да има опозиция и пълна политическа палитра на следващите избори. Смисълът въобще не е, след като си спечелил едни избори, да спечелиш и парите за партийна победа за следващите избори. На следващите избори спечелилата партия трябва да бъде оценявана по това как се е грижила за язовирите, а не по това колко откуп е дала заради това, че не се е грижила за язовирите. От субсидия много по-голяма нужда имат неспечелилите, за да представят на следващите избори алтернатива. Затова в други страни математиката за изчисляване на партийните субсидии не се прави с толкова проста математика, а според точно този смисъл на субсидирането. Субсидира се застрашеното, неукрепеното. У нас се субсидира победата.

Дарение от 1 милион показва, че донорът може да поминува и без този милион. Ето кръгът, в който се въртим: данъкоплатците дават щедра субсидия на партията-победителка, след което, ако са й останали излишъци от банкети, букети и друга партийна дейност, тя връща пари на най-бедстващите данъкоплатци под формата на милосърдие. Всъщност тази работа трябва да се върши от държавата, чиито механизми партията-победителка трябва да движи. Водата заля село Бисер в час, в който хората бяха станали от леглата. По изчисление на един от жителите на селото, ако стената се бе скъсала 3-4 часа по-рано, удавените щяха да са около 200. Толкова били хората, които нощували на първите етажи на къщите в залятата зона. Тогава колко трябваше да е дарението на ГЕРБ? Ако се приложи простата математика на умножаване, около 20 милиона, колкото е цялата субсидия на партията. Ами ако и в някое друго село…? От една страна субсидията е голяма за дейностите на партията, от друга – твърде малка за откупване на безхаберието, което у нас винаги е съставна част от природните бедствия. Което означава, че трябва да се случат две неща: партийните субсидии трябва да се намалят, а подпомагането на бедстващи трябва да се върши през държавните инстуции и несубсидирана благотворителност. При първите спорове около дарението, от ГЕРБ обясняваха, че е възможно то да не е законно, но със сигурност е морално. Сега, след като Сметната палата се произнесе, може да се каже точно обратното: възможно е да е законно, но със сигурност не е морално.

Номерът с дарението на ГЕРБ мина пред народа. Номерът с дарението на Нели Нешева обаче не мина пред лидера на ГЕРБ. А случаите бяха огледални. Нели Нешева като директор на НЗОК си дава бонус. (ГЕРБ си дава субсидия. Ако искаше да не си я даде в такъв размер, можеше да промени практиката.) Нели Нешева е невинна (тя има законово право да си даде такъв бонус) и неосведомена по отношение на работите в здравната каса (защото подчинените й също били неосведомени и не й давали пълна информация). ГЕРБ също е невинен (има право на такава субсидия по закон) и неосведомен (не е наясно чий е язовирът, камо ли какво му е състоянието). ГЕРБ дарява 1 милион лева на бедстващите и това го прави благодетел. Нели Нешева гледа партията и спазва линията. Тя дарява бонуса си на боледуващи, но… получава хабер да си даде оставката.

Когато Нешева декларира на пресконференция, че няма да върне парите, защото ги е заслужила с много труд, който трябва да бъде оценен, това се възприема като цинично. Когато министър Симеон Дянков декларира, че хората му са получили бонуси, защото са се трудили много, това не се възприема от ГЕРБ като цинично. Когато Нели Нешева дарява бонуса си, това не омилостивява лидера на ГЕРБ. Когато ГЕРБ дарява една двадесета част от субсидията си, това трябва да се възприема като гражданска съвест и пример за подражание. Колко аршина преброихте тук – два, три?

Уорън Бафет впрочем, класиран от „Форбс” за най-богат човек в света през 2008, е наричан  „Бил Гейтс на нюйоркската стокова борса”. Но не защото и той е бил в сложни отношения с Харвард, където високомерно го отхвърлили. А защото също като Бил Гейтс натрупал онези 10 000 часа в много ранна възраст. Според биографката му започнал на 6 години, когато купувал дъвки и ги препродавал. Той е дарил досега 11 милиарда долара. Старае се да се пази от щума при дарения, защото даренията се правят в тишина. По тази причина през 2006-та обяви че няма значение къде и колко дарява, защото така или иначе е решил да дари цялото си състояние. Има разлика.

         Сп. „Тема”

Българската общност във Франция ще отбележи националния празник на България 3-ти март, каза в интервю за Агенция “Фокус” българският посланик в Париж Марин Райков. „Трети март за всички наши сънародници е празник, който е символ на нашата връзка с идеята за българска държавност; празник, който пряко препраща към основата на нашите патриотични чувства”, каза той.

Пламен Асенов

03. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

И турците не стигнаха Париж!

Премиерът Бойко Борисов призова всички европейци да спят спокойно, защото ние, българите, пазим шенгенските граници по най-добрия начин.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Това написа преди много години, макар не по същия повод, приятелят ми Иван, голям български поет, познат на публиката под името Ивайло Балабанов.

В интерес на светата истина трябва да се признае, че и двамата малко извъртат нещата. В изблик на патриотизъм тогава, Иван създаде велик стих, който обаче по никакъв начин не отговаря на историческата картинка. Всъщност турците не стигнаха Париж не заради нашите сопи и други страховити оръжия, а защото на 12 септември 1683 година бяха разгромени при Виена от полските рицари на Ян ІІІ Собиески /да не се бърка с онзи, измислил водката „Собиески”, но и да не се смята за някой, който никога не е помирисвал наистина добра водка/.

Все пак в поезията такива своеволия са донякъде позволени, докато в реалната политика не са позволени доникъде.

Затова призивът на Борисов към европейците – спете спокойно, деца!, трябва да се приеме за дъвка, предназначена за консумация вътре в България, където лесно може да мине за храна пред разсеяната публика. Иначе европейците вече толкова години доказват, че не забравят защо всъщност не ни пускат в Шенген. Критиките им по отношение нивото на корупция, лошата работа на правосъдната система и други подобни неща в България, са непрекъснати. И са знак, че те се притесняват не толкова дали пазим по най-добрия начин границите от външни за Шенген опасности, а доколко ги пазим от вътрешни.

Малка главоблъсканица

Някои медии твърдят, че днес е 3 март, други – че е Тодоровден. Не се хващайте на всичко, което ви казват, граждани. Всъщност днес е ден, подходящ за размисъл върху една чисто философска тема – защо нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, дори когато изглеждат такива, каквито са.

Например – защо руснаците не са ни точно освободители, каквито изглеждат, дори когато изглеждат като освободители, защото са ни освободили.

Знам, знам, всички вече ме мразите – някои от чист патриотизъм, други – защото искат да ги оставя на мира с моите глупости. След като делниците са трудни, заслужаваме поне на празниците да не си блъскаме главите с подобни главоблъсканици. Резонен аргумент. Само че имам лошото усещане, че делниците ни са трудни, донякъде точно защото отказваме поне по празниците да си поблъскаме главите.

Иначе по темата за Тодоровден нищо не мога да кажа – празник е и смятам да ходя на кушия.

Умните учени

Умните учени пак похарчиха едни пари, само за да докажат, че ние, хората, сме по-тъпи, отколкото си мислим. Дето се вика – хак ни е, щом плащаме, за да ни доказват очевидното.

От друга страна обаче съществува и обществено приетата версия, че дори очевидното непременно трябва да бъде научно доказано, защото иначе е ненаучно доказано, а това е много лошо. Доколкото знам, в някои умни страни като Русия, Северна Корея и други, дори мислят да инкриминират ненаучния подход като деяние.

Взимам повод за тези бележки, разбира се, от последното шокиращо научно откритие, че в човешкия мозък реално има около 14 милиарда неврона по-малко, отколкото досега се смяташе. Оказва се, че сме с около един павиан по-тъпи, защото осветените от научния факел факти показват, че точно мозъкът на павиана съдържа именно 14 милиарда неврона. И сега какво – питат скептиците, сред които донякъде се нареждам и аз.

Но все пак си мисля, че ще има някои положителни ефекти от това откритие, граждани, не могат всичките пари да отидат на халос. Например вече сме в състояние да си обясним напълно научно защо на някои от нас им лъщят червените павиански задници, а те не се сещат поне да ги покрият с дрехата на общественото благоприличие. Визирам например отделни политици, държавни чиновници и други тути-кванти.

По-добре ще можем да разберем също защо, когато видим жена наоколо, ние, мъжете, пощръкляваме, започваме да се държим като бесни павиани и не спираме да се държим така, докато въпросната жена не ни постави на място, каквото и да значи последното. Не по-малко ценно е, че ще разберем защо жените се отнасят с нас като с беззащитни павианчета, освен в моментите, когато ни тласкат да се бием за пари с по-силните от нас, за да можем после да им купим обувки.

Много просто е, граждани. Вършим всички тези неща, защото, въпреки че намаляхме с един, все пак остават цели шест павиана, които се зъбят и пощят вътре в нас. Ако съдим само по общия брой на невроните си, де.

Според мен дати като 3 март не са предназначени да ни накарат да се взрем машинално в миналото, обръщайки гръб на настоящето. Днес трябва да се огледаме около себе си.

Приликите между 2012 и последните години на Възраждането са твърде много: и днес, и тогава будните българи са една шепа хора; и днес, и тогава болшинството от българското общество е заето с оцеляването си без да му остават сили и смелост да вдигне глава и да потърси някои отговори; и днес, и тогава идеята за една свободна и прогресираща общност изглежда категорично недостижима. Разликата е само една: тогава са успели.

Безспорно последните 130 години промениха света необратимо, днешният свят не е тогавашният. Но човешкото в човека е много трудно да бъде заличено. Трудно, но явно не и невъзможно. Новата борба би трябвало да бъде за оцеляването на човещината в нас. Днес не се борим за национално, а за духовно освобождение. Една борба със самите себе си.

Честит трети март!

Какво: Последната Планина
Кога: Събота, 3 март; 14:00ч.
Къде: Дом на киното, ул. Екзарх Йосиф No.37

Проф. Маруся Мирчевска, основател на Лидери със сърце, ще представи днес от 14 часа в Дома на киното, инициативата на Лидери със сърце „Да защитим природата” и американския документален филм „Последната планина” на режисьора Бил Хейни, с участието на Робърт Кенеди - младши - природозащитник, активист и адвокат.

Маруся Мирчевска избра да донесе именно този филм  - първият, който идва в България от Фестивала на независимото кино в Сънданс  заради смелостта на екипа на филма да разкрият истини, актуални не само за Америка, но и за България, за всички, които искат да защитят природата ни.

На отношенията ни с Русия и конкретно на употребата на З март за целите на руския колониализъм в България съм отделил доста място в книгата си „Течна дружба” и не желая днес да се повтарям с резюме от броени изречения. Но ще обясня защо публикувам днес и тук тъкмо подборката от мнения, поместена в сайта Фрог нюз във връзка с националния празник- не е заради това, че съм уважен с част от моето мнение, споделено по телефона. Нито пък си мисля, че цитираните останали мнения са най-меродавни.

Правя го заради заглавието, което съдържа официално непризнатия и генерално неизвестния от масата българи завет на Левски. Когато „група граждани” се явихме мълчаливо на паметника на Левски с плакати в деня на неговото обесване, на които бяхме изписали думите на Апостола „Който ни освободи, той ще ни зароби”, нито един от полюбопитствалите за авторството на този завет българи, дошли да се поклонят, не беше чувал за него. А някои така се възмутиха, че не криеха агресията си. Заветът на Левски е сред най-строго охраняването „държавни тайни” в България и днес, което показва в каква „независима” държава продължаваме да живеем и от кого тя е зависима на практика, след като охраняваме така предано нейния интерес и нейното влияние върху умовете на българите- до такава степен, че националният ни празник е производна величина на този интерес!

Главното оръжие срещу основния завет на Апостола е опитът той да бъде предаден на забвение. Няма да откриете тези негови думи под нито един от неговите хиляди портрети, които декорират кабинетите на всички видове власт в България, нито пък в учебниците по история. А най-малко пък го има изписан в залата за гости, където Първанов уголеми лика на Левски като огромен фототапет за фон на неговото безлично президентско управление и сега всички ръкостискания на важните посетители, удостоявани с ритуална снимка с българския държавен глава, стават пред този мълчалив Левски, на който му е отнета думата по най-важния въпрос на Родината: необходимостта да пази своята независимост.

Има и още един кинжал в гърба на свободолюбивото послание на най-великия българин, единствено признат от всички нас за такъв: това е отрицанието на просветените пропагандатори на институционализирания мит за „двойните освободители” или на претендиращи да са осведомени по темата повече от масата българи по силата на техните академични титли. Те с настървение отказват да припознаят Левски като автор на завета. Бил му приписван от поборника Захарий Стоянов, защото бил русофоб. Но ако е така, защо за всичко друго можем и трябва да вярваме на най-авторитетния летописец на борбата за национално освобождение Захарий Стоянов, а тъкмо за „Който ни освободи, той ще ни пороби” да не му вярваме? Нима това предупреждение не е било характерно най-вече за колоса на борбата за национална свобода Раковски, както и ( в различна степен) практически за почти всички останали големи имена от пантеона на незабравите възрожденци?

Но нека за момент приема Захарий Стоянов за лъжец- за да изчистя тезата си и да докажа, че дори и при подобно кощунство спрямо паметта на големия наш сънародник, отрицанието на завета е неспасяема кауза на петата колона в България от гледната точка на елементарната логика. Защото питам: нима не се оказа вярно, че освободителите ни заробиха за цели 45 години? И това ли е лъжа или 3 години съветска окупация де факто и де юре, допълнени с още 42 години „само” де факто не доказват истината в завета, който не бил на Левски?

Значи какво излиза: истина е това за заробването, но е важно да се отрече или да се знае, че го е казал Левски! Евентуалното отсъствие на конкретно авторство ( или приписването на завета като „измислица” на Захарий Стоянов) може и да омаловажава стойността на цитата като такъв, но няма как да се отрече, че той е обобщение на убеждението на най-будните дейци на българската свобода от 19 век. Истината за окупацията си остава такава и стърчи над главите ни с размахано оръжие в центъра на столицата ни. А когато някой се опита да я осмее поне, при това с художествени средства, както стана на миналия 17 юни, министърът на културата Вежди Рашидов ( тъкмо него избраха от телевизията на властта ТВ 7 за основен събеседник днес на 3 март), нарече това „вандализъм”.

Така че питам отново: ако не искаме да знаем какво ни е завещал героят Левски, искаме ли поне да признаем, че е пророческо прозрението за заробването ни от освободителите?

Фрог нюз

Васил Левски: Който ни освободи, той ще ни пороби!

Събота, 3 Март 2012

Политици се замерят с Трети март обиждат се на русофили и русофоби
22 години след реанимирането на Трети март в България все още се водят люти спорове за това дали Освобождението, Съединението, Денят на независимостта или 24 май да бъде Национален празник. В битката се включиха историци, общественици и политици, които се обвиняват взаимно в слугинаж на външни сили. Противниците на Трети март твърдят, че промяната на комунистическия национален празник 9 септември през 1990 г. е фиктивно въртене на календара. В крайна сметка се получавало скачане от един руски празник на друг. От другия лагер контрират, че без счупването на османските пранги е нямало да се случат останалите събития, с които се гордеем.

3 март по нов стил се чества от 1917 до 1949 г. През 1950 г. Министерският съвет по искане лично на Георги Димитров премахва Освобождението от османско робство в списъка с почивни дни. Така най-важната дата за страната ни става 9 септември, когато е превратът на Отечествения фронт. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Сан-Стефанския мирен договор. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП 3 март е реабилитиран, но само като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март датата е обявена за национален празник.

Една от версиите за наложената от Георги Димитров забрана е намесата на Съветския съюз. Болшевиките не могат да приемат факта, че 16-ата република на СССР има Национален празник, който се свързва и с Царска Русия. Парадоксално е, че въпреки това в СССР армията има официален празник, с който отбелязва победата над Османската империя след погрома по време на Кримската война. Друга версия за забраната на Трети март е опитът да се постави ново начало, което достига апогея си през 1956 г. на Априлския пленум.

През последните години ДПС под сурдинка твърдят, че датата ги обижда, според тях не обединявала, а разделяла гражданите на България. Лютви Местан поиска Националният празник да бъде променен и вместо на Трети март да се чества на 24 май, в Деня на славянската писменост. Аргументите на филолога са, че писмеността може да ни обедини. Историци обаче припомниха на Местан, че в цивилизованите страни винаги националните празници са свързани с политическо събитие.
За жалост датата беше превърната в поредния повод за политически нападки ала русофили – русофоби.

В същото време все по-малко са хората, които си спомнят за освободителите на България. С течение на времето празникът бе обезличен и площадите опустяха. Появата на политици на официалната церемония като че ли отврати хората и ги остави да гледат гвардейците само пред телевизорите. Въпреки проблемите в българската църква, управлявана от бивши агенти на ДС, миряните все още пълнят храмовете по време на великите християнски празници, за да се обърнат към Бога. Социологическо проучване пък показа, че тачим повече църковните празници, а не националния и официалните си. Цялата изкуствена атмосфера, украсена с лимузини по време на парадите, кухите и отегчителни речи на Първанов през последните 10 години обезличиха Трети март, коментират политолози. Народът го възприема просто като неработен ден и глътка въздух. На миналогодишното честване основната новина дори не беше самото Освобождение, а мотористът, който мина покрай загражденията и направи кръгче с мощната машина пред очите на властта.

Проф. Пламен Цветков: Датата е унизителна за страната ни Всеки завоевател определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител, казва изследователят на мегамитовете

- Проф. Цветков, трябва ли Трети март да остане национален празник на България?

- 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е историческа дата, използвана от твърде влиятелни среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Опитът да се замени една чужда власт с друга е всичко друго, но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай – като обединител. Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на Дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година. Колкото до идеята национален празник да стане 24 май, това също предизвиква в мен резерви, тъй като с тази дата и сега се злоупотребява, като става повод за разни панславистки излияния. 24 май се чества като Деня на славянската писменост и българската култура, макар че писмеността си е българска и е възприета от редица народи, между които само някои са славянски. Между другото славянските народи, които пишат на латиница, са повече от славянските народи, които си служат с кирилицата.

- Коя дата от историята, като съдържане и функции, според вас е най-подходяща?

- Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия. Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и, второ – се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение. Но личните ми предпочитания са насочени към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи. Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.

Проф. Андрей Пантев: Празнуваме държавното възстановяване
Обикновено всяка модерна държава чества датата, на която тя се е появила на европейската политическа карта и география. Независимо по какъв начин или резултат. Така че размерите на държавата, която се е появила на 3 март, може би са били силно и крайно несправедливо стеснени, но, от друга страна, това е датата, от която има такова държавно и политическо възстановяване в историята с името България. Ако определим 24 май за български национален празник, с това се обезценява значението на българската култура и писменост за целия славянски свят. Все едно ние сами да направим така, че за България това няма нищо общо с останалия славянски сват, това е един локален принос. А когато честваме 24 май като празник български, но и всеславянски, с това според мен ставаме много по-значими за славянската култура. Показваме, че сме дали нещо не само на славянския, а на европейския свят сме дали нещо значимо, от което след това са се възползвали култури, които може би са станали по-значими, по-известни. Но 24 май да го направиш български празник е да го омаловажиш и да локализираш неговото значение. За националния празник бих оставил само герба на България. С всяка такава добавка като „Шеврон” и други фирми има опасност за спекулации, каквито се случват.

Желю Желев: Гласувах за 24 май
Първият български президент Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменска област. По време на първия му мандат на председател/президент на Р България за първи път 3 март се празнува като национален празник. „Торнадо” потърси президента Желев с въпрос дали това е бил правилният избор. „Истината е че, когато Великото народно събрание обсъждаше новия национален празник, след отказа от 9 септември, имаше две становища. Едното беше 3 март да бъде национален празник – освобождението на България от турско робство. Другото беше 24 май, тъй като това пък е най-българският празник по дух. Освен това, така или иначе, Кирило- Методиевата азбука е свързана с целия славянски свят. Аз тогава гласувах за 24 май. Това е истината, но надделяха другите, които поддържаха 3 март за национален празник – туй, което аз го казвам сега”. На въпрос дали е редно на официалната покана на българското посолство в Америка за националния празник до герба ни да стои логото на „Шеврон“, Желев бе категоричен: „Не е редно, още повече когато става дума за честването на национален празник, става, с чужда пита майчин помен да правиш”.

Иво Инджев: Промиват мозъка на учениците
„Датата 3 март е наложена за национален празник от Русия. Не е случайно, че точно тогава цар Александър II поема управлението на империята и в негова чест се измисля т. нар. празник”, категоричен е журналистът Иво Инджев. „За жалост учениците ни са манипулирани. Те надали знаят, че всички войни на Русия с Османската империя са били най-опустошителни за българските земи. Това не го казвам аз и не си измислям, писал го е Георги Раковски във вестник „Дунавски лебед”. За мен Съединението е най-българският празник, който трябва да се превърне в национален. Никой не иска това да се случи, защото Съединението носи повече минуси, отколкото плюсове за Русия, чиято пета колона у нас държи юздите на всички. Историкът Първанов изтъква в речите си, че Русия е дала стотици хиляди жертви. От Русия обаче опровергаха цифрата, след което Първанов започна да казва „хиляди жертви”. Човек, който не познава миналото си, допуска старите грешки. И Франция е дала жертви за свободата на Италия, но италианците не прекаляват с паметници и ласкателства като нас”, категоричен е Инджев.

Отец Боян Саръев: За ДПС е ден на траур
Oграмотете се! Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които се връщат в Османската империя са без права, казва Божидар Димитров
„Нормално е ДПС да не иска Трети март за национален празник, защото за Доган и компания това е ден на траур”, твърди отец Боян Саръев. „Южните ни съседи не са си губили времето и още през 1878 г. в България е имало османски агенти, чиято единствена цел е била да натякват на родопчани от люлката, че са турци, че християнството е лошо и трябва да се унищожи. Тази неприязън към Трети март показва, че ДПС не са част от държавата, а са последователи на агентите, които след 1878 г. са изпратени у нас. Оттогава насам е имало десетки тайни организации, които са извършвали тази дейност. Целта е една – откъсване на български територии с турско население и присъединяването им към Турция”, категоричен е Саръев.
„Кой да е Националният празник, ако не Трети март? Тогава е възстановена българската държавна независимост. Тогава се възражда държавата България”, коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. „Каквито и намерения да е имала Русия по време на войната, тя възстановява България, макар и само част от нея. Прави го напук на българските политици, които са стояли по кръчмите в Гюргево и Букурещ. Пука ми, та ми дреме какво е мислил руският цар. Не ме интересува, че искал да стигне до Босфора и Дарданелите. Нямало е начин това да се случи”, твърди историкът.
„По отношение на ДПС и идеята им да преместим националния празник искам да кажа, че трябва по-подробно да се запознаят с историята. Турците, които остават на територията на България, живеят в демократична държава, а онези, които остават в Османската империя, са без права. Те са подвластни на тоталитарния режим. Търновската конституция е доказано, че е най-демократичната в историята на Европа. Някои от депутатите на ДПС могат да четат и трябва да са наясно, че Османската империя няма нищо общо с Турската държава. Не случайно днес техни герои са умове като Кемал Ататюрк и Митхат паша. Те казват, че Османската империя е затвор за всички, включително и за турците. Неслучайно българите вдигат въстание в Османската империя през 1912 г., а турците у нас не са против държавата. За какво да са против, след като имат права като всички останали? Защо ДПС иска 24 май? Това си е празник на българската култура, не на турската, не на руската, не на циганската. Аз пък твърдя, че точно 24 май ни разделя от останалите етноси”, категоричен е проф. Димитров.

Share on Facebook

Скъпи сънародници, честит Национален празник !

Преди да си задам въпроса *, че си изОкам - както пишеше един класик "И я да си изОкам":

Тия вредни хора, които са против правата линия на партията и правителството, ми развалиха дори празника. Бях си го нарочила тоя ден за почивен и почти като празник, сиреч освен метла нещо, прах - друго да не похвана. Не че толкоз тача 3 март - против съм по принцип, и съм писала за това. Ама друго си е да имаш официален повод и причина за нищонеправене. И аз тъй се бях нагласила душевно - нито ще им готвя на моите вкъщи, нито ще им пиша на всичките в интернетите **. Хубаво, ама кой господ ме накара да отварям на дяволските интернети дяволските фейсбуци *** ?!

Първото, което виждам, са следните дописки, пускам ги буквално (при адекватно заплащане от Цецко, щото всиччки видяхме, че тая работа без пари не става - айпитата одма му давам):

ВладимирДойчинов

Гаф!!!Комсомолското секретарче Росенчо мъжкото не е виждал Сборника с българскинародни на братя Миладинови, но плещи .... 

Бившият комсомолски секретар и настоящ президент на РБ Росен Плевнелиев размахазаканително пръст на Скопие по повод на това, как Македония репресира ипреследва хората с българско самосъзнание.

Росен Плевнелиев изтъкна делото на братя Миладинови, дали живота си за културното и духовно израстване на нацията. За духовност ипатриотизъм той посочи техният сборник с български народни песни.
"Няма по-убедителен паметник на истината и напаметта на народа от една такава малка книжка"

Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха,разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други),както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена,поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни,написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.....

Unlike ·   · Share · 13hours ago · 

·                                 

·                                You and 27 others like this.

ВладимирДойчинов

„По ръцете на самоубилия се в Перник Стойчо Стоев-Чочо нямабарутни частици, което спокойно може да означава, че той не се е самоубил, нотрябва да се докаже”, обяви тази сутрин в интервю за Нова телевизия лидерът наДСБ Иван Костов.
Ми с крака се е застрелял тоя Стойчо, бе , Костов! Налии белезници е имал - а как да си зареди човек пистолета, ако е с белезници...

Unlike ·   · Share · 12hours ago · 

·                                 

·                                You and 34 others like this.

Anton Todorov

Гледам видео на днешната лекция на Росен Плевнелиев в СУ натема "Българската национална идентичност в 21 век" и съм катогръмнат! Този е фабрика за гафове и дрънка като изоглавен пълни дивотии -човек, който през целия си живот не е изпратил, по собственото му признаниеедин мейл, направи такива наколенки на "електронната промишленост" накомунистическа България, че ми стана смешно и след това - тъжно. Защо всепопадаме на такива екземпляри? След това изтърси, че траките били първитевинопроизводители?!?! Що за дивотии и плещене безспир, което те кара да сесрамуваш?!

Unlike ·   · Share · 11hours ago near Sofia · 

·                                 

·                                You and 7 others like this.

ВладимирДойчинов

Терорист решил да посегне на управляващите. Сложил вкуфарче един милион евро и импрегнирал пачките със силно действаща отрова.Обявил ,че на нарочна пресконференция ще направи дарение на домовете задеца-сираци и ще го връчи на областния управител на софийска област вприсъствието на журналистите. Така и направил. В резултат от терористичния актсе споминали 57 депутата от управляващото мнозинство, 46 от опозиционните, 12областни управителя, 40 кмета и всички координатори на ГЕРБ по места...

Unlike ·   · Share · 11hours ago · 

·                                 

·                                You, AntoniaBoneva and 35 others like this.

***  "фейсбукове" или "фейсбуци" е сериозен въпрос от гледна точка на славянските филологии, в частност на българската филология; защото е пряко свързан с въпроса жива ли е третата палатализация или не? Привържениците на тезата, че е жива, засега са мнозинство и се аргументират с фиксираните в узуса форми "ауспуси" и "ноутбуци". Но две узусни форми не са нещо, което ще досегне историческата лингвистика. Бих се радвала - ако с присъщото си чувство за несериозност към сериозното (и обратно - сериозност при несериозното)  някогашният ми колега Иван, днес известен като Sulla, си каже мнението. 

Над 100 деца от Родопите и българските диаспори в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония се завърнаха от столицата на Европа Брюксел, където станаха част от първото по рода си голямо тържество в Европейския парламент, осъществено по инициатива на Фондация „Българска памет” и със съдействието на български евродепутати.

Bulgaria celebrates Saturday  the country’s National Holiday, March 3rd and the 134 rd anniversary of its Liberation from five centuries of Ottoman dominance. Liberation Day is a public holiday in Bulgaria. Bulgaria celebrates a yearly celebration of its liberation from almost 500 years of Ottoman rule on the 3rd of March under the Treaty of San Stefano. The Treaty of San Stefano ended the Russo-Turkish War in 1877 and paved the way for the liberation of Bulgaria and once again establishes itself as a nation and successfully put the country back on ...

…или с една стъпка по-близо до перфектната корица на Facebook профилите ви. Нали обещах, че някой ден ще си направя перфектната корица на личния профил? Една крачка ме дели и ето как може да стане. Предлагам един материал за това как лесно можете да подготвите своя профил. А …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     3 лесни начина да ограничите видимостта на своя Fa...

     С новия Facebook Timeline вашите снимки, постовете на стената и видео клипчетата, които сте публикув...
  2. 

     Фен ли си на Facebook Timeline?

     ….. или 15 креативни обложки за Facebook Timeline. Фен ли си на Facebook Timeline? Фен ли си н...

От около месец Pinterest влезе в полезрението и браузърите ни, настани се удобно и няма никакво намерение да се предава пред гиганти като Facebook, Twitter и Flickr. Ето няколко причини защо Pinterest e последният хит в социалните мрежи и все повече хора го харесват. Ако все …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)

     Скоро открих лек за пристрастяването към Facebook и това е Pinterest. Е, не съм открила топлата вода...
  2. 

     Как да ползваме Pinterest, за да докараме трафик

     Pinterest буквално избухна като социална мрежа. Все повече мои приятели ми искат покана за сайта. Ак...

Разкажи с какво се занимаваш? Най-общо казано – занимавам се с телевизия. Във всичките й форми и разновидности. В момента съм концетрирал цялото си внимание върху проекта URBN (www.urbn.me) и първото издание на Годишните теленизионни награди TV Star Awards. Успоредно с това продължавам да развивам …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Георги Малчев – в България имаме какво да по...

       Разкажи с какво се занимаваш? От 3 години съм съдружник в Ilyan.com, студио за визуална комуникаци...
  2. 

     Диана Кошеджийска: Очаквам бизнесът да е по-смел в...

     Разкажи ни с какво се занимаваш? Работя като PR експерт в Social Me, а от скоро съм в кратък “творче...

Много интересен случай по оста Google – лична неприкосновеност. За пореден път световно известната компания ще бъде подведена под отговорност поради некоректности, засягащи личната неприкосновеност на гражданин. Това става факт, след като френски жител е бил заснет от Google да пикае в задния си двор …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Облачните технологии и социалните медии – две стра...

     През 2012-а сме свидетели как светът се променя с темпове, невиждани до сега. Особено в технологично...
  2. 

     Можете да ползвате Google Chat с всички, които са ...

     Вече можете да говорите в реално време, ползвайки Google Chat със всички, които сте добавили в своит...

Страхотна инфографика ми попадна само преди ден в небезизвестния сайт visual.ly, която показва защо е важно да ангажираме повече своите служители и как да го правим правилно. Въпреки че това не е толкова маркетинг, а мениджърска тема, реших, че ще е от голяма полза на всеки …

Милена го изпя това към края на 89-та, но със сигуртост помня, че бе преди 10 ноември.  Тогава тя и "Ревю" не бяха комерс ,бяха почти анти. За Милена и досега мога да кажа това. За разлика от Васил Гюров, който защити ACTA.

Присетих се за това старо парче от Виктор Цой, защото тогава Милена ни носеше същата наподдаваща се на натиск надежда, че всичко се променя. Хвала на бога, Милена е и днес сред нас, за разлика от Цой. И още по хвала ще кажа - Милена е същата. Милена не се продаде като Васо Гюров, Заки Соколов и айде да не изброявам..., нито са един и двама, пък и гилдията си ги знае.

В края на 89-та - началото на 90-та имах касетофонче плюс тапи-слушалки (рядкост за тогава) и слушах това парче непрекъснато. Носеше ни енергия, сила и вяра. Не съжалявам. Макар че сега ми носи не толкова сантимент, колкото съжаление за всичко, което пропуснахме да направим.

ПропуснахМЕ - казах наслучайно. Командосите, милионерите, хилядарките (сега наричани бонуси)., немотията, безкрайните хвалежи от много години - кое се е променило? Милена ли трябва да ни изпее пак това? Изобщо трябва ли някой да пее, за да се освестим?

Милена - Неам нерви

Ходиме голи, ходиме боси,

вятър студен към ушите ни носи,

слухове разни и грозни въпроси,

за милионери и командоси.

Неам нерви...ох неам нерви...

Нямаме хляб да хапнем дори,

знаем кой гений от това ни лиши,

празни щандове и празни градини,

хвалежи безкрайни от много години.

Припев: Неам нерви! /4

Всеки разправя: "Другари, другарки",

а в душата е скрил хилядарки.

"Няма два лева в народната банка",

лъже мръсника - преяжда с луканка!

Припев: ...

Не спирайте тока, че това ни разби!

Цялата система ще трябва да се промени!

Нека не живеем вече в немотия,

че всички ни се смеят на нашта простотия.

Припев: ...

Извода е братя да няма защо,

защото тнднтнднддо.

Нека не гледаме към тая Европа,

че новото време и тука потропа!

На состоявшейся 28 февраля в Чикаго пресс-конференции было объявлено, что в сезоне 2015-16 годов в Лирик-опере состоится мировая премьера оперы “Бельканто” (“Bel Canto”) молодого перуанского композитора Джимми Лопеса по роману Энн Патчетт. …Эта история началась 17 декабря 1996 года. В этот день террористическая группа “Тупак Амару” захватила японское посольство в столице Перу Лиме. Около четырехсот пятидесяти человек оказались заложниками. К концу первой недели террористы выпустили большинство из них. В заложниках остались семьдесят пять человек. Террористы требовали освободить политических заключенных. Власти страны вступили с террористами в переговоры, которые велись несколько месяцев. За это время военные ...