НОВИНИТЕ ДНЕС – 40

Пламен Асенов

05. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Първанов и моралът

Бившият президент и по съвместителство български гражданин Георги Първанов се е произнесъл дълбокомислено, че, покрай историята с бонусите на чиновниците, партия ГЕРБ на премиера Борисов „губи битката на територията на морала”.

Браво! Тази история, макар кратка, е особено съдържателна. Тя веднага ми напомни за древния санскритски епос, в който Кришна поучава Арджуна. И ме подтикна да си запиша в тефтерчето ценен съвет към самия себе си – никога не учи на морал някого, който е по-неморален от теб самия. Преведено за конкретния случай, това означава, след повече от десет години усилия, да спра да уча вече Първанов на морал, защото ефектът е същият като в любимата ми древна мъдрост – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав.

Истината обаче може и да е по-проста – може Първанов като политик да е загубил битката с морала толкова отдавна, че вече да е забравил този факт и затова спокойно да я подхваща наново. Така става понякога, когато имаш силно и активно подсъзнание, то здраво потиска нежеланите спомени. Или ако се окъпеш под формата на гола девойка в някакъв извор, който изцяло ти пречиства душата и паметта от тежки наслагвания?

Е, това за голата девойка с лика и морала на Първанов не го вярвам съвсем, макар че в света на магията всичко е възможно. Важното обаче е друго, граждани, важното е, че напълно разбирам какво преживява човекът Гоце, принуден да живее постоянно в една и съща кожа с човека Първанов. И дори донякъде му съчувствам.

Харе Кришна!

С Путином!

Такова заглавие няма да срещнете никъде из българските медии, граждани. И не защото те не отбелязват триумфалния успех на Владимир Владимирович на изборите в Русия, а защото никой, освен приятелят ми Иван Тотев не може да измисли подобен неологизъм на руски, който да звучи толкова добре и на български. И нямам предвид кмета на Пловдив Иван Тотев, не си бийте майтап с това, говоря ви за скулптора Иван Тотев, който току-що ми прати sms с това поздравително съдържание.

Иначе аз бях решил да подходя към темата за избора на Путин чрез думите от едно интервю на Азис, който казва: „Някой ден ще ми бъде издигнат паметник в центъра на София, защото съм манипулатор и владея милиони мозъци”.

Какво съвпадение. Какви неочаквани майтапи си прави Вселената с нашите човешки слабости. Така де, само майтапи, без неочаквани. Нали те ако майтапите са очаквани, няма да са интересни, колко съм глупав. Виж, за резултатите от руските избори това правило не важи, те наистина бяха неочаквани за всички, `щото там работата изобщо не е майтап.

Така или иначе, граждани, скептичен съм, че някой ден в центъра на София ще се издигне паметник на Азис, но на Владимир Путин почти със сигурност може би ще се издигне. И не само защото той също е манипулатор и владее милиони мозъци. Заради нещо по-съществено ще да е. Например ако човекът, в изблик на братска любов, вземе, та ни даде безплатно неограничено количество нефт и газ. Или ако реши на бял кон да пресече тихия бял Дунав, за да ни освободи от европейското робство. Тогава какво му правим? Паметник, естествено.

Американските домашни любимци

Басирам се, че всички ние, граждани, покрай някакъв тежък момент от живота си сме изпадали в разговор на тема – да вземем да обявим война на САЩ, та да ни завладеят и да ни превърнат в 51-ви щат. Това, разбира се, след времето, когато почти бяхме се превърнали в 16-та съветска република, но се видя, че работата откъм тази страна не върви на добре.

Сега обаче, като прочетох съвсем сериозната статистическа информация, че през миналата година американците са похарчили 51 милиарда долара за своите домашни любимци, ми хрумна по-добра идея – да им станем домашни любимци.

И не че тези пари са Бог знае колко повече от сегашния ни държавен бюджет, та заради това да предполагам, че ще се чувстваме по-добре в ролята. Предимството е друго. Ако сега работим къртовски, за да изкараме малка част от тези пари, то тогава целокупният американец ще работят, за да ни храни, къпе, прави прически, облича, топли зиме и изобщо – да ни глези по всякакви възможни начини. А не бива да се забравя, че някои наистина богати хора оставят и цели състояния на домашния си любимец, след като се гътнат.

Ако питате мен, аз лично предпочитам да стана домашен любимец на някоя талантлива актриса с годишен доход поне 20 милиона. Обещавам, че винаги ще спя в леглото и, за да я пазя от други натрапници. Дори във ваната ще влизам с нея с удоволствие и няма да се изтръсквам после като някакво улично куче без обноски. Нито ще се забърсвам в пердето.

Прочети цялата новина

Свързани новини: