Сред руснаците на Бурунди

Да ти се удаде да си ползваш руския точно в Бурунди е чудновато само по себе си, но да ти се наложи да го научиш тук от нула на 20+ години и то при положение, че баща ти и майка ти са го декламирали в училище, е истински бисер в теорията на житейско-географските превратности. А Елина го е научила за две години в Бужумбура, за да ... се разбира колегите на мъжа си. Разликата във възрастта и с Марцис е точно толкова, колкото той да го е учил в училище преди независимостта на Латвия, а на нея да и се е разминало след. Макар че не е съвсем ясно как се живее и днес без бъкел руски в Рига, където на мнозинството от населението им е първият език. Но сега Елина не живее в Рига, нали, а в

Бужумбура!

    Срещата с Марцис ми отваря очите за виреенето на особена субкултура постсъветски авантюристи, ловуващи не то риба, не то пиле, не то злато и скъпоценни камъни в мътната вода на следвоенна субсахарска Африка. След Студената война имам предвид. Аферата с пилетата била неуспешен експеримент, защото чак като внесъл няколко тона замразени от Америка, осъзнал, че никъде в страната няма толкова постоянно ток, че да се поддържат функциониращи фризери. Което и обяснява защо туземците ядат само пресни пилета. А понеже в риболова конкуренцията от страна на крокодилите в езерото Танганайка е много силна, остават златото и скъпоценните камъни. Единият му служител е етнически руснак от Минск, а другият - рускоезичен етнически перуанец от Лима. В задълженията им влиза боравене с подобни на чушкопек пособия за обработка на минерали в килер-работилница между кухнята и гаража. На огромната къща (коммуналка, рус.) на три ката с басейн (басейнчик, рус.) и гледка над града към езерото от потъналия в зеленина квартал с резиденциите на националния елит. До който се стига след поредица от няколко бариери с въоръжени до зъби военни часовои.

  В басейнчика заварваме и още двама авантюристи на средна възраст, атлетични, късо подстригани и без доловими нотки на чужд акцент в езика. - О, ти си тръгнал към Гома в Конго? Ние точно там живеем. - А с какво се занимавате там? - Е, сега, с какво. Родине служим! Офицер и прапоршчик, юеновци (от UN, рус.), скатали гимнастьорките и сините каски в мешките и излезли в гранизон с преспиване (и нае@@@ане) от казармите на Обединените нации край съседното езеро. - Ехаем туда, куда Родина пошлёт - то в Конго, то в Канаду, то в Болгарию! - ми се хвали офицерът. И подава тон за "Альоша", като очаква едва ли не да взема да му пригласям. - А канадците знаят ли, че родината ти те праща там? - сменям аз посоката. - Знаят, защо, аз да не съм разузнавач. Не се влиза в подробности точно какъв е, но ми се хвали с гледката от апартамента си в княжески дворец на канала Фонтанка в Санкт Петербург. Под благовиден умиротворителен предлог тъпче Африка с Руския ботуш и на чаша (в множествено множествено число!) водка демонстрира вярност и морална (а може би и не само морална) подкрепа за честния балтийски минно-геоложки бизнес в борбата с нелоялната конкуренция (споменавана в едно изречение с думата "застрелю") А също и към кръчмарския, навъртайки $200 сметка за водка за една вечер. Прапоршчикът е мълчалив пред началството, а в крайна сметка май бива назначен да пази кушетката в хола, лишен от топла гръд за през нощта. Обадил се е единствено да ме предупреди да не минавам през тревата (в двора на къщата!), защото не се знаело къде се криели мините. Тоя пехотински инстинкт му бил станал втора в Африка.

   

Бизнесклиматът за търговците на минерали

и юеновците в Бурунди, си представям, че не e качествено различен от Южна Африка в епохата на първите открития на златни жилки и кимбърлитови тръби. Романтиката на Дивия запад/юг. Разликата е, че сега сред най-важните умения е да се договори "концесия" с правилния човек в администрацията на пословично параноичен президент на с мъка опитваща се да изплува от блатото на корупцията и етническите конфликти африканска държавица. Президентът, от страх да не му извъртят някой преврат, е затворил двата най-широки булеварда в столицата. Защото белгийците така са ги прокарали, че да минават покрай днешната президентска канцелария. Оттам и задръстването. В деловите среди на домакините ми, а и не само в тях, руският е очевидно работният език. Най-личното посолство в центъра е руското, а в бар Бора-Бора на плажа, който бил един от само двата, посещавани редовно от музунгу (бели хора, суах.), се говореше също предимно на руски.

    Единствено местните сватбари, сбрали се за снимка и танци на пясъка се ограничаваха с официалния за страната френски (другото любимо място за снимки на младоженци с пожелателен за семеен просперитет подтекст била витрината на фирмения магазин на Nissan край Голямото Дърво в града). А на английски скандираха само тримата запалянковци за Уганда във финала срещу Руанда за купата на CECAFA. Уганда спечели с дузпи.

  Елина в качеството си на професионална танцьорка със завалени познания по езика и вродена недоброжелателност към пиянки най не ми се вписва в схемата. Но и тя е успяла да намери своето в град като Бужумбура - курсове по балет. У някакъв американски мисионер. Мисионери да търсиш в тоя район на света! И за тях средата и предизвикателствата не са се променили много от времето на д-р Ливингстон, отварял с кръст и библия пътя на Британския империализъм в сърцето на Африка през XIX век. А сега изглежда е ред на руския. Голямата игра продължава. Без на тъпанарите от Бурунди това да им прави каквото и да било впечатление. Те не са тъпанари, разбира се, а тъпанджии. И след като всички останали национални богатства са отдавна раздадени на концесия, за тях е останал кръстът да разнасят славата на Бурунди с изкустовото си - най-ценният експортен продукт. Слушал съм ги в Royal Festival Hall в Лондон навремето, а ето сега, че ми се удаде възможност заради задръстването да ги чуя и у дома им. Видеоматериал за тях (с любезното съдействие на Интернет): Д.'12 Всички илюстарции:

Burundi 2011: Bujumbura

Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът

Други разкази свързани с Източна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА