Слово за Възраждането, Съединението и Независимостта

Милен Радев

На 3-ти март, честван все още по инерция като “национален празник” (въпреки, че е годишнина от опита за установяване на руско господство в България по модела на “Задунайската губерния”) в София произнесе слово президентът Плевнелиев.

За втори път след своята кратка реч пред Мемориала в памет на жертвите на комунизма на 1 февруари, новият все още президент влезе в неочаквана за мнозина роля. Той използва единственото почти средство, което длъжността му дава – словото – за да започне отдавна наложителна смяна на парадигмите:

След 9-ти септември 1944 г. в България не е изграждан “най-хуманният строй”, а се е възцарило насилие и е наложена тоталитарна диктатура.

България не дължи на Русия никакво свое освобождение, тъй като десетките хиляди жертви във войната от 1878 г. (една от поредицата завоевателни войни на Русия) са положили костите си заради имперските мераци на Санкт Петерсбург. България е постигнала своя национален суверенитет самостоятелно, отстояла е своята независимост благодарение труда и куража на своите Строители, въпреки и в постоянна борба с руските интриги на Балканите.

Съвсем не е случайно, че слугинските на руската Пета колона в България медии (а има ли въобще други?) и одиозни фигури с публичен мафиотско-комунистическо-русофилски облик ужилени подемат кампания срещу Росен Плевнелиев. Трескави акции се предприемат и в интернет пространството.

Документирам тук словото на президента Плевнелиев на 3 март 2012 година

---

Скъпи сънародници,

Освобождението е осъществената мечта на нашето Възраждане.

„Първата искра в народната свяст”, както казва дядо Вазов, хвърли преди два века и половина великият светогорец Паисий Хилендарски. Знаменитата „История славянобългарска” възстанови прекъснатата от петвековното робство нишка на българската историческа памет. Паисий пробуди своите сънародници за нов живот. Той пророчески начерта главните пътища, по които българинът да достигне до възстановяването на своята държавност.

Първият път мина през създаването и укрепването на новото българско образование. Път, в който вградиха своите апостолски усилия всички онези знайни и незнайни народни даскали и просветители. Сред тях бяха Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Рилски, Димитър Миладинов, Григор Пърличев. Те научиха своя народ не само как се пише АБВ. Те научиха българите как се пише „СВОБОДА” и как се умира за нея.

Вторият път мина през всенародната борба за църковна и духовна свобода. Тази първа самостоятелна победа даде на българския народ самочувствие и кураж, че е годен и сам да се бори за правата и бъдещето си. В решителната битка за българската духовност вградиха своята енергия, дързост и живот многобройни родолюбиви българи от всички краища на многострадалното отечество. Сред тях са Неофит Бóзвели, Иларион Макариополски, Петко Славейков…

Третият път към българската държавност мина през подвига и саможертвата на революционерите. Раковски и Каравелов, Ботев и Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, прославените народни войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, апостолите, героите и мъчениците на Априлската епопея. И не на последно място, през титаничната саможертва на българските опълченци. Тя беше съдбовна за хода на цялата Освободителна война. Опълченците дадоха на света урок как един народ се бори и умира за свободата си.

Четвъртият, също така решителен и значим, е пътят, по който млада България успя да се изгради като модерна държава. Тя не само извоюва най-демократичната конституция в цяла Европа – Търновската, но и успя да запази своя държавен суверенитет. Усилията на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, дядо Славейков и дядо Вазов, на старите и на новите поколения родолюбци доведоха млада България до нейното Съединение, а по-късно и до нейната пълна Независимост.

Извървеният от народа път до възстановяването на българската държавност се измерва не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали.

Днес ние не само почитаме жертвите. Днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим за сбъдването на надеждите. За намирането на истински и достойни пътища, по които да върви модерна България. Пътища, които да ни изведат до мечтата за чиста и свята република в интерес на нейните граждани.

Образование, духовност, последователна работа, ясна визия. Ето това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силната и вечна Майка България!

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: