Рим: качествена история и качествена храна

Италия е особено приятно място за почивка – кратка, а вероятно и по-дълга. Честно казано, 6 дни са крайно недостатъчни, за да се отдадеш на dolce far niente философията и да си починеш активно. Но пък е напълно достатъчно време, за да усетиш вкуса на италианския нрав в различните му форми – особено ако имаш под ръка няколко местни, които да те разведат.

Започнахме с Рим. Три дни в Рим могат да те оставят без дъх, но ако ги заплануваш качествено, ще ти дадат много повече от туристически спомен. Коктейлът по избор включваше само основните забележителности, без подробно обикаляне на църкви и музеи, за които вероятно ти трябва отделна седмица. За мен сградите са по-интересни отвън, а картините и скулпторите могат да ти дадат много по-малко от едно кафе, изпито на правилното място (разбирай „далеч от туристическите капани“).

Забележителностите

Centro Storico може да се обиколи спокойно за един следобед и точно това беше планът. Разбира се, нямаше да е толкова бързо и безпроблемно, нито пък толкова забавно, ако не беше Диди. На Испанските стълби има твърде много продавачи на цветя и всякакви глупотевини, които са си направо инвазивни. Фонтанът Треви е много по-голям от всичко, което съм си представяла. Пантеонът е доста впечатляващ, особено ако хванете хубава светлина през купола. На Пиаца Навона има няколко много добри художници, но е трудно да ги отделиш от общата тълпа. Заслужава си да опитате панорамната гледка, която дава монументът на Пиаца Венеция, а някои от типажите, които ще срещнете там, са си направо емблематични (за италианците – по-късно). Това горе-долу обобщава впечатленията от района.

Храната

Ако искате да се изхранвате като местен, трябва да пробвате пица на парче. За първи път виждам някой да реже пица с ножица, но не това е най-важното. По-важно е, че пицата е вкусна. Ако избягате от туристическия маршрут и свиете в някоя по-малка пряка, значително увеличавате шансовете си да попаднете на вкусна храна – това всъщност важи за храната във всички райони, но ще го спомена само веднъж.

След пицата е задължително да завършите обяда с едно gelato. Осъзнавам като грешка, че пристрастието ми към италианския сладолед вероятно ме е ограбило от възможността да хапна доста други добри десерти, но не съжалявам много-много.

Да продължим малко по темата за храната. Вечерята на Campo de’ Fiori е доста приятно изживяване. Хапнете прошуто и моцарела под зоркия поглед на Джордано Бруно (чиято статия много сполучливо беше оприличена на Оби Уан-Кеноби). Ако ви се яде пица, просто свърнете някъде извън туристическия маршрут, например в района на Piazza della Republica. В същия район намерихме и особено добър ресторант: останалите посетители бяха основно италианци, атмосферата беше на ниво, а телешката пържола беше голяма колкото главата ми и успя да ме накара да преосмисля политиката си по отношение на опцията medium-rare – не бях пробвала толкова сочно телешко до момента.

И пак забележителностите

Вторият ден отделихме на Античността. Ето ви едни съвет, който ни спаси живота (или поне ни избави от триж по-дълго чакане): вземете си комбиниран билет за Колизеума и архитектурния парк Palatino на входа на втория. Там чакането е доста по-кратко, а има далеч по-интересни неща за гледане. Подгответе се психологически за големи групи от испанци – навсякъде са, бутат се, пеят и са по-шумни и от най-страшната варварска орда. Не знам как древните императори не се обръщат постоянно в гробовете си!

Третият ден в Рим пък мина под знака на Църквата. Във Ватикана се задържахме за една 15-минутна обиколка на площада с отворена уста, след което се покатерихме до върха на Св. Петър. Обичам панорамните гледки, но за разлика от Паметника на незнайния войн тук мястото е много по-малко, а възможността да направиш няколко кадъра на спокойствие е по-скоро илюзорна и непостижима. Папата май не си беше вкъщи. За сметка на това на едно от таблата (предполагам, с електрически кабели) гордо седи надпис “CSKA”. Надали става дума за московския тим. Следобедът остана посветен на трамбоване по малките улички и пиене на кафе, придружено от крупни количества сладолед и зяпане на минувачи.

Италианците

Пиша с уговорката, че всички впечатления на база 6-дневно пребиваване на което и да било място трябва да се вземат с едно наум и да не се приемат много насериозно. Но ето какво видях аз. Италианците са доста сходни с нас по темперамент. Говорят високо, карат безразсъдно, но са доста по-усмихнати. В супермаркета продавачите не те гледат като погребални агенти, а ти правят актьорски сценки. Познатите се опитват да ти разкажат каквото могат за града, дори и да губят по някоя и друга дума на английски.

Младите италианки въобще не приличат на елегантна Моника Белучи, а по-скоро на размъкнати тийнейджърки – дори да са на 25. За сметка на това майките им носят онзи стил, познат от филмите – мисля, че няма неподдържана жена над 40 по улиците на Рим. Младите италианци са се зарибили по хипстър-модата, а от това чарът им страда много. И все пак Рим е шарен и разнороден, което го прави много интересен. Още снимки може да видите в албума във Flickr.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. Водно
3. София следобед

Прочети цялата новина

Свързани новини: