Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Тъй като Global Voices България е вече факт, мога да кажа по какъв горе-долу начин ще се действа. Поне в началото. Първите постинги са пуснати: за Сирия, Иран, Палестина и Бахрейн. Освен пълните публикации, разказващи по-пълни истории, в Global Voices се пускат и т.нар. updates, които съобщават единичен факт или събитие, случващо се някъде. В нашия случай това са кратките новини за Свазиленд, Ангола, Русия и Тибет. Това са и първите материали в българската версия на Global Voices, като целта ни е да пускаме постоянно новини и публикации от другите части на GV. Така ще постигнем основната цел на сайта – да информира за процеси по света и да изгражда чувствителност към теми извън България. Това не означава, че няма да се пускат новини от България, напротив. Но главният акцент ще са събития извън страната. За онова, което се случва тук, ще пускаме в английската версия на GV. Пуснах в Twitter, че ако имате новини от онлайн обществото тук, може да ги пращате към Global Voices или тук, за да ги пускаме по каналите и да се научава и навън за процесите тук. Трябва да кажа, че в първия ден на GV BG, когато обявихме началото на сайта, предизвикахме голям интерес, като [...]

"да се откажеш навреме, да знаеш на какво, кога и как да сложиш край не е лесно, но това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни... Съзиданието се ражда от чистия край. Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш." - Мира Баджева "затрупани сме от ...

To: Manol Peikov; Mag Maleeva;
Subject: интервю модератори
Sent: Sun, Mar 11, 2012

Моля, отговорете КРАТКО на тези въпроси за блога на горичка:

Как се подготвяте?

Манол: Аз лично по-скоро се забавлявам, отколкото се подготвям.

Маги: Като се срещам с лекторите.

Какво се случва преди форума?

Маги: Вълнение, суматоха и вдъхновение при срещата с толкова много готини хора.

Манол: Срещаме се със всеки от лекторите поне по два пъти — изслушваме ги, обсъждаме съдържанието и структурата на презентациите, научаваме за тях и работата им колкото може повече. Понякога се сприятеляваме.

Как се грижите за здравето си?

Маги: С хранене, повече сурови храни, спорт, давам израз на емоциите си и търся мир с околните, но не е сигурно, че ми се получава.

Манол: Никак. Май вече е време това да се промени.

Защо да дойде човек на този форум?

Маги: Мисля, че това ще е най-интересният форум до сега. И мисля да се запиша при повечето от лекторите след това.

Манол: Защото ще научат неща, които няма от къде другаде да научат. Гарантирам.

Благодаря.

—

Форум Здраве
17 март 2012

Ако сте се чудели кой измисля въпросите към лекторите от Форум Здраве в представянията им тук, отговорът е, че никой не ги измисля, а ги откраднахме от едно прекрасно интервю с майка Тереза.

Решихме да съберем всички отговори на едно място и да видим какво ще се получи. Приятно четене!

Форум Здраве е в събота, 17 март 2012, в Модерен театър в София от 10:30 до 18:00 (с включен обяд) и по думите на модератора Манол Пейков: “Ще научите много неща, които няма къде другаде да научите.”

—

Най-хубавият ден?

Желяз: Днешният.
Калин: Опитвам се да е всеки ден.
Жени: Вчерашният, днешният, утрешният… Всеки, в който имам усещането за споделеност.
Ирина: Спокойният и семпъл.
Мартин: Когато открием нещо ново в себе си.
Давид: Събота.
Тодор: Утрешният.
Поли: Днешният.
Силвия: Защо да не е днешния?
Румен: Всеки от подарените ни на този свят.

Майка Тереза: Днешният.

Най-голямата спънка?

Желяз: Пасивността.
Калин: Хората, които не разбират, че животът е единствен дар и трябва да се живее щастливо.
Жени: Собственото ни късогледство.
Ирина: Пристрастеността към илюзорната ни, винагитърсена, но никога не откриваема идеална същност, физика, форма. Или просто два еднакви чорапа, когато закъсняваш за работа.
Мартин: Поставената от самия себе си.
Давид: Последната стъпка.
Тодор: Страхът.
Поли: Страхът.
Силвия: Спъват ни наложените мисловните модели.
Румен: Тази, която сами си правим.

Майка Тереза: Страхът.

Най-лесното нещо?

Желяз: Да се усмихнеш.
Калин: Да се живее. То е и най-трудното. Но е и най-лесното. То е.
Жени: Да направиш добро.
Ирина: Да се откажеш.
Мартин: Да изтреса глупост, която после трудно да оправя.
Давид: Въздишката.
Тодор: Безразличието.
Поли: Усмивката.
Силвия: Да се усмихнеш.
Румен: Да се радваш на живота.

Майка Тереза: Да се заблудиш

Най-голямата грешка?

Желяз: Да съдиш прибързано.
Калин: Да се очаква щастие на готово. Да се очаква смисъл, несъздаден от самите нас.
Жени: Да подминеш възможност да направиш добро.
Ирина: От която не е научено нещо мъничко.
Мартин: Когато си мисли, че друг му е виновен.
Давид: Предстоящата.
Тодор: Подценяването на другите.
Силвия: Да не умееш да прощаваш. Не знам дали е най-голямата, но със сигурност е огромна грешка.
Румен: Тази, която ни е дала най-много поуки.

Майка Тереза: Да паднеш духом.

Коренът на всички злини?

Желяз: Алчността.
Калин: Човешката ни природа. Но това е и коренът на всички добрини. Добро и зло са все пак едни малки, човешки категории. Да речем, че не са като атомната маса.
Жени: Егото…
Ирина: Стресът.
Мартин: Страхът.
Давид: Търсенето му.
Тодор: Алчността и малодушието.
Поли: Безверието.
Силвия: Там където е и изворът на доброто – вътре в нас!
Румен: Невъзможността да се обичаме.

Майка Тереза: Егоизмът.

Най-хубавото развлечение?

Желяз: Китара, природа и любимият човек.
Калин: Разходката сред пролетна планина.
Жени: Да споделиш  нечия радост. Не е задължително да е твоя…
Ирина: Да откриваш.
Мартин: Не може да се доближи до радостта, извираща отвътре.
Давид: Гледането на филми.
Тодор: Спортът.
Силвия: О, не бих ги степенувала, важното е да е споделено!
Румен: Това, което едновременно те разтоварва и зарежда.

Майка Тереза: Работата.

Най-лошото поражение?

Желяз: Когато лошото побеждава.
Калин: От собствените слабости.
Жени: Да се оставиш на егото…
Ирина: Това, което поражда самообвинение, което е излишно. Защото няма най-голямо поражение.
Мартин: Загубата на вяра.
Давид: Любовното.
Тодор: Да се предадеш.
Силвия: Да се усетиш предаден.
Румен: Това, след което си мислиш, че не можеш да продължиш.

Майка Тереза: Отчаянието.

Най-добрите учители?

Желяз: Реалността.
Калин: Всичко е добър учител за този, който има ум да се научи.
Жени: Жабата, която паднала в делва с мляко и когато решила, че вече няма сили да пляска, съпротивлявайки се, млякото под крачката й станало на сметана.
Ирина: Най-неочакваните, които срещаме, когато най-малко очакваме.
Мартин: Най-големите зорове.
Давид: Родителите ми.
Тодор: Мъдрите.
Поли: Появяват се, когато си готов.
Силвия: Грешките, стига да не повтаряме едни и същи.
Румен: Собствените ми мечти и собствените ми грешки.

Майка Тереза: Децата.

Най-първата необходимост?

Желяз: Да бъдеш потребен.
Калин: Спокойствието.
Жени: Да се научим да изпитваме любов.
Ирина: Бучка любов.
Мартин: Усмивката при ставане сутрин.
Давид: Да дишаш.
Тодор: Топлина.
Силвия: Първа и базисна необходимост: „All we need is Love!”
Румен: Да обичаш.

Майка Тереза: Общуването.

Най-голямото щастие?

Желяз: Споделена любов.
Калин: Просветлението.
Жени: Да помогнеш..
Ирина: Да се приемеш.
Мартин: Да те надминат децата ти.
Давид: Творчеството.
Тодор: Здравето.
Поли: Когато погледнеш току-що роденото си дете.
Силвия: Щастието е щастие - то не може да бъде малко или голямо. Това да виждам хората около мен щастливи, не е ли щастие?
Румен: Да се развиваш.

Майка Тереза: Да си полезен на другите.

Най-голямата тайна?

Желяз: Няма да я кажа, нали е тайна 
Калин: Пътят към просветлението.
Жени: Несъвършенството всъщност е дар…
Ирина: Тайна майна.
Мартин: Смисълът на живота.
Давид: Никога неизказаната.
Тодор: Безкрайността на вселената.
Поли: Смъртта.
Силвия: Лекар съм над 20 години. До ден днешен най-голямото тайнство за мен е зачеването на новия живот.
Румен: Животът.

Майка Тереза: Смъртта.

Най-неприятният недостатък?

Желяз: Нетърпението.
Калин: Глупостта.
Жени: Липсата на самоуважение.
Ирина: Да се взимаме прекалено на сериозно.
Мартин: Високомерието.
Давид: Разсеяността.
Тодор: Раздвоеността.
Силвия: С моя поне се познаваме вече отблизо - кога ли ще се науча на смирение?! Недостатъците на хората не трябва да се абсолютизират - всеки характер е палитра - има недостатъци, но има и позитиви.Такава е логиката на ин-ян!
Румен: Да си в плен на омразата.

Майка Тереза: Лошото настроение.

Най-опасният човек?

Желяз: Лицемерът.
Калин: Може би – прекалено самоувереният.
Жени: Гръмогласният.
Ирина: Е това е лесно, самата аз.
Мартин: Неосъзнатият.
Давид: Фундаменталистът.
Тодор: Двуличният.
Поли: Лъжецът.
Силвия: Непознатият „аз” вътре във всеки от нас.
Румен: Този, който иска да живее за твоя сметка.

Майка Тереза: Лъжецът.

Най-коварното чувство?

Желяз: Безразличието.
Калин: Чувството за безсмъртие и самодоволството.
Жени: Самотата.
Ирина: Вината и страха от промяната.
Мартин: Гордостта.
Давид: Завистта.
Тодор: Прекомерното самочувствие.
Поли: Завистта.
Силвия: Завистта - за този, който я изпитва.
Румен: Това за собствено безсилие.

Майка Тереза: Ненавистта.

Най-красивият подарък?

Желяз: Не е вещ, идва от сърцето и буди чувства.
Калин: Жълто лале с капчици роса по него.
Жени: “Един поглед плисва смях насреща ми…” (цитат от едно мое стихотворение)
Ирина: Всеки даден с желание, истинско.
Мартин: Искреният.
Давид: Някой да те разбере..
Тодор: Сърдечният.
Поли: Хубавата дума.
Силвия: Децата.
Румен: Любовта.

Майка Тереза: Прошката.

Най-необходимото?

Желяз: Любим човек, малко и верни приятели, китара и течности.
Калин: Вътрешният мир.
Жени: Човечност.
Ирина: Разбирането.
Мартин: Любовта.
Давид: Надежда.
Тодор: Нож, въже и кибрит.
Поли: Въздух и вода.
Силвия: Здравето, вярата… и пак любовта.
Румен: Отреденото ни време.

Майка Тереза: Домашното огнище.

Най-краткият път?

Желяз: Short cut-ът на лаптопа ми към любими снимки.
Калин: Към какво?
Жени: През сърцето.
Ирина: Не най-правилният.
Мартин: Искреността.
Давид: Заобиколният.
Тодор: До зависимостта.
Поли: През сърцето.
Силвия: На истината - стига да го намериш и да го следваш.
Румен: Неизвървяният.

Майка Тереза: Правилният.

Най-приятното усещане?

Желяз: Нежна целувка.
Калин: За спокойствие и мир със себе си.
Жени: Докосването.
Ирина: Вкусна храна, приготвена с много любов и споделена сред сладки приказки.
Мартин: Близостта.
Давид: Да те харесват.
Тодор: Мартенското слънце.
Поли: Сутрешните лъчи на слънцето върху кожата.
Силвия: Честно? Да чуеш „Добро утро!“ от устата на любимия човек и да усетиш аромата на чаша горещо кафе по изгрев.
Румен: За влюбване.

Майка Тереза: Вътрешният мир.

Най-добрата защита?

Желяз: Концентрацията.
Калин: Спокойствието.
Жени: Искреността.
Ирина: Самоконтрола.
Мартин: Онзи отгоре.
Давид: Искреността.
Тодор: Вниманието.
Поли: Обичта.
Силвия: Позитивната мисъл. Тя е и най-сигурното лекарство.
Румен: Да превърнеш опонента си в партньор.

Майка Тереза: Усмивката.

Най-доброто лекарство?

Желяз: Това преди лекарствата.
Калин: Спокойствието.
Жени: Доверието.
Ирина: Вярата, че всичко всъщност ще е ок.
Мартин: Споделената любов.
Давид: Чувството за хумор.
Тодор: Духът.
Поли: Хомеопатично.
Силвия: Позитивната мисъл. Тя е и най-сигурното лекарство.
Румен: Това, което ни помага да се излекуваме израствайки.

Майка Тереза: Оптимизмът.

Най-доброто удовлетворение?

Желяз: От добре свършена работа.
Калин: Спокойствието.
Жени: “Злото да заспи под камък…”
Ирина: Да не се отказваш, въпреки всичко.
Мартин: Ще го разберем в последната минута на живота си.
Давид: Сексуалното.
Тодор: Успехът.
Поли: Да видиш благодарност в очите на някого.
Силвия: На финала да усетиш, че всички усилия са си стрували и оставяш реално добро след себе си.
Румен: Това, което те стимулира да продължиш напред.

Майка Тереза: Изпълненият дълг.

Най-мощната сила на света?

Желяз: Обединение.
Калин: Мъдростта. Която съдържа в себе си спокойствието.
Жени: Светлината.
Ирина: Желанието за живот.
Мартин: Любов, любов, любов.
Давид: Приятелството.
Тодор: Майчината обич.
Поли: Любовта.
Силвия: Не познавам по-мощен генератор от любовта.
Румен: Тази, която ни свързва с другите и ни прави съпричастни към общия ни живот.

Майка Тереза: Вярата.

Най-стимулиращият дар?

Желяз: Обичта.
Калин: Добра, честна дума в труден момент.
Жени: Поощрението.
Ирина: Утвърждението в нечии важни и обичани очи.
Мартин: Чистосърдечният.
Давид: Сънуването.
Тодор: Похвалата.
Силвия: Свободата!
Румен: Себеприемането.

Майка Тереза: Надеждата.

Единствената реалност?

Желяз: Животът.
Калин: Тази тук.
Жени: Ти, тук, сега. Давай!
Ирина: Тази дето я живеем всеки ден, приемайки я затова, за което е. Критично, реалистично, комично, романтично.
Мартин: Има ли такава?
Давид: Две реалности.
Тодор: Собствената.
Силвия: След толкова въпроси в превъзходна степен… най-единствената реалност е в Неговото съзнание.
Румен: Тази в собственото ни съзнание.

Майка Тереза: Любовта.

—

ФОРУМ ЗДРАВЕ

17 март 2012

Отива една баба в банката, тегли всички пари от сметката си и излиза. След пет минути се връща и отново вкарва всичко. - Защо? - пита служителката. - Аз само да ги преброя... Усмихни се, България! Търсенето на кредити над 100 000 евро е нараснало, твърдят експерти. Българинът от друга страна, е склонен да търси и малки, но „бързи кредити”. Не за да си брои парите, а за да върже двата края, когато не си получи навреме заплатата или просто нещо му е припарило под краката заради кризата. Та каквито и оптимистични картини да ни рисуват управляващите по въпроса с икономическата стабилност и фискалната дисциплина, финансовото състояние на средния нашенец може да се изрази накратко с разговора между клиент и банков служител: - Ще внасяате или ще теглите? - Аз тегля цял живот.

Еротичната новела „50 нюанса на сивото“ („Fifty Shades of Grey“) на Е. Л. Джеймс достигна до 250-хиляден тираж и се изкачва стремително в класацията с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Какво е по-специалното на тази книга точно? „50 нюанса на сивото“ се появява в пространството като част от огромната вълна от фенфикшън, последвала истерията „Здрач“ преди няколко години.

Разпространяваната от австралийското издателство Writer's Coffee Shop „50 нюанса на сивото“ разказва историята на младия милиардер Крисчън Грей и ученичката Анастейша Стийл. Книгата тази събота бе №1 едновременно в класациите на Amazon и Barnes&Noble, а според Асошиейтид прес от понеделник Vintage Books, подразделение на Random House, пуска цялата трилогия и на американския пазар в електронен вариант. Очаква се печатното издание на „50 нюанса на сивото“ да бъде публикувано в САЩ в началото на април.

В Goodreads романът „Fifty Shades of Grey“ е отценен 6821 пъти, като средната оценка, която читателите са дали 4.34 (самият „Здрач“ получава едва 3.66) и дори е финалист за годишните награди Goodreads Choice Awards в категорията "Най-добър любовен роман". Сайтове като Dear Author и Smart Bitches, Trashy Books (онлайн общност на почитателите на любовни романи) отразяват популярността на романа през последната година, а благодарение на събраните от фенове 30 хиляди долара, авторката участва в ComicCon и специално организирана конференция във Вашингтон.

Фенфикшънът е един от основните признаци, по които издателствата могат да се ориентират за успеха на една книга. Появата на фенфикшън говори за страст, съпричастие и вживяване в историята на героите, знак е, че писателят е докоснал нещо в душите на своите читатели. Светът, който той или тя е създала, вече не му принадлежи – той вече принадлежи на тях, читателите, които не могат да живеят без любимите си герои, които предпочитат техния свят пред нашия собствен. И в това се крие магията на книгите.

“W każdej chwili mego życia wierzę, ufam, miłuję” – “Във всеки миг на живота си вярвам, надявам се, любя” – Zofia Kossak-Szczucka

Милен Радев

Неотдавна научих името на Зофия Косак – Шчуцка и тези дни се запознавах до някъде с нейната личност и дело.

Няколко кратки обяснения в полза на онези, които няма да прочетат биографичната справка за нея във Wiki.

Католическа мислителка, една от най-именитите писателки на Полша, боркиня срещу германската окупация и геноцида – както по отношение на полската интелигенция, така и по отношение на евреите.

Зофия Косак – Шчуцка е автор на известният позив “Протест”, в който призовава за спасяване на евреите, когато започва ликвидирането на  Варшавското Гето през 1942. Обвинява целия “цивилизован свят”, мълчащ за изтребването на евреите в Полша.

Самата Зофия Косак активно работи и спасява хиляди евреи, по-късно попада в ръцете на Гестапо и е пратена в Аушвиц, но е освободена и участва във Варшавското въстание.

Личността й е оспорвана, защото Зофия Косак не е лишена от антисемитски убеждения – на идеологическо, така да се каже, на национално-патриотично ниво.

В позива си тя например пише “Чувствата ни към ереите не са се прменили. За нас евреите продължава да бъдат  политически, идеологически и икономически враг на Полша”… Но като вярваща католичка Зофия Косак не може да остане безучастна, когато пред очите й се унищожават хора. Като християнка призовава сънародниците си да спасяват евреи, когато и където могат.

“Бог изисква от нас да протестираме. Нашата християнска съвест не ни позволява да бездействаме, когато се убиват хора”… пише тя.

След идването на комунистите на власт, кръвожадният Якуб Берман (полският “Антон Югов”) я вика и я предупреждава да напусне страната за да спаси живота си (той знае от брат си, че пани Зофия е участвала активно в спасяването на хиляди евреи). Тя бяга на Запад и се връща в Полша 1957 г. след края на “сталинизма”.

Призната е за “Праведна между народите” и е почетена в Яд Вашем едва посмъртно през 1985 г.

Тук за справка факсимиле на позива “Протест”, съставен от нея през 1942 г. (след кликване се увеличава).

Тук хубав кратък филм за живота на Зофия Косак:

Отговорът на вечния екзистенциален въпрос „Кой съм аз?” може да се получи, парадоксално, като се отговори на точно обратното:

Кой или какво, всъщност, не съм аз?

По принципа на изключването, аз би трябвало да съм всичко, с изключение на онова, което не съм. Тук следваме изцяло пътя на логиката и тя не е достатъчна за съвършеното познание, но дава добра отправна точка.

И така, кой (или какво) не съм аз?

Аз със сигурност не съм моето име

Най-малкото, то дори не е „мое”. Измислили са го родителите ми, много преди да се родя, без дори да са ме питали. Няма как това да е „моето” име. Поне нямам спомен да съм решавал някога, че ще се казвам точно така. С течение на времето и под силата на навика, аз съм свикнал с това звукосъчетание, приел съм го за свое, околните също са свикнали с него, започнали са да ме наричат по този начини и така, илюзията постепенно се е вкаменила.  Да се обръщаш след името си е навик, а не доказателство за идентичност.

Другото доказателство, че не съм моето име ще ви го дадат всички, които ме познават поне малко. Човекът, който стои зад заглавието „тих” и „мирен” не притежава нито едното от тези качества в степен чак да се идентифицира с тях. Притежава дори точно обратните.

Третото доказателство, че аз не съм моето име се корени в съвсем реалната и практическа възможност да го сменя по всяко време, когато пожелая. Това не значи просто да сменя името, с което се разписвам в интернет. За още по-голям ефект, бих могъл да сменя името си по паспорт и да отида да живея в някоя друга страна, където никой не ме познава с предишното име. Така по-лесно ще приуча себе си и околните с новото име. Ще изградя нов навик. НО това няма да промени нищо в мен. Няма да промени нито един заварен интерес, едва ли ще видоизмени някакъв навик, няма да нанесе корекции в характера. Новото име не е в състояние да промени дори детайли от повърхността, камо ли същината. Аз със сигурност не съм моето име.

Аз със сигурност не съм моето тяло

Доста парадоксално звучи. Кои са доказателствата, че аз не съм тялото, което притежавам? Говоря за логическите доказателства? Ами, много просто, това са сетивата!

Как изобщо разбирам, че имам тяло? Че то заема място в пространството? Че е живо, че се движи, че диша и мърда? Че разсъждава и говори? Че общува с околния свят? Разбирам го чрез сетивата. Посредством сложния сетивен апарат.

Точно така – разбирам го чрез сетивата. Виждам тялото си в огледалото или части от него, дори без огледало. Чувал гласа си, долавям миризмата, която излъчва това тяло, мога да докосвам части от него, мога да причинявам на тези части болка или удоволствие, в зависимост от силата и начина, по който ги докосвам; усещам полъха на  вятъра с кожата си, топлото и студеното през сезоните, мокрото на водата, сухото на пясъка и т.н.

Накратко, информацията, която получавам чрез сетивата доказва, че това тяло сто процента съществува. Достатъчно е да се ощипеш, нали!  Но тя доказва и, че аз със сигурност не съм това тяло. Как?

Същите сетива възприемат по същия начин и всички останали обекти (тела) в околния свят. Нима всичко, което възприемам чрез сетивата съм аз? Къде тогава е разликата между наблюдавания и наблюдаващия? Ако наблюдавам едно дърво, то е достатъчно реално, солидно и материално, колкото тялото ми. Мога да го видя, да го докосна, да отчупя парченце от кората му, да помириша смолата под нея. Съществуването на дървото пред мен е безспорно, от гледна точка на сетивата. Значи ли това, че дървото съм аз? А, когато виждам ръцете си или едната пипа другата? Тези двете ръце аз ли съм? Моето възприятие за тяло се различава от моята идентичност. Аз възприемам всичко по същия начин, по който възприемам и тялото си, със същите сетива. Но не се идентифицирам с всичко, а само с тялото си, нали така? Къде тогава е разликата между наблюдавания и наблюдаващия? Кой е този, който наблюдава моето тяло, усеща го, възприема го като реалност, идентифицира се с него? Ако има такъв човек или такова нещо, то значи, че единият от нас двамата лъже, когато казва „аз”. Това значи, от чисто логическа гледна точка, че аз не съм тялото си или поне наблюдателят по някакъв начин се различава от наблюдавания…

Много сложно стана. Ето един по-прост начин да се докаже, че човек не е тялото си. Ако ти махнат едната ръка, после другата, ако ти махнат единия крак, а после другия? Ако го направят хирургически, най-вероятно ще продължиш да съществуваш. Най-вероятно ще продължиш да наричаш тялото си „Аз”, но то вече е намалено с 60%! Обаче ти продължаваш да съществуваш. Целият! Значи ти не си тялото, което обитаваш.

Аз със сигурност не съм миналото си

Помислете си, без миналото, вие не бихте съществували…като личности. Бихте се превърнали в съвсем различни хора или поне, бихте се възприемали по съвсем различен начин. Ако сега някой ви изтрие всички спомени, който „доказват” вашето съществуване, значи ли това, че ще спрете да съществувате? Не значи! Бас ловя, че ще продължите да ходите до тоалетната, да мислите, да говорите и да се храните. Ще продължите да се движите и да получавате ерекция. Хората с пълна амнезия не престават да съществуват. Те просто не си спомнят „какви” са били преди това.

Значи аз не съм миналото си. Съществувал съм дори тогава, когато съм нямал никакви спомени. Доказват го снимките от видеозона при по-младите, доказват го бебешките ми албуми от 78-ма. Аз нямам спомен да са ме снимали в бебешка количка до езерото, нито пък помня усещането за пълни с ако гащи. Какъв е парадоксът тогава? Съществувал съм, още преди да съм имал спомени! Но миналото не са само спомени. Съществувал съм още преди да се родя! Дори в закона пише така. Значи със сигурност аз не съм моето минало, както и вие не сте вашето минало…

Аз със сигурност не съм мислите (мненията, вярата, нагласите и убежденията), които притежавам

Повечето от тях са напълно автоматизирани, заучени процеси – реакции, които се повтарят непрекъснато – навици, утвърдени с времето или просто инстинкти. Подобно на усещането за идентичност, свързано с името. Аз не съм мислите си, аз съм този, който мисли. Ясна е връзката между това твърдение и парадокса за наблюдателя и наблюдавания. Аз не съм нещата, в които вярвам, аз съм вярващият. Аз не съм навиците, които притежавам, например да пуша жълт Camel, аз съм пушещият. Аз не съм механичен сбор от всички тези навици, комплекси и инстинкти, те са просто неща, с които съм свикнал в ежедневието. Но те със сигурност не съм аз.

Аз със сигурност не съм нещата, които притежавам

Какво значи да притежаващ нещо – вещ, кола, къща или, например, земя? Земята ще притежава костите на пра-внуците ти, включително и твоите – така, както притежава костите на всички хора, живели някога преди това. Но ти няма как да притежаваш земя!

Това, което действително притежаваш е лист А4, принтиран черно на бяло, върху който на родния ти език е изписано, че една площ, очертана с въображаеми линии и намираща се някъде, по някакъв начин е свързана с комбинацията от символи, изписани върху парчето пластмаса, което наричаме „документ за самоличност”. Дори тази комбинация, както вече се разбрахме, не е твоя. Не си ти.

Другото, което практически притежаваш, е волята, съгласието, вярата или убеждението на останалите, че написаното в този лист хартия е вярно. Нищо повече. По същия начин не можеш да притежаваш кола, вещ, къща и т.н. Не можеш дори да ги притежаваш, камо ли да се идентифицираш с тях!

Но много хора го правят. Те се олицетворяват с вещите, които ги заобикалят. И едва, когато всичко, което притежават, им бъде отнето, например: от преврат, революция, цунами, война, изригване на вулкан или друг вид природно бедствие, те се доближават до истината за това, което действително са. И разбират, че то няма нищо общо с вещите. Защото тези хора не престават да съществуват, след като загубят всичко, което някога са мислили, че са. Например – богати или бедни. Вещите са само „кукички”, с които човек много лесно се идентифицира.

Е, някои от въпросните хора се самоубиват, други полудяват, трети цял живот се съпротивляват, избирайки ролята на жертвата, но всички те разбират, че със сигурност не са нещата, които притежават, нито хората, към които принадлежат.

Аз със сигурност не съм ролите, които играя

Продавач, клиент, писател, музикант, родител, баща, син, любовник, собственик или наемател, приятел или враг…това са нещата, които другите хора мислят за теб, това са ролите, които (съзнателно или не) си избрал да играеш в живота на тези хора, но със сигурност нито едно от тези неща не си ти. Доказателствата? Отново по пътя на логиката:

Когато продавачът остане без магазин (например след пожар), той не престава да съществува. Играе с една роля по-малко. Или я заменя с друга. Когато купувам съм клиент, когато продавам съм продавач, но дори завинаги да спра да купувам и да продавам, аз ще продължа да съществувам. Хората са съществували хилядолетия, преди да изобретят търговията. Просто са си отглеждали храната сами. Ако се откажа от хобито или професията си, аз ще продължа да съществувам. Може просто да ги заменя с други роли, но дори да не го направя, това по никакъв начин няма да накърни моята цялост, нито факта на физическото ми съществуване. Когато остана без гадже / съпруга / любовница / приятелка, демек – когато остана „на сухо”, аз преставам да съм любовник, но при всички случаи не спирам да съществувам. Когато имам деца съм баща, когато имам родители – съм син. Но дори една от тези двете категории да изчезне, човек продължава да съществува, примерите са навсякъде. Аз съм приятел за едни, други може би ме мразят, но дори да остана без приятели и врагове, аз няма да спра да съществувам във физически план, нали така?

Аз със сигурност не съм качествата, които притежавам

Богат, беден, красив и неугледен, умен или тъп, талантлив и некадърник, мълчалив или приказлив, аз не съм качествата, които притежавам. Те могат да се менят, също като ролите, описани по-горе, могат и напълно да изчезнат, но това изобщо не накърнява факта на физическото ми съществуване. Дори най-тежките душевни заболявания са присъщи за хора, които съществуват. Съвсем реално съществуват. Те са. Това много лесно може да се докаже. Дори хората на командно дишане в болниците съществуват. Дори осъдените на смърт съществуват преди мига, в който ще се изпълни тяхната екзекуция.  Дори неизвестните, отритнатите от обществото, пренебрегнатите, хората, за които никога не сте чували, те също съществуват. И този факт е неизменен – те могат да се видят, пипнат и чуят. Те могат да се помиришат. Те заемат място в пространството. Те са живи. Значи със сигурност съществуват. Значи  със сигурност не съм качествата, които притежавам.

Този списък може да продължи дълго...

Призовавам ви да мислите повече върху нещата, които не сте.

Това, рано или късно, ще ви изведе до извода кой или какво, всъщност, сте.

Логиката, сама по себе си, не може да отговори на този въпрос, но със сигурност доста помага. Отговорът не може да се опише с думи или да се докаже по логически път. Той може единствено да се почувства и да се преживее с дълбочината на цялото същество. За целта, първо трябва да сте напълно наясно с нещата, които не сте. Трябва да сте убедени в тях. Мислете задълбочено върху нещата, които не сте.

Тихомир Димитров

Отговорът на вечния екзистенциален въпрос „Кой съм аз?” може да се получи, парадоксално, като се отговори на точно обратното:

Кой или какво, всъщност, не съм аз?

По принципа на изключването, аз би трябвало да съм всичко, с изключение на онова, което не съм. Тук следваме изцяло пътя на логиката и тя не е достатъчна за съвършеното познание, но дава добра отправна точка.

И така, кой (или какво) не съм аз?

Аз със сигурност не съм моето име

Най-малкото, то дори не е „мое”. Измислили са го родителите ми, много преди да се родя, без дори да са ме питали. Няма как това да е „моето” име. Поне нямам спомен да съм решавал някога, че ще се казвам точно така. С течение на времето и под силата на навика, аз съм свикнал с това звукосъчетание, приел съм го за свое, околните също са свикнали с него, започнали са да ме наричат по този начини и така, илюзията постепенно се е вкаменила.  Да се обръщаш след името си е навик, а не доказателство за идентичност.

Другото доказателство, че не съм моето име ще ви го дадат всички, които ме познават поне малко. Човекът, който стои зад заглавието

В екипа на www.azcheta.com все залитаме по големите, важни, специални книги. И все пак понякога ни личи, че не сме пораснали чак толкова много и се завръщаме към любимите си детски книги. Вал Стоева и Карин също често ни напомнят за някой позабравен, но любим и прашен, детски, книжен спомен. А понякога сами откриваме нещо забележително. Сега ще направим опит за нещо като групово читателско ревю и книжката ни се струва повече от подходяща.

„Малката Божана в нощта на чудесата“ е шарена и сладка като бонбон и също каквото е отношението ни към бонбоните, нямахме търпение да я разгърнем. Отвътре е още по-хубава. Приказката е забавна, свежа и с поука (но не от онези досадните, които само развалят приказките), а по илюстрациите ни изтекоха очите (добре, де, на някои им се сториха малко в повече със своята 3D-стилистичност). И има дърво с бонбони, какво по-хубаво от това? Кое дете не пътешества всяка нощ в сънищата си и кой възрастен не обича да си спомня тези пътешествия? Кой от нас не мечтае за собствена звезда и възможност да върши щуротии? Кой не обича мама да му чете и да научава нови неща от книгите - като например каква е разликата между „Гутенберг“ и „Гутен Морген“?

Има още нещо, което прави тази книга по-специална, по-емоционална. Тя е подарък. Подарък от баба за внучка, от „голямата“ Божана Апостолова за малката Божана. Всяко дете, независимо на колко години е и колко е пораснало знае, че бабите не са за подценяване. Те са много, много специални и важни – защото бабите разказват приказки, бършат сълзи и подаряват мечти и надежди.

Ние в „Аз чета“ не сме литературни критици, ние сме читатели. И можем да оценяваме книгите само като такива. Вие можете да прочетете откъс от книгата и после да си поръчате „Малката Божана в нощта на чудесата“ от "Книга за теб", за да я оцените сами. Но се запасете с бонбони – чисто читателски съвет!

Gowalla бе създадена през 2007 г. като услуга и социална мрежа, чрез която лесно можеш да споделиш с приятелите си случка, събитие, място, снимка или изживяване само с натискането на няколко бутона от екрана на своя мобилен телефон. През 2009 г. пък се появи foursquare, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Gowalla: Поредната придобивка на Facebооk

     В края на миналата седмица излезе новина, която е много интересна и ще промени статуквото при социал...
  2. 

     Снимките от чекиранията във foursquare намериха мя...

     Прави впечатление все по-задълбочената интеграция между Facebook и различните приложения, свързани с...

Беловласи мъже и жени окупираха преди ден на дълга опашка входа на банка ДСКаса в Перник. Перничанин, който от много години ходи на работа в София всеки ден, в това число и в събота и в неделя, видя гледката и се изненада: За какво се редят тия хора пред банката? Отговориха му кратко, че е за пенсии.

Той недоразбра и пак с изнанада попита: „Ама какво, да не би да ги връщат като бонусите на министрите, нали Станишев говореше нещо такова?.”

Човекът работи в медия, взема новините насериозно и не знае, че има реален живот.

А хората от третата възраст използват получаването на пенсия за социален живот и на опашките научават новините, защото нямат пари за вестници.

Първата ми асоциация, когато чух за проекта Helvetia на Райчо Станев беше свързана с типографията.
Предположих, че като графичен дизайнер е подготвил нещо за популярния шрифт Helvetica. Но бях изненадана.

Helvetia е визуалният дневник на Райчо по време на една тридесетдневна обиколка на Швейцария, тъй като това е името на жена, символ на Конфедерацията. Десетки детайли на ежедневното, събрани в пъстър калейдоскоп, който разчупва стереотипа за страната на кравите, часовниците и шоколада. Изложбата Helvetia се открива на 14 март от 18 ч. в Гьоте Институт (на ул. Будапеща №1) и ще продължи до 31 март.

За Райчо всяко пътуване е преживяване, което си струва да бъде споделено. А той е чудесен разказвач, който борави еднакво умело и със снимките и с думите. Бележките му улавят атмосферата на местата, щрихират пейзажи и емоции и много напомнят на миниатюрни разкази. Редакторската намеса на Нева Мичева - самата тя любител на пътешествията - помага за плавното разтваряне на текстовете в образите и същевременно маркира думи, които със своята интензивност допълват картината на пътуването.

Helvetia е съвременния формат на пътепис-мозайка от впечатления, който дава на публиката свободата да доизмисля местата и доизфантазира историите. В голяма степен проектът очертава и интерактивния книжен модел на бъдещето, където читателят участва като съавтор.

Европейската платформа за памет и съвест, учредена в Прага по инициатива на Полското Председателство на ЕС през октомври 2011 г., е отказала членство на българската Комисия по досиетата. Платформата обединява 20 правителствени и неправителствени организации от 13 европейски страни, работещи върху разкриването на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.

В писмо до вицепремиера Цветан Цветанов (виж приложения документ), председателят на платформата Гьоран Линдблад посочва, че етичният и кодекс не позволява членуването на организации, в които участват бивши служители на репресивните структури и платени политически функционери на тоталитарния режим.

Посочени са и конкретни членове на КОМДОС, начело с нейния председател Евтим Костадинов, който е бил капитан от Народната Милиция в Добрич. "Добре известно е, че милицията беше използвана от комунистическите диктатури като поддържаща сила в репресиите срещу дисиденти и противници на режима. В българския закон за милицията е записано, че нейните служители могат да стрелят и да убиват хора в района на държавната граница" - припомня Линдблад. Освен това милицията е участвала в потушаването на демонстрациите на българските турци срещу възродителния процес, включително в Североизточна България и района на Добрич, където през май 1989 г. са убити 9 протестиращи - подчертава се в писмото.

Другите сътрудници на КОМДОС, които са "осветени" от европейската структура са Апостол Димитров - пръв секретар на Комсомола във Варна и секретар на Градския комитет на БКП във Варна от 1974 до 1989 г., Георги Георгиев, комсомолски и партиен функционер в София от 1980 до 1990 и Татяна Кирякова, специалист от Института по история на БКП преди 1989 г.

Костадинов излъгал европейците

Писмото на Европейската платформа за памет и съвест идва в отговор на официално искане за членство в организацията на българската КОМДОС, подписано от Евтим Костадинов. В него се твърди, че няма членове на КОМДОС свързани с българските репресивни комунистически служби.

"С това твърдение Костадинов е опитал да разочарова нашата международна асоциация. Освен, че е напълно неприемлиево за нас, то повдига въпроси за интегритета на Г-н Костадинов като Председател на КОМДОС" - пише Линдблад.

Костадинов е предложен за нов мандат от дългогодишния служител милицията и настоящ министър на вътрешните работи и вицепрезидент - Цветан Цветанов

Ще ви приемем, но без ченгетата

Европейската платформа може да приеме българската КОМДОС, но в друг състав, без настоящите ченгета, подчертава се още в писмото. Препоръката е българският парламент да избере нови членове на Комисията, които не са били свързани с репресивния комунистически режим и не са били функционери на политическите му структури.

Друга препоръка към КОМДОС е да разшири читалнята си, която има само 6 места и да даде пълен достъп до документите си през интернет.

Политзатворници и борци срещу комунизма без право да са членове на КОМДОС

На 13-ти март в 11.00 ч. Гражданска платформа за памет и съвест ще проведе протест и ще внесе в Министерството на правосъдието петиция до Европейския парламент за дискриминацията спрямо бившите политически затворници на комунистическия режим, които според българския закон не могат да бъдат членове на Комисията по досиетата, въпреки че са реабилитирани. 

Според организаторите това е арогантно нарушение на Резолюцията на ЕП за Европейската памет и тоталитаризма. България е нарушила и Пражката декларация, която е приета през 2008 г. от НС.

Изборът на нови членове на Комисията по досиетата преди премахването на дискриминационните параграфи от закона ще направи избраната комисия нелегитимна пред демократична Европа - смятат вносителите на петицията.  Те ще внесат и искане Евтим Костадинов да не бъде избиран за втори мандат.

http://toross.blog.bg/politika/2012/03/10/protest-vyv-vtornik-v-imeto-na-antikomunizma.918082

ДАНС: Политзатворниците са терористи. Руските мафиоти са добре дошли

Особено скандален беше случаят с Георги Константинов, лежал и измъчван в комунистическите зандани за взривяване на паметник на Сталин. Той беше предложен за член на КОМДОС от СДС, но бившият служител на Държавна Сигурност Иван Драшков осуети кандидатурата му с мотива, че Константинов е бил "терорист".

"Терористът" Георги Константинов, взривил паметник на Сталин

Драшков, който и сега е зам.-председател на ДАНС е силно противоречива фигура от българските специални служби. Той беше уволнен след скандалите в ДАНС през 2008 г. когато влезе в конфликт с друга одиозна фигура - Алексей Петров - Трактора, друго ченге от ДС, но и подземен бос, и рекетьор според държавното обвинение. Съдът обаче възстанови Иван Драшков на поста му.

Иван Драшков - ченге от ДС и настоящ зам.-председател на ДАНС

И докато за Драшков бившите политзатворници и борци срещу тоталитаризма са "терористи", той очевидно няма никакви възражения срещу настоящите чуждестранни бандити, от които трябва да пази България.

Както стана известно, именно Иван Драшков като представител на НСС е одобрил даването на българско гражданство през 2001 г. на руския мафиот Костя Циганов.

Това е станало въпреки публичната информация, че Циганов е издирван за тежки престъпления и е на мушката на американските служби като лидер на престъпна групировка.

Впоследствие Циганов беше експулсиран от България като опасен за националната сигурност, но в пресата излезоха негови снимки как играе мач с премиера Бойко Борисов.

Костя Циганов се здрависва с Бойко Борисов

Към момента в МВР и в българските специални служби: ДАНС, НРС, НСО, работят над 2000 бивши кадри на Държавна Сигурност, много от които като Драшков са на ръководни позиции.

На 13-ти март в 11.00 ч. Гражданска платформа за памет и съвест ще проведе протест и ще внесе в Министерството на правосъдието петиция до Европейския парламент за дискриминацията спрямо бившите политически затворници на комунистическия режим, които според българския закон не могат да бъдат членове на Комисията по досиетата, въпреки че са реабилитирани. Това е арогантно нарушение на Резолюцията на ЕП за Европейската памет и тоталитаризма. България е нарушила и Пражката декларация, която е приета през 2008 г. от НС. Изборът на нови членове на Комисията по досиетата преди премахването на дискриминационните параграфи ...

Who are the Utigur and the Kutrigur tribes – on which there is so many accounts from 6th century chroniclers as Procopius of Caesarea, Agathias of Mirena, Menander, Theophylact Simocatta? The scientific conclusion that the ethnonym "utiguri" refers to the Bulgarian ethnicity and that all information in the ancient Greek-language records referring the "utiguris", are an integral part of early Bulgarian history, is backed up sequentially in the western and the Russian history science up until the midst of twentieth century.

В шума около бляскавата церемония за раздаване на наградите „Оскар”, глухия тътен от трагедията в Студентски град, полицейските акции, пачките с бонуси и лозунгите за безплатни зрелища в интернет думата „пости” звучи твърде нелепо. Някак беззвучно, архаично и безнадеждно, като шепот на благ старец в сърцето на подивяла тълпа. Въздържанието, умереността и кротостта изглеждат още по-абсурдни. Проповедта на монах аскет пред лъскав бутик в Тhe Mall of Sofia има повече шансове. Да си смирен и скромен днес е не само смешно, но и опасно за живота. Моментално те превръща в жертва и мишена, смешник и чудак. Периодът от годината, който е отреден, за да прочистим тялото и душата си от отровите и всичко, което ни разяжда отвътре, започна още на 19 февруари. Щях да пропусна тазгодишните Месни Заговезни, ако датата не съвпадаше с рождения ден на дъщеря ми. Раждането на своите рожби всяка жена отбелязва като малък личен триумф над смъртта, доказателство, че има нещо по-силно от повсеместната...

Аз не разбирам от пари. Зная само, че са някакво разплащателно средство, но как се формират цените на една стока не знам. Също така нямам никаква представа за цената на самата хартия, от която са направени парите. За мене цената на тази хартия се измерва с изсечени гори за материал и оттам лишаването на природата от така необходимата фотосинтеза и обогатяването й с кислород. В този смисъл би трябвало да си помисля, че парите са кислородът на икономиката. Отнетият от природата кислород се е превърнал в такъв под формата на парични знаци… От парични знаци в България обаче разбират само двама – Бойко Борисов и Симеон Дянков. Даже Симеон Дянков само съветва Бойко Борисов, който, всички знаем, е най-умният човек в републиката и съвети от никого не приема. А щом не приема съвети, за какво му е Симеон Дянков така и не мога да разбера… Може би Симеон Дянков за Бойко Борисов е допълнително прикаченият трети атом към молекулата на кислорода. Двамата общо са един ОЗОН и нищо друго… И...

Д-р Цветан Райчинов е завършил Медицинската академия в София през 1986 година, където специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е бил управител на Диагностично-консултативния център в Русе. Той е бил зам.-председател на Българския лекарски съюз, а през януари 2009 г. е избран за негов председател. - Д-р Райчинов, кое преля чашата, та Българският лекарски съюз (БЛС) поиска оставката на министъра на здравеопазването Стефан Константинов? - Това е последното му действие. Изпрати до съюза едно писмо, в което предлага да се създаде работна група към Министерството на здравеопазването и ние да посочим наши участници за промяна в Закона на съсловните организации, и то в трите направления: Правила за добра практика, Етичен кодекс и продължителността на обучение на лекарите. Това са неща, които са изцяло прерогатив и право по закон на съсловната организация. Така че може съсловната организация да създаде такава група и ако има желание, да покани представители на министерството,...

Ирония на съдбата. Само така бих могла да нарека желанието на малката холандка от еврейски произход Ане Франк да стане писателка…

Ако някога сте ходили в Амстердам, вероятно сте посетили, като хилядите други туристи, и ул. Принсенграхт № 263. Точно там и нито метър по-нататък се намира прочутата Задна къща. Но каква е връзката й с Ане Франк, ще разкажа сега…

По време на Втората световна война четиричленното семейството на Ане, семейство Ван Пелс (в дневника Ван Даан) и Фритц Пфефър, се укриват от нацистите в задната част на офиса, приютил фирмата на Отто Франк и Ван Пелс. Тринадесетгодишната Ане започва да си води дневник, изпъстряйки го с писмата си до въображаемата приятелка Кити - той остава в историята като може би най-известната книга с подобна структура "Дневникът на Ане Франк".

Въпреки лишенията, въпреки теснотията, глада, непрекъснатия страх да не бъдат издадени на нацистите, Ане показва в писанията си една необикновена сила на характера. Описвайки ежедневните навици на „затворниците“ в Задната къща, гарнирайки ги с трезви разсъждания за безумието на войната; описвайки чувствата и копнежите си към добро и красиво, към любов и към щастлив живот след войната, госпожица Франк издава необикновеното младо момиче, което крие в себе си

Книгата не се чете на един дъх. Разсъжданията на Ане на моменти са прекалено философски и те карат да прочетеш страницата от дневника й по няколко пъти, за да осъзнаеш колко мъдрост се е насъбрала в главата на това малко момиче и – потресен – да се чудиш как е възможно подобна жестокост да хрумне на шепа хора.

За да ви докажа силата на това крехко наглед девойче, ще цитирам следното:

„Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?“

И ако се замислим колко често ние самите се оплакваме от уж нещастния ни живот, който по никакъв начин не може да се сравни с ужаса, изживян от малкото момиче, май трябва сериозно да преосмислим погледа си над нещата от живота.

Книгата е подходяща за млади читатели на възраст 13 – 18 години. Разсъжденията на Ане за чувствата й, за самата нея и промените, които я спохождат по време на изгнанието, със сигурност ще се сторят близки на голяма част от читателите.

А ако имате желание да разберете къде всъщност се е крила Ане и каква е нейната съдба, посетете http://www.annefrank.org/

Прочетете и ревютата за "Дневникът на Ане Франк" и от Лора Григорова и Валентина Маринова.

Днес Япония почита жертвите от катастрофата във Фукушима. В резултат на природното бедствие и надценяването на човешките възможности да бъде контролиран „мирният атом” загинаха 19 000 души, а стотици хиляди загубиха домовете и поминъка си. Колко (милиона?) японци са сред засегнати от радиоактивното замърсяване, никой не знае.

Вълната на потрес от събитието предизвика верижна реакция дори във високо развитата Германия, която преразгледа програмата си за развитие на ядрената си енергетика и обяви, че се отказва от нея в перспектива. В България обаче се случи точно обратното: натискът на ядреното лоби за нови блокове в АЕЦ „Козлодуй” и ( или) цяла нова атомна централа, се засили повече от всякога, откакто беше „съживен” руският проект край Белене. За целта, като писах в „Течна дружба”, в българските медии нахлуха 10 милиона евро за пропаганда на руското ядрено проникване.
Днес в интернет се появи интересно свидетелство за един от начините на лобиране. Вижте какво е писала във „Фейсбук” в началото на миналия декември видната представителка на руското лобиране в България Светлана Шаренкова, която се обръща към своя приятел Николай ( Бареков) с нещо като инструктаж ( няма „моля”, няма „ако обичаш”) какво да пита в ефира на ТВ 7 премиера Борисов:

„Николай, попитай Бойко Борисов защо вече втора година, по време на криза, която по прогнози скоро ще премине в рецесия и половин Бългярия ще остане без работа, не стартира единствения реален голям български проект АЕЦ Беляне? Проект, който ще задвижи българската икономика, ще вкара в системата няколко милиарда евро, които ще бъдат спасителни в днешната криза на тотално свито производство във всички области. За негова информация точно преди седмица /25 ноември т.г./Белорус получи 7 милиарда долара безлихвен кредит от Русия за строителство на Атомна централа, чиито първи два блока ще зароботят през 2015 годинина.
И какво мисли нашият премиер за презложения от Владимир Путин Евроазиатския Съюз – амбициозен и ресурснобеспечен проект за развитието на Русия, Европа и Азия? Проект предложен в условията на задълбочаваща се криза в ЕС.”

Сега ясно ли е кой дава тон за „песен” в България и по чия свирка играе неофициалният телевизионен глас на властта, за да се пропагандират БелЯне и БелОрус- нашите пътеводни петолъчки? Ние си мислехме наивно, че Бареков е само изпълнител на волята на Борисов, а се оказва, че от него се очаква също да „информира” българския премиер какви благини се сипят над БелОрус, за да се поучи от този прогресивен опит.

Разбира се, ако велик телевизионен водещ, като общуващият на ти с властта от екрана Бареков, изобщо бъде попитан да обясни тази топла връзка с Шаренкова, той вероятно би отвърнал със свойствения му непукизъм, че Шаренкова просто предлага и това не го „касае”. Остава обаче въпросът: защо Шаренкова не предлага на друг телевизионен водещ, а тъкмо на „Николай”? Най-малкото, което може да се добави в случая, е че тя го „разконспирира” като свои близък канал за оказване на влияние върху министър-председателя, с когото Бареков си общува фамилиарно в своето студио ( и как не , Борисов дори го бракосъчета в своя кметски офис в София!).

Иначе Шаренкова беше достатъчно безпардонна.
Това го знам от личен опит. Тя не се поколеба да каже пред БНТ, че организираното от нея среднощно почистване на любимия й съветски паметник в София миналия юни не било направено по тъмна доба с цел финтиране на медиите, очакващи това да се случи сутринта ( както беше заявено), защото при среднощната акция имало журналист- Иво Инджев! Вярно, бях там с цялата си самотна журналистическа безпомощност да попреча на господарите на положението в България да си разиграват пароструйката по същия начин, по който ни разказаха играта и с перестройката, продължаваща и до днес под формата на автентична демокрация със съветски корени.

Не си въобразявам, че ще ги „стресна” с разкритието как си общуват при обработването на телевизионната публика по темата за допълнителното ядрено заробване на България от руските монополни началници на нашата енерегетика. Не им пука! Но все пак за протокола остава констатацията как въртят на пръста си нацията при това в съгласие с фактори, с които управляващите уж имат навъсени отношения.

Рано или късно това лицемерие трябва да стане достояние на повече българи, за да се събудят от илюзиите си, с които бяха приспани с идването на Сакскобургготски. Неговата първа работа след провала на руския задкулисен натиск ( четете повече за това в новата ми книга в съавторство с Георги Котев „Ядреналин”) да се запазят произведените по съветски технологии блокове в АЕЦ „Козлодуй”, беше да се реанимира резервният вариант на руското атомно обвързване на България АЕЦ „Белене”.

И накрая: при цялата монолитност на руския натиск за осъществяване на стратегическите планове на Кремъл на българска ( европейска- големият залог е пробивът в ЕС), през изминалата седмица се появи интересна пукнатина. Ахмед Доган, мандатоносителят на „Тройната коалиция” , доста неочаквано и някак между другото , без да предизвика медийна реакция(!) , беше цитиран да оценява АЕЦ „Белене” като грешка. Ако си спомняте Доган определи руските енергийни проекти от „големия шлем на Първанов” като мегаломански- каза го през декември 2010 г. и до днес мегаломанът Първанов така и не го е репликирал. Сега вече Доган конкретизира за Белене. Казал го е при протоколното си посещение при новия президент Росен Плевнелиев, от чието изявление научихме за оценката на Доган.

Интересно! Но дали ще се окаже достатъчно за оттегляне на руското цунами от дунавския ни бряг и от коя страна на реката е Борисов, ако приемем, че Доган и Плевнелиев дават общ сигнал за противопоставяне на руския атомен десант?

Share on Facebook

За тези, незапознати с гледката: на преден план – Стрешерски дял на Балкана, среден план – Беглички дял, заден план – планината Веслец. Това, което НЕ виждате по средата между трите планини, е обвитата в мъгла Враца.

През изминалата седмица се проведе първият King of sales – поредица от семинари, организирани от Web and Events. За старта на поредицата беше поканен Сандро Форте – англичанин с изключително голям опит в продажбите. За него може да се каже, че е изключително земен човек, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook ще направи извънредно съобщение днес в Ne...

     Facebook ще направи извънредно съобщение днес, 20:00 часа, в New York на което ще присъства и кметът...

                                        &n...

Кадър от пречиствателната станция под Враца. Снимките са черно-бели, за да спестя естествения сепия-цвят.

Е така:

- Кво правù днес, Житак?

- Снимàх лàйна.

Кадър от пречиствателната станция под Враца.

- Бояне, как може да идеш да снимаш такива лайнарници, и пак да намериш нещо красиво там?!

Разкажи с какво се знимаваш? Ловя идеи от пространството и ако ги усетя оригинални, ги реализирам. По всевъзможни начини. Иначе най обичам плакати да творя.   Какво мислиш като цяло за Socialevo? Не знаех за Socialevo, преди да ми се наложи да отговоря на тези …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Над един милион смартфони в България за 2011 г.

     Над 1 милион е броят на потребителите, които използват смартфон в България в края на 2011 г., сочат ...
  2. 

     QR кодове крадат информация

     QR кодовете (Quick Response) са малки черни квадратчета, които съдържат в себе си изобилие от информ...

3 март 2012, пл. “Христо Ботев”, Враца

3 март 2012, пл. “Христо Ботев”, Враца

Pinterest не е само за жени! С това започва тази интересна инфографика и, вярвайте ми, не се отнася само за американците. Нашите български мъже също могат да намерят по нещо за всеки вкус и интерес. Например: * Мъжете са родени да строят, да градят, да …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Защо Pinterest?

     От около месец Pinterest влезе в полезрението и браузърите ни, настани се удобно и няма никакво наме...
  2. 

     13 факта за Pinterest потребителите (Инфографика)

     Скоро открих лек за пристрастяването към Facebook и това е Pinterest. Е, не съм открила топлата вода...

Здравейте, казвам се Мария Атанасова Атанасова (с моминска фамилия Кокалачева/Христозова*). Родена съм през 1940 г. в Асеновград. Пиша това писмо заради един свой братовчед, Христо Стефанов Попов (или Христо Стефанов Сталев**), роден през 1939 г. също в Асеновград, с когото навремето бяхме много близки.

Измина една година от трагедията в Япония. Ето как "Дойче веле" разказва и описва ситуацията там днес. Отровната Фукушима.

Туризма генерира много приходи за Българската икономика, но особено важни са те за малките общини, където на практика не съществува индустрия или някакъв перспективен поминък. Такива общини в България има стотици – особено много са те в регионите на Стара Планина и Родопите, където промишленост или мащабно селско стопанство не съществуват. За пример можем да кажем, че всеки автомобил пристигнал в Родопското село Триград било то и за няколко часа оставя свежи пари – в ресторантите, за вход на пещерите, евентуално за настаняване в хотел или къща за гости и други атракции. Туризмът е и най-подходящия поминък за задържане на младите в тези населени места, защото предлага динамика, интересни запознанства и врата към света.

Що се отнася до малките населени места, избягвам да използвам термните вътрешен и външен туризъм поради две причини – те представляват бутикови дестинации с ограничен капацитет, които не могат да поемат десетки хиляди гости от една страна, а от друга трябва и да започнем да мислим повече в посока, че сме Европейци, част от една общност и за местните не трябва да има съществено значение дали гостите им идват от Букурещ или пък от Варна. Въпросът е да идват...А как става това?

Най-общия начин е от дума на дума – приятелски компании се навиват на базата на опита на хора които вече са били там и докладват „позитивни впечатления”; Медийното нашумяване което се създаде около Белоградчишките скали или Перперикон е по-скоро изключение, но пък ако се замислим, точно това медийно нашумяване насочи потоци от туристи към тези места. Защото Триград може да е прекрасна дестинация, но ако Вашите приятели организират уикенд до Белоградчик, защото "всеки трябвало да отиде там", ето това е, което Ви кара да направите избора си. Активното население в България (и региона) ще извърши определен брой кратки почивки в страната тази години и няколко стотин дестинации ще трябва да се борят за тях.

Незнайно защо, никой не рекламира ефективно малки или пък големи туристически дестинации на вътрешния пазар. Любопитно е например да видиш билборд на курорта Боровец на пътя за самия курорт, все едно си тръгнал за другаде и ще го пропуснеш. Пловдив като дестинация е любимо място за Софиянци за кратки неделни разходки. С колко ще се увеличат тези пътувания ако в центъра на София има няколко билборда които просто да подсещат за тази достъпна възможност? Няколко хиляди човека в повече в Неделя безспорно ще окажат положително влияние на Пловдивската икономика, но това няма да се осети осезаемо от населението. Представете си обаче, как няколко хиляди човека в Неделен ден ще се отразят на благополучието на на град Вършец, който е с население от 5000 човека примерно?

Необходимо е малките ( а и не дотам малките) туристически дестинации да се възприемат като продукт и да започнат да се конкурират взаимно за вниманието на туриста – необходимо е да започнат да се рекламират активно сред жителите на големите градове в България и околните страни. Освен Европейски фондове, такива по-тясно насочени могат да бъдат създавани и от Българската държава. Представете си например, община Малко Търново да субсидира ежедневни екскурзии от Созопол до потайнствата на Странджа планина? Идеи има много и деиствия в тази посока са необходими час по-скоро, и ако налице има епизодични позитивни примери (например Туристическия център на Врачанския Балкан прави страхотна реклама), държавата изостава сериозно в подкрепата си за развитие на конкурентен вътрешен туризъм.

Туризма генерира много приходи, но особено много са те за малките общини, където напрактика не съществува индустрия или някакъв перспективен поминък. Такива общини в България има стотици – особено много са те в Стара Планина и Родопите, където промишленост или мащабно селско стопанство не съществуват. Например всяка кола пристигнала в Родопското село Триград дори и за няколко часа оставя свежи пари – в ресторантите, за вход на пещерите, евентуално за хотел и други атракции. Туризмът е и най-подходящия поминък за задържане на младите в тези населени места, защото предлага динамика, интересни запознанства и врата към света.

Що се отнася до малките населени места, избягвам да използвам термните вътешен и външен туризъм поради две причини – това са бутикови дестинации които не могат да поемат десетки хиляди гости първо и второ трябва да започнем да мислим повече в посока, че сме едно семейство Европейци и за местните да няма значение дали гостите им идват от Букурещ или пък от Варна. Въпросът е да идват...А как става това?

Най-общия начин е от дума на дума – приятелски компании се навиват на базата на опита на хора които са ходили и докладват „позитивни впечатления”; Медийно нашумяване което създаде Белоградчишките скали или Перперикон е по-скоро изключение, но пък ако се замислим, точно това медийно нашумяване насочи потоци от туристи към тези места. Защото Триград може да е прекрасна дестинация, но ако Вашите приятели организират уикенд до Белоградчик, защото всеки трябвало да отиде там, ето това Ви кара да направите избора си. Ако направим проста научна аритметика – активното население в България (и региона) ще извърши N на брой кратки почивки в страната и няколко стотин дестинации ще трябва да се борят за тях.

Незнайно защо, никой не рекламира ефективно малки или пък големи туристически дестинации на вътрешния пазар. Любопитно е например да видиш билборд на курорта Боровец на пътя за самия курорт, все едно си тръгнал за другаде и ще го пропуснеш. Пловдив като дестинация е любимо място за Софиянци за кратки неделни разходки. С колко ще се увеличат тези пътувания ако в центъра на София има няколко билборда които просто да подсещат за тази достъпна възможност? Няколко хиляди човека в повече в Неделя безспорно ще окажат положително влияние на Пловдивската икономика, но това няма да се осети осезаемо от населението. Представете си обаче, как няколко хиляди човека в Неделен ден ще се отразят на благополучието на населението на град Вършец примерно?

Необходимо е малките ( а и не дотам малките) туристически дестинации да се възприемат като продукт и да започнат да се конкурент взаимно за вниманието на туриста – необходимо е да започнат да се рекламират активно сред жителите на големите градове в България и околните страни. Освен Европейски фондове, такива по-тясно насочени могат да бъдат създавани и от Българската държава. Представете си например, община Малко Търново да субсидира ежедневни екскурзии от Созопол до потайнствата на Странджа планина? Идеи има много и деиствия в тази посока са необходими час по-скоро, и ако налице има епизодични позитивни примери (например Туристическия център на Врачанския Балкан прави страхотна реклама), държавата изостава сериозно в подкрепата си за развитие на конкурентен вътрешен туризъм.

Освен за забраната на шистовия газ у нас, се борим и да променим цял пакет закони, заяви един от инициаторите на протеста - Йордан Мичев. В близките месеци наш приоритет ще бъде промяната в Закона за концесиите. Този нормативен акт така е направен по време на кабинета „Костов“, че отваря широка врата за ограбване на природните ресурси на България. Концесионните такси, които прибира държавата от добив на природни богатства, са между 1,5 до 4% от добитото, обобщи той и запита: Разбирате ли за какъв грабеж става въпрос?

Добро утро! Погледни: чака под прозореца бял
необязден кон. Оседлай го, ако си смелчак!
И не дай боже цял век да съжаляваш
от мисълта, че си могъл, но не си успял да го направиш.

Какво бих желал под шатрата на съдбата?
Същото, каквото и вие:
по-лек и евтин да стане хляба,
а думата - по-тежка и скъпа.

"Безстрастни, какво отхвърлихте?" - "Страстта!"
"А от страстта кой е отхвърлен?" - "Ние, безстрастните!"
"Подвластни, кой ви ражда?" - "Властта!"
"А нея кой я ражда?" - "Ние, подвластните!"

От алпинисти, от опитни хора
знам: спускането е по-трудно, отколкото подема.
На четиридесет съм, достигнах превала
и пътят ми по-труден всеки ден е.

Животът е мелница, която смила годините между камъните.
Не знае отдих и не знае сън.
И толкоз по-леко и скоротечно се завърта,
колкото повече е смляла зърно.

"Кому е тежко да живее между нас хората?"
"На този, на когото никой не вярва!"
"А кому е най-тежко?"
"На този, който сам никому не вярва!"

Очите ни са доста по-високо от нозете.
Във този смисъл виждам и специален знак.
Така сме сътворени, че да можем,
добре да се огледаме, преди да поместим крак.

"Какво прави младежа мъдрец?"
"Мъката!"
"Какво прави мъдреца момче?"
"Радостта!"

Не, не съм възмутен от това, че взе да пада сняг.
Но как посмя да докосне косите ти!
Не, не виня вятъра, че духа с вой.
Но колко ми е обидно, че те прегърна!

Когато взех да погребвам грешките си,
се наложи цялата земя да превърна в гробище.
Когато взех да издялквам надгробни камъни,
свършиха скалите.

Младост, младост - комедия. Спомням си я със смях ...
Зрелост - драма. Отдавна я изиграх.
На ред е старостта. Трагедия играя.
Завесата на битието пада.

Нови мисли ще се родят във мен,
но чувства нови откъде да взема на стари години?
Джамии, храмове наново ще построиш,
а с разрушената любов какво да правя?

Страната загива, рецепти ни дават.
Поправяли нещо, лекували друго.
Рецепти от крах, от разни митарства ...
Но няма в аптеката подобни лекарства.

Кой къса струните на тамбурата?
Глупеца.
Кой се кара с жена си и пие от мъка?
Глупеца.
Кой не живее в мир със съседите?
Глупеца.
Тогава да попитам,
мъдреците де са?

Млад си? Не се измъчвай, ще остарееш.
Не любиш? И да обичаш ще успееш.
Глупав си? Може и да помъдрееш.
Стар си? Уви! Няма да подмладееш.

Цял живот истината търсих.
Цял живот върших грешки.
Едва преди последната третина проумях -
грешките са истината на живота човешки.

Расул Гамзатов "Четиристишия"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Днес 11 март отбелязваме втората неделя на Великия пост, посветена на паметта на светия наш отец Григорий Палама, архиепископ Солунски. В една своя проповед върху Евангелието за втората неделя на поста, св. Григорий обяснява мистичното значение на този евангелски текст (за спускането на разслабения през покрива, за да застане пред Христа и да бъде изцелен, Марк 2:1-12). Той парадоксално използва образа на спускането на разслабения от покрива, за да разкрие учението за молитвата, която слиза от ума в сърцето, за нетварната божествена светлина и за единението, което се стремим да ...

„Балканске игре“ ви кани на 47-ти Eжегоден фолклорен фестивал за музика и танци от Източна Европа Университета в Чикаго „International House“, Център за Източна Европа и Русия, Ансамбъл „Балкански игре“ представят 47-я фестивал „Пролетен фестивал 2012″, 23-25 март, 2012 Фестивал с участието на най-добрите в Източна Европа и Балканите, танци, музика и култура чрез концерти, партита, семинари, сесии и култура. Съвместно спонсорирана от ансамбъл „Balkanske igre“ и Центъра за Източна Европа и Русия / евроазиатски изследвания (CEERES). График: Петък: Музикално парти с Джим Стоянов и Оркестър „Бълкана“ ($10/20) (8:00 ч.-12:00 ч.) Събота: Народни танци и музика – Семинари ...

Пребитият в нощта на 3 март полицай лейтенант Цветан Младенов е починал в събота в 20,15 минути в централната реанимация на "Пирогов", съобщи БНР. Следват интересни подробности за побоя публикувани във Фрогнюз, които не намериха място в повечето български медии. Полицай на смъртен одър, пребит от охрана на олигарх...

Тъй като всяка неделя се опитвам да ви представя нещо забавно и неангажиращо, днес ще ви изпратя в света на Coca-Cola и тяхната най-нова онлайн кампания. Целта на кампанията е основно за генериране на фенове във Facebook и последователи в Twitter. Агенцията, изработила криейтива и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Coca-Cola започва своя QR кампания

     Coca-Cola се присъединява към компании като Starbucks, J.C. Penney и Google, които вече използват QR...
  2. 

     Coca-Cola залага на съдържание 24 часа на ден и 7 ...

     Светът се променя, става по-сложен, но по-малък и най-вече социален. На това залагат и Coca-Cola, от...

Интересна инфографика, показваща поведението на онлайн потребителите, ни представят eMarketer и InternetRetailer.com. Цислата на тази инфографика дават отговор на много въпроси, които съм сигурен, че онлайн маркетинг специалистите си задават ежедневно. Като цяло интересни числа са това, че до 2014 г. глобалната интернет популация ще …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Този Facebook профил дали е фалшив, или е истински...

     Случвало ли ви се e да получите покана от интересен профил да го добавите към своите приятели във Fa...
  2. 

     Откъде печели Google: инфографика

     Ако се чудите откъде печели своите милиарди една от най-силните онлайн компании в света, Google, то ...

Тази седмица в Медиапул и в още няколко медии бяха публикувани материали под заглавие: „Прокуратурата прекрати мегаделото за износ на електроенергия“, в които се съобщаваше, че е прекратено делото за износа на ток от НЕК в периода 2004-2007 година. След излизането на новината за прекратяване на 12.01.2012 г. на прокурорските проверки по сигнала на НД „Екогласност“ от 2007 г. за далаверите в НЕК за 90 милиона лева при незаконния износ на ток от обръч от фирми, се свързахме с автора на сигнала инж. Петър Пенчев, който ни предостави за огласяване непубликуваното ...