Иронията в съдбата на Ане Франк

Ирония на съдбата. Само така бих могла да нарека желанието на малката холандка от еврейски произход Ане Франк да стане писателка…

Ако някога сте ходили в Амстердам, вероятно сте посетили, като хилядите други туристи, и ул. Принсенграхт № 263. Точно там и нито метър по-нататък се намира прочутата Задна къща. Но каква е връзката й с Ане Франк, ще разкажа сега…

По време на Втората световна война четиричленното семейството на Ане, семейство Ван Пелс (в дневника Ван Даан) и Фритц Пфефър, се укриват от нацистите в задната част на офиса, приютил фирмата на Отто Франк и Ван Пелс. Тринадесетгодишната Ане започва да си води дневник, изпъстряйки го с писмата си до въображаемата приятелка Кити - той остава в историята като може би най-известната книга с подобна структура "Дневникът на Ане Франк".

Въпреки лишенията, въпреки теснотията, глада, непрекъснатия страх да не бъдат издадени на нацистите, Ане показва в писанията си една необикновена сила на характера. Описвайки ежедневните навици на „затворниците“ в Задната къща, гарнирайки ги с трезви разсъждания за безумието на войната; описвайки чувствата и копнежите си към добро и красиво, към любов и към щастлив живот след войната, госпожица Франк издава необикновеното младо момиче, което крие в себе си

Книгата не се чете на един дъх. Разсъжданията на Ане на моменти са прекалено философски и те карат да прочетеш страницата от дневника й по няколко пъти, за да осъзнаеш колко мъдрост се е насъбрала в главата на това малко момиче и – потресен – да се чудиш как е възможно подобна жестокост да хрумне на шепа хора.

За да ви докажа силата на това крехко наглед девойче, ще цитирам следното:

„Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?“

И ако се замислим колко често ние самите се оплакваме от уж нещастния ни живот, който по никакъв начин не може да се сравни с ужаса, изживян от малкото момиче, май трябва сериозно да преосмислим погледа си над нещата от живота.

Книгата е подходяща за млади читатели на възраст 13 – 18 години. Разсъжденията на Ане за чувствата й, за самата нея и промените, които я спохождат по време на изгнанието, със сигурност ще се сторят близки на голяма част от читателите.

А ако имате желание да разберете къде всъщност се е крила Ане и каква е нейната съдба, посетете http://www.annefrank.org/

Прочетете и ревютата за "Дневникът на Ане Франк" и от Лора Григорова и Валентина Маринова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: