Амритсар и Златният храм на сикхите (Индия, Пенджаб) (1)

 Обикновено думата „ненасилие“ асоциираме с Индия. Естествено, това не пречи на Индия на има атомни бомби ;) Но днес няма да си говорим за атомни бомби, а ще посетим едно свещените места на сикхите – най-големите противници на официалната философия на „ненасилие“ на Ганди. Харесвам откровените хора :) Понякога :)   Приятно четене:

Амритсар и Златният храм на сикхите

първа част До Амритсар, който се намира в индийският щат Пенджаб може да се стигне с влак, самолет или автобус от Делхи. Ще търсим билети , първа класа от специалната каса за туристи на втория етаж в гарата New Delhi.На стълбите ни пресреща учтиво момче, което ни казва, че касите са в ремонт и трябва да отидем до временния офис извън гарата.Благодарим му, но вече сме тук и все пак да проверим. За наш късмет офиса си беше там и си купихме билети за следобедния експрес, „ Shatabdi”. В първа класа е по евтино от еспреса Златни пясъци а и храната е включена в цената. А то си беше богато и вкусно угощение което трая 5 часа докато пристигнахме вечерта. Нищо особенно няма в този град – тълпи, рикши, миризми и един изключитилен храм – Златния храм. От гарата има безплатен автобус до храма, където можеш да намериш храна и подслон също безплатно за всеки, не само за поклонници а и за туристи! Все пак искахме да вземем душ , а не да се къпем в свещенното езеро и наехме прилична стая с климатик до

„Езерото на нектара на безсмъртието” – Амритсар.

Езерото е заобиколено от квадрата на беломраморни сгради с малки храмове, кухни и музеи.

 

Всички стени са облицовани с мраморни плочи с имената на дарителите.Всеки сикх смята за свое свято задължение да посети Златния храм и да работи месец безплатно за подръжката му и настаняването на поклониците. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Само бос можеш да пристъпиш вътре.По чорапи или джапанки – не. Обувките и раниците трябва да се оставят в стаите за багаж до портите.На входа под строгият поглед на брадатия с копието ще ти бъде прегледана внимателно чантата и той ще ви разпита дали не носите със себе си алкохол, наркотици или цигари.Вътре се влиза само с покрита глава. Жена ми измъкна копринената си кърпа и се забради а аз се възползвах и си взех една оранжева кърпа с емблемата на храма и си я вързах на голото си теме. Сикхите не си подстригват космите , но ги мият и мажат с благовонни масла и заплитат под чалмата. Забранени са са извънбрачните връзки и консумацията на рутуално приготвено месо. Въпреки, че носят чалми те не са мюсюлмани, нито хиндуисти. През 15 век гуру Нанак започва да проповядват религия с почит към единния бог. Те са винаги в помощ и защита на слабите. Те са за равноправие и братство и толерантно допускат в своя храм и хора от други религии. Потомци на горди воини, те са против проповядваното от Ганди ненасилие и са пламенни борци против потисниците – афганистанци или англичани. И до днес те носят рутуално военно облекло и заемат много военни и полицейски постове. [caption id="" align="aligncenter" width="522" caption="Гордият сикх е портиер пред двореца на махараджата на Биканиер."][/caption]     Днес вътре цари ред и спокойствие. Но да не забравяме как през 1984, тук загинаха 500 сикхи сепаратисти в сражение с индийските специални части. Но след неколко месеца те си отмъстиха за поруганата чест и утрепаха министър председателя си Индира Ганди. Така че внимателно да спазваме правилата и плахо пристъпяме по хладните стъпала!

 

  Пред очите над водното черно огледало величествено изплува

насред езерото Златния храм. Това е „Харимандир Сахиб” (Домът на бога)

 

  За да попаднеш вътре трябва да преминеш по дълъг мраморен мост със златен парапет. Но пътя на грешниците беше затворен, вече е 11 часа.

 

    Тук през ноща се се пази основният свещен текст на сикхите – Ади Грантх. Подът е от бял мрамор, много чист защото постоянно го мият. Всички ходят боси и преди влезат преминават през малко басейнче така че задължително да си изплакнат потните или прашни крака. А това за уморените крака е благодат.

 

Езерото се захранва от подземен извор, който е каптиран и от където можеш да си вземеш с черпак вода която ще те дари с просветление или да бъдеш кръстен от гуруто и приет официално в сикхския орден Амритсар.

    Храмът е основан през 1589 година от четвъртият гуру. Първи или четвърти, всички гуру си приличат като две капки вода.

 

Като мираж ни привлича в ноща и с трепет очакваме сутринта когато Свещената книга ще бъде внесена тържествено в храма, и той ще отвори двери за нас.

Запленени от красотта, обикаляме в кръг около храма и правим снимки, като се мъчим да си спомним през коя от 18 порти влязохме за да намерим своите обувки и пътя към леглото. Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Индия – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: