Ръгай чушки в боба

Спирам на вестникарска будка. В центъра на малко градче, там, където сутрин се кръстосват маршрутите на кмета, спретнатите банкови чиновници, лекаря, попа, осемте начални учителки и местния поет заедно с баничарите, шофьорите, продавачките и полицаите от РПУ – Средна Глуха Трънка. Да си единственият вестникопродавец на такова място е все едно да си работил като дългогодишен социолог в Алфа, Бета и Гама Рисърч, взети заедно след седемгодишна специализация в Оксфорд. Освен че изчиташ всичко писано, чуваш всичко неписано по темите на деня, в допълнение наслагваш във времето дълъг наблюдателски опит, който реже общественото мнение във всяка плоскост като лазерно наточен инструмент. Ето защо привидно небрежният ми въпрос „Какво върви най-много?” съвсем не е случаен към измръзналото, но бодро лице зад щанда. Не отговаря веднага. Гледа накъде посягам. Протягам ръка първо към един всекидневник, после към втори, пак от маститите, един от по-малките и друг с ТВЪРДЕ скромен тираж, за...

Прочети цялата новина

Свързани новини: