Премиерът първо уволнява, после измисля защо

Натискам клавишите в 9.32 минути днес, събота, 24 март, когато „Нова телевизия” анонсира, че ще научим истината за оставката на министъра на икономиката,енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Пиша и аз паралелно, още преди телевизията да е изстреляла новина, защото я знам в аванс, но спазих обещанието си да не изпреварвам екслузивната новина на колегите, които междувременно се изгавриха смело с приликата между чувството за хумор на Тодор Живков и Бойко Борисов.

Истината за капката, която е преляла търпението на премиера, за да се освободи от Трайчо Трайков, е „почти” онази, която ни беше съобщена от самия Борисов: заварил Трайков на плажа в Катар. Следват обаче уточненията…

Трайков е имал лошия шанс началникът да му звънне по мобилния телефон СЛЕД проваления бизнес форум и да види как лежащият на шезлонга министър на два пъти пренебрежително отхвърля обажданията му. Това разказа в интервю за „Почивна станция” по „Нова телевизия” бизнесменът Младен Мутафчийски. Допълнението му към липсващата част от картинката потвърждава, че нараненото его на премиера е истинската причина за светкавичната развръзка с прогонването на Трайков, възложено като процедура на вицепремиера Цветанов, за да бъде унижението на провинилия се министър по-голямо.

Защо този почти клюкарски детайл е важен? Отговорът е очевиден: главният мениджър на управленския екип на държавата поставя над всичко личната преданост на всеки участник в неговия отбор и това ни показва на какъв принцип е построен той.

Има и по лошо, което следва от новата информация. Видя се, че премиерът обосновава импулсивните си действия с допълнителни аргументи, които представя за истината, довела до решението му. В случая стигна дотам да каже, че министърът, който е бил буквално до вчера основен играч в отбора му, е бил всъщност един мързеливец, който нищичко не е свършил цели три години и в резултат на това икономиката не е мръднала от нивото, на което е била заварена от миналото правителство. Което е абсурдно противоречие с всички безкрайни хвалби и самохвалства за постигнатите междувременно успехи, които изведнъж Борисов е готов с един шут да изрита във водите на Персийския залив заради личната обида от един жест на неподчинение.

В задачата, чието условие сега е разкрито, се пита: колко още решения взима премиерът по силата на своята слабост да отмъщава за неподчинение и колко са пропуснатите ползи за държавата от факта, че около него оцеляват само послушни помагачи, за които не е толкова важно какво правят, а е абсолютен приоритет за него да не ядосват началника си с мнение, различно от неговото?

Точен отговор няма да получим никога, но поне научаваме от тази история, че двигателят на „прогреса” в България днес е казарменото подчинение на Генерала! Или както се казва в една известна реклама, с лека перифраза: „ Който играе ( по свирката на Генерала), пичели…Който не играе- не пичели”. От което със сигурност губи цял народ.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: