ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТРУДНОТО И ЛЕСНОТО “ДА”

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази седмица с нашия коментатор Пламен Асенов продължаваме да обсъждаме основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си. 

- Пламен, преди да стане член на Европейския съюз, България стана член на НАТО. Този малко необичаен ред показва, че Алианса и конкретно САЩ, явно виждат тук потенциал за гео-политическите си интереси. Така ли е наистина и доколко съумява България да реализира възможностите, който това американско отношение предоставя?

- Няма да забравя, Фили, думите на бившия външен министър Соломон Паси, казани около посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в София – „нагласите, манталитетът на американците са такива, че те никога няма да ти дадат нещо, ако не знаеш какво точно искаш и ако директно не си го поискаш”. Честно казано, малко му завидях на Паси за тази словесна формула, която според мен е изключително точна. Да, САЩ имат определени интереси в България. Те не са особено големи или поне отстрани не изглеждат особено големи. Телеграфно могат да се сведат до три – в България да има стабилност и поне що-годе демократично управление; България, доколкото може, да играе стабилизираща роля на размирните Балканите и да бъде безпроблемен гръб на Турция, истински големият и важен член на НАТО в региона; България да се откъсне колкото може повече от руската политическа и икономическа орбита на влияние, но без това да създава излишни напрежения, а оттам и излишни проблеми на американците. Това са глобалните насоки – всички други теми като проучванията и добива на шистов газ, разполагането или не на американски бази или части от щита за противоракетна отбрана тук, участието или неучастието ни в някакви задгранични мисии и каквото друго се сетим, са само подробности, детайли от играта в някоя от тези три посоки. България също има определени, ясно изразени интереси от развитието на отношенията със Съединените щати. Това, което най-често се споменава от управляващите тук, е развитието на икономическите връзки и привличане на сериозни американски инвестиции, както и разрешаването на визовия проблем. При съпоставка се вижда, че има разминаване в очакванията – доколкото нито българският пазар на стоки и капитали, нито визовата политика са им приоритет на американците. От гледна точка на политическата наука е трудно да се обясни логично защо на практика никой от управляващите в България не признава публично, че всъщност реалните български национални интереси напълно съвпадат с изброените по-горе американските интереси тук и да заяви готовност да работи за реализацията им. Тоест, ако се върнем към мисълта на Соломон Паси, да каже на американците – искаме да развиваме стабилността и демокрацията си, помогнете ни, но не отгоре-отгоре, както помагате досега. Или – искаме да сме фактор за стабилност на Балканите, кажете какво повече можем да направим заедно. Подозирам, Фили, че до голяма степен това се дължи на един буквално атавистичен страх – страха от, директно казано, руската реакция, която ще започне с обвинения към въпросния смел управляващ, че се е превърнал в американска подлога и не се знае къде може да завърши. Само че в споменатата вече политическа наука има един изключително важен принцип и той гласи, че ако позволяваш страховете, предразсъдъците и глупостта да доминират над политиката на реалните интереси, неизбежно губиш всичко друго, освен страховете, предразсъдъците и глупостта си.

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази седмица с нашия коментатор Пламен Асенов продължаваме да обсъждаме основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си. 

- Пламен, темата за външно-политическата ориентация на България след промените от 89-та година неизбежно е свързана с Русия и руските интереси. Как се отразява това на развитието на страната по пътя на една истинска европейска демокрация?

- Всъщност, Фили, за да бъдем напълно точни, нека кажем, че Русия е фактор за развитието на България не от 22 години, а от векове насам. Като правило – негативен фактор, при това във всички възможни аспекти на политика, икономика и обществено развитие. Руските интереси тук са формулирани още по времето на Екатерина Велика. Оттогава, независимо от идеология, форма и състав на управленския екип в Кремъл, те се следват неизменно, с постоянство и усърдие, сами по себе си достойни за уважение, ако бяха полагани – от българска гледна точка – за добро. За съжаление, България е принудена да живее под постоянната дебела сянка на Русия. Във външната политика, за разлика от обикновения живот, не можеш да избираш съседите си и да избягаш далеч от някой, който не само ти замърсява двора, като замита собствения си боклук в него, но после ти дава и акъл как да отглеждаш киселите краставички, за да са по-вкусни когато ти ги краде за салата на водката си. Но да се върнем на конкретната тема за руските интереси в България през последните 22 преходни години. Те, също както и американските, могат да се сведат до три – но бройката е единствената прилика в случая. Защото иначе смисълът им е точно обратен – Русия има интерес политическата ситуация в България да бъде повече или по-малко дестабилизирана; има интерес България да не е фактор за стабилност на Балканите и реален, достоен член на Европейския съюз; и има интерес България да затъва все повече в руската икономическа и политическа сфера на влияние. След близо 50 години комунизъм, когато страната официално едва не стана 16-та съветска република и след поне сто и двадесет – сто и тридесет години на целенасочено стимулирано русофилство, не е чудно, че като основен инструмент за постигане на тези свои цели Русия вижда и използва не просто отделни хора, а цели кохорти българи, обединени в различни политически и икономически кланове – като се започне от водещи фигури в БСП е други партии, мине се през настоящи влиятелни хора от бившата държавна сигурност, та се стигне до много от най-богатите хора както от светлия, така и от тъмния бизнес. Българската реакция на руските попълзновения обикновено е слаба, хаотична и непоследователна. Българските политици са известни в ЕС с това, че трудно казват „не”, макар понякога все пак да го правят. Но те са още по-известни с това, че на Русия могат да казват само „да” и затова винаги и го казват. Не знам, Фили, докога ще продължи това положение, кога най-после като държава и  нация ще си дадем сметка какви беди ни докарва до главата руското влияние. Лошото е друго – имам определени съмнения, че това май никога няма да свърши и палавият ни съсед ще продължи да ни пръска с маркуча всеки път, щом реши да ни научи как правилно да си поливаме киселите краставички. Или дори – че просто е време за малко забавление.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: