чудовището с човешко лице: фейсбук

04/04/12 08:27
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

чудовището с човешко лице: фейсбук

от близо 2 месеца деактивирах акаунта си във фейсбук и воайорствам опитвайки се да разбера нещо смислено за света и себе си. присъствам като сянка, призрак на собствената ми фейсбук персона за която никой не подозира. не ми е разрешено да коментирам, нито да лайквам. от позицията на мълчанието - която като всяка позиция, е субективна - фийда затрупва като тиха, привидно неагресивна лавина с масово безсмислие. изключително редки са изключенията на постовете на хора като мила искренова и на няколко други ЛИЧНОСТИ надскачащи клюката, личните неприязни, зле прикритото хейтърство, и вече съвсем публичното злонамерено клюкарене.
българският вариант на фейсбук не е с нищо по-добър от жълтата преса. мярката е напълно загубена.

тези, които не коментират, а скопено споделят мистични, криптични, почти спазматични, за никой друг, освен за тях, разбираеми "изречения", ги споделят с идеята, че участват без да участват. дават информация за себе си без да дават никаква информация. споделят зле прикритата си неспособност да говорят открито, с опити за философстване през зъби, тихо, да не чуе никой, освен тези, които "могат да чуят".
други постват "скромно", "между другото", от позицията на току що освободила се от провинциалност, прясна, джетсетърска личност, че примерно са в "the russian tea room" в манхатън, или на яхта в средата на индийския океан. те са над нещата, имат твърде крехка връзка с българия. живеят в българия, изкарват си парите в българия, но са "дистанцирани", "елит". бърчат носове от спомена за собствената си миризма на малко провинциално градче и родители, които не биха показали на вечеря с тези с които ВЕЧЕ вечерят.

друг вид "елит" е този, който е известен с неправенето си на нищо освен споделянето на удивителните му приключения по невероятни ширини, дължини и прогресии на световното безсмислие. това безсмислие евентуално се увенчава със създаването на дете на чийто снимки фейсбук публиката се възхищава аричайки го "красиво" и "невероятно". то е точно толкова "красиво" и "невероятно", колкото абсолютно всяко малко дете. по-голямата му "красота" и "невероятност" се дължат единствено и само на непоколебим пиар от крехка възраст от страна на родителите му.

политиците във фейсбук са горе-долу най-поносимите, защото техните мотиви са напълно ясни, няма заблуди. всеки от тях иска да печели привърженици, без да се налага да откровеничи, без да парадира с децата си, без да хейти или хвали който и да било, защото личните пристрастия не са му позволени - всеки трябва да се чувства поканен да стане негов привърженик. политиците са скучни, равномерни и предвидими. такива трябва и да бъдат.

когато някой похвали някой друг за нещо, често стават разправии, защото се намесва трети, който не е съгласен с похвалата. несъгласният пуска контра-пост, който оплюва похваления, а отдолу, разбира се, винаги има привърженици.

разпрозстраняват се с готовност неистини - и то от интелигенти хора - само поради личната им ненавист към други хора.

тези, които се занимават с мода, са дълбоко провинциалните роднини на елита от парижките есенни или пролетни салони, роднини, които никога не биха били допуснати на първи ред.

има също така няколко доказали се извън българия артисти, художници, оперни певци. те са относително симпатични, въпреки, че понякога споделянето на изживяванията им е като пастичките на мария антоанета за гладния френски народ. те показват, че не се срамуват от народа, но не разбират, че той все пак ще ги мрази за това споделяне. яжте от моя шоколад, но не ме пипайте - казват тези елегантни полу-богове слезли сред народа.

познатите ми сънародници-емигранти пък, които в повечето случаи са някаква форма на интелектуалци, дори и след около 30 години зад граница, пишат тотално неграмотно на езика на който РАБОТЯТ.

политически пристрастените са като наркомани, които не могат да живеят без ежедневното им отвращение към тази или онази партия.

отвратените от българската журналистика журналисти ежедневно се отвращават от отвратителната атмосфера в българската журналистика създадена от едни отвратителни хора.

болезнените нарцисисти са болезнени нарцисисти, те нямат нищо друго за споделяне освен себе си и тяхното лекарство НЕ Е фейсбук.

тези, които се "контролират" и не "показват" себе си, показват много повече отколкото могат да предположат.

има и светли, позитивни същества или бизнеси като "пчелин странджа". харесва ми да чета техните постове, защото става дума за пчели, природа и чистота - на душата и света.

тези, които качват клипове с изкуство, песни и текстове без много коментари, са хора споделящи нещо от което има смисъл. вероятно и нямат време да водят безкрайни разговори.

споделянето на писателите също е смислен - есета, разкази, малки импресии на различни теми. но те са редки. писателите не са особено продуктивни и пестят това, което пишат за формати в които биха били заплатени. няма лошо.

хората с истинско чувство за хумор са много малко. някои от тях като че ли са преуморени от постоянното очакване за нова и нова брилянтност. фейсбук почитателите им ги ядат за закуска, защото така денят започва добре. затова и заслужават огромното си количество почитатели.

споделянето във фейсбук в много голямата си част има няколко пласта, които много малко хора разбират. пак - те са твърде малко, съответно чисто човешката енергия, която се влага в тази социална мрежа е огромна, а това, което човек индивидуално може да реализира за себе си там, е въпрос на лична способност да взимаш само необходимото. само това, което може да "нахрани" някакви твои нужди. но не емоционални и психологически - тези нужди НЕ могат да бъдат задоволени. можеш да се свържеш с отдавна загубени приятели. можеш да загубиш чувство за реалност. можеш да се свържеш с друга реалност. можеш да се влюбиш в някой. можеш да намразиш някой. можеш да се направиш на красив. можеш да изглеждаш ужасно грозен. можеш да говориш, говориш, говориш и да си напълно самотен.

това е красотата на социалната мрежа, тя е чудовище. то може да те изяде ако не разбереш, че времето ти е ценно и фейсбук пълни не твоята банкова сметка, а сметката на любимия ми марк цукърбърг. харесвам това момче. той е един от големите гении на нашето време, някакъв вид айнщайн за масите. ако можеш да вземеш нещо от него, значи самият ти си малко гении:)

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/04/12 08:27 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/04/2.html