Руското влияние – с огън и меч, с тамян и реч

Точно 26 години след като мирният съветски атом ни посети с облака от Чернобил българските миряни получиха небивала порция облъчване с пропагандно смирение пред доминиращата роля на съветската колонизация на България под формата православен фундаментализъм с елементи на църковно-славянски руски шовинизъм, зле прикрит с няколко ласкателства за българския принос за християнизацията на Русия в древноста от страна на руския патриарх Кирил, изявяващ се и на българска територия като посланик на своята държава и нейния авторитарен президент Путин.

Поради что се срамим да изречем тази очеизвадна истина?

Патосът на шоуто, в което е превърната тук една стандартна визита на религиозен деец, няма нищо общо с духовността на систематично съветизирания от времето на Сталин и Брежнев български народ. Преди го правеха с огън и меч, сега продължават с тамян и реч- защото руският патриарх държи именно речи за утвърждаване на руското влияние в България, за което православната и славянофилската реторика с мирис на 19-ти век е платформа за насаждане на великоруските стратегически цели на путинослужението. Износът на тази „революция“ върви по план в руслото на „плановата икономика“, имплантирана насила някога от победителите на капитулиралата мирно пред Сталин България през септември 1944 година.

Сред най-ярките знаци за търсения ефект на уравновесяването на съветското с руското наследство в завладяната ( от пропагандната еуфория) България беше приравняването на съветския жалон Альоша към по-старите руски паметници от времето на войната на империята за проливите, отприщена от свободолюбивата кръв на българските бунтари през априлското въстание, предизвикала негодуванието на Европа и намесата на Русия с нейната санкция. Не ми е известно някъде в Русия да има паметник на българите, загинали за това Русия да има свободата да се разпорежда на Балканите, включително подстрекавайки към братоубийство балканските народи през 1913 в междусъюзническата война, на която главен архитект и обединител на дружното нападение над България от всички страни е същата тази наша боголюбива покровителка, която в отношението си към нас открай време прилага грозния родителски писък на Иван Страшни, родоначалник на руската мания за великодържавие, към убития от самия него собствен син: „ Аз съм те създал и аз ще те унищожа“.

Вероятно от нас се очаква да бъдем поласкани от подкупващото признание на руския патриарх на историческия факт, че християнството е било пренесено в Русия от български монаси. Историята обаче не може да бъде четена избирателно. Тя съществува извън волята и съзнанието на грешниците, макар и да са облечени в претендиращата за праведност мантия на религиозната власт, която в съветско-руския вариант служи демонстративно на имперските цели на своята държава. Там е така. А тук?

Тук премиерът Борисов унижава дотойството на с(ъ)ветската ни държава, в която по конституция църквата е отделена от нея, целувайки ръка на руския патриарх. А пратеникът на Москва това и чака- подадеш ли му пръст, сграбчва възможността и миропомазва своя поклоник с партиаршески съвет да управлява „със силна ръка“- като онзи в Кремъл, който го праща да демонстрира кой „кара влака“ в България след като от релси беше изваден локомотивът на руското проникване с надпис „АЕЦ Белене“.

Тук Цецка Цачева, в качеството си на председател на Народното събрание, олицетвори раболепното кимане пред руската мания за противопоставне на Запада. Говорила си била с патриарх Кирил за проблемите на глобализацията, която от устата на руската фундаметалистка доктрина звучи не като левичарско младежко несъгласие с несъвършенствата на неразбираемия хаос в света на парите и консуматорското общество, а като продължение на съветската дългогодишна идеологическа война срещу империализма и най-вече срещу непоносимо изпреваращата във всяко отношение Америка. Като е толкова съгласна с тузи руска доктрина срещу глобализацията, да беше го попитала Цецка Цачева как така на китката на блажения руски православен водач Кирил се беше нанизал прескъп „глобалистки“ часовник, та се наложи после следобръсачите на Кремъл на трият това петно от кощунствено появилата се в интернет снимка. Защо Кирил не се закичи с някой православен продукт и защо се вози на глобалистки автомобили и самолети? Или не е удобно да се задават такива въпроси тъкмо тук и сега, когато руският покровител на луксозния живот на българските му приближени владици беше заобиколен от мутрополити с кадилаци, ролекси и други подобни „есктри“?

Тук състезанието по лъжовно поведение между руската и българската православна върхушка този път обаче беше спечелено от домакините. Съзнателно или не БНТ разконсипира конфуза да избираме на кого да вярваме в негласното прехвърляне на отговорността за решението Пловдив да стане място за демонстративен изблик на радост от посещението на руския патриарх. В свой репортаж телевизията обяви две взаимно изключващите се версии чия е инициативата. БНТ цитира руската църква да отрича, както и българската- нещо повече, руската църква практически натопи своите български подчинени, бидейки цитирана от БНТ да казва, че идеята за Пловдив е българска. С други думи началниците изобличиха в лъжа подчинените си.

Поради что (не) се срамят тези нечестиви юроди?

Да не би да си дават сметка за прозрачното лицемерие, според което реверансът към пловдивския митрополит Николай нямал нищо общо с неговия апетит да наследи престарелия български патриарх Максим, чието най-близко и амбициозно протеже е именно младият любител на разкоша и олигархичните пари? Ясно е като бяла нощ, като северно сияние направо, че срещу поднесената на тепсия като главата на Йоан българска православна ниша за прокарване на руските интереси, благоволението на руския висок гост да обърне внимание на Плавдив е измолено тъкмо от кликата, която подготвя лъвския скок на пловдивчанина, който иначе отрича да бърза неговият патриаршески покровител да освободи престола като час по-скоро се пренесе в отвъдното- то само това оставаше да си признае нетърпението! Пък и по канона няма години още пловдивчанина,чакането му е от полза дори.

„Издайничеството“ на тайната за пловдивските мераци контрастира още повече на фона на фундаменталното престараване, демонстрирано от частната телевизия ТВ 7, купена и захранвана с отчисленията от парите на най-големите държавни предприятия, държани в една търговска банка за целта от второ поредно правителство. Захласването на тази телевизия по превъзнасянето на тридневната визита на руския патриарх не остави никакви съмнения, ако е имало такива, кой дирижира оркестъра и в този сектор на българската какафония.

В желанието си да превъзнесе лелеяния ефект от леещата се пропаганда, ТВ 7 прогнозира блъсканица на „поне 10 000“ български миряни в Пловдив, които няма как да не пожелаят да зърнат Негово светейшество ( и придружаващия го местен мутрополит Нишколай, естествено). Медията излъга зрителите си после, че това стълпотворение наистина се е състояло, тръбейки за хилядно множество, което се било стекло на зрелището. Повече вярвам на западни коресдпонденти, според който в апогея на демонстрираната любов не е имало повече от 300 души, събрани на едно място, а в целия Пловдив привлечените за делото на дядо Николай, който има иначе опит в доставката на свои фенове с автобоси, „тълпите“ не са надвишавали сумарно около 1000 души.

Тук му е мястото, каквито и упреци да понеса за изнасянето на тази информация в този толкова възвишен духовен контекст, да съобщя за първи път данни за това какви пари влага проправителствената ТВ 7 в купуването на журналисти. Само няколко примера за илюстрация: за трансфера на трима водещи на новини от Нова телевизия на екрана на банкерската официозна медия са предложени съответно 5, 7 и 12 хиляди лева месечна заплата. За чест на колегата, изкушен с най-голямата сума, той е намерил сили да откаже, докато двамината ( мъж и жена) можете да видите щастливо усмихнати на екрана на ТВ 7, която разполага явно с неограничен ресурс за корумпиране на лица, възприемани сериозно от някои зрители за истински журналисти. Сумата пък за новото неделно следобедно предаване на ТВ 7, която си разпределят всяка седмица тримата водещи ( уж под формата на бюджет, но всъщност без разходи за готовото студио и ползването на новинарите, платени отделно), е цели 50 000 лева.

След това малко отклонение ( от нормалността- защото без работа у нас крачат по улиците доста доказани, но низвергнати за волнодумство жураналисти), да се върнем към пропагандните частушки с днешна дата. Единственият в тази вихрушка на руската частушка, когото не бива да подозираме в лицемерие, е откровеният руски патриот Волен Сидеров. Той участва от сърце и душа в ясното, праволинейно и непоклатимо служение на култа към Кремъл, за което и беше награден от една от неговите ръце с надлежен орден, маскиран като православен знак за заслуги. За яростното налагане на българския нацонализъм като дъщерна фирма на руския, като плод на узаконената тук по инерция от времето на НРБ любов към чуждата държава, този нашенски фюрер на славянско-православната арийска чистота с основание беше демонстриран от руския патриарх сред най-скъпите ( колко точно- не знаем) местни посрещачи от племето, в което заради руски маниста са готови да прегризат гърлото на всеки българин с различен от техния поглед към патриотизма. Историята им е дълга, но за краткост ги наричат русофили.

Ако в цялата тази (не)оптимистична трагедия за независимия български дух има все пак някакъв знак за косвено влияние на проявени от наша страна съпротивителни сили срещу пълното ни обезличаване, последвало годините на съветското ни заличаване от картата на свободните нации, това е един фундаментален и знаменателен „пропуск“ от програмата на руското шоу с български кукли на вериги ( от зависимости).

От програмата на руския патриарх Кирил, както и на неговия началник Путин при аналогичния му български триумф тук през януари 2008 г., отсъстваше многозначително поклоние пред главния символ на съветската окупация в България, насаден в центъра на столицата ни. Опитът тежестта на пропагандния знак да бъде прехвърлена към неговия двойник с „човешко лице“ и име в Пловдив показва, че другарите по (пропагандно) оръжие си дават сметка за незащитимостта на обречения си военен тотем в София. Потърсили са слабо място и са го намерили в друг град, където се вихри русофилско единодушие на местната власт с църковно-олигархичната върхушка. Само че така придобиваме още по-голяма увереност за истинското слабо място в Берлинската стена на разделението на българите- на прав път сме да я атакуваме и няма да се откажем докато не постигнем пробив, през който да просветне: утре в София, а после и в други градове на България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: