ЩЕ ЩРАКНАТ ЛИ ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОКОЛО ЕВРОПА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ През миналата седмица България официално се отказа от строителството на нова  руска ядрена централа в Белене. Дебатите по темата обаче, които, впрочем, се водят от десетилетия, не само не затихват, а продължават да влияят силно на политическите развития в страната.

- Пламен, защо един на пръв поглед чисто икономически въпрос – да се строи или да не се строи даден енергиен източник – така силно се отразява на българското общество.

- Защото всъщност реалните измерения на темата, Фили, стоят много по-високо и са много по-широкообхватни от чисто икономическата дилема. Глобалният въпрос е за  българската независимост от Русия. Естествено, на официално ниво сега се говори най-вече за енергийна, но всички знаят, че става дума и за политическа независимост, за еманципация от Москва след десетилетия вредно влияние. Да се каже „не” на Русия по значим за нея въпрос като строителството на „Белене” в България дори сега, пет години, след като страната е в Европейския съюз, звучи като проява на изключителна политическа смелост. Друг е въпросът, че някои анализатори виждат и тази стъпка като част от задкулисно споразумение между управляващите в Москва и в София.

- Ще се върнем към тези тълкувания малко по-късно. Но, Пламен, първо кажи накратко какво точно се случи през последните десетина дни.

- Нека само да припомня, Фили, че премиерът Борисов заговори активно по темата Белене по-рано, при смяната на икономическия министър Трайков. Всъщност, както се разбра, точно неговото поведение в преговорите с Москва е била една от капките, прелели чашата на търпението и довели до уволнението му. И миналата седмица, ден преди новият министър Делян Добрев да замине за Русия, Бойко Борисов, неочаквано за мнозина, заяви, че се отказваме от строителството на АЕЦ „Белене”, като България ще си плати изработеният вече реактор и ще го ползва за бъдещия седми блок на  централата в „Козлодуй”, а  на площадката в Белене ще се построи евентуално газова централа. Правителственото решение бе подкрепено от Парламента и с тази позиция Добрев проведе в Кремъл преговори, чиито резултат, впрочем, изглежда изненадващо добър. Например, постигнато бе споразумение до края на годината да се намали с 11 процента цената на газа, който България купува от Русия. Нищо чудно това да остане като цена и в преговорите, които предстоят, за газовия договор с Русия до 2018 година.

- Искаш да кажеш, че руснаците не само се съгласиха мирно и тихо с отказа на България от строежа на „Белене”, но и направиха отстъпки по газовата тема?

- Да, Фили, почти така стана. Но, естествено, не безкористно направиха тези отстъпки. Те всъщност дойдоха след българско съгласие да се активизира силно работата по проекта за изграждане на газопровода „Южен поток” и договорът за него да бъде сключен преди края на тази година.

- Защо толкова бързат в Москва?

- Защото това е последният им шанс да реализират стратегията си за затваряне на газовите клещи около Европа – сега вече и от юг, след като преди време, заради колаборационизма на тогавашния немски канцлер Шрьодер, успяха да изградят газопровода „Северен поток” през Балтика. От 1 януари 2013 година обаче влизат в сила задължителни правила на Европейския съюз, според които над инсталациите за пренос на енергия не може да има монопол, а трябва да са отворени за конкурентни доставчици – ограничение, срещу което руснаците отдавна протестират, но с което ще бъдат принудени да се съобразяват. Ако договорът за „Южен поток” се сключи сега обаче, те ще останат единствен доставчик по тръбата. Това е основният руски интерес в момента. Да, централата в Белене щеше да им донесе малко пари и повече виртуално влияние, но без да я строят, те реално не са на загуба. Докато „Южен поток” ще им донесе много пари и много реално влияние, без него генералната руска енергийна стратегия би била куца с единия крак.

- Защо тогава България, като европейска страна, се съгласи толкова лесно да ускори работата по „Южен поток”?

- Тук има две възможни версии, Фили. Едната е, че правителството дава съгласие в момента, само за да избегне очакваната силна руска реакция по повод отказа от „Белене” и да получи споменатите вече отстъпки за цената на газа. А после евентуално да продължи политиката на протакане, която води вече три години по  енергийните споразумения с Русия. Проектът е достатъчно сложен, а сроковете са  кратки, така че само едно-две решения да се проточат във времето и европейските ограничения ще влязат в сила. Аз лично се надявам точно това да стои в основата на българското съгласие. Анализатори обаче, както споменах и по-рано, виждат в ситуацията просто – и проста – задкулисна сделка – ние няма да ви тормозим за Белене, вие ще ни помогнете за „Южен поток”. Лошо, ако е така, но всъщност ще проличи съвсем скоро. Ако преговорите за газопровода се активизират наистина в близките месеци, значи трябва да заложим на сделката, ако не – протакането ще сработи.

- Пламен, и накрая – няколко думи за реакциите на случилото се в самата България…..

- Както се очакваше, Фили, БСП и Атака, основни проводници на руските интереси в България, буквално побесняха, те реагираха по-остро дори от самите руснаци. Социалистите готвят вот на недоверие заради отказа от строителство на ядрената централа. Бившият президент Георги Първанов, който може би скоро отново ще стане лидер на БСП, говори за референдум по темата „Белене”. На него очевидно още по време на президентския мандат му се искаше да изиграе ролята на Шрьодер и да получи един милион евро заплата в „Газпром”, задето е предал интересите на страната си, но някак не съумя да го направи. Сега обаче вероятно вижда, че руските му приятели търсят – и може би намират – нови приятели в България с повече властови възможности да решават конкретни проблеми в момента, а не по принцип, след неизвестно колко време. Разбира се, инициираният от социалистите вот на недоверие няма шанс да мине в Парламента, но цялостният дебат по темата наистина остава водещ за българското общество и ще продължи да бъде ключов и през следващите месеци.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: