Въпросът ми възникна от случайното откритие на една публикация на Еленко, когото аз много увжавам - "Топ 100 на най-егоцентричните български блогове". Класацията е направена, отчитайки употребата на думата "аз" в блог текстовете . Не може да я сравняваме с класацията на най-влиятелните брогъри, защото повечето от последните не са блогвали през 2007 г., когато е егоцентичната красация на Еленко.

Важно според мен е, че от блогърите в класицията на Forbes аз съм в 10-те, Боян Юруков - в 30-те, а Нели Огнянова - в 60-те най-егоцентрични блога. Останалите от топ-7 не са блогвали тогава.

Това за мен сочи един ясен извод - не може да имаш влиятелен или интересен блог без собствена, авторска позиция. Най-силният ми аргумент е, че дори Нели Огнянова, която се старае да е максимално дистанцирана от информацията, която публикува, е "уличена" в "аз"-центризъм,. Значи факторът "АЗ" е важен за възприятието на читателите. Те не искат абстрактни писания от кой да е, а искат мнения на автори. Което е още един аргумент в полза на гражданската журталистика - т.е., журналистиката през и чрез Интернет.

Брой на българските граждани в чужбина по държави (преценката е на българските дипломатически представителства)

От компанията Intel вече бяха похарчили милиони за развитието на пазара за ултрабуковете и техническите програми, предназначени да направят новата платформа по-доходоносна за производителите, а сега започнаха скъпа световна маркетингова кампания. Това е най-голямата маркетингова кампания на Intel за последното десетилетие и обхваща всички форми на медията – от традиционната печатна до интернет. Целта на кампанията е проста – да опише обикновените ноутбукове като огромни останки от миналата ера. Разбира се, това не би трябвало да е голям проблем, тъй като ултрабуковете наистина са следващата стъпка в еволюцията на ноутбуковете. А какъв им е недостатъкът? Е, ултрабуковете все още са доста скъпи в сравнение с обикновените ноутбукове, но предлагат по-добро качество за парите, изплатени за тях в сравнение с MacBook Air. За щастие, очаква се цените бързо да спаднат. Intel се надяват минималната цена за тези устройства да спадне на $699 до края годината.

© Милен Радев

В германските медии продължава да се вихри истинска буря след публикацията на набедения за «стихотворение» антиизраелски манифест на някогашния писател и нобелист Гюнтер Грас.

Корабокруширалият точно за юбилея на „Титаник“ патриарх на германската литература припна да дава интервюта в най-гледаното време по двата основни ТВ-канала. С изявленията си Грас се килна още по-безнадеждно и ето, че днес, впил пръсти в борда на последната спасителна шлюпка, опитва ново средство: допуснал бил грешка, признава самовлюбеният крифей.

Трябвало вместо „Израел“ да пише в стихотворението си „Нетаняху“ и да говори за „днешното израелско правителство“…

В безпрецедентен акт на публичен литературен самоанализ титанът Грас казва в днешния „Зюддойче цайтунг“ буквално „Трябваше да избягна употребата на термина „Израел“ в стихотворението, трябваше по някакъв начин да вкарам в текста Нетаняху, защото той е човекът, който според мен вреди най-много на Израел“…

Нещата стават вече тъй гротескни, че днес ще се задоволя само с два цитата. Единият е от любимия ми автор Хенрик М. Бродер:

„Всеки антисемит се хвали, че имал „приятели сред евреите“. Той обича да се позовава на тях, особено когато става дума за екземпляри от породата самоненавиждащи се евреи. Антисемитът търси близостта на евреи, чувства се привързан към тях – подобно на това както канибалите са привлечени от прясно месо…“

Вторият е големият драматург Ролф Хохут. Той пише в отворено писмо до Грас между другото и следното:

„Гюнтер, ти си остана какъвто си беше като доброволец: есесовец, който мълча за миналото си 60 години, но който публично наруга канцлера Кол защото си бил позволил да посети хванат за ръката с американския президент Рейгън войнишко гробище, където между другите били погребани и 40 убити членове на СС…

Срем ме е като германец от твоята самонадеяна глупост. Ти се се опитваш да забраниш на израелците закупуването на германска подводница! Може би тъкмо тази подводница би дала на тяхната малка държава последната сигурност, че няма да бъдат изтребени буквално за една нощ от една съседна ядрена сила…“

Писах, че Мартенският заек от "Алиса..." води произхода си от старата английска поговорка "mad as a March hare*" ("луд като мартенски заек"), която е свързана с представата, че през март - началото на заешкия размножителен сезон, траещ до септември, мъжките зайци се бият неистово за женските. Истината е, че в началото на сезона женските бият мъжките, които им налитат, защото още не са достатъчно разгонени, за да ги допуснат до себе си. Но човешката култура е фалоцентрична - мъжете винаги са велики, смели и благородни, а жените са някаква безгласна добавка; мъжете се бият за женската, а жените чакат победителя.

*за думата hare и разликата и от rabbit виж посоченета предишна публикация

Ритуалите по  размножаването и свързаните с тях боеве са известни като заешко боксиране (hare boxing). То е завладяваща гледка, според мен не по-малко вълнуваща от боевете на Кобрата, Мохамед Али и прочие титани на боя с ръкавици. Този заешки навик разрушава представата за комичния плашлив образ, какъвто го знаем. Всъщност дивият заек (hare) е много храбър, случва се да се опълчва на ловните кучета като го сгащят натясно.

Ето прекрасни снимки на боксиращи се зайци, а след това видео:

Още заешки публикации:

За зайците на български и на английски

"Хълмът Уотършип"

Заешка бруталност 

Заешки такива 

Кога майката зайка "изяжда" бебето си 

Страховитият руски заек и изобщо за зайците в литературата (видео)

Киа - чайката от "Хълмът Уотършип" (Kehaar - "Watership Down"). Видео

Столична община, Столична библиотека и фондация “Приятели на Чикаго” обявяват за втора поредна година конкурс за детска рисунка на тема “Моят град, моето семейство и моите приятели”. В конкурса могат да участват деца от София и Чикаго, които ще се състезават в две възрастови групи: от 7 до 11 години и от 12 до 18 години. Всяко дете може да участва в конкурса само с една рисунка. Конкурсът е открит и всеки участник трябва да посочи трите си имена, възраст, учебно заведение и имейл адрес.

Pinterest става все по-голям и безспорен хит. Тази популярност доведе до изникването на много и различни сайтове, които се опитват да се възползват от това, като копират дизайна и функционалността на Pinterest. Формулата за успеха на Pinterest e много проста. Имаш голяма хубава снимка и … Подобни статии:

1. Томбола с награди в Pinterest? Защо не.
2. Защо мъжете да използват Pinterest

Всеки бизнес, бил той онлайн или офлайн, разчита на приходи, за да расте и да се развива. Самите приходи зависят основно от добре подготвени екипи, които умеят да продават продукти или услуги. Нещата са динамични и с напредването на времето се променят и доразвиват. Днес за … Подобни статии:

1. Samsung спечели – Galaxy Tab 10.1 ще се продава в Австралия от понеделник
2. „Социалните мрежи за мен са еволюция в три стъпки.“ Стамен Стаменов

Милен Радев

В края на страстната (по западния календар) седмица се вдигаме на посещение на малкия ловния дворец в берлинския горски парк Груневалд (Jagdschloß Grunewald). Това е най-старият запазен днес дворец в Берлин. Строен е през 1542/43 г. от силния за времето си княз-електор на Марк Бранденбург (Kurfürst – т.е. един от седемте князе по германските земи, които са имали правото да избират Краля) Йоахим II.

Йоахим е бил в близки отношения с художника Лукас Кранах Старши и през 1532 г. му поръчва т.н. Passionszyklus – църковни табла, изобразяващи страстите Христови – за централната църква в Берлин Stiftskirche (тя отдавна е затрита на прах и пепел, тъкмо сега се разкопават основите й на 5 метра под днешното улично ниво).

Тези табла, заедно с други работи на Лукас Кранах и на едноименния му син са изложени в малкия ловен дворец. Една изумителна сбирка, малко позната, чиито репродукции не се намират почти никъде. Таблата са високи по около 2 1/2 метра и са невероятно добре запазени, цветовете са живи и топли, сякаш боите са полагани завчера.

Както повечето обекти в двореца и повечето картини (сред тях прочутите “Адам и Ева”, “Лукреция” или “Мартин Лутер” на Лукас Кранах Ст.) принадлежат на фамилията Хоенцолерн, владетелският кралски род на Прусия и са били спасени от войната във владенията на семейството в Югозападна Германия (все пак при нахлуването и безчинствата на Червената армия през 1945 г. са унищожени и са изчезнали и до днес не малко от картините в двореца).

Думите са слаби за да предадат впечатлението от малката заличка, в която, закачени кръгово, пламтят от стените 8-те табла от “Страстите” плюс още 10-на картини на Лукас Кранах.

Заради завършващата току що Страстна седмица се опитах с подръчни средства да запечатам някои детайли от тематично близки на тези дни картини. В полузатъмнената зала и само с телефон по-добри резултати не можеха да се очакват:

Apple пуска телевизор под собствената си марка, който ще се нарича iPanel, а не iTV, както се смяташе досега. Очаква се това да се случи през четвъртото тримесечие на тази година, съобщи агенцията РИА Новости, цитирана от Newsru.com. Аналитикът от Jefferies & C - Питър Мизек разясни, че от Apple предпочитат по-общо име, което ще представи новия продукт не просто като телевизор, а като многофункционален мултимедиен център. В допълнение експертът отбеляза, че правата върху търговската марка ITV са собственост на едноименна британска телевизионна мрежа и това би създало допълнителни трудности, пише inews.bg. По данни на руската агенция СМИ, от ръководството на ITV се свързали с Apple още през 2010 г. (когато от американският гигант пусна своята телевизионна конзола) за да заявят изрично, че няма да им преотстъпят своето име. Така новият продукт беше пуснат под названието Apple TV. Според Питът Мизек, iPanel ще струва около 1 250 долара. Очакванията са продажбите на телевизорите да повишат допълнително интереса и към останалите продукти на процъфтяващата компания. Експертите отдавна прогнозират, че Apple разработва свой собствен модел телевизор, но официално тази информация не е потвърдена. Въпреки това, с течение на времето все повече и повече анализатори са склонни да мислят, че такова устройство наистина се подготвя от компанията. Сега в тази област Apple предлага само приставката Apple TV, която се свързва към вашия телевизор и ви позволява да гледате филми и ТВ сериали, закупени от онлайн магазина iTunes Store. През четвъртото календарно тримесечие на 2011 г., от Apple са продали 1,4 млн. бройки от тези устройства. Слуховете за разработването на Apple телевизор засега идват главно от неофициални източници, близки до азиатските предприятия партньори на американската компания, произвеждащи отделни компоненти или сглобяващи ги в готов продукт. Предполага се, че дебютният телевизор на Apple че ще получи същия процесор, с който разполагат и останалите продукти на компанията (iPad/iPhone/iPod) и ще работи под iOS. Телевизорът на бъдещето ще поддържа и системата за гласов контрол Siri, която се появи за първи път в iPhone 4S. В допълнение, благодарение на вградената в iPanel камера, чрез него ще могат да бъдат осъществявани видео разговори, като устройството ще може да бъде управлявано с помощта на жестове.

Назначеният наскоро изпълнителен директор на Yahoo Скот Томпсън определено ще донесе някои подобрения, тъй като усилено се опитва да изведе компанията от затрудненото положение, в което се намира. За съжаление, една от основните промени, които той ще направи, няма да се хареса на доста хора от Yahoo. В сряда Томпсън съобщи, че възнамерява да уволни 14% от служителите на компанията, което се равнява на около 2.000 човека. Това ще позволи на компанията да спести около $375 милиона годишно, тъй като тя се бори да увеличи печалбата си. Той също възнамерява да реконструира определени поделения на компанията и вероятно да продаде рекламния й бизнес, тъй като тя се фокусира отново върху първоначалния си бизнес. “Опитваме се да се фокусираме върху първоначалния ни бизнес и да използваме ресурсите си за най-важните цели,” заяви Томпсън. Напоследък Yahoo не се справят много добре, но все още не е много късно да обърнат нещата в обратната посока. Въпреки това, компанията изостава зад Google и Facebook, и не е ясно, дали скоро може отново да стане конкурентоспособна.

Културно-информационния център „Босилеград” изразява огорчение и осъжда бруталното поведение на сръбските митнически власти по време на организирането на „ХІХ международен детски Великденски фестивал – Босилеград ‘2012”.

От сряда се облекчава процедурата за получаване на виза от българи за Съединените американски щати (САЩ), но все още няма конкретен срок кога ще падне изцяло издаването им. Това заяви в интервю за "Дарик радио" американският посланик Джеймс Уорлик.

Федерален доклад твърди, че производството на петрол и газ може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ, съобщава Асошиейтед прес.

Видях във Фейсбук, че в последния брой на Forbes, посветен на разни класации, има списък на 20-те най-влиятелни блогъри у нас. Реших да го купя, за да извадя и публикувам списъка, той като мисля, че това ще е интересно. Оказа се, че те не са 20, а 7. Но по-голямата изненада бе, че и аз фигурирам сред тях. Което бе неочаквано, тъй като смятам моя блог за особен, да не кажа шашав. Но това не значи, че списъкът няма да е интересен за повече хора, ето го (а за моя блог накрая):

Нели Огнянова
nellyo.wordpress.com
Успява да събере най-ценното от европейското медийно и интернет право.





Николай Хаджигенов
hadjigenov.com
Публикува полезни статии и съвети за гражданите на една милиционерска държава и им помага да разберат как да се защитят от произвола на МВР.




Радан Кънев
radankanev.blogspot.com
Един от малкото политици, позиционирани "вдясно", който има свой собствен и сериозен блог, който може и трябва да се чете редовно.




Боян Юруков
yurukov.net/blog
Българин в чужбина, който милее много повече за страната, отколкото голяма част от българите, живеещи на територията на държавата.





Данчо Данчев
ddanchev.blogspot.com
Той е може би най-влиятелният български блогър в световен мащаб - технически експерт в областта на киберсигурността.




Иван Бакалов
e-vestnik.bg
Един от малкото останали острови на свободното и свободолюбивото мислене, списван професионално и отличаващ се с редица съвместни качествени публикации с други блогове.



Невена Гюрова
semkiibonbonki.blogspot.com
Тя не се предава въпреки всички трудности, с които се сблъсква,  и продължава неуморно да разкрива недъзите на българската политика.




Смятам блога си за нетипичен, тъй като пиша за най-различни неща. Пиша за всичко, което ми е интересно, а на мен ми е интересно почти всичко.Ако има някаква обща нишка, те са всъщност две:

Старая се винаги това, което пиша, да има някаква информационна стойност за други хора, а да не е просто лично излияние. Затова търся и публикувам факти, данни, таблици, графики, илюстрации, старая се да намирам и давам линкове към източниците или изобщо интресни линкове по темата. Затова много дори от развклекателните ми публикации имат и аналитичен аспект.

Второто е това, заради което са ме отбелязали във Forbes: Обикновено търся социологическия, обществения, често политическия аспект на дадена тема, даден проблем, дадено явление, даден факт. Не обичам единичните факти, дето витаят като самотен господ бог във вселената: "В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. [Битие, 1:1-2]"

И тъй като наскоро премиерът Борисов и червената депутатка Корнелия Нинова се замеряха с латински сентенции, мен ме изби да изясня със сентенции, но древногръцки, защо ме влече към обществено-политическия анализ на почти всичко:

"Човекът е мяра за всички неща - за съществуващите - че съществуват и за несъществуващите, че не съществуват."

Протагор

"Човекът е обществено животно (зоон политикон)."

Аристотел

Писах вече, че не трябва да слагаме реактора в АЕЦ "Козлодуй". Сега ще се аргументирам по-подробно, данните и графиките са от монографията "Електроенергетика в България. Развитие и обществена цена", издадена от БАН през 2009 г.. Книгата съдържа единствената засега количествена оценка за развитието на електроенергетиката на България до 2030 г. Сред авторите са трима признати специалисти, които познавам и много уважавам - ст.н.с. дтн Пламен Цветанов, инж. Георги Стоилов и ст.н.с. инж. Георги Босев.

Те предлагат енергийна политика на здравия разум, която може да насочи електроенергетиката към конкурентна икономика и благополучие на крайния потребител в противовес на провежданата досега политика на екстензивно развитие. Предложеният сценарий ще акумулира спестявания на около 14,4 милиарда евро още към 2020 г от рационализирането на енергийната политика в България. Тези средства могат да бъдат използвани за възраждането на страната, ускореното внедряване на ВЕИ и енергийна ефективност съгласно енергийната стратегия на ЕС, както и за решаването на многобройните социално-икономически проблеми.

На следващата фигура e показана графиката на прогнозираните през 1995 г. до 2009 г. общи брутни потребления на електроенергия в страната.

Прогнозата от 2000 г. е означена със син цвят; от 2002 г. - със светъл синьо-зелен цвят. Най-фрапантна е прогнозата с тъмночервен цвят. Тя е правена през 2005 г., за да докаже необходимостта от строителството на АЕЦ „Белене“ и необходимостта от големи емисионни квоти за термичните електроцентрали. Според тази прогноза през 2015 г. потреблението трябваше да достигне 42–49 ТВтч, а към 2030 г. да бъде в диапазона от 52 до 75 ТВтч.

С малки светлочервени кръгчета е илюстрирано нивото на реализираното потребление през всичките години от 1995 до 2008 г. Характерът на кривата на реализираното потребление повтаря характера на икономическото развитие на страната, но няма нищо общо с хиперболите на нито една от фантастично невероятните прогнози, мотивирани системно от корпоративни интереси. Тези прогнози костват на България досега около 500 млн. лв. Ако не се поучим от тях, размерът на тъй наречените „еднократно вложени средства“ само за „Белене“ може да достигне 10–12 млрд. лв., без вероятност те да се възвърнат за времето на живота на тази централа! Това пишат авторите през 2009 г. Сега Борисов спря строежа на "Белене", но проблемът остава същият, ако се сложи реакторът в "Козлодуй".

Прогнозата на авторите за крайните потребности на електроенергия в България е със зелен цвят.

Сега да видим дали ще има достатъчно електроенергия за нуждите ни, тъй като защитниците на новаия реактор редовно плашат с предстоящ недостиг на ток. Какви са разполагаемите електропроизводствени мощности?

По различни причини инсталираните електропроизводствени мощности не са разполагаеми винаги. Както всяка машина и те се нуждаят от поддръжка, ремонти, модернизации. През зимните периоди агрегати с мощност от 200 до 400 МВт престояват заради различни видове повреди и ремонти. През лятото, когато потреблението е по-малко, неразполагаемите поради ремонти мощности достигат 2500 МВт. Водните, вятърните и слънчевите електроцентрали имат първоизточник, мощността на който се колебае в денонощен, месечен и сезонен разрез. Топлофикационните и заводските комбинирани електроцентрали следват графика на топлинните товари. Повреждаемостта на агрегатите, на елементите на мрежата, както и нестационарността на електропотреблението налагат поддържане на различни видове резерви, класифицирани според скоростта за регулиране и заместване. Когато се оценява задоволеността на търсенето на електроенергия, сумата на всички споменати видове намаления на разполагаемите мощности се изважда от теоретично възможната мощност, съответно производство на електроцентралите.

Най-общите оценки при средно- и дългосрочните прогнози включват баланс на разполагаемите мощности към часа на годишния максимален товар и баланс на разполагаемите производства за съответната година. В таблицата се представят прогнозите за балансите на производствените мощности с максималните товари и за балансите на годишните производства и потребления съответно през 2010, 2015, 2020 и 2030 г.

Сравнявайки възможностите на националните производители, в това число заявените инвестиционни намерения, с очакваните нужди, се установява огромен излишък, виден на най-долните редове. При осигурени нормативни резерви излишните мощности варират от 26.37% през 2010 г. до 110.68% през 2030 г. Аналогично производствените възможности надвишават прогнозираното потребление от 14.83% през 2010 г. до 115.43% през 2030 г.




Остава да разгледам още една идеологема на ядреното лоби - енергийната сигурност и енергийната независимост. Тук е важно да се има предвид една принципна манипулация на националната статистика, резултатите от която се отразяват и върху данните в Еврoстат: В количеството произвеждана у нас първична енергия (въглища, газ, нефт, биомаса и др.) е включена и енергията на внесеното ядрено гориво. Нещо повече, в матриците за първична енергия често фигурира общ ред „ядрена и хидроенергия“.

Трудно е да се разбере защо вносът на нефт и газ се приема за внос на енергийни ресурси, а вносът на ядрено гориво – за национален енергиен ресурс! Още повече че вносът на нефт или газ не предполага задължителното им използване в енергийни технологии от страната вносител (котли, превозни средства и др.). Внесеното от Русия ядрено гориво се „изгаря“ в руски ядрени реактори, след това престоява като отработено гориво, после се връща в Русия за преработване и накрая високоактивните отпадъци следва да се върнат в България за дългосрочно съхранение. Така България е напълно зависима не само от вноса на ядреното гориво, но и от целия горивен цикъл и от ядрените технологии на Русия.

Сега, когато Европа приема енергийната зависимост като един от основните проблеми на енергийната сигурност, цялото недоразумение с ядрената енергетика (колкото повече ядрена зависимост – толкова повече енергийна независимост!!) води до манипулации в анализите, медиите и обществото. От гледна точка на анализите негативите са три:

Първият се състои в това, че в общите данни за „ядрена и хидроенергия“ не може да бъде разграничено количеството на внесения енергиен ресурс „ядрено гориво“, за да се добие реална количествена представа за баланса на енергийните ресурси.

Вторият води до невъзможност да се определи реалната енергийна зависимост на страната. Например при приемане, че ядрената енергия (ядреното гориво) е местен ресурс, енергийната зависимост на България за 2007 г. е 48%, докато, ако се признае, че този енергиен ресурс е вносен, зависимостта е 70.3%.

Третият пречи да се оцени пряко количеството на водната енергия като възобновяем източник, което представлява още един важен показател за енергийния баланс и енергийната политика.

Изводите накратко:

1. В обозримо бъдеще в България няма да има значимо увеличаване на електропотреблението. Фантастиччните прогнози за невиждан ръст са неверни и отразяват само интересите на енергийната мафия.

2. И без новия реактор  България разполага и ще разполага с излишни електропроизведствени мощности  - така че ще продължи любимия (поради възможността за огромни далавери) на енергомафията износ на ток.

3. Новият реактор ще увеличи енергийната ни зависимост, още повече, че става дума за зависимост от неевропейска имперска държава - Русия.

Ще добавя извода от предишната ми публикация:

4. Строежът на нов, 7-ми блок в "Козлодуй" с руския реактор ще струва не много по-малко от строежа му в "Белене", а тази сума - 9-10 млрд. евро, е немислимо бреме за финансите на страната и за две поколения, които ще трябва да я изплащат.


Още за ядрената енергетика:

"Козлодуй" като "Белене"

 Опасната илюзия АЕЦ "Белене"

Тънкостите на Бойковата менталност

 

           Онзи ден телевизиите се надпреварваха да показват най-вълнуващата сцена на сезона – Валентин Златев се изпусна пред камерните и без да иска обяви авансово изненадата...

Веселина Седларска

 Ахмед Доган е абсолютно прав – моралът е вреден за политиката. Както минусовите температури са вредни за водата. Както водата е вредна за огъня. Както огънят е вреден за стърнището. Моралът на дисидентите е най-вредното нещо за тоталитарния властник. Моралното отвращение помита, революцията – била тя нежна или кървава, е само средството за премахването на една политика. Истинското оръжие всъщност е моралната погнуса, моралната непоносимост. Моралът е най-безшумният динамит. Истинските дисиденти знаят много добре това, защото само на него разчитат. В България нямаше толкова дисиденти, колкото дисидентура.

Дисидентура – една от многото думи, родени в мозъка на Юз Алешковски. Никъде не я обяснява. Защото е пределно ясна: дисидентурата е име за агентурните дисиденти, назначените несъгласни, дисидентстващите агенти. Както и да ги наречем, Ахмед Доган е един от тях. Тези дни той обяви морала за вреден в политиката. Той, който изгря в политическия живот на лъчите на морални ценности като човешки права и свободи. Някакъв цикъл е завършен – какъв ли?

Когато старата лисица чете проповеди, значи кокошките са в опасност. Най-новата проповед на Ахмед Доган звучи така: „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. За качествата на един политик трябва да се съди по това какво прави за държавата, а не дали действията му са морални или не.”

Титулуваният като най-опитен политик в републиката Ахмед Доган всъщност е най-опитен скандалджия . Най-умното прозрение на Доган е, че  неговото присъствие отстъпва на висотата на неговото отсъствие. Той е силен с това, че отсъства. Стимулира ни да отгатваме, да тълкуваме, да прогнозираме какви планове прави в моменти, в които той в действителност просто се чуди какво да прави. И когато се появи, ние започваме да оразмеряваме усмивката му, да записваме бисерите, които капят от устата му и да ги разшифроваме като тайни кодове, в които е скрито бъдещето на властта. Ако изчистим цялата загадъчност  и митология около Доган, ако махнем многозначителността на интонацията и артистичната премереност на паузите му, изявленията му са често на нивото на симпатичното нищоговорене на мнозина други.  Когато обаче го казва  Доган, ние вземаме пергелите и почваме да пречертаваме политическото пространство.

Прословутото изказване в село Кочан за порциите, което взриви резултатите на последните парламентарни избори, е типичен пример в подкрепа на тази теза, колкото и да изглежда обратното. Доган направи своето обяснение, че той разпределя порциите в съвсем друг контекст, прозаично обикновен. Ето всъщност какво се е случило. Селяните започват да упрекват пред Доган  кандидата за депутат, за който той е дошъл да ги агитира да гласуват. Казват му, че до момента този депутат не е направил нищо за селото, даже и път няма, та се налага да се движат с магарета. Доган решава да оневини своя избраник, като пренасочи гнева към самия себе си. И ето точните му думи: „ Аз съм инструментът във властта, който разпределя финасирането на държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа. За да имам аз такива инструменти като нея. Министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н. В мене е концентрирана властта, а не е във вашите депутати, искам да го знаете това!” Това е прословутото изказване и то не казва нищо повече от това, че Доган е по-важен от депутат. Кавалерско поемане на вина, суета, повдигане на пръсти пред своите, маркиране на лидерство, свойско бърборене за властта.

Ние обаче не искаме да е толкова обикновено. Ние искаме да е конспиративно, да сме хванали на тясно хитрия Доган. Умен тук беше не Доган, на когото бе приписано, че е искал сложно и обиколно да подкрепи ГЕРБ, а ГЕРБ, които умно използваха едно извадено от контекста изявление. Ако Доган не съществуваше, нашите политици щяха да го измислят. Той е нужен. Ако Доган се е сетил, че може да си сформира армия на базата на страха от българите, защо други да не се сетят да си сбират армии на базата на страха от Доган? И не само Волен Сидеров се е сетил, макар да е най-яркият оплодител на бременната ин витро политическа страхова невроза. Самият Сидеров произведе още неколцина, които вече дадоха заявка със свои партии да се прехранват от страха на българите от турците, който пък се задхранва от страха на турците от българите. Цялата тази политическа индустрия ще фалира, ако стане ясно, че няма никакви причини за страх. Затова причини са се създавали и ще продължават да се създават – страхът е печеливша пазарна ниша и за тези, които го продават, и за онези, които продават сигурност срещу страха. 

Ахмед Доган може би все пак е умен, опитен и хитър, щом успява да ни пробута мързела си за мъдрост. Достатъчно му е да излезе и да каже нещо за обръчите, нещо за порциите, нещо за персонална летяща чиния, нещо за бременна ин витро нощ, за да го има на обществената сцена в следващите няколко месеца. Ще го отричат или ще казват, че е най-искреният и най-смелият, защото само той казва на глас онова, което всички си казват наум, ще го обиждат, ще го величаят – няма значение какво, важното е, че ще говорят за него. През това време Доган може да се отдаде на леността си – той е намерил начин да присъства, като отсъства. Ето, сега ще присъства с изявленията си за вредността на морала в политиката поне няколко седмици. През това време Яне Янев ще се напъва колкото целият китайски народ, за да бъде забелязан поне наполовина колкото Доган. Ако това е това е опитност и умност, то значи Доган е наистина такъв.

Какво чак толкова скандално има в изказването на Доган? Всъщност Доган не каза нещо, което никой не е казвал досега. Казвал го е цитираният от Доган Макиавели. Но също така го е казвал и философът, несъмненият демократ Цветан Тодоров в есето си „Посттоталитарна депресия”: „В ситуация на тоталитаризъм моралното поведение беше най-добрата форма на политическо действие. Но това вече не е така. Други пътища се отварят пред политиката днес. Сега може да се вземе властта, но за целта трябва да се организират партии, да се привлекат гласоподаватели и накрая да се спечелят изборите. Сега моралната честност не е задължително качество за печелене на гласове. Това, което се изисква, е компетентност и сила на въздействието – хората трябва да бъдат спечелени, да имат доверие. При един демократичен режим моралът не може да замести политиката; в най-добрия случай той я насочва или я съдържа в себе си. Демокрацията не пречи да бъдеш морален човек, но и не подтиква към това.”

Още по-ясно го заявява философът, несъмненият  хуманист Андре Конт-Спонвил, автор на бестселъра „Морален ли е капитализмът”: „Моралът касае всеки човек, но що се отнася до народите като цяло, за тях по-необходима и по-ефикасна е политиката. Впрочем политиката способства много повече за разцвета на интересите и “правото на силния”, отколкото на морала. Моралът не е политика: той не е нито десен, нито ляв, а политиката не е морална (не управляват най-добродетелните, а онези, които са спечелили изборите). Би било грешка да смесваме морала и политиката или пък  да ги подчиняваме едно на друго. Следователно не може да се избира между морала и политиката: имаме нужда и от двете и дори  -  от разликата между тях!”  Казвал го е даже и Любен Корнезов: „Морал в политиката? Днес всичко е пари.”

Защо когато го каже Доган е толкова необичайно? Защото той не го констатира горчиво като неблагоприятно последствие като горните трима. А го заявява високомерно като препоръка, като рецепта за успех, като персонално ноу-хау.  При това пред млади хора в училище за политика, които са надежда за политиката най-вече с това, че са възможно най-отдалечени от цинизма, в който се е разположил като пет пари в кесия Ахмед Доган. Ахмед Доган казва, че „търсенето на морал в политиката е вредно за държавата” не защото запознава младите хора с труда на Николо Макиавели, не защото се опитва да им обясни объркаността на движението „Окупирай Уолстрийт”, не защото страда от това, че държавите се управляват не от най-добрите, а от избраните. Казва го в отговор на въпроса на една от ученичките в училището по политика, която  го попитала редно ли политик като него да получава хонорар за „Цанков камък”.

Преди броени дни Лютфи Местан нарече проблема с бонусите морално-политически. Нямало значение дали бонусите са законосъобразни, защото проблемът бил морално-политически. Преди броени дни моралът и политиката бяха съвместими според ДПС. Днес, когато става дума за хонорар на лидера им, вече не са. Това се нарича ситуативен морал. Ситуативният морал е наистина вреден в политиката, избирателите го наказват. Не и избирателите на ДПС. В ДПС темата за диверсификация на лидерството не съществува. Там Ахмед Доган е пожизнената тръба, от която тече ресурс за участие във властта. Затова Доган може да говори каквото поиска, когато поиска.

Не знам колко демодирани сме, когато ни интересува какъв хонорар за инженерна консултация е получил един политик, но в САЩ са явно още по-демоде. Ричард Грасо беше изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса, който подаде оставка под натиска на общественото мнение, че печели неприлично количество пари. Точно така – печели ги, но са твърде много. Възмущението се взриви при новината, че борсата му е платила накуп 139,5 млн. долара. Това са пари на борсата, не на данъкоплатците. Въпреки това американските данъкоплатци решиха, че имат правото да се произнасят по въпроси на приличието. Никой не каза, че Грасо е некомпетентен или корумпиран. Хората просто казаха, че колкото и компетентен, работлив и съвестен да е Грасо, парите са неприлично несъразмерни с доходите на други компетентни, работливи и съвестни американци. И бордът на директорите на борсата (същите, които са платили парите на Ричард Грасо) го помолиха да си подаде оставката, за да бъдат адекватни на общественото недоволство. За кого е вреден в случая моралът – за политиката или за Ричард Грасо?

Думите на Ахмед Доган наистина затварят един цикъл. Моралът беше смисълът на дисидентството, към което той претендира да принадлежи. Да си спомним емблематичното първо изречение пред западни журналисти на емблематичния дисидент Солженицин: „Дами и господа, аз идвам от една страна, в която не се прави разлика между добро и зло.” Моралът прави това – разликата между добро и зло. Сега Доган казва на младите политици: Дами и господа, вредно е да правите разлика между добро и зло.

Убийственият кръг е затворен: синовете изяждат бащите, на внуците се препоръчва да изядат революцията. При нежните революции – без кръв, с цинизъм.

Сп. „Тема”

 Протестно шествие ще остави символично брадви пред парламента във вторник вечерта

Премиерът Бойко Борисов също ще получи една от тях, но сутринта 

София, 6 април 2012 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” ще проведе протестно шествие по повод готвените промени на Закона за горите на второ четене във

вторник, 10 април 2012 г., 19 ч., от стълбите на бившия Партиен дом към парламента (началният пункт подлежи на окончателно потвърждение)

Протестиращите ще носят 240 символични брадви, по една за всеки депутат, които ще оставят пред сградата на парламента.

„Депутатите са изправени пред символичен избор – или да пресекат корупционните схеми, чрез които ще се застрояват безплатно, безсрочно и без търг българските гори, или да помогнат за изсичането на българската гора, като гласуват готвените промени в Закона за горите”, поясняват от коалиция „За да остане природа в България”.

Преди това във вторник, 10 април 2012 г., в 10 ч. природозащитниците символично ще занесат брадва и в Министерски съвет за премиера Бойко Борисов със същото предложение - или да прекъсне корупционните схеми, чрез които ще се застрояват българските гори, или да помогне за изсичането на българската гора, като не спре промените в Закона за горите.

Защо промените в Закона за горите отварят кутията на Пандора?

Новите лобистки поправки към Закона за горите вече минаха на второ четене в парламентарната комисия по земеделие и скоро ще влязат за окончателно гласуване в пленарната зала, припомнят от коалицията „За да остане природа в България”.

Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и ДРУГИ.

Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия”.

Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.

С промените ва закона отново се разрешават и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове. Това дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.

Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите.

Допълнителна информация:

- Алтернативните предложения на коалиция „За да остане природа в България”

http://forthenature.org/upload/documents/2012/01/alternativni%20predlojenia-NPO%20zg%202012.pdf

- Какъв е проблемът с промените в Закона за горите:

http://forthenature.org/news/2287

- Популярни лица от сцената и екрана казват в три кратки клипчета своето мнение за горите и това, което всеки може да предприеме:

http://www.youtube.com/user/forvitosha/videos

За контакти:

- Андрей Ралев, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, 088/4268552, aralev@balkani.org

- Петко Цветков, Българска фондация Биоразнообразие, 088/7522206

В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.

На Лазаровден и в навечерието на Цветница Вили ще ни води до нещо цветно в другия край на света – Япония по време на цъфтенето на вишните сакура. Приятно четене:  

Сезонът на сакура (Япония)

    Вятърът мълчи. Нима няма да докосне листенцата на вишните? (хайку) Дърветата цъфнаха и пролетта в България е факт! Ама не само в България ;) А в страната на изгряващото слънце, където технологиите са практически във всички жизнени сфери, през пролетта има един момент, когато работливите японци спират забързания си ритъм, за да се насладят на едно невероятно красиво зрелище - цъфтенето на декоративната японска вишна, която те наричат "сакура". Това събитие дотолкова е навлязло в традициите на Япония, че се ознаменува като празник, известен под името "Ханами". И от този прекрасен пролетен празник, декоративната японска вишна се е превърнала в един от символите на Япония. Сакура се среща навсякъде - по бреговете на реките, в планинските райони, в храмовите градини, в парковете, по улиците... [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Цъфнала сакура - снимка Tomo Satoshy"][/caption] В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. В зависимост от района и климата му, те цъфтят от края на март до към 10-15 май. Всяка година периода на цъфтежа им се определя с много голяма точност от японската метеорологична служба. Например, според календара за тази пролет, в районите на Кумамото и Нагасаги сакура се очаква да цъфтят от 1 до 8 април, в Токио от 6 до 15 април, а в Сапоро от 8 до 15 май.

Сакура цъфтят от бяло до ярко розово

и в апогея на цъфтежа си представляват една зашеметяваща гледка, създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост. Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на  разцъфтелите дървета, който се нарича "Ханами". Думата означава буквално "любуване на цветовете", защото на японски "хана" е "цвете", а "ми" е "гледам". [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"][/caption] Според историците,

традицията Ханами се е зародила в императорския двор в Киото

в периода Хейан (794-1185г.) по време на династия Танг. До преди това японците предпочитали да се радват повече на разцъфтелите сливи, които наричат "уме". Но понеже те били донесени в Япония от Китай, по времето на въпросната династия преценили, че сливата не е японска, а чуждестранна култура, и решили, че е по-правилно да се любуват на вишната :) Нещо повече, любуването на сакурата било включено в официалните празници и традиции на страната.

По време на управлението на шогуна Токугава (1603-1867г.)

били донесени множество сакури от планината Йосино, с които разкрасили тогавашната столица Едо. Същият този шогун създал обществена система, според която всеки феодал трябвало да живее поне една година в Едо. Благодарение на това, впоследствие из всички части на страната феодалите си отнасяли фиданки от сакура и така постепенно тя била разпространена из цяла Япония. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Дворецът в парка Хиросаки - снимка kokupsy_un"][/caption]   И

в наши дни Ханами

се съпровожда с излизане на цялото семейство или компании от роднини или приятели на пикник край реки и езера, древни манастири и дворци, паркове и градини. Хората се разполагат под нацъфтелите дървета върху килимчета или рогозки, хапват и пийват саке, говорят си, веселят се, правят си снимки, наслаждават се на концерти на открито,  разхождат се сред цветята и изобщо си прекарват най-приятно времето сред природата и под нацъфтелите вишни. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   А според поверието, ако в сакето ти падне листенце от цъфнала вишна, това ще ти донесе много здраве и сила... Ееми, наздраве! ;) [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Ханами в Уено парк, Токио - снимка неизвестен автор в Интернет"][/caption] Ханами се смята за напълно уважителен и приемлив повод човек да си тръгне по-рано от работа, за да се събере с приятели или роднини, с които да се полюбува на цъфналите вишни, и да си хапне и пийне с удоволствие. Даже, често някои тарикати използват Ханами по-скоро като предлог, отколкото като причина за празнуване. В Япония си имат и една шеговита поговорка по този повод: "Хана йори данго", дословно се превежда като "Я, хапването преди цветята". И все пак, Ханами се счита за нещо като един вид паломничество, по време на което хората ходят на места, известни със своите прекрасни сакури. Според статистиката, по време на тези съзерцания японците употребяват изрядни количества саке и дори точно по това време японските мачовци си имат и свой "мъжки" ритуал "икки", който всъщност е нещо като състезание по надпиване със саке - кой ще изпие най-много и ще успее да се задържи на краката си колкото може по-дълго време, преди да се "откине" тотално  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="По време на ханами - снимка Tomo Satoshy"][/caption] Докато трае Ханами, по кафенета и магазини се появяват и специфични продукти и напитки. Например "сакура тя" е чай от листенца от нацъфтели вишни, а "сакура мочи" са сладкишчета от лепкав ориз със сладък пълнеж от пюре от червен боб, увити в подсолени вишневи листа. Във всеки магазин може да се купи и "ханами бенто", което е кутия за пикник, пълна с различни закусчици и сладкишчета. [caption id="" align="aligncenter" width="450" caption=""Сакура тя" - неизвестен за момента автор в интернет"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption=""Сакура мочи" - неизвестен за момента автор в интернет"][/caption]   По времето на Ханами не само японците, а и всеки посетител на страната се възторгва  при вида на цъфтящите дървета и традиционните за този момент разноцветни фенери от оризова хартия, веещи се навсякъде. И изобщо човек изпада в едно забележително приповдигнато и възторжено състояние при великолепните гледки на феерично нацъфтелите вишни, разнасящи уханието на пролетта. Едно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Парк Шиндзюку - снимка kokupsy_un"][/caption]   Японците вярват, че преходността на вишневия цвят, който трае само няколко дни, е като метафора на живота, т.е. красотата и младостта са кратки, всичко е преходно, непостоянно, бързотечно и ефимерно. И за финал отново хайку: Дълго гледах! Душата ми се лепна незабелязано към листенцата на вишната. А те отлетяха. Остана само печал от неизбежната раздяла. Еее, ама това малко тъжно ми идва на мен... Ей това е по-добре май  ;) Вятър разпиля цветовете на сакура. До нова пролет в душата. Още малко снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка azuk"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура и фенери от оризова хартия - снимка satsukiyamakoen"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Над реката в парк Татебаяши фенери-рибки от оризова хартия - снимка tomorem"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка Tomo Satoshy"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка tomorem"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка Tomo Satoshy"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка KouT"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Татебаяши. Към храма Моринджи - снимка jim-harris"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Татебаяши. Ханами в двора на храма Моринджи? ;)  - снимка jim-harris"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Сакура - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Съвсем по японски - храм и сакура :)  - снимка от неизвестен към момента автор в интернет"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="снимка kokupsy_un"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Парк Кумамото - снимка S"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Кумамото - снимка S"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Я, да вземем да се почерпим накрая с един японски сладкиш, типичен за ханами-то  ;) - снимка от неизвестен засега автор от интернет"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="А това е торта "Сакура", за който предпочита желираните торти  :) - снимка неизвестен засега автор от интернет"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption=""Плачеща" сакура - сигурно понеже е последната ни снимка ;) - снимка Tomo Satoshy"][/caption]   И едно клипче от  парка Хиросаки - за разкош, а и по случай нашенската Цветница - подарък за всички именници и за тези, които ги обичат  ;) http://www.youtube.com/watch?v=vwwv83gPjb4&feature=related Автор: Вили Снимки: приятели и съмишленици от panoramio.com и Google.com       Още разкази от Япония – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!        

Задължително трябва да кажа ,а и мога да го докажа: Любомир Павлов не ми е никакъв. Ако беше обратното, вероятно щях да работя в някой от вестниците му-впрочем имах едно предложение, не точно за работа на щат, но го отказах поради несъвместимост в характерите ( да се изразя любезно) с определени фактори в медийната му група. И все пак смятам за интересно да се види, че някой, пък бил той и мразеният от мнозина Любомир Павлов, е успял да осъди прокуратурата, както пише в. „Труд“:

“Любомир Павлов осъди прокуратурата заради Общинска банка

Любомир Павлов, който е съсобственик и управител на “Медийна група България холдинг”, издаваща вестниците “Труд” и “24 часа”, осъди прокуратурата да му плати 10 000 лв. Обезщетението е за уронване на престижа му, тъй като прокуратурата несправедливо е намесила името му в разследване за Общинска банка.
Решението на Софийския градски съд, по което се е произнесъл и Върховният касационен съд, вече е в сила. Парите ще бъдат дарени за социална програма на столичната община.
Издателят заведе делото по Закона за отговорността на държавата през 2009 г., тъй като през 2005 г. като председател на Надзорния съвет на Общинска банка бе обвинен за длъжностно престъпление. След проточило се близо година разследване прокуратурата прекрати наказателното производство с категоричния мотив, че обвинението е недоказано.
“В резултат на незаконното обвинение Павлов е преживял стрес, социалните му контакти са били ограничени, уронено е доброто му име в обществото и в професионален аспект предвид положението му на публична личност”, обясняват магистратите.
Годишно съдебната власт плаща над 3,5 млн. лв. обезщетения за вредите, причинени на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата и съда при незаконно задържане и недоказани обвинения”.

Знам какви язвителни забележки ще предизвикам, но не ме интересува същината на спора между Павлов и прокуратурата, който се решава в съда. Самият казус обаче държавното обвинение да седне на подсъдимата скамейка и да загуби делото е сигнал към гражданите, че такова чудо е възможно. Вярно, на такава битка не всеки би се решил. Ние по дефиниция се предаваме дори и пред лицето на очевадни несправедливости, какво остава да се осмелим да си търсим правата срещу един държаван орган, възприеман по-скоро като репресивен , макар всъщност да би трябвало да е изразител и защитник на обществения интерес.

Българското право не се базира на прецедента. Но примерът все пак не е за пребрегване в държава, в която справедливостта е най-дефицитната стока на пазара на обществените отношения. Е, щеше да е „по-красиво“ победителят в тази битка да е някой беден и обичан от народа гражданин, а не богатият и наричан с обидни имена Павлов, но казусът все пак е налице и както да го обръщат наопъки „имаме новина“.

Ще бъде интересно да видим дали храбрият новинар, самият шеф на новините и публицистиката в официозната ТВ 7 Николай Бареков, ще коригира настървението, с което се радваше на „щракането на белезниците“ на ръцете на Любомир Павлов, когато започна кампанията си срещу конкурентната медийна група на бившия фактор в СДС. И дали ще има указания да продължи конфронтацията на вътрешния министър Цветан Цветанов със съда с намеци за това решение, свързани с богатството на Павлов като фактор за решаване на делото в негова полза.

Share on Facebook

Като всяка удобна и полезна платформа, която се използва от много хора, Twitter също привлича вниманието на спамърите. Всички онези съобщения, които не ни носят стойност, но създават излишен шум, разсейват и дразнят, което съвсем естествено се отразява на начина, по който възприемаме Twitter изобщо. … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Какво е Twitter? Отговорите дава Джак Дорси

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 - 45). Четири дни след смъртта си той е бил възкресен от Христос. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Честит Лазаровден!

Избрах си тази песничка за поздрав, защото баба ми я пееше като бях малка. :)

Лаленце се люлее,

на зелено ливаде.

Не ми било лаленце,

най ми било детенце.

Майка му го будеше

и му милно думаше.

Стани, стани детенце

да си видиш лазарки.

Как хубаво играят,

с жълти чехли потропват,

шити поли развяват.

Най-накрая дойде и редът на Уелсовата "Война на световете". Дълго чакане, продължително отлагане, храбро захващане... Разбира се, всичко това подкрепено с голяма доза предварителна нагласа за гениалност на книгата, имайки предвид последиците от поставянето й в радиотеатрален вариант в средата на миналия век.

Книжката се чете доста бързо. Тя обаче не представлява нищо особено що се отнася до сюжета. Сцените не са чак толкова зрелищни и интересни, въпреки че на места има хващащи окото детайли. Финалът е най-разочароващ, защото идва изведнъж и то без особено развитие - пришълците просто си измират от земните бактерии и всичко свършва. Постничко.

Разбира се, като една от пионерските книги в тази област, "Война на световете" е почти задължително четиво за всеки почитател на фантастиката. Аз лично си мисля, че обработката на Орсън Уелс би била по-интересна като развитие. Само чакам някой да ми я прати в електронен вариант...

Flashback е вирус, който се разпространява на компютрите с Mac OS. Както вече съобщихме, с вируса Flashback са заразени над 500 000 компютъра, носещи логото на Apple. Ако имате Mac, сигурно си задавате въпроса как да проверите дали вашият компютър е заразен с вируса. От руската компания … Подобни статии:

1. Flashback вирусът за Mac – над 500 000 компютри са заразени
2. Coca-Cola започва своя QR кампания

„Видях деца с увреждания на 16 г., които са 16 кг, и 10-годишни с тегло 5-6 кг. Нечовешко е!“ Това каза здравният министър Десислава Атанасова след внезапно посещение в дома за медико-социални грижи в Плевен. Децата са 152, а персоналът 174 души – достатъчно са за по-адекватна грижа, заяви Атанасова. Въпреки че влезе изненадващо в приюта, тя разкри, че предния ден е изтекла информация за идването й. „Намерих децата със сменени памперси в леглата, застлани с чисти чаршафи. До тях имаше персонал, но цялата сграда миришеше на урина. Когато слязохме в ...

Американските психиатри отдавна включват енергичните протести срещу правителството в списъка на психическите отклонения. По-ниската степен на протестите в САЩ (за разлика от Европа) те обясняват с това, че за разлика от Европа в Америка това отклонение на поведението се открива още в детството и съответно се лекува в съответните заведения. Всичко на всичко, тази тенденция [...]