Някой, макар и не кой да е, осъди прокуратурата в България

Задължително трябва да кажа ,а и мога да го докажа: Любомир Павлов не ми е никакъв. Ако беше обратното, вероятно щях да работя в някой от вестниците му-впрочем имах едно предложение, не точно за работа на щат, но го отказах поради несъвместимост в характерите ( да се изразя любезно) с определени фактори в медийната му група. И все пак смятам за интересно да се види, че някой, пък бил той и мразеният от мнозина Любомир Павлов, е успял да осъди прокуратурата, както пише в. „Труд“:

“Любомир Павлов осъди прокуратурата заради Общинска банка

Любомир Павлов, който е съсобственик и управител на “Медийна група България холдинг”, издаваща вестниците “Труд” и “24 часа”, осъди прокуратурата да му плати 10 000 лв. Обезщетението е за уронване на престижа му, тъй като прокуратурата несправедливо е намесила името му в разследване за Общинска банка.
Решението на Софийския градски съд, по което се е произнесъл и Върховният касационен съд, вече е в сила. Парите ще бъдат дарени за социална програма на столичната община.
Издателят заведе делото по Закона за отговорността на държавата през 2009 г., тъй като през 2005 г. като председател на Надзорния съвет на Общинска банка бе обвинен за длъжностно престъпление. След проточило се близо година разследване прокуратурата прекрати наказателното производство с категоричния мотив, че обвинението е недоказано.
“В резултат на незаконното обвинение Павлов е преживял стрес, социалните му контакти са били ограничени, уронено е доброто му име в обществото и в професионален аспект предвид положението му на публична личност”, обясняват магистратите.
Годишно съдебната власт плаща над 3,5 млн. лв. обезщетения за вредите, причинени на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата и съда при незаконно задържане и недоказани обвинения”.

Знам какви язвителни забележки ще предизвикам, но не ме интересува същината на спора между Павлов и прокуратурата, който се решава в съда. Самият казус обаче държавното обвинение да седне на подсъдимата скамейка и да загуби делото е сигнал към гражданите, че такова чудо е възможно. Вярно, на такава битка не всеки би се решил. Ние по дефиниция се предаваме дори и пред лицето на очевадни несправедливости, какво остава да се осмелим да си търсим правата срещу един държаван орган, възприеман по-скоро като репресивен , макар всъщност да би трябвало да е изразител и защитник на обществения интерес.

Българското право не се базира на прецедента. Но примерът все пак не е за пребрегване в държава, в която справедливостта е най-дефицитната стока на пазара на обществените отношения. Е, щеше да е „по-красиво“ победителят в тази битка да е някой беден и обичан от народа гражданин, а не богатият и наричан с обидни имена Павлов, но казусът все пак е налице и както да го обръщат наопъки „имаме новина“.

Ще бъде интересно да видим дали храбрият новинар, самият шеф на новините и публицистиката в официозната ТВ 7 Николай Бареков, ще коригира настървението, с което се радваше на „щракането на белезниците“ на ръцете на Любомир Павлов, когато започна кампанията си срещу конкурентната медийна група на бившия фактор в СДС. И дали ще има указания да продължи конфронтацията на вътрешния министър Цветан Цветанов със съда с намеци за това решение, свързани с богатството на Павлов като фактор за решаване на делото в негова полза.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: