Един ден във Венеция

Обещах да завърша разказа за разходката ми в Италия този уикенд. Последната спирка е почти митологичната сред туристите Венеция. Ще чуете всякакви мнения за нея, като за добре прославена куртизанка. Едни я възхваляват, други я хулят яростно – ето как изглежда тя през моите очи. А може би впечатлението ми се дължи по-скоро на времето на срещата, отколкото на самата нея. Но за това – след малко.

Пътуването

Разходихме се из Тренто през деня и отпрашихме с влака за Венеция. Всъщност, пътуването ни от Рим до Венеция се осъществи само с влак. Обичам влаковете! Особено когато това са добре поддържани мотриси с удобни кресла, безплатен (макар и ограничен) Интернет и контакти до всяко място. Ако родното БДЖ изглеждаше по сходен начин, със сигурност щях да пътувам само с влакове. Но това е друга тема.

Пристигнахме във Венеция към 22 часа и по пътя до хотела спряхме да хапнем. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха заведенията – повечето от тях много по-туристически, отколкото в другите градове. Разбирайте ограничено меню и високи цени. Вероятно е нормално за място, което се издържа изцяло от туризъм. Седнахме, хапнахме набързо и продължихме.

Основен минус на Венеция в този момент ми се стори ориентацията. Всяка малка уличка си има име, но табели има само на по-големите. Освен това GPS-сигналът на телефона просто няма шанс в лабиринта от пресечки, широки колкото коридора на апартамент. Отне ни доста лутане, докато успеем да намерим семейния хотел, където ни чакаше удобно легло и голяма чудесна баня.

Разходката

На сутринта хапнахме набързо и излязохме по улиците. Големият плюс на планирането ни беше времето на нашето посещение. Бяхме там на 23 февруари, точно 2 дни след края на карнавала. Това значи едно-единствено нещо: липса на каквито и да е туристи. Добре де, туристи имаше, но напълно в границите на поносимото – никъде не ни се наложи да чакаме на опашки или да си извоюваме с лакти пространство на улицата. Свиваш в някоя пряка и си съвсем сам с мислите си – просто чудесно! Допълнителен бонус беше температурата – в края на февруари спокойно се разхождахме по къси ръкави.

Всички тези малки пряки изглеждат донякъде романтично, донякъде мистериозно, донякъде притеснително. Стана ми ясно защо толкова много криминални романи се развиват точно тук – ако завиеш по странична уличка, незабелязаното убийство дори посред бял ден ти е гарантирано!

Забележителностите

Няма как да пропусна забележителностите, просто защото площада Сан Марко може да ти спре дъха. Рядко се прехласвам по ключовите туристически обекти, но тук не ми остана избор. Площадът е голям и просторен, а срещу теб се издига базиликата със своя причудлив ориенталски стил. Разбира се, продавачите на всякакви сувенири са необходимо зло, но може би заради сезона не бяха твърде много или твърде настоятелни. Дворецът на Дожите е като направен от бяла захар. Най-забавното нещо, което свършихме, беше да почетем на балкона на базиликата, близо до конете на Св. Марк. Слънце и чудесна гледка, повече не ти трябва.

Разходихме се навсякъде в района, минахме по безброй мостове и просто поседяхме тук-таме, за да попием атмосферата. Заслужаваше си.

Снимките

Ето и един факт, специално за фотографите. Поради някаква причина не се сетих да заредя батерията на фотоапарата предната вечер. Просто нямаше как да изкарам повече от 20-тина кадъра. И забелязвам, че тук качеството на снимките е много по-добро, отколкото в други части от пътуването. Учиш се да цениш кадъра и да отделиш време, за да кадрираш, преди да щракаш. Отдавна исках да направя това упражнение, а ето, че възможността сама се появи, маскирана като необходимост. Опитайте го и вие – доста добре действа.

Още по темата:

1. Царево на един дъх
2. Флоренция: пак ще се срещнем след 10 години
3. Вечеря за един

Прочети цялата новина

Свързани новини: