Bulgaria's parliamentary speaker Tsetska Tsacheva has invited Japanese company Toshiba to invest in building a new energy facility on the site of the scrapped Belene nuclear power plant.

На сцене Goodman Theatre на прошлой неделе состоялась мировая премьера пьесы Кандидо Тирадо “Рыбаки” („Fish Men“). В горячий летний день в нью-йоркском Washington Square Park (район Гринвич-виллидж) одна и та же группа людей устраивает шахматный турнир. У каждого из игроков есть свои “скелеты в шкафу”, и игра для них – возможность преодолеть свои комплексы и сомнения. Матерые шахматисты пытаются поймать в свои сети игроков с большим кошельком, но пока ставки в этой игре невысоки. И вот, наконец, терпение игроков вознаграждено: в парке появляется молодой профессионал и соглашается на их вызов. Начинается настоящая игра… Придумавший эту историю ...

Graphic inspiration by: Axis Media Studios (http://axismediasolutions.com/blog/)

„Бъдещето е сега” представлява проект, създаден от тишо с цел забавление и споделяне на идеи. Гишето за оплаквания затвори. 4ever. Бъдещето е сега.

Ходи ти се в Мадрид

Примерно. Намираш „канапе” в някое от предградията или в самия център, с десет кликвания на мишката и с девет реда от клавиатурата. Напълно безплатно. Купуваш самолетен билет за 80-100 лева. В двете посоки. Можеш да заведеш гадже на ресторант с тези пари, а можеш да го/я заведеш и в Мадрид. Въпрос на приоритети. За пра-дядо ти това е „научна фантастика”, за дядо ти е чист „комунизъм”, а за баща ти е просто „измама”. Той е излъган от приватизацията. Но бъдещето е сега.

Пише ти се книга

Натискаш няколко бутона, след като си завършил текста. И десетки хиляди процесори стават „отворени” за идеята, че си написал книга. Хиляди умни глави, управляващи тези процесори, я дърпат. Само десетки я четат. Но ти си написал книга и светът вече е наясно с идеята. Нещо повече – светът вече я притежава. Бъдещето е сега.

Прави ти се любов

Три клика, пет реда и си на среща, където я дойде някой, я не, но ти затова си определил(а) още 10 срещи, през един час, на които я дойдеш, я не. Услугата е безплатна. Бъдещето е сега.

Пикае ти се

Отиваш в тоалетната и се изпикаваш. Това няма нищо общо с темата.

Кара ти се спортна кола

Влизаш в сайт. Правиш резервация за драйв тест. Качваш се на градски транспорт. Ако живееш в София. Ако не живееш в София, обикновено се стига пеша. Влизаш в спортна кола и й изпиляваш гумите. Струва само един лев. За градски транспорт. Ако живееш в София…

Нуждаеш се от двучасов масаж

За 15 лева. Влизаш в сайт за колективно пазаруване.

Друса ти се

И това няма нищо общо с темата.

Гледа ти се филм

Гледаш го. Безплатно. Преди това четеш коментари. Учудваш се от факта, че потребителите не само, че не смятат за „прегрешение” да теглят безплатно, но и критикуват качеството на „ъп-а”. Трябва да затворят 3 милиарда души в клетка или да променят системата, която отказва да се промени. И двете са форми на насилие. И двете са научна фантастика. Системата сама ще прецени кое / как / кога е възможно / вероятно да се промени. С времето…

Имаш нужда от адреналин

Записваш се на скай-дайвинг, скуба-дайвинг, рафтинг, парапланеризъм или просто виждаш кога / къде са следващите бънджи скокове / офроуд надпревари / каквото се сетиш, което ти доставя адреналин. Правиш го без да ставаш от канапето.

Играе ти се

Играеш.

Слуша ти се музика

Слушаш. Имаш избор между 3,333,333 онлайн радиа. Освен всичко друго.

Танцува ти се

Танцуваш. Виж по-горе.

Повръща ти се

И това няма нищо общо с темата.

Кара ти се самолет

Записваш се на курсове за пилоти. Без да ставаш от канапето.

Схващате идеята

Бих искал да видя как изглежда „бъдещето е сега” през вашите очи. Без състезание и без награди. Единственото условие е да участва единственият общочовешки проект, на който сме свидетели от Римската епоха до днес, а.к.а Internet. Сигурен съм, че има какво да ми разкажете…

Случайни „жертви” на „ескперимента” (без задължения) са следните:

Мила Мила (защото е мила)

Алекс  (него го познавате)

Не вярващата в чудесата, но разчитащата на тях (защото така)

Част от нея (защото се смее)

Писалката (защото има какво да напише)

Ради (защото съм фен)

Григор (също)

Иван (понеже го вълнува масовата комуникация)

Милена (за да видим дали й остава време от писането на сериали)

Про (пак е фенщина, но какво толкова?)

Bamfi  (защото ме изкефи галактическата мантра)

Жюстин (понеже е експерт по темата)

Ана (защото не ми даде клавиатурата)

Иван  (по същата причина, а и защото сме колеги – от университета – бивши – с известно разминаване – във времето)

Останалите също са поканени.

Всички са поканени.

Заедно сме в този „филм”.

Пишете в „Коментари”, пишете в блоговете си.

Или не пишете.

Все ми е тая.

Важното е на вас да ви е кеф.

Просто исках да видя как изглежда „Бъдещето е сега” през вашите очи.

Моите не стигат.

Наречете го „чисто детско любопитство”.

И махнете „детско”.

Тихомир Димитров

Първото нещо, за което трябва да си подготвен, когато слушаш професор Шломо Занд е, че не можеш да бъдеш подготвен за онова, което ще каже. Докато г-н Занд развиваше онова, което имаше да съобщи на присъствалите в Новата конферентна зала на СУ, видимо някои се изнервиха. Последваха намусени или изопнати физиономии – онова, което слушателите чуваха, не е по вкуса на мнозина. И то на мнозина от еврейската общност. Историкът Шломо Занд вече неведнъж е обвиняван от ционисти (попадащи най-вече под ударите на неговите думи) за “себеотричащ се евреин”, заради антинационалистическите си възгледи. Въпреки, че е професор и преподавател в Университета в Тел Авив, той е недолюбван след написването на книгата “Изобретяването на еврейския народ” (The invention of the Jewish people, издадена тук от БГкнига ЕАД) през 2009 година. С текста си авторът просто разбива митове, заложени в израелското общество и, които според Шломо Занд, могат да застрашат израелските устои. Затова е и наричан ”историкът, дръзнал да предизвика Израел”. Според това, което видях на лекцията му в СУ, има защо да бъде известен с това си постижение. Струва ми се, че когато заяви, че предпочита да говори на иврит, но не са могли да намерят преводач (усмихвайки се), някак допълни сцената, [...]

Пилат се напрегна, пропъди видението, върна се с поглед на балкона и пред него отново се появиха очите на арестанта.

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея!

М. Булгаков

Пилат се напрегна, пропъди видението, върна се с поглед на балкона и пред него отново се появиха очите на арестанта.

— Слушай, Ха-Ноцри — заговори прокураторът, гледайки Иешуа някак странно: лицето на прокуратора беше страшно, но очите му тревожни, — говорил ли си някога нещо за великия кесар? Отговаряй! Говорил ли си? … Или… не си… говорил? — Пилат проточи думите „не си“ малко повече, отколкото е редно на съд, и прати на Иешуа с погледа си някаква мисъл, която сякаш искаше да внуши на арестанта.

— Да се говори истината е лесно и приятно — отбеляза арестантът.

— Не ме интересува — каза сподавено и злобно Пилат — дали ти е приятно, или не, да говориш истината. Но ще ти се наложи да я кажеш. Само че претегляй всяка дума, ако не искаш не само неизбежна, но и мъчителна смърт.

Никой не знае какво се бе случило с прокуратора на Иудея, но той си позволи да вдигне ръка, като че се прикриваше от слънчев лъч, и да използва ръката си като щит, за да прати на арестанта намекващ взор.

— И тъй — продължи той, — отговори, познаваш ли някой си Иуда от Кириот и ако изобщо си му говорил за кесаря, то какво именно?

— Ето как беше — охотно заразказва арестантът, — завчера вечерта се запознах пред храма с един млад човек, научих, че се казвал Иуда и бил от град Кириот. Покани ме в дома си в Долния град и ме нагости…

— Добър човек, нали? — попита Пилат и дяволско пламъче светна в очите му.

— Много добър и любознателен човек — потвърди арестантът, — той прояви голям интерес към моите разсъждения, прие ме твърде радушно…

— Запали светилниците… — процеди през зъби Пилат, имитирайки тона на арестанта, а очите му блестяха.

— Да — продължи Иешуа, малко учуден от осведомеността на прокуратора, — помоли ме да изкажа възгледите си за държавната власт. Този въпрос сериозно го интересуваше.

— А ти какво каза? — попита Пилат. — Или ще отговориш, че си забравил? — но в тона на Пилат звучеше вече безнадеждност.

— Между другото казах — отговори арестантът, — че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.

— Друго?

— Друго нищо! — каза арестантът. — В това време нахълтаха някакви хора, вързаха ме и ме отведоха в тъмницата.

Секретарят се мъчеше да не пропусне нито дума и бързо изписваше буквите върху пергамента.

— На света не е имало, няма и никога не ще има за хората власт, по-велика и прекрасна от властта на император Тиберий! И не е твоя работа, безумни престъпнико, да разсъждаваш за нея!

М. Булгаков

Миналата седмица бях на кулинарно училище „Меню“, където се занимавахме с актуалната тема за сезона – козунаци. Най-после научавам как се получават конците и то не само практически, но и теоретично. За пореден път се убеждавам, че за да може да направиш нещо добре, трябва да разбереш първо как действа. И разбира се никой няма да изненадам като спомена, че месенето е една от основните задачки тук. Няма значение дали ще е на ръка или с техника, важно е брашното да съдържа много белтъчини и месенето с мазнина да бъде дълго. Няма да преразказвам урока с подробности, за най-важните неща, за един хубав козунак може да прочетеш препоръките на списание „Меню“.

Освен с правене на козунаци се занимавахме и с печене и декориране на сладки, също на великденска тема. Ивелина Иванова и Петя Шмарова ми дадоха много идеи, които още на следващия ден реших да приложа вкъщи.

Сигурно ще се запиташ защо великденските сладки са с рози. И да не се запиташ сега ще ти разкажа. Наскоро, докато пак правих някакви експерименти, се случи така, че изведнъж (ама наистина без да искам) се озовах с купичка, в която са смесени разтопен бял шоколад и масло. Това никак не изглеждаше добре, повярвай ми, но с неприсъщо за мен спокойствие приех, че все пак имам грешка, която трябва някак да поправя. Заета с други задачки, оставих купичката да отлежи два дни, докато реша какво да правя със съдържанието в нея.

Тогава ми хрумна да изпека маслени сладки, в които да сложа и от розовите листенца, щастливо набрани на фестивала на розата миналата година и с вълнение изсушени в стаята ми. Да, беше много хубав и ароматен период, дори имаше остатъчна розова миризма, след като грижливо събрах изсушените листа в два буркана.

Единият буркан бързо свърши и сякаш не ми се искаше да се разделям с другия, затова си го закътах в долапа.

От време на време го отварях само за да усетя приятния аромат, който остана така силен до последно. С идеята, че тазгодишният фестивал наближава, сметнах за добре да оползотворя и последните запаси.

Та, сложих от розовите листенца в сладките, но забелязах, че малко трудно се режат с формички с целите листенца в тях. Споделих това на курса на „Меню“ и тогава Ивелина ми даде идеята да ги смеля. „Супер идея“ – казах си и повторих опита, този път без да си пресичам шоколада. За основа използвах рецептата за медени сладки от списание „Меню“.

Декорирах сладките с фондан и айсинг. И така се получиха чудните великденски сладки с бял шоколад и рози.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози

При тази рецепта си позволих да използвам захар от кокосов цвят, защото исках да я опитам във вече готов продукт. Самата захар не ми се стори много сладка, но е много ароматна. Помислих си, че това идеално ще се съчетае с белия шоколад, който и без това ще даде допълнителна сладост.

Захарта от кокосов цвят може да се замени с бяла или кафява пудра захар или по-фина кристална захар като виенската кафява захар, например.

Посочените дози са за 30-40 броя сладки в зависимост от размера им.

Продукти:

• 125 г меко масло
• 60 г захар от кокосов цвят
• 100 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 5 г (3-4 супени лъжици) изсушени розови листенца, смлени в блендер или кафемелачка
• щипка сол
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 300 г брашно + допълнително за омесване и разточване

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Към тях се добавя разтопеният шоколад и се разбиват отново. Следват яйцето, ванилията и смлените розови листенца. Сместа се разбива докато стане еднородна.

Брашното се пресява със солта и бакпулвера. По малко се добавят към маслената смес и се замесва меко тесто, което да не лепне. Ако е необходимо се добавя още малко брашно. Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути до 1 час.

Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 4 мм. С формички за сладки се изрязват великденски мотиви. Сладките се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Пекат се в предварително нагрята на 180°C фурна за 8-10 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се поохладят в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно преди декорацията.

За декорацията използвах рецептата за айсинг от същите медени сладки, от които взех основата за рецептата. Хареса ми, защото всички продукти за айсинга се смесват наведнъж и се разбиват с миксер за 3-4 минути.

За декорацията с фондан изполвах холандски фондан на Fun Cakes, с който се работи прекрасно, както за покритие, така и за моделиране. Част от декорацията направих с patchwork cutters с пролетни флорални мотиви.

Опа, едното пате се гмурна. Ако и ти искаш да се гмурнеш във великденските приготовления, разгледай селекцията от блога за още идеи.

А за всички, които обичат да плетат, скоро ще покажа какви нови плетки за козунак научих. Ей, сега, само да сглобим видеото.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Миналата седмица бях на кулинарно училище „Меню“, където се занимавахме с актуалната тема за сезона – козунаци. Най-после научавам как се получават конците и то не само практически, но и теоретично. За пореден път се убеждавам, че за да може да направиш нещо добре, трябва да разбереш първо как действа. И разбира се никой няма да изненадам като спомена, че месенето е една от основните задачки тук. Няма значение дали ще е на ръка или с техника, важно е брашното да съдържа много белтъчини и месенето с мазнина да бъде дълго. Няма да преразказвам урока с подробности, за най-важните неща, за един хубав козунак може да прочетеш препоръките на списание „Меню“.

Освен с правене на козунаци се занимавахме и с печене и декориране на сладки, също на великденска тема. Ивелина Иванова и Петя Шмарова ми дадоха много идеи, които още на следващия ден реших да приложа вкъщи.

Сигурно ще се запиташ защо великденските сладки са с рози. И да не се запиташ сега ще ти разкажа. Наскоро, докато пак правих някакви експерименти, се случи така, че изведнъж (ама наистина без да искам) се озовах с купичка, в която са смесени разтопен бял шоколад и масло. Това никак не изглеждаше добре, повярвай ми, но с неприсъщо за мен спокойствие приех, че все пак имам грешка, която трябва някак да поправя. Заета с други задачки, оставих купичката да отлежи два дни, докато реша какво да правя със съдържанието в нея.

Тогава ми хрумна да изпека маслени сладки, в които да сложа и от розовите листенца, щастливо набрани на фестивала на розата миналата година и с вълнение изсушени в стаята ми. Да, беше много хубав и ароматен период, дори имаше остатъчна розова миризма, след като грижливо събрах изсушените листа в два буркана.

Единият буркан бързо свърши и сякаш не ми се искаше да се разделям с другия, затова си го закътах в долапа.

От време на време го отварях само за да усетя приятния аромат, който остана така силен до последно. С идеята, че тазгодишният фестивал наближава, сметнах за добре да оползотворя и последните запаси.

Та, сложих от розовите листенца в сладките, но забелязах, че малко трудно се режат с формички с целите листенца в тях. Споделих това на курса на „Меню“ и тогава Ивелина ми даде идеята да ги смеля. „Супер идея“ – казах си и повторих опита, този път без да си пресичам шоколада. За основа използвах рецептата за медени сладки от списание „Меню“.

Декорирах сладките с фондан и айсинг. И така се получиха чудните великденски сладки с бял шоколад и рози.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози

При тази рецепта си позволих да използвам захар от кокосов цвят, защото исках да я опитам във вече готов продукт. Самата захар не ми се стори много сладка, но е много ароматна. Помислих си, че това идеално ще се съчетае с белия шоколад, който и без това ще даде допълнителна сладост.

Захарта от кокосов цвят може да се замени с бяла или кафява пудра захар или по-фина кристална захар като виенската кафява захар, например.

Посочените дози са за 30-40 броя сладки в зависимост от размера им.

Продукти:

• 125 г меко масло
• 60 г захар от кокосов цвят
• 100 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 5 г (3-4 супени лъжици) изсушени розови листенца, смлени в блендер или кафемелачка
• щипка сол
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 300 г брашно + допълнително за омесване и разточване

Маслото и захарта се разбиват с миксер. Към тях се добавя разтопеният шоколад и се разбиват отново. Следват яйцето, ванилията и смлените розови листенца. Сместа се разбива докато стане еднородна.

Брашното се пресява със солта и бакпулвера. По малко се добавят към маслената смес и се замесва меко тесто, което да не лепне. Ако е необходимо се добавя още малко брашно. Тестото се увива в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути до 1 час.

Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 4 мм. С формички за сладки се изрязват великденски мотиви. Сладките се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Пекат се в предварително нагрята на 180°C фурна за 8-10 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се поохладят в тавата и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно преди декорацията.

За декорацията използвах рецептата за айсинг от същите медени сладки, от които взех основата за рецептата. Хареса ми, защото всички продукти за айсинга се смесват наведнъж и се разбиват с миксер за 3-4 минути.

За декорацията с фондан изполвах холандски фондан на Fun Cakes, с който се работи прекрасно, както за покритие, така и за моделиране. Част от декорацията направих с patchwork cutters с пролетни флорални мотиви.

Опа, едното пате се гмурна. Ако и ти искаш да се гмурнеш във великденските приготовления, разгледай селекцията от блога за още идеи.

А за всички, които обичат да плетат, скоро ще покажа какви нови плетки за козунак научих. Ей, сега, само да сглобим видеото.

Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Нямам претенции за екслузивност, но все пак съм написал същото в книгата си „Течна дружба“ преди повече от година, което сега можете да прочетете в публикацията на френския вестник „Експрес“, поместена от Медиапул. Дали у нас има сила, която е овластена да защитава интересите на България,способна да чете, проумее, осмисли и оформи като управленско решение френски публикации, преведени на български?( ivo.bg)

„L’Express“: Пристанище Росенец – странен руски анклав в Черно морe
11.04.201

„Намиращ се в Росенец, на брега на Черно море, този порт има всички признаци на руски анклав в Европейския съюз“, пише в новия си броя френското седмично списание „L’Express“.

„Ситуацията е още по-скандална, доколкото „Лукойл“ се ползва от значително влияние в страната, благодарение на почти пълния си монопол върху пазара на горива. И ако властите не реагираха изобщо на нашата информация, широко отразена в пресата, то екип от експерти на Европейската комисия бързо е отишъл на място. Без голям резултат, изглежда… На 12 март, в непубликуван дотогава документ от осем страници, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов потвърди отсъствието на гранични полицаи и на митничари в Росенец, където миналата година са акостирали 414 кораба. Към днешна дата тези инсталации остават под екслузивната охрана на „ЛУКОМ -А“, руска охранителна агенция.“

Коментарът е написан от Марк Епщайн, главен редактор на служба „Свят“ и е водещ в рубриката „Екслузивни“, съобщи в сряда електронното издание „Биволъ“ , което участва активно в разследването на темата.

Share on Facebook

Най-забавният филм, който съм гледал в последно време е Endhiran (Robot). Филмът е индийски и ако някой ми беше казал, че ще ми харесат дори песните никога не бих повярвал. Екшън сцените къртят и изобщо филмът е силно препоръчителен. Дърпайте и гледайте. Става за гледане дори и без човек да е яко напушен (макар че ако е, вероятно забавлението ще е още повече).

Другите филми, които прегледахме през последната седмица бяха - Contraband с Марк Уолбърг, който става горе-долу. Les Lyonnais, който беше биващ френски екшън. Immortals - супер екшън с главен герой Хенри Кавил, заради който след това пък гледахме Stardust /където има малка роля/. Stardust е филм от 2007-ма и се оказа приятна изненада със силен актьорски (Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс, Робър Де Ниро и други) и интересен сценарий. Друг хубав филм за гледане е Whatever Works на Уди Алън. Изключително забавна комедия.

Покрай добрите попадения имаше и няколко греди, но тях няма да ги споменавам просто защото в момента, в който филмите бяха свършили вече ми се бяха изпарили от главата.

Следващо включване - след месец :)

2012/C 103/05		Днес в Официален вестник на ЕС:  Покана за предложения по програма МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за международното разпространение на европейски филми — Схема „агенции за продажби“ 2012

2012/C 103/05		Днес в Официален вестник на ЕС:  Покана за предложения по програма МЕДИА 2007 — Развитие, разпространение, популяризиране и обучение — Подкрепа за международното разпространение на европейски филми — Схема „агенции за продажби“ 2012

Появата на генерационна (потомствена) безработица сред младите хора регистрира изследване на Агенция "Медиана", представено неотдавна в парламента. Това са безработни млади хора, които произхождат от семейства на безработни и също вече са родители.

Двама монаси си говорят: - Братко Иване, защо наказаха брат Петър? - Хванахме го в килията с порно касета и порно списания! - Да, разбирам, но все пак сме християни - трябва да прощаваме грешките. - Е как да му простим, като ги е откраднал от владиката. Усмихни се, България! Във Великата сряда на Страстната седмица някой открадна от храм в Сливен частица от мощите на св. Йоан Кръстител. Понеже не е християнско да спекулираме кой стои зад този неприятен инцидент, оставяве случката без коментар. В града на воеводите обаче от вчера набира популярност нова хазартна игра и вървят залагания кой е по-крадлив - ромите или светите отци.

Македония е първата съседна страна, в която бе открита изложбата "Босилеград преди и сега". След Скопие изложбата ще бъде показана в Битоля на 23 април със съдействие на българското консулство в Македония. На 1 юни, по повод Международния ден на детето, изложбата ще бъде открита за българската общност в Молдова, в град Комрат. На 4 юни изложбата ще бъде показана и в Украйна, в град Болград.

Трудностите на българо-немската майка не са само нейни. Те са национални. Всяко второ семейство има „някой навън”. С тримилионна диаспора България е изправена пред проблем, който се опитва да не вижда. Средностатистическият българин в чужбина „прави” повече деца от сънародника си, останал в родината. Това означава, че извън границите на страната живеят, работят и учат повече от шест милиона граждани притежаващи „кръвна връзка” с България.

Ерата на таблетите определено наближава. Анализаторската компания Gartner прогнозира, че до 2016 година в употреба ще има около 665 милиона от портативните машини. За сметка на това продажбите на персонални компютри буксуват все повече и не се очаква тази тенденция да се промени в положителна за тях посока, предаде Tech Crunch. През тази година продадените таблети ще са почти 119 милиона, а това означава, че ръстът в продажбите спрямо миналата година ще достигне 100%. В близко бъдеще iPad ще остане цар на таблетите, въпреки че Amazon печели популярност за своя Kindle Fire, докато Samsung примамва нови клиенти с различните размери на дисплея в своята линия Galaxy Tab. През следващите 4 години Apple ще остане най-големият производител на таблетни компютри в света и ще държи пазарен дял, който няма да пада под 45%. Въпреки това iPad ще отстъпи доста от сегашната си преднина, която му дава 61.4% пазарен обхват. Най-доминираща роля таблетът на Apple имаше преди две години, когато делът му възлизаше на потресаващите 83%. Оттогава започна да губи позиции под натиска на конкуренцията. Таблетите, задвижвани от мобилната операционна система Android печелят все повече точки и след време биха могли доминират пазара на този вид компютри. Сега те държат дял от 31.9%. До 4 години Gartner прогнозира повишение до 37%, което обаче няма да е достатъчно за изместването на iOS. Основният проблем на Android са приложенията, които не могат да се мерят с тези, налични за iOS. Ако това се промени системата на Google ще успее да надвие напълно епълския софтуер.

Безпилотни хеликоптери ще кръстосват моретата и океаните, за да търсят пирати. Автономните „робокоптери” влизат на въоръжение в американската флота и ще бъдат оборудвани с лазери, съставящи триизмерна картина на морската повърхност, предаде Mashable. Първите тестове на новите хеликоптери започват в разгара на това лято. С тях ще се работи посредством специална софтуерна програма, която ги превръща в първата отбранителна линия срещу морските пирати. Машините са оборудвани с джаджи, които са последна дума на техниката и въпреки, че това трудно може да бъде забелязано отстрани, те притежават камери с висока резолюция и лазерна система за навигация от клас LADAR. Софтуерът ще обработва заснетите изображения и ще търси в тях обекти, които приличат на пиратски кораби. В момента морската повърхност се заснема в двуизмерен формат, който не позволява да се разкрият много от ключовите подробностите, които са важни за борците срещу пиратството. Данните от хеликоптерите ще се използват за идентификацията на подозрителни обекти, които после ще бъдат проверявани щателно от военни кораби. Американската армия работи още върху набор от безпилотни летящи машини, които ще бъдат предназначени за борба с престъпността, тероризма и други нелегални дейности.

В днешния брой на френското седмично списание L'Express (N°3171 11-17 Април 2012), Марк Епщайн, главен редактор на служба "Свят", коментира отговора на Цветан Цветанов за охраната на пристанище Росенец. Коментарът е водещ в рубриката "Екслузивни" и е придружен с подходяща снимка.

Технологичният гигант Google подготвя обновяване на дизайна на социалната си мрежа Plus, съобщава технологичния блог The Verge. Новият облик ще набляга на възможността за персонализиране на облика на потребителските страници, съчетан с подобрения в платформите за показване на снимки и видео. Също така напълно обновена и отделена ще бъде функцията за групов видео-чат Hangouts, която се явява и основното предимство на Google+ пред основния ѝ конкурент Facebook, пише Дневник. Навигацията в самата социална мрежа също е променена – вместо основното меню в горната част на страницата, Google са изготвили вертикален интерфейс в лявата част на екрана, който ще пренасочва потребителите към всички отделни части на Plus. Това ще остави повече място в средата на екрана за споделеното съдържание, като снимките и видеото ще могат да се радват на нови по-големи размери. Добавена е и изцяло новата функция Explore, която показва сбор от най-коментираните и интересни публични постове от цялата мрежа. Интерфейсът за чат е преместен в дясната страна на екрана, което прави социалната мрежа още по-сходна с Facebook. Новият облик се очаква да бъде пуснат в рамките на следващата седмица. Предстои да се види дали той ще успее да възвърне спадащата популярност на социалната мрежа, която въпреки големия първоначален интерес, се затруднява в създаването на верни и редовни посетители.

Петър Горанов е философ, преподавател в Софийския университет. Изследователските му интереси са в областта на етиката и естетиката на нравите и философия на играта. Публикувал е статии и есета в научни и публицистични издания. - Г-н Горанов, излязъл наскоро Световен доклад на ООН отново постави българите сред най-нещастните хора. Изненадващото според някои пък е, че северните страни са определени като най-щастливи, откъде идва тази разлика в усещаното за щастие? - Зависи какво се разбира под щастие – в средиземноморското усещане, в южноамериканското или пък изобщо в някакъв друг културен тип. В този смисъл, когато говорим за благополучието като успех, не трябва да го бъркаме с усета за щастие. Едното често е за сметка на другото. Като задаваш въпроса: „Успешен артист ли си?”, за всеки случай имай предвид: „Може би си нещастен”. Защото един артист може да е добър и без да е успешен – пее добре, но в икономическа среда на срив не е продаван. Това прословуто ново клише "за...

Изследване за популярността на марките в технологичния бизнес е показало, че сред американските потребители най-добре известно е името на Google. Проучването е извършено съвместно между ABC News и вестник Washington Post. Те са установили, че Google успява да пребори Apple с преднина от 8%, предаде Phonearena.com. 82% от участниците в изследването са посочили, че имат позитивно отношение към Google. 53% са заявили, че компанията е абсолютен техен фаворит, а 9% имат негативно отношение към нея. 10% от анкетираните са заявили, че нямат мнение за информационния гигант. Добро отношение към Apple са изказали 74%, като 40% имат силно позитивно отношение към компанията. Сред социалните медии най-близо до гигантите е Facebook с 58% одобрение, а Twitter са четвърти с 34%. Микроблогинг платформата Twitter остава сравнително непозната услуга, тъй като 31% от хората са заявили, че не знаят нищо за нея. При останалите три компании този процент варира между 10 и 14 или над два пъти по-малко. В демографско отношение най-незапознати с технологичните компании са старите хора. 51% от тях не са чували за Twitter, но за Google знаят 70%. В този ред на мисли, скорошното преименуване на Android Market в Google Play Store изглежда по-логично, тъй като марката Google е много по-популярна от Android.

Подготвя се въвеждането на нов Wi-Fi стандарт, който ще постави скоростите на безжичните мрежови връзки на ново ниво. 802.11ac е плод на сътрудничеството между компаниите Broadcom и Qualcomm Atheros и трябва да замени стандарта 802.11n, който е най-популярен в момента, съобщи Tech Spot. 802.11ac ще оперира само в честотния спектър от 5 GHz. По това той ще се различава от 802.11n, където може да се ползват както 2.4 GHz, така и 5 GHz. Спектърът 2.4 GHz предлага по-широк обхват на сигнала, но в него е пренаселено с устройства, които се намесват и пречат на качеството. В това число влизат микровълновите фурни и Bluetooth устройствата. За да заобиколят ограниченията в обхвата на 802.11ac създателите на стандарта ще направят задължително предаването на информация чрез лъчи насочени директно между отделните устройства, които са свързани помежду си. Предимство на честотния спектър от 5 GHz са повечето налични канали, които са разположени на разстояние 80 MHz един от друг. При 802.11n ширината е само 40 MHz. Първите устройства за безжична връзка по новия стандарт ще поддържат скорости между 866 и 1300 мегабита. Реално постижимите в домашни условия скорости ще са с над 50% по-малки, но това пак е доста повече от днешните възможните на съвременните Wi-Fi връзки. Първите рутери и мрежови карти, поддържащи 802.11ac трябва да излязат до края на годината, а програмата за сертифициране на продукти започва догодина.

На 84-годишна възраст почина компютърният специалист Джак Трамиел. Той ще бъде запомнен най-вече заради създаването на системата Commodore 64, която предизвика фурор в света на компютрите. Трамиел беше почти пълна противоположност на Стив Джобс, тъй като последното нещо, което го интересуваше беше дизайнът и елегантността на продуктите, които създава. Основен приоритет за него беше функционалността и постигането на възможно най-ниска цена, съобщи Gizmodo. Джак Трамиел влиза в бизнеса с компания, занимаваща се с ремонт на пишещи машини. След това започва производството на калкулатори и електронни часовници, а накрая се насочва и към сферата на компютрите. Истинският успех идва едва с пускането на компютърната система Commodore 64, която печели сърцата на потребителите с революционната за времето си цена от само 595 долара. Машината дебютира на пазара през 1982 година и е купена от 17 милиона потребители. Процесорът работи с тактова честота от 1 мегахерц, а оперативната памет е 64 килобайта. Графичната карта поддържа разделителна способност от 320 х 200 пиксела и 16 цвята. След голямото постижение обаче Трамиел губи контрола върху собствената си компания и е изхвърлен от нея. Той продължава напред, купувайки Atari – компанията, която по ирония на съдбата е първият работодател на Стив Джобс. В Atari Джак Трамиел създава системата Atari ST, която се конкурира на пазара с Commodore Amiga, Apple Macintosh и IBM PC.

Наближават светли празници. Те витаят в атмосферата и ни правят по-добри. Поне някои от нас. Но има хора, които мислят, че щом е празник, трябва да прекалят, защото така се празнува. Те преяждат, препиват и изобщо му отпускат края, докато се докарат до несвяст. Дойде ли празник, някои се освинват като за последно. Защото за тях религията е това, което може да се изяде и изпие, умножено по три. Именно в такива дни болниците са препълнени с пациенти, отдали се на безумните си вакханалии. Токсикологиите са препълнени с хора, които са се отровили от погълнатото количество алкохол. Тези пък, които си ближат раните вкъщи, също са за окайване. Точно по празниците стават и най-големите катастрофи, тъй като някои шофьори съвсем забравят, че не са безсмъртни като богове, а обикновени хора, които са твърде уязвими. Като този шофьор на последен модел „Порше” с немска регистрация, който така му е отпуснал края, че е можело дори да полети с лимузината си към небитието, вместо да кара по...

Image: *
Както най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, искрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозираха, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons

Related posts:

1. ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?
2. ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание
3. ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише
4. ACTA: развенчаваме митовете
5. ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент

Малки весели животни:)

Докато вие боядисвате яйцата, може да оставите децата да подготвят – режат и оцветяват тези животинки. От кора за яйца изрежете поставките и ги оцветете в същите цветове, с които оцветявате яйцата. Разпечатайте шаблоните, които сме подготвили, изрежете, оцветете и залепете върху яйцата.

Шаблон за разпечатване – отваря се в PDF формат

Вижте още идеи за Великден от КРОКОТАК:

Европейският парламент ще вземе решението си за АСТА до лятото, заяви Ивайло Калфин по време на обществено обсъждане, организирано от него и холандския евродепутат Мариете Шааке (АЛДЕ) днес в Европейския парламент в Брюксел. Снимки от събитието в приложение. Калфин подчерта, че след отказа на парламента да сезира Съда на Европейските общости, евродепутатите ще са готови да се произнесат в близките месеци. Днес стана ясно, че една от основните парламентарни комисии - за промишленост изследвания и енергетика на която Калфин е член, ще даде препоръка споразумението да бъде отхвърлено. Европейското право дава на депутатите последната думата за това дали споразумението да се прилага в Европа. "АСТА беше договорена при затворени врати и заобикаляйки заинтересованите страни включително тези, които защитават правата на потребителите. Сега сме във фазата, в която парламентът има думата и ние няма да си позволим да действаме, без да чуем всички страни, заяви Калфин. Той заяви, че интернет не само килобайти и пренос на информация, средство за комуникация, предоставящо повече възможности за хората и за бизнеса, затова когато се пишат закони, това трябва да става така, че да се засилват, а не ограничават тези права и възможности. "АСТА може да отговаря правно на европейското законодателство, но морално - тя не съответства на европейските ценности", заяви професор Джулиан Киндерлерер, член на комисията по етика в науката и технологиите, която съветва президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. На изслушването, организирано от Калфин и Шааке, стана ясно, че и Съветът на Европа има много резерви към споразумението. "АСТА създава директни рискове от полицейщина, нарушаване на свободата на изразяване, на личен живот", подчерта представителят на съвета Ян Малиновски. Той заяви,че "целта на едно законодателство не бива да защитава остарели бизнесмодели и да препятства развитието". На конференцията бяха представени и десет неправителствени и браншови организации като "Амнести интернешънъл", "Репортери без граници", "Охфам" и "Артикъл19". Техните представители изложиха различни рискове за основните права и за бизнеса, ако АСТА влезе в сила. Сред тях са свободата на словото, защитата на личните данни, достъпа до честно правораздаване. Криминализирането на нарушенията на интелектуалната собственост и изместването на отговорността към доставчика на данни ще ги направи склонни да се презастраховат за сметка на основните права, предупреди Мриане Молман от "Амнести интернешънъл". Представителите на интернет бизнеса изразиха опасения че рискът от глоби доведе до блокиране онлайн пазара за дребния бизнес който е основен създател на иновативно съдържание. По време на изслушването, на което присъстваха над 200 души и което беше излъчвано директно в интернет, беше представено проучване, което показва, че развлекателната индустрия не само не е в упадък заради нарушаването на правата за интелектуална собственост, а е във възход като приходи, така и като произведено съдържание.

Тези дни четирима младоци от Костовата партия ДСБ се отлюспиха и отново върнаха будните общественици към размисли за наложилата се порочна тенденция на политическото номадство. През последните две десетилетия тези скиталци из партийното пространство положиха доста усилия да разклатят доверието в политиката, парламента и останалите властови обществени и държавни институции. По ирония на съдбата точно в Страстната седмица тъмносиният лидер Иван Костов, който демонстрира своята богобоязливост, беше споходен от неприятното разцепление в оредялата му кохорта. Така човекът, който мнозина смятат за разединител на някогашните седесари, бе ударен от рикошета на собствените му камъни. В интерес на истината от напускащите го четирима млади партийни протежета само Прошко Прошков, кандидат за кмет на столицата, е по-разпознаваем от широката общественост. Така че останалите трима партийци очевидно са работили предимно в партийния апарат и са известни само на онзи файтон почитатели на ДСБ,...

От убийството на сестрите досега поне веднъж месечно ви настига историята за българка, продала бебето си в Гърция. Или за българи, организирали цяла дистрибуторска мрежа. Включително в деня, в който родителите на убитите поискаха връщане на делото, същият сюжет отново се появи – този път българите бяха търгували в Италия. Слушате я, четете я клишираната история и много добре знаете, че в нея клишираните герои всъщност не са българи, а са български цигани. Но някъде в мозъка ви невидимият чук набива посланието „Българите са продажници”. Такива мизерници са те, че биха завели децата си на пазар, а после ще се приберат вкъщи с пълни джобове, с пълни стомаси и с пълни чанти. И тогава в съдебната зала влиза семейство Белнейски с молба всичко да започне отначало. Как така ще иска точно това, и то точно сега – непременно трябва да става въпрос за пари, защото и майката, и бащата принадлежат към същото мизерно племе. Ако пък въпросът не е за пари, значи е за много пари. В рекламата...

Пет години, седем месеца и два дни след моето напускане на Би Ти Ви под натиска на президента Георги Първанов най-после се намери потвърждение на тезата ми за подчишненото положение на тази телевизия на тогавашния държавен глава.И друг път напуснали телевизията колеги са намеквали, но на пресконфернцията си днес собствениците на „Глобъл вижън“ свързаха името на Първанов с цензурата в Би Ти Ви.

На пресконференция днес в София Джуди Халваджиян, съосновател на „Глобъл вижън“ с брат си Магардич, даде пример с предаването „Господари на ефира“. В едно от тях имало репортаж от болницата „Свети Наум“, който документира проблем за закупена апаратура с парите на „Българската коледа“- гордостта на саморекламата на Георги Първанов като „социален президент“, винаги готов до почерпи с парите на зрителите. Репортажът обаче се оказал достатъчно „неправилен“ за интересите на Първанов и от Би Ти Ви започнали телефонен натиск. Обосновали се, че ще си имат проблеми с президентството. А кой може да си има проблеми с президента, ако не му е подчинен и зависими от него?

Тази история е едно към едно повторение на случая с моя милост, но вече не в лично качество. Разликата е в това, че през 2006 г. бях предупреден от прекия си началник Люба Ризова да „внимавам“ с президента Първанов и когато се оказах „невнимателен“, при това в пряко излъчване, което не може да бъде цензурирано, тя ми съобщи по телефона ден и половина по-късно, че предаването ми се спира и че най-вероятно ще бъда уволнен. Подобно на братята Халваджиян днес, тогава ме „хванаха братята“ и скъсах договора си. Но години наред останах самотен в ситуацията на противопоставяне на моята дума срещу думата на куп лъжци, въоръжени с власт и пари.

Много пъти съм казвал, че толкова явна несправедливост, удостоверена с четене на декларация срещу мен по Би Ти Ви без право на отговор-цяла декларация от от името на самия прездент ( който обаче нямал нищо общо с прогонването ми!)- рано или късно ще получи отпор с помощта на проговорили хора и ето че това се случи.

„Глобъл вижън“ не са просто продуценти на две от най-гледаните предавания в националния ефир. Зад тях стои солиден и солидарен екип, включително и популярни актьори. Каквото и да излъжат сега същите онези, които слугински лъгаха през 2006 година, ситуацията се е променила доста. А и приближените на Първанов по онова време обслужващи журналисти, като че ли се поразбягаха от неговата свита. Николай Бареков, който ме заклейми като водещ на специално предаване по Би Ти Ви, организирано като другарски съд над мен след моето напускане, сега вади на умряло куче нож от екрана на ТВ 7, заклеймявайки същия Първанов от позицията на конкурент на телевизията , от която го прогониха (без да казват защо- явно взаимно имат какво да крият).А Венелина Гочева, която във въпросното предававане бранеше още по-самоотвержено президента от мен и ме „посъветва“ да си изпия горчивата чаша до дъно ( цитирам точно израза й), се е свряла в ролята на шеф на рекламния отдел в една медийна група- да му е честита на Любомир Павлов, щом я търпи ( или му се налага по някаква причина). А уж беше поканена да танцува на пресния ми журналистически гроб от висотата на „създателка“ на етичния кодекс на българските журналисти- нима няма за толкова изтъкнат творец поле за журналистическа изява, че са й поверили счетоводството?

Чорапът дълъг и миризлив. Ще се разплита още. И ще мирише. Защото, както се вижда, не всеки е готов да се изнизва по терлици и да търпи да му запушват устатата, когато вони на цензура и далавера.

Share on Facebook

Водородът е гориво с неограничен потенциал, но досега за неговото производство се използваха неизменно изкопаеми горива, като например природен газ. Но има сериозни изгледи това да се промени драстично. Докторантът Erik Koepf в специалност mechanical engineering на University of Delaware е създал нов тип реактор, който произвежда водород чрез концентрирана слънчева светлина, цинков оксид и вода. И освен това цинковият оксид може да се използва отново и отново, което означава, че веднъж зареден и пуснат в действие, реакторът се самоподдържа, произвеждайки наистина чист водород, с нулеви въглеродни емисии.  Младият учен работи в екип с двама професори – Ajay Prasad и Suresh Advani.

Реакторът наподобява голям цилиндър и се състои от слоеве ултрамодерна, високотемпературна изолация и керамични материали. Размерите му са приблизително 60/90 см. и тежи около 800 килограма.

Коничната геометрия на реактора използва гравитацията за захранване с прахообразен цинков оксид в системата чрез 15 камери, монтирани върху устройството, снабдени със специални контролери, конструирани специално за целта. Слънчевата светлина се пропуска през специален кварцов „прозорец“, като моторите и цялата механика се охлаждат от специална система.

„Целта е да се създаде малка, добре термоизолирана кухина, в която да се пропуска висококонцентрираната слънчева светлина.“ – обяснава
Koepf.

От5-ти април започват тестове на новия реактор в Swiss Federal Institute of Technology в Цюрих, Швейцария. По време на експериментите концентрираната слънчева светлина ще повиши температурата вътре в реактора до 1 650 градуса по Целзий. След достигане на тази температура, от камерите ще бъде подаден цинков оксид (безвреден прах, наподобяващ сода за хляб) върху керамичен слой, при което ще протече реакция до образуване на парообразен цинк. Следващата стъпка е реакция с вода, при която се отделя чист, слънчев водород.

“Самият цинк е също изключително ценна суровина, която може да се използва в батерии, горивни клетки и много други, дори да не се произвежда водород. По същество ние консервираме термохимично слънчевата енергия в цинк и водород.“ – обяснява Koepf.

“Докторантите обикновено специализират в една тясна област, но работата на Erik по този р еактор включва много различни клонове на инженерството – механика на флуидите, пренос на топлина, кинетика на химичните реакции и експериментален дизайн“ – казва Prasad.

Една особено интересна характеристика на реактора е, че теоретично цинковият оксид може да се използва многократно, което прави проекта самоподдържащ се.

“Това вероятно е най-сложното устройство, създавано от завършващ студент, което някога е правено в историята на нашата катедра“ – казва още професор Prasad. “ Ако експериментите са успешни, можем да си представим редици от огледала в пустинята, насочени към далеч по-голяма като мащаб версия на реактора, където се произвежда екологично чист водород в индустриални количества за автомобилите на бъдещето“.

По материали от: phys.org
photos © University of Delaware

Скулптурата на Симеон Радев, предназначена за новата сграда на македонското МВнР, ще бъде сложена в Музея на Македония в Скопие. Това се казва в съобщение на службата на македонското правителство, поръчала статуята.

Българското правителство реши да се строи Седми блок в АЕЦ "Козлодуй", съобщи пред журналисти днес вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков след заседанието на кабинета. Новият блок ще се проектира и строи на пазарен принцип, без държавни гаранции и без да се използват парите на данъкоплатците, заяви Дянков.

това е моята надежда на човек, който живее ежедневно с героите на сериала и води разговори непрекъснато с тях в главата си. споделям я с вас, феновете на сериала:) 

благодаря ви за досегашната лоялност и се надявам скоро да не се разделяме:)

Милен Радев Тук публикувах преди малко един текст-обяснение за малко познат у нас труд на покойния Симеон Радев, който изцяло съсипва македонистките опити за посмъртна “интеграция” на големия македонски българин от Ресен в тяхната държавнотворна митологема. Както обещах, следва уводът, написан от Симеон Радев преди точно 70 години. Запазвам по желание на сина му Траян [...]

Препрояванията показват много близки и напълно изравнени резултати. Предполага се, че управляващите ще вземат от 131 до 147 места, а опозицията от 131 до 146. Поради спорове и евентуални допълнителни преброявания точните резултати няма да бъдат известни до края на деня.

Хората се различаваме по равнището на надфизиологичните си потребности - знание, творчество, морал, сътрудничество, съпричастност. И на върха – йерархия на ценности и самореализацията – това, което всеки, но с различни средства и цели, се стреми да постигне. Тази йерархична пирамида се отнася и за обществото, може би и за политиката.

© Милен Радев Тези дни във взаимно съперничещите  си по невежество и отсъствие на елементарна етика части (а освен тях други останаха ли?) на македонските и български медии се разрази нов скандал. На покрива на македонското Министерство за надворешни работи е поставен паметник, който бил замислен като фигура на Теодор Рузвелт – пишат едни. Други [...]

За мен продължава да бъде изненада фактът, че книгата му „Изобретяването на еврейския народ” се е превърнала в бестселър и че е преведена на 20 езика, каза Шломо Занд по време на първата си публична лекция у нас във вторник. С присъщото си чувство за хумор, историкът от Университета в Тел Авив допусна, че част от колегите му не разговарят с него не толкова, защото намират тезите му за скандални, колкото от чиста академична завист.

Във връзка с етикета „антисемит”, който му преписват мнозина в научните, а и не само, среди, Занд обърна внимание на иронията на историята. Той припомни, че е имало времена в Европа, когато всеки, настоявал, че евреите принадлежат към една чужда нация, веднага е бил обявяван за антисемит. Днес всеки, осмелил се да изкаже предположението, че хората, известни по света като евреи (и различаващите се от съвременните евреи, живеещи в Израел) никога не са били и все още не са народ или нация, моментално бива обявен за човек, който мрази евреите. Професорът заяви, че не възприема Гюнтер Грас като антисемит, и въпреки, че не приема напълно гледната му точка, принципно е съгласен с него. Обявяването на някого за persona non grata, какъвто е случая с немския писател, историкът от категоризира като нов и актуален феномен за израелската политика.

„Израел принадлежи не на израелтяните, а на евреите, той е много повече държавата на Уди Алън, отколкото на арабските студенти, на които преподавам в унивеситета”, сподели Шломо Занд. Причината, поради която толкова много хора участват във военни действия в името понякога на метри от своето отечество, той обясни с дълбокото колективно усещане за притежание, усещането, което не позвалява да се откажем и от минимално парче земя, принадлежаща именно и само на народа си.

Финалът на лекцията в Института за балканистика професор Занд постави с цитат от увода на книгата си "Изобретяването на еврейския народ" "Не вярвам, че книгите променят света, но когато той започне да се променя, търси нови и различни книги."

Втората лекция на Шломо Занд е днес в Нова конферента зала на Софийски университет „Св.Климент Охридски“ с начален час 17.00. Темата й е „Новата история за произхода на еврейския народ”. Историкът ще ще анонсира и новата си книга „Изобретяването на земите на Израел”, излизаща на иврит през април, а на френски, английски и руски през септември тази година.

Испанското правителство се беше успокоило дотолкова, че разпусна бюджетния дефицит, а обяви и много лоши данни за дефицита за миналата година. Е, спокойствието рязко свърши – лихвите по дълга на Испания се покачват до кризисните нива от края на миналата година. Кризата не е свършила, ако някой не е разбрал…

Източник: Блумбърг

Блогът за икономика 2012

BBDO Аржентина за пореден път доказаха, че от страната на Марадона напоследък идват едни от най-креативните постижения в рекламата и маркетинга въобще.

Специално за рекламната кампания на новия модел SMART в Аржентина агенцията създаде първата анимационна реклама в света, която използва изцяло функционалностите на Twitter.

Те регистрират акаунт smart Argentina, като всеки tweet в собствения им Twitter stream представлява един анимационен фрейм, сътворен изцяло с помощта на знаци и символи, естествено в рамките на 140 знака. Тези кадри “оживяват” във весела рекламна Smart анимация когато движите по-бързо на екрана  Twitter стрийма надолу с помощта на клавиша “J” (наобратно – с клавиша “K”).

В края на 455-те “туитър кадъра” излиза и рекламният слоган: “Бъди навсякъде за по-малко от 140 знака. Една голяма идея за в града”.

Тwitter рекламата е не само креативна и ефектна, но и истинска Smart идея – малък, икономичен, модерен градски автомобил използва най-икономичната, най-интерактивната и може би най-интелигентната социална медия в основата на маркетинговата си кампания.

Ако мога да си позволя скромна прогноза – и тази година BBDO Аржентина няма да си тръгнат без “Лъв” от фестивала Cannes Lions”.

SMART: Реклама в 140 знака – най-креативната Twitter кампания! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Всичко започна с един разказ... Не, момент. Не така. Да започнем културно.

Сергей Лукяненко е един от най-бележитите съвременни руски фантасти. Роден е в Казахстан и по образование е лекар-терапевт... Работи като редактор в списанието за научна фантастика „Светове“. Първото му публикувано произведение е разказа „Нарушение“, който излиза през 1987 г. на страниците на списание „Заря". Професионално се занимава с литература от 1993 г. Става популярен сред читателите на научна фантастика след излизането на повестта му „Рыцари Сорока Островов“ („Рицарите на четиридесетте острова“), която е публикувана през 1992 г. Той е член на журито, връчващо наградата „Странник“.

О, не, зарежи това. Така няма да се получи.

Всичко започна с един форум, в който пишех по онова време. Някой беше препоръчал Лукяненко в темата за киберпънк. Тогава предимно си взимах книги от библиотеката и си спомням, че доста рових из сектора с фантастика с надеждата да попадна на нещо негово, но уви. А много исках да разбера защо го хвалят толкова. Естествено, като всеки сраснат с компютъра тинейджър и аз потърсих името в google (тогава още не използвахме „google-нах“ ). И попаднах на разказа „Човекът, който не умееше много неща“. Не мисля, че някога съм се влюбвала по-силно, отколкото в този разказ. Цяла нощ четох каквото имаше в нета. По-късно, вече през лятото, когато изоставих компютъра в полза на Морската градина, един човек предложи да ми даде книгата...

Коя книга ли? Ами тогава имаше само „Лабиринтът на отраженията“... чела съм я толкова пъти... мисля, че няма издание, което да не съм чела. Онова старото на „Квазер“ още (помните ли това издателство?), после новото, чела съм я от монитор, от Kindle. И макар с времето тя да отстъпи място и вече да не е най-любимата ми книга на Лукяненко, все още пазя специално място за нея в сърцето си. Идеята за виртуалния град и първите проблясъци на иронично-зядливото му чувство за хумор (авеню Уилям Гибсън ли?), особената самота, в която живеят повечето от героите му, фактът, че уж обикновените хора се оказват най-необикновенни... всичко това ме спечели завинаги. „Дълбина, дълбина, пусни ме...“

"Фалшивите огледала“ ме разби. Просто... не мога да повярвам как преобърна онова почти приказно „и заживели щастливо“. Как то се оказа илюзия, психоза, начало. Приятелствата в книгите на Лукяненко са силни, мъжки, строги и безрезервни. Тъкмо си мислиш, че не можеш да харесваш някого повече от Леонид и... се появява Чингиз... ах, Чингиз!

Патрулите! Ама разбира се, че трябва да пиша за „Патрулите“. И тук предпочитанията ми малкпо се отколняват от традиционните – предпочитам „Сумрачен патрул“ пред останалите, тъгувам за съдабата на Алиса и Костя... мисля, че това е едно от най-специалните неща на тази поредица. Много автори пишат за баланса между силите на Светлината и Мрака. Но като че ли Лукяненко е единственият, който успява да те накара да съчувстваш на лошите, на Тъмните. Заради Антон Городецки прослушах руски рок, пак заради него се опитвам да вземам решенията си с „горещо сърце, чисти ръце, хладен ум…“. Завулон и Хесер, тези вечни актьори, вечни съперници,... заклети врагове и все пак свързани от хиляди години, от едно особено приятелство. Приятелство извън категориите. Харесвам новите издания – твърдите, красиви корици... но моят „Нощен патрул“ си остава мекото, направено на парцал от четене първо издание – и за мен то е безценно, защото... не, чакайте, още е рано за това. Вместо това нека изгледаме заедно трейлърът на „Нощен патрул“ на Тимур Бамбектов. Кой каквото ще да казва, обаче това е един от най-красивите филми, които съм гледала. Холивудските 150034939-Dта да ходят да пасат калинките.

Да си поговорим още малко за книгите. Наприемр за „Студени играчки са звездите“ – книга, която ме смачка. Мрачна, тежка... пленителна. И свършваща толкова на място, че продължението „Звездната сянка“ почти ме ядоса. Как смее някакъв си там автор да ми разваля книгата с продължение?!...

Напоследък вече свиквам. С неочакваните продължения. Което пък не ги прави чак толкова неочаквани. Само едно не проумявам все още... Защо Лукяненко държи да нарича всички жени в книгите си девойки? Тези, които не са девойки,... обикновено са прекалено фатални и опасни за героят. А девойките... и те са едни, оф! Абе, не, няма да мрънкам. Прекалено хубаво пише за другите неща, че да търся достоверност на женските образи в книгите му.

Все още се радвам на всяка излязла негова книга като малко дете. Нещо повече... на първият ми Панаир на книгата през 2007 Лукяненко, както знаете гостува, заедно с куп други руски автори и беше първият автор, от когото получих автограф. Именно върху това безценно за мен първо издание.

Време е да приключа... мислите ми се връщат все към този разказ. „Човекът, който не умееше много неща“. Иска ми се приключа с подходящ цитат... Някой, който да предаде всичко, което чувства човек, когато чете Лукяненко – тъга, самота, разбиране, хармония, гордост, приятелство, любов... Този, който избирам сигурно не е най-подходящия... но ми е един от любимите.

„— Мисли, Антоне. Мисли, Светли. И помни: от твоето решение зависят твоята любов и животът на приятелите ти. Понякога се получава така: за да помогнеш на приятелите, първо трябва да помогнеш на врага. Свиквай.“

Вижте книгите на Лукяненко в "Книга за теб"

Прочетете ревюто на Митко Панайотов за книгите на Лукяненко, както и ревюто на Мила за "Чернова".

Най-лошо впечатление са ми правили хората, които са готови всеки да предадат за по-голямото кебапче. Прошко Прошков и Христо Ангеличин бяха кандидати на Синята коалиция, тоест за тях са гласували хиляди седесари. По тази причина пиша по темата, защото отивайки при Кунева те не предават само ДСБ (което е вътрешен проблем на друга партия), но [...]

Според неизвестни източници, близки до 9-to-5 Mac изглежда, че софтуерните инженери на Apple са били доста заети с разработката на следващата основна версия на софтуера iTunes за Windows и Mac OS X. Източниците твърдят, че наскоро Apple са започнали работа по новата iTunes 11, по-точно това е станало преди пускането на iTunes 10.6, който беше достъпен в Сряда 7. март. Промените в iTunes 11 са главно фокусирани върху функционалността отколкото интерфейса. Очаква се основните промени в тази версия да включват поддръжка на предстоящата мобилна операционна система на компанията iOS 6, подобрена интеграция на iCloud и обновен App Store. Разбира се, Apple може да не възнамеряват да пуснат iTunes 11 преди есента, когато ще пуснат и шестото поколение 4G LTE iPhone и петото поколение iPod Touch устройства. Въпреки това, анонимните източници твърдят, че най-вероятно компанията ще пусне още две iTunes 10.x обновления и iOS 6-съвместима версия за разработчици това лято. Доколкото за подобрената поддръжка на iCloud, очаква се iTunes 11 да включва отделен iCloud контролен панел, който ще позволява директно управление на iTunes-съдържание-в-облака и резервни копия на устройствата, съхранявани в iCloud сървърите в базата на Apple в Меидън, Северна Каролина, САЩ с кодово наименование Area i51.

11 април 2012 г. От специалния ни кореспондент в Сеул  Днес в Южна Корея се провеждат парламентарни избори. Те стартираха в полунощ българско време и ще завършат след около час (18:00 ч местно време). Прогнозите от гласуването са неясни – допитванията не отреждат изразена победа нито за управляващите, нито за основната опозиционна партия. Днешният вот се явява и тест за настроенията в страната преди президентски избори през декември*. Според местни анализатори управляващата партия Saenuri Party (Сенури, Нов свят) и главният й съперник Демократичната обединена партия ще водят жестока битка, за да се опитат ...

Последното интервю с Ботьо Тачков приживе
Източник: News.ZaPernik.com
10/04/01

В ранната сутрин на 8 април почина роденият в Перник 88-годишен професор Ботьо Тачков. Той беше нахапан от глутница кучета в столичния квартал „Манинова долина“ на 28 март.

Ботьо Тачков бе един от най-известните българи в Америка. Роден е в Перник и завършва икономика в Софийския университет. Емигрира в САЩ през 1962 г., подгонен от комунистическите служби, на които отказва да сътрудничи. В САЩ става научен сътрудник в Колумбийския университет и прави докторат. В 1968 г. започва кариера на Уолстрийт, където става президент на инвестиционна банка. След това работи в Държавния департамент на САЩ, в Световната банка, в ООН като икономически съветник на правителството на Индонезия. Бил е и преподавател в американски и германски университети. Поводът за последното му интервю е последната му книга „Сбогом на мечтите“. Той е дадено пред журналистката Руми Борисова.

- Прекарали сте много години в САЩ, кога се завърнахте в България?

- Започнах да идвам от 1992-1993г. като гост на БАН. След това се хванах с реституция. И едва през лятото на 2009г., след 15 години съдебни дела от 5 декара собствена земя получихме 500 кв. м в махала „Варош“ в Перник. Там имаше содо-лимонадена фабрика. Понеже аз избягах, комунистическите управници прикараха булдозери и сринаха всичките къщи на фамилията, за да направят содо-лимонадена фабрика. В същото време на границата на нашия имот имаше празен общински имот – ливади. Но решиха, че точно там където са къщите на моята фамилия е най-подходящо и с това извинение започнаха да събарят.

- А с кого се срещахте като се върнахте в Родината?

- Срещах се и с новите власти. Бях уредил много неща за България в екологията, в земеделието. Но цялата програма пропадна, защото България не се интересуваше. Жельо Желев – тогава президент, казваше – уредете, аз ще дам земя да дойдат американски фермери и да покажат как се обработва земята. Аз действах като частно лице. И ха днеска, ха утре – непрекъснато отлагаха. При това разместване на пластовете всеки търсеше да уреди себе си, а на държавата – майната й – така стана.

- А кога избягахте от България?

- През 1962.

- И как успяхте да избегнете „възпитателните лагери“? В книгата си разказвате, че сте отказали съдействие на службите, а в същото време сте се измъкнал и от лагерите – как стана това?

- Това съм го описал в книгата. Вуйчовците ми бяха много предани на партията. Фьодор Джигрето изпадна в немилост и затова има малко данни за него. Обаче в приложенията ми го има на снимка прегърнат с Георги Димитров. Когато Георги Димитров се връща в България пита дали са живи Джигретата. Като дошъл в Перник се прегръщали. Търсил всички от фамилията да се снимат с него, но аз бях в парка и не съм знаел, затова не съм се снимал с Георги Димитров.

- Какви са били Вашите вуйчовци?

- И двамата беха много активни. Те бяха центъра на партията в нелегално време, но беха романтици. За тях комунизмът беше това, което разправяше пропагандата. И си бяха посветили живота в служба на партията, за да подобрят човечеството. Но видяха какво става. Когато дойде Александър Миленов, той стана председател на миньорския съюз, а вуйчо ми беше негов заместник и започнаха фрикциите там. Миленов беше видял какво е комунизъм. Разбрал, че е измама. И вика: Джигре, дай да си живеем – сега ни е паднало. Почва да краде, да живее нашироко, а вуйчо ми идеалист. Той не приема нищо. Не искаше и купони да вземе. Казваше: първо за народа – аз за това съм се борил. После започна на партийни събрания да критикува Александър Миленов, че краде и т.н. А Александър Миленов беше представител на земеделския съюз и го унищожи. И сега Александър Миленов има в парка паметник, а вуйчо ми е погребан при нехристияните – между циганите горе в „Тева“.

- А с другия Ви вуйчо какво стана?

- Другият го убиха в едни ливади към Богданов дол . Беше стрелял по един съветски войник. Поканил го на гости. Оня пийнал, хапнал и като си тръгнал, почнал да събира и да слага в торбата каквото му хареса. Вуйчо грабва пистолета, оня бяга и в тъмното вуйчо стреля по него, но не го улучва – избягал. Обаче изглежда нашите са се уплашили от съветските органи и трябвало да отмъстят на вуйчо ми, че е направил това.

- А все пак как успяхте да се измъкнете от пипалата на Държавна сигурност? Много хора са подписвали декларации за сътрудничество, а Вие?

- Душа ми знае как съм живял това време – прекарах живота си под земята. Обиколих всички мини в България – колкото по-далече от Перник, по-дълго ме държат. Държат ме на работа, докато дойде сигнал от Перник да ме изгонят. В Своге бех – там прeхвърлях на копачите въглищата, което е най-мръсната, най-тежката работа вентилация ужасна въглищен прах , няма по един картоф за ядене, а имаш черно гърло, разширено сърце и спех в бараките в едно кално дере – 10 човека, 10 миньори в една стая влизат, излизат. Имаш стол, в който сервират в алуминиеви чинии едно парче сланина – месо няма. Само сланина, плуваща в мас някаква – друго няма
И това е – ми казват – подпиши и ще те направим министър – иначе ще изпълним нашия план: ние враговете не ги пленяваме, но ги унищожаваме. И аз съм живял под тоя стрес 17 години.

- А как успяхте да направите тази кариера в Америка. И други хора са успели да избягат, но вие правите удивителна кариера. Вие постигате върхове, които за мнозина си остават мечта.

- Ако отворите моето досие в Държавна сигурност ще прочетете най-хубавите работи, които се пишат за един човек – много интелигентен, атрактивен, почтен, принципен, честен, хората му се доверяват, учи бързо чужди езици. Такъв човек им трябва. Искат разрешение от вътрешния министър да ме вербуват. В мотивацията ми дават отлична характеристика. А когато питат в Перник за мене – те пишат той е фашист, той се опитал да следва, глупав е, не могъл да завърши – ей такива работи. Обаче там все имаше малко по-интелигентни хора, които са ме преценили. Та въпреки, че тука от това да рина въглища в мината повече не ми даваха, там хората търсят таланти и аз просто си пропилях шансовете – бях на път да стана Рокфелер. Но аз бих искал да говорим повече за книгата ми, а не за личността Ботьо Тачков. Не е важно за личността Ботьо Тачков. Кариера вече няма да правя. Бих искал книгата ми да стигне до повече хора.

- Какво точно работехте?

- Първо започнах в една козметична фабрика – разопаковах сандъци със сурови материали на конвейр и трябваше много бързо, за няколко секунди да разкъсам кутията, да ги преброя и да ги върна – кръв течеше от пръстите ми. Щото ако не го направиш целият конвейр трябва да се спре и 30 работника, които работят на този конвейр да чакат. И разбира се, ще се те уволнят. Там работната дисциплина е много висока. Хората се трудят наистина. Всеки си гледа много сериозно на работата, нещо което не съществува още в България. Почват да се учат, но още го няма. И затова всеки гледа да е по-добър от другите, така че да напредне и са създали такова мислене, че всеки може да стане милионер, стига да е дисциплиниран и да развива себе си да има някакъв талант. И да разбира нещо.

- Искате да кажете, че си вярват, че с труда си и с това, което правят, могат да успеят?

- Всеки работи, влага всичките си сили , тренира се , Мъчи се да стане по-добър, за да стане милионер, Е много малко от тях успяват, но стават, за да може да се потвърди тази сентенция. В Америка даже правят изкуствено афроамериканци милионери, за да им покажат, че с труд могат да успеят. Аз работех в правителството и един мой черен колега казва: ще напусна, защото ми предлагат да ми отворят магазин и да имам съветници – това държавата го прави и се води на негово име. Искат да издигнат черните – които от тях са по-интелигентни. Та ето в тая атмосфера всеки се труди и мъчи да успее. А при нас всеки лъже, че прави нещо, но всичко е менте. В ония години се правеха, че изпълняват плана, както съм писал в книгата, а не беше така.

Share on Facebook

Продукти за палачинки:
3 яйца
2ч.ч. прясно мляко
щипка сол
6- 7с.л. брашно
300г коприва
1/4ч.ч. олио

За плънка:
400г Моцарела
1 връзка пресен лук
3 червени домата

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Попарва се за 3- 5 минути във вряща вода. Изважда се с решетеста лъжица. Реже се много на ситно. Яйцата се разбиват с тел. Добавя се щипка сол и мляко. Отново се разбиват. Брашното се пресява. Слага се лъжица по лъжица. Сместа за палачинки трябва да е гладка. Най- последно се добавя копривата. Отново палачинковото тесто се обърква. Взема се тиган. Маже се дъното му с мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Слага се един черпак от палачинковата смес. Разстила се по цялото дъно на тигана. Палачинките се пекат и от двете страни. Готовите се слагат в плоска чиния.
Луковете и доматите се почистват и измиват. Стръковете зелен лук се режат леко по диагонал на кръгове. Моцарелата се реже на плочки. В  палачинка се слагат  парче от сиренето и кръгове домати. Палачинката се завива в пакет. Слага се в чиния. Отстрани се гарнира с лучени кръгове.

"Вярвам, че историите ни свързват. Вярвам, че литературата отива отвъд националните граници, религиозните, етнически, класови, полови граници. Тези граници са винаги пред нас – невидими, но много силни. Понякога, чрез изкуството, можем да изградим мостове над тези граници. Силно вярвам в тази възможност." "Времето на fast food, времето на технологиите, времето ...

Това е идеята  за великденска декорация  на Мариана Кафеджийска ( Детска Книжарница + Малка Книжарница), която децата са правили в Съботната работилничка в Детска книжарница – Благоевград.

Ако не ви се иска да изхвърляте малките цветни изрезки от филц….нарежете ги на още по-малки парченца. Смесете цветовете и залепете върху яйце. Накрая поставете цвете и панделка. Лесно и красиво.

Вижте още идеи за Великден в КРОКОТАК:

Отдавна не се бяхме возили на влак. Днес се качваме и поемаме на далечен път към Португалия. Е, в първата част ще стигнем до Италия само, така че: Приятно четене:  

С влак до Португалия

част първа:

През Сърбия, Хърватия и Италия

Е, ето че дойде месец Декември през 2011 г. и аз и Петя щяхме да направим едно голямо пътешествие с влак.  Планът беше да се стигне до Португалия,  както и да се мине през град Джирона, където беше една приятелка. И така, както всяко такова начало и това беше трудно. Предните дни, преди да заминем, се подготвихме със застраховки и задължителни неща за едно такова приключение. Първият ни влак трябваше да замине вечерта около 20.00 часа и

да пристигне в Белград

около 4.00 сутринта местно време. По принцип мислехме да не се задържаме в Белград и да си хванем един влак до Австрия. Оказа се обаче, че е много вероятно да си изпуснем тази връзка и решихме все пак да разгледаме сръбската столица. Както можеше да се очаква, влакът закъсня. Пристигнахме в 6 сутринта вместо 4 часа, но какво да се прави, Балканският полуостров не е като ЕС и всичко става прекалено сложно. И така в Белград имахме около 5 часа да се разходим. Посрещна ни хубаво време. Тръгнахме в някаква посока, на където беше най-големият поток от хора. Нямахме карта, нито бяхме проучвали нещо. Правеше впечатление чистотата по улиците и доста европейският вид, който липсва в много от градовете ни. На едно кръстовище видяхме 2 сгради разрушени от бомардировки. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Спомен от НАТО"][/caption]

 Предполагам са оставени в този си вид, като паметник и да напомнят какво е било през 1999 г. на хората. Влязохме и в двора на една църква в центъра с хубава градинка, но беше много рано и не беше отворена.

После се разходихме, стигайки до една голяма библиотека и църква, подобна на храм-паметника Св. Ал. Невски, където почти не минаваха хора. Тази църква се намираше в някакъв стар и хубав квартал, като Лозенец в София. После решихме да тръгнем в някаква друга посока при едно голямо кръгово, през което бяхме минали по-рано.

Малко след 9 часа сутринта улиците започнаха да се пълнят с коли, а тротоарите – с хора. Най-накрая градът изглеждаше по-близо до нашата действителност. Има разлика, когато в града кипи живот, но пък го няма чара от сутрин, когато ти си сам из големите улици.

Сърбия е рай за пушачите определено

с цените за цигари. Седнахме в едно заведение в центъра, където имаше перфектен интернет, нещо за което западните страни трябва да поработят доста. Ами за малкото време, което дори не беше предвидено да имаме в Белград, се полутахме и доловихме малка част от атмосферата. Определено обаче си заслужава да се отдели повече време за разходка и разглеждане на града.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Храм Св. Сава в Белград."][/caption]

След като се поразходихме безцелно из Белград, дойде време да си

взимаме влака за хърватската столица- Загреб.

В 11.30 бяхме на гарата и към 12 на обяд потеглихме.  В купето ни имаше брат и сестра сърби на около 30 и при пресичането на границата с Хърватия си пролича любовта между двете страни от бивша Югославия. На момчето Марко му взеха паспорта и не му го връщаха 20 минути, а накрая се оказа че няма нищо криминално в него. След като минахме границата сестра му каза: Ей го ово е за дОбре дОшли! В Хърватия се качиха някои местни граждани като стария дядо Миленкович Миленко, а после двама мъже които се разприказваха все едно са първи приятели, а преди да се видят в купето не са се познавали. Останахме с впечатлението, че хърватите са добронамерени и са много дружелюбни, затова всеки искаше да завърже разговор.

Стигнахме в Загреб

по тъмно в 19.00 часа. Предварително си бях взел от София една туристическа брошурка с карта и лесно се ориентирахме в коя посока е центърът. Аз и преди съм бил за няколко часа в хърватската столица и сега, както и тогава валеше дъжд. Предвид приближаващите празници градът беше с доста хубава украса. В една градинка имаше и коледен базар с всички традиционни неща, но без хора, които в случая се бяха скрили заради дъжда. Все пак имаше една немска група музиканти ентусиасти, които свиреха традиционни алпийски песни, макар и без никаква публика.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Музиканти на коледен базар в Загреб"][/caption]

Иначе доброто предколедно настроение беше навсякъде, дори и из някои трамваи като този:

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Загреб преди Коледа"][/caption]

Разгледахме най-голямата катедрала в града, а може би и в Хърватия.

Загребската катедрала

е сред 100те най-красиви паметници на културата в света. Минахме и през централния площад, където при предния ми престой имаше голям концерт. Петя продължаваше да се възхищава на украсата, която наистина беше невероятна и придаваше един специфичен чар на и без това красивия град. А и след дългия път през деня и предната вечер, градът беше една утеха с обстановката си и ни даваше възможност да си отдъхнем.

След като се разходихме излязохме и на улицата със заведения. Първоначално седнахме в един бар, но не ни хареса обстановката вътре, а и не се държаха много приятно с нас. След една бира седнахме в една кръчма, която беше много готина с много видове бира, а и имаше  Happy rakija svaki dan 21.00-22.00, като това определено беше мястото, което търсехме. След като хапнахме малко и пийнахме доста бира, се отправихме към гарата, за да си вземем нощния влак до Венеция.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Загреб"][/caption] Всъщност Венеция беше само междинна гара, а на другия ден трябваше да стигнем до Ница, прекосявайки Северна Италия. Качихме се в нощния влак, като си бяхме запазили места още от България в спален вагон, две срещуположни средни легла. Вагонът беше унгарски, а шафнерът ни изнерви много, като при всички празни купета във вагона ни сложи в едно от двете, където имаше и други хора. Освен това, средните легла бяха прибрани и трябваше да се гъчкаме на най-високите, които са на половин метър под тавана. Също трябваше да си вземем и целия багаж горе, защото с толкова ценни неща нямаше как да се спи спокойно при непознати хора от Унгария. Странно как при над 10 празни купета трябваше да бъдем настанени точно в това, но какво да се прави, преглътнахме го, както и факта, че средните легла, които си бяхме резервирали бяха затворени, за сметка на много по-неудобните най-горни. На другата сутрин се събудихме във влака, насред вода. Оказа се, че

пътуваме по моста, който води до Венеция.

За съжаление на Петя, имахме само половин час престой до следващия ни влак в посока Милано. Все пак излязохме пред гарата и се поснимахаме на един от многобройните канали. Поредната лоша новина дойде от факта, че въпреки билетите, които имахме и с които можехме да пътуваме неограничено из Италия, трябваше да заплатим резервация за място на скромната цена от 13 евро. Разбира се на пръв поглед не е много, но за дълги пътувания тези разходи натежават. И така отправихме се към Милано и се разделихме с Венеция и специфичната й атмосфера :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пред Венецианската гара"][/caption] Пристигнахме в Милано и взехме влака за

Вентимилия- последният град на Лазурния бряг

преди Франция, на територията на Италия. Отново имахме премеждия на гарата, но по скоро се позабавлявахме тъй като тези италианци така и не говреха английски, а ние не разбирахме италиански. Все пак след като на информацията в гарата имаше много голяма опашка, решихме директно да питаме кондуктора на влака дали ни трябва резервация или пътуването става само с билетите ни. Той каза, че няма проблем и се качихме на влака. Следващата цел беше Вентимилия, но преди това влака стигаше до Генуа, където беше и първият ни досег с Лигурско море. Бил съм много отдавна в Генуа, но съм го запомнил и препоръчвам на всеки да иде да го посети. От многото градове, в които съм бил в Италия, той ми е един от любимите. След Генуа, влакът продължи по крайбрежието до Вентимилия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Така най-накрая монотонното пътуване с влак стана по-интересно, като се наслаждавахме на красотата на

Лазурния бряг

Влаковете от Вентимилия до Ница

са през половин час, пътуването е около 40 минути. След като слязохме на гарата решихме да се поразходим до брега и това беше едно от най-големите попадения на тази екскурзия. За да се стигне до брега се минава през подредена улица с магазинчета и кафенета и се излиза на крайбрежна градина с множество палми. Когато съзряхме морето видяхме и множество сърфисти. Но не бяха като в България да карат уиндсърф, а хавайски. На мен ми е мечта да карам хавайски сърф и само веднъж съм виждал да карат в България, но друго си е да се наслаждаваш на чужди сърфисти, които имат удобни вълни цялата година, а не 2-3 пъти през есента, както е в България и то само на няколко места. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Сърфист. Вентимилия."][/caption]

Беше толкова приятно да седиш и да релаксираш на този бряг, че решихме без да се колебаем да останем още половин час и да хванем следващия влак. Все пак гарата беше на 6-7 минути от брега. Междувременно на крайбрежната улица имаше спряло Мазерати с регистрационен номер от Монако, намиращо се на половин час, а може би и по-малко път с кола. Точно в тази част на брега се вливаше и малка рекичка в морето, като при устието й имаше много патици и един лебед. Когато се обърнеш назад, се възхищаваш на висок заснежен връх в Алпите, който се вижда между две планини, около теб е малкото градче с палми средиземноморски сгради и един замък на хълм, а пред теб морето и сърфистите в чакане на поредната голяма вълна на фона на постепенно скриващото се слънце зад хоризонта, обагрило малкото облаци в небето. Просто чувството е велико!

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="На брега на Вентимилия."][/caption]   Очаквайте продължението   Автор: Крум Божиков Снимки: авторът     Други разкази от Европа - общо – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

„Не отстъпвай пред никой мъж, пред никой закон и пред никой Бог”

Това гласи един от законите на най-известния рокерски клуб в света – Hells Angels. Зад тези думи стоят безскрупулни мъже с кожени якета, мощни мотори, татуировки по цялото тяло. Образът на лошото момче, което стои над закона, се допълва от леките жени, трафикът на наркотици, както и от купуването и продажбата на нелегални оръжия.

Именно в този свят на закоравели съвременни бандити успява да се прокрадне авторът на книгата „No Angel” Джей Добинс. Отвъд писането Джей е американски агент под прикритие, който работи в Бюрото по тютюн, алкохол и огнестрелни оръжия. Животът му изглежда добре подреден – има две деца и съпруга, уютен дом и добри приятели. Изключваме единствено факта, че всички негови близки, освен жена му Гуен, живеят в заблуда относно работата му.

Семейната идилия на Добинс изчезва само за ден, когато той става част от операция „Черна бисквита”, която цели проникването в света на организираната престъпност. Идеята е Джей и колегите му да съберат възможно най-пълни доказателства срещу едни от най-големите нарушители на закона в САЩ. Ето как героят съблича униформата, за да поеме по прашните пътища на Америка... яхнал мотор. За да получат място в света на Hells Angels, Джей и останалите специални агенти трябва да се сближат с едни от най-коравите и опасни мъже в света.

Така от добре подрязаната морава в двора на къщата си, Добинс се озовава на място, където властват единствено законите на Hells Angels. „Черна бисквита” започва като мисията на живота на Джей, но в крайна сметка рокерският начин на живот успява да се вмъкне под кожата на специалния агент, буквално и преносно. След първите няколко месеца в компанията на Hells Angels се появяват и първите признаци, че героят започва да се увлича в безкрайния водовъртеж на идеята за власт, странно приятелство и признание. Появяват се големите татуировки по ръцете му. С времето Джей навлиза все по-дълбоко в структурата и живота на рокерския клуб, докато в крайна сметка не изминава тежкия път до върха – той става пълноправен член на Hells Angels.

Но зад това, че си е доказал, че може да бъде корав мъжага, се крие ужасът – Джей загърбва напълно стария си живот, семейството си и не поглежда децата си. Той прониква в едно затворено общество, за да хлопне вратата към сърцето си пред носа на собствените си близки.

„No Angel” е интересна история, която отвежда читателя на пътешествие в света на лошите момчета. Тя предлага обстоен поглед към едно от най-любопитните общества в света, разкривайки необичайните му закони и повели. Проблемите на книгата се крият в множеството имена и псевдоними, в които е възможно да се оплетете. От друга страна, българското издание изобилства от печатни и граматически грешки, които със сигурност ще ви подразнят. Темата за Hells Angels ще продължи да ми бъде интересна, но преводите без коректори, могат да убият и най-силната страст на читателя.

 

 

 

Един ден след Facebook придоби Instagram за 1 милиард долара, приложението за споделяне на снимки няма нужда от извинение за празнуване. Само за шест дни Android приложението вече е преминало пет милиона изтегляния.

Проучване, излязло само преди броени минути от официален press resease на Gartner, ни предоставя данни, които дават прогноза за продажбите на таблети до края на годината. Нещо повече - можем да видим прогноза за бройката, която ще бъде достигната през 2016г. Според проучването на Gartner, продажбите … Подобни статии:

1. Google+ с 400 милиона потребители до края на 2012
2. Потребителите на таблети харчат 54% повече от тези със смартфони

Браян Дън, изпълнителният директор на ритейл-гиганта BestBuy, напусна компанията вчера

Вчера компанията обяви, че разработчиците вече могат да предвидят опция за покупка в приложенията за Amazon Appstore.

Всяко наше чекиране във foursquare носи информация за положението ни в момента, в който натиснем бутона „Check In Here“. Така около обекта на картата се оформя съвкупност от сини точки, означаващи мястото, от което хората са се настанили в обекта. А обектът представлява един голям … Подобни статии:

1. Foursquare с компромисно решение за редактирането на придобити обекти
2. Android, NFC и foursquare – невероятно удобна комбинация

Кое друго прави смартфона Ви "умен", ако не подобаващ пакет офис и бизнес услуги! Налагало ли Ви се е да прегледате и редактирате набързо документ на Word, например, докато сте в движение? Сигурно да. От днес мобилната версия на Microsoft Office не е привилегия само за хората с Windows Phone устройства. Всички притежатели на Nokia Belle телефони също ще могат да се възползват от пакета, при това напълно безплатно! Подобни статии:

1. Nokia Belle е вече тук! /инструкции за инсталация/
2. Symbian Belle срещу Symbian Anna: Топ 5 интерфейс нововъведения, които ще заобичате!

            Ето, че Toshiba решиха да се намесят още по-решително в мобилната борба. Разбира се, основният конкурент си остава Apple и това го доказва операционната система, под която са подкарани трите нови таблета: Excite 7.7, Excite 10 и Excite 13. … Подобни статии:

1. Samsung пуска евтин таблет с Android през март
2. Кои потребители ще си купят iPad 3

Най-популярната професионална социална мрежа, LinkedIn, възнамерява да пусне в своята платформа два чисто нови инструмента, които да помогнат за работата на маркетинг и рекламни специалисти. Основаната през 2003г компания има за цел да улесни компаниите в анализа на своите последователи, както и да хвърли малко … Подобни статии:

1. 80% от хората НЕ използват Linkedin по предназначение
2. Как да подобрим профила си в Linkedin

  Бойко Борисов на среща с директора на Мосад, Хеад Даган Според Богомил Бонев, Израел е отказал съдействие на България за предоставяне на информация за фирмата на Трактора Лев инс. още през 19.12.1999г. Нещо повече, от посолството им в София не само не са отговорили на официалните запитвания на българските служби, но и са искали [...]