Как да бъдем щастливи, ако не сме кокошки?

Ясен Бориславов

Миналата седмица българите бяха класирани сред десетте най-нещастни нации в света – България е на 147-о място от 156 държави. Индексът на съвкупното българско щастие е 3.9 по десетобалната система. След нас са Сиера Леоне, Бенин, Конго, Танзания, Бурунди, Того и опустошеното от земетресения Хаити. В челото на класацията са Дания, Финландия, Швеция и Холандия със среден индекс 7.6. България стои най-зле и на Балканите. В изследването, направено от Института за земята към Колумбийския университет в САЩ, е посочено, че държавите от челната четворка са 40 пъти по-богати от четирите държави в дъното на класацията. От което би трябвало да се разбира, че богатството е ключът към щастието. Истината обаче е по-различна и според самите автори на изследването по-важни от богатството са фактори като политическа свобода, липса на корупция, добро физическо и психическо здраве, добро семейство. Освен това щастието може да зависи от социалната среда, образование, климат, въображение, добра храна, религия и, разбира се, секс. Но дори когато всички фактори са благоприятни, може да се окаже, че щастието зависи от нещо друго.

През последните години темата все по-интензивно занимава науката, при това привлича не само психолози, но също икономисти и социолози.

През 2006 г. университетът в Лейчестър (Англия) публикува първата Световна карта на щастието. В челото на класацията са Дания, Швейцария, Австрия, Исландия, Бахамите, Финландия, Швеция, Бутан, Бруней, Канада, Ирландия, Коста Рика, Малта… Най-нещастни от изследваните 178 страни са жителите на Конго, Зимбабве и Бурунди. В тази класация България е на безрадостното 164-то място. Подобна картина очерта и Европейското социално изследване (ESS) за 2008 г., както и данни на Евробарометър. Ние сме и най-недоверчивата нация – 3.3 пункта е средното ниво на доверие между хората. 55% от българите са убедени, че в повечето случаи ги мамят. Поради което са склонни и сами го правят. В същото време две трети (72.4 %) от българите смятат, че животът им предлага по-малко, отколкото заслужават. Само 7% от хората у нас се признават за щастливи, според “Галъп”. Ако наистина е така, изглежда сме нация от социопати. Или просто обичаме да ни е гадно. Някой трябваше да го обясни на изследователите по проблемите на щастието. У нас много неща са наопаки, както клатим глава за “да” и “не” обратно на общоприетата в Европа и по света логика.

От какво зависи щастието?

Този въпрос занимава хората още от времето на Аристотел. Той го определя като висше благо, но без да посочи рецепти за постигане. Според епикурейците мотор на щастието е хубавият и изпълнен с радости живот и все още никой не го е опровергал.

В епохата на Просвещението щастието е превърнато в политическа категория. Първият държавен документ, който третира тази тема, е Декларацията на независимостта (1776). В нея като неотменими човешки права са прогласени “правото на живот, свобода и стремеж към щастие”. Авторът Томас Джеферсън всъщност е перифразирал Джон Лок, който дефинира естествените права на човека като “право на живот, свобода и имущество”, но явно подмяната на “имущество” с “щастие” се е видяла приемлива. Какво точно е щастие остава все пак неясно, както личи от многобройните афористични сентенции на тази тема: “Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието” (Уди Алън), “За мен щастие е, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство” (Боб Фоси), “Щастието е да имаш голямо, любящо, грижовно и задружно семейство в друг град” (анонимен автор), “Щастието е добро здраве и лоша памет” (Ингрид Бергман) и т.н. Според един метафоричен разказ, когато Бог създал човека, му останало парче глина. Чудел се какво да го направи, а човекът му подсказал: “Извай ми щастие.” Тогава Бог мълчаливо поставил глината в шепата му.

Изглежда липсата на ясни критерии дава простор за появата на безброй рецепти и самоучители по щастие. Книжарниците и сайтовете са пълни със заглавия от типа: “Пет правила за щастлив живот”, “Разгаданите тайни на щастието”, “Десет стъпала към успеха” и т.н. Най-често правилата варират от екзистенциални императиви с религиозна окраска като “Освободи сърцето си от омраза”, “Освободи ума си от тревоги”, “Живей просто”, “Не очаквай чудеса”, “Примири се с миналото” до практични съвети: пътувайте, сменете си прическата, запишете се на танци, правете секс, пазарувайте, ходете на театър, яжте шоколад (защото съдържа серотонин и допамин, два хормона на щастието) или фъстъци, извара, риба, фурми и овес (защото съдържат триптофан, друг хормон на щастието). В общи линии цялата тази книжнина напомня за прозрението на Хенри Торо, че всеки глупак може да формулира правило.

“Хората с по-големи доходи са доволни от живота, но не са много по-щастливи от останалите, твърди нобеловият лауреат за икономика Даниел Канеман (Science, юни 2006). – Обикновено са напрегнати и нямат време за забавления.” Освен това, добавят американски психолози, повечето пари създават у хората усещане за самодостатъчност, те дават достъп до повече стоки и услуги, но отслабват връзките между роднини и приятели и така ощетяват социалната мотивация, което прави богатите и нещастни.

Доказано е също, че харченето за други хора доставя повече щастие от харченето за себе си. Иначе казано, щастливите хора не са егоисти. Според британски психолози щастието е до голяма степен (50%) генетическа предопределеност. 10% зависели от обстоятелствата и останалите 40% – от самия човек. Подобни изводи предлага и френско изследване върху 4000 двойки близнаци. Изглежда поради същите причини циганите владеят изкуството на радостта.

Говори се, че на някакъв тихоокеански остров психолози открили най-щастливите хора на света. След няколко години ги посетили отново, повторили анкетата и установили рязък спад в нивото на щастие. Потърсили причината и я открили. Оказало се, че някой е занесъл на острова телевизор.

Днес е модерно хората да са щастливи, както през XIX век по времето на декаданса в артистичните среди е било модно да си нещастен – прокълнат поет, отритнат талант или някакво друго “цвете на злото”. Щом нещо е модерно, индустриите се втурват да го произвеждат. Индустриалният свят е склонен да превърне прогласеното от Просвещението право на човешко щастие в повинност. Усилието може да бъде и перверзно. Преди няколко години медиите разказаха за американката Арлен Флок, която, след като поела управлението на малка компания, решила да назначава на работа само щастливи хора, тъй като са по-продуктивни, по-рядко се разболяват и мозъците им работели по-добре. За целта назначила и мениджър по проблемите на щастието. Ето как щастието може да се превърне в признак за дискриминация. Изглежда това усещане кара един от героите на Селинджър да каже: “Аз съм нещо като параноик наопаки. Подозирам хората в заговор да ме направят щастлив.” Възможно е подобни мисли да се въртят и в главите на щастливите кокошки, поради което започнаха да снасят по-скъпи яйца.

Прочети цялата новина

Свързани новини: